Решение № 1806 от 15.11.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 55/2024 г.

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във връзка с чл.219 от ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл.от АПК. Образувано е по жалба на С. Д. Х. с постоянен адрес: гр.Търговище, [улица], ••••••, действащ чрез процесуалния си пълномощник адв.Т. В. от АК-Търговище, против Заповед № ДК-09-1/19.01.2024г., издадена от Началник РДНСК - Търговище, с която е наредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконен строеж и е забранен достъпа до него: „Стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“, находящ се в УПИ I -163, кв. 9, с. Стража, общ. Търговище, като в т.2 от заповедта са разпоредени мерки за обезопасяване на строежа и са дадени срокове за това. Оспорващият определя заповедта като незаконосъобразна със следните доводи: 1/ описаният в същата „Стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“ не попадал в понятието „строежи“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, включително и не представлявал част от техническата инфраструктура, като последното било прието и от органа в оспорената заповед, а бил съоръжение под налягане; 2/посочва, че противно на приетото в заповедта, „стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“ не бил монтиран в сграда и съответно не е газоснабдителна станция, като към момента на проверката бил поставен само за съхранение без да е бил подвързан към сградната газова инсталация и да е бил в експлоатация.; 3/ „Стационарно монтиран метален съд за съхранение за втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“ представлявал съоръжение за съхранение на течни горива с подземен метален резервоар и по същността си бил движима вещ, която можело да бъде демонтирана и използвана с друго предназначение, т.е. същият представлявал „преместваем обект” по смисъла на § 5 т. 80, от ДР на ЗУТ; 4/ позовава се на чл. 151 ал.1 т.10 ЗУТ, съгласно който не се изисква разрешение за строеж за монтаж на сградни газови инсталации в жилищни и вилни сгради; 5/ като сочи, че в процесния случай използването на пропан-бутан ще е само и единствено с битова цел - отопление, а не производствена или търговска такава, счита, че описаният в заповедта „стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“ не попада сред строежите, криещи опасност от взрив, визирани в чл. 2 ал.4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и Приложение №1 към същата. По изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят е представляван от процесуалния пълномощник адв. Т. В. от АК – Търговище, която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената с нея заповед. Същата депозира писмени бележки, в които изтъква довода за некомпетентност на органа, издал процесната заповед, предвид факта, че при определяне на обекта като такъв, който не е строеж, или е строеж не от първа до трета категория, началникът на РДНСК не се явява компетентен. Позовавайки се на нормата на чл.2, ал.4, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г., сочи, че при определянето на един обект като строеж е необходимо той да служи както за съхраняване, така и за производство на описаните в б.“а“и б.“в“ вещества и материали, доколкото тези условия, според цитираната разпоредба, следвало да са налице кумулативно. Счита, че с оглед предназначението на процесното съоръжение, начинът на прикрепването му към терена и на свързване между отделните му модули, както и обстоятелството, че то ще се ползва единствено за съхранение и подаване на газ пропан - бутан към жилищната сграда, но не и за производство на този газ, обектът не съставлява строеж и то от първа категория. В допълнение изтъква, че в процесния стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан - бутан и площадков газопровод, никога не е съхраняван газ пропан - бутан, и същият не е свързан към преносната мрежа с жилищната постройка и съответно не е бил в експлоатация. Претендира присъждане на съдебни разноски съобразно депозиран списък на разноските. Ответникът по жалбата – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Търговище, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от надлежно упълномощения гл.експерт С. С. - служител на РДНСК – Търговище с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, който оспорва жалбата и моли за отхвърлянето ѝ. Депозира писмена защита, в която сочи, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Изтъква, че легалното понятие за строеж, дадено в §5 т.38 от ДР на ЗУТ не съдържа изчерпателно изброяване на обектите, а само примерно посочване, поради което определящи са естеството и начина на изпълнение на обектите, а не тяхното видово или количествено систематизиране. Счита, че в процесния случай се касае за самостоятелно газоснабдяване на новострояща се жилищна сграда чрез газоснабдителна станция, която представлявала строеж съгласно чл. 137 ал.1 т.1 б.“г“ ЗУТ и чл. 2 ал.4 от Наредба №1/2003г. за номенклатурите на видовете строежи и т.144 от Приложение №1 към същата във връзка с чл. 137 ал.2 ЗУТ. Сочи, че обектът в случая не представлява сградна газова инсталация по смисъла на чл. 157 ал.1 т.10 ЗУТ и за същия не важи изключението на чл. 147 ал.1 т.2 ЗУТ. Според ответника, тъй като в с. Стража няма изградена газоразпределителна мрежа, то предвид нормите на чл. 132 ал.1 и ал.2 от Наредба №6/25.11.2004г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, подземно монтираният стационарен метален съд за съхранение на газ пропан – бутан не представлява сградна газова инсталация по смисъла на чл. 151 ал.1 т.10 ЗУТ. Ответната страна сочи, че процесният обект не е преместваем по см.на §5 т.80 от ДР на ЗУТ, макар и по някои белези да се доближава до такъв, тъй като определящо при тази преценка е функционалното предназначение на обекта и материалите при изграждането му, а не физическата му свързаност с терена. Счита, че обектът попада в понятието за газоснабдителна станция по смисъла на §1 т.2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, особено и с оглед заместването на използвания в същото израз „резервоари“ с понятието „стационарно монтирани метални съдове за втечнен въглеводороден газ“ след изменението, внесено с ПМС №330/26.11.2020г. Визира и неспазване на изискванията за минимални отстояния на газоснабдителната станция до жилищни сгради и техническа инфраструктура, предвидени в Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Претендира присъждане на направените разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение. В Определение №371/18.03.2024г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена в рамките на законовия срок срещу подлежащ на оспорване акт и от страна, имаща правен интерес от обжалването му. Местонахождението на обекта – предмет на оспорената заповед, определя и местната подсъдност на делото на АдмСТ съгласно чл. 215 ал.1 ЗУТ. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа съвкупност: Административното производство е започнало по повод подадена от М. П. Р. от гр. Търговище и Г. Д. Д. от гр. Търговище до кмета на Община Търговище и РДНСК - гр. Търговище жалба с вх.№РД-02-7457/11.10.2023г.по регистъра на Община Търговище, в която е посочено, че в УПИ I -163 в кв. 9 по плана на с. Стража, общ. Търговище, собственост на С. Д. Х. от гр. Търговище, на 30.03.2023 година била поставена газова цистерна, предвидена да захранва с пропан - бутан новопостроена жилищна сграда, разположена в същия парцел, като цистерната била монтирана в непосредствена близост до уличната и страничната регулация без да са спазени условията за отстояние. Молителите искат да бъдат информирани за това дали поставената цистерна има издадено разрешение, проект за поставяне и експлоатация като настояват при липса на разрешение за строеж да бъдат предприети законосъобразни действия за премахване на същата. С писмо изх. №РД01-11119/09.11.2003г.от регистъра на Община Търговище, регистрирано в РДНСК – Търговище под вх.№Т-355-00-703/ 09.11.2023г. кметът на Община Търговище е уведомил жалбоподателите и РДНСК – Търговище, че на 06.11.2023г. служители от Дирекция УТОСТ при Община Търговище са извършили проверка на място и са констатирали, че в незастроената северна част на имота е монтиран подземен съд за съхранение на втечнена газ, без да е изпълнена газова инсталация към изграждащата се жилищна сграда. Отбелязано е, че собственикът С. Х. е присъствал при проверката. В писмото е посочено, че установеното на място съоръжение подлежи на технически надзор по Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове и същото следва да бъде придружено с техническа документация от производителя, отговаряща на изискванията по Закон за техническите изисквания към продуктите, както и да бъде ситуирано на изискуемите отстояния до сгради и съоръжения по Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Акцентирано е, че газовото съоръжение е с повишена степен на опасност и се категоризира като строеж първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗУТ, а предвид разпоредбите на чл. 222, ал.2, т.1 от ЗУТ, органите на ДНСК съобразно своята компетентност констатират нарушения при строежи от първа до трета категория включително или на части от тях, какъвто бил конкретният случай. След получаване на горепосоченото писмо в РДНСК – Търговище началникът на РДНСК – Търговище е изпратил до жалбоподателя Х. писмо изх. №Т-355-00-177/20.11.2023г., с което го информира, че на 30.11.2023 г. (четвъртък) от 11, 00 часа ще бъде извършена проверка от служители на РДНСК - Търговище на местостроежа в УПИ I-163, кв. 9 по плана на с. Стража, общ. Търговище, и му указва, че следва да присъства на посочената дата и час, да осигури достъп в имота и да представи всички налични документи относно гореописания строеж, представляващ газова цистерна, предвидена да захранва с газ пропан-бутан новопостроена жилищна сграда. На посочената дата – 30.11.2023г. старши инспектори от РДНСК – Търговище са посетили и извършили проверка на строеж: „Стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“ находящ се в УПИ I -163, кв. 9, с. Стража, общ. Търговище, в присъствието на възложителя/изпълнителя на строежа С. Д. Х., който се е легитимирал като собственик на посочения УПИ с нотариален акт №43 том I peг. №832 дело №32 от 2021г. на нотариус №327 в РНК, вписан с Дв. вх. peг. №596, Вх. Peг. №600, Акт №160, том II, дело №362 от 18.02.2021 г.на СВп – Търговище. За извършената проверка е съставен Констативен акт №Т-3/30.11.2023г., в който проверяващите инспектори са отразили, че за проверения обект няма: одобрен проект, в т.ч.съгласувани и одобрени части на проекта; съгласуване с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и ниво; заповедна книга. Като констатирано фактическо положение на място в акта е описано следното: В северната част на УПИ I -163, кв. 9, с. Стража, общ. Търговище е монтиран подземно стационарен метален съд (резервоар) с обем 2700 литра, работно налягане 1, 56 МРа, представляващ затворена конструкция, проектиран и предназначен за съхранение на флуид под налягане - втечнен въглеводороден газ (пропан-бутан). Същият е предвиден да захранва газов котел към отоплителна инсталация за нуждите на новоизграждаща се „Жилищна сграда“. Положен е и газопровод площадков от тръба PE-HD 032 за газ. Отворът на металния съд е на разстояние от около 1 м от североизточната граница на имота, на около 1, 5 м от северозападната граница и на около 5 м от жилищната сграда. Към момента на проверката строежът не е завършен, не се извършват строително-монтажни работи, стационарният метален съд не е запълнен с втечнен въглеводород и не е под налягане. Строежът е започнат месец март 2023 г. Направен е извода, че строежът е I-ва категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗУТ и чл. 2, ал. 4, т. 1 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, като е изготвена и окомерна скица на разположението на строежа в имота. Констатирано е, че е налице нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл.148, ал. 1 от ЗУТ, изразяващо се в това, че са извършени строително-монтажни работи, представляващи подземен монтаж на стационарен метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод от тръба PE-HD Ф32 за газ в УПИ I -163, кв. 9, с. Стража, общ. Търговище, без необходимите по ЗУТ строителни книжа — одобрени инвестиционни проекти и Разрешение за строеж, което безспорно квалифицирало строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид констатираното е посочено, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл. 224, ал. 5 от ЗУТ и за издаване заповед за спиране на строителството и забрана достъпа до строежа. При проверката са направени 5 броя фотоснимки, отразени в констативния акт и приложени по преписката. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 10.01.2024г.срещу подпис. Съобразно съдържащото се в констативния кат разяснение, че възражения срещу същия могат да се подават в РДНСК - Търговище в 7-дневен срок, считано от датата на връчването му, в рамките на този срок – на 15.01.2024г., жалбоподателят Х. е подал възражение срещу съставения Констативен акт №Т-3/30.11.2023г. Излагайки съображения в подкрепа на тезата, че установеният в имота му резервоар не представлява строеж, същият е настоявал за прекратяване на административното производство. Въз основа на направените констатации от извършената проверка и събраните документи по преписката на основание чл. 224, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ и правомощията му, предоставени със Заповед №РД-13-298/27.09.2023 г. на Началника на ДНСК, началникът на РДНСК - Търговище е издал оспорената по настоящото дело Заповед №ДК-09-1/19.01.2024г., с която е наредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на незаконен строеж и е забранен достъпа до него: „Стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“, находящ се в УПИ I -163, кв. 9, с. Стража, общ. Търговище /т.1/, като в т.2 от заповедта са разпоредени следните мерки за обезопасяване на строежа: в срок до 30.01.2024 г. възложителят на строежа да вземе мерки за обезопасяване на строежа и същия да бъде освободен от всички взривоопасни и пожароопасни материали и химически вещества; на основание чл. 222, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗУТ е определена дата 15.02.2024 г. за поставяне на ленти с отличителни знаци и печат на ДНСК за ограничаване достъпа и недопускане на хора и механизация на строежа, като от същата дата „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна да прекъсне захранването с електрическа енергия на строежа. В заповедта са възпроизведени констатациите в съставения Констативен акт/КА/ №Т-3/30.11.2023г. и е направена преценката, че строежът е първа категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, буква „г” от Закон за устройство на територията „строеж, криещ опасност от взрив“ и чл. 2, ал. 4 и т. 144 от Приложение №1 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, във връзка с чл. 137, ал. 2 от ЗУТ. Органът е отчел надлежното връчване на КА на изпълнителя Х. и е обсъдил подаденото от последния възражение, преценявайки го като неоснователно. В заповедта органът е изложил мотиви относно това, че провереният обект не представлява сградна газова инсталация по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 10 от ЗУТ или преместваем обект по раздел IX, глава III от ЗУТ. Липсата на изградена газоразпределителна мрежа в с. Стража, общ. Търговище, представляваща част от техническата инфраструктура, и нормата на чл. 132, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №6 от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ от 07.12.2004 г., според органа не позволява провереният обект да се определи като сградна газова инсталация. Ето защо в оспорената заповед е прието, че в имота на С. Д. Х. се изгражда стационарна инсталация за снабдяване на новоизграждаща се жилищна сграда с втечнен въглеводороден газ чрез стационарно монтиран метален съд и площадков газопровод, предвидени да захранват газов котел към отоплителна инсталация, т.е. имотът е газоснабден самостоятелно чрез газоснабдителна станция, която не представлява част от техническа инфраструктура. Органът се е позовал на § 1, т. 2 (изм. - ДВ, бр. 103 от 2020 г., в сила от 04.12.2020 г.) от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове в сила от 23.10.2004 г., приета с ПМС №243 от 10.09.2004 г., обн. ДВ, бр.82 от 21.09.2004 г., изм. и доп. ДВ, бр.103 от 4.12.2020г. и Постановление №330 от 26.11.2020 г., съгласно която „Газоснабдителна станция“ е обект, в който е монтирана стационарна инсталация, предназначена за пълнене на бутилки и/или автоцистерни и жп цистерни и/или за снабдяване на промишлени предприятия, жилищни и административни сгради с втечнен въглеводороден газ от стационарно монтирани метални съдове за втечнен въглеводороден газ“). Направено е уточнението, че именно след изменението на наредбата с Постановление №330 от 26.11.2020 г., навсякъде думата „резервоари“ е заменена със „стационарно монтирани метални съдове за втечнен въглеводороден газ“. С оглед на гореизложеното в заповедта е прието за безспорно, че е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. След направеното в заповедта разяснение относно срока за обжалване и съда, пред когото се обжалва същата, е указано, че подадените жалби не спират действието ѝ съгласно чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, с което е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на тази заповед. Като свидетел в настоящото съдебно производство е допуснат и разпитан в съдебно заседание Д. А., осъществил техническия надзор по изграждане на процесния обект. Същият пояснява, че направеният в имота на жалбоподателя резервоар е предвиден за втечнени въглеводородни газове, т.е. за пропан-бутан, и ще служи единствено и само за отопление на къщата, която е в имота, като обемът на резервоара бил 2, 7 куб.м. Свидетелят посочва, че конкретният резервоар бил придружен с паспорт от завода - производител „СИТИ ГАЗ“ – гр. Стара Загора и всички необходими декларации, като имал пълната окомплектовка на необходимата документация. Същият пояснява, че началният момент на цялата дейност по изграждане на газовата инсталация е получаването на проект, който е изработен от лицензиран проектант с правоспособност ВИК и газови инсталации при съобразяване на нуждите от отопление на съответната сграда, който проект се одобрявал впоследствие от лицето, упражняващо технически надзор. В показанията си свидетелят описва начина на изграждане на самата инсталация. В конкретния случай, според него, в двора на имота бил направен изкоп при съобразяване на необходимото отстояние от съседните имоти, положен бил бетонен постамент в изкопа и резервоарът бил поставен върху този бетонен постамент посредством направените от производителя специални крака /лапи/, които се захващали към бетонния постамент, като след монтирането на резервоара същият се засипвал с пясък и над земята оставала само ревизионната шахта, откъдето влизала газта от камиона, който ще зарежда този резервоар, като имало монтиран спирателен кран. От резервоара излизала тръбата, която е подземна и която отивала към къщата до монтираната на фасадата ѝ ревизионна кутия, в която бил поставен магнит – вентил, предназначен да прекъсне подаването на газ от цистерната към къщата при евентуално наличие на теч на газ вътре в самата сграда. Дадените свидетелски показания се отнасят до начина на монтиране на резервоара в конкретния случай с условието, че свидетелят не е посещавал имота и свидетелства въз основа на съставената документация. Следователно в тези показания се съдържат разяснение на начина, по който принципно протича процедурата по монтиране на газовата инсталация, и данни за конкретния случай, възприети от свидетеля чрез съставените документи. За изясняване на фактическото положение съдът допусна съдебно – техническа експертиза, чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото и се кредитира от съда като изготвено по поставената задача и достатъчно мотивирано. Съдебната експертиза е изготвена от две вещи лица с различни специалности: строителен инженер – специалност „Промишлено и гражданско строителство“, и машинен инженер със сертификат за устройство, начин на работа и проектиране на котли и котелни инсталации. При извършване на експертизата вещите лица са съобразили и представения от жалбоподателя паспорт на съда – резервоар за пропан – бутан. При направения на 08.06.2024г. оглед на обекта от страна на експертите е констатирано окомерно, с оглед видимостта само на люка/капака на съда/, че резервоарът за газ пропан-бутан е разположен в двора, вкопан в земята, успоредно на оградата на двора и в непосредствена близост до нея, като отстоянието от стената на резервоара до най-близката стена на строящата се сграда е 4375 mm (измерено с рулетка, отстоянието от центъра на капака на резервоара до стената на сградата е 5000 mm), а до дворната ограда е около 300 mm (оградата е дебела около 200 mm). Констатирано е, че подземно от резервоара за пропан-бутан до строящата се сграда е разположен тръбопровод за пропан-бутан, изведен до ревизионна кутия, вградена в стена на сградата, като по данни на жалбоподателя тръбопроводът бил свързан към резервоара за пропан-бутан и предстояло да бъде свързан към сградната инсталация за пропан-бутан, инсталирана в сградата. Въз основа на приложения към заключението паспорт на резервоар за пропан – бутан с фабр.№ 1024354/2022г. са установени следните технически характеристики на този стационарен, метален съд (резервоар): Предназначение: втечнен газ пропан-бутан (LPG); Означение за съответствие: СЕ 2749; Обем: V = 2700 L; Външен диаметър: D = 1250 mm; Работно налягане: Р = 1, 765 МРа; Изпитателно налягане: Р = 2, 500 МРа; Работна температура: t = -20 -г +50 °С; Инсталиране: допуска се подземен монтаж; Газопровод площадков: тръба РЕ-НD, ф32. Вещите лица са установили, че съоръженията - резервоар и тръбопровод за газ пропан-бутан, са разположени на частен терен, но няма данни да са преминали процедура по проектиране, разрешение за строеж, приемане и пр. по надлежен ред, както и няма данни за дълбочината на полагане на процесния подземен тръбопровод за газ пропан-бутан и разстоянията между него и (евентуални) други технически проводи и съоръжения, които разстояния са лимитирани от Наредба № 8/1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места. При така констатираните данни и след съобразяване на относимата нормативна уредба, вещите лица са дали заключение, че процесният обект представлява кумулативно строеж на газова инсталация обслужваща жилищна/вилна сграда; (възможна) част от строежа на процесната сграда или отделен строеж; строеж или част от строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ; стационарна инсталация за снабдяване на жилищна сграда с газ пропан-бутан, като приемат, че в процесния имот е инсталирана стационарна, вкопана в земята дворна инсталация (в т.ч.: стационарен съд за съхранение на газ пропан-бутан и дворна тръбна мрежа за провеждане на газа от съда до сградата в имота), предназначена за снабдяване на построената в имота жилищна сграда с втечнен въглеводороден газ пропан-бутан. Според заключението обектът представлява инсталация/съоръжение/уредба с повишена опасност, подлежаща на технически надзор от ГД – ИДТН. Като съобразяват отделните елементи на обекта: резервоар за пропан-бутан; тръбопровод за пропан-бутан; вероятно и други съпътстващи елементи, които при липсата на проект остават неуточнени, експертите заключават, че е възможно след отделяне от земната повърхност (т.е. след откопаване) и от сградната газова инсталация, елементи от процесния обект (резервоар и/или тръбопровод за пропан-бутан и/или други елементи) да бъдат премествани в пространството, без да губят своята индивидуализация и/или възможността да бъдат ползвани на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което са ползвани на мястото, от което са отделени, но като цяло процесният обект (процесната инсталация) е строеж, т.е. не е преместваем обект, тъй като при отстраняването и преместването на отделни елементи от обекта/инсталацията/строежът, като такъв, би бил разрушен. В експертното заключение е отразено, че не са установени данни за: технически лица, извършили монтажа на проц. LPG-стопанство; за предварително разработен и одобрен проект за инсталиране на проц. LPG-стопанство; за протокол за извършен подземен монтаж на проц. LPG-стопанство, в т.ч. на резервоара за LPG, ведно с тръбопровода за LPG и съпътстващата арматура за LPG, респ. за изпълнение на минималните изисквания за инсталирането/монтажа им. Съобразно Приложение №1 към паспорта на съда в атмосферни условия газ пропан-бутан (LPG) бил лесно запалим и податлив на взривно възпламеняване. В съдебно заседание вещите лица поддържат изготвеното експертно заключение, в т.ч.че обектът не представлява част от общата техническа инфраструктура на населеното място, че представлява строеж по смисъла на ЗУТ и не е преместваем обект. При проведения разпит вещото лице Г. пояснява, че при отваряне на капака на шахтата, в която е резервоарът, се вижда цистерната, която не била захваната за резервоара и била плаваща, а отстрани бил пясъкът, насипан около цистерната. И двете вещи лица определят резервоара като подземен склад за гориво и втечнени въглеводороди по смисъла на Наредба №1/2003г. Въз основа на това определяне същите сочат, че по ЗУТ вътрешната сградна газова инсталация е освободена и за нея не е необходимо да се издава строително разрешение, но намиращите се извън сградата газова инсталация, склад, подземен склад с взривоопасно вещество пропан-бутан, не попадат в облекчението, което е по ЗУТ, тъй като се касае за обекти, които не са в жилищни сгради в населени места, където има обща техническа инфраструктура. В подкрепа на тази позиция същите визират и потвърденото от първия свидетел обстоятелство за направен изкоп в земята за поставяне на резервоар, за което се изисква разрешение за строеж. Вещото лице Г. пояснява, че този взривоопасен резервоар трябва да се монтира винаги върху фундамент, който да издържи натоварването от лапите/краката на резервоара и да придаде безопасност на земната основа, която трябва да издържи. Същият уточнява, че когато е празен резервоарът, подпочвените /повърхностни/ води много лесно влизат в пясъка и резервоарът изплува нагоре, а това веднага натоварва тръбната мрежа и може да я разкъса, с което създава опасност от взрив. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Оспореният административен акт - Заповед № ДК-09-1/19.01.2024г., е издаден от началника на РДНСК – Търговище по компетентност, делегирана със Заповед №РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК. Разпоредителната част на заповедта се отнася до спиране на незаконен по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ строеж от първа категория, за ограничаване достъпа до същия и за вземане на мерки за обезопасяване на строежа. Съгласно нормата на чл. 222 ал.1 т.1 и т.3 ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице спира незаконни строежи от първа до трета категория включително по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи, забранява достъпа до тези строежи и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите. Компетентността на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице да издава такива заповеди е регламентирана и от разпоредбата на чл. 224 ал.5 ЗУТ. Именно с посочената Заповед №РД-13-298/27.09.2023 г. на началника на ДНСК последният е делегирал на началниците на РДНСК правомощията да издават заповеди по чл. 222 ал.1 т.1 ЗУТ, чл. 224 ал.5 ЗУТ и чл. 222 ал.1 т.3 ЗУТ /т.3 и 5 от заповедта/. Делегирането на тези правомощия и местонахождението на процесния обект на територията на област Търговище определят материалната и териториална компетентост на началника на РДНСК – Търговище да издаде оспорената заповед. Ето защо липсва отменителното основание по чл. 146 т.1 АПК. Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т.3 предл.посл. ЗУТ, процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за форма и реквизити, предвидени в чл. 59 ал. 1 и ал.2 от АПК, същата е мотивирана надлежно, поради което не е налице и отменителното основание по чл. 146 т. 2 от АПК. Съдът не установи в хода на административното производство по издаване на процесната заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не се визират в жалбата. Съгласно цитираната като правно основание в оспорената заповед норма на чл. 224 ал.5 ЗУТ, при констатиране на строеж от първа до трета категория, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, органите на Дирекцията за национален строителен контрол съставят констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. В мотивите на процесната заповед е отразено, че провереният обект е определен именно като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 т.2 от ЗУТ, което означава констатирането на това обстоятелство да се извърши с констативен акт. От гореизложената фактическа съвкупност следва, че извършилите проверката длъжностни лица от РДНСК – Търговище са съставили такъв констативен акт, който е бил надлежно връчен на жалбоподателя като изпълнител на обекта и собственик на имота, в който този обект се намира. На жалбоподателя е било разяснено правото му да подаде възражение срещу КА и същият е упражнил това свое право в законоустановения срок. Заповедта за спиране на незаконния строеж е издадена в рамките на посочения в чл. 224 ал.5 изр.второ ЗУТ тридневен срок от изтичането на срока за възражения. Със същата в съответствие с изискването на чл. 224 ал.6 ЗУТ е забранен достъпът до строежа. Предвид изложеното липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК. Основният спор между страните касае визирано противоречие на заповедта с материалния закон, и по – конкретно спорен е въпросът дали провереният обект „Стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводороди газ пропан-бутан и площадков газопровод“ представлява строеж по смисъла на ЗУТ, съответно дали е строеж от първа категория и съответно подчинен ли е на законовите изисквания за такъв строеж. Съгласно даденото в §5 т.38 от ДР на ЗУТ определение на понятието "строежи" това са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Както е видно, това понятие има широк обхват и същевременно не съдържа лимитативно изброяване на обектите, които попадат в него. От събраните по настоящото дело доказателства, най – вече експертното заключение, както и от твърденията на страните, следва безспорния извод, че процесният обект е с подземно разположение, поставен е в предварително направен изкоп в земята, и представлява резервоар, в който от външен източник/мобилна цистерна/ се вкарва газ пропан – бутан, който според структурата на отоплителната система тръгва по подземно монтиран тръбопровод и стига до сградната газова инсталация. Безспорно и категорично произтичащо от събраните доказателства по делото е обстоятелството, че използваният в тази отоплителна инсталация и съхраняван в резервоара втечнен въглеводороден газ пропан – бутан е лесно запалим и податлив на взривно възпламеняване, което прави инсталацията такава с повишена опасност. Изискванията към монтирането и техническите специфики на резервоарите за втечнени въглеводородни газове са били регламентирани в Раздел II – Резервоари, на Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с ПМС № 243 от 10.09.2004г. С ПМС №330 от 26 ноември 2020 г. за изменение и допълнение на тази наредба/ДВ, бр. 103 от 2020г. /, в сила от 4.12.2020г., този раздел е изцяло отменен и към началния момент на изграждане на обекта – м.март 2023г., не е бил част от действащото законодателство. В §77 от ПЗР на ПМС №330 от 26 ноември 2020 г.е регламентирано, че навсякъде в наредбата думите "резервоар", "резервоари", "резервоарите", "резервоарът" и "резервоара" се заменят съответно със "стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводородни газове", "стационарно монтирани метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове", "стационарно монтираните метални съдове за съхранение на втечнени въглеводородни газове", "стационарно монтираният метален съд за съхранение на втечнени въглеводородни газове" и "стационарно монтирания метален съд за съхранение на втечнени въглеводородни газове". Заместващото понятие „стационарно монтиран метален съд за съхранение на втечнени въглеводородни газове“ е употребено в уредбата на Раздел V – Газоснабдителни станции, на същата наредба. В нормата на §1 т.2 от ДР на посочената Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове се съдържа легално определение на понятието „газоснабдителна станция“, което е в сила от 4.12.2020 г. и според същото „газоснабдителна станция“ е обект, в който е монтирана стационарна инсталация, предназначена за пълнене на бутилки и/или автоцистерни и жп цистерни и/или за снабдяване на промишлени предприятия, жилищни и административни сгради с втечнен въглеводороден газ от стационарно монтирани метални съдове за втечнен въглеводороден газ. Установените по делото характеристики на процесната монтирана подземно инсталация със стационарно монтиран метален съд за втечнен въглеводороден газ пропан – бутан определят попадането ѝ в обхвата на понятието „газоснабдителна станция“. Съгласно чл. 57 ал.1 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, на територията на газоснабдителните станции се допуска наличието на сгради и съоръжения, свързани с получаване, съхраняване и пълнене на газ, извършване на технически прегледи, ремонт и съхраняване на бутилките и други спомагателни помещения и съоръжения, като минималните разстояния между съоръженията на газоснабдителната станция, както и от тях до съседни строежи се определят съгласно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (ДВ, бр. 96 от 2009 г.). Т.е. налице е относимост на строително-технически правила за пожарна безопасност към газоснабдителните станции. Както се посочи по – горе, дадената в ЗУТ дефиниция на понятието „строеж“ не съдържа изчерпателна обща формулировка на родовите и видови особености на това понятие, а представлява примерно и ориентировъчно изброяване на обектите, които следва да се определят като строежи. Процесният обект не е сграда, пристройка или надстройка в тесния смисъл на тези понятия, но същият представлява подземно съоръжение, за изграждането и монтирането на което е направен земен изкоп. Съобразно изискванията за монтиране на съда следва да има и положен в този изкоп бетонен постамент, върху който се закрепя и металния съд, към който се свързват подземно разположените тръби на инсталацията, достигащи до отопляваната сграда. При тези особености същият обосновано следва да бъде определен като строеж по смисъла на ЗУТ и спрямо него да важат правилата и нормите, относими за строежите. В легалното определение на понятието "строеж" са включени и съоръженията на техническата инфраструктура. Съгласно §5 т.31 от ДР на ЗУТ "техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност, а съгласно §5 т.32 от ДР на ЗУТ „общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ са мрежите и съоръженията до общите контролно-измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства. Съгласно чл. 64 ал.1 ЗУТ елементи на техническата инфраструктура са: транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.), преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване и другите посочени в тази разпоредба елементите, които съгласно чл. 64 ал.2 ЗУТ се предвиждат с устройствени планове. Предвид цитираните законови понятия и вложения в тях смисъл не може да се приеме, че процесното съоръжение е част от техническата инфраструктура. Същото е изградено самостоятелно и без връзка с налична в населеното място газопреносна мрежа като част от техническата инфраструктура на това населено място. Ето защо следва да бъде определено като отделен строеж, представляващ подземно съоръжение/инсталация за съхранение и пренос на втечнен въглеводороден газ към жилищна сграда за отопление на същата. Във връзка с довода на жалбоподателя, че процесният обект е преместваем, следва да се посочи, че според легалното определение за преместваем обект по смисъла на §5 т.80 от ДР на ЗУТ това е „обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.“. Освен възприетото вече становище на настоящия съд, че процесният обект е строеж, което го изключва от обсега на понятието за преместваем обект, в конкретния случай този обект не е само закрепен временно върху терена, а е вкопан в земята чрез предварително направен изкоп, в който е поставен бетонен постамент, върху който се монтира стационарния метален съд и същият се засипва с пясък за уплътняване, след което подлежи на свързване с тръбопровода, стигащ до сградата. Със сигурност възможността за разглобяване на цялата изградена система/стационарен съд, тръби и инсталация в сградата/ не превръща обекта в преместваем, тъй като по този начин се нарушава неговата цялост и индивидуализация, и той престава да съществува като едно съоръжение или инсталация. Наред с това за определянето на един обект като преместваем, следва да се съди освен от неговите характеристики /естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на самото изграждане и свързването на обекта с терена/, и от неговото предназначение, тъй като нормата на чл. 56 ал.1 ЗУТ идентифицира обектите като преместваеми именно с оглед тяхното предназначение и цел на функциониране. Категорично процесният обект не попада в нито една от визираните в тази разпоредба четири категории преместваеми обекти. Ето защо съдът намира, че обектът по оспорената заповед не е преместваем. По отношение довода на оспорващата страна, че обектът представлява сградна газова инсталация в жилищна сграда, при което попада в изключението по чл. 151 ал.1 т.10 ЗУТ, съгласно което не се изисква разрешение за строеж за монтаж на такива инсталации, съдът намира за необходимо да отбележи, че процесният обект не попада в понятието "сградна газова инсталация" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, тъй като не обхваща само вътрешната газова инсталация, а включва и резервоар за пропан - бутан, който е монтиран извън жилищната сграда и е с работно налягане от 1.765 мегапаскала. Според легалното понятие, дадено в посочената норма, „сградна газова инсталация“ е вътрешната газова инсталация в жилищни, административни или сгради за обществено обслужване, която започва след границата на разпределителната мрежа и включва газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, както и комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди; когато границата на разпределителната мрежа е извън сградата, към сградната инсталация се включва и газопроводът или външната дворна газопроводна мрежа (газопроводи и газови съоръжения) между границата на разпределителната мрежа и вътрешната инсталация в сградата; в жилищни сгради - етажна собственост, сградна газова инсталация е всяка от вътрешните газови инсталации на потребителите в отделните имоти, която започва след средствата за измерване на природния газ - собственост на разпределителното предприятие, както и газовата инсталация в общите части на сградата, захранваща отделните газови инсталации на потребителите. Това понятие предполага газифициране като част от техническата инфраструктура на населеното място, в което се намира съответната сграда, поради което като сградна газова инсталация се третират само тръбите, съоръженията и уредите, монтирани в самата сграда, където със сигурност в тези случаи липсва поставен стационарно монтиран метален съд за съхранение и провеждане на втечнен въглеводороден газ. Същият смисъл е вложен и в нормата на чл. 132 ал.1 от Наредба № 6 от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, съгласно която сградните газови инсталации включват газопроводите, съоръженията и уредите за природен газ, както и комините за отвеждане на димните газове от газовите уреди след границата на разпределителната мрежа. Според чл. 133 ал.1 от същата наредба, сградните газови инсталации се проектират с налягане до 0, 01 МРа включително. В конкретния случай налягането е значително по – високо. Предвид направения анализ на нормативната уредба процесният обект не може да се определи като сградна газова инсталация. След изложените мотиви за определяне на процесния обект като строеж по смисъла на ЗУТ, същият подлежи на категоризиране в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация. Въз основа на събрания и кредитиран доказателствен материал съдът намира за правилен направения от органа извод в оспорената заповед, че строежът е от първа категория съгласно чл. 137 ал.1 т. 1 б.“г“ от ЗУТ, тъй като крие опасност от взрив/едната от трите посочени в тази норма хипотези/. Тази опасност в случая дори се явява завишена, тъй като съобразно посоченото от експертите при разпита им в съдебно заседание, при липса на свързване на металния съд – резервоар, с бетоновата основа, под въздействие на подпочвените /повърхностни/ води върху пясъка празният резервоар може да изплува нагоре, при което да се стигне до натоварване и дори разкъсване на тръбната мрежа. Съгласно чл. 2 ал.4 т.1 б.“а“ от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, видовете строежи от първа категория, буква "г", криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества, са строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0, 07 МРа. Безспорно и категорично установено от събраните доказателства по делото е обстоятелството, че процесният стационарно монтиран съд за пропан – бутан е с работно налягане от 1.765 мегапаскала, т.е. над визираното в наредбата ниво от 0, 07 МРа. Съдът не споделя изтъкнатия от оспорващата страна аргумент, че за определяне на един строеж като такъв по чл. 2 ал.4 т.1 б.“а“ от Наредба № 1 от 30.07.2003 г., следвало едновременно същият да е предназначен за производство и за съхранение на материалите с определеното налягане. Прочитът на посочената разпоредба води до извода, че въпреки употребеният от законодателя съюз „и“ в израза „за производство и съхраняване“, то в отделните букви на тази норма са посочени обекти, които явно са предназначени само за съхраняване на такива материали, като напр. хранилища за природен газ и складове. Освен това в газоснабдителна станция втечненият газ не само се съхранява, но от там тръгва и преносът по тръбопровода, т.е. същият няма да е само в статично положение, поради което опасността от взрив изобщо не може да бъде отречена. С оглед приетото по – горе, че обектът попада в понятието за газоснабдителна станция, то правилно същият е отнесен от органа и към групата на газостанциите, визирани в т.144 на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 13 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, озаглавено „Класификатор на строежите по чл. 2, ал. 4 и 10“. И при това определяне без значение е целта на функциониране на изградената система – за битови нужди /отопление/, промишлени или търговски. Ето защо обектът представлява строеж, криещ опасност от взрив по смисъла на чл. 137 ал.1 т. 1 б.“г“ от ЗУТ. Напълно в съответствие със законовите изисквания органът е приел, че за строежа следва да бъде издадено разрешение за строеж съгласно правилото на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Изложените по - горе мотиви обосновават и неприложимостта на изключенията от изискването за издаване на разрешение за строеж, предвидени в нормата на чл. 151 ЗУТ. Законосъобразен е и извода, направен в процесната заповед, че провереният строеж е незаконен съгласно чл. 225 ал.2 т.2 ЗУТ, тъй като според тази норма строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка и правилно приложена правна регламентация органът обосновано и законосъобразно е спрял изпълнението на всички видове СМР на строежа и е забранил достъпа до него като е разпоредил вземането на обезопасителни мерки. Без значение за решаването на настоящия правен спор е направеното от оспорващата страна възражение, че цялата отоплителна система не била действаща предвид липсата на направена свързаност между отделните ѝ компоненти/резервоар, тръбопровод и сградна инсталация/. Оспорената заповед е издадена с цел спиране на започналите СМР, чийто краен резултат би бил именно завършването и привеждането в действие на цялата газоснабдителна станция. При това положение заповедта се явява навременна с оглед целените последици. Същата е съобразена и с целта на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, свързани с него, да се гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене за населението. С оглед направените правни изводи следва, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания за отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК и подадената срещу същия жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Относно отговорността за разноски – Предвид изхода на делото – отхвърляне на жалбата, приложима на основание чл. 219 от ЗУТ е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените по делото съдебни разноски. Съгласно приложимата норма на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В случая делото е без материален интерес и предвид неговата фактическа и правна сложност/ провеждането на няколко съдебни заседания с участие на представителите на страните, извършването на съдебна експертиза от две вещи лица с различни специалности и специфичността на казуса от гледна точка на обсъждане и прилагане на относимата правна уредба/ следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение над предвидения в закона минимален размер, а именно 150 лева. Останалите претендирани разноски са за внесени и депозирани суми за експертиза, които са реално направени и сумата е изплатена като част от определеното възнаграждение на вещите лица, поради което и подлежат на присъждане. С оглед приетото в мотивите на Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, юрисконсултското възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, какъвто е органа, издал оспорената заповед. В случая това юридическото лице е ДНСК – София, предвид разпоредбата на чл. 221 ал.1 ЗУТ. Това тълкуване синхронизира и с вложения смисъл в понятието „поемане на разноски от административен орган“ по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК, което представлява поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Ето защо следва оспорващата страна да бъде осъдена да заплати на ДНСК – София сумата от 150 лева, представляваща определено юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 1 990.50 лева, представляваща направени разноски за съдебна експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 172 ал.2 предл.посл. АПК във вр.с чл. 219 ал.1 от ЗУТ и чл. 143 ал.3 АПК съдът