Решение № 340 от 12.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5343/2022 г.

Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК. Образувано е по повод постъпила частна жалба от частния тъжител А. Г. Т., чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. Н. В. – от АК – Пловдив, срещу разпореждане № 9690/30.08.2022 г. на съдията – докладчик при Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 17-ти състав, постановено по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК. В така депозираната частна жалба се излагат твърдения, че атакуваното първоинстанционно разпореждане е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и e явно несправедливо. Излагат се аргументи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на процесуалния закон и бланкетно аргументирани доводи на Съда. Твърди се, че тъжбата съдържа изчерпателни и пълни данни за подателя; за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението, каквито са императивните изисквания на чл. 81, ал. 1 от НПК. Обосновава се в тази връзка, че в случая, с атакувания съдебен акт, Районният съд е прекратил наказателното производство, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, приемайки, че тъжбата не отговаря именно на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания, предвид липсата на посочена стойност на причинените с деянието имуществени вреди. Изтъкват се съображения, че с оглед изложението на обстоятелствата в подадената пред СРС тъжба и в последващата допълнителната такава, фактическата обстановка, свързана с процесния случай, се установява по безспорен начин и изключително детайлно в насока извършено от предаденото на съд лице В. Д. С. престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в нанасяне на имуществени вреди – подробно описани в жалбата, на собствения лек автомобил на частният тъжител, който и към настоящия момент не може да използва въпросният автомобил, намиращ се в техническото състояние, в което го е заварил на инкриминираната дата. Именно поради този факт, а и поради факта, че защитата и тъжителят не притежават специализирани познания в областта на авто-оценъчното определяне на паричната стойност на имуществените вреди, нанесени на процесния автомобил вследствие на инкриминираното деяние, включително относно пазарни цени на авточасти според различните производители и вносители – нови или втора употреба, цени за сервизен труд и ремонт на автомобила, овехтяване на автомобила и други, стойността на причинените с деянието имуществени вреди би могла да бъде определена и посочена от вещо лице, при назначаване и изготвяне на авто-оценителна експертиза, след извършването на оглед на процесното МПС, каквото доказателствено искане е направено пред Районния съд. В частната жалба се излагат и съображения, че съгласно чл. 85, ал. 2 и 3 от НПК, гражданският иск при дела от частен характер се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като това може да бъде направено и устно. Сочи се, че Районният съд не е предоставил възможност посоченото искане за присъждане на обезщетение – стойността на причинените с деянието имуществени вреди, да бъде уточнено дори и устно в първото съдебно заседание, когато по реда на НПК съставът на Съда следва да се произнесе по конституирането на нови страни в съдебното производство, в частност – по въпроса за конституирането на тъжителя в качеството му на граждански ищец, по който начин и в нарушение на процесуалния закон, Съдът е лишил от участие в съдебното производство частния тъжител в процесуалното му качество на граждански ищец, като е препятствал възможността на същия да упражни предвидените му в НПК права, произтичащи от това му качество, включително и тези по чл. 276, ал. 2 от НПК. Според процесуалния представител на частния тъжител, първостепенният съд е следвало да даде указания относно нередовност на гражданския иск и в първото съдебно заседание по делото, съгласно чл. 85, ал. 2 от НПК, това би могло да бъде сторено и устно, възможността за което не се преклудира до началото на съдебното следствие, съгласно чл. 85, ал. 3 от НПК, още повече, че в него се обсъжда и въпросът за приемането или не за разглеждане на гражданския иск. С оглед всички изложени съображения в така подадената частна жалба, се обосновава, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за прекратяване на наказателното производство по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, са незаконосъобразни, включително и тези в насока, че няма годно повдигнато обвинение, което е пречка Съда да даде ход на съдебното следствие. Излагат се аргументи за наличието на константна съдебна практика, в частност – ТР № 34/1990 г. по н.д. № 29/1990 г. на ОСНК на ВС, според което при наказателните дела от частен характер всички спорни въпроси, констатирани служебно от Съда във връзка с предявеното с тъжбата обвинение, подлежат на изясняване при разглеждане на делото в съдебното заседание, като Съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, съгласно чл. 12 от НПК. В съдебно заседание, упълномощеният повереник на частния тъжител А. Г. Т. – адв. Н. В. – от АК – Пловдив, поддържа депозираната частна жалба по съображенията, изложени в нея, и моли същата да бъде уважена, а атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Развива доводи, че към настоящия момент процесното МПС се намира в същото техническо състояние, в каквото е било към инкриминираната дата – 25.02.2022 г., поради което левовата му равностойност може да бъде определена чрез назначаване на АТЕ, каквато е необходима и поради това, че нито защитата, нито тъжителят притежават специални знания в областта на авто-техническите експертизи, поради което и не са в състояние да посочат стойността на повредения автомобил. Излага, че първият съд не е съобразил разпоредбите на чл. 85, ал. 2 и ал. 3 от НПК, а именно, че гражданският иск по дела от частен характер може да се предяви най-късно до започване на съдебното следствие пред първия съд, а отстраняването на нередовностите в тъжбата да бъде направено и устно пред Съда. Посочва, че Районният съд е следвало да даде указания относно нередовност на гражданския иск в първото по делото заседание, която да бъде отстранена в срока по чл. 85, ал. 3 от НПК. Акцентира, че съгласно тълкувателната практика на ВКС всички спорни въпроси, които са констатирани от Съда във връзка с предявеното частно обвинение, подлежат на изясняване и разглеждане в открито съдебно заседание. Частният тъжител А. Г. Т., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на депозираната частна жалба от упълномощения му повереник. Предаденото на съд лице В. Д. С. желае разпореждането на СРС, НО, 17-ти състав да бъде потвърдено, като изтъква, че не е спрял автомобила си умишлено на процесното място. В последната си дума моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда на чл. 313 от НПК, намери за установено следното: Наказателното производство по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав е образувано по повод депозирана тъжба (вх. № 98765/18.05.2022 г. по описа на същия съд) от А. Г. Т., чрез упълномощения му повереник – адв. Н. В. – от АК – Пловдив, срещу В. Д. С., за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. В тъжбата се развиват доводи, че на 25.02.2022 г., около 07, 30 часа, тъжителят Т. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № СВ •••• КН, негова собственост, на обособено място за паркиране, находящо се на локалното платно до входа на метростанция „Люлин“, откъм ж.к. „Люлин 8“, в посока бул. „Панчо Владигеров“, на около два метра от изхода на локалното платно, без с това да пречи на движението в локалното платно. Излага се, че около 21, 00 – 21, 10 часа на същия ден, връщайки се, за да прибере автомобила от мястото, на което го бил паркирал, го заварил с повреди по него, а именно – счупени ляво и дясно странични огледала, заедно с пластмасовите конструкции, като същите се намирали на предния капак на автомобила, заедно с част от скъсано уплътнение от предното стъкло на автомобила. Допълнително при оглед на същия установил и, че задната броня на автомобила, от дясната й страна, е ударена и повредена, виси свободно, измъкната от щипките за захващането й към автомобила. Излага твърдения относно начина, по който е установил самоличността на лицето, причинило вреди по автомобила му. Сочи, че по случая е била образувана пр. пр. № 13631/2022 г. по описа на СРП, като с постановление на прокурор при СРП от 28.03.2022 г. наказателното производство по делото е било прекратено, на основание, че има данни за осъществен състав на престъпление по частен характер по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Претендира се признаване на В. Д. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като същият да бъде осъден да му заплати причинените имуществени вреди по автомобила, ведно с разноските по делото. За разглеждане на така депозираната тъжба е образувано НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав. Със свое разпореждане от 26.07.2022 г., постановено по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, съдията – докладчик е оставил без движение тъжбата, подадена от А. Г. Т. срещу В. Д. С., като е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. За да се произнесе в посочения смисъл, съдията – докладчик е приел, че в така депозираната тъжба не се съдържат твърдения кое лице е извършило престъплението по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и по какъв начин. Приел е, че видно от текста на тъжбата, в него не се съдържа формулиран диспозитив на обвинение, с посочване на конкретни действия, каквито се твърди да е извършило лицето, срещу което е насочена тъжбата, конкретизирани откъм време, място и обстоятелства, а единствено се иска осъждането на С. за извършено престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, въпреки, че при описанието на фактическата обстановка името на С. не е споменато и не са описани никакви негови противоправни действия. Приел е, че доколкото наказателното обвинение следва да е единство от факти и правна квалификация, а същото се повдига от тъжителя с подадената частна тъжба, именно тъжителят следва да изложи ясно и конкретно релевантните факти, които инкриминира, като Съдът е оправомощен единствено да даде съответната правна квалификация на описаното в тъжбата. Преценил е, че доколкото се касае за обвинение за престъпление срещу собствеността, то съществен признак от обективна страна е и паричната стойност на увреденото имущество, която също следва да бъде посочена от тъжителя. Дал е указание, на основание чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК, в 7-дневен срок от уведомяването му, тъжителят да отстрани констатираните нередовности в тъжбата. Разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 17-ти състав от 26.07.2022 г. е връчено на упълномощения повереник на тъжителя Т. на 25.08.2022 г., видно от отбелязване в призовката за страна (л. 10 от съдебното производство). На 26.08.2022 г. упълномощеният повереник на частния тъжител – адв. Н. В. – от АК – Пловдив, е депозирал допълнение към тъжба, в което е посочил, че предаденото на съд лице В. Д. С. е извършил престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, чрез нанасяне на имуществени вреди на собствения на тъжителя лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № СВ •••• КН, изразяващи се в счупени ляво и дясно странични огледала, заедно с пластмасовите конструкции, върху които се поставят огледалата от основата им; скъсано уплътнение от предното стъкло на автомобила; ударена и повредена от дясната й страна, висящо свободно, измъкната от щипките за захващането й към автомобила задна броня, като деянието е извършено на 25.02.2022 г., около 08, 30 часа на обособено място за паркиране, находящо се на локалното платно до входа на метростанция „Люлин“, откъм ж.к. „Люлин 8“, в посока бул. „Панчо Владигеров“. В допълнението към тъжбата се отправя искане С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, както и да бъде осъден да заплати на тъжителя нанесените имуществени вреди по автомобила му, като паричната стойност на увреденото имущество да бъде определена от вещо лице, след назначаване на авто-оценъчна експертиза със задача – след извършване на оглед на автомобила, вещото лице да определи стойността на причинените имуществени вреди. Претендират се и сторените по делото разноски. Със свое разпореждане от 30.08.2022 г., постановено по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав, съдията – докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на същия съд, образувано по тъжбата, подадена от А. Г. Т. срещу В. Д. С., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, вр. чл. 81, ал. 1 от НК, като е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК. В мотивната част на така постановения съдебен акт е прието, че тъжителят не е изпълнил в цялост указанията, дадени от Съда в предходно разпореждане, като не е посочил паричната стойност на увреденото имущество. СРС е приел, че доколкото се касае за обвинение за престъпление срещу собствеността, то съществен признак от обективна страна е и паричната стойност на увреденото имущество, която Съдът и подсъдимият не могат да предполагат, и не може да бъде формулирана едва в хода на процеса, каквото искане се прави в допълнителната тъжба. Аргументирал е доводи, че размерът на причинените от деянието имуществени вреди е иманентна част от описанието на обстоятелствата при всяко престъпление срещу собствеността, каквото е и това по чл. 216 от НК. Посочил е, че именно размерът на вредите служи за разграничение на маловажните случаи от тези по основния състав или квалифицираните състави. Приел е, че за Съда е недопустимо да замести волята на тъжителя и да посочи някаква парична стойност на твърдяното увреждане, както и от друга страна е недопустимо да се формулира годно обвинение от фактическа страна, без да се посочи стойността на увреденото имущество. Преценил е, че е препятстван и да даде съответната правна квалификация на извършеното, респ. да прецени дали се касае за престъпление по чл. 216, ал. 1 или ал. 4 от НК, доколкото произнасянето на прокурора относно правната квалификация на деянието, не е обвързващо за Съда. Съдията – докладчик при СРС, НО, 17-ти състав е приел, че едва при наличието на годно повдигнато обвинение е оправомощен да даде ход на съдебното следствие, където следва да се съберат и доказателствата в подкрепа на това обвинение, включително и чрез назначаване на оценителна експертиза. В контекста на последното е подчертал, че по делата от частен характер тежестта на доказване пада изцяло върху частния тъжител, който обаче следва да докаже именно формулираното с тъжбата обвинение, включително и неговия имуществен елемент. Посочил е и това, че в допълнителната тъжба при формулиране на обвинението деянието е описано като „нанасяне на имуществени вреди на автомобила на тъжителя“, но същият не е посочил дали твърди да се касае за повреждане на целия автомобил или за унищожаване на части от него, което също е от съществено значение за формулиране на годно обвинение. На това основание съдията – докладчик е преценил, че тъжителят не е изпълнил разпореждането на съда от 26.07.2022 г., като не е посочил на каква стойност твърди да са нанесените имуществени вреди на автомобила, а единствено е поискал назначаването на съдебно-оценителна експертиза за това, което обаче е допустимо единствено в хода на съдебното следствие, а не преди насрочване на делото в процедурата по проверка на допустимостта на тъжбата. Срещу така постановения съдебен акт е подаден и сезиращият настоящата инстанция документ – частна жалба от тъжителя А. Г. Т., чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. Н. В. – от АК – Пловдив. Настоящият съдебен състав намери, че подадената частна жалба срещу разпореждане № 9690/30.08.2022 г. на съдията – докладчик при СРС, НО, 17-ти състав, постановено по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, е процесуално допустима, като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, но по същество е неоснователна, по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуален способ за възбуждане на наказателно преследване срещу определено лице за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Изискванията към съдържанието на тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя; за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се приложи и документ за внесена държавна такса. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. В конкретния по делото случай, депозираната на 18.05.2022 г. тъжба от А. Г. Т. срещу В. Д. С., действително не отговаря на императивните изисквания, които законът поставя, за да бъде допусната до разглеждане, тъй като в същата липсва описание на всички обстоятелства на престъплението, което се твърди да е било осъществено. С така депозираната тъжба се претендира осъждането на предаденото на съд лице – В. Д. С., за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК. Престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК е уредено в Глава пета от Особената част на НК, „Престъпления против собствеността“, раздел VІІ, „Унищожаване и повреждане“. За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е необходимо престъпният деец да унищожи или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ. Унищожаването на вещта представлява такова въздействие върху структурата или субстанцията на вещта, в резултат на което същата става окончателно и напълно негодна да служи съобразно основното й предназначение; повреждането на вещта представлява такова въздействие върху структурата или субстанцията на вещта, в резултат на което същата става частично или временно негодна да служи съобразно основното й предназначение. Предметът на посегателство е очертан в закона като чужда движима или недвижима вещ, която, съгласно наказателно- правната теория, следва да има определена стойност. Необходимо е деянието да е извършено умишлено, с форма на вината пряк или евентуален умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК – деецът да съзнава обществената опасност на деянието, да предвижда обществено- опасните му последици и пряко да цели или да допуска настъпването им. В чл. 216, ал. 4 от НК е уреден по-леко наказуем състав на унищожаване и повреждане, а именно – когато деянието представлява маловажен случай. Съгласно чл. 218в, т. 1 от НК, за престъпления по чл. 216, ал. 4 от НК, когато предмет на престъплението е частно имущество, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до Съда. Левовата равностойност на имуществото, което се твърди да е унищожено или повредено, следователно, е от значение в няколко насоки: за преценка, дали се касае за престъпление против собствеността, по смисъла на чл. 216 от НК; за разграничение между основния състав на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, което се преследва по общия ред, и привилегирования такъв по чл. 216, ал. 4 от НК, което се преследва по реда на частното обвинение; за очертаване на предмета на доказване по начин, който да гарантира възможността на предаденото на съд лице да разбере фактическите рамки на частното обвинение, за да му даде възможност да организира ефективно и пълноценно своята защита в хода на производството. В конкретния по делото случай, както правилно е приел и съдията – докладчик при СРС, тъжителят не е изпълнил дадените му указания – с разпореждането на съдията – докладчик по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав от 26.07.2022 г., да посочи левовата равностойност на повреденото или унищожено имущество, визирано в тъжбата. По този начин тъжителят не е посочил всички фактически обстоятелства, на които основава твърденията си за осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, от което се явява пострадал, както се твърди в тъжбата. Непосочването на левовата равностойност на повреденото или унищожено имущество е довело до невъзможност за съдията – докладчик при решаващия първоинстанционен съд, да изпълни задължението си да даде правна квалификация на деянието, описано в тъжбата, а именно, дали се касае за престъпление по чл. 216, ал. 1 или ал. 4 от НК, респективно – дали се касае за деяние, което се преследва по общия ред или по реда на частното обвинение. Вън от съмнение е, че когато Съдът прецени, че е сезиран с тъжба, съдържаща данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, Съдът не следва да даде ход на същата, а да изпрати материалите по делото на съответния прокурор, за преценка налице ли са предпоставките за образуване на наказателно производство за извършеното престъпление; тогава, когато е сезиран с тъжба, съдържаща твърдения за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, Съдът следва да разгледа и реши делото по същество. Оттук и изводът, че невъзможността на Съда да установи размера на вредите, които се твърди да са причинени в резултат на извършено престъпление против собствеността, препятства и възможността му да извърши преценка – съдържат ли се в тъжбата твърдения за извършено престъпление от частен характер, респективно – да даде ход на тъжбата. Вярно е, че в постановлението на прокурора при СРП от 28.03.2022 г., с което е отказано образуването на наказателно производство по материалите по пр. пр. № 13631/2022 г. по описа на СРП, с мотив, че се касае за осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, е дадена правна квалификация на деянието, но същата не обвързва Съда, сезиран да се произнесе по частно обвинение, предявено по съответния за това процесуален ред. Липсата на указания в тъжбата относно стойността на причинените вреди съществено би ограничило и възможността на предаденото на съд лице да разбере фактическите рамки на повдигнатото му частно обвинение и би довело до невъзможност да се очертае по ясен и недвусмислен начин предмета на доказване по делото. Действително, коя конкретна вещ се е явила предмет на посегателство от страна на предаденото на съд лице и в какво се е изразило въздействието спрямо същата, са факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, които подлежат на доказване от тъжителя с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства. Твърденията, залегнали в тъжбата в този смисъл, обаче, следва да са непротиворечиви, с оглед очертаване на предмета на доказване и осигуряване на възможност на предаденото на съд лице да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение по начин, който да му позволи да организира адекватно защитата си. При липса на еднозначни твърдения в тази насока е недопустимо да се даде ход на тъжбата, тъй като с това би било изначално ограничено правото на защита на подсъдимото лице. Вярно е, че от тъжителя и неговата защита не може да се желае да притежават специални знания в областта на оценката на движимо имущество, в т.ч. превозни средства и агрегати на същите. Това, обаче, не снема от тъжителя задължението му в тъжбата да посочи всички факти и обстоятелства, които намира за относими към инкриминираното деяние, в т.ч. и стойността на причинените му вреди. Именно тези твърдения подлежат на доказване в хода на наказателното производство, посредством всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства, сред които и назначаване на авто-техническа – оценителна експертиза, като тежестта да докаже твърденията си лежи върху частния тъжител. Липсата на твърдения относно стойността на повреденото или унищожено имущество, препятства възможността да се очертае предмета на доказване, респективно – да се преценят релевантните доказателства и доказателствени средства, чрез които да бъде доказвано частното обвинение. Наред с това, правилно първият съд е приел и, че с тъжбата е допусната неяснота по отношение на конкретния предмет на престъпно посегателство – дали се касае до повреждане на целия автомобил, собственост на тъжителя, или до унищожаване на негови агрегати, респективно – по отношение на естеството на отрицателно въздействие върху вещта, вменено във вина на предаденото на съд лице, а именно – дали се касае до унищожаване на части от превозното средство, или до повреждане на същото в неговата цялост. Разграничителният критерии между унищожаването и повреждането на вещта – предмет на посегателство по чл. 216, ал. 1 от НК, е естеството на въздействието върху вещта и това, дали след извършване на деянието вещта е окончателно и безвъзвратно негодна да служи съобразно основното си предназначение, или само временно или частично негодна за това. Ето защо, в тъжбата тъжителят дължи твърдения и относно естеството на въздействие върху вещта и резултата, до който е довело това въздействие. В конкретния случай такива твърдения не са изложени по нужния ясен и безпротиворечив начин, който да позволи, от една страна, Съдът да извърши преценка относно правната квалификация на твърдяното деяние и очертаване предмета на доказване по делото, а от друга – предаденото на съд лице да разбере фактическите рамки на повдигнатото му частно обвинение. Предвид всичко изложено дотук, настоящата инстанция намира, че изцяло следва да сподели доводите на съдията – докладчик при СРС, НО, 17-ти състав, че депозираната в СРС тъжба не отговаря на изискванията на процесуалния закон – чл. 81, ал. 1, изр. 1 от НПК, тъй като не съдържа данни за обстоятелствата на престъплението – относно левовата равностойност и естеството на предмета на посегателство, респективно – естеството на отрицателно въздействие върху същият. В тъжбата не се съдържат дори минимално изискуемите твърдения, които да очертаят обективните и субективни предели на „частното обвинение“ и да позволят на предаденото на съд лице да упражни правото си на защита по отношение на конкретно изнесени в тъжбата твърдения, както и на решаващия първоинстанционен съд да очертае предмета на доказване в производството. Правилно съдията – докладчик при СРС е приел и, че е недопустимо Съдът да замести волята на тъжителя и да посочи някаква парична стойност на твърдяното увреждане. При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на съдията – докладчик при СРС – НО, 17-ти състав в смисъл, че наказателното производство по НЧХД № 6262/2022 г. следва да бъде прекратено, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5 от НПК – за законосъобразни и правилни, а подадената частна жалба срещу разпореждането на съдията – докладчик – за неоснователна. За пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да сподели доводите на упълномощения повереник на тъжителя Т., че съгласно чл. 85, ал. 2 и 3 от НПК, гражданският иск при дела от частен характер се предявява най-късно до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като това може да бъде направено и устно. Доводите на повереника са в синхрон с цитираните процесуални разпоредби. Същите обаче касаят предявяването за съвместно разглеждане с наказателния процес на граждански иск за обезщетение за причинени в резултат на престъплението, когато е и деликт, вреди – имуществени или неимуществени, а не предявяването на частното обвинение с тъжбата. Посочените разпоредби не могат да бъдат прилагани по аналогия за тъжбата, доколкото не е налице законова празнота по отношение на реда за подаване на тъжбата, даване ход и разглеждане на тъжбата. Поради това и като се е произнесъл в закрито съдебно заседание, прекратявайки наказателното производство, образувано по повод подадената тъжба, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5 от НПК съдията – докладчик не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Не е допуснато нарушение на закона, а още по-малко – съществено такова, и с това, че Съдът, прекратявайки производството, не е дал възможност за предявяване и разглеждане на гражданската претенция на тъжителя Т. спрямо предаденото на съд лице С.. И това е така, тъй като гражданският иск в наказателния процес има акцесорен, незадължителен характер; Съдът може да допусне разглеждането му ведно с наказателния процес, но не е длъжен да стори това (арг. от чл. 88, ал. 2 от НПК). Съответно – с неприемането на гражданския за съвместно разглеждане с наказателния процес, не се преклудира правото на лицето, претърпяло вреди от деянието, да го предяви по общия исков ред (арг. от чл. 88, ал. 3 от НПК). Именно поради това и отказът на Съда да конституира пострадалия в качеството му на граждански ищец в производството, не подлежи на съдебен контрол. Повереникът вярно сочи, че в Тълкувателно решение № 34 от 03.08.1990 г. по н. д. № 29/1990 г., ОСНК на ВС, е прието, че „По наказателните дела от частен характер не се извършва предварително разследване. Поради това всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания на страните или констатирани служебно от състава на съда във връзка с предявените обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото в съдебното заседание. В тази фаза съгласно чл. 12 НПК, съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина.“. Посоченото тълкуване, обаче, е дадено при действието на отменения НПК (обн., ДВ, бр. 89 от 1974 г.) и не може да бъде противопоставено на изричната законова разпоредба на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, която предписва в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, Съдът да се произнася, като прекратява наказателното производство с разпореждане в закрито съдебно заседание. Предвид всичко изложено по-горе следва да се приеме, че атакуваният съдебен акт – разпореждане № 9690/30.08.2022 г. на съдията – докладчик при СРС, НО, 17-ти състав, постановено по НЧХД № 6262/2022 г. по описа на същия съд, с което е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД, образувано въз основа на депозирана тъжба от А. Г. Т. срещу В. Д. С., за осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 от НПК, е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден. Доводите, залегнали в частната жалба в противния смисъл, настоящата инстанция намира за неоснователни. Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати нарушения, още по-малко съществени, на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота, които да налагат отмяната или изменението му, съдът счете, че същият следва да бъде потвърден. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, Съдът