Решение № 286 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 610/2026 г.

Делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на З. Р. З. с местоживеене вгр.П против Електронен фиш Серия К и №11798910, издаден от ОДМВР-Благоевград, с който на жалбоподателя, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 25.56 евро с левова равностойност от 49.99 лева, във връзка с административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Сочи се, че същият е издаден в нарушение на процесуални правила и неспазване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която не допускала издаването на електронен фиш при санкция на стойност до 50.00лв. Наред с това се сочи, че е налице непълнота на обстоятелствата, във връзка с описване начина на извършване на твърдяното нарушение поради непосочена в електронния фиш стойност на приспаднат толеранс от скоростта на водача. Алтернативно се прави възражение за недоказаност на описаната пътна обстановка в електронния фиш, наличие на поставено ограничение за скоростта с вертикален пътен знак, за правилно позициониране и работа на АТСС, за техническа изправност на включеното в тази система техническо средство, както и за липсата на обучение на служителя работил с АТСС на процесната дата. Иска се отмяна на обжалваният акт . Санкционният орган редовно и своевременно призован, не ангажира процесуален представител по делото. В придружителното писмо с административната преписка до съда, изразява се становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваният електронен фиш. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя по чл.63д, ал.2 от ЗАНН и искане за неговото редуциране . РП-Благоевград, редовно и своевременно призована не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата. Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и след като анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва електронния фиш и то е сторило това в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. /Електронния фиш е връчен на жалбоподателя лично и с разписка на 21.04.2026г, а жалбата срещу фиша е депозирана пред ОДМВР- Благоевград на 05.05.2026г., чрез ССЕВ и тези обстоятелства не са спорни между страните./ Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи: ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/, се установи по категоричен начин, че на 01.01.2026г. в 14.22 часа, по АМ“Струма“, обл.Благоевград, Община-Благоевград, А-3, км 88.7 от нея, извън населеното място и с посока на движение от Благоевград към гр.София, жалбоподателят З. З., е управлявал МПС/лек автомобил/, с марка и модел “Б , като именно в този участък, скоростта на автомобила е била 129км/час, при въведено ограничение за скорост посредством пътен знак „В-26“в същия пътен участък от 110 км/час. Скоростта на автомобила е измерена с мобилна АТСС „Celeritas MVD 2020“ и включено в нея автоматизирано техническо средство с №00043Е58. Тази система е била позиционирана на посоченото място и с нея към момента на установяване на скоростта на автомобила е работел св.М., който заемал длъжността „младши автоконтрольор“ при санкционния орган. Измерването на скоростта на автомобилите с посочената АТСС се извършвало автоматично и без намесата на служителя, при фиксиране с техническото средство на скорост на автомобил, над зададеното ограничение с пътния знак В-26, като всеки автомобил с такава завишена скорост бил и автоматично заснеман. Св.М. е обучен за работа с визираната АТСС преди датата на твърдяното и заснето нарушение, като издаденият му сертификат в тази насока на съда вече е служебно известен от прилагането му към множество други аналогични дела, разглеждани от БлРС с участието на този свидетел в същото негово качество, функции и длъжност. /В тази насока са и неговите показания в процеса./ Позиционирането на АТСС било в обхвата на действие на ограничителния пътен знак за скорост на пътния участък, а именно на 500 метра от него, така че този път знак е имало достатъчно възможност да бъде възприет от всички водачи и възможност те да съобразят скоростта си с неговото ограничение, до мястото на контрола с АТСС. Ползваното техническо средство в АТСС за измерване на скоростта на автомобилите е било надлежно одобрено и въведено в експлоатация към 13.12.2022г., като в тази насока е извлечение от регистъра на Български институт по метрология. Самото техническо средство в системата се установи, че е било и технически изправно към датата на заснемането и в тази насока се представи с административната преписка Протокол от проверка №465-СГ- ИСИС/03.12.2025г. В този протокол изрично е отбелязано, че допустимото отклонение като грешка в измерването на скоростта на автомобилите с техническото средство , т.е. така нар. толеранс в измерването е от +-3 км/час. За работа с АТСС св.М. съставил и нарочен Протокол рег.№1116р- 17/05.01.2026г. В него конкретно е посочил мястото на позициониране на системата, ограничителния пътен знак за скорост, работата на системата в обхвата на този пътен знак, както и, че с нея е работил за времето от 12.30 часа до 17.30 часа. След сваляне на информацията от системата от компетентните органи при санкционният орган и снимковият матирали от нея за заснетото нарушение за скорост, е констатирано по регистрационния номер на заснетият автомобил и регистъра за собственост, че той е принадлежи на двама собственицижалбоподателя и М И. Последното мотивирало издаването на обжалвания Електронен фиш серия К и №11798910 на първия съсобственик по делотожалбоподателя З., на когото страните не спорят, че електронния фиш е и надлежно връчен./ З. не е подал декларация по чл.189 от ЗДвП, че не е управлявал заснетия автомобил на посочената за това в електронния фиш дата, поради което и именно той е останал титуляр на този документ и до момента./ С електронния фиш, констатираното с АТСС и заснето с нея нарушение за скорост е квалифицирано като такова по чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя З. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 25.56 евро /49.99 лева/. В електронния фиш е посочено, че е приспаднат от действително установената скорост на водача, толеранс с в негова полза, като в тази връзка от снимковият материал, който е неразделна част, приложение и обосновка към електронния фиш, е видно, че действително заснетата с АТСС скорост на жалбоподателя на 01.01.2026г. е 133 км/час, а толеранса, който се приспада от тази скорост за водача е 3 км/час и в електронния фиш неговата скорост е посочена като такава от 129км/час, а превишението на ограничението за скорост е отчетено като такова от 19 км/час. Изложената фактическа обстановка се извежда въз основа на посочените писмени доказателства /снимков материал към електронен фиш, Протокол за работа с АТСС, извлечение от АИС АНД за обработване на нарушението и електронния фиш, извлечение от регистъра за собственост на МПС, извлечение от регистъра за техническото средство към АТТС и Протокол за неговата техническа проверка/, както и с показанията на св.М.. Наличието на посочения в електронния фиш вертикален пътен знак В-26, с който се въвежда ограничение за скоростта на автомобилите в процесния пътен участък към датата на деянието, се удостоверява и с нарочна Скица за пътната регулация на това място, изготвена от АПИ. По делото е приета като доказателство и Справка за нарушения на водача, от която се установява, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП. Приета като доказателство в процеса е и Заповед №812з- 1632/02.12.2021г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която са делегирани правомощия на младши автоконтрольори и инспектори да упражняват контрол на пътя за нарушения по ЗДвП, както и правомощия на ОДМВР за съставяне на електронен фиш при такива нарушения. ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО При така установените фактически дадености, въз основа на събраният по делото доказателствен материал, съдът намира,че законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него ясно и конкретно е посочено, че местоизвършването на деянието е на АМ „Струма“, обл.Благоевград, Община-Благоевград на км.88.7от нея, с посока на движение от Благоевград към гр.София, което според съда е напълно достатъчно за да индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното нарушение. Отделно от това, мястото е и заснето в нарочен снимков материал към фиша /снимки от АТСС/, с изрично заснемане на процесният автомобил и датата и часа на преминаването му през процесното място, като доказателство за твърдяното нарушение. Ясно и конкретно е посочена и датата на извършване на деянието /01.01.2026г. в 14.22 часа/. Конкретно и подробно е описан фактически начина на извършване на твърдяното нарушение, а именно, че то се изразява в управление на описаният лек автомобил от страна на жалбоподателя с превишение на въведеното ограничение на скоростта от 110 км/час, сигнализирано чрез пътен знак „В-26“, като превишението е отчетено и с оторизирано техническо средство в АТСС, което е фиксирало скорост на управляваният автомобил от дееца на 133 км/ч. От последната в електронният фиш след приспаднат технически толеранс от 3%, съгласно Протокола за изпитване и стандарта за скоростомер като процесния и е прието от санкционният орган, че скоростта на процесният автомобил при заснемането му е била от 129км/час или превишението в казуса над ограничението е било от 19 км/час. В електронния фиш ясно и коректно е посочена правната квалификация на това нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, отразен е и издателят на фиша–ОДМВР-Благоевград, каквото е изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Издаденият електронен фиш е и надлежно връчен на жалбоподателя като съсобственик за заснетият автомобил и в тази насока няма спор между страните. Доколкото снемането на заснетото нарушение, чрез създаване на хартиен носител на снимков материал /снимка/ от автоматизираната система за видеоконтрол на пътя, е дейност последваща на осъществяваният видеоконтрол на пътя, то дори и непредставянето на такъв хартиен носител на жалбоподателя за заснетото нарушение в деня на деянието, също не може да се приеме, че е засегнало правото на защита на дееца, комуто се връчва електронен фиш с пълната информация за вмененото му нарушение и доказателствата за установяването му. Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, действаща към датата на процесното деяние /изм.ДВ бр. 19 от 2015г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. От своя страна, нормата на пар.1, т.1 от ЗАНН /публикувана и в сила ДВ бр.81 от 2015г./, електронен фиш е електронно изявление върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система /АТСС в казуса/, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от такива автоматизирани системи или технически средства. В този смисъл размера на налаганата санкция и административно наказание с електронен фиш по този ред е ирелевантно и възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни, защото издаденият в казуса електронен фиш е по специалният ред на ЗДвП, но към момента и след Решение на КС №1/2012г.по к.д.10/2012г., вече не е налице ограничение в размера на налаганата санкция при издаване на електронен фиш за нарушение, установено с АТСС и в цитираната с жалбата норма на чл. 39, ал.4 от ЗАНН. От своя страна, макар и да не е цитиран в електронния фиш толеранса, който се приспада за скоростта на водача в този казус, изрично е посочено, че той е в негова полза, т.е. това приспадане води до намаляване на установената негова скорост, а не до нейното увеличаване, като размера на този толеранс е изрично посочен в снимковия материал, който е неразделна част и приложение на обжалваният акт . В този смисъл не може да се сподели и възражението на жалбоподателя, че непосочване на приспаднатия толеранс от скоростта в процесния електронен фиш, чрез конкретен размер, е нарушило по някакъв начин и още повече съществено, неговото право на защита в този случай. Предвид всичко изложено, съдът приема, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми се за него реквизити по ЗДвП, същият е надлежно връчен и е издаден при недопуснато съществено процесуално нарушение, а това го прави процесуално законосъобразен и всички възражения на защитата в обратна насока, се явяват неоснователни. За пълнота само следва да се посочи, че макар в бланката–образец на ЕФ да е пропуснато да се посочи, че същият може да се обжалва в 14-дневен срок пред съда съгласно нормата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП вр. с чл.59 от ЗАНН, доколкото последното е и законово регламентирано, този пропуск не засяга в значима степен правото на защита и именно за това в казуса то е и надлежно и своевременно упражнено от страна на жалбоподателката. Ето защо този пропуск не променя извода за цялостна процесуална законосъобразност на обжалваният акт . От друга страна, с ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/, се установи по един категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя е извършила от обективна и субективна страна именно вмененото му административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. С нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, при избиране на скоростта на движение, на водачите на ППС, е забранено да превишават определените стойности на скорост в км/час, сигнализирана изрично с нарочен пътен знак. От обективна страна, в разгледаният случай се доказа, че на процесното място /по АМ“Струма“, обл.Благоевград, Община-Благоевград, на км.88.7/ и на процесната дата /01.01.2026г.в 14.22 часа/, за водачите на ППС, е било въведено ограничение за скорост от 110км/час, чрез пътен знак /“В-26“/, което ограничение не е съобразено от жалбоподателя, защото докато той е управлявал автомобила си с рег.№ , е избрал скорост на автомобила при преминаване на това място, от 129 км/час /след приспаднатия толеранс от 3% по Протокола за техническо изпитване на процесното техническо средство/ и така скоростта на това МПС е била с превишение от 19 км/час на въведеното ограничение. /Тези факти се доказаха с приложения снимков материали към обжалвания електронен фиш, генериран в АТСС, с която е заснето нарушението, с извлечение от регистъра за собственост, скица за пътната регулация на АПИ, извлечение от регистъра на АТСС и въвеждането й в експлоатация, Протокол за техническа изправност на ползваното техническо средство в АТСС, показанията на св.М. и изготвения от него Протокол за работа с АТСС на прцесната дата/. Установи се по категоричен начин с посочените писмени и гласни доказателства, че ползваната АТСС е и надлежно въведена и утвърдена за експлоатация, както и че, включеното в нея техническо средство за измерване на скорост, е било и технически изправно към датата на констатиране на процесното нарушение. Ето защо, съдът приема за безспорно доказана и надлежно установена скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил на процесната дата и на процесното място, както и, че тази скорост е била именно отразената такава в обжалваният електронен фиш, избрана от водача в нарушение на въведеното на мястото ограничение за скоростта от 110 км/час, чрез поставен нарочен пътен знак „В-26“. По делото не се установи да са допуснати и някакви нарушения при самото позициониране , работа и експлоатация на процесната АТСС, съгласно изготвената в тази насока Инструкция. От субективна страна, по делото няма спор, че водач на заснетото МПС на процесната дата и място е бил именно жалбоподателя, който също така е безспорно, че е и правоспособен водач от 2009г., съгласно Протокол №244/06.02.2009г. на ОДМВР-Пловдив, изрично посочено в Справката за водача З. по делото. При това положение, той е била добре и предварително запознат с всички правила и задължения, които има при управление на МПС, в това число и правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, което обаче в казуса виновно и съзнателно не е спазил и така е реализирал вмененото му административно нарушение и от субективна страна. ОТОСНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ Отчитайки вида и естеството на извършеното нарушение, санкционният орган е приложил нормата на чл.189, ал.4, вр. с чл.182, , ал.2, т.2 от ЗДвП и е отмерил с обжалваният фиш за жалбоподателя, административно наказание „Глоба“ в размер на 49.99 лева в еврова равностойност от 25.56 евро по аргумент от чл.52, ал.2 от ЗВЕРБ. Това административно наказание /глоба от 50.00 лева/, се явява единствено по вид и размер такова, посочено от законодателя за деяние като процесното и управление на МПС с превишаване на скоростта от 11 до 20 км/час/в казуса19 км/час/. Ето защо, съдът приема и определеното административно наказание с обжалваният електронен фиш, за законосъобразна и в съответствие с нормата на чл.27 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът счита, че обжалваният електронен фиш е процесуално и материално законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. с ал.1 от ЗАНН съдът