Решение № 131 от 16.7.2025 г. на Районен съд - Монтана по дело № 462/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „И.А.М.“ АД, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище р. С., ж.к. „Л." 7, бул. „Д.Н." № 28, чрез юрк. Д.Н., срещу Наказателно постановление № 007377 от 14.04.2025 г., издадено от началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/, с което на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/, за извършено нарушение на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит. Жалбоподателят обжалва така издаденото НП с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател не изпраща представител. Административнонаказващият орган - редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт П.. Представя писмено становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: На 31.01.2025г., в Б. инспектори при КЗП – св. В. Ц. и св. Р. И., извършили проверка на място в офис на „И.А.М.“ АД в гр. Б.. По време на проверката са изискани на представител на дружеството последните 2 броя договора за потребителски кредит, сключени в офиса за суми над 400 лв., със срок по-дълъг от 3 месеца, заедно с придружаващите ги документи. Служителят не предоставил необходимите на длъжностните лица на КЗП документи, поради което е указано на дружеството, да представи на 07.02.2025 г. в офиса на КЗП в гр. Монтана или на електронната поща: следните документи: Договор за паричен заем № 5298982 от 04.12.2024 г., сключен с потребител в офиса в гр. Б. със всички придружаващи го документи: Последните два договора, сключени в този офис за потребителски кредит в размер над 400 лв. и за период над 3 месеца, ведно с придружаващите ги документи към тях. Съставен е Констативен протокол № К2772878 на 31.01.2025 г. На 10.02.2025 г. на електронната поща на ТО - Монтана при КЗП е постъпило писмо от кредитора вх. № М-03-209, в което е посочил, че дружеството се е заело с разпорежданията в констативния протокол, но поради логистични и технически причини се нуждае от допълнително време за предоставяне на изисканата информация. До 17.02.2025 г. търговското дружество не е представило изисканите документи в КЗП, поради което с писмо изх. № М-03-209/18.02.2025 г. на началник на ТО Монтана при КЗП, отново са му изискани. В писмото кредиторът е уведомен изрично, че ако в срок до 24.02.2025 г., не предостави документите с посочената информация ще му бъде съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.42, т. 2 от Закона за потребителския кредит. Уведомен е също, че при неизпълнение на задължението си, на 25.02.2025 г. в 16 ч., следва да се яви в офиса на КЗП гр. Монтана лично или да изпрати упълномощен представител за предявяване и връчване на АУАН, а при неявяване актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Писмото на кредитора и получено от него на 19.02.2025 г. На указаната дата - 24.02.2025 г. кредиторът отново не е предоставил изисканите му документи на посочения адрес от контролния орган. На 25.02.2025 г. е получено писмо вх. № М-03-209 от „И.А.М." АД в КЗП, в което е дружеството сочи, че няма техническа и логистична готовност да предостави изисканите договори. Сочи причина, че не е разбрал за какъв размер на кредити му се изискват договори. Предвид обстоятелствата св. В. Ц. – старши инспектор в Област Монтана – КЗП, съставила АУАН № 007377 от 25.02.2025 г., срещу "И.А.М." АД, ЕИК ХХХХХХХ, за извършено нарушение на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит, в присъствието на св. Р. И. и св. Е. Б.. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя „И.А.М.“ АД и връчен на 18.03.2025г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното № 007377 от 14.04.2025 г., издадено от началник на Териториален отдел за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 54, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, на АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя И.А.М. АД, ЕИК ХХХХХХХ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв., за извършено нарушение на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит. Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на св. В. Ц. – актосъставител, св. Р. Иванов и св. Е. Б., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: Жалба вх. № М-03- 209/08.05.2025г.; Заповед № 1138/29.01.2025г. за компетентност на наказващия орган; Заповед № 1114 ЛС/19.12.2016г. за компетентност на актосъставителя; Писмо изх. № М-03-209/14.04.2025г. за връчване на НП с ИД; НП № 007377/14.04.2025г.; Писмени възражения срещу АУАН вх. № М-03- 209/01.04.2025г. с куриерска разписка; Писмо вх. № М-03-209/24.03.2025г. за връчен АУАН; Писмо изх. № М-03-209/28.02.2025г. за връчване на АУАН; АУАН № 007377/25.02.2025г.; Писмо вх. № М-03-209/25.02.2025г. с куриерска разписка; Писмо изх. № М- 03-209/18.02.2025г. с ИД; Писмо вх. № М-03- 209/10.02.2025г. с приложения; Констативен протокол № К 2772878/31.01.2025г. с приложения. Съдът напълно кредитира показанията на свидетЕ.те по делото –св. В. Ц.–актосъставител, св. Р. И. и св. Е. Б., относно възприетите от тях факти, които изцяло кореспондират и се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът кредитира в цялост и останалите приложени по делото доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 314, ал.1 от НПК. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: На първо място съдът приема, че административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит. С издаденото наказателно постановление на дружеството е вменено нарушение по чл. 42, т. 2 от ЗПК, съобразно която разпоредба кредиторите - обект на проверка за спазване изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват на длъжностните лица по чл. 41, ал. 2 ЗПК необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за цЕ.те на проверката п о чл. 41, ал. 3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й. На свой ред, съгласно нормата на чл. 41, ал. 3, т. 1 от ЗПК длъжностните лица на контролните органи по чл. 41 от ЗПК, във връзка с осъществявания от тях контрол имат право на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на ЗПК. На това тяхно законоустановено право съответства задължение на проверяваните правни субекти за представяне на съответните документи. Съдът намира, че се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е санкциониран. Същият не оспорва факта, че не е представил някои от изисканите документи, а излага събраженията си за това, че с искането от органите на КЗП „не получава уточение какво се очаква от него да предостави“ От показанията на разпитания актосъставител и приложените по делото писмени доказателства се установява, че няколкократно е било разпореждано на дружеството да представи конкретно посочени документи, а именно - Договор за паричен заем № 5298982 от 04.12.2024 г., сключен с потребител в офиса в гр. Б. със всички придружаващи го документи; - Други два договора /последните/, сключени в този офис за потребителски кредит в размер над 400 лв. и за период над 3 месеца, ведно с придружаващите ги документи към тях: обаче така и не се изпълнява от страна на жалбоподателя. Настоящият състав намира, че е налице отказ от страна на търговеца, поради което е осъществен и съставът на вмененото нарушение. Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажира във връзка с непредставяне на конкретно посочен документ - - Договор за паричен заем № 5298982 от 04.12.2024 г., сключен с потребител в офиса в гр. Б. със всички придружаващи го документи; - Други два договора /последните/, сключени в този офис за потребителски кредит в размер над 400 лв. и за период над 3 месеца, ведно с придружаващите ги документи към тях, които са били изискани с Констативен протокол № К-2772878/31.01.2025 г., а в последствие и с писмо М-03-209/18.02.2025 г., и е следвало да бъде представен в офиса на КЗП в гр. Монтана първоначално на 07.02.2025 г., съобразно посоченото в КП, а съгласно писмото за явяване с М-03- 209/18.02.2025 г. и на 24.02.2025г., обаче така и не се изпълнява от страна на жалбоподателя. Предвид изложеното съдът намира, че дружеството е осъществило от обективна страна състава на чл. 42, т. 2 от ЗПК. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административнонаказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от ЗПК. При индивидуализацията на административното наказание наказващия орган го е наложил в минимално предвидения размер, поради което отпада необходимостта от обсъждане на въпроса за индивидуализация на наказанието. В същото време наложения от наказващия орган размер на същото от пет хиляди лева се явява справедлив, съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение и от естеството да съдейства за постигане цЕ.те на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. С оглед на изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на дружеството, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото писмените бележки са изготвени от юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в максимален размер, а именно 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът