РЕШЕНИЕ

№ 3792

Бургас, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXIII-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЙОВКА БЪЧВАРОВА При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДАРИН ХРИСТОВ като разгледа докладваното от съдия ЙОВКА БЪЧВАРОВА административно дело № 20237040700876 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищец в производството е лишеният от свобода Т. И. Д., а ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“). Ищецът твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място] от 26.11.1993г. до настоящия момент, т.е. до подаване на исковата молба на 17.05.2023г. През периода от 27.09.2019г. бил поставен в неблагоприятни условия, изразяващи се в следното:

1/През цялото време бил настанен в пренаселени килии –под 3 кв.м. нетна жилищна площ, с лоша хигиена, имало дървеници, хлебарки, гризачи в килиите и столовата.

В съдебно заседание, проведено на 06.11.2023г., ищецът поясни по реда на чл.143, ал.2 от АПК, че твърдението за лоша хигиена е изводимо от необходимостта да пере сам личните си дрехи и да ги суши в килията (т.4 от исковата молба). Освен това затворническата администрация не предоставяла ритмично почистващи препарати.

Хлебарки, дървеници и мишки имало постоянно. Заради ухапванията, ищецът не можел да спи, което се отразило зле на психиката му, което пък, от своя страна, наложило да бъде воден на психиатър за лечение.

2/Затворническата администрация не била организирала пране на дрехите, затова се налагало той сам да ги пере и да ги суши в килията.

3/ До 21.09.2021г. бил в изолация, а след това го събрали с конфликтни хора, които го заплашвали и проявявали вербална агресия. В съдебно заседание ищецът поясни, че липсвали причини, заради които да го държат 20-30 години в изолация в първа зона с повишена сигурност. Но 07.10.2021г. бил настанен в една килия с наркозависими лица, които дори в затворническата килия продължавали да употребяват наркотици. Един от съкилийниците му посегнал да го бие.

4/ През целия период нямало санитарен възел с течаща топла и студена вода. Ищецът си перял сам дрехите и ги сушал в килията и поради изпаренията от прането, се получавало запарване на помещението и мухъл, а дишането – затруднено.

5/Нямало условия за раздвижване. В съдебно заседание ищецът поясни, че времето за раздвижване било недостатъчно, тъй като той се нуждаел по повече физическа активност.

6/Нямало естествена светлина и чист въздух. В съдебно заседание ищецът поясни, че килиите са само с един прозорец, размерите на който не позволявали проветряване на килиите.

7/Храната била с лошо качество, тъй като не се приготвяла от професионални готвачи. В съдебно заседание ищецът поясни, че храната била еднотипна, липсвали течни храни, както и достатъчно плодове и зеленчуци.

8/Зрението му постоянно се влошавало. Трябвало да бъде воден на очен лекар на всеки шест месеца и да му се сменят очилата. Преди имал 0.75 диоптъра, а към момента – 2 диоптъра. В съдебно заседание ищецът поясни, че през 2018г. и 2019г. надзирателите го били по очите и оттогава зрението му постоянно се влошавало. Коригирал зрението с очила и добре виждал с тях. Твърди, че диоптърът се увеличавал, защото не го водели на лекар и не му купували очила, когато е необходимо.

9/През 2021г. бил бит от надзирател и оттогава изпитвал постоянни болки в рамото. В съдебно заседание ищецът поясни, че побоят му бил нанесен през 2020г. Многократно бил ставал жертва на физическо насилие, дори получил фрактура на главата.

10/През месец февруари бил починал брат му, което ищецът научил по телефона и тъй като не успял да разбере кой точно от братята му (имал четирима братя), защото разговорът бил кратък, поискал от администрацията да проучи кой точно негов брат бил починал и да бъде изпратен на погребението му, но му било отказано съдействие. В съдебно заседание ищецът поясни, че телефонният разговор бил кратък, защото свършили импулсите на картата за телефон и никой не му услужил с карта. Помолил един от инспекторите да му съдейства, но му било отказано. Цели пет дни без резултат се молил да проведе телефонен разговор.

11/С ищеца не работели психолози и педагози. Не го включвали в спортни, образователни и културни мероприятия, не се полагали грижи за неговото превъзпитание и ресоциализация. В съдебно заседание ищецът поясни, че очаква да бъде помилван, затова трябва да бъде подготвен за живота в обществото извън затвора.

В затвора имало организирани най – различни курсове, но не го включвали в тях. В съдебно заседание ищецът поясни, че му е известно за организирани мероприятия за анонимните алкохолици и за наркозависимите, но той, въпреки че не страдал от такава зависимост, очаквал да бъде включен. Не му била предоставена възможност да учи.

12/Не му давали работа, а той имал нужда от пари, за да си купува лекарства.

13/Изтерзан от неблагоприятни условия, в които бил поставен, обявил на 31.12.2021г. гладна стачка в продължение на 30 дни. В съдебно заседание ищецът поясни, че бил обявил на два пъти гладна стачка – от 18.12.2021г. до 18.01.2022г., а втората – от 21.12.2022г. до края на годината. За причина посочва следното: искал да пусне писмо, затова цял ден чакал инспектор А., която не го приела, а след това нито веднъж не го извикала да го попита защо гладува.

Твърди се, че изброените действия/бездействия били такива по чл.3 от ЕКЗПЧ и чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 50000.00 лева, представляващи обезщетение от претърпените от него неимуществени вреди заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 17.05.2023г., до окончателното изпълнение на задължението. Заявена е претенция за присъждане на разноските, платени за държавна такса в размер на 10.00 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Противопоставят се следните доводи и възражения:

Оспорва се да са били осъществени описаните противоправни действия/бездействия.

Относно площта, достъпа до топла и студена вода:

За периода от 05.07.2019г. до 20.08.2020г. ищецът бил самостоятелно настанен в спално помещение № 129 във І-ва зона за повишена сигурност, с обитаема жилищна площ на помещението 6.08 кв.м. Към помещението бил изграден и отделен санитарен възел с площ 2.72 кв.м. с поставени в него тоалетна и мивка и така на ищеца бил предоставен денонощен достъп до топла и студена вода.

За периода от 20.08.2020г. до 07.10.2021г. ищецът бил настанен в помещение № 130 съвместно с лицето Х. А. А.. Обитаемата жилищна площ била 13.12 кв.м. Към помещението било изградено и тоалетно помещение с обем 2.72 кв.м. с поставена в него мивка, предоставяща достъп до чиста питейна вода. Жилищната площ, който ищецът ползвал за този период, била 6.56 кв.м. От 07.10.2021г. до месец март 2022г., по негово настояване, бил настанен в V група, помещение № 425, което обитавал с още две лица. Площта на помещението била 12.95 кв.м., а на прилежащото тоалетно помещение – 1.17кв.м., където се предоставял достъп до чиста питейна вода. Жилищната площ, който ищецът ползвал за този период, била 4.30 кв.м. От месец март 2022г. до 12.09.2022г. ищецът бил настанен в помещение № 422 заедно с още две лица. Обитаемата площ на помещението била 13.37 кв.м., а на прилежащото тоалетно помещение – 1.17 кв.м., където се предоставял достъп до чиста питейна вода. Жилищната площ, който ищецът ползвал за този период, била 4.30 кв.м. От 12.09.2022г. до 05.01.2023г. ищецът бил настанен в помещение № 304 на ІІІ група заедно с още две лица. Обитаемата площ на помещението била 15.08 кв.м., а на прилежащото тоалетно помещение – 1.17 кв.м., където се предоставял достъп до чиста питейна вода. Жилищната площ, който ищецът ползвал за този период, била 5.02 кв.м. От 05.01.2023г. до настоящия момент ищецът е настанен самостоятелно в помещение № 229 на І зона за повишена сигурност с площ 6.08 кв.м. Към помещението бил изграден и отделен санитарен възел с площ 2.72 кв.м. с поставени в него тоалетна и мивка и така на ищеца бил предоставен денонощен достъп до топла и студена вода.

Относно хигиената: Подовите настилки били от мрамор (в коридорите) и от фаянсови плочки (в санитарните помещения). Поддържането на хигиена в спалните помещения било задължение на лишените от свобода, съобразно график. Хигиенните материали се осигурявали ежемесечно от администрацията, съобразно таблица № 6. На задържаните било позволено и сами да си купувал такива материали, според предпочитанията им.

Относно хлебарките, дървениците и гризачите: На територията на затвора се извършвали мероприятия по дезинсекция и дератизация, съгласно договор за възлагане на обществена поръчка, с предмет извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните служби.

Относно прането: На територията на затвора фунционирало перално помещение, където се приемали за изпиране постелъчните материали, предоставени за ползване от задържаните, след което им се връщали изсушени. Прането на личните дрехи се извършвало самостоятелно, като задържаните преценявали къде да ги сушат – в спалните помещения, в банята на групата или на мястото за престой на открито, обособено за сушене на дрехи.

Относно изолацията и съжителството с неподходящи хора: Били регистрирани два случая на конфликти между ищеца и други лица лишени от свобода – случаите били описани в докладни записки с вх.№№ 3744/29.07.2020г. и 3748/28.07.2020г.

Относно възможността за двигателна активност: Престоят на открито се извършвал, съобразно графика за разпределение на времето. Имало две места „А“ и „Б“, до които бил осигурен достъп на всеки от задържаните в определен час от определена група. Зоните разполагали с необходимото пространство, съоръжения и екипировка за провеждане на мероприятия, за поддържане и насърчаване на добро физическо здраве. Местата били оборудвани и пейки, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. Лишените от свобода можели да се обединяват за участие във физически упражнения и спортни игри. Всеки, който желаел да тича по време на престоя на открито, можел да се обърне с молба към началника за разрешение.

Относно естествената светлина и проветряването: Във всяко от помещенията, които е обитавал ищецът, бил изграден двукрилен прозорец със светла част на отвора с размери 110/53см.

През тъмната част на денонощието осветлението се осигурявало посредством LED осветителни тела.

Относно прехраната: Храната в затвора била съобразена като количество и качество с Таблица №1, Надбавка „А“ и Таблица № 2 – заменителна таблица, съгласувани с министъра на здравеопазването, министъра на финансите и утвърдени от министъра на правосъдието. Дневната хранителна дажба съдържала 2622 калории (±200 калории), а седмичната – не по-малко от 18354 кал.

Храната била разнообразна и съобразена с годишните сезони. В менюто се включвали поне една от следните групи храни: зърнени храни; зеленчуци, респ. зеленчукови консерви; пресни плодове; мляко и млечни продукти; богати на белтъци храни (птиче месо, яйца, бобови храни); риба като основно ястие.

За количеството на храната се следяло при получаването, в присъствие на надзорник и на главния готвач.

Относно зрението: Посещението в медицинския център се извършвало по график при общо практикуващ лекар след предварително записване. При констатиране на спешни състояния се оказвала спешна медицинска помощ. Посещение при дентален специалист се осъществявало по график след предварително записване.

Относно осъществено спрямо ищеца физическо насилие от служител на затворническата администрация: Оспорва да е било осъществявано такова.

Относно твърдението за неосъществено съдействие по повод лични проблеми: Не е взето становище.

Относно твърденията по т.10 от исковата молба: Срещите с инспектор – психолог се осъществявали след изготвяне на заявка за психологическа консултация от страна на инспектора по социални дейности и разпореждане на Началника на затвора или с цел изготвяне на становище относно актуалния психически статут на лицето. Като педагози в затвора работели педагози от Средно училище „Аргира Жечкова“, които преподавали на лишените от свобода, записани като ученици през съответната учебна година. През учебната 2021/2022г. ищецът бил включен в учебния процес и завършил втори клас. На лишените от свобода, изтърпяващи наказание доживотен затвор без право на замяна бил предоставен регламентиран достъп до библиотека, спортни дейности и трудова дейност. Спалните помещения били оборудвани с кабелна телевизия. Ежеседмично с лишените от свобода се провеждали срещи с представите на различни религиозни общности. Всеки ден инспекторът по социална дейност и възпитателна работа провеждал индивидуални срещи с лишените от свобода, настанени в І зона за повишена сигурност.

Относно твърдението, че ищецът бил лишен от право на труд – т.12: До 07.10.2021г. ищецът бил включен в трудова дейност към бр. „Мираж“, а след това – в учебната дейност.

Относно гладната стачка – т.13: Представя декларация от 21.12.2021г. за отказ от прием на храна и вода.

Оспорва се неблагоприятната промяна и въздействието върху ищеца да са с такъв интензитет, че да могат да се квалифицират като изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение към ищеца. Тази преценка следва да се направи както с оглед установените факти, така от гледна точка на времевия период, за който се претендират вредите.

Прави се искане за отхвърляне на предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира иска по чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.52 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа предявения иск. Искът се поддържа и от упълномощения от ищеца адвокат В. С. чрез писмено становище.

Ответникът ГДИН не изпраща представител в съдебно заседание.

За ОП Бургас се явяват прокурор Д. Х. и прокурор А. Ч., които оспорват предявения иск и молят за отхвърлянето му.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е лишен от свобода от 07.06.1994г. с наложено наказание доживотен затвор без право на замяна при първоначален специален режим. Постъпва в Затвора в [населено място] на 21.07.1999г. Налагани са му наказания. Последно е награден през 2021г. Работил през периода от 2019г. до 2021г.

От справката, изготвена на 26.06.2023г. от инсп. ІV степен „СДВР“ инсп. П. Л. – листи 23-25, и от представените от ответника писмени доказателства се установява, че за исковия период ищецът е настаняван в следните помещения:

За периода от 05.07.2019г. до 20.08.2020г. ищецът бил самостоятелно настанен в спално помещение № 129 във І-ва зона за повишена сигурност, с обитаема жилищна площ на помещението 6.08 кв.м. Към помещението бил изграден и отделен санитарен възел с площ 2.72 кв.м. с поставени в него тоалетна и мивка и така на ищеца бил предоставен денонощен достъп до течаща вода.

За периода от 20.08.2020г. до 07.10.2021г. ищецът бил настанен в помещение № 130, също в Първа зона за повишена сигурност, съвместно с лицето Х. А. А.. Обитаемата жилищна площ била 13.12 кв.м. Към помещението било изградено и тоалетно помещение с обем 2.72 кв.м. с поставена в него мивка, предоставяща достъп до чиста питейна вода. Жилищната площ, който ищецът ползвал за този период, била 6.56 кв.м. От 07.10.2021г. е изведен от зоната за повишена сигурност до месец март 2022г., по негово настояване, бил настанен в V група, помещение № 425, което обитавал с още две лица. Площта на помещението била 12.95 кв.м., а на прилежащото тоалетно помещение – 1.17кв.м., където се предоставял достъп до чиста питейна вода. Жилищната площ, който ищецът ползвал за този период, била 4.30 кв.м. От 05.01.2023г. до настоящия момент ищецът е настанен самостоятелно в помещение № 229 на Първа зона за повишена сигурност с площ 6.08 кв.м. Към помещението бил изграден и отделен санитарен възел с площ 2.72 кв.м. с поставени в него тоалетна и мивка и така на ищеца бил предоставен денонощен достъп до чиста питейна вода.

Във всички помещения е изграден един двукрилен прозорец с размери на светлата част на отвора 110/53см.

Във всяко от помещенията били монтирани по 2, съответно 4 броя лед осветителни тела.

Поддържането на хигиена се извършва от дежурните по хигиена (лицата, които са настанени в помещението, чрез редуване по график) Препаратите се осигуряват от затвора, съобразно таблица № 6. Задържаните можели да си закупуват препарати, според желанията си.

За исковия период са сключени два договора за извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на на сградите на ГД „ИН“, по които възложител е ГД „ИН“ – първият договор е сключен на 13.11.2018г. с изпълнителя „ДДД-1“ ООД за срок от 24 месеца, а вторият е от 20.01.2021г. с изпълнител ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ за срок от 36 месеца – листи 34-59. Обработката с препарати се е извършвала периодично, за което са съставени протоколи с посочване на наименованията на ползваните препарати – листи 60-86.

Обособени са две места на открито, до които е осигурен достъп на всеки от задържаните по час и половина на ден, съобразно график. Зоните са с достатъчна площ и съоръжения – пейки, фитнес уреди, тенис маса, спортна площадка. Разрешени са и отборните спортове. Представен е график за престой на открито, утвърден на 22.07.2020г. – лист 89.

Храната в затвора била съобразена като количество и качество с Таблица №1 – лист 27, Надбавка „А“ – лист 28 и Надбавка „Б“ – лист 29, както и Заменителна таблица – лист 30, съгласувани с министъра на здравеопазването, с министъра на финансите и утвърдени от министъра на правосъдието. Дневната хранителна дажба съдържала 2622 калории (±200 калории), а седмичната – не по-малко от 18354 кал. Храната била разнообразна и съобразена с годишните сезони. В менюто се включвали поне една от следните групи храни: зърнени храни; зеленчуци, респ. зеленчукови консерви; пресни плодове; мляко и млечни продукти; богати на белтъци храни (птиче месо, яйца, бобови храни); риба като основно ястие. За количеството на храната се следяло при получаването, в присъствие на надзорник и на главния готвач.

Представено е седмичното меню за месец октомври 2020г., утвърдено по дни, от което не се установяват нарушения на изискванията за калорийност на храната (листи 134-136).

Било осигурено къпане два пъти седмично, съобразно графика на подаване на топла вода – докладна записка от 19.10.2020г. на лист 95.

На 05.10.2021г. е утвърден Седмичен график за пране и изкърпване, в който е уточнено, че за пране се приема само спално и работно облекло – лист 92.

Посещението в медицинския център се извършвало по график – лист 90. При констатиране на спешни състояния се оказвала спешна медицинска помощ. Посещението при дентален специалист се осъществявало по график след предварително записване – лист 91.

Според медицинската справка – лист 150, при проведен на 21.01.2021г. медицински преглед от офталмолог, е установена пресбиопия (състояние, което настъпва с напредването на възрастта и се характеризира с невъзможността на окото да вижда близко разположени предмети) и му е изписана оптична корекция за близо (по +1.50 диоптъра), а при прегледа на 05.06.2023г. е констатирано увеличение на диоптрите.

През на 21.10.2021г. и 27.04.2022г. при специалист-офталмолог били извършени още два прегледа, при които е поставена диагноза остър конюктивит и са предписани медикаменти. В Медицинския център на затвора и при д-р Г. (общопрактивуващ лекар) са били провеждани прегледи, съответно е била предписана терапия, на 21.09.2021г., 21.10.2021г., 26.10.2021г. 27.10.2021г., 28.10.2021г., 29.10.2021г., 01.11.2021г., 08.11.2021г., 09.11.2021г., 10.11.2021г., 11.04.2022г., 13.04.2022г., 27.04.2022г.

Според данни от справка изх. № 702/20.02.2024г. – лист 246, между Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ и дружество „БИ АЙ ПИ“ ООД бил сключен договор, въз основа на който била сформирана бригада „Мираж“ за сглобяване на капачки за маркери и коректори. Работната позиция на ищеца била в спалното помещение. За периода от 27.09.2019г. до 07.10.2021г. ищецът работил в посочената бригада. Поради включването му в учебния процес като ученик във втори клас, бил спрян от работа, за да може да учи.

Според докладна записка изх. № 1548/13.02.2024г., изготвена от инспектор З. М. – психолог, същата била извършвала с ищеца психологическа дейност, както следва:

1/По искане от 11.08.2021г. на инспектор Л. за изготвяне на експертна оценка на актуалното емоционално и психическо състояние за извеждане на ищеца от Първа зона за повишена сигурност и настаняване в общи помещения. Консултацията е извършена на 10.09.2021г.

2/ По заявка от 29.10.2021г. на инспектор Янчева за психологическо консултиране на основание чл.162в, ал.1 от ППЗИНЗС, с посочено проблемно поведение – трудна адаптация. Консултацията е извършена 10.11.2021г.

3/По заявка от 08.12.2021г. на инспектор Янчева, в която е посочено, че било наблюдавано системно импулсивно поведение, нервност, тревожност, видимо притеснение, без да е налице конкретна заплаха или тревожно събитие. Консултация е извършена на 13.12.2021г.

4/По заявка от 13.01.2022г. на инспектор Янчева поради отказа на ищеца да приема храна. Консултацията е извършена 14.01.2022г.

5/По заявка на инспектор Янчева от 14.02.2022г. поради системно наблюдавано поведение трудна адаптация и отказ от прием на храна. Консултацията е проведена 17.02.2022г.

6/С декларация от 22.02.2022г. ищецът заявил, че се отказва от прием на храна, затова на 24.02.2022г. е проведена консултация с психолога.

7/Консултация на 13.03.2022г. поради конфликт между ищеца и друг лишен свобода.

8/Консултация на 05.04.2022г. във връзка с докладна записка от 18.03.2022г.

9/Консултация на 04.04.2022г. във връзка с проблеми в общуването.

10/Искане от 08.12.2022г. от инспектор Р. за изготвяне на експертна оценка на актуалното емоционално и психическо състояние за извеждане на ищеца от Първа зона за повишена сигурност и настаняване в общи помещения. Консултацията е извършена на 20.12.2022г.

11/Консултация на 25.01.2023г. във връзка с настаняването му в Първа зона за повишена сигурност.

Според докладна записка изх. № 1655/15.02.2024г., изготвена от инспектор Ж. Я. – психолог, същата е консултирала ищеца на 03.02.2023г., 06.02.2023г. и 07.02.2023г. по повод сведение и заявка от инспектор "СДВР" за заявени от ищеца суицидни намерения и установена емоционална лабилност. На 14.02.2023г. изготвила доклад за актуалния психичен статус, за предприетите от нея действия и направените препоръки за по – нататъшното му третиране.

На 21.12.2021г. ищецът заявил, че обявява „гладна стачка“ и подписал декларация за отказ от прием на храна, тъй като никой не му обръщал внимание. С докладна записка от 21.12.2021г., изготвена от инспектор „СДВР“ Янчева, е посочено, че ищецът бил ядосан, че не го привеждат в затвора в [населено място].

По повод обявената „гладна стачка“ е изготвен от психолога А. Д. за психологическа консултация, в който е описано следното: заявил желание за промяна, но в конкретни граници – да бъде преместен в затвора във Враца или да бъде устроен на работен обект към бригадата, където дълго години работил. Обсъдени били ползите от посещения на учебни занятия, за възможностите брат му да го посещава, да се включи в работния процес, както и в корекционни програми за осмисляне на времето. Ищецът бил адекватен, стараел се да сътрудничи на психолога, съобразно възможностите си. Споделил за финансови затруднения, които го препятствали да си закупи телевизор, хигиенни и битови принадлежности. Отказът от храна е преценен като личностен отговор на вътрешните преживявания и единствен начин да предаде тази информация за себе си. Посочено е, че е целесъобразно да се обмислят възможности за трудова ангажираност, а беседите с него да са с акцент върху придобиване на умения за реалистични планирания на функционирането му в общност със срочни присъди.

Вторият отказ от прием на храна ищецът обявил на 18.01.2022г. и попълнил декларация, в която посочил, че имал уверение да работи в най – скоро време. На следващия ден преустановил „гладната стачка“ и в декларация посочил, че получил уверение, че в най – скоро време ще започне да работи.

Следващият отказ от прием на храна е от 22.02.2022г., когато ищецът попълнил декларация, в която заявил, че „гладната стачка“ е заради смъртта на брат му – поискал от С. Я. да му позволи да проведе телефонен разговор, а тя му отказала, затова щял да гладува.

На 24.02.2022г. и след проведена консултация с психолога ищецът преустановил „гладната стачка“.

От Медицинска справка от 09.03.2022г. е видно, че на 23.02.2022г. ищеца е тежал 78.200 кг, а кръвното му налягане е било 120/80, а на 24.02.2022г. теглото му било 77 кг, а кръвното налягане – 110/75.

В съдебни заседания, проведено на 29.01.2024г. и 15.04.2024г., съдът разпита като свидетели съответно А. А. и И. Д.. Свидетелите обясниха, че на лишените от свобода не са осигурени условия за изпиране на личните дрехи – могат да ги перат или със студена вода в килиите, или по време на изкъпване, за което разполагали с около 20 мин време. Няма обособено място за сушене на прането, затова лишените свобода били принудени да го простират в килиите, където обаче не им позволявали да опъват въжета, затова слагали мокрите дрехи, където намерят из килиите. Получавала се влага в килиите.

Свидетелят А. сочи, че ищецът бил жертва на физическа саморазправа от страна на надзирател, което се случило през 2018-2019г. Този свидетел отрича да е бил очевидец на случката и уточни, че пресъздава казаното му от ищеца. При побоя било натъртено рамото на ищеца, вследствие на което се влошило и зрението му. Свидетелят Д. заяви, че не знае за нанесен над ищец побой от надзирател. Свидетелят Д. обясни, че ищецът има проблеми с очите от дълго време, които си ги обясни с възрастта, както и с изкуственото осветление в килиите.

Свидетелят А. каза, че между ищеца и друг лишен от свобода на име Х. А. имало междуличностен конфликт, въпреки който ги били настанили в една килия, без да даде повече подробности. Свидетелят Д. заяви, че конфликтът бил през 2019-2020г., но ищецът не бил виновен. Били се сдърпали с другия лишен от свобода, имало скъсани фланелки и разменени удари.

Свидетелите уточниха, че условията във всички килии били относително еднакви. Целият затвор бил пълен с хлебарки, дървеници и мишки.

Свидетелите се изказаха критично за качеството на храната. Свидетелят Д. отрече да знае ищецът да е получавал хранителни разстройства и стомашни проблеми, загуба на тегло или да страда от болести, които се дължат на некачествена или недостатъчна по количество храна.

Според свидетеля Д., ищецът загубил тегло, когато правил „гладна стачка“, защото не бил разпределен да работи. Свидетелят А. уточни, че ищецът искал да работи и да участва активно в различни спортни, образователни пр. мероприятия. Свидетелят Д. каза, че включването в спортните мероприятия е по желание, като до всички се отправя предложение и който желае, отива на карето, за да играе. Свидетелят Д. описа процедурите по провеждане конкурсите за платена работа като непрозрачни с предизвестен край и били назначавани „привилегированите“ хора, а ищецът не бил от тях.

Свидетелят А. заяви, че когато ищецът разбрал за смъртта на брат си, търсил помощта на администрацията, за да разбере подробности, но му било отказано съдействие.

Свидетелите заявиха, че в затвора работят само двама психолози и тази бройка е крайно недостатъчна, за да могат да изпълняват ефективно функциите си.

Гореизложените факти съдът установи след анализ и оценка на доказателствената съвкуност. Писмените доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира в цялост показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които като цяло са логични, последователни и непререкаеми с останалите доказателства. Съдът не обсъжда и изключва от доказателствената маса тези доказателства, които са неотносими към спора и посредством които не се установяват подлежащи на доказване факти и връзки между факти.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е правна квалификация чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирано за това лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, и срещу надлежен ответник – ГДИН, която, според чл.12 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. В исковата молба са изложени твърдения за действия и бездействия от страна на органи в системата на ГДИН, изразяващи се в пребиваването на ищеца в описаните в исковата молба условия, допълнително уточнени в първото по делото съдебно заседание. Тези твърдения обосновават правния интерес за ищеца да предяви иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Посочените по – горе разпоредби са доразвитие на забраната, установена в чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) забрана никой да не бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Конвенцията е ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г., и е част от вътрешното право.

Критерии кога определено действие / бездействие може да се третира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, са изработени както в съдебната практика на съдилищата в Р България, така и в редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които следва да се съобразяват при прилагане на националната правна рамка: Решение от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България; Решение от 8.07.2014 г. по делото на Х. и Толумов срещу България; Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша; Решение от 7.02.2008 г. по делото на К. срещу България; Решение от 6.03.2008 г. по делото Г. срещу България; Решение от 18.01.2005 г. по делото на К. срещу България, както и много други.

В решенията си ЕСПЧ сочи, че чл.3 от Конвенцията охранява една от най-фундаменталните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата.

Малтретирането следва да достигне една минимална степен на суровост, за да попадне в приложното поле на чл 3. Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по делото, например характер и контекст на третирането, начин и метод на осъществяването му, продължителност, физически или душевни последици, а в някои случаи и пол, възраст и здравословно състояние на жертвата - § 91 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

Пак в същото решение в § 92 е казано, че дадено третиране е "нечовешко", защото, наред с друго, то е било предумишлено, било е прилагано с часове без прекъсване и е причинило телесна повреда, силно физическо или душевно страдание. Третирането е "унизително", защото е било от естество да породи у жертвите чувства на страх, силна болка и малоценност, способни да ги унижат и лишат от стойност. От друга страна, ЕСПЧ последователно е подчертавал, че страданието и унижението трябва във всички случаи да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, свързани с определена форма на законосъобразно отнасяне или наказване.

Не може да се твърди, че изпълнението на наказанието лишаване от свобода сам по себе си повдига въпрос по чл. 3 от Конвенцията, но държавата следва да гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно гарантирани - § 94 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.

ЕСПЧ е установил обективни критерии, по които преценява относимостта към чл.3 от Конвенцията на условията на задържане на лицата: размер на помещението за задържане и средната площ, с която разполага едно лице; броя на другите обитатели; общата продължителност на задържането; престоя в помещението за задържане; начина на удовлетворяване на естествените нужди; хигиената; климатичните условия; възможността за прекарване на част от времето на открито; възможността за свиждания с близки и други контакти с външния свят; достъпа до естествена светлина; вентилацията и шума в помещенията за задържане; храната; физически и психически ефекти върху задържания, пола, възрастта и здравословното му състояние. Изследването на конкретните условия по посочените показатели има за цел да установи въздействието на същите върху личността на задържаното лице.

Относно стандарта на доказване: В §45 от Решението от 07.02.2008г. по делото на К. срещу България е разяснено, че твърденията на ищеца за недобросъвестно третиране трябва да бъдат подкрепени със съответните доказателства. Когато извършва оценка на доказателствата, съдът като цяло прилага стандарта за доказване "извън всякакво съмнение". Въпреки това, такъв тип доказателство може да бъде извлечен от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви улики или от презумпции за факти в подобен смисъл, които не са опровергани (също и Salman срещу Турция GC, № 21986/93, § 100, ЕСПЧ 2000 VII, и Ф. срещу Русия, № 5140/02, § 59, 25 октомври 2005 г.). В Решението от 27.01.2015 г. по делото на Н. и други срещу България е указано, че тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане, а именно доказателства, до които имат достъп, като напр. подробно описание на разглежданите условия, свидетелски показания или жалби до и отговори от затворническите власти или контролни органи, след това, опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. Процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетение трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6 §1 от Конвенцията, включително изискването за разумен срок, а правилата, уреждащи разходите, не трябва да са в прекалена тежест на затворника, в случаите, когато неговият/нейният иск е основателен. На последно място, от ищците не следва да се изисква да установят дали конкретни длъжностни лица са ангажирани в неправомерно поведение. Лошите условия на задържане не са непременно резултат от неизпълнението на задълженията на отделните служители, а обикновено са плод на по-широко обхватни фактори. Липсата на ресурси не може по принцип да оправдае условия на задържане, които са толкова лоши, че съставляват третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията, и е задължение на договарящите държави да организират своите пенитенциарни системи по начин, който гарантира спазването на тази разпоредба, независимо от финансовите и логистични трудности. Когато оплакването е по чл. 3 от Конвенцията, съдът, който разглежда делото, трябва да направи преглед на твърдяните действия или бездействията и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушение на този член, съобразно принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ в неговата практика. За да може едно вътрешно правно средство за защита по отношение на условията на задържане, да бъде ефективно, органът или съдът, който отговаря за случая, трябва да го разгледа, в съответствие с приложимите принципи, установени в съдебната практика на Съда по чл.3 от Конвенцията. Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек. Вътрешните правила и практика, регулиращи функционирането на средството за защита, трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже, чрез доказателства, наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма.

В разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ е въведена оборима презумпция за настъпване на неимуществени вреди в случаите на ал.1 на същия член. С оглед гореизложеното, на доказване подлежат условията, при които ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода, че тези условия са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията, че ищецът е претърпял неимуществени вреди (които се предполагат до доказване на противното), причинната връзка между вредите и неблагоприятните условия.

По всяко от фактическите твърдения съдът се произнася, както следва:

Относно твърдението за пренаселеност на килиите с недостатъчна жилищна площ, занижена хигиена и липса на санитарен възел в килиите: По делото беше установено, че всички обитавани от ищеца килии за исковия период са с жилищна площ, надвишаваща 4 кв.м. индивидуална площ, съобразно изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, която площ се приема за минимално необходима в решенията на ЕСПЧ, цитирани по – горе и в много други, следователно не са налице условията на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията. Във всички килии е имало индивидуални санитарни възли с постоянно течаща чиста питейна вода. Постоянният достъп до топла вода в килиите е препоръчителен, но не е задължително, така че липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Осигурена е възможност за хигиенизиране на помещението чрез предоставяне от страна на затворническата администрация на необходимите материали за това, съответно – чрез закупуване от лишения от свобода на избрани от него такива. В решението Н. и други срещу България е указано, че затворниците трябва да поддържат себе си, облеклото си и спалните помещения чисти и спретнати.

Относно твърдението за липса на условия за раздвижване: Ищецът не твърди липса на условия на раздвижване, а се оплаква и иска обезвреда заради недостатъчното време, през което той може да упражнява физическа активност. Лишените от свобода се извеждат на местата за престой на открито по един част преди обед и половин час след обед в съответствие с чл.276, ал.2 от ППЗИНЗС. В решението по делото на Н. и други срещу България се казва, че „упражненията на открито са основен гарант на благополучието на затворниците и че на всички тях, без изключение, се позволява най-малко един час упражнения на открито, за предпочитане като част от по-широка програма на дейности извън килията.“. Поради това, че на ищеца е предоставена и гарантирана възможност за упражнения на открито повече от установения от ЕСПЧ времеви стандарт, то твърдението по този пункт за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС е неоснователно.

По твърденията за липса на достатъчна светлина и възможност за проветрение, както и липса на условия за изпиране и изсушаване на личните дрехи: По делото са налични данни за размерите на прозорците във всички обитавани от ищеца килии за процесния период – 110/53см. Пак в Решението по делото на Н. и други срещу България се казва, че много е важно да се предостави на затворниците безпрепятствен и достатъчен достъп до естествена светлина и свеж въздух в килиите им. Следва да се има предвид, че на прозорците са монтирани метални решетки. Размерът на прозорците, отнесен към необходимостта лишените от свобода да сушат дрехите си в спалните помещения, води до извод за нарушаване на установения от ЕСПЧ стандарт за достъпа до свеж въздух в килиите и съответно до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Този проблем е правнозначим в периода от 07.10.2021г. до 05.01.2023г., през който ищецът е обитавал килии с №№ 425 (12.95 кв.м.), 422 (13.37кв.м.) и 304 (15.08кв.м.) заедно с още две лица. През този период във всяка килия са сушели личните си дрехи трима лишени от свобода, което обстоятелство безспорно е водело до постоянно висока влажност на въздуха и сигурна предпоставка за поява на мухъл. Следва да се съобрази и това, че в [населено място] влажността е висока, заради близостта с морето, което съчетано със сушене на мокри дрехи в килията, е довело до положение въздухът в килията да е постоянно влажен. Липсват данни за функциониращи вентилационни системи за прочистване и освежаване на въздуха.

Както се установи по делото, лишените от свобода е следвало да избират един от следните начини за изпират личните си дрехи – да ги перат със студена вода в мивките в килиите или да ги перат под душа по време на баня, където разполагат с ограничено време, недостатъчно и за къпане, и за пране. Липсата на регулация на този вид жизнено необходима за лишените от свобода дейност ги е поставила в обективна невъзможност да поддържат себе си и облеклото си чисти и спретнати, което също е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Относно твърдението за постоянно нашествие на хлебарки, дървеници и мишки. Тези твърдения се потвърждават в цялост от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които еднозначно заявиха, че целият затвор гъмжи от насекоми и гризачи. В Решението по делото на Н. и други срещу България се указва на затворническите власти да се справят с този проблем чрез осигуряване на адекватни дезинфекционни съоръжения, почистващи продукти, както и редовно обезпаразитяване и проверки на килиите, по-специално на спалното бельо, дюшеците и пространствата, използвани за съхранение на храна. По делото са представени сключените и действащите за исковия период договори за дезинсекция и дератизация, както и доказателства за изпълнението им. Очевидно обаче, че проблемът не е разрешен, въпреки третиране с препарати. Сключването на такъв договор не освобождава ответника от отговорност спрямо трети лица, тъй като договорите имат относително действие, т.е. само между страните, и не се разпростират и спрямо трети лица освен в изрично установени случаи, какъвто настоящият не е. При положение че по делото е установено наличие на хлебарки и дървеници из целия затвор, то ответникът, като страна по договорите, е в правото си да предяви претенции към изпълнителните по договорите, но не и да противопоставя тези възражения срещу ищеца.

„Съжителството“ на ищеца с хлебарки и дървеници е по характер такова обстоятелство, което да породи именно чувства на страх, незащитеност или малоценност и това е така, защото той, поради естеството на положението си, не е в състояние сам да управлява и контролира собственото си поведение и да въздейства на заобикалящата го среда, съобразно неговите предпочитания, нужди и желания, а е длъжен да понася ограниченията, наложени му по силата на осъждането. Наличието за насекоми и гризачи съдът приема като нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Относно твърдението за некачествена, приготвена не от професионални готвачи, храна: Съдът следва да приложи регламента на Европейските правила за затворите, които представляват препоръки на Комитета на министрите към държавите-членки на Съвета на Европа по отношение на минималните стандарти, които следва да се прилагат в затворите. Европейските правила за затворите от 1987 г. (включени като приложение към Препоръка No. R (87) 3) са приети на 12 февруари 1987 г. На 11 януари 2006 г. Комитетът на министрите, като отбелязва, че Правилата от 1987 г. "трябва да бъдат съществено изменени и актуализирани, за да се отразят промените, които са настъпили в наказателната политика, практиката на издаване на присъди и цялостното управление на затворите в Европа", приемат Препоръка Rec(2006)2 относно Европейските правила за затворите. Новата версия от 2006 г. на правилата е включена като приложение към тази Препоръка: На затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, религия, културни разбирания и естество на работа. Изискванията към питателна храна, в т. ч. и минималното енергийно и белтъчно съдържание, се определя от националното законодателство. Храната се приготвя и поднася при хигиенни условия. Затворниците се хранят три пъти на ден - на разумни интервали между тях.

Нормата от националното право е тази на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. В изпълнение на посочената разпоредба са утвърдени таблиците за калорийния състав на храната. Липсват и други емпирични данни, които да са индиция, че в този период се е сервирала некачествена храна или в недостатъчно количество, в резултат на което ищецът да е имал някакви здравословни проблеми или да е загубил тегло. Ищецът не твърди през този период да е имал някакви здравословни проблеми, различни от проблемите с очите. Оплакването по този пункт всъщност е израз на определени субективни вкусови предпочитания на ищеца, които обаче не са правнозащитени, поради което по този пункт липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Относно твърдението, че ищецът е станал жертва на физическо насилие от страна на надзирател: Твърдението е недоказано, поради което и по този пункт липсва нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Свидетелят Д. отрече да знае за такъв инцидент. Свидетелят А. заяви, че знае от ищеца, че през 2018г. бил ударен по рамото, което все още (сиреч седем години след това) го боляло и заради този удар по рамото се влошило зрението му. Не са необходими специални знания, за да се отхвърли като несериозно такова твърдение. От друга страна, няма как да се даде вяра на показанията на свидетеля А. в тази им част, пресъздаваща разказ на самия ищец и при липса на други подкрепящи твърдението доказателства.

Относно твърдението, че до 21.09.2021г. бил държан в изолация и че след това бил събран с конфликтни хора: Ищецът е осъден на доживотен затвор без право на замяна и изтърпяването на наказанието е подчинено на правилата на глава ХV от ЗИНЗС и глава ХVІІІ от ППЗИНЗС, според които при изпълнението на този вид наказание лишените от свобода са в изолация. Отделно от това, не може да се приеме, че е нарушен стандарта, установен в Решението на Н. и други срещу България, лишените от свобода да се настаняват заедно при съвместимост помежду си. По делото има данни за възникнал между ищеца и съкилийника му конфликт, който обаче е бил единична и изолирана проява на агресия и доколкото липсват данни за друго, съдът приема, че не е била налице несъвместимост между тях, поради което и по този пункт не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Изнесените от ищеца твърдения, че бил настанен с наркозависими, които употребявали наркотици, които надзорният състав им доставял, са изцяло голословни и декларативни.

Относно твърдението за бездействие на затворническата администрация да му осигури ритмично медицинско обслужване, в резултат на което се влошило зрението му: Съдът описа по – горе, че ищецът се оплаква от увеличение на диоптрите и не виждал добре наблизо. В медицинските документи е посочена диагноза пресбиотия, което означава отслабване на зрението с напредване на възрастта. Ищецът е на 53 години и е повече от нормално да ползва очила за виждане наблизо, без значение дали е воден на очен лекар или не. Процесът на отслабване на зрителната острота за близко виждане е правопропорционален на възрастта и е необратим. По – скоро, констатиран е бил друг проблем – че ищецът страда от хроничен конюктивит, за което от години му изписват различни капки и мазила. По този пункт съдът също не констатира твърдяното от ищеца нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като му е било осигурено медицинско обслужване, което е видно от честотата на прегледите, в определени периоди всекидневно.

Останалите твърдения ще бъдат разгледани общо – за липсата на съдействие от страна на затворническата администрация да му съдейства да се обади и да получи повече информация за смъртта на брат си; за обявените „гладни стачки“; за липсата на инициативност на психолозите да работят с него; че не му давали работа; че не го включвали в организираните от затвора мероприятия.

Дължимите от страна на администрацията действия при отказ от храна са регламентирани в чл.68 от ППЗИНЗС. Тези действия са изпълнени. Отказите от храна, макар и с твърде кратка времева продължителност, са били проявна форма на себеизразяване, израз на несъгласие и своеобразен бунт срещу определените порядки в затвора и начина на функциониране на затворническата администрация, както и форма на принуда за промяна. Избраният от ищеца начин на реакция и опит за промяна на това, с което не е съгласен, според неговите разбирания, няма как да е третиране по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.

Според чл.72 от ППЗИНЗС, администрацията на затвора съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят - свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява подходящи условия за това. Съдът приема за достоверно твърдението на ищеца, че не е получил необходимото и очакваното от него съдействие да разбере подробности за смъртта на брат си, което обаче съдът не приема, че е с такъв интензитет, че да урони човешкото му достойнство или поражди чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Същите разсъждения са относими и към останалите твърдения на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

За исковия период са налице данни за извършени психологически консултации по повод конкретни причини. Ако ищецът е искал да бъде консултиран от психолог, той е следвало да инициира такива срещи, за каквито по делото нито се твърди, нито има данни. Напротив, той твърди, че липсата на инициативност от страна на психолозите е нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, защото тяхната пасивност го поставяла в невъзможност за ресоциализация. Ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода без право на замяна. Очакванията да бъде помилван са бъдещо несигурно събитие. Ако бъде помилван, спрямо него ще бъде задвижен механизмът по чл.157а от ЗИНЗС, предвиждащ включване на лишения от свобода, който предстои да бъде освободен, в програма за подготовка за живот на свобода.

От справката е видно, че ищецът е работел, но работата в трудовата бригада била преустановена, заради включване на ищеца в обучение във втори клас. Очевидно, ищецът е преустановил обучението си, затова е искал пак да работи. Според чл.172, ал.1 от ЗИНЗС, участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал.2, работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му. От текста на закона явства, че администрацията на затвора осигурява работа на лишените от свобода при възможност, следователно законът не вменява задължение и ищецът няма как да изиска изпълнението му, още по – малко да претендира вреди по реда на чл.3 от ЗИНЗС. Същото се отнася и до твърдението му, че не бил включван в различни образователни, спортни и културни мероприятия. Липсват данни, а и ищецът не го твърди, той да е поискал да бъде включен, а очевидно е чакал да бъде поканен (по аналогичен начин, както е чакал психолозите) и след като не е получил покана за участие, търси вреди по чл.3 от ЗИНЗС.

Предвид установяванията за допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията и чл.3 от ЗИНЗС по отношение на някои от компонентите на материално – битовите условия в затвора, на основание чл.284, ал.5 от ЗИНЗС съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъде обезвъзмездени с пари.

При определяне на дължимото обезщетение и при съобразяване с правилото на чл.284, ал.2 от ЗИНС съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Периодът, за който се търси обезвреда, е относително дълъг – близо четири години. От друга страна, липсват конкретни данни за поражения върху физическото и психическото здраве на ищеца. Тези обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в размер на 2500.00 лева, до която сума предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен размер 50000.00 лева подлежи на отхвърляне. За да определи размера на обезщетението, съдът съобрази размерите, които присъжда ЕСПЧ по сходни случаи, така и съдилищата в Република България, в частност АдмС Бургас. Сумата следва да се присъди заедно със законната лихва от подаване на исковата молба.

По разноските:

Претенцията на ищеца за присъждане в негова полза на разноските за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева е основателна, тъй като според чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като съдът уважи частично предявения иск, в който случай в полза на ответника не се присъждат разноски по аргумент от чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,