Решение № 2457 от 11.3.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2547/2023 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „СТРОЙПРОЕКТ-ИНВЕСТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], ет.3, ап.7, представлявано от Ц. А. А., срещу Ревизионен акт № Р-03000322006747-091-001/11.07.2023 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №205/10.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за данъчен период /д.п./ м.12.2021г., м.06.2022г. и м.07.2022г. в общ размер на 15 681.78 лв.-главница и 1 819.24 лв.-лихва. Жалбоподателят релевира незаконосъобразност на издадения ревизионен акт /РА/. Счита, че при издаването на РА незаконосъобразно приходните органи са извършили корекцията на ползван от ревизираното лице данъчен кредит при доставка на ДМА. Сочи, че разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС (в редакцията към процесния период) предвижда регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. А нормата на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС дерогира приложението на чл.79, ал. 1 от ЗДДС в случаите, при които данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон, като в тази хипотеза попада и конкретния случай, тъй като данъчният режим на доставките на сгради, които не са нови, е променен със ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./. Сочи, че при действието на отменения ЗДДС /в сила до 31.12.2006 г./ тези сделки са облагаеми, поради което ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит при придобиването на сградата през 2005 г. При новата законова регламентация, с разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставките на сгради, които не са нови, са освободени доставки, т. е. налице е нормативна промяна на данъчния режим на този вид доставки. На посочените основания отправеното към съда искане е за цялостна отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание дружеството чрез проц. представител адв. Н. С. – ВАК поддържа жалбата и моли издаденият РА да бъде отменен. Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, се представлява от ст. юриск. Митева, която излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното: І. По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване по административен ред и пред надлежния съд, поради което е допустима. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: ІІ. Относно компетентността, формата и процесуалната законосъобразност на РА: Ревизията на „Стройпроект-инвест“ ЕООД обхваща установяване на задължения за ДДС за периода от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г. и е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322006747-020-001/22.11.2022 г. /л. 2 от преп./, издадена от оправомощен орган при ТД на НАП – Варна. По молба на задълженото лице, производството е спряно със Заповед № Р-03000322006747-023-001/19.12.2022 г. /л.16 от преп./. Възобновено е със Заповед №Р-03000322006747-143-001/12.01.2023 г. /л.20 от преп./. Издадени са ЗИЗВР № Р-03000322006747-020-002/12.01.2023 г. /л. 25 от преп./ и ЗИЗВР № Р-03000322006747-020-003/21.03.2023 г. /л.96 от преп./, с които е определен нов срок за извършване на ревизията. Със Заповед № Р-03000322006747-023-002/05.04.2023 г. /л.127 от преп./ производството е спряно отново, като със Заповед № Р-03000322006747-143-002/19.04.2023 г. /л.130 от преп./ е възобновено. За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000322006747-092-001/16.06.2023 г. /л.192-202 от преп./, издаден от определените със ЗВР органи по приходите. Срещу РД е подадено възражение /л.213 от преп./. Възприемайки изцяло съдържащите се в ревизионния доклад констатации, определените в чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи по приходите издават процесния РА № Р-03000322006747-091-001/11.07.2023 година /л. 214-218 от преп./. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 205/10.10.2023 г. го потвърждава изцяло. Предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, е РА № Р-03000322006747-091-001/11.07.2023 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП Варна, потвърден с Решение №205/10.10.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“-Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Стройпроект-инвест“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п. м.12.2021г., д.п. м.06.2022г. и д.п. м.07.2022г. в общ размер на 15 681.78 лв.-главница и 1 819.24 лв.-лихва Ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не са налице пороци, влечащи нищожност на ревизионния акт. Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и обективира както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт. При извършена от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на РА само на това основание. Ревизиращите органи са извършили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес. ІІІ. Относно материалноправната законосъобразност на ревизионния акт: За обективно установяване на обстоятелствата от значение за ревизията са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на ревизионния доклад, представляващ неразделна част от ревизионния акт съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, които не следва да бъдат наново възпроизвеждани в настоящото съдебно решение. През ревизираните данъчни периоди „Стройпроект-инвест“ ЕООД е извършвало строителство по стопански начин и последваща продажба на апартаменти и магазини на физически лица. Въз основа на събраните доказателства, органите по приходите са установили следната фактическа обстановка и са извели следните изводи: През ревизираните периоди дружеството извършва продажби на недвижими имоти - апартаменти от сграда, находяща се в гр. Варна, [улица]. Доставките са декларирани като освободени по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. За построяване на сградата в гр. Варна, [улица] издадено разрешение за строеж № 331/18.06.2007 г. Сградата е въведена в експлоатация на 28.12.2010 г., видно от Удостоверение № 202/28.12.2010 г. Органите по приходите са установили, че за данъчни периоди м. 12.2021 г., м.06.2022 г. и м. 07.2022 г., ревизираното дружество декларира освободени доставки с обща данъчна основа 356 307, 79лв. по фактури, както следва: № 21/08.12.2021 г. със стойност в размер на 55154, 41 лв., получател М. Б. по [НА]/08.12.2021 г. (апартамент, избено помещение, паркомясто); по фактури с № 22/04.04.2022 г. и № 24/30.06.2022 г. с обща стойност в размер на 48 895, 75, получател Ц. К. по [НА]/30.06.2022 г. (апартамент, избено помещение); по фактура № 23/13.06.2022 г. със стойност в размер на 15 059.89 лв., с получател И. Х., с предмет „аванс“ и фактура № 25/12.07.2022 г. със стойност в размер на 104 245, 74 лв., с получател С. Х. по [НА]/12.07.2022 г. (апартамент и паркомясто) и фактура № 26/20.07.2022 г., с получател А. Д. по [НА]/20.07.2022 г. в размер на 132 952, 00лв. Ревизиращият екип не е извършил корекция на декларираните освободени доставки и е установил основания за прилагане на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, тъй като от датата на издаване на удостоверението за въвеждане на експлоатация са изтекли 60 месеца / § 1, т.5 от ДР на ЗКПО/. Органите по приходите приемат, че във връзка с декларираните освободени доставки по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, описани в табличен вид на стр. 2 от РА, ревизираното дружество не е извършило корекция на ползвания данъчен кредит за изграждането на актива - сграда по реда чл. 79, ал. 2 от ЗДДС. Във връзка с констатираното на „Стройпроект-инвест“ ЕООД са връчени две ИПДПОЗЛ на 01.12.2022 г. и 29.03.2023 г., с които са изискани всички документи за придобиване/изграждане на недвижимите имоти, по които е ползван данъчен кредит, данни за периода на изграждане на продадените недвижими имоти, счетоводни и строителни документи, свързани със себестойност на продадените недвижими имоти, справка за целият обект, находящ се в гр. Варна, [улица], относно: РЗП; обща себестойност, кв. м. на отделните обекти, себестойност на отделните обекти; справка за упражнено право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за строителството на сградата от периода на започване на строителство до датата на въвеждане на обекта в експлоатация. От „Стройпроект-инвест“ ЕООД са представени: главна книга, писмени обяснения, хронологични ведомости на счетоводни сметки 412 "Клиенти по аванси", счетоводни сметки 601 "Разходи за материали" и 602 "Разходи за външни услуги". Жалбоподателят не е представил изисканите документи, справки и данни за реално ползвания данъчен кредит при изграждане на сградата, находяща се в гр.Варна, [улица], съответно - не са представени данни и документи за ползвания данъчен кредит при изграждането на всеки продаден отделен апартамент през ревизирания период. В хода на ревизията е установено, че приходите от продажби на апартаментите са отчетени по сч. сметка 701 „Продажба на продукция“ и сч. сметка 709 „Други продажби“ като е кредитирана сч. сметка 411 „Клиенти“. За изписване на отчетната стойност е извършена сч. операция Дебит 701/Кредит сметка 203 „сгради Нарцис 13“. Съгласно представен регистър на счетоводна сметка 701 „Продажба продукция" за периода 01.07.2022г. - 30.09.2022г., изписаната отчетна стойност за апартаментите по фактури № 26/20.07.2022г. с получател А. Д. и фактура №25/12.07.2022г. с получател С. Х. е в общ размер на 139 740, 30лв. Отчетната стойност на всеки отделен апартамент е в размер на 69 870, 15лв. Органите по приходите са установили, че от представения регистър на счетоводна сметка 701 „Продажба продукция" за периода 01.12.2021 г.-31.12.2021 г. изписаната отчетна стойност за апартамент по фактура №21/08.12.2021 г. с получател М. С. Б. е в размер на 39 427, 33 лв. За продаденият апартамент по фактура № 24/30.06.2022г. с получател Ц. К., съгласно предоставена главна книга за периода 01.06.2022 г. - 30.09.2022 г. няма изписана отчетна стойност. Продажбата е осчетоводена по кредита на сч. сметка 709 „Други продажби“ срещу дебит на сч.сметка 411 „Клиенти“ в размер на 48 895, 75 лв. - сума по фактура № 24/30.06.2022 г. Счетоводна сметка 709 „Други продажби“ е приключена със сметка 123 „Печалба/Загуба за текущата година“ със цялата сума в размер на 48895, 75 лв. За определяне на отчетната стойност на продадения на Ц. К. апартамент, органът по приходите е определил средна надценка, с която дружеството е извършило продажбите на двата апартамента през 2022 г. Поради непредставяне на документи и данни за приспаднатия данъчен кредит при изграждане на апартаменти, които са обект на освободени доставки, за данъчна основа за определяне на дължимият данък по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС ревизиращият екип е приел отчетната стойност на продадените активи. Органите по приходите са извършили проверка на дневниците за покупки на дружеството от 29.10.2007 г. /датата на регистрация по ЗДДС/ до 28.12.2010 г. /дата на удостоверението за въвеждане в експлоатация/ и са установили, че дружеството е упражнило право на пълен данъчен кредит в размер на 60019, 50 лв. при данъчна основа в размер [рег. номер], 70 лв. по фактури за доставка на стоки, материали и услуги. На основание чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, във връзка чл. 79, ал. 3, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 79, ал. 4 от ЗДДС на дружеството е начислен ДДС в общ размер на 15 681, 78 лв. за м.12.2021 г., м.06.2022 г. и м.07.2022 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения: Спорът се свежда до това, дали органите по приходите законосъобразно са извършили корекцията на ползвания данъчен кредит за построените от дружеството по стопански начин недвижими имоти – апартаменти и паркоместа, продадени впоследствие и декларирани в справки декларации по ЗДДС като освободени доставки по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Визираната разпоредба транспонира чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, тълкуването на който е бил предмет на Решението на СЕС от 18.10.2012 г. по дело ТЕЦ Хасково - С-234/11. В т. 28 - 30 от съдебния акт се уточнява, че от чл. 168 от Директивата следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока, използва тази стока за нуждите на своите облагаеми дейности, то има право да приспадне дължимия за тази стока или платен ДДС. Т.е. право на приспадане възниква в момента, в който подлежащият на приспадане данък стане изискуем или в момента на доставяне на стоките. Що се отнася до евентуалното въздействие върху посоченото приспадане на настъпили след него обстоятелства, то от съдебната практика следва, че използването или намерението за използване на стоките или услугите определя обхвата на първоначалното приспадане, на което има право данъчнозадълженото лице, както и обхвата на евентуалните корекции в последващите периоди, които следва да се извършат при условията на членове 185-187 от Директивата. Всъщност, предвиденият от тези разпоредби на Директивата механизъм за корекции е неразделна част от установения от нея режим на приспадане на ДДС. В Решението по дело Uudenkaupungin kaupunki, С-184/04, СЕС уточнява, че приспадането на данъка по получените доставки е обвързано със събирането на данъка върху извършените доставки. Според изложеното в Решението по дело С-334/10 и С-97/90 условие за възникване на правото на приспадане е съответната стока или услуга да се използва за целите на облагаеми доставки. По правило обаче към момента на възникване на правото не може да се определи дали съответната стока/услуга ще се ползва за такива цели, тъй като по принцип правото на приспадане възниква още в момента на получаване на доставката. Действителното използване за целите на облагаеми доставки винаги започва след това, поради което за възникване на правото на приспадане решаващо е само установеното по обективни признаци намерение за такова използване. Обратно, за целите на корекцията на приспаднатия данък може да се прецени вече как в действителност са били използвани доставките, по които е упражнено правото на приспадане. Това е така, защото правилата на корекцията целят да увеличат точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитета на ДДС по начин, по който осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане, само доколкото служат за получаване на обложени с такъв данък доставки – Решение по дело С-234/11. При това положение, в случай, че в период, последващ подаването на справката-декларация настъпят обстоятелства, които водят до промяна на първоначалното право на приспадане, т. е. стоките или услугите не могат да се използват за целите на облагаеми доставки в периода, в който са настъпили тези обстоятелства, следва да се извърши корекция на правото на приспадане. На основание чл. 79, ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и в последствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на данъчен кредит дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, предвижда, че в случаите на доставка по ал. 1, 3 и 4 доставчикът може да избере тя да бъде облагаема. Ал. 3 от с.р. определя, че освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Следователно жалбоподателят като доставчик има право да избере за старата сграда или части от нея режим на облагаема доставка. Правото на избор се упражнява от доставчика, като доставчик по смисъла на ЗДДС е „лицето, което извършва доставката на стока или услуга”. Правото на избор може да се упражни чрез посочване на размера на данъка във фактурата за доставката. Същото може да бъде упражнено и чрез посочване във фактурата на основанието за осъществяване правото на избор доставката да е облагаема - чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. В конкретния случай жалбоподателят като регистрирано лице е упражнил правото си на избор, доставките да бъдат освободени. Видно от горното с влизането в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г. правният режим на доставките на недвижими имоти и вещни права върху тях не е променен. По отношение на сградите, които нямат характеристиките на "нови", по смисъла на ЗДДС и прилежащите им терени, е въведен режим на освободена доставка. Доколкото обаче регистрираното лице, на основание чл. 45, ал.7 от ЗДДС има законова възможност да избере тези доставки да бъдат облагаеми, не следва да се приеме, че има законова промяна на режима. Поради това, при продажба на стара сграда, за която е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, извършена от лицето като освободена доставка, следва да бъде извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 3 или ал. 6 от ЗДДС, в зависимост от това, дали сградата е дълготраен актив, какъвто е и настоящият случай. Пак във връзка с гореизложеното, съдът споделя тезата на ответната страна, че с разпоредбата на чл. 79, ал.3 от ЗДДС по същество е прието, че при недвижимите имоти, за да се пренесе данъчната тежест на данъка върху добавената стойност на имота при крайния получател, следва недвижимият имот да се използва за облагаеми доставки в рамките на не по-малко от 20-годишен период. Да се приеме друго, по причина, че законът предвижда правна възможност старите сгради да се продават и при режим на освободена доставка, би означавало да се препятства възможността, данъчната тежест относно данъка, начислен при доставката на тези сгради, да бъде пренесен в цялост до крайния получател на стоките и услугите, за доставките на които се използват тези сгради. Освен това такова третиране ще бъде в противоречие на принципа за равното третиране, като създава предпоставка икономическите субекти да бъдат третирани по различен начин - относно лицата, закупили сгради, които не са нови и при покупката на които са упражнили право на приспадане на данъчен кредит, при последваща продажба на сградите при условията на освободена доставка ползваният данъчен кредит следва да бъде коригиран по реда на чл. 79, ал. 3, т. 1, буква „а“ от ЗДДС. В случая не е спорно, че за построяване на сградата в гр. Варна, [улица] издадено разрешение за строеж № 331/18.06.2007 г., като сградата е въведена в експлоатация на 28.12.2010 г., видно от Удостоверение №202/28.12.2010 г. Следователно за целите на ЗДДС е налице "сграда" към момента на завършването на етап "груб строеж", която не е нова по смисъла на § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ЗДДС, тъй като са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване. Не е спорно, че през месец 12.2021г., 06.2022г. и 07.2022г. дружеството-жалбоподател извършва четири освободени доставки - продажби на апартаменти и паркоместа на лицата М. С. Б., Ц. В. К., А. К. Д. и С. Б. Х.. Продажбите представляват освободени доставки по смисъла на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и поради това ДДС не е начислен при извършването им, като ревизиращият екип не оспорва декларираните освободени доставки Следователно сделките по придобиването на процесните недвижими имоти, както и сделките по отчуждаването им, са извършени при действие на сега действащия ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., поради което в случая няма законодателна промяна на режима на облагане на доставката и не е налице хипотезата по чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, каквито са релевираните възражения в жалбата. Сделките не попадат и в изключенията по реда на чл. 80, aл. l, т. 3 от ЗДДС, съгласно който корекции по чл. 79 не се извършват за недвижимите имоти, ако са изминали 20 години, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит. От друга страна безспорен е факта, че процесните имоти представляват дълготрайни активи по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, а именно, че това са част от стопанските активи на данъчно задълженото лице, представляващи: а) недвижими имоти по т. 82. Жалбоподателят не оспорва и факта, че е ползвал пълен данъчен кредит при закупуването на материалите за построяване на горепосочените имоти. След като жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит към момента на придобиване на дълготрайните активи, по отношение на разходите, във връзка с придобиване и построяването им, то респективно към момента на продажбата на апартаментите на третите лица - М. С. Б., Ц. В. К., А. К. Д. и С. Б. Х., се дължи връщане на това данъчно предимство, за да може да бъде спазен принципът за неутралитет на косвения данък, какъвто се явява ДДС. Следователно видно от горното органите по приходите правилно са приели на базата на дневниците за покупки на дружеството за периода 29.10.2007г. /датата на регистрация по ЗДДС/ до 28.12.2010г. /дата на удостоверението за въвеждане в експлоатация/, че дружеството е упражнило право на пълен данъчен кредит в размер на 60019.50 лв. при данъчна основа – 300097.70 лв. по фактури за доставка на стоки, материали и услуги. Извършваната от дружеството дейност /декларирана и установена/ е строителство на жилищни и нежилищни сгради, от което следва извода, че ползваният данъчен кредит е свързан със строителството на сградата в гр. Варна, [улица]. При корекцията по чл. 79, ал.2 от ЗДДС се дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Поради непредставяне на документи и данни за приспаднатият данъчен кредит при изграждане на апартаментите, които са обект на освободени доставки, правилно органите по приходите са приели за данъчна основа за определяне на дължимият данък по чл.79, ал.2 от ЗДДС отчетната стойност на продадените активи. В случая правилно органите по приходи са приели, че данъчният период, в който е възникнало обстоятелството, водещо до корекция на ползвания данъчен кредит е д.п. м.12.2021 г., д.п. м.06.2022 г. и д.п. м.07.2022 г., тъй като към този период са осъществени продажбите на процесните недвижими имоти, представляващи дълготраен материален актив, за които не са изминали 20 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Въз основа на горното законосъобразно органите по приходите са приложили нормата на чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС и са коригирали ДДС в размер на 15 681.78 лв., изчислен съгласно формулата по чл. 79, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Предвид изложените съображения съдът намира за законосъобразно установени с ревизионния акт задълженията на ревизираното лице за ДДС по ЗДДС за процесните данъчни периоди. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло, като на ответната страна, предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и осъществената защита, на основание чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения върху обжалвания материален интерес /17 501.02 лева-главница и лихви/, в размер на 1 975.09 лева, които жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното, съдът