Решение № 282 от 30.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 880/2025 г.

Производство пред Апелативен съд-София е по реда на чл.420, ал.2 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по искане, подадено на 11.06.2025 год. от адв. П. Т., процесуален представител на осъдената И. К. И., действащ с изрично пълномощно за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д № 6342/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО. В искането се посочва наличието и на трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. По същество оплакването, свързано с необоснованост на атакувания съдебен акт поради неправилен доказателствен анализ, е за другото касационно основание - по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, а не формално посоченото по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като само това за неправилното приложение на чл.8, ал.2 от НК би могло да е за материална незаконосъобразност, заради определянето на начина на изтърпяване на наказанието, свързан с формалната възможност за отлагане на изпълнението на лишаването от свобода, като аргументите за незаконосъобразност на отказа да се приложи чл.66 от НК поради неправилна преценка за това, че целите на наказанието не могат да се постигнат, както и тези за неправилното му индивидуализиране, са такива за явна несправедливост на наказанието. Така оплакването за неправилен доказателствен анализ е такова за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата, довело до засягане на правата на осъдения – т.е във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК. Сочи се, че въззивният съд е допуснал следните нарушения, свързани с оценката на доказателства: нарушение на чл.13, чл. 14 и чл.107, ал.3 от НПК, защото събраните само косвени доказателства не доказват с нужната категоричност фактическото отнемане от И. на процесната вещ /мобилния телефонен апарат/, тъй като и показанията на служителите на МВР и тези на св. Т. не съдържат възпроизведено нейно поведение; липсата на отнета вещ пък поставя въпроса за правилността на оценката на вещото лице, защото тя не е съобразена с данни за състоянието на телефона, а само с каталожна стойност. В искането се сочи и касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, като има алтернативно направено оплакване за неправилност на преценката за индивидуализация на наказанието и на тази, че за целите на наказанието, изпълнението на лишаването от свобода не може да се отложи, тъй като не са съобразни с факта, че когато е извършила престъплението И. е била на възраст много близка до предела за пълнолетие, и с това, че за тези десет години, изминали до наказването й, е променила коренно начина си на живот, защото не е имала криминални прояви, станала е майка, като детето й има сериозни здравословни проблеми. В заключение се отправя искане за отмяна на решението по реда на възобновяването и ново разглеждане на делото от първия съд, каквото развитие сочи нормата та чл.425, ал.1, т.1 от НПК, както и евентуалното – за изменение на присъдата и въззивното решение в хипотезата на чл.425, ал.1, т.4 от НПК относно начина на изтърпяване на лишаването от свобода с прилагането на чл. 66, ал.1 от НК и за намаляване на срока му. Защитникът на осъдения при пледирането си в защита на искането акцентира на пороците, които касаят нарушения на принципните разпоредби на чл. 13 и чл. 14 от НПК, като смята, че същите са относими и към дейността по чл. 107 от НПК, чрез пренебрегване на тези данни от доказателствената съвкупност, които имат ролята на оправдаващи или правоизключващи обвинителната теза. Джебчийската кражба, която се приема от обвинението, а и се споделя от съдебните инстанции, не е съпроводена с откриване, съответно приобщаване към доказателствата по делото на инкриминираната вещ - телефонен апарат. На следващо място, - потърпевшата свидетелка Б. Т., както и полицейският служител – свидетелят М., за който се твърди, че е очевидец, не възпроизвеждат в нито една редакция на своите показания възприемане на пряко поведение на И., което да е свързано с изпълнителното деяние на отнемане на вещта от чантата на свидетелката Т.. Моли да се приеме, че в условия на евентуалност и като самостоятелно нарушение, е налице и допуснатата явна несправедливост на наложеното наказание. Осъдената И. изразява съгласие с тези доводи. Прокурорът пледира за неоснователност на искането за възобновяване и допълнението му. Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: С присъда от 10.06.2024 год., постановена по н.о.х.д. № 309/2020 год., Софийският районен съд е признал И. К. за виновна в това, че на 10.09.2014 год. в гр. София чрез използване на специален начин - ловкост, изразяваща се в бъркане в дамска чанта, е отнела мобилен телефон на стойност 950 лева от владението на Б. Т. без нейно съгласие с намерение противозаконно да го присвои, престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален строг режим. С въззивно решение рег.№ 226/17.03.2025 год. по в.н.о.х.д. № 6342/2024 г. по описа на Софийски градски съд, НО, присъдата е била изменена чрез намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ от 1 година на 6 месеца. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение – 17.03.2025 год., като искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6-месечен срок по чл. 421, ал.3 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения не е основателно. Относно касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В производството по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК служебното начало е силно ограничено само до направените оплаквания и искания, поради което и следва да се отграничи, че с оплакването за логическа грешка при доказателствения анализ, направен от съда, постановил контролирания акт, не е за нарушение на материалния закон, и поради това с него като основание за отмяна и възобновяване на приключилото наказателно производство не е въведена материална незаконосъобразност по касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, а допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в неизпълнение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК, както и в пряко нарушение на чл. 107 от НПК. Поради това в случая приложението на материалния закон ще бъде проверено само на плоскостта за правилното приложение на чл.8, ал.2 от НК, заради определянето на начина на изтърпяване на наказанието, свързан с формалната невъзможност за отлагане на изпълнението на лишаването от свобода. Оплакването в искането за неправилно приложен чл. 8, ал.2 от НК е общо, но очертава, че то засяга правилността на преценката за липсата на формална възможност за отлагане на изпълнението на наложеното наказание на И. поради това, че е осъждана на лишаване от свобода. С отказа на решаващите съдилища да се приложи чл.66, ал.1 от НК не е допуснато нарушение на материалния закон, защото е правилна преценката им, че не са налице основанията по чл. 66, ал.1 от НК, тъй като към 10.09.2014 год. И. е била осъждана на лишаване от свобода с влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК – с присъдата, постановена от Изправителния съд на Париж, Р Франция, която е в сила от 03.07.2013 год., с която е осъдена за „кражба в съучастие“ на наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от 5 години. Присъдата на чуждата държава – членка правилно е била зачетена при преценката за това, че не може да се приложи чл. 66, ал.1 от НК като факт с процесуално и материалноправно значение към момента на нейното влизане в сила, тъй като последиците от присъдите на държавите – членки на Европейския съюз по силата на чл.8, ал.2 от НК следва да се зачитат по същия начин, както се вземат предвид предходни присъди на българските съдилища. Относно касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. В оплакването за неправилен доказателствен анализ, което е такова за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата, довело до засягане на правата на осъдения – т.е във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, няма основателност. Веднага следва да се посочи, че в производството по възобновяване не може да бъде проверявана обосноваността на постановения съдебен акт, както и да се дава ново тълкуване на доказателствените материали и въз основа на него да се приемат различни факти, респ. недопустимо е съдът по възобновяването да прави преценка за това дали правилно от решаващите съдилища са кредитирани доказателствата или доказателствените средства, а може само да преценява, дали са приети за установени тези факти, които почиват на информацията, съдържаща се в тях. Поради това ограничение в конкретния случай може да се преценява само оплакването за фактическа или логическа грешка при оценката на посочените гласните доказателства – на тези, събрани чрез разпита на св. Б. Т., както и на полицейският служител – свидетелят М.. Няма нарушение на чл. 14 от НПК, защото лишена от основателност е сочената грешка, че показанията на М. не възпроизвеждат в нито една редакция възприемане на такова поведение на И., което да е свързано с изпълнителното деяние на отнемане на вещта от чантата на свидетелката Т., тъй като оценката на гласните доказателства, събрани чрез първия по време разпит на И. М., е направена на базата на действителното им съдържание, защото в тях той ясно заявява, че е видял подсъдимата да се приближава до св. Т., да бърка в чантата и да взема предмет от нея. Поради това и тези преки и първични възприятия, с основание са поставена в основата на изводите за пълната доказаност на деянието и на авторството му. Няма нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК и при оценката за достоверност на гласните доказателства, събрани чрез разпит на св.Т., защото приетите за установени фактите, за това какво е взето от чантата й и от кого, не е само въз основа на информацията, съдържаща се в показанията й, но и в тази в показанията на двамата полицейски служители, поради което и не се констатира несъответствие с приетото от съда с действително съдържащото се в съвкупността от доказателствените източници. В заключение се налага обобщението, че въззивният съд е установил нужното за наказателното производство съдържание на обективната истина по процесуално правилен начин, поради което не е допуснал сочените в искането за възобновяване съществени нарушения на процесуалните правила. Относно касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Няма основание и за коригиране на размера на наказанието, защото съдът по възобновяване не намира съществено несъответствие между вида и размера на наказанието, определено при привилегията на чл. 55 от НК в размер, близък до абсолютния минимум, с данните за личността на И. за предишните й осъждания с чужди присъди и с тези за извършеното престъпление. Поради това /и при неоснователността на оплакването за материална незаконосъобразност/ няма основание в това производство съдът да упражни правомощието си за изменение на присъдата и въззивното решение в хипотезата на чл.425, ал.1, т.4 от НПК относно начина на изтърпяване на лишаването от свобода с прилагането на чл. 66, ал.1 от НК и за намаляване на срока му. Поради горното и на основание чл. 425 от НПК, Софийски апелативен съд,