Решение № 1209 от 16.4.2010 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3343/2008 г.

Р Е Ш Е Н И Е №..... № 1209, 16.04.2010 г., гр. П. В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V гр. с. На 24.02.2010 г. В публично заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ БУКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3343 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: Ищецът Е.Е.Г. с ЕГН ••••••••••, •••, твърди, че на... г. сключил с П.Н.Г., в качеството й на пълномощник на „В.и.п..” ЕООД – гр. П., договор за паричен заем, по силата на който й предал... лв. срещу поето от нея задължение дружеството да върне заетата сума, както и да му заплаща възнаграждение под формата на месечна лихва в размер на 5 %. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от... лв.., а също и сумата... лв., представляваща договорна лихва за периода 20.11.2005 г. – 19.11.2008 г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.11.2008 г., до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски. Обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 4 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Ответникът „В.и.п..” ЕООД със седалище в гр. П. и адрес на управление – ЖР „Т.”..., п., представлявано от у. В. В.С., както и от пълномощниците му – адвокат А.Ш. и адвокат И. Н., оспорва предявените искове, като твърди, че договорът за заем е нищожен в частта му относно размера на възнаградителната лихва на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД, тъй като с него е уговорено заплащане на лихви над законно допустимия размер, както и олихвяване на изтекли лихви, а също и поради това, че формулировката на чл. 3 е непълно неясна, поради което не позволява установяване на действителната воля на страните относно лихвата по договора. Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: На... г. между Е.Г. и П.Н.Г., в качеството й на пълномощник според представеното нотариално заверено пълномощно /лист.../ на „В.и.п..” ООД, чието наименование е променено на „В.и.п..” ЕООД – обстоятелство вписано в Търговския регистър при Продължение на решение по гр. д. №... г. на ПРС, ... гр. с. – стр.... Окръжен съд – П. с решение №... г. видно от представеното като доказателство по делото заверено копие на Удостоверение, издадено от “И. о.” АД на... г. /лист.../, е сключен Договор за паричен заем, видно от който ищецът, в качеството му на заемодател, предал на дружеството, в качеството му на заемател, сумата от... лв.. в брой, която сума заемателят се задължил да върне на заемодателя и да му плати възнаграждение, като в чл. 1 от договора страните са отразили, че той има ролята на разписка за предаването на сумата. Следователно неоснователно е твърдението на един от процесуалните представители на ответника, че по делото няма доказателства относно факта на предаване на заетата сума от ищеца на ответника. Въз основа на горното биха могли да се направят следните изводи: На... г. между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е договор, имащ белезите на договора за паричен заем съгласно чл. 240 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет предаване от ищеца в собственост на дружеството на пари срещу поемане на задължение от негова страна за връщане на заетата сума. Заемът не попада сред търговските сделки, изчерпателно изброени в чл. 1, ал. 1 Търговски закон, но независимо от това, тъй като заемателят по процесния договор е търговец, а последният в рамките на настоящото производство не установи целта, за която е взел сумата, то в съответствие с чл. 286, ар. 1 във връзка с ал. 3 ТЗ следва да се приеме, че сключеният на... г. договор е търговска сделка. И така по силата на договора в правната сфера на ответника е възникнало задължение да върне на ищеца заетата сума в срок до... г. До датата на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира доказателствени средства относно установяване на факта на изпълнение на това задължение, в чиято тежест съобразно правилата за разпределяне на тежестта на доказване в процеса, бе да стори това. Ето защо съдът намира, че е налице неизпълнение на горното задължение, поради което искът за реалното му изпълнение като доказан по основание и размер следва да бъдат уважен и за заплащане на сумата от... лв.., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане ответникът следва да бъде осъден. В чл. 2 от договора страните са се споразумели, че: “Заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на месечна лихва в размер на 5 % /пет процента/ от остатъка за плащане всеки месец върху заемната сума като главница и лихва...” или в договора се съдържа уговорка за заплащане на лихва върху лихва. Независимо, че сделката сключена на 01.03.03 г. между страните е търговска, то в процесния случай разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ТЗ не може да намери приложение, тъй като тя е приложима само в отношенията между търговци, а една от страните по договора – заемодателят, не е търговец. Същевременно олихвяването на изтекли лихви е ограничено от закона - чл. 10, ал. 3 ЗЗД, според който: “Олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка.” Ето защо настоящият състав в съответствие с твърденията на ответника приема, че уговорката за заплащане на лихва върху лихва, съдържаща се в чл. 2 от договора противоречи на закона. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че уговорката за заплащане на договорна лихва в размер на 5 % върху заетата сума/съответно върху остатъка от заетата сума противоречи на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД установява забрана за уговаряне на лихви над определен размер, какъвто няма приет от Министерски съвет, поради което в съответствие с чл. 9 ЗЗД следва да се приеме, че страните свободно могат да определят размера на договорната лихва. В чл. 3 страните са се споразумели, че механизмът на изплащане на заема “...ще се спазва, дори и заемодателят да не е спазил крайния срок на плащане на задълженията си по този договор –... г., ако разбира се, заемодателят е съгласен да удължи срока на договора.” По делото липсват данни след датата на падежа –... г., действието на договора да е продължено, поради което въпреки невръщането на заетата сума настоящият състав намира, че след тази дата договорна лихва не се дължи, поради което такава следва да се присъди само за времето 01.12.03 г. до 01.05.04 г. или за 6 месеца, като нейният размер възлиза на 3300 лв. /... лв.. х 5 % х 6 месеца/. С оглед на горното исковете с правно основание чл. 204, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважени до размера на сумата от 3300 лв., за заплащането на която ответникът следва да бъде осъден, като над уважения до пълния предявен общ размер от... лв. исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Върху тази сума не следва да се присъжда законната лихва поради ограничението на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. На основание чл. 78, л. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 626.19 лв. разноски по производството. На ответника разноски не следва да бъдат присъждани поради липсата на данни за извършването на такива. По мотивите изложени по-горе съдът: