Решение № 34 от 1.6.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 61/2022 г.

Производството е образувано по депозирана искова молба от Община Шумен, ЕИК 000931721 с адрес в гр. Шумен, бул. „Славянски“, № 17, представлявана от кмета Л.Х. срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК 837068284 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл „...“, № 1, представлявано от управителя Ж.Г.П. С Определение № 152 от 11.08.2022 г. на основание чл.213 от ГПК за общо разглеждане и решаване в производството по делото са присъединени производствата по по търг. дела № № 62, 63, 64, 65, 66, 67, 71 и 76 от 2022 г. на ШОС, предвид идентичността им, исковите молба на други съдружници, притежаващи дял в дружеството – Община гр. Смядово, Община Хитрино, Община Велики Преслав, Община Каолиново, Община Венец, Община Нови пазар, Община Никола Козлево и Община Върбица. Ищците твърдят, че са съдружници в ответното дружество. На 04.07.2022 г. е проведено Общо събрание на съдружниците (ОСС) при следния дневен ред: 1. Вземане на решение за освобождаване на управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД.; 2.Избор на нов управител на дружеството и 3. Сключване на договор за възлагане на управлението с новоизбрания управител. На заседзанието на ОСС са взети следните решения за: 1. Освобождаване на управителя на ответното дружество; 2.Избор на нов управител на ответното дружество и 3.Сключване на договор за възлагане на управлението. На събранието не е присъствал нотариус, който нотариално да удостовери съдържанието и положените подписи на съставения протокол за взетите решения. Т.е. приетите решения са в нарушение на чл.137, ал.4 от ТЗ, поради което са нищожни съгл. чл.137, ал.5 от ТЗ. Решенията са и в противоречие на чл.9, ал.2 от Наредбата за изискванията и критерииите за ВиК оператори и квалификация на персонала им. Следователно взетите от ОСС решения са незаконосъобразни. С исковата молба, ищците претендират съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че приетите решения №№ 1, 2 и 3 по Протокол № 62/04.07.2022 г. от заседанието на ОСС на ответното дружество, проведено на 04.07.2022 г. са нищожни на основание чл.137, ал.5 във вр. с ал.4 от ТЗ. Алтернативно да се постанови решение с което съдът да отмени приетите решения №№ 1, 2 и 3 по Протокол № 62/04.07.2022 г. от заседанието на ОСС на ответното дружество, проведено на 04.07.2022 г., като незаконосъобразни. Ответникът e подал отговор на исковата молба, с който изразява становище, че искът е недопустим, а в случай, че се приеме обратното, че искът е неоснователен и недоказан, по изложени в отговора съображения. В допълнителната искова молба ищците развиват подробно тезата си за нищожност, респективно за незаконосъобразност на атакуваните от тях решения на ОСС. В отговора на допълнителната искова молба се поддържат посочените, в отговора по чл. 367, ал.1 от ГПК, основания за неоснователност на предявените искове. От събраните по делото доказателства, неоспорени от страните и служебно извършената от съда справка в Търговския регистър, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното: Ищците са съдружници в ответното дружество и притежават общо 23 862 дяла, всеки от които с номинална стойност 10.00 лв., представляващи 49% от капитала на дружеството, който е в размер на 486 978.00 лв., разпределен в 48 698 дяла. Останалите 51% от капитала на ответното дружеството се притежават от „Български ВиК холдинг“ ЕАД. Не се спори между страните и съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ОСС е редовно свикано при спазване на изискванията, визирани в чл.139 от ТЗ и чл.17 от дружествения. От представения по делото протокол № 62 от ОСС от 04.07.2022 г е видно, че на тази дата е проведено заседание на ОСС на ответното дружество, при следния дневен ред: 1. Вземане на решение за освобождаване на управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД; 2. Избор на нов управител на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и 3. Сключване на договор за възлагане на управлението с новоизбрания управител, на основание чл.137, ал.1, т.5 и ал.4 от ТЗ във вр. с чл.15 от ЗПП, чл.25, т.8 и чл.52, ал.1 от ППЗПП и чл.21 от дружествения договор. На събранието са присъствали упълномощени представители на петима от съдружниците – „Български ВиК холдинг“ ЕАД и общините Шумен, Каспичан, Велики Преслав и Смядово. С гласовете на съдружника „Български ВиК холдинг“ ЕАД по т.1, т.2 и т.3 от дневния ред ОСС е взело следните решения: освобождава управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД; избор на Е.Д.Т. за нов управител на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД за срок до провеждане на конкурс и сключване на договор с новоизбрания управител. Представителите на останалите съдружници, участващи в събранието са гласувани „въздържал се“. От извършената служебно спранвка в Търговският регистър се установява, че предишния управител на ответното дружество, освободен с решението на ОСС по т.1 от дневния ред е ЖС.Г.П. Тя е била избрана за управител на дружеството на ОСС, проведеното на 04.12.2019 г. за срок до провеждане на конкурс за избор на управител – решение № 2 по протокол № 53/04.12.2019 г. от ОСС на ответното дружество. С решение на изп. директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД са одобрени резултатите от проведения конкурс за управител на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и се предлага на ОСС да избере класираният на първо място кандидат И.Й.П. за управител на дружеството - Протокол № 20/01.03.2020 г. С решения по т.1 и т.2 от дневния ред на проведеното на 09.03. 2023 г. заседание на ОСС е освободен управителя на дружеството Е.Д.Т. и е избран за управител И.Й.П.. С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че са предявени обективно съединени установителен иск за прогласяване нищожност на решения на общо събрание на съдружниците с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и при условие на евентуалност конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ. Предявеният установителен иск е допустим, но разгледан по същество е неоснователен, поради следните съображения: Определянето на порочно решение като нищожно, поради противоречие с императивна правна норма е допустимо само в предвидените от закона случаи. В ТЗ изрично е посочено в кои случаи е налице нищожност, поради което не всяко порочно решение е нищожно. Нищожност на решение на общото събрание може да се обоснове в случаите на липсващо (невзето) решение, което е отразено в протокола като съществуващо и е вписано в Търговският регистър; решението на общото събрание което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт или в хипотезата на чл.75, ал.2 от ТЗ – решение на общото събрание, което е в противоречие с влязло в сила решение на съда. В този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК; Решение № 188 от 03.10.2011 г. по т.д. № 33/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК; Решение № 212 от 14.02. 2017 г. по т.д. № 2528/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК; Решение № 58 от 13.06.2006 г. по т.д. № 604/2005 г. на ВКС, ТК; Решение № 76 от 08.07.2011 г. по т.д. № 469/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК; Определение № 497 от 05.12.2018 г.по ч.т.д. № 2139/2018 г. на ВКС, І т.о., ТК; Решение № 100 от 04.06.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК; Решение № 109 от 26.10.2010 г. по т.д. № 799/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., ТК; Решение № 459 от 10.06.2004 г. по гр. д. № 1636/2003 г. на ВКС, І т.о., ТК; Решение № 94от 18.08.2017 г. по т.д. № 802/2016 г. на ВКС, І т.о., ТК; Решение № 113 от 18.12.2020 г. по т.д. № 2217/2019 г. на ВКС, І т.о., ТК. В конкретния случай нито една от горепосочените хипотези не е налице, поради което атакуваните решения на ОСС не са нищожни. С оглед на това съдът приема, че предявеният установителен иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Относно предявеният в условие на евентуалност конститутивен иск по чл. 74, ал.1 от При уважаване на предявения от ищците конститутивен иск и отмяна на атакуваните от тях решения би следвало да се възстанови предишния управител на дружеството. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че срокът на мандатните договори, както на управителя Е.Д.Т., така и на предходния управител ЖС.Г.П.са до провеждане на конкурс за избор на управител на ответното дружество. Конкурсът е проведен и класираният на първо място кандидат И.Й.П. е избран за управител на дружеството. Съгласно чл.235 от ГПК, съдът следва при постановяване на решението си да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. С оглед на това целеното с предявените от ищците искове изменение в съществуващото правно положение, а именно възстановяване на предишния управител не би могло да настъпи. Следователно, след като налице е невъзможност позитивното съдебно решение да породи желаните правни последици, няма интерес от предявяване на конститутивния иск. Правният интерес от търсената с иска защита е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за всички видове искове, за наличието, на която съдът е длъжен да следи служебно. Това води до непопустимост на предявения иск по чл.74, ал.1 от ТЗ и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част. Относно разноските по делото. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да му се присъдят направените по делото разноски. От представените по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените към него писмени доказателства се установява, че ответникът е направил разноски по делото в размер на 8 640.00 лв. - адвокатско възнаграждение по настоящото дело и по присъединените към него на основание чл.213 от ГПК търг. дела №№ 62, 63, 64, 65, 66, 67, 71 и 76 от 2022 г. на ШОС. Ищците не са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК. С оглед на това на ответника следва да му се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 8 640.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът