Решение № 14 от 13.1.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 182/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е постъпила въззивна жалба от Т. И. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес: •••• и И. Н. Т., ЕГН: ••••••••••, с адрес: ••••, подадена чрез упълномощения им процесуален представител адв.В. Въндев - БАК против решение № 2504 от 18.12.2023г. по гр.д. № 3744/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е допуснато извършването на съдебна делба между ищеца „МАРТИ 97“ ООД, ЕИК: 102872048, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Фердинандова“ №78, вх.5, ет.6, представлявано от управителя Валентин Михайлов Георгиев и ответниците Т. И. П., ЕГН: •••••••••• и И. Н. Т., ЕГН: •••••••••• на съсобствените им недвижими имоти: стая № 6 с площ от 13, 65 кв.м., ведно с прилежащите 1742 % ид.ч., равняващи се на 6, 12 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, както и 0, 158 %, равняващи се на 1, 23 кв.м.ид.ч. от общо помещение на партерния етаж – фотоателие, цялото с площ от 55 кв.м., който имот понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.295.1.8 по КККР, одобрени със заповед РД-18- 9/30.01.2009 г., последно изменение от 29.05.2017 г., адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект 6, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 07079.610.295.1, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.295, предназначение на обекта – за офис, с площ от 13, 65 кв.м., ведно с 1, 742 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.295.1.7, 07079.610.295.1.9, под обекта – 07079.610.295.1.44, 07079.610.295.1.45, над обекта – 07079.610.295.1.18; стая №10 с площ от 13, 10 кв.м., ведно с прилежащите 1, 672 %, равняващи се на 5, 88 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и прилежащите 0, 151 % равняващи се на 1, 19 кв.м.ид.ч. от общо помещение на партерния етаж-фотоателие, цялото с площ от 55 кв.м., който понастоящем представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.295.1.4 по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 9/30.01.2009 г., послесно изменение от 29.05.2017 г., адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект 10, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 07079.610.295.1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.295, предназначение на обекта: за офис, с площ от 13, 10 кв.м., ведно с прилежащите 1, 672 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.610.295.1.5, под обекта – 07079.610.295.1.45, над обекта – 07079.610.295.1.14; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.295.1.5 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г., последно изменение от 23.01.2018 г., адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект стая №9, който самостоятелен обект се намира на ет.1 в сграда с идентификатор 07079.610.295.1, предназначение: административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.295, с предназначение: за офис, брой нива на обекта: 1, с площ от 13, 35 кв.м., ведно с прилежащи части: 1, 703 % ид.ч., равняващи се на 5, 99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 07079.610.295.1.6, 07079.610.295.1.4, под обекта – 07079.610.295.1.44, 07079.610.295.1.45, над обекта – 07079.610.295.1.15, който обект по документ за собственост представлява стая №9, ет.1, с площ от 13, 35 кв.м., находяща се в пет етажна административна сграда, застроена на 265 кв.м., с 42 стаи, партер и сутерен, с адрес в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ведно с прилежащи части: 1, 703 % ид.ч., равняващи се на 5, 99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0, 154 % ид.ч., равняващи се на 1, 21 кв.м.ид.ч. от общо помещение в партера, при следните квоти: 77, 83 % ид.ч. за ищеца „Марти 97“ ООД и по 11, 085 % ид.ч. за всяка от ответниците Т. И. П. и И. Н. Т.. В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с оплакване, че същото е порочно, като се изразява несъгласие с изводите на съда за наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти. Счита се за неправилно приетото от първата инстанция, че възбраната нямала действие относно прехвърлените обекти по съображения, че нормата на чл. 453 от ГПК визирала изходящи актове от длъжника, а прехвърлителите нямали такова качество, доколкото правата на същите не били придобити от Държавата след вписване на възбраната. В тази връзка се навеждат доводи, че при безспорно вписана възбрана и тъй като дружествата-прехвърлители са придобили обектите именно от Държавата, то същите като нейни правоприемници са обвързани от обезпечителната мярка, наложена преди това и не са имали правото да прехвърлят имотите. Сочи се, че обезпечителната възбрана е била допусната за обезпечаване на правата им по бъдещото съдебно решение, постановено по реда на ЗОСОИ и ЗВСВНМРСА, което обезпечаване е допустимо съгласно т. 3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС. Счита се, че възбраната се отнася до имота, така като е записан в обезпечителната заповед към момента на издаването й, т.е. в случая съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВ, т.е. възбраната касае цялата сграда, като няма правна норма, която да разрешава коригиране и редуциране на възбраната до по-малка част от възбранения имот след постановяване на съдебното решение и съобразно приетото в него. В подкрепа на становището си се позовава т. 5 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС, както и на определение № 272/21.06.2022г. по гр.д. № 4806/2021г. на ВКС, касаещо други помещения в същата сграда. Излага се, че действието на възбраната се прекратява едва след нейната отмяна и заличаване, поради което се счита, че доколкото правото на праводателите на ответниците има за предмет получаване на непарични права съгласно ЗОСОИ, то съгласно т. 3 от ТР № 1/2015Г. на ОСГТК на ВКС в този случай вписаната възбрана не подлежи на заличаване. По подробно изложените във въззивната жалба съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което искът за делба да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските по делото. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият - ищец „МАРТИ 97“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. М. Златарев е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че решението първоинстанционния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, че същото е правилно, постановено в съответствие материалния закон, без нарушения на съдопроизводствените правила, обосновано е и правните изводи са направени след детайлна и задълбочена проверка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Заявява, че няма спор между страните, че възбраната е наложена като обезпечителна мярка в административно производство по възстановяване на собствеността, вписана по партидата на ответника – Областния управител, действащ за Българската държава, с оглед на което се счита, че действията на тази обезпечителна мярка е спрямо този ответник, а не спрямо всички останали лица и разпореждания. Сочи, че така направения от съда извод кореспондира с нормата на чл. 401 от ГПК, като счита, че по този начин непротивопоставими спрямо взискателя са само разпореждания, извършени от длъжника, а в случая ищецът е придобил правата си не е от Държавата, а от трети лица. Освен това излага, че е налице разминаване между диспозитива на определение от 21.10.1999г. по адм.д. № 6065/1999г.на ВАС, въз основа на което е допуснато обезпечението и съдържанието на издадената обезпечителна заповед от 02.12.199г. по адм д. № 989/1998г.на БОС, въз основа на така посоченото определение, което според въззиваемия създава съмнения за недействителност на същата. Подчертава се, че нито ищецът, нито управителят му не са били страна както в административните, така и последващите ги граждански дела, като заявява, че за проблема относно собствеността ищецът е научил през 2019г. по повод изпълнително производство на съдебно решение по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Изрично се заявява, че ищецът не оспорва, че общо ищците притежават 22.17% ид.ч. от трите делбени имоти, като счита, че наложената възбрана не променя факта, че той е станал собственик на 77.83% ид.ч. от същите имоти. Възразява против доводите в жалбата, че в случая допуснатата възбрана с оглед непаричния характер на обезпечените права не подлежала на заличаване, като навежда подробни съображения в тази връзка, позовавайки се и на ТР № 1/2015г.на ОСГТК на ВКС и съдебна практика. Заявява, че процесната възбрана не е била противопоставима нито на доверителите му, нито на него, като сочи, че процесните имоти са били обект на производство по чл. 32, ал. 2 от ЗС, в което като страните са участвали ответниците и праводателите на ищеца и в което при изследване на правата на собственост на ответниците съдът е разпределил реалното ползването съобразно притежаваните от всяка от ответниците ид.ч. от имотите – 11.085% ид.ч. за всяка от тях. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа съответно жалбата си и писмения си отговор и моли съдът да постанови решение съобразно изложените от тях искания. В първоинстанционното производство ищцовото дружество е предявило срещу ответниците иск за съдебна делба на горепосочените недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти, находящи се на адрес гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, подробно описани в исковата молба, при следните квоти: 77, 83 % ид.ч. за ищеца и по 11, 085 % ид.ч. за всяка от ответниците. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на делбените имоти, изградени в сграда с идентификатор 07079.610.295.1 на същия адрес. Ищецът основава правото си на собственост върху тях по силата на покупко-продажби, обективирани в представените нотариални актове, като сочи, че първите два имота са закупени от него на 22.12.2008г., а третият имот е закупен на 04.10.2017г. Излага, че впоследствие е разбрал, че по силата на съдебно решение от 17.06.1997 г., постановено по гр.д.№37/1993 г. по описа на БРС и съдебно решение №699/07.07.2000 г., постановено по адм.д.№989/1998 г. по описа БОС ответниците /от които първата лично, а втората от тях като наследница на починалата си майка С.И.К./, са собственици общо на 22.17 % ид.ч. от изградената административно – делова сграда с идентификатор №07079.610.295.1, респ. на 22, 17 % ид.ч. от всеки един от самостоятелните обекти в сградата, съответно сочи, че всяка от ответниците притежава по 11, 085 % от правото на собственост от процесните закупени от него недвижими имоти, чиято делба претендира при горепосочените квоти. В срока по чл.131 от ГПК ответниците са представили общ писмен отговор на исковата молба, с който са оспорили иска за съдебна делба като неоснователен с възражения, че счита, че ищецът не е придобил въз основа на сочените от него сделки каквито и да е права върху процесните недвижими имоти. Посочили са, че въз основа на обезпечителна заповед от 02.12.1999 г., издадена по адм.д. №989/1998 г. по описа на БОС на 27.07.2020г. в СВ - гр.Бургас е вписана възбрана върху цялата сграда на ул.“Граф Игнатиев“ в гр.Бургас, в която се намират процесните делбени имоти. Позовайки се на нормата на чл.401 от ГПК /чл.320 от ГПК отм./ ответниците са възразили, че всякакви разпоредителни действия с възбранения имот нямат сила по отношение на тях като лица, в чиято полза /респ. в полза на праводателката на втората ответница/ е наложена възбраната. Затова считат, че каквито и да е разпоредителни действия, извършени с обектите в цялата сграда са им непротивопоставими. По тези съображения доколкото ищецът твърди, че е закупил процесните обекти през 2008г. и 2017г., т.е. след възбраняване на сградата, то ответниците считат за недействителни спрямо тях разпоредителните действия по отношение на обектите в сградата. Предвид тези съображения, възразяват, че между тях и ищецът няма съсобственост, поради което молят за отхвърляне на иска за делба От фактическа страна по делото е установено следното: Безспорно е, че втората ответница И. Н. Т. е наследник по закон на своята майка С.И.К., която заедно със сестра си Т. И. П. са наследници по закон на И.Д.Й.. Не е спорно, че по силата на ПМС № 60/1975г. през м. август 1976г. от И.Д.Й. е откупен недвижим имот, представлява 58.10 кв.м. ид.ч. от дворно място, представляващо имот с пл. № 6955 в кв. 5 по плана на Бургас, заедно с двата магазина, находящи се на първия етаж от сградата, построена в този имот, както и, че със заповед 243 от 30.03.1979г. на Председателя на ИК на ГНС-Бургас целият недвижим имот, вкл. и продадената по посоченото ПМС част, е бил отчужден по реда на ЗТСУ за изграждане на административна сграда на МВТ. Впоследствие с влязло в законна сила на 17.09.1997г. решение от 17.06.1997 г. по гр.д. № 37/1993 г. по описа на РС-Бургас е прието за установено по отношение на Областния управител на Област Бургас, че наследниците на И.Д.Й. са собственици на основание чл.3 от ЗВСВНМРСА на 7.97 % от новопостроената в имота пететажна административна сграда, находяща се на адрес гр.Бургас, ул.“Граф „Игнатиев“ №7, застроена на площ от 265кв.м. с 42 стаи, построена в дворно място, представляващо имот с пл. номер 6955, в кв. 5 по плана на гр. БЖургас, ул. „Грф Игнатиев“ Впоследствие по искане на наследниците на И.Д.Й. за определяне на обезщетение по реда на ЗОСОИ е образувано адм. д. № 989/1998г. на БОС, което е приключило в първата си фаза с влязло в законна сила решение № 699/07.07.2000 г. по същото дело, с което е признато правото на обезщетяване на наследниците на И.Д.Й. за отчужден имот – апартамент в жилищна сграда, както и партер, включващ три дюкяна, две кухни и тоалетна на ул.“Граф Игнатиев“ №11, ведно с припадащите се ид.ч. от дворното място, чрез съсобственост в новопостроената пететажна масивна сграда, находяща се на адрес: гр. Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7. С последващо решение №I-336/20.11.2001 г. постановено по същото адм.д. №989/1998 г. по описа на БОС във втората фаза на производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ в полза на наследниците на същото правоимащо лице е определено обезщетение в размер на 14.20 % ид.ч. от собствеността върху новопостроената пететажна масивна административна сграда с адрес: гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7 или по 7, 10 % ид.ч. за всеки от наследниците на И.Д.Й. – ответницата Т. И. П. и за С.И.К. - наследодателката на втората ответница И. Н. Т.. В хода на административното производство по адм. д. № 989/1998г. на БОС наследниците на И.Д.Й. /Т. П. и С. К./ са поискали да им бъде допуснато обезпечение на жалбата и искането им за обезщетение чрез налагане на възбрана върху: 1/.северозападния апартамент от втория етаж на сградата, находяща се в гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ 11, 2/. югоизточното помещение на партерния етаж, съставляващо два дюкяна и др. подробно описани помещения, както и на 3/. съответната принадлежаща идеална част от дворното място. С определение от 25.06.1999г. по адм. д. № 989/1998г. на БОС искането е оставено без уважение. Така постановеното определение е обжалвано и след инстанционен контрол същото е отменено с окончателно определение № 5484/21.10.1999г. по адм.д. № 6065/1999г. на ВАС, с което постановено допуснато обезпечение на жалбата и искането на наследниците на И.Д.Й. /Т. П. и С. К./ за обезщетяване по ЗОСОИ чрез налагане на възбрана върху: 1/.северозападния апартамент от втория етаж на сградата, находяща се в гр. Бургас, ул. „Граф Игнатиев“ 11, 2/. югоизточното помещение на партерния етаж, съставляващо два дюкяна и др. подробно описани помещения, както и на 3/. съответната принадлежаща идеална част от дворното място. Въз основа на така допуснатото обезпечение е издадена обезпечителна заповед от 02.01.1999 г., вписана на 27.07.2000 г. за налагане на възбрана върху пететажната масивна административна сграда, застроена на 225 кв.м., находяща се в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, като възбраната е вписана по партида на ответника в административното производство – Областен управител и няма данни за последващото й заличаване. Представени са заповеди № РД -11-268 от 18.05.1999г. № РД -11-773 от 19.09.2002г., № РД -11-1 от 13.01.2003г и № РД -11-83 от 11.03.2003г., издадени от Областен управител на Бургаска област, с които е разпоредено да се опишат от актовите книги и да се предадат на Т. П. и С. И. /наследодателката на втората ответница/ съобразно признатите им с горепосочените съдебни решения права на собственост по 11.085% ид.ч от недвижим имот, представляващ пететажна масивна административна сграда, застроена на площ от 265кв.м. с 42 стаи, партер и сутерен, находящ се в ПИ III-2204 в кв. 10 по плана на гр. Бургас, находяща се на адрес в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ № 7/11. Видно от представеното удостоверение за идентичност на административен адрес сградата, в която се намира процесните имота представлява понастоящем имот с идентификатор 07079.610.295.1 по КККР на гр. Бургас, като същата се намира на адрес: гр. Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ № 11 и терена, върху който е построена е бившият ПИ III-2204 в кв. 10 по плана на гр. Бургас. Впоследствие с решение №6/16.03.2011 г., постановено по гр.д.№925/2011 г. по описа на ВКС на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределено реалното ползване на цялата административна сграда, находяща се в гр. Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ № 11, като при разпределянето са съобразени правата на Т. П. и С. К. съгласно горепосочените съдебни решения и заповедите на областния управител, с които са им признати право на собственост върху цялата сграда от по 11.085% ид.ч. По делото са представени нотариални актове за продажба на недвижим имот №108/22.12.2008 г. и №112/04.10.2017г., от които е видно, че съгласно първият нотариален акт ищцовото дружество е закупило от „РАЗНОСИЗНОС“ АД правото на собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.295.1.8 по КККР, с адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект 6, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 07079.610.295.1, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.295, предназначение на обекта – за офис, площ от 13, 65 кв.м., ведно с 1, 742 % ид.ч. от общите части на сградата и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.295.1.4 по КККР, с адрес на имота в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ет.1, обект 10, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 07079.610.295.1, разположена в ПИ с идентификатор 07079.610.295, предназначение на обекта: за офис, площ от 13, 10 кв.м., ведно с прилежащите 1, 672 % ид.ч. от общите части на сградата; а съгласно вторият нотариален акт ищецът е придобил от „ФАРМАХИМ ХОЛДИНГ“ АД /в ликвидация/ собствеността върху обект стая №9, който се намира на ет.1 в сграда с идентификатор 07079.610.295.1, предназначение: административна, делова сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.295, с предназначение: за офис, брой нива на обекта: 1, с площ от 13, 35 кв.м., ведно с прилежащи части: 1, 703 % ид.ч., равняващи се на 5, 99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0, 154 % ид.ч., равняващи се на 1, 21 кв.м.ид.ч. от общо помещение в партера, който обект по документ за собственост представлява стая №9, ет.1, с площ от 13, 35 кв.м., находяща се в пет етажна административна сграда, застроена на 265 кв.м., с 42 стаи, партер и сутерен, с адрес в гр.Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7, ведно с прилежащи части: 1, 703 % ид.ч., равняващи се на 5, 99 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и 0, 154 % ид.ч., равняващи се на 1, 21 кв.м.ид.ч. от общо помещение в партера /фото/. Видно от описаните като приложение документи при съставяне и на двата нотариални акта праводателите на ищеца са се легитимирали пред нотариуса като собственици на продадените имоти, както следва: за първите два имота - съгласно акт за завземане на държавен недвижим имот № 6091/07.06.1981г. и АДС 3597/08.01.1999г., а за вторият имот - съгласно акт за завземане недвижим имот за държавен бивша собственост на Министерството на външната търговия № 6091/07.04.1981г., издаден от ОбНС-Бургас. По делото е установено, че е образувано изп.д. №420/2019 г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, по което с протокол от 01.10.2003г. С. К. е въведена във владение на 7.10% ид.ч. от масивна административна сграда, находяща се на адрес: гр. Бургас, ул. „Граф Игнатий“ № 7. В първата инстанция по искане на ищеца са разпитани свидетелите Г. и П., а по искане на ответниците - свидетеля Т. /съпруг на втората ответница/. От показанията им става ясно, че ищецът е във фактическа власт по отношение на процесните три обекта от момента на закупуването им и до настоящем, без да е имало каквито и да е претенции по отношение на тях от когото и да е, вкл. и ответниците. От показанията става ясно, че собственически претенции е имало към обекти, които се намирали на втория етаж на сградата, за които В.Г. се легитимирал като собственик, както и, че при извършения през 2017 г. въвод в сградата, ответниците разбрали, че В.Г. /което е и управител на ищцовото дружество/ имал собственически претенции по отношение на други помещения в сградата и е търсил ответниците с предложение да изкупи притежаваните от тях ид.ч., но му било отказано от последните с оспорване на неговите собственически права с аргумент, че същият не притежава обекти в сградата Що се касае за делбените имоти се установява, че ответниците разбрали за собственическите претенции на ищцовото дружество в заявените в исковата молба ид.ч. след завеждане на настоящото дело за делба. С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за съдебна делба на процесните имоти, като е като допуснал извършването й, приемайки, че между страните е налице съсобственост при посочените в исковата молба квоти. Що се касае до вписаната през 2000г. възбрана в полза на ответната страна върху цялата сграда, в която се намират процесните обекти, позовавайки се на мотивите към т.3 на Тълкувателно решение 1/2015 г. на ОСГТК и решение №60103 от 09.12.2021 г. по гр.д.№192/2021 г. на ВКС, 2-ро ГО/ първата инстанция е счела, че в случая възбраната не е противопоставима на ищеца, тъй като правата му не са придобити от Областния управител, респ. от Държавата, по отношение на които субекти е вписана възбраната. Прието е, че действието на въпросната възбрана засяга само установените права на ответниците до размера на тяхната квота от собствеността от общо 22, 17% ид.части, но не и по отношение на притежаваните от други лица, в т.ч. и тези на ищеца права върху същата вещ, които надхвърлят идеалните части на ответниците. По тези съображения съдът е приел, че доколкото правото на собственост на ищеца, придобито по силата на двете сделки за покупко-продажба п о представените нотариални актове е извън обема на собствените на ответниците общо 22.17% ид.ч. то легитимира същия за собственик на останалите, извън обема на правата на ответниците– 77, 83 % ид.ч. По тези съображения съдът е приел, че между страните е налице съсобственост върху процесните три обекта при квоти от по 11.085% ид.ч. за всяка от ответниците /общо 22, 17 % ид.ч/ и 77, 83 % ид.ч. за ищеца. След извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като с оглед изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото и при съобразяване на приложимия материален закон, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото съобразно релевантните за спора обстоятелства, като същата не се оспорва от страните. Направените въз основа на нея решаващи изводи за наличието на съсобственост между страните при посочените в исковата молба квоти се споделят от настоящата инстанция, като тя препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, като в допълнение с оглед изложените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира следното: Предявеният иск е за съдебна делба с правно основание чл. 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК, като производството е в първата й фаза – по допускане на делбата. По делото ответниците оспорват наличието на съсобственост между тях и ищеца в заявените от него собственически права от 77.83% ид.ч. върху процесните имоти по съображения, че извършените в негова полза разпоредителни сделки през 2008г. и 2017г. са им непротивопоставими, доколкото следват по време вписаната в тяхна полза на 27.07.2000 г. възбрана, допусната за обезпечаване на правата им по съдебното решение по реда на ЗОСОИ и ЗВСВНМРСА върху цялата сграда, в която се намират процесните делбени обекти. Целта на възбраната е запазване на принадлежността на възбраненото недвижимо имущество докато трае висящността на делото, като по този начин го предназначава за евентуално бъдещо принудително удовлетворение на кредитора, в чиято полза е допусната, в случай, че претенцията, която обезпечава бъде уважена. Това означава, че ако впоследствие се окаже, че възбранения имот не е признат за собственост изцяло или частично на лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението, възбраната не може да изпълни своята цел. В този случай правната сфера на действителния собственик на имота не може да бъде ограничена от вписаната върху имота му възбрана, респ. да води до ограничаване на правото на собственика да се разпорежда със собствения си имот. В настоящия случая възбраната, вписана през 2000г. е наложена върху цялата новопостроена сграда - държавна собственост, в която се намират и процесните делбени обекти, като е допусната като обезпечителна мярка в административното производство по възстановяване на собствеността на ответниците п о ЗОСОИ спрямо ответника по посоченото дело – в случая Държавата, чрез Областния управител. Доколкото в настоящия случай възбраната е допусната в административното производство по ЗОСОИ, имащо за предмет признаване правото на обезщетяване за имот, който не може да бъде реално възстановен и за определяне на вида и размера на следващото се обезщетение, тук не би могло да има принудително изпълнение върху възбранения имот, респ. за признатия размер на определеното обезщетение в съсобственост в ид.ч. Дори и да се приеме обратното, то действието на възбраната би могло да има ефекта по чл. 452, ал. 2 от ГПК само по отношение на тези последващите разпореждания с възбранения имот, които надхвърлят размера на признатото на правоимащите лица-ответници обезщетение. Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че независимо, че възбраната е наложена върху цялата сграда, тя е проявила ефекта си само досежно установените права на ответниците до размера на признатата им квота от собствеността от общо 22, 17% ид.части, но не и по отношение на придобитите от други лица /в т.ч. ищеца и неговите праводатели/ собственически права върху обекти в процесната сграда, които надхвърлят размера на определеното им обезщетение в съсобствеността на същата сграда. Ето защо в случая сделките, на които ищецът основава собственическите си права са противопоставими на ответниците само по отношение на признатите им права на собственост от общо 22.17% ид.части, а в останалите части от ид.ч. от 77.83 % ид.ч. от процесните имоти, възбраната не е проявила действието си по чл. 452, ал. 2 от ГПК, независимо, че разпореждането е извършено след вписването й, тъй като в тези части възбраната не е могла да изпълни своята цел, независимо, че същата е била вписана върху целия имот и е останала незаличена /в т. см. е цитираната от районния съд съдебна практика, обективирана в решение № 60103 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 192/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева/. От гореизложеното се налага извода, че по делото се доказа, че страните са съсобственици при посочените в исковата молба квоти на процесните имоти, поради което искът за съдебна делба правилно е уважен в този смисъл. Ето защо поради съвпадане на крайните изводи на районния съд с тези на настоящата инстанция, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въпреки неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не следва да се присъждат на въззиваемата страна поради липса на искане в този смисъл и доказателства за направени такива. Мотивиран от горното, Бургаският районен съд