Решение № 128 от 7.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК във вр. с чл. 247, ал.4 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 281598/25.10.2024год. на „ Смарт Енерджи Груп“ АД срещу Решение № 20144/12.08.2024год., постановено по т.д.№ 723/2021год. на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260127/17.03.2023год. по т.д.№ 723/2021год. на СГС като на стр. 7 от решението, на ред 6 от абзац 1 от диспозитива на решението след думите „ че следните обстоятелства, които са вписани на „ вместо „ 21.04.2021г.“ да се чете „12.04.2021г“ и на стр. 7 от решението, на ред 4 от абзац 2 от диспозитива на решението след думите „ че вписванията, извършени от длъжностно лице по регистрацията на „ вместо „21.04.2021“ да се чете „ 12.04.2021г“. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено без да бъде спазена процедурата по чл. 247, ал.2 от ГПК- да се уведомят страните за исканата поправка и да им бъде дадена възможност за отговор. В жалбата се твърди, че е налице допусната очевидна фактическа грешка и в Решение № 436/28.06.2023год. по т.д.№ 390/2023год. на САС и се прави искане за нейното отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК. По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски в настоящото производство. В подаден писмен отговор от „ Еспе Енерджи България“ АД се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и се твърди, че същата е подадена с единствената цел да се отложи във времето разглеждането и произнасянето на подадена срещу въззивното решение касационна жалба. Прави се искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на обжалваното решение. Оспорва се като неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалването и срещу валиден и подлежащ на обжалване съдебен акт. Обжалваното решение е правилно. Със същото са отстранени очевидни фактически грешки в диспозитива на Решение № 260127/17.03.2023год., постановено по т.д.№ 723/2021год. на СГС, което е потвърдено с Решение № 436/28.06.2023год., постановено по възз. т.д.№ 390/2023год. на САС. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба, като при изпълнение правомощията по чл. 288 от ГПК касационната инстанция е констатирала наличие на допусната фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционния съдебен акт относно датата, на която са вписани в търговския регистър оспорените с исковете по чл. 29, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства по партидата на „ Еспе енерджи България“ АД. С оглед тази си констатация касационната инстанция е върнала делото на СГС за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по т.д.№ 723/2021год. решение № 260127/17.03.2023год. и в изпълнение на дадените от ВКС указания е постановено и обжалваното в настоящото производство решение. С оглед така изложеното оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението поради неспазена процедура по чл. 247, ал.2 от ГПК се явява несъстоятелно. Констатацията на ВКС за допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното решение е обективирана в Определение № 2189/05.08.2024год. и при запознаване с неговото съдържание всяка от страните е имала възможност да изрази становище по нейното наличие. Тоест, произнасянето на първоинстанционния съд по отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка не е било изненадващо за страните и нарушаващо правото им на участие в процеса и тяхната равнопоставеност. Следва да се отбележи, че във въззивнната жалба жалбоподателят не твърди че в първоинстанционното решение не е допусната констатираната от ВКС очевидна фактическа грешка. Това би било релевантното възражение в производството по чл.247 от ГПК, заявяването на което би се обезпечило чрез изпълнение на процедурата по чл. 247, ал.2 от ГПК. С оглед на това липсата на обективирано в горния смисъл възражение от страната, заявено в писмен отговор по чл. 247, ал.2 от ГПК, не препятства преценката както на първоинстанционния съд в производство по чл. 247 от ГПК, така и на въззивния съд- в производство по чл. 258 от ГПК във вр. с чл. 247 от ГПК относно наличието очевидна фактическа грешка в съдебния акт, поради което и интересите на страните в това производство са охранени. Несъответствието между формираната воля на съда в мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт, съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 от ГПК, която подлежи на поправяне от съда, който е постановил съдебния акт. В случая такава несъответствие е налице касателно датата, на която са вписани в търговския регистър оспорените с исковете по чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелства по партидата на „ Еспе Енерджи България“ АД. Навсякъде в мотивите на първоинстанционното решение тази дата е посочена като 12.04.2021год., а в диспозитива като 21.04.2021год., поради което е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал.1 от ГПК в първоинстанционното решение, подлежаща на отстраняване по приложения от СГС процесуален ред. Констатация за нейното съществуване и необходимост от отстраняване в производство по чл. 247 от ГПК е направена и от ВКС в цитираното Определение № 2189. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Предмет на настоящото производство е решение на СГС, постановено в производство по чл. 247 от ГПК. Извън предмета на настоящото въззивно производство- по обжалване на първоинстанционно решение, постановено по чл. 247 от ГПК, е произнасяне по искане за поправка на очевидна фактическа грешка в друг съдебен акт- Решение № 436/29.06.2023год., постановено по възз. т.д.№ 390/2023год. по описа на САС. Доколкото искането за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 436/29.06.2023год., постановено по възз. т.д.№ 390/2023год. по описа на САС е обективирано в настоящата въззивна жалба, то същата следва да се докладва на съдия- докладчика по възз..д.№ 390/23год. на САС, доколкото в тази си част, въззивната жалба има характер на молба по чл. 247, ал.1 от ГПК. Така мотивиран, Апелативен съд- София, в настоящия си състав