Решение № 2194 от 16.5.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 15330/2022 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК. Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М. М. С., с ЕГН: ••••••••••, против „Център за психично здраве – Стара Загора“ ЕООД, с ЕИК: 000812208, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от М. М. С. в периода от 20.06.2018 г. – 09.07.2018 г. болки и страдания, вследствие издаването от страна на ответника на документ с невярно съдържание – писмо с изх. № •••• г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 20.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът поддържа, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на издаването на неверен документ – писмо с изх. № •••• г. от ЦПЗ – Стара Загора и изпращането му до Апелативен специализиран наказателен съд по н.ч.д. № 2032/2018 г., в което се твърдяло, че след довеждане на ищеца в ДКБ на ЦПЗ – Стара Загора в периода ••• г., при изписването му, е поставена диагноза: „••••••. •••••••••••••••••“. Посочва се, че в Специализирания наказателен съд е образувано производство по чл. 70 НПК и на ищеца е назначена стационарна ••• за •• дни в ••• под охрана. В тази връзка се сочи, че съгласно чл. 70, ал. 6 НПК времето, през което лицето е настанено в ••, се зачита като задържане под стража. Твърди се, че вследствие на издаването на документа с невярно съдържание за ищеца възникнала нуждата да доказва пред Апелативния специализиран наказателен съд, че не е с •••••••••••••••••, което според страната се потвърждава и от изготвената съдебно-психиатрична експертиза, която заключава, че няма данни за наличието на симптоми на психично заболяване. Ищецът счита, че нямало да бъде настанен за изследване в болницата на ••, ако не е бил изпратен процесният документ с невярна диагноза. Твърди, че са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания с голям интензитет, а именно – унижение, засегнато чувство на достойнство и чест, чувство за безсилие, че не може да се защити от написаната невярна диагноза и повторно следва да се подлага на медицинска експертиза. Поддържа, че е почувствал обида и срам от поставената му диагноза пред участниците в наказателното производство. Поради изложеното, моли исковата претенция да бъде уважена. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска, както по основание, така и по размер. Оспорва изложените в исковата молба твърдения във връзка с изготвянето на писмо с изх. № •••• г. на „ЦПЗ – Стара Загора“ ЕООД. Оспорва и твърдението, че вследствие на същото е започнало производство по чл. 70 НПК срещу ищеца, както и че заради посоченото писмо му е била назначена стационарна съдебно-психиатрична експертиза за •• дни в •••••••••••••••••. Ответната страна твърди, че не налице противоправно поведение при изготвянето на писмо с изх. № •••• г., подписано от У. на лечебното заведение. Твърди се, че писмото е изготвено въз основа на искане на АСНС и в същото са отразени обективно реални факти и обстоятелства относно престой на ищеца в лечебното заведение, както и че същият не се води на диспансерен отчет в „ЦПЗ – Стара Загора“ ЕООД. Сочи се, че по време на •• на ищеца, на същия са извършени всички необходими прегледи, изследвания и други медицински дейности с цел правилното диагностициране и лечение. Поддържа се, че при престоя в лечебното заведение на ищеца е поставена диагноза, която е вписана в медицинската документация и вярно отразена в писмо с изх. № •••• г. Твърди се, че постановената диагноза отразява становището на л.л. за състоянието на ищеца през периода на престоя му в лечебното заведение, а не трайното му психическо състояние. Изтъква, че в процесното писмо е посочено, че ищецът не се води на диспансерен отчет. Предвид изложеното е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото не се спори, а и от събраните доказателствени материали се установява, че в периода ••• г ищецът М. С. е бил принудително доведен от органите на МВР при ответника ЦПЗ – Стара Загора, като същият бил диагностициран с „•••••••••••••••••. •••••••••••••••••“. Тази диагноза на ищеца била отразена в История на заболяването № •• /л. 10 от делото на ПРС/. От ответника ЦПЗ – Стара Загора била издадена и Епикриза с окончателна диагноза „•••••••••••••••••. •••••••••••••••••“. Установено е, че ищецът М. С. бил обвиняем по ДП № 74/2018 г. на СО - СП, пр. пр. № 811/2018 г. на Специализирана прокуратура. До Апелативен специализиран наказателен съд /АСНС/ по ВНЧД № 259/2018г. III – ти въззивен състав било депозирано процесното Писмо с изх. № ••••г. от ответника ЦПЗ – Стара Загора, в което е отразено, че лицето М. М. С. с ЕГН: •••••••••• не се води на диспансерен учет в ЦПЗ- Ст. Загора ЕООД. Посочено било, че на •••••г. ищецът бил доведен в ДКБ на ЦПЗ- Ст.Загора от органите на МВР с Постановление на РП-Ст.Загора от 20.12.2013 г. - преписка № 6010/2013 г. След консултация с п. от доболничната помощ, насочен за хоспитализация в условията на спешност в з.з.л.н.т.п.р. в ЦПЗ- Стара Загора. Пациентът дал устно съгласие за постъпване в отделението, но отказал да подпише информирано съгласие за лечение. Отказал прием на медикаменти. Ищецът бил изписан до окончателното съдебно решение. Била му поставена диагноза при изписването: „•••••••••••••••••. •••••••••••••••••“. В писмото е отразено, че на •• г. ищецът С. е доведен от органите на МВР и след преглед от п. е насочен в условията на спешност към •• предвид психотично мотивираното му агресивно поведение, застрашаващо живота и здравето предимно на околните и съгласно Закона за здравето. В Писмо с изх. № ••••г. е вписана диагноза „•••••••••••••••••. •••••••••••••••••“. Спрямо ищеца било проведено производство по чл. 70 НПК пред Специализиран наказателен съд по н.ч.д. № 2032 по описа за 2018 г. по описа на СпНС, по което същият, в качеството му на обвиняем по ДП № 74/2018 г. на СО - СП, пр. пр. № 811/2018 г. на СП бил настанен принудително за изследване в •• - ••• - •• от •• дни. Претенцията на ищеца е с правно основано на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от непозволено увреждане. Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл. 45 от ЗЗД, съгласно който се изисква да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно нормативно задължение при извършване на медицинска дейност или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на конкретния, описан в исковата молба вредоносен резултат и наличие на пряка причинно - следствена връзка между настъпването на вредата и поведението на прекия деликвент. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. За да е налице отговорност по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да бъде осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, като следва да са причинени вреди и тези вреди да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената му работа. Необходимо е да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, като действие или бездействие, извършено противоправно и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното, затова в тежест на доверителя е да обори при условията на пълно главно доказване презумпцията за вина като докаже, че поведението на служителите му, при осъществяване на тяхната дейност спрямо ищеца е било при спазване на необходимите медицински стандарти и добрата медицинска практика. В тежест на ищеца М. С. обаче е да установи и докаже противоправно поведение на трето, респ. трети лица, на които ответникът ЦПЗ – Стара Загора ЕООД е възложил работа, вследствие на което, са настъпили вреди за него, както и обемът на вредите и тяхната стойност. За тези обстоятелства той трябва да проведе главно и пълно доказване. В случая искът е насочен изцяло към болничното заведение /ЦПЗ – Стара Загора ЕООД/ с твърдение за съставяне на документ с невярно съдържание – Писмо с изх. № ••••г., вследствие на което ищецът бил настанен за принудително изследване по реда на чл. 70 НПК за срок от •• дни в ••• – София и претърпял неимуществени вреди - болки и страдания с голям интензитет, а именно – унижение, засегнато чувство на достойнство и чест, чувство за безсилие, че не може да се защити от написаната невярна диагноза и повторно следва да се подлага на медицинска експертиза. По делото обаче липсват доказателства представеният от ответника по искане на Апелативен специализиран наказателен съд документ - Писмо с изх. № ••••г. да представлява такъв с невярно съдържание, доколкото в писмото се съдържат обективни данни за здравословното състояние на ищеца към момента на постъпването му в лечебното заведение за периода •••г. Нещо повече, процесният документ - Писмо с изх. № ••••г. не представлява първичен медицински документ и в същия издателят – ответник не е направил собствени изводи относно здравословното състояние на ищеца и евентуалното наличие на психиатрично заболяване у същия. В писмото, представено от ответното дружество пред АСНС, е отразено единствено медицинското състояние на ищеца такова, каквото е било констатирано в История на заболяването № •• – на л. 10 от делото, както и в издадената от лечебното заведение епикриза. Следователно липсва причинно – следствена връзка между изготвянето на справката от служители на ответника и нейното депозиране пред АСНС и претърпените от ищеца С. неимуществени вреди. Следва да се посочи още, че процесното Писмо с изх. № ••••г. не обвързва наказателния съд относно наличие на предпоставките по чл. 70 НПК и същият разполага със собствена дискреция дали да настани ищеца за принудително психиатрично изследване или не. Още повече, че положително становище за принудително изследване на ищеца С. е дало и в.л. в производството по чл. 70 НПК – •••••••••••••••••. Изводът относно верността на изготвеното от страна на ответника Писмо с изх. № ••••г. не се опровергава и от заключението на в.л. по допуснатата съдебно – психиатрична експертиза - д-р Д. К., което настоящия съдебен състав кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. В заключението д-р К. сочи, че не се установяват обективни данни ищецът М. М. С. към ••г / датата на която се твърди в писмото от ЦПЗ-Стара Загора с изх. № ••••г до АСНС 3 въззивен състав да е страдал от „•••••••••••••••••. •••••••••••••••••“. Това обстоятелство обаче не би могло да характеризира процесното писмо като документ с невярно съдържание, доколкото в същото само са обобщени данните от наличната първична медицинска документация за ищеца /епикриза и история на заболяването/. Липсва и противоправно поведение на ответника при изготвянето на Писмо с изх. № ••••г. на „ЦПЗ-Стара Загора"- ЕООД, подписано от У. на лечебното заведение, доколкото в писмото са отразени обективни факти и обстоятелства относно престоя на ищеца в лечебното заведение, поставената му за периода •••г. диагноза, както и обстоятелството, че същият не се води на диспансерен учет. При престоя в лечебното заведение на ищеца е поставена диагноза, която е вписана в медицинската документация и е вярно отразена в писмо изх. № ••••г. Поставената диагноза, както е посочено по- горе, отразява становището на л.л. за състоянието на ищеца през периода на престоя му в лечебното заведение. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали, за да е налице фактическият състав на непозволеното увреждане. Тя не се предполага, а следва да се докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от обстоятелството, за което виновният отговаря, което в настоящия случай не е налице. Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск се явява неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен. Предвид изхода на спора и предвид пълното отхвърляне на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника, но на същия няма да се присъдят такива, предвид липсата на доказателства за тяхното извършване. Мотивиран от гореизложеното, съдът