Решение № 420 от 22.12.2025 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 194/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. С Определение №540/28.05.2025г., постановено по гр.д.№429/2025г. по описа на ОС- Хасково за съвместно разглеждане в производството по настоящето дело №194/2025г. по описа на ОС-Хасково е съединено производството по гр.д.№429/2025г. по описа на същия съд, като по-късно образуваното дело е прекратено. Във връзка с посоченото определение в настоящето производство се разглежда и предявен иск от ищеца Й. Т. Х. срещу ответника Г. Х. Х. с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. Гр.д.№194/2025г. и гр.д.№429/2025г. и двете по описа на ОС-Хасково са съединени в едно производство за издаване на общо решение по тях, тъй като и по двете дела участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника и делата имат връзка помежду си по смисъла на чл.213 от ГПК. Т.е. в настоящето производство се разглеждат съвместно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД от ищеца Г. Х. Х. срещу ответника Й. Т. Х. и предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД от ищеца Й. Т. Х. срещу ответника Г. Х. Х.. По иска с правно основание чл.26 от ЗЗД ИЩЕЦЪТ-Г. Х. Х., твърди че с ответницата Й. Т. Х. са придобили в режим на СИО недвижим имот, представляващ ПАРЦЕЛ 1/първи/ незастроен, целият с площ от 315 кв.м отреден за имот с планоснимачен номер 614 в кв.1 по ПУП на гр.Харманли, утвърден със Заповед №626/1979г., при съседи: бул.“България“, ул.“Балкан“ и Н.Ж.който имот е идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.11.53, по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.11.2024г., с административен адрес •••••••••••, застроен и незастроен, целият с площ от 321 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 614, квартал: 1, парцел: 1, при съседи: 77181.11.52, 77181.11.423, 77181.11.55, 77181.11.35, като в имота има построена сграда с идентификатор 77181.11.53.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, която съдържа самостоятелни обекти със следните идентификатори: 77181.11.53.1.1; 77181.11.53.1.2, 77181.11.53.1.3, 77181.11.53.1.4, 77181.11.53.1.5, 77181.11.53.1.6, 77181.11.53.1.7 и 77181.11.53.1.8. По силата на сключен брачен договор, с нотариална заверка на подписите, с ответника било уговорено описаните недвижими имоти да останат в негова собственост, като в замяна ответницата получила парични средства. Бракът между страните бил прекратен със съдебно Решение №128/11.07.2024г. по гр.д.№271/2024г. по описа на РС- Харманли, влязло в законна сила на 13.08.2024г. Твърди, че на проведеното по делото открито съдебно заседание по брачното дело, на което не присъствал, бил представен предварителен договор за продажба на недвижим имот, какъвто твърди, че никога не бил подписвал и не е имал воля за това. За действието на ответницата бил уведомен от пълномощника си по делото и в последствие установил, че документът представен по делото е копие, което било заверено пред нотариус и подписан върху печат “вярно с оригинала“. Твърди, че не изключва подписа да е бил негов, но в никакъв случай не е съзнавал какво подписва, защото дори нямало изписано каква страна е по договора, което било съмнително относно достоверността. Поддържа също, че не е получавал сумата от 142 360 лв. и в брой от ответника, не е и имал воля да сключва договор за продажба на собствеността си. Твърди също, че страните в процесния предварителен договор не са имали за цел да продадат имота, а съставянето на такъв предварителен договор е с цел да се лиши от правото си на собственост върху процесния имот и построената в него сграда. В тази връзка поддържа, че договорът е нищожен по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, още повече, че като продавач в същия не бил индивидуализиран с ЕГН и постоянен адрес, както и имотът и сградата не били индивидуализирани със съседи. Предвид изложените фактически твърдения претендира съдът да признае, че предварителен договор за продажба на имот от 06.05.2023г., сключен между страните Г. Х. Х. като продавач и Й. Т. Х. като купувач, с предмет ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.11.53, и СГРАДА с идентификатор 77181.11.53.1, брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти: 8 в ••••••••••• е нищожен. ОТВЕТНИКЪТ-Й. Т. Х., в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК, чрез пълномощник оспорва предявения иск като твърди, че същият е допустим, но неоснователен. Не оспорва придобиването на процесните имоти в режим на СИО между страните и наличието на брачен договор, но поддържа, че този договор е бил сключен по инициатива на ищеца, а мотивът за сключването е било производство по вътрешно арбитражно дело №21/2021г във връзка с личен неин дълг. Именно в тази връзка твърди, че върху ½ ид.част от процесните имоти през 2022г. е била наложена възбрана от ЧСИ Н.К. и по същото изпълнително дело ищецът в качеството му на съпруг недлъжник е бил уведомен за пристъпване към принудително изпълнение-извършване на опис и оценка на възбраненото недвижимо имущество. Образуваното изпълнително производство при ЧСИ Н.К. е приключило през 2024г. и служебно са били вдигнати всички обезпечителни мерки, включително и наложените възбрани. Ответникът не оспорва наличието на брачни отношения и прекратяване на брака с влязлото в сила решение, посочено от ищеца. Поддържа, че със сключването на процесния предварителен договор от 06.05.2023г. са били уредени по друг начин уговорените в раздел 1 чл.2 от брачния договор отношения между страните. Излага доводи, че процесния предварителен договор не е нищожен и не страда от твърдените от ищеца пороци, тъй като сключването е било изцяло по инициатива на ищеца и сам той е определил условията. Намира, че този договор отговаря на всички законови изисквания за действителност, а индивидуалицациията на страните и предмета на договора е достатъчно ясен. Поддържа също, че по договора е била заплатена договорената продажна цена от 142 360лв., изплатена от купувача в деня на подписване, като поддържа, че дори цената по договора да не е била заплатена това не е сред основанията за неговата недействителност. Договорената цена макар и под данъчната оценка на имотите не обуславя нищожност на сделката поради противоречие с „добрите нрави“, тъй като неравностойността на престацииите не е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В тази връзка поддържа, че договорената цена следва да се разгледа и в контекста на сключения между страните брачен договор. Отправя се и предложение за постигане на съгласие за изменение на действителния и валиден предварителен договор от 06.05.2023г., в следния смисъл: окончателният договор да бъде сключен в полза на трети лица-двамата им сина Х. Г. Х. и Г. Г. Х.. Претендира съдът да отхвърли исковата претенция и да й заплати направените по делото разноски. По иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД. ИЩЕЦЪТ-Й. Т. Х. твърди, че по време на брака с ответника Г. Х. Х. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот/ поземлен имот/ с идентификатор 77181.11.53, по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, , с адрес на поземления имот •••••••••••, с площ от 321 кв.м, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 77181.11.53.1-брой етажи-два, брой самостоятелни обекти-8, общо със застроена площ от 205 кв.м., като към момента ответникът е собственик на имота, предмет на предварителния договор по силата на сключен Брачен договор между страните от 23.03.2022г. Твърди, че окончателният договор във връзка с процесния имот следвало да бъде сключен до 01.05.2025г., като в тази връзка на ответника била изпратена нотариална покана. На посочената дата в поканата ответникът не се явил, не се явил и негов представител.Твърди, че като купувач по предварителния договор е изпълнила всички свои задължения по него, но независимо от това и до настоящия момент окончателен договор за имота не бил сключен. Прави искане съдът да постанови решение, с което да обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.05.2023г., като ответникът бъде осъден да й предаде владението върху имота. В условията на евентуалност претендира ако съдът не признае предварителния договор за окончателен и тъй като същият материализира частен свидетелстващ документ-разписка за извършено плащане на сумата от 142 360лв., представляваща дадена на неосъществено основание сума, с която ответникът се е обогатил, да се осъди ответника да й върне посочената сума, ведно със законната лихва. ОТВЕТНИКЪТ –Г. Х. Х., в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска и излага доводи за неговата неоснователност. Не оспорва обстоятелствата касаещи придобиването на процесния имот по време на брака между страните. Не оспорва наличието на Брачен договор с уреждане на имуществените отношения между брачните партньори. Поддържа доводите си по първоначалния иск за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.05.2023г. Нищожността се обосновава с вероятност подписът на предварителния договор да не е негов, или ако същият е негов, да е бил положен несъзнателно, тъй като в договора няма изписано каква страна е-продавач или купувач. Твърди, че не е имал воля за продажба на собствеността и получаването на същата от ищцата по иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Оспорва получаването на сумата, записана в предварителния договор, като поддържа и наличието на административно нарушение за твърдяното плащане по смисъла на чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Претендира от съда да отхвърли иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства, че страните са сключили граждански брак на 09.10.1988г. в гр.Харманли, който брак е прекратен с Решение №128/11.07.2024г., постановено по гр.д.№271/2024г. на РС-Харманли, влязло в законна сила на 13.08.2024г. Не е спорен и факта, че по време на брака страните са сключили Брачен договор от 23.03.2022г., с нотариална заверка на подписите, съгласно който в чл.2 приемат за установено, че по време на брака са придобили на територията на РБългария два недвижими имота, един от които е процесния описан в Раздел 1, чл.2, лек автомобил и парични средства в размер на 142 360лв., обща собственост на съпрузите. В чл.3 ал.1 от брачния договор страните се споразумяват недвижимото имущество описано в Раздел 1 чл.2 т.2 да премине в изключителна собственост на съпруга Г. Х., а съпругата Й. Х. за ползва първия етаж от сградата, което право ще упражнява пожизнено и безвъзмездно. Посочено е също, че имота описан в Раздел 1, чл.2 т.1 преминава в изключителна собственост на съпруга Г. Х. Х.. В чл.3 ал.2 страните са споразумяват паричните средства в размер на 142 360лв., придобити по време на брака и описани в чл.2 т.4 да преминат в изключителна собственост на съпругата Й. Х. Х.. Липсват данни по делото брачния договор да е бил прекратен по смисъла на чл.10 от същия. Основният спорен въпрос, от който произтичат исковите претенции на двете страни по делото е наличието на действителен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимим имот, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 77181.11.53, по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/, одобрени със Заповед №РД-18- 9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот е от 12.11.2024г., с административен адрес •••••••••••, застроен и незастроен, целият с площ от 321 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м./, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 614, квартал: 1, парцел: 1, при съседи: 77181.11.52, 77181.11.423, 77181.11.55, 77181.11.35, ведно с построената този имот СГРАДА с идентификатор 77181.11.53.1 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, която съдържа самостоятелни обекти със следните идентификатори: 77181.11.53.1.1; 77181.11.53.1.2, 77181.11.53.1.3, 77181.11.53.1.4, 77181.11.53.1.5, 77181.11.53.1.6, 77181.11.53.1.7 и 77181.11.53.1.8., сключен на 06.05.2023г. По делото е представен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 06.05.2023г. в гр.Харманли между страните, с предмет посочения по-горе недвижим имот и построената в същия сграда, който имот е подробно описан в Брачния договор между страните, вписан в АВ с вх.рег.№558/23.03.2022г., Акт №67, том 1. Този договор освен печатен текст, съдържа и саморъчни вписвания с химикал относно датата, имената на страните по договора и подписите. Съгласно договора страните се съгласяват продавачът/Г. Х. Х./ да продаде, а купувачът /Й. Т. Х./ да купи процесния недвижим имот на цена 142 360лв., която сума е изплатена от купувача в деня на подписване на договора. Изрично е посочено, че сумата за закупуване на описания в т.1. имот купувача е придобил при сключването на Брачен договор между страните на 23.03.2022г. пред А.П. нотариус в РС-Харманли с рег.№463 на нотариалната кантора с удостоверени подписи под този документ и съдържание. Съгласно чл.2.1 продавачът ще предаде владението на имота на купувача при подписване на окончателния договор/нотариален акт/ пред нотариус, а в чл.2.2 страните се договарят да сключат окончателния договор в срок до 01.05.2025г. В чл.3.2 е посочено, че договорът служи и като разписка за изплатената изцяло от купувача договорена сума за закупуване на имота в размер на 142 360лв. По делото са приети като доказателства и множество писмени документи представени от страните касаещи произхода на процесния имот, начина на неговото придобиване по време на брака между страните. Налице са и писмени документи установяващи влошени взаимотношения между страните свързани с водени други граждански и наказателни производства, които ще бъдат обсъждани доколкото са във връзка и имат отношение към спорните факти и обстоятелства между страните. Във връзка с направено от ищеца Г. Х. Х. оспорване на предварителния договор за покупко продажба на недвижим имот от 06.05.2023г. с определение на съда от 15.09.2025г. на основание чл.193 ал.1 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 06.05.2023г./относно съдържанието, подписа и изписване имената на Г. Х. Х./. Назначена е експертиза, като от заключението на тази съдебно почеркова експертиза се установява, че подписът и трите имена, така както са изписани са положени от Г. Х. Х.. Документът е изготвен на лазарен принтер. Параметрите на текстовата част на документа и в двете му страни, използван шрифт, размер на буквите, отстояния, топографско разположение на текстовете и др. са едни и същи. Няма индикации, че договорът не е бил отпечатан изцяло наведнъж, а е бил отпечатан на два и повече етапа. Не може да се установи дали договорът е отпечатан и подписан в един и същ момент. Няма признаци, че подписът е положен върху празен лист, който по-късно е бил принтиран. Напротив вещото лице сочи, че първо е отпечатан компютърно генерирания текст, след което са вписани трите имена и са положени подписите на страните. Няма физически или визуални следи/напр. разместване на тонера около подписа/, които да сочат, че подписът на Г. Х. Х. и изписаното име е положен преди или след отпечатването на текста. Няма следи от натиск от подписа/ подпис или изписани имена/, които се разпростират под отпечатания текст. Не съществуват технически и визуални несъответствия между страниците, които да сочат, че те са били отпечатвани по различно време или на различни устройства. Подписът не е положен на празен лист, върху който в последствие е отпечатан текст. Техническите признаци, които могат да потвърдят или отхвърлят тази хипотеза е поредността на полагане на компютърно генерирания текст и три имена или подписи на лицата. Няма следи от принтиране върху вече подписан лист/напр. неравномерност на печата в зоната на подписа, преливане върху мастилото на подписа и др/. Според експерта обект на друг вид експертиза е периода на съставяне на документа и подписването му, както и по едно и също време ли са положени подписите на двете страни по договора и е изписана датата на договора. За изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани и гласни доказателства като бяха разпитани свидетели посочени от двете страни по делото. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват отношения между страните преди и след прекратяване на брака и уреждане на имуществени отношения, свързани с процесния имот. При така установената фактическа обстановка съдът се налага следните правни изводи относно предявените искове по чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.19 ал.3 от ЗЗД: Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД: Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. В настоящият случай ищецът поддържа основанията за нищожност на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.05.2023г., посочени от законодателя в разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, а именно: противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, наличие на невъзможен предмет, липса на съгласие, липса на основание, привидност на договора. Съгласно същата разпоредба основанието за сключване на договорите се предполага до доказване на противното, поради което в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства, липсата на основание за сключване на процесния договор. Това обаче по делото не бе осъществено поради което всички доводи на ищеца за нищожност на предварителния договор останаха напълно недоказани. Нещо повече от всички събрани по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност се установява, че е била налице воля между страните за сключване на процесния договор, по силата на който ищецът се е задължил да сключи с ответницата окончателен договор за имота, находящ се в гр.Харманли, описан подробно и в достатъчна степен индивидуализиран, за да може да бъде предмет както на този договор, така и на окончателния такъв. Следва да се отбележи, че нищожни са договорите, които за сключени в противоречие със закона. Под закон по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се разбира всяко юридически задължително правило за поведение, създадено със закон, подзаконов нормативен акт, като това основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна норма, закова при релевирането му винаги следва да се посочат разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени. В случая конкретна правна норма не е посочена от ищеца, а и противоречие със закона ще е налице само на предписанията на императивни правни норми, каквото в случая нито се твърди, нито се установява. В случая не е налице основанието за нищожност отнасящо се до заобикаляне на закона. В чл. 26, ал. 1 ЗЗД заобикалянето на закона е поставено като второ основание за нищожност на договорите, отделно от противоречието на закона. Двете основания са много сходни, доколкото са случай на несъответствие на сделка, притежаваща всички конститутивни елементи, с повелителна правна норма. При заобикалянето на закона, за разлика от противоречието с него, в разрез с императивните изисквания влиза не съдържанието на самата сделка, а преследвания с нея правен резултат. В случая под неправомерен правен резултат не се разбират непосредствените й правни последици /които сами по себе си не са забранени/, а последиците, които се реализират чрез тях. Ако сделката е забранена с оглед на своите непосредствени последици, ще е налице първото основание – противоречие със закона. Механизмът за постигане на запретения резултат е сключването на сделка /или на поредица от сделки/, които сами по себе си не са забранени, тъй като с тях могат да се постигнат и правомерни резултати. Страните обаче използват тези сделки, защото позволените им правни последици обхващат в своя резултат и запретения ефект. Така например, когато законът забранява прехвърлянето на права между отделните субекти, изискването се заобикаля с поредица от сделки – от прехвърлителя на трето лице и от него на желания приобретател. Освен това, докато противоречието със закона има обективен състав, заобикалянето като основание има субективно съдържание. При него участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. Именно заради тази цел, а не случайно, те си служат със сделки от определен тип и в определена последователност. За да е налице заобикаляне, трябва и двете страни да имат съзнание за това. Ако само едната има намерение да заобиколи закона, може да е налице измама.Данни по делото в посочения смисъл няма, няма и ангажирани доказателства поради което не е налице и това основание за нищожност на предварителния договор. Не е налице и основанието за нищожност свързано с накърняване на добрите нрави. Санкционирането с нищожност на сделките при накърняване на добрите нрави е следствие от чл. 9 ЗЗД, който изисква съдържанието на договора да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави в обществото като основание за нищожност на договора е налице, когато независимо от нарушението на конкретна нормативна разпоредба, начинът на извършване и целите на сделката я правят несъвместима с обществената представа за равнопоставеност на страните в гражданския оборот. Накърняването на добрите нрави също по правило е обективно основание – не е необходимо страните да съзнават естеството на нравствено-етичните правила, които нарушават, нито да целят това. От друга страна не всяко нарушение на установените морални и етични норми следва де се счита за накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а само онова, което е грубо и в ярко противоречие с утвърдените в обществото нравствено-етични норми, каквото отново в конкретния случай не е установено. По делото не се установи каквото и да било противоречие на процесния предварителен договор с добрите нрави, като не би могло да се приеме за такова противоречие неравностойност на престации, наличието на брачни отношения между страните по делото към този момент и пр. Значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която би довела до нищожност поради противоречие с добрите нрави би било налице при липса на каквато и да било престация, което в случая не е налице. Друг е и въпросът, че договорената цена между страните следва да се разглежда и на плоскостта на съществуващия между тях Брачен договор, сключен преди предварителния такъв. Не е налице нищожност поради невъзможен предмет. Под предмет се разбира обектът на правоотношението – вещ, нематериално благо, действие или бездействие и пр. Нищожният предмет е равнозначен на лиса на предмет. Съдържанието на волеизявлението при всяка сделка определя нейния предмет. Последният обаче не е елемент от фактическия състав на сделката. С него са свързани правните последици - правата и задълженията, които тя поражда. Следователно, при липса на предмет фактическият състав на сделката е завършен. Уговарянето на невъзможен предмет при сключване на сделката е пречка тя да породи правните последици. Предметът може да бъде невъзможен по обективни или субективни причини. Невъзможността може да бъде както фактическа /вещта е погинала/, така и правна /към момента на сключване на сделката за учредяване на право на надстрояване застроителният план не допуска осъществяване на такова право/. Следва да се прави разлика между невъзможен предмет и незаконен предмет. Незаконният предмет е забранен от правната норма /забрана за продажба на наркотични вещества/, поради което ще е налице нищожност на сделката поради противоречие със закона. За да е налице нищожност на сделката поради невъзможен предмет необходимо е липсата на предмет да предхожда или да съпътства сключването на сделката. При последваща невъзможност се поражда правото за разваляне на договора. Необходимо е още невъзможността да е пълна. Ако е погинала само част от предмета, то тогава купувачът може да се откаже от договора или да приеме тази част при съответно намаляване на цената. Друго изискване към началната невъзможност на предмета е, тази начална невъзможност да е непреодолима. В тази връзка твърдението на ищеца, че в предварителния договор не са посочени граници на имота не би могло да доведе до извод за липса на предмет на договора /или невъзможен предмет/, тъй като идентифицирането на имота е осъществено по начин, който позволява този имот да бъде индивидуализиран и в последствие да бъде предмет на окончателна сделка. Нещо повече, индивидуализацията на имота е осъществена въз основа на сключения между страните Брачен договор от 2022г., към който договор предварителния договор препраща по отношение описанието на имота. Липсата на ЕГН също не е индивидуализаращ белег, без който не биха могли да се определят страните по договора, съответно кой е продавач и кой купувач по същия. Самият предварителен договор изрично препраща към Брачен договор, сключен между страните по делото и вписан в АВ, не само по отношение на описанието на имота, но и по отношение на страните. Не е налице нищожност и поради липсата на съгласие, респ. воля. Липсата на съгласие може да има само в двустранните договори и то ще бъде налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет и пр. В случая не е налице нито упражнено насилие, нито изразено признание без намерение за обвързване, нито е налице шега нито пък учебен пример, поради което не би и могло да се приеме, че предварителният договор е сключен без съзнателното намерение на страната/ищеца/ да се обвърже с договора. В тази връзка не следва да се кредитират показанията на свидетеля Г. Г. Х., че баща му подписва без да гледа какво, както и показанията на свидетеля Ш. Н. Х., че ищеца не е искал да продава имота тъй като е получавал наеми, а един от обектите и сам работи, тъй като тези свидетели не са били очевидци на подписване на процесния договор, нито пък имат преки и непосредствени впечатления от действията на страните по този договор на датата, на която той е бил сключен. При процесния предварителен договор не е налице и липса на предписаната от закона форма. Нищожни са сделките, които са сключени при неспазване на предписаната законна форма. Когато формата е само за доказване, сделката е действителна, но не може да бъде установена пред съда освен с изискваните от закона доказателства. Нищожни са договорите, сключени при неспазване на предписаната по време на сключването им форма, освен ако не се признае тяхната действителност с последващ закон, който с изрична разпоредба придава обратна сила на новопредписаната форма. Външното спазване на формата, предписана за валидността на дадена сделка, не е достатъчно. Необходимо е още да са спазени правилата, изисквани от закона за нейното извършване. Нищожни ще бъдат нотариалните действия, които нотариусът не е имал право да извърши, или когато при извършването им са били нарушени точно определени правила на нотариалното производство. Нищожна ще бъде и сделката, оформена с порочния нотариален акт. При липсата на форма най-често се стига до конверсия на сделката, за да се запази част от нея, т.е. да се породят правните последици на друга сделка, съществените белези на която се съдържат в конвертираната сделка. Нищожни поради липса на основание са само каузалните сделки, т.е. тези, при които се предоставя имотна облага. Основанието не е необходимо изрично да е формулирано, но трябва да може да се разбере от сделката. Ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави, сделката ще бъде нищожна по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В чл. 26, ал.1 ЗЗД е установена законна оборима презумпция: основанието се предполага до доказване на противното. Ако едно лице предаде другиму известна вещ или парична сума, предполага се, че предаването е станало на основание. Престиралият не може да иска връщане на парите или на вещта с простото твърдение, че не е имал основание за престиране. Той трябва да установи, че не е имал задължение за предаване на парите или на вещта, за да обори законовото предположение, но това в случая също не е налице. За нищожни според законодателя са обявени привидните договори. С тях правните субекти целят да създадат едно привидно правно състояние за пред трети лица. При придивните сделки фактическият състав е завършен. При симулативна сделка, дори когато тя има едностранен характер, винаги е необходима вътрешната воля на поне две лица – страните по договор, респ. автора на волеизявлението и неговия адресат, независимо дали се изисква наличието на такъв, тя да не породи заявеното правно действие. Тъй като волеизявленията, които външно се обективират, не произтичат от вътрешната воля на техните автори, те не пораждат правни последици и привидната сделка е нищожна В литературата тя се определя като специален случай на съзнателна липса на воля или съгласие. От останалите случаи на съзнателна липса на воля привидната сделка се отличава по това, че при нея несъответствието е не само съзнателно, но и желано и целено от правните субекти. Симулативната сделка може да цели само създаването на привидно правно състояние за пред третите лица, т.нар. абсолютна симулация. В този случай с разкриването на симулацията, зад привидната сделка не се крие нищо – прикрита сделка в същинския смисъл на думата липсва. Единственото съдържание на формираната воля по „прикритата” сделка е да се отрече обвързаността на страните от зявените външно по привидната сделка правни последици. Възможно е обаче симулативната сделка да прикрива една действителна правна сделка между същите лица, в който случай се говори за т.нар. относителна симулация. Прикритата /дисимулираната/ сделка е сключена от страните с желание да породи целеното от тях правно действие, с единствената особеност то да не стане достояние на трети лица. Тази сделка съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД има обективното, нормално правно действие, стига да са налице изискванията за нейната действителност. Симулацията може да бъде не само пълна, но и частична. Частичната симулация се отнася само до отделни клаузи на договора. В едни случаи симулативната клауза може да засяга характера на определени права и задължения, а в други – само техния обем. Първата хипотеза се наблюдава напр. при договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато се симулира комутативната клауза – че имотът се прехвърля срещу дадена издръжка и гледане. Втората хипотеза касае случаите когато в нотариалния акт привидно е вписана една цена, а всъщност е платена друга. Привидната сделка, имаща за предмет прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, следва да се сключи в предписаната нотариална форма, за да създаде нужната привидност. При относителната симулация със спазването на формата за привидната сделка трябва да се задоволява изискването за форма и относно прикритата сделка, за да може тя да произведе действие. Доказването на симулативната сделка е възможно посредством: обратно писмо, начало на писмено доказателство, признание на другата страна, че сделката е симулативна, свидетелски показания при изрично съгласие на противната страна за допускането им. В тази връзка твърдението за абсолютна симулация не е подкрепено с никакви доказателства. Изложените по горе съображения водят до извода, че предварителният договор от 06.05.2023г. е сключен в изискуемата от закона писмена форма и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, а именно: индивидуализация на имота, срок на сключване на окончателния договор, цена и начин на плащане, срок за предаване на владението и пр. За неоснователно съдът намира твърдението на ищеца, че по предварителния договор от 06.05.2023г. не е била заплатена продажната цена от 142 360лв. и той не е получавал такава сума. В договора изрично е посочено, че тази сума е платена при подписване на договора, а е посочено и обстоятелството, че договорът служи и като разписка за изплатената изцяло от купувача, договорена сума за закупуване на имота в размер на 142 360лв. Установено е също, че тази сума купувачът е придобил при сключване на брачния договор между страните на 23.03.2022г. с нотариална заверка на подписите. С оглед изложените по-горе съображения по твърдените от ищеца основания за нищожност на предварителния договор от 06.05.223г. за недоказани съдът намира и твърденията за неистинност и неавтентичност на този договор, тъй като ищецът при условията на пълно и главно доказване не можа да установи, че подписът и имената на ищеца Г. Х. Х. не са положени от него. Доводите на ищеца в тази връзка бяха изрично опровергани от заключението на съдебно почерковата експертиза, което съдът възприема като компетентно и безпристрастно дадено. От това заключение се установява, че подписът и трите имена, така както са изписани са положени от Г. Х. Х.. Документът е изготвен на лазарен принтер. Параметрите на текстовата част на документа и в двете му страни, използван шрифт, размер на буквите, отстояния, топографско разположение на тесктовете и др. са едни и същи. Няма индикации, че договорът не е бил отпечатан изцяло наведнъж, а е бил отпечатан на два и повече етапа. Няма признаци, че подписът е положен върху празен лист, който по-късно е бил принтиран. Напротив вещото лице сочи, че първо е отпечатан компютърно генерирания текст, след което са вписани трите имена и са положени подписите на страните. Няма физически или визуални следи/, които да сочат, че подписът на Г. Х. Х. и изписаното име е положен преди или след отпечатването на текста. Няма следи от натиск от подписа/ подпис или изписани имена/, които да се разпростират под отпечатания текст. Не съществуват технически и визуални несъответствия между страниците, които да сочат, че те са били отпечатвани по различно време или на различни устройства. Подписът не е положен на празен лист, върху който в последствие е отпечатан текст. Техническите признаци, които могат да потвърдят или отхвърлят тази хипотеза е поредността на полагане на компютърно генерирания текст и три имена или подписи на лицата. Няма следи от принтиране върху вече подписан лист/напр. неравномерност на печата в зоната на подписа, преливане върху мастилото на подписа и др. В случая периодът на съставяне на документа и подписване на същия /едновременно подписване от страните или не / е ирелевантно за настоящия спор, доколкото по делото се съдържат категорични доказателства, че този договор е съществувал и е бил представен както в бракоразводното дело, водено между страните, така и във водените прокурорски преписки още през 2024г., преди завеждането на настоящия спор. В този смисъл от показанията на разпитания по делото свидетел Г. А. Б. се установява, че процесния предварителен договор е бил представен, допуснат като доказателство и приложен в бракоразводното дело. Водени са били и разговори за доброволно уреждане на имуществените отношения по този договор. В последствие договорът е бил представен в полицейската преписка от същата година, приет като доказателство и приложен по водено между страните производство по ЗЗДН. В този смисъл и поставянето на датата 06.05.2023г. има значение, доколкото самата ответница сочи, че именно тя е изписала саморъчно тази дата, а има и гласни доказателства, които макар и косвено потвърждават тази дата- показанията на св.Г. Х. Д.. Нито в бракоразводното дело, нито в полицейската и прокурорска преписка, както и в производството по ЗЗДН, процесният договор е бил оспорен. Всички посочени по-горе факти и обстоятелства мотивират съдът да приеме, че предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.03.2023г. е действителен, поради което същият може да породи предвидените в договора правни последици, поради което предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД от ищеца Г. Х. Х. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Доколкото правните изводи на съда за неоснователност на претенцията за нищожност на предварителния договор са преюдициални и имат значение за правилното решаване на спора по чл.19 ал.3 от ЗЗД следва да се посочи следното: Предварителният договор за покупко – продажба на недвижим имот, е съглашение, по силата на което страните по него поемат насрещни задължения едната да продаде, а другата да закупи обещаният недвижим имот при определена цена. Достатъчно е да е спазена формата на договора, когато такава се изисква (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за сключване на окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма), а също и да има уговорки относно съществените условия на окончателния договор. При неизпълнение на насрещните задължения на страните по предварителния договор, с оглед целта, за постигането на която е сключен – да се подготви и извърши впоследствие окончателен продажбен договор, всяка една от тях може да предяви иск за сключване на окончателния договор. Наред с посочените по – горе предпоставки за уважаване на иска, е необходимо към момента на вписване на исковата молба ответникът – продавач да е титуляр на правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение, и задължението за прехвърляне на собствеността да е изискуемо. Изискуемостта на това задължение настъпва с изтичането на уговорения между страните срок за сключване на окончателния договор. Когато падежът на задължението за сключване на окончателния договор е уговорен като календарна дата и/или като определен срок от сключването на предварителния договор, изискуемостта на задължението на продавача настъпва с изтичането на този срок. Ако към този момент купувачът не е изпълнил задължението си за плащане на цената и е неизправна страна по договора, правата на продавача се уреждат от разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че купувачът не е заплатил цялата продажна цена, не представлява пречка за успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и в хипотезите, когато това е предвидено като условие на предварителния договор за сключването на окончателния. Самият закон допуска такава хипотеза и регламентира възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко - продажба, по който не е платена цялата цена, както и разписва условията, при които се реализира тя – както по отменената процесуална уредба - чл. 297, ал. 1 ГПК (отм.), така и по действащия ГПК - чл. 362, ал. 1 ГПК. Необходима предпоставка за това е съществуването на правна връзка между страните, основана на валиден предварителен договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на окончателния договор, който не е развален или прекратен. Дори и в производството по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД да се установи, че ищецът – купувач е неизправен и неизпълнението на задължението за заплащане на цената не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е пречка за уважаването на иска, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните. При виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор в полза на ответника - продавач се е породило правото да го развали. След като той не е упражнил това право с изявление до купувача преди предявяването на иска или в хода на производството, то и за двете страни е налице интерес от запазването на облигационната връзка и осъществяването на крайния резултат, към който е насочена – сключване на окончателния договор. В този случай с постановеното по делото решение съдът ще разреши спора относно точния размер на дължимата по договора цена, като уважи иска, но при прилагане на посоченото в чл. 362, ал. 1 ГПК условие цената да се плати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила. В този смисъл са мотивите на ТР №4 от 09.05.2023г., на ОСГТК на ВКС, по аргумент на които в настоящето производство следва да се прецени основателността на исковата претенция на ищците, поведението на страните по предварителния договор и последиците от несключването на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот на посочената в този договор дата 01.05.2025г. Успешното провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД предполага положителното установяване на няколко предпоставки: 1. наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; 2. качеството "изправна страна", респ. неизправността на ответника, т. е. неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен; 3. настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор; 4. принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и 5. наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК. Анализа на събраните по делото доказателства водят до единствено възможния извод, че страните по делото страните са обвързани от валиден, действителен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.05.2023г., по който договор купувачът е заплатил изцяло договорената между страните цена в размер на 142 360лв. Задължението на ищцата Й. Т. Х. е изпълнено окончателно до датата, на която е следвало да бъде сключен окончателния договор 01.05.2025г. Договорената цена е била 142 360лв. и в случая ищцата е заплатила тази сума в деня на подписване на договора/Раздел 1, т.1.2/.Самият договор служи и като разписка за изплатена изцяло от купувача, договорена сума за закупуване на имота в посочения размер. Параметрите на имота предмет на предварителния договор са в достатъчна степен индивидуализирани, не е налице неопределеност нито по отношение на предмет, нито по отношение на страни, а и в предварителния договор/Раздел 1, т.1.1/ изрично е посочено, че имотът е подробно описан в Брачен Договор между същите страни, вписан с вх.№558/23.03.2022г., Акт №67, том1, Агенция по вписвания. Друг е и въпросът, че между страните по делото на практика липсва спор относно факта, кой именно имот е предмет на предварителния договор. Основното в случая е, че с процесния предварителен договор от 06.05.2023г. се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор. Следващата предпоставка за уважаването на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД е свързана с установяване на факта, че ищецът е "изправна страна" по предварителния договор, респ. ответникът да е неизправен, тъй като със своето бездействие, той е препядствал сключването на окончателния договор. От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че се установява, че ищцата Й. Т. Х. е изправна страна по предварителния договор, тъй като същата е изпълнили основното си задължение по този договор да заплати продажната цена на имота преди 01.05.2025г., на която дата ответникът Г. Х. Х. се е задължил да прехвърлят правото на собственост върху имота. В случая съгласно Раздел 2, т.2.2 е налице уговорен между страните падеж на задължението за сключване на окончателния договор, който е уговорен като срок и до определена календарна дата от сключването на предварителния договор. Изискуемостта на задължението на продавача настъпва с изтичането на този срок. Ако към този момент купувачът не е изпълнил задължението си за плащане на цената, което го прави неизправна страна по договора, правата на продавача следва да се уредят съгласно разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК. Ако обаче към този момент купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на цената на имота той е изправна страна по договора и ако продавача не му прехвърли собствеността купувачът има право да иска сключването на окончателен договор като предяви иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД и реализира успешно правата си по този иск. Очевидно в настоящият случай е, че цялата договорена цена за имота, предмет на предварителния договор 142 360лв. към 01.05.2025г. е платена от ищцата, поради което съдът счита, че същата е изправна страна по предварителния договор. Цялата договорена сума е платена, предварителния договор е действителен, същият нито е развален, нито е прекратен. Ето защо следва да се приеме, че след като ответникът е получил плащането на ищцата по предварителния договор в пълния размер на договорената цена, ответникът е следвало да й прехвърли собствеността върху имота до 01.05.2025г. и с неизпълнението на това си задължение е осуетил сключването на окончателния договор, поради което и следва да понесе последиците от своето поведение. Дори и в настоящето производство да се приеме за установено, че ищецът-купувач е неизправен, неизпълнението на задължението за заплащане на всички дължими суми по договора да не се дължи на обективни причини или на забава на кредитора, това обстоятелство не е пречка за уважаването на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД, когато то не е довело до прекратяване на облигационната връзка между страните. При виновно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор в полза на ответника-продавач се е породило правото да го развали. След като той не е упражнил това право с изявление до купувача преди предявяването на иска/21.05.2025г./ или в хода на производството, то и за двете страни е налице интерес от запазването на облигационната връзка и осъществяването на крайния резултат, към който е насочена – сключване на окончателния договор. Налице са и другите две предпоставки за уважаване на иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД, тъй като е настъпил падежа на задължението за сключване на окончателен договор 01.05.2025Г. и правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи към патримониума на прехвърлителя. Дейността на съда в производството по чл. 362 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е идентична с тази на нотариуса при продажба на право на собственост върху недвижим имот. Съдът следва да провери на основание чл. 586 ал. 1 от ГПК дали праводателят е собственик на имота, както и дали са налице особените изисквания, които законите поставят за сключването на сделката. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 от ЗЗД, предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма, а съгласно ал. 2 на чл. 19 от ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор. В настоящият казус посочените изисквания са налице. Представеният предварителен договор е действителен, отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа уговорки за съществените условия на договора за продажба - вещта и цената, както и обещание за прехвърляне на имота по нотариален ред. Договорът е породил задължения и за двете страни, които те е следвало да изпълнят. Купувачът е изпълнил своето задължение по договора, състоящо се в заплащане на уговорената цена на вещта, а продавачът не е изпълнил насрещното си задължение за прехвърляне на собствеността в уговорения срок. Няма и спор по делото, че към момента на подписването на договора и към настоящия момент ответникът Г. Х. Х. е титуляр на правото на собственост върху имота, предмет на предварителния договор, поради което не съществува пречка за обявяването на договора за окончателен. По изложените съображения съдът намира, че искът за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 06.05.2023г. между Й. Т. Х., като купувач и Г. Х. Х., като продавач, за окончателен е основателен и следва да бъде уважен. Съдебното решение по делото замества договора, за чиято действителност е предвидена по-тежка форма, в конкретния случай - нотариален акт. Съгласно нормата на чл. 364, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да заплати следващите се нотариална такса и местен данък, като върху имота следва да се впише възбрана като обезпечение на дължимите от ищеца разноски по прехвърлянето на имота. Съдът приема, че местните данъци и такси следва да се начислят върху данъчната оценка на имота, която е в размер на 231 789, 50лв., която е по-висока в сравнение с продажната цена на имота-142 360лв. Съгласно чл.35 ал.2 от Наредба №14 за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Харманли при възмездно придобиване на имущество, данъкът е в размер 2, 5 на сто върху оценката на прехвърленото имущество. Ето защо съдът приема, че ищцата Й. Т. Х. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Дирекция “Общински приходи“ при Община Харманли местен данък в размер на 5794, 74лв. На основание чл.2 и 5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията ищцата дължи сумата от 271, 79лв.-такса вписване прехвърляне на имота и 15лв.- такса за вписване на възбрана. Съгласно указанията в т.19 от ТР №6/06.11.2013г. т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС за извършването на нотариални действия съгласно чл.85 ал.1 от ЗННД се събират нотариална такси, чийто размер се определя съгласно Раздел 2, точка 8 от Тарифата за нотариални такси.Според чл.87 от ЗННД нотариални такси дължи лицето, чието искане е разгледано от нотариус или от друг орган, който изпълнява нотариални функции. В случая съдът действа именно като орган с нотариални функции, поради което ищецът дължи по сметка на ОС-Хасково разноските по придобиване на имота. Съгласно Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност Раздел втори, , точка 8, държавната такса е 994, 08лв., която сума следва да заплати по сметка на ОС-Хасково. На основание чл.364, ал.2 ГПК следва да се укаже в диспозитива на решението, че препис от него ще бъде издаден, само след представяне от ищцата на документи, удостоверяващи заплащане към съда на разноските по прехвърлянето, както и на дължимите към Община Харманли данъци по чл. 10 и сл. ЗМДТ (данък върху недвижимите имоти) и чл.44 и сл.ЗМДТ (данък при придобиване на имущество по възмезден начин). Предвид изхода от спора ответникът по иска с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата по този иск направените по делото разноски за платени държавни такси в общ размер на 5948, 15лв., съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7 ал2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г- за възнаграждения за адвокатската работа ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв.М. Х. Д.-АК-Хасково адвокатско възнаграждение за оказано безплатно представителство в размер на 13 921, 58лв. Посоченото възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника процесуални действия по делото. Мотивиран от горното, съдът