РЕШЕНИЕ

№ 395

гр. В., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20231320201108 по описа за 2023 година Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от „ПСТ” ЕООД, с ЕИК: 201082059, със седалище/адрес на управление: гр.В., п.к.3700, бул.»П.», № 1 Б, с Управител: И. Т. И. с ЕГН •••••••••• от гр.В., п.к.3700, бул.»П.», № 1 Б, против Наказателно постановление № 26- 0000918 издадено на 15.08.2023г. от Началника на ОО„АА”-В., с което на жалбоподателя е наложено административна имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.98б, т.2 от ЗАП за извършено от него административно нарушение по чл.56, ал.2 от ЗАП.

Жалбоподателят с жалбата си, моли да бъде уважена жалбата, като основателна, оспорва атакуваното с нея наказателно постановление и моли то да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, със съпроводителното си писмо поддържа наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, като оспорва жалбата срещу него и моли тя да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.06.2023г. около 15, 31ч. в обл.В., на пътя при разклона за с.Гранитово, е констатирано след извършена проверка от контролните органи на РД“АА“-В., че дружеството жалбоподател като товародател при въпросните време и място, е било натоварило несъчленено ППС с две управляеми оси и две задвижващи оси от категория № 3, а именно товарен автомобил „Форд Тръкс“ с рег.№ СВ-8758-СМ. Това МПС е с допустима максимална маса за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от 32000 кг., но е било натоварено с маса от 34980 кг., с надвишение от 2980 кг.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, заповед, както и от гласните доказателства: показанията на свидетеля-актосъставител Ц., между които няма протИ.речия, допълват се и кореспондират по между си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.

От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че жалбоподателят е осъществил състава на твърдяното административно нарушение по чл.56, ал.2 от ЗАП и следва да понесе предвиденото в чл.98б, т.2 от ЗАП административно наказание, което правилно е определено и наложено от административно-наказващия орган в предвидения императивен от закона размер. Дружеството е извършило административното нарушение, така както е обективирано, за което се прави извод от конкретните фактически обстоятелства. Като товародател е допуснато масата на натовареното пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса според отразеното в свидетелството му за регистрация. Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е определил и наложил конкретното наказание в размера, който е установен императивно от закона в цитирания размер. Административното нарушение е за първи път, извършителят не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, не са настъпила съществени увреждания за отделни лица и за обществените отношения.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът