Решение № 7607 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 358/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ чрез К. Б. – П. на Управителния съвет, срещу частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с Решение № РД-19-52 от 01.02.2024 г. на Главния секретар на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, относно частите по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Заявление с вх. № 24-03-11/16.01.2024 година. В жалбата и в уточняваща молба се твърди, че получената на 06.02.2024 г. информация не е предоставена в пълен обем така, както е поискана със Заявление вх. № 24-03-11/16.01.2024 г., подадено до Централното управление /ЦУ/ на НЗОК. Сочи се, че по т. 1 от заявлението липсва информация относно задълженията на Комисията, както и кой е контролният орган, а по отношение на т. 2 изобщо липсва отговор на поставения въпрос. По отношение на т.3 от заявлението жалбоподателят намира, че въпреки, че са „ изброени куп решения, нито едно не съответства на посоченото в ДВ бр. 85 от 29.10.2019 г., с което е обнародвана Наредба № 11/17.10.2019 г., която е приета с Протокол № 354/17.10.2019 г.“ Изложено в жалбата е, че в отговора по т.5 от заявлението са нанесени куп съкращения, които са неразбираеми, съответно направено е препращане към „реда на експертизата по чл.78, т.2…“, което също по същество не дава отговор на въпроса кой съставя е-протокол и специализирана комисия по АПР № 38. Отправено е искане до съда да задължи ответната страна да предостави исканата информация в цялост. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г. секретар на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт П. С., която оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че в изготвеното по заявлението Решение и приложената към него информация е даден отговор на всички поставени със заявлението въпроси. Поддържа представеният писмен отговорq в който са изложени подробни съображения, сочещи на неоснователност на жалбата. Формира искане за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът, преценявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Н. 16.01.2024 г. пред ответника – Г. секретар на НЗОК – София инициаторът на настоящото съдебно производство К. Б., в качеството му на председател на Управителния съвет на СЦН „Отворен обществен съвет на протестиращите“ е депозирал Заявление за достъп до обществена информация вх. № 24-03-11. С него е поискано да се предостави обществена информация по следните въпроси: В заявлението изрично е посочено, че заявителят желае да получи информацията на книжен носител според ЗДОИ. С Писмо изх. № 24-03-11/30.01.2024 г., адресирано до К. Б., в качеството му на управител на СНЦ „Отворен обществен съвет на протестиращите“ е уведомен, че на основание чл. 41з, ал. 3 от ЗДОИ срокът за предоставяне на исканата информация е продължен с 14 дни. Н. 01.02.2024 г., след запознаването си със заявлението, Главният секретар на НЗОК – София издал оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РД-19-52. С него е предоставен достъп до обществената информация, на основание чл. 41а, ал. 2 от ЗДОИ, за период от 30 дни, след заплащане на разходи в размер на 0, 09 лв. без ДДС. За запознаване с Решение № 19-52/01.02.2024 г., на 06.02.2024 г. е съставен Протокол за предоставяне на достъп до обществена информация, след представяне на Квитанция № 498/06.02.2024 г. В приложената към него „Информация“, по т.1 и т.2 от заявлението, ответникът е отговорил общо по следния начин: „Н. основание чл, 19, ал. 7 т. 2 от 330 и във връзка с чл. 52 от „Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса (изм. и доп., бр. 96 от 17.11.2023г.), Комисията по чл. 78, т. 2 от 330 е назначена със Заповед на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Съставът на комисията за извършване на експертиза по чл. 78, т. 2 от 330 се определя със заповед на управителя на НЗОК. Комисията се състои от председател, осем постоянни членове и четирима резервни членове. При отсъствие на постоянен член на комисията за конкретно заседание същият се замества от резервен член, определен от председателя на комисията. Председателят, постоянните членове и резервните членове на комисията са служители на ЦУ на НЗОК с придобито висше образувание с образователно-квалификационна степен „магистър“ по професионално направление „Медицина“ и/или „Фармация“. Самата Заповед с въведено съдържание не е предоставена на жалбоподателя, не е идентифицирана чрез номер и дата на издаване, не е отговорено и какви са задълженията на комисията, нито кой орган контролира дейността й. Не е отговорено също така на втори въпрос в частта кой предписва протокола група 1C и с каква цел се съставя той. Едва в предоставения в това производство писмен отговор се въвежда уточнението, че основните функции и дейности на Комисията по чл.78 т.2 от ЗЗО в Централно управление на НЗОК са описани нормативно в Правилника за устройството и дейността на НЗОК, глава седма „Експертизи“, публикуван на сайта на НЗОК. В същия отговор се твърди, че още в постановеното Решение, с което е предоставена информацията е посочен контролния орган, а именно управителят на НЗОК. В писмения отговор също така са въведени подробни съображения как функционира комисията, кой издава протокола група 1C, както и че той се издава с цел да се назначи съответстваща на заболяването терапия. Отговорът по т. 3 е следният: „Решение: КЦРР-2922/20.032013; НСР-2798/17.02.2014; НСР-2509/24.01.2014; НСР-6144/ 29.042015.; НСР-9624/23.062016; НСР-12144/27.032017; НСР- 14905/ 25.01.2018; НСР -16848/20.092018; НСР-17239/12.11.2018 предварително изпълнение; НСР-19369/26.072019 предварително изпълнение; НСР- 25629/23.092021 ЛСР-26427/10.122021; НСР-28497/20.072022; НСР-31015/05.052023 г. Наредбите за приемане на фармакотерапевтични ръководства се приемат на основание чл. 259, ал, 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и се обнародват в „Държавен вестник“. Горепосочената фармакотерапевтичната група присъства във Фармакотерапевтично ръководство по медицинска онкология, публикувано в бр. 85 на Държавния вестник на 29.10.2019г. и е включена в терапевтичния алгоритъм за лечение на заболяването, за което лекарственият продукт ELIGARD Powder and solvent for solution for injection 45mg x 1 е показан, а именно - „лечение на напреднал хормоналнозависим рак на простатата и за лечение на високорисков локализиран и локално авансирал хормоналнозависим рак на простатата в комбинация с лъчелечение“. Отново в подадения срещу жалбата в това производство писмен отговор, ответникът внася подробности, като уточнява, че посочените решения от Националния съвет са включени в Списък с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща по реда на Наредба №10/2009г. за условията, реда и механизма и критериите за заплащане от НЗОК на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК в Приложение №1 – Лекарствени продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване в „колона V“ от включването за заплащане на лекарствен продукт Eligard. Отговорът по т. 5 е следният: „При издаване на Е-протокол по реда на експертизата по чл, 78, т. 2, отпада необходимостта да се предоставят и съхраняват Приложение № 1 /критерии за започване/продължаване на лечение/ и Приложение № 3 /информирано съгласие/ при следните условия: за Приложение № 1 - при наличието на текст в амбулаторния лист или в „Решение на специализирана комисия" по АПр № 38: „Липсват изключващи критерии за започване/продължаване на лечение с ЛП/МИ“; за Приложение № 3 - при наличието на текст в амбулаторния лист или „Решение на специализираната комисия“ по АПр № 38: „Желая да ми бъде одобрено лечение с лекарствения продукт/медицинско изделие, като декларирам, че съм уведомен за действието на назначената лекарствена терапия и давам информирано съгласие същата да ми бъде прилагана“. Както по т.4, така и по т.5 в приложения на л.28-34 от делото писмен отговор на жалбата е въведена яснота как се диагностицира болестта "напреднал хормоналнозависим рак на простатата" и пр. При така установените факти, настоящият съдебен състав на А. съд - Варна, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи: Предвид направените от жалбоподателя уточнения, съдът намира, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е частичен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, постановен с Решение № РД-19-52/01.02.2024 г., относно частите по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Заявление с вх. № 24-03-11/16.01.2024 г. по описа на НЗОК. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите“. НЗОК е публичноправен субект, следователно е задължен да предоставя достъп до обществена информация. НЗОК, според чл. 19, ал. 7, т. 1 от ЗЗО, се представлява от управителя. В разглеждания случай, видно от приложената към административната преписка Заповед № РД-09.984/15.11.2023 г., в т. 5, Управителят на НЗОК е възложил правомощията си по разглеждане и резолиране на постъпилите заявления по ЗДОИ, както и да взема решения за предоставяне на достъп или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация на главния секретар на НЗОК. Оспореният акт е издаден именно от главния секретар на НЗОК, поради което съдът приема, че е постановен от материалнокомпетентен орган - арг. от чл.28 ал.2 ЗДОИ, в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, освен в случаите, когато: 1. за нея няма техническа възможност; 2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето; 3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права; 4. е заявена чрез платформата за достъп до обществена информация. Видно от приложеното с административната преписка заявление, жалбоподателят е посочил, че желае исканата информация да му бъде предоставена на книжен носител. Следователно, задълженият по чл. 3 от ЗДОИ субект се е съобразил с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. При осъществяване на задължителната проверка, вменена на съда с разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Правният субект, който е задължен по ЗДОИ, е разгледал заявлението, като с Писмо изх. № 24-03-11/30.01.2024 г. е уведомил заявителят, че удължава срока за предоставяне на поисканата информация по смисъла на чл. 41е от ЗДОИ. Едва след като е счел, че са изяснени релевантните за случая факти, Главният секретар на НЗОК, на когото са делегирани правомощие, съобразно чл.28 ал.2 от ЗДОИ е издал оспореното в настоящото производство решение. Ето защо, съдът приема, че не са налице основанията за незаконосъобразност на оспорения акт, регламентирани в разпоредбата на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени със ЗДОИ, като в чл. 2 е дадена легална дефиниция на понятието „обществена информация“, а именно такава е „всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти“. Обществената информация, според чл. 9 от ЗДОИ, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна.