Решение № 1 от 6.1.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 25/2025 г.

Производство по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Постъпила е искова молба вх.№ 3738/27.05.2025 год. от „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве“ АД с ЕИК •••••, срещу Г. Ц. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Л., ул. „•••••“ № 59, с цена на иска 76 653.49 лв. и посочено правно основание чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на 25.06.2017 г., около 05: 10 часа сутринта, в с. П на ул. „•••••.“ № 97 е настъпило ПТП, което било реализирано при следния механизъм: водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 280“ с peг. № OB •••• ВС - Г. Ц. Х. при движение с несъобразена скорост на прав участък и по суха настилка настига и блъска в задната част движещия се пред него лек автомобил марка „Рено“, модел 19 с peг. № EH •••• ВХ, управляван от Б. В П.. Посочва се, че във връзка с инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 27/25.06.2017 г. от служители на РУ – Л., в който се констатира, че водачът Х. е напуснал местопроизшествието, като произшествието е причинено от него. След справка в „Гаранционен фонд“ станало ясно, че л.а. с peг. № ОВ •••• ВС е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по застрахователна полица BG/30/117001210025. Ищецът твърди, че в резултат на настъпилото произшествие отговорността на застрахователното дружество била ангажирана от страна на пострадалия вследствие на инцидента Б. В. П., като по повод на ПТП в дружеството били заведени щети под номер № 0801-004964/2017-01 и № 0801-004976/2017-02. В хода на производството по образуваното гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС, застрахователят привлякъл лицето Г. Ц. Х. в качеството му на трето лице – помагач, като Решение № 1077/09.02.2020 г. по гр. д. № 9453/2018 г. и последвалото Решение № 559/28.05.2021 г. по в.гр. № 3285/2020 г. по описа на САС били постановени с участието на Г. Х. в качеството му на трето лице помагач. Твърди, че застрахователното дружество било осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 50 000 лв., обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 258 лв., както и законна лихва върху главницата от 21.08.2017 г. Изтъква, че задължението било заплатено посредством две платежни нареждания: частично плащане на главница в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 258. 00 лв., както и законната лихва върху тази сума за периода от 21.08.2017 г. до 10.03.2020 г. или общо 16 694. 03 лв. и изтеглен запор № 615982 по описа на ЧСИ О.М. по изп. дело № 323/2021 в размер на 59 959. 46 лв. Ищецът обосновава регресната си претенция чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ към водача Х. на цитирания Протокол за ПТП по описа на РУ на МВР - Л., в който изрично било посочено, че водачът на застрахования в ищцовото дружество автомобил е напуснал местопроизшествието преди идването на компетентния орган. Изтъква, че задължението на ответника по ЗДвП за съставянето на двустранен констативен протокол за ПТП или да изчака идването на органите за контрол на движение по пътищата, е обвързано не само с административно- наказателната и наказателната му отговорност, но и с деликтната му отговорност по КЗ, във вр. със ЗЗД за причинени вреди на трети лица, както и с отговорността му по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Счита, че механизмът на ПТП, както и вината на Г. Ц. Х. са безспорно доказани, поради което за застрахователя възниква право на законова суброгация до размера на всичко платено на увредения. Позовава се на разпоредбите на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и заявява, че до подаването на исковата молба сумата не му е изплатена. На следващо място посочва, че на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Г. Ц. Х. да заплати на застрахователното дружество на основание чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата в размер на 76 653.49 лв. главница, представляваща изплатено от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД застрахователно обезщетение, законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и разноските по делото, в това число адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. Ц. Х., в който оспорва изцяло по основание и размер предявения регресен иск и моли да бъде отхвърлен. Счита, че дружеството - ищец няма законово и фактическо основание да се суброгира в правата на пострадалото лице Б. П.. Изтъква, че суброгацията изисква наличието на умишлено поведение от страна на виновното лице, а в Решение № 68/23.11.2021 г. по анд № 51/2021г. на PC Л., съдът е приел наличието на несъзнавана непредпазливост при извършване на деянието от страна на дееца. Твърди, че непосредствено след сблъсъка ответникът е направил възможното и се е приближил до пострадалия, за да види дали същият е добре и провел кратък разговор с него, като PC Л. е приел тази ситуация като смекчаващо вината обстоятелство. С отговора ответникът заявява, че пряката наказателна отговорност е заменена с административно- наказателна по чл.78а от НК, като ответникът е освободен от наказателна отговорност и му е наложена административна санкция „глоба" в размер на 2000 лева. Прави възражение, че текста на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, както и текстовете на чл.500, ал.1, т.4 и 5 от КЗ са неприложими. Твърди, че е напуснал местопроизшествието поради наличието на наложителна или неотложна причина, което ще докаже със свидетели. Счита, че PC Л. е пропуснал в мотивите си към Решение № 68/23.11.2021 г. по анд № 51/2021 да изясни причините за напускането на произшествието от страна на ответника, поради което това обстоятелството подлежи на отделно изясняване и доказване в настоящето производство. Прави възражение по отношение на размера на исковата претенция, като твърди, че с поведението си ищецът е допринесъл за увеличаване на размера на полученото обезщетение от страна на пострадалия П., като е признал 12 000.00 лв. от исковата му претенция, като част от общо присъденото обезщетение от 50 000 лв. Счита, че не следва да бъде уважавана претенцията за сумата от 12 000 лв. и натрупаната лихва върху нея за посочения в ИМ времеви период. Твърди, че не дължи и разликата над 12 000 лв. до пълния размер на исковата претенция, тъй като не е изпълнен състава на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, както и текстовете на чл.500, ал.1, т.4 и 5 от КЗ, както и поради наличието на несъзнавана непредпазливост при извършване на деянието от страна на дееца. На следващо място счита, че не дължи част от сумата, която се е увеличила поради поведението на ищеца, който не е платил навреме и доброволно пълния размер на дължимото обезщетение и спомогнал ЧСИ да начисли допълнителни разноски за лихви, такси и други, които реално е могло да бъдат избегнати, тъй като решението му е било известно. Моли съдът да прекрати производството по делото, тъй като не е причинил катастрофата умишлено, както и поради липса на претенция по основание, размер и посочена буква на закона. В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба вх. № 5355/28.07.2025 г. от ЗАД „ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“, в която във връзка с направените от ответника възражения твърди, че последният е причинил виновно имуществени и неимуществени вреди на Б. В. П., след което е напуснал местопроизшествието без да изчака пристигането на компетентните органи. Оспорва твърдението на ответника, че суброгацията изисква наличието на умишлено поведение. Изтъква, че ответникът е подписал без възражения АУАН № 870563 от 29.06.2017 г., в който изрично било посочено, че водачът напуска мястото на произшествието без да изчака пристигането на контролните органи на МВР, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. По отношение на извършеното плащане в размер на 12 000.00 лв. изтъква, че е било дължимо по смисъла на чл. 432 от КЗ, а вината на водача Х. била доказана с влязла в сила присъда на наказателен състав при Районен съд- Л.. Цитират чл. 300 от ГПК по отношение противоправността на деянието и вината на дееца. В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответника, в който заявява, че поддържа изложеното в отговора по чл.131 ГПК. В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт Н.К., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 76 653.49 лв., която е платена от него и му присъди направените по делото разноски съгласно представения списък. Ответникът се представлява от упълномощения процесуален представител адв.М. К. от САК, който моли съда да отхвърли исковата претенция като недоказана. Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите Б. В. П., И. В. Т. и М. А. И., намира за установено следното от фактическа страна: От представения по делото КП за ПТП с пострадали лица № 27/25.06.2017 г. на ОД на МВР – Ловеч се установява, че на 25.06.2017 г. около 5: 10 ч. в с.П на ул.“•••••.“ № 97 е настъпило ПТП между л.а. марка „Мерцедес“, модел „Е 280“ с peг. № OB •••• ВС, управляван от Г. Ц. Х. и л.а. марка „Рено“, модел 19 с peг. № EH •••• ВХ, управляван от Б. В. П.. Като причина за ПТП е отбелязано, че управляваният от Г. Ц. Х. лек автомобил при движение с несъобразена скорост на прав участък и суха настилка, настига движещия се пред него в същата посока лек автомобил „Рено“ с водач Б. В. П. и го блъска отзад. Посочено е, че са съставени АУАН № 870562/29.06.2017 г. и АУАН № 870563/29.06.2017 г. С решение № 68/23.11.2021 г., постановено по АНД № 51/2021 г. по описа на РС – Л., потвърдено с решение № 32/01.04.2022 г. по ВАНД № 44/2022 г. по описа на ОС – Ловеч, ответникът Г. Ц. Х. е признат за виновен в това, че на 25.06.2017 г. около 5.10 ч. в с.П, Ловешка област, на ул.“•••••.“ в посока на движение гр.София, при управление на МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел Е 280 ЦДИ, с рег. № ОВ 13 88 ВС, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като блъснал отзад движещия се пред него в лентата му за движение л.а. марка „Рено“, модел 19, с рег. № ЕН •••• ВХ, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Б. В. П. от гр.Плевен, изразяваща се в травматично счупване на 11- ти гръден и 1-ви поясни прешлени, довело до трайно затрудняване движението на снагата за около 7-8 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б“б“, предл.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. От изисканото и прието като доказателство гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС се установява, че с решение № 1077/09.02.2020 г., „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“АД е осъдено да заплати на Б. В. П. по исковете с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лв., като е отхвърлен иска за разликата над 20 000.00 лв. до 100 000.00 лв., обезщетение в размер на 1258.00 лв. за причинените му имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми от 21.08.2017 г. до окончателното им изплащане, като отхвърлил претенцията за лихва за периода от 25.06.2017 г. до 21.08.2017 г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответното застрахователно дружество Г. Ц. Х.. Цитираното решение е обжалвано от Б. В. П. и „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“АД пред АС – София. С решение № 559/28.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 3285/2020 г. на САС е отменено решение № 1077/09.02.2020 г. по гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС в частта, с която е отхвърлен искът на Б. В. П. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000.00 лв. до 50 000.00 лв. и постановено друго, с което „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“ АД е осъдено да му заплати още 30 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.08.2017 г. до окончателното й изплащане и потвърдил решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от Б. В. П. иск за сумата над 50 000.00 лв. до 100 000.00 лв. С определение № 50565/17.10.2022 г., постановено по т.д. № 2753/2021 г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на решение № 559/28.05.2021 г. по в.гр.д. № 3285/2020 г. на САС в обжалваните му части от Б. В. П. и „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“ АД. По делото е прието като доказателство преводно нареждане от 10.03.2020 г., с което „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“АД е превело на пострадалия при ПТП Б. В. П. сумата 16 694.00 лв., представляваща частично плащане по гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС. На 11.06.2021 г. е издаден изп.лист № 259 по в.гр.д. № 3285/2020 г. по описа на АС – София, с който ищцовото дружество е осъдено да заплати на Б. В. П. на основание чл.432, ал.1 от КЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 38 000.00 лв., както и обезщетение в размер на 1258.00 лв. за причинени имуществени вреди, заедно със законната лихва върху тези суми от 21.08.2017 г. до окончателното им изплащане. От ищеца е представена покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20218460400323 по описа на ЧСИ О.М., с която „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“АД е уведомено на 09.07.2021 г., че по образуваното по молба на Б. В. П. въз основа на издадения на 11.06.2021 г. от АС – София изп.лист по в.гр.д.д № 3285/20 г., дължи към 07.07.2021 г. общо сумата в размер на 59 959.46 лв., от които: 38 000.00 лв. главница със законна лихва в размер на 14 946.67 лв. за периода от 21.08.2017 г. до 07.07.2021 г; главница в размер на 1 258.00 лв. със законна лихва в размер на 494.81 лв. за периода от 21.08.2017 г. до 07.07.2021 г; разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изп.дело в размер на 1 050.00 лв. и 4 209.98 лв. с ДДС такси по ТТР ЗЧСИ. По делото е прието преводно нареждане от 15.07.2021 г., с което ищцовото дружество е превело по сметката на ЧСИ О.М. сумата 59 959.46 лв. по запор № 615982. От показанията на св.И. Т. и М. А., на които съдът дава вяра като обективни и незаинтересовани от изхода на спора се установява, че двамата работят като инспектори към РУ – Л. и са били изпратени на 25.06.2017 г. на катастрофата в с.П. И двамата свидетели твърдят, че когато пристигнали на мястото на катастрофата, там бил само лекият автомобил „Рено“ и неговият водач. Автомобилът бил ударен силно отзад, имало материални щети и не могъл да продължи на собствен хода, поради което дошла пътна помощ и го натоварила. Свидетелите поясняват, че намерили регистрационния номер на другия автомобил и чрез справка в РУ установили кой е неговия собственик, но не могли да го открият. Св. М. И. излага, че дошла линейка за Б., който се оплаквал от болки в кръста, гърба и гръбнака. Пострадалият му споделил, че момчето, което го блъснало е избягало, но са говорили за кратко. В показанията си пострадалият при ПТП св.Б. П. излага, че на 25.06.2017 г. рано сутринта пътувал от гр.Л. на работа в гр.Перник. Твърди, че преди да влезе в с.П в далечината за него видял автомобил, който се движил с по - голяма скорост. Малко преди да стане произшествието, автомобилът зад него пресветнал и в следващия момент колата му станала неуправляема и скочил в една канавка. От дясната страна имало къща и след като съседите чули удара, излезли и се обадили на полицията и на спешното. След удара излязъл от колата, но около 10 минути не бил в кондиция. От лявата страна на пътя по - напред видял син автомобил и младо момче, което дошло при него. Попитало го „какво прави“ и „какво става“. Обръщайки се назад видял, че идва полицията и линейката. Тогава момчето се качило в колата и избягало. Твърди, че багажника на колата му бил на задната седалка, газовата бутилка висяла отзад, а бензинът се бил разлял по пътното платно. Полицаите го тествали за алкохол и попитали къде е другия, но той казал че не знае. В показанията си свидетелят подробно обяснява за продължилото след това лечение и получени травми. Между страните по делото не се спори, а това се установява и от ангажираните по делото доказателства, че към датата на ПТП управляваният от ответника автомобил е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/30/117001210025, валидна към 25.06.2017 г. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав прави следните правни изводи: Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Касае за упражняване на регресни права на застрахователя срещу деликвента, възникнали след изплащане на застрахователно обезщетение на трето лице, претърпяло вреди от противоправното поведение на прекия причинител. Регресното право на застрахователя възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав счита, че от страна на ищеца са доказани всички предпоставки за възникване на регресното му вземане по иска с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. В хода на производство по безспорен начин се установи, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента - ответник с негово виновно и противоправно поведение /влязло в сила решение по АНД № 51/2021 г. на РС – Л./, че към датата на ПТП между страните е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", като в изпълнение на задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице обезщетение при настъпване на застрахователното събитие за репариране на действителните вреди в размер на исковата сума с платежни нареждания от 10.03.2020 г. и 15.07.2021 г., както и че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Последната предпоставка се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Т., М. А. и Б. П., които твърдят, че след настъпване на ПТП Г. Х. е напуснал мястото на произшествието. На следващо място от влязлото в сила решение по АНД № 51/2021 г. на РС – Л. е видно, че съдът като отегчаващо отговорността обстоятелства е приел, че обвиняемият /ответник в настоящето производство/ като участник в ПТП с пострадало лице е напуснал мястото на местопроизшествието, без да изчака пристигането на контролните органи, т.е. извършил е нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б“б“ от ЗДвП, за което е административно санкциониран с НП № 17-0297-000233 от 10.07.2017 г. Цитираното решение има последиците на влязла в сила присъда съгласно задължителните указания в ТР 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради изложеното съдът намира за неоснователно направеното в отговора на ИМ възражение, че суброгацията изисква наличието на умишлено поведение от страна на виновното лице, а в решението № 68/23.11.2021 по АНД № 51/2021 г. на РС Л. е прието наличието на несъзнава непредпазливост при извършване на деянието от дееца. В изготвения по делото доклад съдът изрично е указал, че в тежест на ответника е да докаже наличието на неотложна причина, наложила напускането на местопроизшествието, респ. необходимостта наложително да му бъде оказана медицинска помощ, но доказателства в тази насока не бяха ангажирани от негова страна. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е осъществено предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ основание за възникване на правото на регрес на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да получи от виновния водач и ответник по иска Г. Ц. Х. претендираната сума в размер 76 653.49 лв. Неоснователно е направеното от ответника възражение досежно размера на исковата претенция. Обемът на регресната отговорност е изрично посочен чл. 500, ал. 1 КЗ – платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Не може да бъде споделено становището на ответната страна, че с поведението си ищецът е допринесъл за увеличаване размера на полученото от пострадалия обезщетение. Същият е определен с цитираните по-горе решения по гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС и по в.гр.д. № 3285/2020 г. на САС. Ако ответникът има предвид начислените лихви върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, следва да се отбележи, че след постановяване на решение № 1077/09.02.2020 г. по гр.д. № 9453/2018 г. по описа на СГС, което е подлежало на обжалване, ищецът „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“АД е направил частично плащане в размер на 16 694.03 лв. След издаването на изп.лист № 259/11.06.2021 г. на основание решение № 559/28.05.2021 г. по в.гр.д. № 3285/2021 г. по описа на АС - София и в срока за доброволно изпълнение, ищецът с преводно нареждане от 15.07.2021 г. е превел цялата дължима сума в размер на 59 959.46 лв., включваща главница, начислени лихви за периода от 21.08.2017 г. до 07.07.2021 г., разноски за адвокатско възнаграждение и дължими такси по ТТР ЗЧСИ. Не може да се приеме, че ищецът не е платил навреме и доброволно пълния размер на дължимото, като с поведението си спомогнал ЧСИ да начисли допълнителни разноски за лихви, такси и др., след като исковата сума е платена преди постановяване на определение № 50565/17.10.2022 г. по т.д. № 2753/2021 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 559/28.05.2021 г. по в.гр.д. № 3285/2020 г. на САС в обжалваните му части от Б. В. П. и „ЗАД ДАЛЛБОГГ – Живот и здраве“ АД. Поради изложените съображенията настоящата инстанция приема, че предявения от "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск следва да бъде уважен и ответникът осъден на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ да заплати на застрахователя сумата 76 653.49 лв., представляваща платено от "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД застрахователно обезщетение на Б. В. П., заедно с платените лихви и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 27.05.2025 г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на спора ответникът дължи заплащане на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 3066.14 лв. внесена държавна такса, 60.00 лв. – възнаграждение за свидетели, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лв. С оглед въвеждане на еврото като парична единица в РБългария считано от 01.01.2026 г. в съответствие с чл.2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г., присъдените суми следва да бъдат превалутирани от лева в евро при спазване правилата на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Мотивиран от горното, съдът