Решение № 378 от 29.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 405/2024 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №214/09.05.2024г., постановено по т.д. №686/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, е отхвърлен предявеният от „Х.К. Х.“ ООД, ЕИК ••••••••• против „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ••••••••• да се признае за установено по отношение на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК •••••••••, че „Х.К. Х.“ ООД, ЕИК ••••••••• не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ••••••••• сумата 62 864.34лв. по Фактура №••••••••••/02.09.2022г., представляваща служебно определена коригирана стойност на количеството електрическа енергия за електроме𠹕••••••• по партида с клиентски номер •••••••••••, поради установено неизмерване, непълно или неточно измерване с Констативен протокол 672295/13.08.2022г. „Х.К. Х.“ ООД, ЕИК ••••••••• е осъдено да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ••••••••• сумата 660лв., представляващи разноски по делото. Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Х.К. Х.“ ООД. Въведено е оплакване, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдебната практика и фактическата обстановка. Изложени са подробни съображения. Твърди се, че, въпреки че с доклада по делото съдът е възложил в тежест на Е.Ю. да установи наличието на фактическо и правно основание, което е породило правото му да начисли и претендира от ищеца начислената по процесната фактура ел. енергия, че е налице промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване неправилно и/или неточно измерване на количеството електическа енергия, окръжният съд неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че ответникът е доказал всички факти, установяващи дължимостта на сумата, включително и правното основание за начисляването й. Въведено е оплакване, че съдът не се е произнесъл по всички възражения, а и е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е уважил доказателствени искания на страната във връзка с допълнително допуснатата експертиза. Като незаконосъобразност на обжалваното решение са наведени следните доводи: Процедурата по едностранните корекции по ПИКЕЕ от 2019г. никъде не е уредена в общите условия на лицензиянта. С оглед защитата на потребителя е недопустимо монополист да начислява дължими суми, поради неизпълнение на договорно задължение, изпълнението на което зависи единствено от волята на монополиста и по силата на приети от него общи условия. Предвидената процедура за едностранно /без участието на потребителя/ коригиране на сметки за електлическа енергия противоречал на основния принцип, установен в чл.2 ал.2 от ЗЕ, както и на Закона за защита на потребителите, както и на Закона за задълженията и договорите, поради което е нищожна. Наведени са съображения, че излизането извън границите, предвидени в закона при налагане на имуществени санкции при договорно неизпълнение, води до нищожност на „посочената разпоредба“, нарушава основните принципи на договорното право и не обвързва страните със своето съдържание. На следващо място се отрича правото на ответника да продава ел. енергия /Цитирани са мотиви от решението/. Жалбоподателят счита, че доколкото ЗЕ не поставя равенство между двата субекта – краен клиент и снабдител, то само един от двата субекта е задължен да заплати корекцията по ПИКЕЕ. Доколкото в случая не бил представен индивидуален договор на ищеца с ответника с предмет продажба на ел. енергия, то субект на фактурирането следва да е трето на спора лице – или снабдителното дружество, или собственикът на снабдявания обект и именно на продавача на ел. енергия следва да се фактурират претендираните суми. Наведени са доводи относно естеството на нормата на чл.56 ал.1 от ПИКЕЕ, която норма, според жалбоподателя, не е правна норма, която да задължава ищеца, тъй като в случая „ползвател на мрежата“ се явява снабдителното дружество. Твърди се, че, според смисъла на нормата, не е дадено право на мрежовия оператор да получи сумата по фактурата, като е дадено задължение да предостави фактурата на ползвателя на мрежата, но не и да я издаде на свое име. Развити са доводи, че нормата на чл.56 е нищожна, доколкото с нея е дадено право на оператора да издаде фактура на свое име. Твърди се, че уреденото с разпоредбата на чл.56 от ПИКЕЕ, консумираната без измерване ел. енергия, да се заплати не на продавача по договора, а на друг участник в енергетиката, с който ищецът няма договор за продажба на ел. енергия, и който няма лицензия за продажба на ел. енергия, а именно – мрежовия оператор, противоречи на ЗЕ и на ОУ на двете енергийни дружества. Отрича се правото на мрежовия оператор да коригира сметките за продадена ел. енергия, като се твърди, че правото на корекция съществува за крайния снабдител, какъвто ответникът не е. Позовава се на чл.4 ал.3 от ПТЕЕ и чл.44 ал.3 от ЗЕ, отричайки правото на ответника да извършва дейност по продажба на ел. енергия на крайния клиент и в този смисъл не може да притежава правото на корекция по смисъла на чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ, тъй като това право е предоставено от законодателя императивно и изключително на крайния снабдител по смисъла на чл.92 т.2 от ЗЕ, във вр. с чл.94а от ЗЕ. Позовава се на чл.98а ал.2, т.6 и чл.104а ал.2, т.5 от ЗЕ, във вр. с чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.120 от ЗЕ, както и на легалното определение на понятието „краен снабдител, дадено с пар.1, т.28а от ДР ЗЕ. Развити са доводи за наличие на договорни отношения само между ищеца, като краен клиент и крайния снабдител – ЕВН ЕС и с ЕВН ЕР.3., която договорна връзка е възникнала по специялния ред, уреден в чл.98а от ЗЕ, като по този начин се отрича наличието на пряка договорна връзка между потребителя и ответното дружество. В тази връзка се твърди, че нормата на чл.50 от ПИКЕЕ регламентира единствено възможността на оператора да извършва изчисленията, без обаче да може да има право да коригира сметката на крайния потребител. Цитиран е договор за достъп и пренос от 26.09.2016г., цитиран и в мотивите на обжалваното решение, на което се основава и твърдението, че между страните няма уговорка за приложението на чл.50 от ПИКЕЕ. Поддържа се възражение, че мястото на измерване е поставено не на законоопределеното такова място, доколкото жалбоподателят е собственик на трафопоста, като се позовава на нормата на чл.120 от ЗЕ. Предвид така изложеното, жалбоподателят счита, че за ответника не е налице законово основание за претендиране на процесната сума, дори и да се приеме, че ПИКЕЕ са проиложими към отношенията между страните, защото ответникът не е установил твърдените и описани в КП факти. Цитирани са мотивите от решението, с които съдът е приел, че липсват писмени данни за извършване на последващи проверки до датата на процесната проверка, извършена на 13.08.2022г., но жалбоподателят счета, че съдът е следвало и не е коментирал какви следва да са последиците от тази липса, предвид задължението на ответника, регламентирано с чл.42 ал.5 от ПИКЕЕ. В тази връзка жалбоподателят се позовава на неизпълнение на задължението на ответника за обслужване на измервателните системи, което, според него, следва да бъде скрепено със санкции. Твърди се, че както твърденията на ответника, така и събраните по делото доказателства, са противоречиви, а възприетите от първоинстанционния съд факти като доказани са косвени. Поддържа се оплакване, че съдът не е коментирал обстоятелството, че свидетелят на ищеца е отказал да подпише протокола, като, според жалбоподателя, този отказ е продиктуван от обстоятелството, че описаните в КП факти не са кореспондирали с истината – недоказано е останало обстоятелството за липса на пломби на таблото, съответно в КП е написано, че има поставени пломби на измервателната система, т.е. – следвало да се приеме, че ако схемата на свързване е объркана, е объркана от служител на ответника. Направен е коментар/анализ на данните/доказателствата по делото, като се твърди, че всички представени от ответника документи не отразяват фактическото положение, както към датата на изготвянето им, така и в предходния период, а съдът неправилно е приел за верни всички факти, описани в КП, без да вземе предвид направените от страната оспорвания и доказателства, установяващи неистинност на протокола, като жалбодателят се позовава на доказателствената тежест на ответника за установяване описаните в КП факти, като са коментирани доказателствата в тази насока. Въведено е твърдение, че ответникът следва да отразява само реалното енергийно потребление, както и да постави СТИ на законоопределените места. Твърди се и че не е доказано описаните в КП промени да са вследствие на поведение на потребителя, като основната отговорност за поддръжката, изправността на СТИ, отчетността на същите по законов път е възложена на електроразпределителното дружество, без да е възможно да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия. В тази връзка се твърди, че, дори и да е налице промяна в схемата на свързване, която да се отразява в системите на ответното дружество, то същото недопустимо не е установило намесата веднага, а е изчакало за целия процесен период, за да може да се формира така начисленото и невъзможно за потребление количество ел. енергия. Наведени са доводи, че правилата на ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на отношенията между потребителя и крайния снабдител и я модифицират в полза на дружеството – ответник, което пък е трето за договорната връзка лице. Тези правила не са част от самия договор за доставка на електроенергия, но са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на пар.1, т.3б, т.27г от ДР ЗЕ. Наведени са съждения, че съдържанието на КП, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на схемата за свързване към момента на проверката, без да доказва виновно неизпълнение на договорно задължение, увреждащи действия или бездействия от страна на купувача на ел. енергия, довели до техническите аномалии, каквато, според жалбоподателя, е същността на доказване в настоящето производство. Твърди се, че от страна на дружеството не са ангажирани доказателства от негова страна да е изпълнено задължението по обезпечаване на достъпа до СТИ, както и същото да е поставено на границите на собственост, като, съгласно закона, ответното дружество носи задължението да монтира и поддържа СТИ, до които да има ограничен достъп. Но в конкретния случай, с оглед фактуриране на ел. енергия само на ищеца, а не на реалните потрпебители на ел. енергия, от страна на ответника не са изпълнени законовите изисквания за измерване на ел. енергия. Евентуално се твърди, че, ако са налице основания за начисляване на допълнителна сума, то следва да се вземат предвид изплатените вече суми, като е изразено несъгласие с изводите на първостепенния съд в тази насока, като жалбоподателят се позовава на допълнителното заключение от съдебнотехническа експертиза. Възразява се, че вещото лице е взело като метод на изчисление не формулите по ПИКЕЕ, а реално изразходвани киловати ел. енергия в последващата година. Т.е. – реално, ако е имало неизмерване или грешка в измерването, то ответното дружество се е обогатило за общо около 1500квч, чиято левова равностойност по високите цени възлиза на 1 5000, 64608 или общо 9 691, 20лв. Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел за доказани обстоятелства, за които страната изрично е възразила – и конкретно присъствието на полицай по време на проверката, като са наведени твърдения, че полицай е дошъл по-късно, същият не е присъствал на самата проверка, не е влизал в помещението, в което е била измервателната група. С подписа си полицаят е удостоверил само, че е извършена проверка, но не и фактическата обстановка, описана в протокола. Твърди се и че неправилно съдът е приел, че проверката е протекла по правилата на ПИКЕЕ, както и че жалбоподателят е надлежно уведомен. Твърди се и че за отчетената грешка в измерването също не са представени данни, като жалбоподателят се позовава на наведено възражение – оспорване на еталонния уред, с който е измерена грешка, да е годен и сертифициран, като доказателства от настрещната страна в тази насока не са ангажирани. В тази връзка се съдържа оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че това обстоятелство е ирелевантно, доколкото намесата в схемата на свързване трябва да влияе на отчитането, а двете условия за санкциите по ПИКЕЕ – за промяна на схемата на свързване и неотчитане и/или неточно отчитане, следва да са налице кумулативно. Поддържа се и оплакване, че съдът не е коментирал и двете взаимоизключващи се твърдения, както на експерта, така и на ответника – а именно, че в електромера няма индикации кога е началото на неправилното измерване на ЕЕ, поради което не може да се определени началният момент на неправилното измерване, като са коментирани разясненията на вещото лице, че констатациите във връзка с СТИ и отчетите показват, че намеса в схемата на измерване е имало и преди процесния период и в тази връзка се твърди, че е напълно възможно да се установи времето, през което евентуално е имало нарушение. Развити са и доводи, че окръжният съд не е коментирал обстоятелството, че допустимите технологични разходи на ответното дружество, според решението на КЕВР, са 8% от количеството пренесена ел.енергия, като в тях се включват техническите загуби, както и нетехническите, каквито са неотчетените количества ел. енергия в резултат на намеса при измерването. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. /В началната част на въззивната жалба се съдържа непрецизно искане „да отхвърлите първоначално предявените срещу доверителя ми искове и уважите предявените насрещни искове“./ В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Е.Ю.“ ЕАД, се оспорва подадената въззивна жалба с насрещни доводи. Претендират се разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение. В писмения отговор се съдържа възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар в случай че същият не е съобразен с правната и фактическа сложност на спора, както и с разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С въззивната жалба и постъпилия отговор не са заявени доказателствени искания. Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание. Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното: Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК. Ищецът „Х.К. Х.“ ООД основава предявенията се по предявения срещу „Е.Ю.“ ЕАД отрицателен установителен иск на следните обстоятелства: Ответникът е издал Фактура №••••••••••/02.09.2022г. на стойност 62 864.34лв, като ищецът оспорва, че дължи посочената сума, тъй като „Е.Ю.“ ЕАД не разполага с лиценз за продажба на електроенергия и дължимата сума не отговаря на реалното месечно потребление, което се отчита и заплаща от ищеца за същия имот и точка на присъединяване по друга партида. За процесната корекционна фактура липсва реален инкасаторски отчет въз основа на утвърден график. По издадените фактури за текущо месечно потребление е заплатено от ищеца в това число и за периода, за който е направената корекция и това не е отчетено от ответника и не е приспаднато от процесната сума. Позовава се на нередовност на фактурата като счетоводен документ /не е кредитно или дебитно известие/, тъй като с нея се увеличава стойността и размерът на доставката на електроенергия за период, за който вече има издадени други фактури. Наведени са доводи относно приложението та нормата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Отрича се договорната връзка между страните по делото и оттук – правото на ответника по чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ да издава фактура за корекция и да я предявява за плащане на потребителя, както и да получи плащане, като съобразно Общите условия продавачът на електроенергия събира всички суми за продадената електроенергия в това число и мрежовите услуги, дължими на мрежовия оператор. Твърди се, че цената за ел. енергия се заплаща от потребителя на крайния снабдител. Ищецът оспорва извършването на проверка за установяване на нарушение, извършването на нарушение от страна на ищеца и се твърди, че не е извършвано нерегламентирано ползване, нерегламентирана манипулация и не е използвана електроенергия без измерване на количеството. Възраженията срещу дължимостта на сумата, предмет на фактура №••••••••••/02.09.2022г., се поддържат под формата на оплаквания срещу правилността на първоинстанционното решение, посочени по-горе. Искането, с което е сезиран окръжният съд, е да се постанови решение, с което да се признае за установено, че „Х.К. Х.“ ООД не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД сумата от 62 864.34лв. по Фактура •••••••••/02.09.2022г. Това искане се поддържа и с допълнителната искова молба. В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника „Е.Ю.“ ЕАД, както и отговор на допълнителната искова молба, се оспорва исковата молба, като се въвеждат насрещни твърдения и доводи. След като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба и изразените от страните защитни тези, съдът прие за установено следното: Няма спор относно специфичния характер на създадените между страните отношения, намиращи законовата си регламентация на първо място в Закона за енергетиката. Касае се за правоотношения със специален предмет от сферата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа, доставяне на електрическа енергия, уредени, освен със специален закон – Закона за енергетиката и в редица подзаконови нормативни актове, тези регламентирани в чл.83 ал.1 от ЗЕ, като в случая спорът е свързан с прилагането на подзаконовия нормативен акт, визиран в чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ - Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. Ищецът е „краен клиент“ по смисъла на пар.1, т.27г от ДР ЗЕ - клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Ответникът е „оператор на разпределителна мрежа“ – по смисъла на пар.1, т.34б, б.А от ДР ЗЕ - лице, оператор на електроразпределителна мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. С отговора на допълнителната искова молба е представен и Договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия, вписан в Регистъра под №18187163-1/26.09.2016г., сключен между ищцовото дружество, в качеството на мрежови клиент - собственик на захранения с електрическа енергия обект и ответника, в качеството му на оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ /наименован лицензиант/. Пар.28а, б. „а“ от ДР ЗЕ съдържа и дефиниция на понятието или друг субект на елекроенергийната система – „краен снабдител“ - енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, като, според твърденията на жалбоподателя, краен снабдител е ЕВН ЕС. Правният спор в случая е изведен от нормата на чл.50 от ПИКЕЕ, съгласно която в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване /СТИ/ не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, както и от процедурата, регламентирана в Раздел IX от ПИКЕЕ „Ред и начини за преизчисляване на количеството електрическа енергия“. По реда на чл.49 от този раздел операторът на електроразпределителната мрежа – ответното дружество, чрез негови служители, е съставил Констативен протокол №672295/13.08.2022г. Констативният протокол съдържа данни за извършена на 13.08.2022г. проверка в обект „Г.Х.П.“ - гр.П., ул. „И.“ №•• – собственост на ищцовото дружество, по отношение електромер фабричен №••••••••, с пломба на клемореда №73/22/79 ЕР. Отразено е, че електромерът се намира в ГРТ, заключено от клиента, но електромерното табло не е пломбирано /не се посочва номер на пломба/ и се констатира грешна схема на свързване, изразяваща се в разменени начала на вторичната система на измервателната група - начало на система „А“ е свързано с начало на система „В“ и начало на система „В“ е свързано като начало на система „А“. Грешната схема е в междинен клеморед посока електромера. След проверката е възстановена нормалната схема на свързване. Протоколът е подписан от представители на „Е.Ю.“ ЕАД, свидетел - О.М. и представител на РУ П. Д.С.. Отразен е отказ на представител на клиента /ищцовото дружество/ да подпише констативния протокол. Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.2 – ал.4 от ПИКЕЕ, констативният протокол се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител; при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора; в констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител; при последния случай, в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол, операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Констативен протокол №672295/13.08.2022г. съответства на всички формални изисквания, визирани в чл.49 ал.2 – ал.4 от ПИКЕЕ. Същият е съставен в присъствието и носи подписите на представители на оператора – И.И. /разпитан и като свидетел по делото/ и Й.; О.М. – свидетел, като е удостоверен отказ на клиента или негов представител да подпише констативния протокол. Последното обстоятелство /отказ да се подпише КП/ се установява от съвпадащите показания на свидетеля И. – посочен от ответника и свидетеля Г.Ф. – от групата на свидетелите на ищеца /баща на един от управителите на дружеството жалбоподател/. Вярно е, че представеният констативен протокол съдържа и подпис на представител на РУ П. – Д. С.. Но всички възражения на жалбоподателя, касателно този подпис и присъствието или неприсъствието на представител на РУ при проверката са ирелевентни, тъй като нормата на чл.49 от ПИКЕЕ не изисква присъствието на полицай при проверката, нито подписване на КП от представител на РУ. Единствено разпоредбата на чл.58 от раздел IX от ПИКЕЕ, предвиждаща, в случаите, когато при извършена проверка се установи неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система, съответният мрежови оператор незабавно да уведоми за това Министерството на вътрешните работи, но тази норма предвижда друга – последваща процедура, евентуално ангажираща друг вид отговорност на ползвателя и тази процедура не е елемент от процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ – съставяне на констативен протокол. Ищецът е уведомен с писмо с обратна разписка от 19.08.2022г. за направените проверка и корекция на стойността на използваната електроенергия. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че проверката е протекла по правилата на ПИКЕЕ, както и че жалбоподателят е надлежно уведомен, като оплакванията на последния в тази насока са неоснователни. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, касаещи удостоверените фактически обстоятелства в Констативен протокол №672295/13.08.2022г. Тези възражения се опровергават не само от показанията на свидетеля И.И. /подробно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение, към които, на основание чл.272 от ГПК, въззивната инстанция препраща/. Извод за промяна на схема на свързване, водеща до неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия по смисъла на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, се извежда категорично от допуснатата при първоиинстанционното разглеждане на делото съдебнотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, отразената в КП промяна е довела до състояние на неправилна схема на свързване на имота на ищеца. Вещото лице е разяснило, че, за да се отчита коректно електрическата енергия, е необходимо на фаза „А“ да отговаря ток „А“, на фаза „В“ да отговаря ток „В“ и на фаза „С“ да отговаря ток „С“. Констатираната грешна схема на свързване се изразява в грешна схема на свързване в междинен клеморед посока електромера - разменени начала на вторичната система на измервателната група - началото на система „А“ е свързано като начало на система „В“ и начало на система „В“ е свързано като начало на система „А“ и тази грешна схема води до това, че електромерът отчита частично количеството на реално консумираната от обекта електрическа енергия. Заключението на вещото лице за наличие на грешна схема на свързване при процесното СТИ е подкрепено с извършено лично от вещото лице лабораторно изследване - на 07.06.2023г., в лабораторията на Централа №2 на „Е.Ю.“ ЕАД е сглобено електротабло като това, което се намира на адрес гр.П., ул. „И.“ №•• и е извършено експериментално измерване на СТИ при нормална схема, като се констатира грешка от +0.41%. При схема като тази, описана в Констативен протокол 672295/13.08.2022 г. на „Е.Ю.“ ЕАД, се констатира грешка от - 98%, каквато приблизителна грешка /незначително по- малка/ е отразена и в Констативен протокол №672295/13.08.2022г. – „-96, 8%“. По този начин се опровергава възражението на жалбоподателя, че за отчетената грешка в измерването не са представени данни. Що се отнася до възражението на жалбоподателя относно годността на еталонния уред, с който е измерена грешка и неговата сертификация, следва да се посочи, че съгласно заключението от СТЕ, описаният в КП 672295/13.08.2022г. уред ЕМSISТ може да измерва посочените в протокола стойности, но това измерване не рефлектира върху определянето на количеството доначислена електроенергия по цена за технологичен разход в случая. А възражението на жалбоподателя в насока, че от насрещната страна не са ангажирани доказателства относно годността на този уред, е изцяло неоснователно, тъй като въпросът, на който е отговорило вещото лице, е зададен от ответника и отговорът на този въпрос /т.9 от заключението/ е положителен. Заключението от съдебнотехническата експертиза, като компетентно изготвено, основано на знания на експерта в съответната област, се кредитира изцяло. Като цяло заключението не е оспорено от страните, като от страна на процесуалния представител на ищеца е заявено оспорване само досежно ценообразуването. Във връзка с заявеното оспорване е уважено доказателствено искане на ищеца, като е допусната допълнителна съдебнотехническа експертиза със задача за алтернативно изчисляване на сумата, „която евентуално се дължи“. В тази връзка оплакването на жалбоподателя, развито във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по всички възражения и е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е уважил доказателствени искания на страната във връзка с допълнително допуснатата експертиза е неоснователно и не съответства на данните по делото. Казаното до тук сочи на правилност на изводите на окръжния съд относно наличието на промяна на схема на свързване, водеща до неточно измерване на количествата електрическа енергия, като доказателствената стойност на съставения по реда на чл.49 от ПИКЕЕ констативен протокол не е оборена. Извод в противната насока не може да се направи и от показанията на свидетелите Т. и Ф.. Тезата на жалбоподателя, че отказът на свидетеля Ф. /присъствал при проверката, според дадените показания – наблюдавал проверката от вратата/ да подпише протокола, е продиктуван от обстоятелството, че описаните в КП факти не са кореспондирали с истината, се опровергава от показанията на самия свидетел. Показанията на свидетеля /дадени в ОСЗ от 28.04.2023г./ са: „Аз отказах да подпиша, защото не съм компетентнен“. Нелогична е и тезата на жалбоподателя в насока, че ако схемата на свързване е объркана, е объркана от служител на ответника, като извод в тази насока не може да се направи от ангажираните от ищеца гласни доказателства – показанията на свидетелите Т. и Ф.. Следващият, очертан с исковата молба и пренесен пред въззивната инстанция, спорен въпрос е правен и той е кой правен субект е легитимиран да издаде фактура и кой има право да получи от крайния битов клиент начислената в резултат на корекцията суми – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа. Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя за липсата на законово основание за ответника, в качеството му на оператор на разпределителната мрежа, да издаде фактура за преизчислената електрическа енергия, тъй като същият не бил активно легитимиран по това вземане. Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, отричащи активната легитимация на оператора на разпределителната мрежа, с аргументи, касаещи естеството и приложението на разпоредбите на чл.50 и чл.56 от ПИКЕЕ. По отношение позоваването на разпоредбата на чл.98а ал.2, т.6 от ЗЕ, следва да се посочи, че нормата регламентира задължителното съдържание на Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия – т.е. ОУ, обвързващи крайния снабдител и крайния клиент. Като елемент от това съдържание т.6 от разпоредбата предвижда: ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1, т.6. На свой ред разпоредбите на б. „а“ и б. „б“ регламентират реда за уведомяване в хипотезите на извършена корекция в полза на всяка от страните по Общите условия, обвързващи крайния снабдител и клиента на потребена енергия. /чл.98а ал.2, т.6, б. „а“ - в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3; б. „б“ - в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3/. Т.е. – тази разпоредба се отнася до правоотношения между субекти на елекроенергийната система – краен клиент и краен снабдител и по-конкретно до съдържанието на обвързващите ги Общи условия, а в случая страните по спора са „краен клиент“ по смисъла на пар.1, т.27г от ДР ЗЕ и „оператор на разпределителна мрежа“ – по смисъла на пар.1, т.34б, б.А от ДР ЗЕ. Казаното се отнася и до нормата на чл.104а ал.2, т.5 от ЗЕ, отнасяща се до съдържанието на Общите условия – публично известни относно използването на електропреносната, съответната електроразпределителна мрежа от крайните клиенти. Нормата на чл.120 от ЗЕ, на която също се позовава жалбоподателят, пък касае начина на измерване на електрическата енергия, доставена на крайни клиенти - със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В случая се касае до други правоотношения между субекти на елекроенергийната система – краен клиент и оператор на електроразпределителна мрежа. От своя страна разпоредбата на чл.98а ал.2, т.6 от ЗЕ, на която се позовава жалбоподателят, изрично препраща „съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 – т.е. - Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. /Правилата/. А разрешаването на спорния въпрос, касаещ правоотношенията между краен клиент и оператор на електроразпределителна мрежа и кой е легитимиран да установи, съответно преизчисли и съответно – фактурира и получи стойността на преизчислено количество електрическа енергия, се извежда от разпоредбите на раздел 9-ти от Правилата „Ред и начин за преизчисляване количеството електрическа енергия“. Разпоредбите на раздел 9-ти от Правилата не уреждат договорните отношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива /при различните хипотези – чл.50 – чл.56/, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на Правилата. Доколкото подзаконовата нормативна уредба не съдържа регламентация на договорни отношения, то ирелевантни са всички доводи на жалбоподателя, за „излизане извън границите, предвидени в закона при налагане на имуществени санкции при договорно неизпълнение, за нарушаване основните принципи на договорното право, а доводите за нищожност на правни, подзаконови норми, са правно несдържани. Разпоредбите на чл.50 – чл.56 от ПИКЕЕ регламентират своеобразен извъндоговорен резултат и регламентираният с тях фактически състав не предвижда приспадане от преизчислената сума на сумата, дължима/платена за реално консумирана ел. енергия. Както се посочи, съгласно чл.49 ал.1 от Правилата, при извършване на проверки по реда на тези правила, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Разпоредбата на чл.56 от този раздел регламентира кой е операторът на съответната мрежа при преизчисляване на количества електрическа енергия при хипотезите, визирани в раздел 9-ти: ал.1 - В случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги и за „задължения към обществото“; ал.2 - Ползвателят на мрежата /респ. – крайният клиент/ заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал.1; ал.3 - Преизчислените количества електрическа енергия по ал.1 се фактурират…. Следователно разпоредбата на чл.56 от ПИКЕЕ е приложима в правоотношенията краен клиент и оператор на електроразпределителна мрежа, а тази – на чл.98а е приложима в отношенията краен клиент и краен снабдител и по-конкретно до съдържанието на обвързващите ги Общи условия. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на електрическа енергия, преизчислена по правилата на ПИКЕЕ на оператора на елекроразпределителната мрежа. /В аналогичен смисъл решение №85/27.06.2022г. по гр.д. №2528/2021г., четвърто г.о. на ВКС и др./. В този смисъл следва да се посочат като ирелевантни твърденията и доводите на жалбоподателя за наличие на облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия с друго юридическо лице. Жалбоподателят се позовава на нормата на чл.92 т.2 от ЗЕ, която сочи като страна по сделките с електрическа енергия „краен снабдител“, но пропуска т.4 и т.6 от нормата, които определят като страни по правоотношенията от електроенергийната система „краен клиент“ и „оператор на електроразпределителна мрежа“. Горният извод не се променя и от друга разпоредба на ЗЕ, на която се позовава жалбоподателят – чл.44 ал.3 от ЗЕ. Вярно е, че съгласно чл.44 ал.3 от ЗЕ, на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон. Разпоредбата на чл.44 от ЗЕ е в гл. Четвърта, раздел първи от ЗЕ – „Издаване на лицензи“. В случая обаче не се касае за дейност, подлежаща на лицензиране. Касае се за регламентирано право с подзаконов нормативен акт на оператор на електроразпределителна мрежа да получи от крайния битов клиент начислената в резултат на корекция сума. А подзаконово нормативно регламентираното право не е в противоречие с общия дух на закона – ЗЕ. Ето защо не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че предвидената процедура за едностранно коригиране на сметки за електрическа енергия противоречал на основния принцип, установен в чл.2 ал.2 от ЗЕ, както и на Закона за защита на потребителите, както и на Закона за задълженията и договорите, поради което е нищожна. Разпоредбата на ал.1 от чл.2 от ЗЕ регламентира основните цели на Закона, а въведеният с ал.2 принцип е насочен към гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите, но и гарантиране на националните интереси. Позоваването на нищожност на процедурата на коригиране на сметките за електрическа енергия на практика е позоваване на нищожност на подзаконова нормативна уредба – чл.49 и сл. от ПИКЕЕ и то е правно несдържано, доколкото компетентен да се произнесе по валидността на правна норма е само КС /А разпоредбите на раздел 9-ти от ПИКЕЕ не са обявени за противоконституционни./ По отношение на останалите разпоредби, на които се поизовава жалбоподателят, следва да се посочи: разпоредбата на чл.4 ал.3 от ПТЕЕ, която гласи: независимият преносен оператор и операторите на разпределителни мрежи закупуват електрическа енергия само за покриване на технологичните разходи в мрежите за всеки отделен интервал на доставка – съдържа правила относно пазар на електрическа енергия чрез двустранни договори, каквато хипотеза не е предмет на регулиране с раздел 9-ти от ПИКЕЕ. Нормата на чл.94а ал.1, /както сега действащата й редакция, така и преди измененията ДВ бр.96/2023г. и ДВ бр.39/2024г./, според систематичното й място – раздел V „Търговски взаимоотношения. Страни по сделките с електрическа енергия“ съдържа също регламентация при нормално развитие на правоотношенията между субектите на електроенергийната система – краен снабдител – битови клиенти /чл.94а ал.1 от ЗЕ/. Тук следва да се акцентира на заключението от СТЕ, дадено и на база извършени собствени изчисления, при съобразяване на нормативната уредба, че при изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетената електрическа енергия съобразно правилата на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ /При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/ неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/ неправилно/ неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8- часово натоварване/. Вярно е, че заключението съдържа констатации в насока, че при проверка в регистъра с данни, снети от паметта на електроме𠹕•••••••, е установено драстичен спад на отчетеното количество електрическа енергия в по-ранен период /още в периода 17.06.2022г. – 19.06.2022г.; 24.06.2022г. - 26.06.2022г.; 01.07.2022г. - 03.07.2022г.; 22.07.2022г. - 24.07.2022г.; 05.08.2022г. - 07.08.2022г., 12.08.2022г. – 13.08.2022г. – които са почивни дни от седмицата/. Не се касае за две взаимоизключващи се твърдения, както на експерта, така и на ответника, че в електромера нямало индикации кога е началото на неправилното измерване на ЕЕ – както се твърди от жалбоподателя. Оплакването му, че не е определен началният момент на неправилното измерване е неоснователно, доколкото нормата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ визира два алтернативни периода за изчисляване на количеството електрическа енергия - от датата на констатиране на неизмерване/ неправилно/ неточно измерване до последната извършена проверка и период от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/ неправилно/ неточно измерване, като в случая изчислението правилно е извършено по втория вариант. А заключението от СТЕ не съдържа конкретна констатация за начален период на неправилно или неточно измерване и доводът на жалбоподателя, че операторът на ерлектроразпределителната мрежа – ответникът, недопустимо не е установил намесата веднага, а е изчакал за целия процесен период, за да може да се формира така начисленото количество ел. енергия е изцяло неоснователен. Вярно и че експертът е констатирал, че в тримесечен период до 13.08.2022г. техническа проверка /обслужване/ на електромера и на таблото не е извършвана, но заключението съдържа и констатация, че електромерът подлежи на последваща проверка през 2024г., както и че са спазени сроковете по Заповед №А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. относно периодичните проверки по Закона за измерването. За пълнота следва да се посочи, че нормата на чл.42 ал.5 от ПИКЕЕ, на която се позовава жалбоподателят, не предвижда последици за необслужване на измервателните системи във визирания в нормата тримесечен срок. Вещото лице е дало заключение и че остойностяването на допълнително начисленото количество електрическа енергия е извършено съобразно правилата на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ /Преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор/, като вещото лице е посочило конкретно утвърдената с решения на КЕВР прогнозна пазарна цена през процесния период /в.4 от заключението/. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че вещото лице е взело като метод на изчисление не формулите по ПИКЕЕ. /Реално изразходвани киловати ел. енергия в последващата година 2023г. са взети като база от вещото лице в допълнителното заключение, което със задача за алтернативно изчисление на дължимата сума, според посочен от ищеца период, но доколкото, както се посочи, правилно е приет като отчетен период визираният в чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ тримесечен период, заключението от допълнителната експертиза е ирелевантно./ Съпоставката на разпоредбите на ЗЕ с нормите на чл.50 – чл.56 от ПИКЕЕ водят до извод за законово основание и активна легитимация на оператора на електроразпределителната мрежа да издаде фактура за преизчислената електрическа енергия, тъй като същият е активно легитимиран по това вземане – да претендира директно заплащане от крайния клиент. Фактическото състояние, установено с процесния констативен протокол, изцяло се препокрива с дефиницията, съдържаща се в чл.56 ал.2 от ПИКЕЕ - промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия. Правото на оператора на съответната мрежа – в случая на разпределителната мрежа, да извърши едностранна корекция на количеството неотчетена електрическа енергия, регламентирано в чл.56 от ПИКЕЕ, не е обусловено от реална доставка на ел.енергия. Ето защо всички доводи и възражения на жалбоподателя за неточно установяване и липса на установяване на количество „реално ползвана“ ел. енергия, доводи в насока, че допълнително начислените количества ел. енергия представляват съществуващ, реален технологичен разход за оператора на мрежата на Е.Ю. – съответно – за недоказаност на вземането на Е.Ю. по основание и размер, за неустановеност на датата на нерегламентирана промяна на схемата за свързване, са неоснователни, с оглед разпоредбите на чл.50 – 56 от ПИКЕЕ и към подзаконово изрично регламентираното право на оператора на електроразпределителната мрежа да преизчисли количество електрическа енергия и да търси вземането си от крайния потребител. Доколкото се касае за извъндоговорна отговорност, ирелевантни са доводите на жалбоподателя в насока, че разпоредбите на чл.50 – чл.56 от ПИКЕЕ не са инкорпорирани договорно или в Общи условия. Разпоредбите на чл. 50-56 от ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата /В този смисъл, освен цитираните от въззиваемата страна, решение №50186 по гр. д. № 4372/2021г., ІV г.о.; Решение №50084/14.06.2023г. на ВКС по гр. д. № 1307/2022г., IV г.о.; Решение №50012/21.02.2023г. на ВКС по гр. д. № 4632/2021г., III г.о. и др./. Ирелевантни са доводите на жалбоподателя за недоказаност описаните в КП промени да са вследствие на поведение/вина на потребителя. Подзаконовите норми не изискват доказване на виновно поведение на потребителя, то е без оглед на субективното отношение на потребителя, защото целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване – да установи дължимата сума за мрежови услуги и за „задължения към обществото“, като целта не е да се ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. /Аргумент в тази насока е и специалният текст на чл.58 от ПИКЕЕ, предпоставящ друга процедура, инициирана от незабавно уведомяване от съответния мрежови оператор МВР и реализиране на друг вид отговорност/. Относно хипотезите, визирани в чл.50 -56 от ПИКЕЕ, ирелевантни са и доводите на жалбоподателя за неизпълнение от страна на електроразпределителното дружество на задължения по обезпечаване на достъпа до СТИ. Всички доводи, свързани с това възражение и приложението на чл.120 от ЗЕ, на чл.14 от ПИКЕЕ, освен че са нововъведени и ирелевантни, остават само в сферата на твърденията. Нововъведено е, а и е неоснователно възражението, свеждащо се до допустимите технологични разходи на електроразпределителното дружество /според решението на КЕВР - 8% от количеството пренесена ел.енергия/. За пълнота, доколкото в исковата молба ищецът се позовава на наднационална правна норма, следва да се посочи, че липсва основание да се приеме противоречие на разпоредбите на чл.50 – чл.56 от ПИКЕЕ с норми на наднационалното право и конкретно – чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Нормата регламентира необходимостта от измерване и информативни сметки за енергийното потребление, но при договорна обвързаност, а нормите на ПИКЕЕ – чл.50 – чл.56, визират предпоставки за извъндоговорна отговорност. По изложените съображения установено е наличието на фактическо и правно основание, което е породило правото на оператора на електроразпределителната мрежа – Е.Ю. ЕАД, да начисли и претендира от ищеца, настоящ жалбоподател, начислената по процесната фактура ел. енергия, доколкото е установено промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване неправилно и/или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Като е стигнал до този извод, окръжният съд правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства, които не са косвени, както се твърди от жалбоподателя, е приел, че ответникът е доказал всички факти, установяващи дължимостта на сумата, включително и правното основание за начисляването й. В този смисъл въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено. По разноските, сторени пред въззивната инстанция: Въззиваемата страна претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да бъде определено съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25 ал.2 от НЗПП и то, съобразно фактическата и правна сложност на делото и съобразно обжалваемия материален интерес, следва да бъде в размер на 400лв. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд