Решение № 420 от 12.7.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 339/2023 г.

Производството е инициирано с въззивна жалба с вх. №1265/13.02.2023г., подадена от адв. В. Г. - особен представител на Н. К., против решение №10/16.01.2023г., постановено по гр.д. №1103/2021 г. по описа на РС гр. С. Излагат се оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт и е направено искане за отмяната му и постановяване на нов, с който да бъдат отхвърлени, предявените от „Л. Р82” ЕООД искове. Отговор на ВЖ е депозиран от пълномощника на ищеца, който съдържа аргументи в подкрепа на изводите в атакуваното решение. Направено е искане за потвърждаване на същото. В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл. 266 от ГПК. След анализ на събрания от районния съд доказателствен материла, решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното: Видно е от писмените доказателства, че „Л. Р82” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. и представлявано от управителя Р.К.Л. притежава център за професионално обучение (ЦПО) „Л.”. Той има лицензия за професионално обучение № ••••••••••, издадена от Националната агенция за професионално образование и обучение по реда на чл. 42, т. 2 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). В предмета на лицензията са включени дейностите по извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация, съгласно чл. 12, т. 1, 2, т. 6 и в съответствие с чл. 49а, ал. 1 от ЗПОО по професии и специалности, сред които и по професия „Оперативен счетоводител” – специалност „Оперативно счетоводство, трета степен на професионална квалификация”. Н. К. е подала заявление на 16.04.2019г. до директора на ЦПО „Л.”, с което е заявила желание за включването й в обучение по „Оперативно счетоводство”. По повод на това на 24.09.2019 год. в гр. С.между ЦПО „Л.” при „Л. Р82” ЕООД, представлявано от Л.Л. - като обучаваща организация и ответницата - като обучаван е бил сключен договор за обучение, по силата на който ЦПО се задължил да предостави на ответницата обучение за придобиване на трета степен на професионална квалификация по специалността „Оперативно счетоводство” в периода от 26.09.2019 год. до 05.12.2020 год. срещу такса за обучението в размер на 1800 лева. Страните по договора са съставили погасителен план, съгласно който дължимата сума от 1 800 лева следвало да се плати на 14 вноски от по 130 лева, вносими на 28- мо число на месеца. От представения по делото погасителен план се установява, че до 06.02.2020 год. ответницата е внесла следните вноски: на 28.09.2019 год. – 130 лева; на 29.10.2019г. – 130 лева; на 04.01.2020 г. – 130 лева; на 04.01.2020г. – 130 лева и на 06.02.2020 год. – 70 лева или общо сумата от 590 лева. От списък на курсистите от курс ПК „Оперативно счетоводство” се установява, че общият им брой е бил 8 курсисти, един от които и ответницата. Периодът на обучение е бил от 26.09.2019 год. до 10.12.2020 год., като К. и друго лице участвали по заявление, т.е срещу заплащане. Видно е от списъка на преподавателите в квалификационен курс по професия „Оперативен счетоводител”, специалност „Оперативно счетоводство” в ЦПО „Л.”, че общият брой на учебните часове от курса възлизал на 960 учебни часа. Свидетелите сочат, че за периода от 13.03.2020г. до 09.06.2020г. обучението е било преустановено, поради въведените в страната противоепидемични мерка във връзка с пандемията от Ковид – 19. След възстановяване на обучението на 19.06.2020 год., ответницата Н. К. подала заявление до ЦПО Л.” при „Л. Р 82” ЕООД с вх. № ЕФМП -8, с което на основание чл. 4, ал. 4 и чл. 4, ал. 5 от договора, е уведомила управителя, че поради настъпила съществена промяна на условията на изпълнение по сроковете на договора, във връзка с прекъсване на обучението по повод обявеното извънредно положение и извънредни мерки заради коронавирус, желае да прекрати договора за обучение. Уведомила е управителя, че същото трябва да се счита като едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, считано от 19.06.2020 год. На 07.07.2020 год. ответницата е получила писмо от управителя на ЦПО, с което я е уведомил, че не са налице посочените условия за прекратяване на договора и че при отсъствия от учебните часове им дължи неустойката, уговорена в чл. 3.1 от договора. На 28.07.2020 год. ответницата със заявление с вх. № ЕФМП- 9 е оттеглила заявлението си за прекратяване на договора. На 23.06.2021 год. ответницата е подала ново заявление до управителя на центъра с вх. № Об-05, с което отново на основание чл. 4, ал. 4 и чл.4, ал. 5 от договора е направила изявление за едностранно прекратяване на договора, поради настъпила съществена промяна на условията за изпълнение на сроковете на договора във връзка с прекъсване на обучението по курса. Управителят на ЦПО й е отговорил със заявление с вх. № Об-07 от 30.07.2021 год., с което поради пропуснати 293 учебни часа в периода от 09.06.2020 год. до 23.06.2021 год., представляващо 30, 52% от общия хорариум, което е самоволно прекратяване на обучението, съгласно чл. 3.1 от договора и на основание чл. 4.4 от договора, е отправил изявление за развалянето му. Заедно с това е поканил ответницата в срок от 5 работни дни от получаването му да им заплати сумата от 1210 лева, представляваща разликата от цената на обучението и платената от нея сума, представляваща неустойка. Заявлението е било получено от К. на 04.08.2021 год. Като свидетели са разпитани управителят на ЦПО Л. и преподавателката Ш., които установяват, че до 13.03.2020г. ответницата е посещавала редовно учебните занятия, но от 09.06.2020 год. не е присъствала в часовете, а отсъствията й са повече от 200 учебни часа. Свид. Ш. сочи, че К. не се е явила и в часовете за подготовка за държавен изпит и на самия изпит. Категорични са, че се води отчетност за присъствието и отсъствия на курсистите в заниманията, които се отразяват в дневник и се отчитат. Извлечения от дневник на занятията на курса „Оперативно счетоводство” са приети като доказателства и от тях се установяват отсъствия на ответницата в периода от 09.06.2020 г. до 20.07.2021г. от 88 занятия, представляващи 312 учебни часа. Правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, като същественото в касуза е да се даде отговор на въпроса какъв вид е уговорената между страните неустойка, а именно дали е за забава по горепосочената норма или е за вреди от неизпълнението, поради разваляне, т.е. неустойка за разваляне. Съгласно уговореното в договора, обучаващият се е задължил да посещава редовно курса на обучение, да не възпрепятства по никакъв начин провеждането на обучението и да се яви на държавен изпит при приключването му, както и съгласно чл. 2.2.2. от договора, да спазва стриктно определения график на занятията, като максимално допустимите отсъствия не трябва да надхвърлят 20 на сто от хорариума. В процесния договор се съдържа неустоечна клауза в чл. 3.1 според която, когато поради виновно поведение обучаваният възпрепятства провеждането на обучението, респ. своеволно прекрати участието си в курса, отсъства в повече от 20 % от занятията, не се яви за полагане на изпитите при приключване на обучението, той дължи неустойка в размер на цената на обучението, съгласно ПМС № 280 от 15.10.2015 год. Така както е формулира клаузата следва, че е уговорена неустойка за частично неизпълнение на задължението по договора от обучаващия да присъства на занятията. В резултат на това частично неизпълнение на задълженията от страна на обучавания, дружеството обучаващ е развалило договора с едностранно изявление. На основание развалянето на договора то претендира неустойка в настоящото производство. Такава неустойка обаче, за обезщетяване на вреди от неизпълнението, поради разваляне – неустойка за разваляне, не е уговорена между страните. Както съдът вече посочи уговорена е неустойка за вреди от частично неизпълнение, каквито не се сочат в исковата молба, че са настъпили и че се претендират. Горните разсъждения се подкрепят и от задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР №7 от 13.11.2014г. на ВКС по тълк.д. №7/2013г. на ОСГТК. След като страните не са договорили такъв вид неустойка, то претенцията на ищеца е неоснователна. Искът за сумата от 1210лв., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до окончателното плащане, следва да бъде отхвърлен. Предвид изложените мотиви, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и да бъде постановен нов по същество, с който исковете да бъдат отхвърлени. Ищцовата страна, с оглед изхода от спора и тълкувателното разрешение дадено в т.7 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъде осъдена да зплати по сметка на БлОС дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 25лв. Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд