Решение № 1010 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 230/2024 г.

Производството е по реда на Г. Д. от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК. Постъпила е касационна жалба от Н. отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище в [населено място], действащ чрез процесуалния си пълномощник гл.юрк. С. Ж., срещу Решение №7/04.04.2024г., постановено по АНД № 212/2023г. по описа на РС – Омуртаг, с което е отменено Наказателно постановление №17-14/16.10.2023г., издадено от Н. отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ [населено място], към ГД “Рибарство и контрол“ при ИАРА, и визираният в същото нарушител е предупреден на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Касаторът определя обжалваното съдебно решение като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Намира за неправилен извода на РС, че процесното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като счита, че нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения на този състав. Визира невярна констатация в обжалваното решение, състояща се в това, че „уловените 2 броя шарани с размер 30 см., т.е. 3 см над допустимия размер за улов“, тъй като всеки един от тях е бил с дължина 27 см., т.е. с 3 см.под допустимия размер за улов – 30 см. Оспорва направения от съда фактически извод, че от извършеното нарушение реално не са настъпили никакви вредни последици за обществените отношения, тъй като уловените риби били върнати обратно в язовира, като счита, че съобразно научните данни и според размера на тези риби можело да се приеме, че те са на двегодишна възраст и в близост до етапа на съзряване и отделяне на хайвер, като съобразно теглото на рибите на тази възраст възможното количество хайвер било 313 500 хиляди хайверни зърна, при оцеляването на които до 10% се стигало до раждането на 31 350 шарана. Досежно настъпването на вредни последици от нарушението касаторът счита, че не е установено по делото, че рибата не е погинала вследствие на евентуалното ѝ увреждане от улова ѝ, и дали не са увредени репродуктивните ѝ функции. Според касатора обстоятелството, че нарушението е осъществено единствено за два екземпляра риба, не е признак за маловажност, а единствено за определяне размера на глобата, като и една уловена риба била достатъчна за извършване на нарушението. Липсвали и доказателства за имотното състояние, семейно положение и здравето на нарушителя, които биха могли да се преценят като смекчаващи обстоятелства. Липсата на предишни нарушения от страна на нарушителя не бил факт, който бил достатъчен за определяне на случая като маловажен, а същият бил съобразен от АНОрган при определяне размера на глобата в минималния размер. Предвид изложените съображения касаторът намира нарушението за типичен, а не маловажен случай като счита, че за това разграничение не може критерий да е липсата на вредни последици, тъй като самото нарушение е възведено от законодателя като наказуемо при хипотезата на формалното му осъществяване. Изтъква, че с отмяната на издаденото НП се рискувало създаването на порочна практика за омаловажаване на бракониерството. Като счита, че е налице извършено нарушение, което не е маловажно, касаторът моли за цялостна отмяна на въззивното решение на РСО и моли вместо него касационната инстанция да постанови друго, с което да потвърди Наказателно постановление № 17-14/16.10.2023 г. на Н. отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ - [населено място] към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към ИАРА. В проведеното съдебно заседание касаторът не изпраща представител, но е депозирана молба от същия, с която поддържа жалбата си и претендира присъждане на съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Г. В. М. от [населено място], редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но се представлява от процесуалния му пълномощник адв. Н. С. от АК – Търговище, който счита касационната жалба за неоснователна и моли за оставяне в сила на обжалваното с нея съдебно решение. Категорично счита нарушението за маловажен случай, предвид броя на уловените риби, липсата на вредни последици, възрастта на нарушителя, за когото и минималната глоба била непосилна, както и факта, че нарушението е извършено за първи път. Претендира присъждане на разноските в двете съдебни инстанции и счита, че не е налице прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата, респ. за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение на РСО като изтъква, че нарушението е типичен пример за маловажен случай с толкова ниска степен на обществена опасност, че и най – лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко. Определя като напълно справедливо решението на РСО и моли касационния съд да го остави в сила. По допустимостта на касационната жалба: жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С Решение №7 от 04.04.2024г., постановено по АНД № 20233510200212/2023 г. по описа на РС-Омуртаг, е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №17-14/16.10.2023г., издадено от Н. отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ [населено място], към ГД “Рибарство и контрол“ при ИАРА, с което и на основание чл.75, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на Г. В. М. от [населено място], [улица], [ЕГН], за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА, във вр. с т.29 от Приложение №2 от ЗРА е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв., като на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН съдът е предупредил Г. В. М. от [населено място], че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Със същото решение ИАРА със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК: 000649519, е осъдена да заплати на Г. В. М. от [населено място] сумата 300.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на решението въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Н. 14.07.2023 г. свидетелите Н. И. и Д. Д. - служители в сектор „Рибарство и контрол“ - [населено място], към отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“, получили сигнал от тел.112 за нарушение, което се извършва на територията на яз.••••••••. Потеглили със служебния автомобил от [населено място] и при пристигане на място заварили лицето Г. В. М., който извършвал любителски риболов във водите на яз.••••••••, на място с GPS координати N 43°07’ 43.608”/E 26°18’ 34.163”. При проверката и с помощта на ролетка SOLA SN 99094426 било констатирано, че М. е уловил и задържал в живарника си два броя риба от вида шаран, всяка с размер 27 см, които размери били по-малки от минимално допустимия размер от 30 см за този вид риба, установени в т.29 от Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. Рибата била освободена и върната във водите на язовира. За констатираното нарушение, на нарушителя М. бил съставен АУАН № В 0035576 за нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА, който жалбоподателят подписал без възражения и получил екземпляр от акта. При тези обстоятелства, на 16.10.2023 г. Н. отдел „Рибарство и контрол - Централен Дунав“ - Русе издал НП № 17-14, с което санкционирал М. по реда на чл.75, ал.1 от ЗРА. Въззивният съд е установил приетата фактическа обстановка въз основа на приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. РС е обсъдил, че както в АУАН, така и в НП, на жалбоподателя М. е вменено нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА, според който се забранява уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл.3, ал.1, т.1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2 - за шаран 30 см – размер, установен в т.29 от Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. За това нарушение на основание чл.75, ал.1 от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв. При това положение съдът е направил извода, че в конкретния случай е налице пълно съответствие между установеното в хода на съдебното дирене и правната [жк], намерило отражение в издадените АУАН и НП, а от субективна страна нарушението е виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран в действията на нарушителя. След като е съобразил, че деянието на жалбоподателя покрива признаците на нарушение по законовата норма, по която е [жк], въззивният съд е изложил собствени мотиви за това, че нарушението е маловажен случай, тъй като разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл.38, ал.1 от ЗРА. Според изложените мотиви на обжалваното решение, по-ниската степен на обществена опасност на нарушението произтича на първо място от неговия предмет - 2 броя шарани с размер 30 см., т.е. само 3 см разлика от допустимия размер за улов, които са върнати обратно в яз. „••••••••“, като при това положение от извършеното нарушение реално не са настъпили никакви вредни последици за обществените отношения, охраняващи нормалното развитие на рибните ресурси в страната. Според съда на второ място, по - ниската степен на обществена опасност на дееца се извежда от неговата възраст и липсата на каквито и да било данни за извършени от него други нарушения на ЗРА. Съвкупността от посочените обстоятелства е обосновала извода на РС, че и най-лекото предвидено в закона административно наказание – глоба от 600 лева, се явява несъразмерно тежко с оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Н. база на направената констатация за маловажност на деянието РСО е обосновал приложение на разпоредбата на чл. 28 ал.1 ЗАНН/непрецизно посочена в решението с предишното ѝ обозначение чл.28, б. „а“ от ЗАНН/, а именно да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При така изложените мотиви съдът е установил допуснатото съществено нарушение от АНО при съставянето на НП, „изразяващо се в неприлагане разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН“, при наличието на основания за това, което водело до незаконосъобразност на НП. В този смисъл се позовава на задължителното за съдилищата ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г. на НК на ВКС, според което „...преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол… когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона... ”. Въззивният съд е приел, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. В мотивите на обжалваното решение съдът е обосновал и възложената със същото отговорност за разноски. Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи: При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. РСО е разгледал и се е произнесъл по подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес жалба срещу НП, като е конституирал надлежните страни и е призовал редовно същите. Ето защо касационната инстанция прави извод, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от районния съд при разглеждане на делото, приключило с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. При проверката за допуснати от районния съд нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания съответно по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени следното: Законосъобразна и подкрепена от наличните по АНПреписка документи е констатацията на районния съд за притежавана материална компетентност от органите, издали АУАН и НП в случая. Правилен е и направеният от РСО извод, че деянието на визирания нарушител покрива формално обективните и субективни признаци на нарушението, прецизно квалифицирано от АНОрган по състава на чл. 38 ал.1 ЗРА във връзка с т. 29 от Приложение № 2 на ЗРА. Спорният въпрос по настоящото касационно производство е дали това нарушение се явява „маловажен случай“, както е прието в обжалваното решение. В §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ и според същата това е случай, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В обжалваното НП АНОрган е посочил в този смисъл следното: „извършеното адм. нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради несъответствие на извършеното административно нарушение с въздигнатите основни принципи по чл. 1, ал. 2 от ЗРА, включително с правилата за отговорен риболов“. Този мотив по същността си не показва извършена надлежна преценка за маловажността на случая съобразно критериите в §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН. Преценката, че извършеното нарушение не съответства на принципите на ЗРА и правилата за отговорен риболов, е направена още при определяне на деянието като нарушение принципно, и същата не е относима при решаване на въпроса за маловажност на същото. Важността на охраняваните обществени отношения, свързани с опазването на рибния ресурс на определен етап от развитието на рибите с цел съхраняване на тяхната популация, са обусловили приемането на законови правила, според които уловът на риба с тегло и размери под минимално допустимите се квалифицира като противоправно и общественоопасно съставомерно деяние по чл. 38 ал.1 ЗРА. Но този подход не означава, че всички нарушения по посочения състав следва да се третират еднозначно без отчитане на конкретните особености на деянието и дееца, и на обстоятелствата, определящи степента на тежест и опасност на съответното нарушение. Именно в разграничението на типичните случаи на нарушение по определен състав от тези с по-ниска степен на обществена опасност нарушения от същия вид, е смисълът на критериите, заложени в §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН, и предназначението на правилото на чл. 28 ал.1 от ЗАНН. За разлика от АНОрган, който не е направил преценка по тези критерии, а само декларативно е обявил, че случаят не е маловажен, РСО е отчел и анализирал конкретните обстоятелства по отношение на дееца и деянието, като е приел, че в тяхната съвкупност те водят до маловажност на случая. Настоящият състав споделя този анализ на районния съд. Броят на уловените риби/2 бр./, малката разлика под допустимия по закон размер/по 3 см при всяка риба/, възрастта на нарушителя/[възраст] към датата на извършване на нарушението/, т.е. пенсионер със съответните по презумпция ограничени доходи за тази социална група, и липсата на данни за други извършени от същия нарушения по ЗРА, представляват онези смекчаващи обстоятелства, които съгласно §1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН определят по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Настоящият състав не отчита освобождаването и връщането в язовира на уловената риба като смекчаващо обстоятелство, тъй като това е станало не по волята на нарушителя, а след намесата на контролните органи. Съставът на чл. 38 ал.1 ЗРА, както и съставите на всички нарушения, не могат да обхванат абсолютно всички възможни житейски варианти на реализирането им, и независимо дали нарушението е на формално или резултатно извършване, законът позволява като изключение от общите правила за наказуемост на нарушенията да се приложи специалното правило на чл. 28 от ЗАНН, даващо възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като отчете конкретната фактическа обстановка. Това законодателно решение е наложено от разбирането, че административните наказания не са самоцел, а имат предназначението да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Когато с оглед конкретиката на случая, може да се направи извода, че отправеното по надлежния ред на чл. 28 ЗАНН предупреждение на нарушителя е достатъчно да постигне този целен ефект, налагането на административно наказание се явява прекомерно и надхвърля целите на специалната превенция. В случая, предвид отчетените по – горе обстоятелства за деянието и дееца, направеното по реда на чл. 28 ал.1 от ЗАНН предупреждение, че ще бъде наказан, ако в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението извърши друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, би било напълно достатъчно. Досегът на ответника по касация с административнонаказателното производство във връзка с нарушение на ЗРА за първи път и неговата възраст и житейски опит, предполагащи прилагане на мерки за превъзпитание с нисък интензитет, са обстоятелства в подкрепа на гореизложеното. Настоящият състав не споделя доводите в касационната жалба, че липсата на други извършени от ответника нарушения следвало да се отчете и била отчетена само при определяне размера на глобата, тъй като именно при първо нарушение, отличаващо се с по – ниска степен на обществена опасност, следва да се задейства предупредителната и превантивна функция на чл. 28 ал.1 ЗАНН, а не да се налага административно наказание. Досежно визираната в жалбата липса по преписката на данни за имущественото и здравословно състояние на жалбоподателя, съдът държи да отбележи, че именно органът е този, който е длъжен да изследва всички значими обстоятелства, предвидени в чл. 27 ал.2 ЗАНН, и при определяне на конкретния размер глоба при предвиден диапазон на същата следва да отчете не само тежестта на нарушението, но и имотното и здравословно състояние на нарушителя. Ето защо органът не може да извлича от бездействието си аргументи в подкрепа на тезата си в процеса. АНОрган, издал обжалваното НП, не е приложил правилото на чл. 28 ал.1 ЗАНН като се е ограничил само с декларативната констатация, че случаят не е маловажен. РС се е позовал резонно на ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. на НК на ВКС, според мотивите на което „Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона... ”. Въз основа на това правилно РС е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно и в изпълнение на правомощията си по чл.63, ал.4 от ЗАНН е направил писмено предупреждение по чл. 28 ал.1 ЗАНН на нарушителя. С така постановеното съдебно решение РСО не е нарушил материалния и процесуалния закон и не е допуснал налагането на явно несправедливо наказание. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационните отменителни основания, визирани в чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК. Въззивният съд правилно е решил и въпроса за отговорността за разноски предвид изхода на спора, а именно отмяна на обжалваното НП, поради което е и осъдил ИАРА да заплати на жалбоподателя М. направените от същия разноски по делото, като в съответствие със закона е определил юридическото лице, което следва да заплати присъдените разноски. При така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН. По отговорността за разноски – от ответната страна е направена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото, равнозначен на отхвърляне на жалбата, приложима в случая е разпоредбата на чл. 143 ал.3 АПК, съгласно която при отхвърляне на оспорването, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно реалното извършване на претендираните разноски ответникът по касация е представил договор за правна защита и съдействие от 05.07.2024г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. С отразените в него данни този договор има значението на разписка за реално направените разходи за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, следва да се прецени приложението на предвидените в чл. 63д ал.2 ЗАНН последици, според които, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По това възражение следва да се посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая размерът на глобата по обжалваното НП е 600 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2 т.1 от цитираната наредба, при интерес [рег. номер]. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв., което означава, че договореното възнаграждение дори е под този минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИАРА като юридическо лице, в структурата на което е АНОрган в случая, по смисъла на §1 т.6 от ДР на АПК следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника по касация разноски в размер на 300 лева по настоящото производство. Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН и чл. 63д ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 143 ал.3 АПК, касационният съд