Решение № 350 от 13.9.2022 г. на Административен съд - Монтана по дело № 295/2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. С решение №60 от 09.06.2022г., постановено по АНД№ 2021 1620200541 / 21 г., РС-Лом е потвърдил наказателно постановление № 31/03.11.2021г. на директора на РИОСВ-Монтана, с което на „ У.2.“ООД ••• е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 0 00лв., на основание чл. 145, ал. 2 във вр. с чл.145, ал.1, т.6 ЗУО. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от „ У.2.“ООД •••, с искане да бъде отменено решението и НП, като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно намалена санкцията. Претендира разноски. В съдебно заседание, не се явява представител, но в писмена молба, вх.№1865/08.09.2022г., чрез пълномощника си, адв.В.Т. поддържа касационна жалба и иска да се отмени решението на съда като неправилно и незаконосъобразно.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай, че претендира такова.Моли за присъждане на разноски. Ответникът по касацията- директора на РИОСВ-Монтана, чрез юрк.Николова иска да се остави в сила обжалваното решение.Представя писмена защита.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Настоящия т състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения. Решението на Районен съд-Лом е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено, че по данни от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство в Районна прокуратура-Монтана, с което материалите са изпратени по компетентност на РИОСВ-Монтана, е извършена повторна проверка на дейността на дружеството „У.2.“ООД от служители на РУ-Лом в гр.Лом, ул. “Л.М••• “№22, където е представено Решение№06-ДО-338-01/15.01.2015г., издадено от РИОСВ-Монтана по реда на Закона за управление на отпадъците/ЗУО/, даващо право да се приемат ОЧЦМ от физически и юридически лица.В офиса на дружеството са намерени 5бр. покупко-изплащателни сметки по сключени сделки с отпадъци, на които липсват подписи на продавач и купувач по сделките, както и др.идентифициращи данни.С наказателно постановление № 31/03.11.2021г. на директора на РИОСВ-Монтана, на „ У.2.“ООД ••• е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 15 0 00лв., на основание чл. 145, ал. 2 във вр. с чл.145, ал.1, т.6 ЗУО. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. По разбиране на настоящата касационна инстанция, решението е правилно. За да потвърди НП, въззивния съд е приел, че фактът на нарушение е доказан и правилно е наложена санкция на дружеството, за неизпълнение разпоредбата на чл.145, ал.1, т.6 ЗУО, която е императивна.Съгласно последната, “наказва се с имуществена санкция едноличен търговец или юридическо лице, което сключва договор или приема сертификат или декларация с невписани всички изискуеми данни, идентифициращи лицата или купувания от отпадък “.Безспорно от приложените 5 бр. ПИС е установено, че в тях липсват подписи на купувач и продавач, както и др. идентифициращи данни, отнасящи се до лицата, с които въпросното дружество е сключило договори за изкупуване на черни и цветни метали, при което фактът на нарушение е констатиран и доказан.Правилни са изводите на съда, че нарушението и съответстващата му се по закон санкция са съответни на материалния закон, при което като е потвърдил НП, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение..Изводите на съда са в унисон с представените по делото доказателства, преценката им е в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, при което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Не са налице касационни основания за отмяна на решението по чл.209, т.1-3 АПК.Не са налице основания и за намаляване на санкцията, която е на минимума по чл.145, ал.2 от ЗУО, каквито искания се визират в касационната жалба. Претендират се разноски от ответника с оглед изхода на делото които са дължими, на основание чл.63д, ал.4 и и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 ЗЗП, във вр. с чл.27е от НЗПП в минимален размер от 80лв. Водим от гореизложеното, административният съд