РЕШЕНИЕ

№ 38

гр. Козлодуй, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20231440100693 по описа за 2023 година От В. В. Ф., ЕГН: ••••••••••....... чрез процесуалния й представител адв.М. М. от АК - Пловдив против........ е предявен иск както следва: - иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че сключеният между В. В. Ф. и...... от 07.05.2021 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на чл.142, ал.1 от ЗЗП; - иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 591.60 лева, недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство №3911423 от 28.08.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.06.2023г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №3911423 от 28.08.2020г., сключен между нея „ Изи Асет Мениджмънт „ АД. Сочи се, че съгласно чл.2 от договора, ищцата е трябвало да върне сумата по кредита в размер на 1125.40 лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при срок на кредита от 17 вноски. Отразено е, че въз основа на чл.4 от договора, ищцата е следвало да предостави едно от трите изброени в договора обезпечения – две физически лица – поръчители, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. Посочено е, че на датата на сключване на договора, между „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, ищцата и ответника „ Файненшъл България „ ЕООД са сключили договор за предоставяне на поръчителство №3911423 от 28.08.2020г, по силата на който „ Файненшъл България „ ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ Изи Асет Мениджмънт " АД задълженията на ищцата.Сочи се, че обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за поръчителство ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сума в размер на 591.60 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.Твърди се, че по сключения договор за предоставяне на поръчителство ищцата е заплатила сумата от 591.60 лева. Счита се, че договора за предоставяне на поръчителство №3911423 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави ” по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.Така сключеният договор за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

На следващо място се сочи, че договора за предоставяне на поръчителство е неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водел до неравновесие в правата на страните, като по този начин той бил в ущърб на ищцата като потребител.Посоченият по - горе договор за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Договорът за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендирала чрез него в размер на 591.60 лева, била в размер на 1/2 от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1000.00 лева.По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

В настоящия случай със заплащането на сумата предвидена в договора за поръчителство в размер на 591.60 лева, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Наред с това договорът за поръчителство бил нищожен и поради това, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата дължима по договора за паричен заем, ще се наруши разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез него за гарант не е включена в ГПР и ГЛП.В договора за кредит бил посочен ГПР, както и лихвен процент, но чрез включването на възнаграждението предвидено по договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит Не бил установен механизма, по който е изчислен този процент и поконкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.Също така, предвидената сума в договора за гарант бил скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г..Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Наред с това се сочи, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответната страна се установявало, че едноличен собственик на капитала на ’’ Файненшъл България ” ЕООД е " Изи Асет Мениджмънт " АД.Основен предмет на дейност на ответника бил гаранционни сделки, каквато е процесната.Следвало да се посочи, че печалбата на " Файненшъл България " ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик " Изи Асет Мениджмънт " АД.С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоряло възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на " Изи Асет Мениджмънт " АД.С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с " Изи Асет Мениджмънт " АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на " Изи Асет Мениджмънт " АД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си.Със сключването на договор за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от своя страна водело до недействителност на договора за поръчителство.

С оглед гореизложеното се счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1 отЗЗД.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства: договор за паричен заем и договор за поръчителство.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен такъв.

Сочат се следните аргументи: - към момента на сключване на договора, по времето на неговото изпълнение/действие и до приключването му спор между страните не е съществувал и всяка от страните е изпълнила своите задължения.Облигационната и/или правната връзка между страните, възникнала с процесния договор, към момента на подаване на исковата молба и към настоящия момент не съществува, поради което няма как да смущава правното положение на ищеца; - в хода на производството по осъдителния иск ищецът ще трябва да докаже нищожността на процесния договор, защото само по този начин ще може да обоснове липсата на основание и съответно искането си за връщане на даденото без основание.Съединяването на установителния иск с осъдителен иск е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора - юридическият факт, съдържанието и субектите на правоотношението; - счита се, че процесуалното поведение на ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки два иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова, представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски.

Прави се искане за прекратяване на производството по отношение на установителния иск като недопустим; - искането на ищеца за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на гаранция на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК било напълно неотносимо към процесния договор, поради факта, че разпоредбата на чл.19 от ЗПК и последиците от неприлагането й са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто процесният договор категорично не е.В чл.1 от Закона за потребителския кредит било записано, че този закон урежда изискванията към договора за потребителски кредит, а в чл.3 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че разпоредбите му се прилагат за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да бъде погасен в срок, по - дълъг от три месеца; за договорите за наем или лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора; за договори за потребителски кредити, които не са обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и които се предоставят за ремонт на недвижим имот, с общ размер на кредита, по - голям от 147000.00 лева.Договорът за поръчителство/предоставяне на гаранция, очевидно бил извън приложното поле на Закона за потребителския кредит, определено чрез разпоредбите на чл.1 -4.В тази връзка се сочи, всякакви твърдения за нищожност на основание разпоредби на Закона за потребителския кредит, и по специално на чл.19, ал.4 от ЗПК, са напълно ирелевантни; - „ Файненшъл България “ ЕООД и „ Изи Асет Мениджмънт “ АД били самостоятелни/отделни/различни правни субекти, както според материалното, така и според процесуалното право.„ Свързаността “ с „ Изи Асет Мениджмънт “ АД не правило „ Файненшъл България “ ЕООД страна по кредитното правоотношение.В тази връзка било недопустимо в рамките на този процес да се разглеждат хипотетични твърдения за евентуални нарушения при сключване на договор за потребителски заем, тъй като „ Файненшъл България “ ЕООД нямало материалноправна легитимация по тези въпроси.„ Файненшъл България “ ЕООД било вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За от ЗКИ, с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие.Именно в това си качество - на търговец, дружеството сключвало гаранционни сделки ( поръчителство ) - обезпечавало изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.„ Файненшъл България “ ЕООД не предоставяло потребителски кредити.Дейността на дружеството и договорите, които сключвало се регламентират от Търговския закон, а не от Закона за потребителския кредит.Дружеството отговаряло на изискванията на закона по отношение на лицата, които можели да предоставят гаранционни сделки по занятие.Дружеството, сключва договори за поръчителство в рамките на дейността, за която е регистрирано; - договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство е договор, по силата на който едната страна - гарант, се задължава по искане на другата страна - принципал, да заплати на посоченото трето лице - бенефициар, определена парична сума в зависимост от поетите от гаранта задължения, независимо от действителността на обезпеченото с такава гаранция задължение.Гаранции можели да бъдат издавани от банки или търговци, в предвидените от закон случаи.По силата на договора за поръчителство, „ Файненшъл България “ ЕООД се е задължила да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения.Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство било насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на кредит.

Процесният договор за поръчителство бил действителен, тъй като отговарял на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За от ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.Процесният договор за поръчителство не страдал от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не водели до нищожност на договора.Твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие с добрите нрави било неоснователно и неаргументирано.Договорът за поръчителство не нарушавал нито изрично формулиран правен принцип, нито правен принцип, проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.Договорът за поръчителство бил сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта; - ответното дружество, задължавайки се да отговаря солидарно с цялото си имущество за задълженията на заемателя ( и то за размер на дълга, който е много над уговореното възнаграждение по договора ), не получавало нещо в повече, от това което предоставяло, а дори напротив.Като при всеки алеаторен договор, престацията по договора за поръчителство на пръв поглед изглеждала нееквивалентна.Но поръчителството се простирало върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането, с оглед на което престациите можело да бъдат разглеждани като нееквивалентни, но в полза на ищцовата страна, а не в полза на поръчителя, чиято отговорност можела да бъде ангажирана в размер, надвишаващ с много полученото възнаграждение.Дължимото се възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство било определено след извършена преценка на риска, като ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя изобщо не би сключила договора.Нееквивалентността на престациите не водила до нищожност на договора.Когато страните са договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна можела в едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна нужда; - при сключване на договора ответното дружество е действало добросъвестно.Клаузите в договора за поръчителство за формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени икономическите последици от сключване на договора.Нещо повече, в договора за поръчителство било предвидено, че той влизал в сила само, ако заемополучателят не представи на кредитното дружество обезпечение под формата на поръчителство от физически лица или банкова гаранция; - съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП, „ Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.В договора за поръчителство ясно и разбираемо било написано, че „ Файненшъл България “ ЕООД се задължава да сключи договор за поръчителство с „ Изи Асет Мениджмънт “ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а потребителят се задължава да заплати на „ Файненшъл България “ ЕООД възнаграждение посоченото в договора възнаграждение.Всеки потребител - относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него.Икономическите последици са се равнявали на сумата, която потребителят е трябвало да заплати; Към отговора е представена справка, от която се установява, че ищцата е заплатила на ответното дружество по договор за предоставяне на поръчителство сума в размер на 92.76 лева, както и, че няма други задължения по договора. В заключение се прави искане съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искови претенции. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 28.08.2020г., ищцата В. Ф. в качеството си на кредитополучател сключила с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД в качеството му на кредитодател договор за паричен заем №3911423 от 28.08.2020г. по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора „ Изи Асет Мениджмънт „ АД е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В чл.3 от договора страните договорили, че с подписването на процесния договор заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. В чл.4 от договора било предвидено, че в срок до три дни след сключване на договора, заемателят следвало да предостави едно от следните обезпечения: - две физически лица поръчители, всяко от които да отговоря на следните изисквания – да предостави служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение над 1000.00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или финансови институции, или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус, не по – лош от „ Редовен „.Предвидено било и поръчителят да подпише договор за поръчителство; - заемателят да предостави банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сумата на заема, със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; - одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки; Между ищцата, в качеството й на потребител и ответника „ Файненшъл България " ЕООД, в качеството му на поръчител, бил сключен договор за предоставяне на поръчителство №3911423 от 28.08.2020г.По силата на договора ищцата като потребител е възложила, а ответникът „България " ЕООД като поръчител е поел задължение да сключи договор за поръчителство с първия ответник, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всичките му задължения, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор. В чл.2 от договора било предвидено, че същият влизал в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от договора за паричен заем, в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят дължал възнаграждение на поръчителя за поемане на задължението в размер на 591.60 лева, платимо разсрочено, на вноски, всяка от които в размер на 34.80 лева, които вноски са били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „ Изи Асет Мениджмънт „ АД.В чл.3, ал.3 от договора за поръчителство е отразено, че „ Изи Асет Мениджмънт „ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и, че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към ответните дружества, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя. От предоставената от ответника справка за изплатените суми по договора за поръчителство се установява, че ищцата е заплатила изцяло на ответното дружество дължимата сума по договора за поръчителство в размер на 591.60 лева.

Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Представения по делото договор за паричен заем №3911423 от 28.08.2020г., сключен между нея „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството й на кредитополучател и „ Изи Асет Мениджмънт „ АД, в качеството му на кредитодател.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит. Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочен ГПР и общата сума, които потребителят дължи, но определен въз основа на начислените суми за главница и лихва.В действителност обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / е доста по - висок.По този начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава, изводимо от размера, който ищцата дължи по договора за поръчителство – почти 1/3 от получената в заем сума.Размерът на ГЛП, изчислен след включване на възнаграждението за поръчителство към дължимата главница, също нараства.При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на 92.76 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения й кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на посочения в договора за заем ГПР.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР. Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 от ЗПК, преди сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва.С уговарянето на клауза, предвиждаща разходи по кредита, включващи търговската печалба и всички останали разходи, които да надвишават 50% на годишна база от стойността на кредита, потребителя, като по – слабата икономическа страна, е бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе на клаузите на договора. Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, съдът намира, че целия договор за паричен заем №3911423 от 28.08.2020г., сключен между нея „ Изи Асет Мениджмънт „ АД е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. След като договорът за кредит е недействителен, такъв е и договорът за поръчителство, тъй като същия има акцесорен характер спрямо първия.

Този договор е нищожен, поради противоречието му с добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Съгласно чл.138, ал.3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, а доколкото в случая такова не е възникнало, то и за поръчителя не е налице задължение да обезпечи кредита. В случая договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в деня, в който е бил сключен и договорът за заем, като е бил сключен с юридическо лице, което по занятие сключва възмездни обезпечителни сделки, с които обезпечава чужда гражданска отговорност, като си запазва правото на регрес спрямо длъжника.В тази връзка съдът намира за обосновано твърдението в исковата молба, че отпускането на кредит на ищеца е поставено в зависимост от сключването на възмезден обезпечителен договор с икономически свързано със заемодателя лице, посочено от самия него. Както беше отбелязано по – горе, договореното в полза на поръчителя възнаграждение, представлява скрита лихва по договора за кредит, поради което договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от правна основа, тъй като по него потребителят поема само задължения, срещу които не ползва каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение и разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен длъжник или не. В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.

В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за договор, сключен за сравнително кратък период време – 17 седмици, с размер на действително ГПР пъти по – висок от размера на законната лихва по просрочени задължения, по който договор ищецът е икономически по – слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за него.

С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за прогласяване нищожността на договора за поръчителство се явява основателен, поради което следва да се уважи. Безспорно по делото се установи от представената от ответното дружество справка, че ищцата е направила вноски по договора за поръчителство в общ размер на 591.60 лева, с които изцяло е погасила задълженията си по този договор.

С оглед нищожността на договора за поръчителство, в който е уговорена процесната сума, то сумата от 591.60 лева, платена по този договор се явява като платена без основание такава, поради което искът по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан по размер, и същият следва да се уважи.

Следва да се отбележи, че представената от ответното дружество справка е признание от страна на последното, че сумата от 591.60 лева е платена от ищцата по договора за поръчителство по неговата сметка.

След като сумата е преведена по неговата сметка, то последната се явява недължимо платена и подлежи на връщане от ответното дружество, което неоснователно се е обогатило с тази сума.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход от спора и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските направени от ищеца за дължимата по делото държавна такса по предявените искове в общ размер на 100.00 лева / сто лева и нула стотинки /. Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане адвокатското възнаграждение на адв.М. В. М. от АК – Пловдив да бъде определено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв.Преценката дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва. Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер предвиден в НМРАВ. В случая определеното възнаграждение за иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие при дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева.В случая минималното адвокатско възнаграждение по този иск ще е в размер на 400.00 лева или 480.00 лева с ДДС.

В случая неоснователно се явява искането за присъждане на възнаграждение за всеки от предявените искове.В случая става въпрос и по двата иска за едно и също правоотношение, по един и същи договор за кредит, като при обективното съединяване, двата иска съвпадат със сбора от цената на всеки един от тях – общо 591.60 лева, а размера на адвокатското възнаграждение се определя съобразно материалния интерес по делото и същият е в размер както беше отбелязано от 400.00 лева / четиристотин лева и нула стотинки / или 480.00 лева / четиристотин и осемдесет лева / с ДДС. Мотивиран от горното, Съдът