Решение № 263700 от 7.6.2021 г. на Софийски градски съд по дело № 7899/2018 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.06.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА при секретаря Н.Светославова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 7899 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид: Предявен е от С.М.Б. ••• с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 11.0 1.2018 г., около 9.30 часа, в гр.София, на територията на Столична община, при движение по левия тротоар на ул.“Странджа“, с посока на движение от ул.“Беласица“ към ул.“Струга“, пред № •••, стъпил в несигнализирана и необезопасена пропаднала шахта на тротоара, при което паднал и си счупил долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от него неимуществени вреди били в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на служители на Столична община, които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 35 000 лв. Твърди, че претърпял и имуществени вреди, които се изразили в раходи за лечение на обща стойност от 1588.30 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 35 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди/, ведно със законната лихва, считано от 11.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди, както следва: 1 558 лева, представляваща сторени разходи за заключваща плака за дистален радиус Вортекс, ведно със законната лихва от 12.01.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 17, 40 лева, представляваща заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 14.01.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 10 лв., представляваща сторени разходи за медицински консумативи, ведно със законната лихва от 16.01.2018г. до окончателното изплащане и сумата от 2, 90 лева, представляваща заплатена потребителска такса, ведно със законната лихва от 08.02.2018г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че Столична община не била легитимирана да отговаря за настъпилите вреди, тъй като процесната шахта не представлявала публична общинска собственост, а била част от ВиК инфраструктурата. Шахтата била включена в предмета на договора за предоставяне на концесия на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на Столична община, а дейността по ремонта и поддръжката й били възложени на „Софийска вода“ АД. Пасивно легитимирано да отговаря за настъпилите вреди било водоснабдителното дружество, тъй като вредите настъпили в резултат от бездействието на физически лица – изпълнители на възложена от „Софийска вода“ АД работа. На второ място поддържа становището, че процесното съоръжение представлявало кабелна шахта, част от подземната електронна съобщителна мрежа на столицата, или част от електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което Столична община не носела отговорност за вредите. При извършена проверка на участъка от тротоара, на който настъпила злополуката, ответникът констатирал, че имало множество шахти, повечето от които се стопанисвали от „Вива Телеком България“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД. Твърди, че процесната шахта била собственост на „Вива Телеком България“ ЕАД или на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Кабелните шахти не попадали в обхвата на § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, регламентиращи кои обекти са пътни принадлежности и пътни съоръжения. Процесната шахта не била част от пътната инфраструктура, която Столична община имала задължение да поддържа, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с чл. 5, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 8, ал. 3 ЗП. „Вива Телеком България“ ЕАД било оператор на електронна съобщителна мрежа по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) и съгласно чл. 58, ал. 1 ЗЕСМФИ било собственик на изградените от него и/или придобити по закон или правна сделка електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях физическа инфраструктура. Електронната съобщителна инфраструктура, съгласно Допълнителните разпоредби на ЗЕСМФИ и Закона за електронните съобщения (ЗЕС), представлявала съвкупност от всички или някои от следните елементи: електронни съобщителни средства, включително линии, кабелни системи, стълбове, кули, канали, шахти, тръби, мачти, кабели, жици и съоръжения, които се използват за осъществяване на електронни съобщения, с изключение на крайни електронни съобщителни устройства. В този смисъл бил и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 35 от 30 ноември 2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им ин фраструктура (Наредба № 35). Ответникът поддържа и становището, че процесната шахта била собственост на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, тъй като съгласно чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката, това дружество било собственик на изградените върху и под тротоара съоръжения, респективно шахти, обезпечаващи електроразпределението на територията на Столична община. Ответникът оспорва механизма на настъпване на произшествието. Оспорва в процесния район да е имало необезопасена, пропаднала и неизправна в техническо състояние шахта. Твърди, че в периода, предхождащ датата на инцидента, не били подавани сигнали за пропаднала шахта, находяща се на левия тротоар на улица „Странджа“, пред блок № •••. Такива не били постъпили и непосредствено след датата на злополуката. Оспорва претърпените вреди да са в причинно-следствена връзка с неизправност на пътната инфраструктура. Поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който не положил дължимата грижа и внимание, когато се движел по тротоара на ул.“Странджа“ в близост до шахтата. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищ е ца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 437.44 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 51.92 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.Х.Г., •••, адрес за призоваване: гр.София, ул. “•••••••••, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 938.90 лв. с ДДС. Дължимата държавна такса върху уважените искове е 703.53 лв. От нея ищецът е внесъл част в размер на 660 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, останалата част от държавната такса върху уважените искове от 43, 53 лв. Водим от горното, съдът