Решение № 1127 от 18.6.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 143/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Т. В. Я. с [ЕГН] и А. Н. Я. с [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], подадена чрез адв. И. И., срещу отказ за изплащане на финансова подкрепа, отпусната на Н. А. Я., починал на 09.02.2025 г., обективиран в Писмо с изх. № 0804-94Т-00-0161#1/26.03.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт поради противоречие с материалноправните разпоредби. Претендират сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директорът на ДСП-Каварна, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. Административен съд-Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима. Оспорващите са адресати на оспорения акт, засегнати са неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което имат правен интерес от оспорване. Обжалваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу него е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 28.03.2025 г. и подадена жалба на 10.04.2025 г. Разгледана по същество, жалбата е и основателна при следните мотиви: Предмет на съдебен контрол в това производството е Писмо с изх. № 0804-94Т-00-0161#1/26.03.2025 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], с която е отказано изплащане на финансова подкрепа по молба от 26.02.2025 г. – л. 25 от делото, от жалбоподателите като наследници на Н. А. Я., починал на 09.02.2025 г. за получаване на месечната му финансова подкрепа за месеците 2025 и месец февруари 2025 г. За да постанови оспорения акт, административният орган се е позовал на ал. 2 на чл. 80 от ЗХУ, съгласно която правото на финансова подкрепа е лично и отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Прието е, че са отпуснати и неполучени социални плащания, по отношнение на които е приложима специална погасителна давност на неполучените вземания – три месеца. Признато е, че в закона не е уредено право на наследяване на неполученото плащане, а смъртта на правоимащото лице погасява правото на плащане, обсъдено е, че вземането като целево не може да бъде получено и да се ползва от неправоимащо лице. Представеното по делото удостоверение за наследници, изх. № АО-11-99/14.02.2025 г. на О. К. потвърждава, че двамата жалбоподатели са наследници по закон на Н. А. Я., починал на 10.02.2025 г. Атакуваното писмо е издадено от компетентен по материя и степен орган. Съгласно чл. 66, ал. 3 от ППЗХУ месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. При извършения анализ на приложимите правни норми се достига до извод, че с подадената молба от 26.02.2025 г. за изплащане на финансовата подкрепа, дължаща се на техния наследодател, оспорващите не търсят наследяване на правото на финансова подкрепа, а наследяване на вземането, възникнало приживе на наследодателя. Това вземане, както и всички движими и недвижими вещи, собственост на наследодателя преди смъртта му, са част от наследствената маса, която преминава в патримониума на наследниците. И тъй като вземанията на лицата за финансова подкрепа се погасяват в срок три месеца от края на месеца, за който се отнасят, а подадената от наследници молба, приобщена по делото удостоверява, че тя е подадена в този срок, то следва да се приеме, че са налице всички предпоставки наследниците на правоимащото лице – жалбоподателите по делото, да получат дължащите се на техния наследодател средства за финансова подкрепа за месеците януари и февруари 2025 г. Отказът на административния орган следва да се отмени като незаконосъобразен, постановен при противоречие в материалноправните разпоредби. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по молбата от 26.02.2025 г. на жалбоподателите съобразно тълкуването на закона, извършено от съдебен състав по настоящото дело. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на оспорващите за присъждане на сторените по делото разноски. В този смисъл са и мотивите към Решение № 813 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9292/2022 г. Съобразно нормата на чл. 143 от АПК и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателите следва да им се присъдят строните по делото разноски от 20 лева, представляващи внесена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Административният съд - Добрич, втори състав,