Решение № 4705 от 6.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 6360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на А. К. К. – длъжник по изпълнително дело № 20108440401250 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ срещу разпореждане от 26.02.2024г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Жалбоподателят поддържа, че на 03.05.2010г., въз основа на молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е образувано процесното изпълнително дело срещу неговата наследодателка Анна Борисова Пенчева, като с молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18, ал.1 от ЗЧСИ. Сочи, че по изпълнителното производство били предприети действия по принудително изпълнение, последното от които е разпореждане от 16.01.2013г. за налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. От посочената дата до 20.11.2019г. взискателят не е проявявал активност за извършване на каквито и да било действия по делото. Едва на 20.11.2019г. „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е депозирал молба, с която е поискано насрочване на опис на движими вещи, по която няма данни да са били предприети действия от страна на органа по принудително изпълнение. Излага, че на 25.10.2021г. взискателят е входирал нова молба с идентично искане, по която над две години съдебният изпълнител не е предприел никакви действия. Едва на 05.12.2023г. ЧСИ Я. разпоредил да се изиска удостоверение за наследници на длъжника. След постъпване на същото било издадено разпореждане, с което било констатирано, че изпълнителното производство следва да се счита за спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 3 от ГПК поради настъпила смърт на длъжника на 22.12.2013г. Жалбоподателят сочи, че на 25.01.2024г. е получил съобщение за конституирането му като длъжник в качеството му на законен наследник на А.П., като със същото разпореждане е определен 1-месечен срок за приемане или отказ от наследството. Излага, че на 22.02.2024г. е уведомил органа по принудително изпълнение, че е приел наследството с конклудентни действия. Със същата молба е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради бездействие на взискателя в продължение на две години. В жалбата се поддържа, че в случая бездействието на взискателя е продължило от м.01.2013г. до 20.11.2019г., поради което счита, че са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело. Позовава се на съдебна практика, съгласно която взискателят е длъжен да предприема действия, дори и при спряно изпълнително производство поради смърт на длъжника. Навежда доводи, че приемането на обратното би довело до възможност за висящност на изпълнителното производство за неограничено време, въпреки установената дезинтересираност на взискателя. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че изпълнителното производство се спира ех lege, когато спирането настьпва с осъществяването на основанието, посочено в закона. В този случай съдебният нзпълнител или съдът констатират настъпилото законово основание и издават акт с декларативно действие. С такъв характер са основанията за спиране, уредени в чл. 432, ал. 1, т. 3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК - смърт или недееспособност на някоя от страните, което поражда необходимост да й бъде учредено настойничество или попечителство. В тези случаи производството се спира по силата на закона, считано от настъпване на този обективен факт и независимо дали съдът или съдебният изпълнител е разбрал за настъпване на основанието. Аргументирано е становище, че издаването на постановление за спиране е служебно задължение на органа по принудително изпълнение, за да бъдат издирени наследниците на почината страна. Изложени са доводи, че за периода на спиране на изпълнителното производство давност и перемпция не тече, тъй като, когато спирането е постановено от съда или е настъпило по право, какъвто е настоящият случай, сроковете спират да текат, включително и този по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на подадена жалба. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че д околкото в случая се касае за обективна пречка пред развитието на изпълнителния процес – смърт на длъжника, трябва да се отчита настъпването на ефекта на спиране на изпълнението по смисъла на чл. 61 от ГПК, т.е. спират да текат и сроковете по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГП К, ко ито са започнали да текат преди настъпване на това основание за спиране. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 20108440401250 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД от 03.05.2010г. срещу длъжника А.Б.П. за принудително събиране на присъдените по гр.д. № 15102/2009г. по описа на СРС в полза на взискателя парични суми. В молбата за образуване на изпълнителното дело е налице възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение. По изпълнителното дело са предприемани следните действия във връзка с принудителното събиране на присъденото вземане: Със запорно съобщение от 01.06.2011г. е наложен запор върху вземанията на длъжника за пенсия, като в периода до м.12.2012г. третото задължено лице е превеждало месечни удръжки от пенсията на лицето. С писмо от 09.01.2013г. Столично управление „Социално осигуряване“ е уведомило съдебния изпълнител, че считано от 01.01.2013г. преустановява месечната удръжка от пенсията на А.П., тъй като нейният размер е под размера на минималната работна заплата за страната и представлява несеквестируем доход. На 12.02.2013г. органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. По делото няма данни да са постъпвали плащания от третото задължено лице – „БАНКА ДСК“ ЕАД. С молба от 20.11.2019г. взискателят е поискал да бъде направена справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсия на длъжника, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 25.10.2021г. е подадена молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с която е направено искане за извършване на справки относно имущественото състояние на длъжника и за налагане на запор върху вземанията, както и за насрочване на опис и оценка на движими вещи на длъжника. Липсват данни да са били предприети поисканите от взискателя действия. С разпореждане от 05.12.2023г. съдебният изпълнител е изискал удостоверение за наследници на починалия длъжник и е констатирал, че изпълнителното производство следва да се счита за спряно от датата на смъртта на длъжника – 22.12.2013г. На 20.12.2023г. е постъпило по делото удостоверение за наследници, от което е видно, че А.Б.П. е починала на 22.12.2013г. и нейн единствен законен наследник е А. К. К. – син. С разпореждане от 10.01.2024г. органът по принудително изпълнение е указал на наследника на починалия длъжник, че следва в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението, да заяви приема ли наследството. С молба от 22.02.2024г. наследникът А. К. е заявил, че е приел наследството с конклудентни действия и е направил искане за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години. С обжалваното разпореждане от 26.02.2024г. е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство и на основание чл. 429 от ГПК като длъжник в производството е конституиран А. К. К.. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма правото да го преустанови. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно-релевантни факти. Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането – чл. 116, б. "в" ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи. Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя да е активен в производството по изпълнението и тя е допустима само когато взискателят има задължение да поиска извършването на изпълнително действие. Това задължение е налице при образуване на изпълнителното производство или когато вече поисканото такова действие не е дало резултат. Началото на двугодишният срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на волята му да упражнява правото си. В разглеждания случай е видно от данните по изпълнителното дело, че не е налице период на двугодишно бездействие на взискателя. По възлагане при условията на чл. 18 от ЗЧСИ органът по принудително изпълнение е наложил на 01.06.2011г. запор върху вземанията на длъжника върху пенсията му, като до м.12.2012г. третото задължено лице е превеждало по изпълнителното дело месечни удръжки. На 12.02.2013г. е наложен запор върху вземанията на първоначалния длъжник върху банкови сметки. От тази дата до датата на смъртта на А.П. – 22.12.2013г. не е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК двугодишен срок. С настъпването на смъртта на длъжника изпълнителното дело е било спряно по силата на закона – със самото осъществяване на въведения от закона обективен факт, съобразно чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК /независимо от това, че спиране на изпълнителното дело е било прогласено с разпореждане от 05.12.2023г./, до изтичането на определения от частния съдебен изпълнител на наследника по закон на длъжника срок за приемане на наследството по чл. 52 ЗН – 26.02.2024г. Закономерна последица от спиране на производството по делото, разпоредена от чл. 61 ГПК е, че от същия този момент спира течението на всички процесуални срокове. През посочения период е било обективно невъзможно изпълнението да продължи, поради липсата на правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички изпълнителни действия. В рамките на този период е спрял да тече и предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок, доколкото е било правно невъзможно да се извършват каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници, следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно процесуално поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на вземането - предмет на принудителното изпълнение. Едва след конституирането му наследникът е станал страна и по отношение на него като длъжник по делото е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Този срок е установен от закона за извършване на процесуални действия по висящо изпълнително производство, като по своя характер той е процесуален преклузивен. Следователно считано от 26.02.2024г. по отношение на жалбоподателя /длъжника/ А. К. е започнал да тече двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като към датата на подаване на жалбата – 19.03.2024г. същият не е изтекъл. В този смисъл съдебният състав приема, че обжалваният отказ на частния съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение. Извън предмета на настоящото производство е въпросът какви са правните последици от проявеното бездействие от страна на взискателя в периода от датата на последното надлежно извършено изпълнително действие до конституирането на жалбоподателя като длъжник в производството с оглед течението на срока на погасителната давност за процесното вземане. На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото р ешение не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Софийският градски съд,