Решение № 178 от 3.12.2021 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 326/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Производството е образувано по жалба на адв. Т.Б. от АК-София, като пълномощнник на „ОББ Факторинг“ЕООД гр.София, срещу решение № 260015/22.03.2021год. по т.д. № 76/2020год. на ШОС, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника срещу „Старт Еко"ООД гр.Шумен, иск с правно основание чл. 79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД за заплащане на сумата 66 836, 49лева, представляваща общия сбор от стойността на цедирани на основание договор за факторинг № А 00196/17.05.2016год. вземания по фактура № 0003000485/26.02.2018год. и ф-ра № 0001000519/30.03.2018год.: Осъдил е въззивника да заплати и разноски на насрещната страна в размер на 3 298лв. Счита решението за неправилно- поради необоснованост на същото, по изложени съображения. Конкретно се излага, че изводите за законосъобразното сторниране на фактурите противоречи на издадените и подписани от ответника документи. В тях ответникът ясно се задължава да не прави промяна по настоящето прехвърляне на вземания и по отношение на юридическите взаимоотношения, без изричното писмено съгласие на „ОББ Факторинг“. От това следва, че ответникът изрично е потвърдил пред ищеца забраната да променя по какъвто и да е начин процесните доставки, включително и чрез издаване на кредитни известия. Оспорва извода на съда, за неоснователност на иска, като се е обосновал на пр едставения Протокол за рекламация от 23.04.2018год., съгласно който страните са установили, че процесните доставки са дефектни и негодни за употреба по предназначение и поради това същите следва да се развалят, съответно фактурите да се сторнират. Твърди, че протоколът за рекламации противоречи на чл.324 ТЗ, понеже протоколът не е съставен незабавно, каквото е изискването на разпоредбата, а със закъснение от около 60 дни за първата и около 30 дни за втората доставка. Следователно, правото на възражение на ответника е преклудирано. Излага също, че ответникът, в чиято тежест е да докаже какви са недостатъците, не е представил никакви доказателства относно тях. Изложени са съображения, според които изводите на съда са в противоречие с практиката на ВКС, според която отмяната на вземанията които се отнасят до цедираните задължения, се счита за ирелевантно, след уведдомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД. Оспорва също и извода на съда, че неосчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на ответника, поради издаване на кредитно известие, е достатъчно да се отхвърлят исковете. Сочи, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, което наред с другите доказателства по делото, води до извод за основателност на исковете. С жалбата се иска решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана. Насрещната страна с писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени съображения. Конкретно оспорва твърдението, че ответникът е потвърдил изпълнението на доставките по процесните фактури, тъй като след направена рекламаци за скрити недостатъци от ответника купувач, сделките по процесните фактури са развалени. Възразява срещу позоваването на чл.324 от ТЗ, понеже се извършва за пръв път пред въззивната инстанция. Оспорва и твърдението за допуснати нарушение при съставяне на рекламационния протокол, като сочи че правото е упражнено в сроковете по чл.288 ТЗ и чл.197 ЗЗД. Изложени са и съображения, за допуснато нарушеине в счетоводството на ищеца, предвид установеното неосчетоводяване на кредитните известия. В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмени бележки от пълномощниците на страните. След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: Производството е образувано по предявен иск, иск с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл.318 и сл. ТЗ и чл.99 ЗЗД. Търговско дело № 76/2020 г. по описа на Окръжен съд –Шумен е образувано по искова молба на „ОББ Факто ринг“ ЕООД, ЕИК 200885158 със седалище и адрес на управление гр. София, чрез ад. Т. Б. от АК - София срещу „Старт Еко“ ООД, ЕИК 201936591 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, представлявано от управителя Александър Лазаров Георгиев за заплащане на сумата от 66 836, 49лв. на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД. Претенцията се основава на твърдение на неизпълнение от страна на ответника на склюючен на 17.05.2016 г. договор за факторинг № А00196 между ищеца в качеството му на фактор и трето лице „МКМ БГ“ ЕООД, в качеството му на доставчик на ответника. Въз основа на поетото с договора задължение, третото лице е прехвърлило (цедирало) на ищеца вземанията си от свои контрахенти, включително и от „Старт Еко“ ООД. На 27.10.2016 г., третото лице е уведомило ответника за извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищеца. Ответникът с писмо от 27.10.2016 г. е потвърдил получаването на уведомлението и съобразно договора за факторинг е започнал да извършва плащанията директно на „ОББ Факторинг“ ЕООД. За периода от уведомлението до депозирането на исковата молба, ответникът е привел на ищеца дължими суми в общ размер на 176 127.22 лв. Ответникът не е привел на ищеца дължими суми в общ размер на 66 836.49 лв. по две от цедираните фактури с № 0003000485/26.02.2018 г. и № 0001000519/30.03. 2018 г. На 30.10.2018 г. ищецът е поканил ответника да заплати дължимите суми по двете фактури. В отговор от същата дата ответникът е отговорил, че са издадени кредитни известия за фактурите, въпреки, че в писмените си потвърждения „Старт Еко“ ООД е поел задължение да не извършва промяна в облигационното си отношение без изрично писмено съгласие от страна на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Ищецът не е давал съгласие за извършване на промени в правоотношенията. До предявяване на иска ответникът не е заплатил дължимите суми по двете фактури, поради което ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 66 836.49 лв. Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че причината да не извърши плащане на сумите по процесните фактури е развалянето на обективираните в тях сделки в резултат на рекламационни процедури между ответника и третото лице. Като взе в предвид събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът приема за установено следното: Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, не е спорна пред въззивната инстанция, а именно: На 17.05.2016 г. между „ОББ Факторинг“ ЕООД от една страна в качеството му на фактор и „МКМ БГ“ ЕООД от друга страна в качеството му на доставчик е сключен договор за факторинг № А00196. Съгласно чл.1 от договора „МКМ БГ“ ЕООД прехвърля на „ОББ Факторинг“ ЕООД по реда на чл.99 и сл. от ЗЗД и условията на договора всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане издадени срещу платците, посочени в приложенията, представляващи неразделна част от договора. Вземанията се прехвърлят на „ОББ Факторинг“ ЕООД със сключването и на основание на договора. Бъдещите вземания, които отговарят на изискванията на договора се прехвърлят на „ОББ Факторинг“ ЕООД, считано от датата на възникването им. „ОББ Факторинг“ ЕООД авансира „МКМ БГ“ ЕООД със сума до 85% от стойността на всяко прехвърлено вземане. Вземанията се изкупуват по фактури с отложено плащане за доставка на стоки, които са редовни от външна страна – чл.2, ал.1 и ал.2. С допълнително споразумение № 1 към договора за факторинг от 25.08.2016 г. като платец по договора е включено и „Старт Еко“ ООД - §7, ал.1 от споразумението. Съгласно §1 от допълнително споразумение № 7 от 28.06.2018 г. срокът на договора е продължен до 31.10.2018 г. На 27.10.2016 г., „МКМ“ ЕООД е информирал ищеца, че ответното дружество е уведомено за прехвърляне на вземанията на доставчика в полза на фактора. С писмо от същата дата ответникът е потвърдил получаването на уведомлението за прехвърляне на вземанията на „МКМ“ ЕООД в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД и се е съгласил да извършва плащанията директно на ищеца. Всички прехвърлени от „МКМ БГ“ ЕООД към „ОББ Факторинг“ ЕООД вземания от „Старт Еко“ ООД произтичат от доставки на стоки с отложено плащане. Безспорно между страните е, че ответникът не е платил на ищеца вземания в общ размер на 66 836.49 лв., по следните фактури: № 00030 00485/26.02.2018 г. за сумата от 31 999.29 лв. и № 0001000519/30.03.2018 г. за сумата от 34 837.20 лв. с падеж съответно на 27.05.2018 г. и 28.06.2018 г. Фактурите са подписани от представители на ответника и доставчика и в тях изрично е посочено, че съответното вземане е прехвърлено на „ОББ Факторинг“ ЕООД. Към всяка от фактурите е преддставено уведомление от доставчика „МКМ БГ“ЕООД до платеца „Стар еко“ООД, с което последния е уведомен, че съгласно сключения договор за факторинг, вземането за доставките по съотвената фактура е прехвърлено в полза на ОББ Факторинг“ЕООД /стр.45. за ф-ра № 0003000485/26.02.2018 г. за сумата от 31 999.29 лв. и стр. 46 за ф-ра № 0001000519/30.03.2018 г. за сума- та от 34 837.20 лв./. Към фактурите са издадени стокови разписки № 0003000 498/26.02.2018 г. и № 0001000571/30.03.2018 г., удостоверяващи получаването от ответника на посочените във фактурите стоки. На 23.04.2018 г. между ответника и третото лице е подписан протокол за рекламация, съгласно който „Старт Еко“ ООД връща, като предава на „МКМ БГ“ ЕООД всички стоки, описани в процесните фактури. В протокола подробно са описани стоките по двете фактури – чл.І, т.1-т.8. Посочено е, че причината за връщането на описаните стоки е дефектността им и негодността за употреба по предназначение. В чл.ІІ от протокола изрично е отбелязано, че представителя на „МКМ БГ“ ЕООД приема без забележки и коментар, предадените му от управителя на „Старт Еко“ ООД дефектни стоки. На същата дата са издадени кредитно известие № 0003000500/23.04.2018 г. към фактура № 0003000485/26.02.2018 г. (л.74) и кредитно известие № 0001000559/23.04.2018 г. към фактура № 0001000519/30.03. 2018 г. (л.75). С покана получена от ответника на 30.10.2019год. ищецът е поканил ответника в 14 дневен срок да заплати сумата по процесните фактури. В отговор от 30.10.2019год. управителят на „Старт еко“ООД е уведомил ищеца, че сумите не се дължат, поради издадени кредитни известия по същите фактури. От заключението на назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че фактура № 0003000485/26.02.2018 г. и фактура № 0001000519/30.03.2018 г. са оформени съгласно изискванията на ЗСч и ЗДДС и са отразени в счетоводните регистри на ответника. Те са включени в дневниците на покупките и справките-декларации по ЗДДС за данъчния период, за който се отнасят. Кредитно известие № 0003000500/23.04.2018 г. към фактура № 0003000485/ 26.02.2018 г. и кредитно известие № 0001000559/23.04.2018 г. към фактура № 0001000519/30.03.2018 г., издадени от „МКМ БГ“ ЕООД, са осчетоводени и отразени в дневник покупки при „Старт Еко“ ООД през данъчния период – м. април 2018 г., като е намалено правото на ползване на данъчен кредит за м. април 2018 г., общо в размер на 11 139.42 лв. Кредитните известия са отразени и в дневника за продажби при „МКМ БГ“ ЕООД през данъчен период м. април 2018 г, като задължението за внасяне на ДДС за м. април 2018 г. е намалено със сумата от 11 139.42 лв. Процесните фактури са отразени и в счетоводството на „ОББ Факторинг“ ЕООД, въз основа на сключения между него и третото лице договор за факторинг. Сумите са отразени като вземане от „Старт Еко“ ООД, посочен като „платец“. Издадените от „МКМ БГ“ ЕООД кредитни известия към процесните фактури не са осчетоводени като намаление на вземането на „ОББ Факторинг“ ЕООД от „Старт Еко“ ООД. С оглед на изложената фактическа обстановка, следва да се направят следните правни изводи: Предявения иск срещу ответното дружество е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.99 ЗЗД. Твърдяната активна материално – правна легитимация на ищеца по спора произтича от договор факторинг, сключен на 17.05.2016г. между ищеца в качеството му на фактор и трето лице „МКМ БГ“ЕООД в качеството му на доставчик на стоки на ответното дружество. Договорът за факторинг съставлява сложно правоотношение по смисъла на пар.1, т.12 от ДР на ЗКПО и чл. 2, ал.2, т.12 ЗКИ, включващо прехвърляне на вземания, финансиране на продавача и получаване на възнаграждение от фактора. Съгласно §1, т.12 от ДР на ЗПКО факторингът е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Според чл.2, ал.2, т.12 от ЗКИ, факторингът представлява придобиване на вземания по кредити. Следователно, договорът за факторинг представлява двустранен възмезден договор за цесия с предмет - покупка на вземания, произтичащи от доставки на стоки или услуги. Същият се различава от договора за цесия единствено по предмета на договор- предмет са парични вземания, произтичащи от сключени между доставчика и трети лица договори за продажба или осъществяване на услуги. В доктрината се застъпва становището, че също за разлика от цесията, вземането, предмет на прехвърляне с договора за факторинг, е винаги бъдещо-т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика, респективно на вземания с ненастъпил падеж. Следователно, в останалата си част договорите за факторинг и за цесия са идентични, тъй като и при двата договора предмет е прехвърлено на фактора, респ. на цесионера вземане на една от страните по тях /доставчик/, към трето лице /платец/, което е длъжник на прехвърлителя. Предвид оскъдната регламентация на договора за факторинг, относно правните последици на договора за факторинт, съгл.