Решение № 23176 от 12.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 7444/2023 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пи–Ел-Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу Заповед № З-ЦУ -546/04.04.2022г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. ОСЪЖДА „Пи–Ел-Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление – [населено място], п.к. 1113, [улица], ет.5, ателие 1 да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 200/двеста/ лева съдебно-деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия: Образувано е по жалба на „Пи–Ел-Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление – [населено място], п.к. 1113, [улица], ет.5, ателие 1, чрез адв.В. С. с посочен съдебен адрес: [населено място], п.к.1000, [улица], тел.: [ЕГН] срещу Заповед № З-ЦУ -546/04.04.2022г. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата „Пи –Ел- Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, с подадено проектно предложение № BG16RFOP002-2.095-3363 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. С решение № 8169 от 07.07.2023г. по адм.дело № 3431 по описа на ВАС за 2023г., касационната инстанция е отменила решение № 472/27.01.2023г. по адм.дело № 4155 по описа на АССГ за 2022г. и е върнала делото за продължаване на съдопроизводствените действие. Конкретно дадените съдебни указания при отмяната на предходния първоинстанционен акт се изразяват в задължението за изследване на всички правнорелевантни факти и излагане съображения за законосъобразност на акта съгласно всички основание по чл.146 от АПК. Като следствие съдът приема, че жалбата е подадена в законовият срок по чл.149 ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице с правен интерес, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. Оспореният акт е издаден от компетентен орган съобразно чл. 26б ал.3 и 4 от ЗМДВИПП вр. чл. 10, ал.1, т. 1 и т.18 ЗНАП и т.27.1 от Условията и като такъв е в съответствие с чл.146 т.1 АПК. Съгласно т.27.1. от Условията, когато се представят документи, които не съответстват на изискванията се издава мотивирано решение за отказ от предоставяне на БФП на кандидата. Оспорената заповед е издадена в писмен вид, като от текста и съдържанието се установяват както фактически установените обстоятелства, така и съответната правна квалификация възприета от органа като основание за постановяване на отказ. В този смисъл същата е в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта, респ. не е налице нарушение на чл.146 т.2 и т.3/относно изискването за форма на акта и неговата мотивираност/ от АПК. Успоредно с това и при разглеждане на заявлението и постановяване оспорената Заповед не са допуснати процесуални нарушения съобразно чл.24 и сл. от АПК и в частност – специалните изискваният на т.21 и сл. от Условията. При разглеждане на заявлението на лицето са изпращани писма с ясни указания относно представяне относими и необходими за упражняване на правото му документи и му е предоставено право на участие в производството. Затова следва да се приеме, че акта е в съответствие с чл. 146 т.3 от АПК. Със заявление BG16RFOP002-2.095-3363 от „Пи-Ел–Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД е заявило кандидатурата си за подпомагане по схемата за набиране на заявления за подкрепа № BG16RFOP002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 по първа и втора фаза. С оспорената Заповед № З-ЦУ-546/04.04.2022 г. на изпълнителния директор на НАП на дружеството е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, тъй като за него е налице условие за недопустимост по раздел 11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“ и че лицето не е представило изискани, съгласно т. 21 „Ред за подбор (административно съответствие и допустимост) на заявленията за подкрепа“ от Условията, документи и/или доказателства. Видно от изложеното, в хода на проверката е прието, че за кандидата са налице публични задължения по чл. 162, ал.2, т. 1 от ДОПК преди 01.01.2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Също така е прието, че на база на предоставената и наличната в НАП информация, не може да се формира извод, за коректно посочена банкова сметка в т. 4 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от формуляра за кандидатстване. Прието е още, че на база на предоставената от кандидата и наличната в НАП информация, не може да се формира извод за коректно деклариран оборот за посочения от кандидата референтен период. Административният орган е посочил, че на 07.03.2021 г. чрез системата ИСУН 2020 до кандидата е изпратено искане за предоставяне на следната информация: доказателства за извършено плащане, обезпечаване на публичните задължения на дружеството в пълен размер и/или разсрочване или отсрочването им, с което да се удостовери, че кандидатът не попада в критериите за недопустимост по т. 1, б. „й“ от раздел 11.2 „Критерии за недопустимост на кандидатите“ от Условията; доказателство, с което да се удостовери, че посочената в т. 4 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от формуляра за кандидатстване банкова сметка е на „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД, което е условие / основание за извършване на плащането; справка по месеци, доказваща посочения от дружеството оборот за референтния период на преустановяване на дейността в изпълнение на заповед/и на министъра на здравеопазването, която да послужи за определяне размера на помощта съгласно т. 9.1 от Условията. В определения в искането 7-дневен срок, т.е. до 14.03.2021 г. са представени: обяснение от Л. П. С., управител на „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД относно посочения оборот за референтния период, както и е извършена корекция на оборота, посочен в т. 4 от формуляра за кандидатстване; Удостоверение с изх. № 125-19/12.03.2021 г. от Първа Инвестиционна банка, съгласно което, посочената банкова сметка е на дружеството - кандидат; Заявление с вх. № 1453-000-4901/10.07.2017 г. по описа на ТД на НАП С., с което са предоставени активи на дружеството - 3 бр. товарни автомобила, за обезпечаване на задълженията, установени в резултат на ревизионно производство; Решение № 254 от 15.02.2021 г. на директора на ОДОП С., с което е изменен PA № Р2222141900847 9-091-001 /26.10.2020 г.; Заявление с вх. № 53-06-1981/10.03.2021 г. по описа на ТД на НАП С. от жалбоподателя, съдържащо предложение за сключване на споразумение за разсрочване на публичните задължения по изпълнителното дело; При преглед на представените документи е установено, че срещу „ПИ-ЕЛ-СИ МАРКЕТИНГ ФЕЙШЪН“ ЕООД има образувано по реда на ДОПК изпълнително дело №[ЕИК] по описа за 2017 г. на ТД на НАП С., за събиране на данъчни и осигурителни задължения на дружеството, формирани за периоди от 2016 г. до 2021 г. и са дължими по подадени от лицето данъчни декларации по ЗКПО, ЗДДС и декларации - образец 6, както и по ревизионни актове, издадени от органи на НАП. За обезпечаване на вземането по делото са наложени обезпечителни мерки върху активи на дружеството - пътни превозни средства /ППС/, по балансовата им стойност към 2017 г., както и запор върху вземания на длъжника от банки. Съгласно получените отговори от банките по изпратените запорни съобщения, върху сметките на дружеството има вписани тежести (особен залог, договори за финансово обезпечение, запори от ЧСИ), предхождащи наложения от НАП запор, като наличните по тях авоари са недостатъчни за удовлетворяване на вземанията на НАП. Административният орган е приел, че балансовата стойност на обезпечените дълготрайни материални активи е недостатъчна и не обезпечава дълга по делото в пълен размер. Посочил е, че запорът върху движими вещи, наложен според балансовата им стойност към 2017 г. е единственото обезпечение върху активите на дружеството, което би могло да послужи за погасяване на част от публичните задължения на лицето, като същото не обезпечава дълга в пълен размер към 02.04.2021 г. Със Заявление с вх. № 53-06-1981/10.03.2021 г. по описа на ТД на НАП С. кандидатът е направил предложение за сключване на споразумение за разсрочване на публичните задължения по изпълнителното дело, но това заявление е квалифицирано от административния орган като документ, който не позволява публичните задължения да се приемат за разсрочени/отсрочени по смисъла на чл. 183 и сл. от ДОПК. Така постановената Заповед е в съответствие с материалния закон. По силата на чл.26б ал.2 от ЗМДВИП средствата по ал. 1/безвъзмездна подкрепа в процент от оборота на предприятията – бел.моя/, се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката. В процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задълженията им са отсрочени, разсрочени или обезпечени, включително на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки. В този смисъл изискването кандидата да няма публично задължение по по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, с изключение на отсрочени, разсрочени или обезпечени задължения се явява не просто условие на самата програма за подкрепа и подзаконовите нормативни и общи административни актове по изпълнението и но и първостепенно законодателно изискване. По силата на чл.184 вр. чл.183 ДОПК възможността за отсрочване или разсрочване на публични задължения се счита реализирана едва при наличие на решение за отсрочване или разсрочване, постановено съответно в хипотези на чл.184 ал.1 – 4. Наличието на предложение, каквото е подал жалбподателя има характер на иницииращ документ, който обаче не поражда никакво право за него освен да иска произнасяне от компетентния орган. Следва ясно да се посочи, нормата на чл.26б ал.2 ЗДВИП предвижда, че кандидата следва да има разсрочени или острочени, респ.обезпечени задължения към момента на кандидатстване, като видно от раздел 11.2.“Критерии за недопустимост на кандидатите“, графа „Важно“ обстоятелствата по т.1 се декларират от кандидатите в нарочна декларация. По т.1 б.“к“ е описано изискването за липса на задължения за данъчни и осигурителни вноски по смисъла на чл.162 ал.2 т.1 от ДОПК. В тази връзка, не остава място за съмнение, че кандидата следва да отговора на нормативното изискване към момента на подаване на заявлението си, а не към един бъдещ момент. Освен това при подаване на предложение по чл. 183 ДОПК разсрочването или отсрочването на задължение е все още бъдещо и несигурно събитие. В този смисъл факта на подаване на предложение не води до опровергаване извода обективиран в оспорената заповед и съдът приема същият за правилен и законосъобразен. Относно преценката налице ли е обезпечено задължение: Административният орган е посочил, че установените публични задължения не са обезпечени. В рамките на административното производство са представени и налични по преписката писмени доказателства от жалбоподателя, а именно - заявление за обезпечителни мерки, протокол за опис на активи, служещи като обезпечение от 19.07.2017г., погасителен план с вх № 53-06-1981/10.03.2021г. С Постановление на налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С 170022-022-0040011/12.07.2017г., както и от протокол за опис изх.№ С170022-028-0001490/19.07.2017г., е наложен запор върху движими вещи, собственост на дружеството, а именно три броя товарни автомобили, в добро техническо състояние, с посочена в протокола за опис временна оценка. От представеното от жалбоподателя Запорно съобщение изх.№ С190022-146-0008092/11.12.2019г. и вх.№ 3-114303/12.12.2019г. до Първа инвестиционна банка се установява, че е наложен и запор на банковите сметки на дружеството до размера на сумата от 226 164, 54 лева на основание чл.202 ал.1 във връзка с чл.215 ал.1 т.1 от ДОПК. В рамките на предходното първонистанционно разглеждане на делото пред АССГ е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като видно от приетото заключение на вещото лице – към 01.01.2020г. дружеството има публични задължения в размер на 200 935, 99 лева. Едновременно с това общата стойност на обезпечението е 264 037, 05 лева, като посочената стойност е формирана от направената оценка от органите по приходите на запорираните товарни автомобили, съгласно Протокол за опис изх. изх.№ С170022-028-0001490/19.07.2017г., издаден от публичен изпълнител в ТД на НАП С. град. Отделно от това е изпратено и запорно съобщение и нарочни писма за налагане на запор по налични сметки до Първа инвестиционна банка АД, ТБ Общинска банка, БТ ОББ, БТ Уникредит Бълбанк, БТ БАКБ за сумата от 226 164, 54 лева. В отговор от страна на търговските банки се установява, че в по банковата сметка в Уникредит Б. има наложени запори по четири изпълнителни дела, по сметката н ПИБ е сключен договор да финансово обезпечение с предоставяне на залог от 04.03.2013г по силата на който дружеството учредява в полза на банката залог върху вземанията си по сметките, с оглед на което и банката се счита привилегирован кредитор. От страна на БАКБ се установява, че дружеството има три сметки в банката, като във връзка със запорното съобщение следва да се има предвид, че по сметките има наложени активни запори по три отделни изпълнителни дела в размер съответно на 14 060.43лв, 622306.66лв. и 647036.17г., като успоредно с това върху вземанията за парични средства по банковите сметки има учреден залог по реда на ЗОЗ в полза на БКБ вписан в ЦРОЗ за обезпечаване вземане по договор за банков кредит в размер на 487 264лв. С оглед изложеното и при простата съпоставка на установеният размер на публичните задължения и наличните обезпечения с оглед факта, че сумите по банковите сметки са вече запорирани във връзка с други изпълнителни дела, както и представляват залог на вземане на самите търговски банки спрямо дружеството, се налага извода, че задълженията не са обезпечени и като такива не съответстват на условието на чл.26б ал.2 от ЗМДВИП. Относно стойността на активите, предложени като обезпечение във връзка с изпълнително дело №[ЕИК]/2017г. се установява, че видно от протокол за опис дружеството предоставя 3бр товарни автомобила всеки от които на стойност 88 012, 35лв. или общ размер на стойността към 10.07.2017г. – 264 037, 05лв. Посочената стойност е определена като временна оценка по смисъла на чл. 233 ал.5 от ДОПК. По силата на посочената разпоредба, ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната й цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта. В тази връзка и като съобразил, че другите активи на дружеството са вече запорирани във връзка с вземаният от дружеството на други лица, по образувани от тях изпълнителни дела, респ. не могат да послужат като обезпечение по процесното, съдът е посочил и указал на жалбоподателя изрично да заяви оспорва ли твърдението, че към датата на подаване на заявлението за кандидатстване стойността на товарните камиони не съответства на размера на задължението, успоредно с което е указал на ответника да ангажира доказателства за стойността на автомобилите към този момент – чрез оценка по пазарна стойност по реда на чл. 235 ал.1 ДОПК или други методи, в т.ч. и да ангажира доказателства за стойността им към датата на разглеждане на заявлението. Като следствие е ангажирана съдебно-оценителска експертиза, заключението по която е надлежно поради което е проведена и тройна съдебно-оценителска експретиза. Видно от заключението на вещите лица, което съдът кредитира като изготвено в съответствие с поставените задачи при използване на адекватни експертни методи и проверки и от експерти, вписан в списъка с вещи лица, притежаващи нужната квалификация: Пазарната стойност на всеки от изследваните превозни средства към датата 01.01.2020г. е 39 170лв., към 05.04.2021г. – 35942 и към датата 04.04.2022 – 32 980лв. Следва да се отвори скоба, като се посочи, че предмет на експретизата са три превозни средства от една марка, модел и година на производство, което обяснява и идентитета в цената им. Като продължение, по делото е проведена и съдебно-счетоводна експертиза, като видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като изготвено в съответствие с поставените задачи при използване на адекватни експертни методи и проверки и от експерт, вписан в списъка с вещи лица, притежаващ нужната квалификация: Размерът на установеното и изискуемо публично задължение по изпълнително дело №[ЕИК]/12.07.2017г., към датата на образуване на делото е 179 695, 56лв. включващи сумата от 18 463, 52лв. – лихва и главница – 161 232, 04лв. Не са констатирани данни за изменение размера на главницата в периода 12.12.2019г.-31.12.2019г., респ. към 01.01.2020г. актуалният размер на дълга на жалбоподателя към НАП е 227 073, 73лв. от които 63 431 81лв. и главница – 163 641, 89лв. Във връзка с изложеното възражение от жалбоподателя, че вещото лице е работило само по документи съдържащи се в делото, като по делото не са представени доказателства за влезли в сила РА на НАП следва да се посочи: Съдът е дал нееднократна възможност на ответника/видно от протоколите на проведени о.с.з. по делото/ да представи оборващи доказателства които да бъдат взети предвид и анализирани от вещото лице, като по тази причина е отлагано и делото. Такива доказателства не са представени. На второ място административената преписка, ведно със съдържащите се в нея документи е прие3те без възражения.. На трето място – въпросът дали РА е влезнал в сила или не е въпрос ирилевантен към спора, доколкото РА подлежи на предварително изпълнение по силата на чл.157 ал.1 ДОПК, като жалбоподателят не е представил доказателства а и между страни изобщо не се твърди и не е спорно, че предварителното изпълнение на РА по силата на закона не е отменено, респ. изпълнението не е спряно. На четвърто място, с още по-голяма тежест следва да се посочи, че независимо дали вземането по РА е изискуемо по силата на влезнал в сила или предварително изпълняем РА, то е налице надлежно наложено и срещу постановлението не е подадена нито жалба, нито искане за замяна, каквито процесуални способи ДОПК предвижда. Тук важно е пояснението – своевременно подадено, доколкото дружеството е подало искане за разсрочване, по което съдът вече формира изводите си в предходната част. С оглед изложеното следва да се приеме за установено и доказано, че стойността на наложеното обезпечение за публичното задължение на дружеството е несъответна на размера на задълженията. Като допълнение, неправилен, но без решаващо значение за изхода от спора е извода на изпълнителния директор на НАП, че на база на предоставената в заявлението информация, не може да се формира извод, за коректно посочена банкова сметка в т. 4 „Допълнителна информация необходима за оценка на проектното предложение“ от формуляра за кандидатстване. Видно от самата банка за кандидатстване, в курсив е указано да се посочи на латиница, без интервали единствено фирмената банкова платежна сметка /IBAN/по която се предвижда да бъде извършено окончателно плащане. Именно това е отразено и при попълване на формуляра от дружеството/л.24 от делото/. С оглед изложеното процесно постановената заповед се явява законосъобразна, а оспорването срещу нея следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход от спора съответна на чл. 143 ал.3 АПК се явява претенцията на ответника за разноски, които съдът определя съобразно чл. 24 ал.2 изр. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна тежест на спора в размер на 200/двеста/ лева. Поради това и на основание чл.172 ал.2 предл. четвърто от АПК, Административен съд София-град, 74 състав, РЕШИ: ОСЪЖДА „Пи–Ел-Си Маркетинг Фейшън“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление – [населено място], п.к. 1113, [улица], ет.5, ателие 1 да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 200/двеста/ лева съдебно-деловодни разноски. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия: