Решение № 10568 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1539/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 44, ал.1, изр. първо от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ). Образувано е по жалба на Л. Г. Г., [ЕГН], от гр. Пловдив, [улица], ет.1, чрез адв. М. А., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-VI-99-0161/ 10.07.2024 г., издадена от заместник – началника на Първо районно управление – София при СДВР, с която на жалбоподателя на основание чл.41, т.1 във връзка с чл.30, ал.1, т.1, пр.2 във връзка с чл.21, т.11 от ЗООРПСМ е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Жалбоподателят счита, заповедта за неправилна и е издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и при издаване на процесната заповед, които обуславят незаконосъобразността на последната. Съществените процесуални нарушения се изразяват в неспазване на императивните изисквания на ЗАНН, АПК във връзка с наличието на основание за издаване на административния акт, компетентност, липса на мотиви, водещо до неспазване на установената форма, както и при нарушение на основни принципи, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочва се, че и в двата акта на наказващия орган е нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая посоченото в обстоятелствената част на АУАН и заповедта не покрива посочената разпоредба на закона - цитирани са две отделни деяния от чл.21 от ЗООРПСМ, като не е ясно за кое от тях е наложено наказанието, а и в е посочена разпоредбата само на едно от цитираните в обстоятелствената част деяния. Счита, че административният орган има задължение да опише фактическата обстановка, при която е констатирано извършване на нарушението. Твърди се, че никъде не се посочват обстоятелствата, при които е установено извършването на нарушенията, нито тяхното авторство нито в акта, нито в заповедта е посочено къде точно е извършено нарушението и какъв вид точно препятствие е преодоляно. Според жалбоподателя се касае за пълна липса на идентичност между обстоятелствената част и посочената разпоредба от закона. Посочва, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка липсват мотивите както за издаването на заповедта, така и за определянето на срока за налагане на принудителната мярка. Определеният срок на ПАМ не е надлежно мотивиран и обоснован. Счита, че бланкетното цитиране на законовия текст и ползване на готови теоретични разсъждения не доказва наличието на елементите от фактическия състав на предварителното изпълнение на административния акт - фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона. Счита, че липсата на мотиви, изложени в процесната заповед, е самостоятелно и достатъчно основание за нейната отмяна. Като съществен недостатък, опорочаващ проведеното производство, изтъква и обстоятелството, че както в акта, така и в заповедта не е посочено кой полицейски орган, и в частност кое лице е установило извършването на нарушението. Наказващият орган е посочил съставителят на акта, но не и органът, който е установил нарушението, което се явява съществен пропуск с оглед направено в чл. 57, ал. 1 ЗМВР изчерпателното изброяване на оправомощените полицейски органи. Посочва се от жалбоподателя, че действително е присъствал на проведена футболна среща на Национален стадион В. Л. в гр.София, на 15.05.2024г., но същият нито е прескачал заграждения, нито е палил факли. При връчването на акта от страна на полицейските служители на 10.07.2024г. на Л. Г. е представена снимка, на която се твърди да е заснет той, като извършител на нарушението. Посочва, че въпросното лице, което е заснето, е с различни дрехи, за което прилага снимков материал. Познати на Л. Г. са се снимали и той е попаднал в кадъра, като по-късно са му изпратили снимката, за спомен от победата на финала на Б. Пловдив над Лудогорец. Посочва, че на снимката Л. Г. е с черни панталони и черна тениска, докато лицето, което се твърди да е снимано от полицията и да е извършило деянието, за което е издадена заповедта, е със съвсем различно облекло, телосложение и изобщо не е жалбоподателят.По тези и други подробно изложени в жалбата съображения претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – заместник - началник на Първо районно управление – София при СДВР не взема отношение. Постъпила е писмено становище от началника на Първо районно управление – София при СДВР, чрез юрк. М. Г., намира жалбата за неоснователна. Счита, че заповедта е издадена при спазване на законоустановената форма, от компетентно лице – началника на РУ по местоизвършване на нарушението или на оправомощено от него лице, при наличие на посочените правни и фактически основания за издаването на акта. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява жалбоподателят Л. Г. да е извършил деянието, описано в АУАН и НП нарушение на чл.21, т.11 от ЗООРПСМ. По тези и подробно описани в писмените бележки основания се иска от съда да потвърди така наложената принудителна административна мярка, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие. Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес – адресат на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя 10.07.2024 г. (видно от направеното в нея отбелязване – л.50 по делото), а жалбата е подадена в тридневния срок до Административен съд – Пловдив на дата 15.07.2024 г./понеделник/, поради което следва да се приеме, че е подадена в срок и е допустима за разглеждане съгласно изискването на чл.30а, ал.3 от ЗООРПСМ. Съдът намира за установено следното от фактическа страна: По делото няма спор, че на 15.05.2024 г. в гр. София жалбоподателят е присъствал на спортната среща, състояща се на Национален стадион „В. Левски“ като посетител на спортно мероприятие – футболна среща между отборите на ПФК “Лудогорец“ Разград и ПФК „Б.“ – гр.Пловдив. За да издаде процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка, административният орган в лицето на заместник-началника на Първо РУ – СДВР е приел, че Л. Г. Г. с [ЕГН] от гр. Пловдив, на 15.05.2024 г. около 19, 05 часа, по време на първото полувреме на футболната среща между отборите на ПФК „Лудогорец“ - гр. Разград и ПФК „Б.“ - гр. Пловдив, проведена на Национален стадион „В. Левски“ в гр.София, находящ се в гр.София, бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“ № 38, с начален час 19.00 часа, е извършил противообществена проява (спортно хулиганство), изразяваща се в преодоляване на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект и използването на пиротехническо изделие - факла, която е горяла е кафяв цвят, с което е застрашил здравето на присъстващите лица, поради реална опасност от възникване на пожар. По време на деянието, лицето се намира на пистата пред сектор „Б“ на Национален стадион „В. Левски“, с което виновно е нарушил/а чл. 21, т. 11 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, поради което и на основание чл. 42, във връзка с чл. 30, ал 1, т.1 от ЗООРПСМ и във връзка с чл. 22 от ЗАНН, е наложено на Л. Г. Г., на основание чл. 41, т. 1, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 1, пр 2, във връзка с чл. 21, т. 11 от ЗООРПСМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. Към административната преписка са приложени: Докладна записка относно установяване на извършени противообщенствени прояви, заведена с рег.№ 513р-50805 от 16.05.2024 г., Докладна записка относно извършена проверка по преписка заведена с peг. № 51Зр- 59147/10.06.2024г., заведена с peг. № 513р-67086/01.07.2024г.; Докладна записка относно извършена проверка по преписка с peг. № 51 Зр- 50805/16.05.2024г., заведена с peг. № 513р-59147/10.06.2024г.; Справка за извършена проверка за лице в Единен автоматизиран регистър АИС „Спортни хулигани“ към НИЦССМ-МВР; Протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ-заверено копие; Протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ; Постановление за назначаване на експертна справка ведно с изготвена експертна справка № 50-Ф/2024г.; Обяснение от Л. Г. Г.. От представените доказателства също става ясно, че на 10.07.2024 г. е съставен е акт за установяване на административно нарушение № VI -99 за нарушение на чл.21 т.11 от ЗООРПСМ. На 10.07.2024 г. е издадено наказателно постановление № VI-99 от началника на Първо РУ - СДВР, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.21, т.11 от ЗООРПСМ на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ. Съдът изиска за послужване и изготвеният за нуждите на преписката оптичен носител CD, съдържащ запис от футболната среща и твърдяната противообществена проява, като извърши преглед на видеозаписа, приет с протоколното определение от 31.10.2024 г. По делото се разпита като свидетел А. Б. П., който твърди да познава жалбоподателя от около 15 години, предимно от мачове, имали общ интерес - заедно ходели на мач и седели заедно на стадиона, когато са на мач. Двамата присъствали на стадиона „В. Левски“ в София, като през целия мач били в близост, защото били фенове от една фракция на клуба и били винаги във видимост един от друг няколко метра. Стоели заедно на стадиона, но не винаги ходели до там заедно. На въпросния мач били отново заедно. Спомня си за конкретната среща, че не е виждал факли и запалими вещества в Л. – те не носели такива, но около тях имало такива. Твърди, че ходят, гледат и пеят предимно на мачове. Твърди, че по време на мача не се е намесвала полиция спрямо Л., не са преминавали оградата, Л. също не е преминавал оградата. Видял, че има момчета, които прескачат оградата, особено след края на срещата. Те седели обикновено зад знамето на фракцията и след това, като приключела срещата, се изтегляли назад, вземали знамето и всички заедно се изнасяли от стадиона. При запознаването на свидетеля със снимков материал на л. 35 гръб и л. 36 по делото, същият заяви, че това не е жалбоподателят Л.. Посочва, че имат други дрехи, в които са облечени на всеки мач, които са в черно - на този мач и на всички други са облечени в черно, а това не са техните артикули. Сочи на снимка № 2 фигурата долу в средата, че няма как да е на Л., визуално този изглеждал по-нисък и дрехите му са други. След мача се качили по превозните средства и се прибрали в Пловдив съвсем нормално. След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът формира следните правни изводи: На първо място съдът намира, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган и липсата на материална компетентност за това. От една страна не са представени доказателства за оправомощаването на заместник-началника на Първо РУ при СДВР комисар Н. Н., за което съдът е дал изрични указания на ответника с насрочване на делото. Дори и такава заповед да съществува, издадена от началника на Първо РУ - СДВР, съдът намира, че заповедта е нищожна предвид следното. Както в АУАН, така и в издаденото НП и в процесната заповед за ПАМ е посочено, че се касае за нарушение на чл.21, т.11 от ЗООРПСМ - Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т.11 използването на посочените в т. 9 вещи, предмети и вещества /т.9 - носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните/. Съгласно нормата на чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ В срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице: 1. издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл. 21, т. 1 – 10. Съгласно чл.30, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗООРПСМ началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице внася преписката за решаване от съответния районен съд, като уведомява за това съответния прокурор: а) в случаите по чл. 21, т. 11 – 15. Съгласно чл. 31, ал.1 ЗООРПСМ В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 нарушителят се довежда пред съдия от районния съд, в района на който е извършена противообществената проява. Съгласно чл.32, ал.1 ЗООРПСМ В случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 съдия от съответния районен съд разглежда преписката еднолично, в открито съдебно заседание, не по-късно от 24 часа от получаването й. Съгласно чл.33, ал.1, т.1 ЗООРПСМ Въз основа на събраните доказателства районният съдия постановява решение, с което: 1. налага наказание и принудителна административна мярка; Съгласно чл. 42. Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1 и с решение на съдия от съответния районен съд в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2 в съответното производство по глава четвърта, раздел II. Цитираните законови норми налагат извода, че в настоящия случай нито заместник-началникът, нито самият началник на Първо РУ при СДВР са упълномощени /първият по силата на евентуална упълномощителна заповед от началника на РУ, а вторият - от закона/ да налагат принудителна административна мярка в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 2, който от своя страна визира и конкретното нарушение на чл.21, т.11 от ЗООРПСМ. За налагането на принудителната административна мярка в случаите на сочено нарушение на чл.21, т.11 от ЗООРПСМ е компетентен съответният районен съд по силата на цитираната по-горе норма на чл.33, ал.1, т.1 в съответното производство по глава четвърта, раздел II от закона. Само за нарушенията по чл.21, т. 1-10 ЗООРПСМ, съответно налагането на глоба и издаване на заповед за ПАМ е компетентен началника на съответното районно управление – аргумент от чл.30, ал.1, т.1 от ЗООРПСМ. Соченото основание само по себе си е достатъчно да обоснове нищожност на издадената заповед за налагане на ПАМ, без да бъдат обсъждани останалите доказателства по делото. При този извод, съдът намира, че не следва да обсъжда нито направените с жалбата доводи, нито направените изводи на административния орган относно съществото на спора – какво още е могъл да събере като доказателства и какво да анализира, предвид представения по делото видеозапис, тъй като така или иначе е бил некомпетентен да го стори. С оглед на посоченото, съдът намира издадената заповед за нищожна и следва да я прогласи като такава. Предвид изхода от спора, на жалбоподателя се следват разноски в размер на претендираните такива в размер на 1010 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като същите се явяват в рамките на предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2024 г. на ВАС минимално адвокатско възнаграждение за дела без материален интерес. Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XIV състав,