Решение № 1311 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 753/2023 г.

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл. 70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А. С. Г., гражданин на Република Куба с ЛНЧ №7003141376 против Решение №ДАБ-20/13.11.2023г на Интервюиращия орган при РПЦ село Баня, териториално поделение на Държавната агенция за бежанците, с което е отхвърлена като явно неоснователна молбата за международна закрила на С. Г. А., поради позоваване на обстоятелства, извън предмета на закона и не посочване на причини за основателни опасения от преследване. Жалбоподателката иска от съда да бъде отменено Решението и преписката да се върне с указания за разглеждане на молбата й като основателна и да се вземе предвид положението на двете малолетни деца, за които е посочила, че също търси сигурност и закрила. Ответникът, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с доводи за липса на процесуално нарушение спрямо правото на информация на заявителката и за правилно приложение на материалния закон. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, поради допуснато съществено нарушение на производствените правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, а разгледана по същество е основателна. На 10.10.2023г жалбоподателката подава до Председателя на ДАБ, чрез РПЦ село Баня молба за предоставяне на международна закрила с искане да й бъде позволено да пребивава в България със статут на бежанец. Декларира настоящ адрес, както и достатъчно средства за издръжка. Молбата е основана с участие на 11.07.2022г в организиран протест срещу официалната власт в Република Куба, управлява от Кубинската комунистическа партия. Срещу участниците в този протест Правителството е извършило нарушение на правата на човека, за да възпре бъдещи демонстрации, както и да накаже тези, които открито са изразили недоволството си против формата и начина на държавно управление. Полицията е започнало произволно да задържа граждани, а някои от тях са и изтезавани. Започнали са и масови съдебни процеси. Хората протестират и срещу ограничения достъп до храна и лекарства, като масово напускат Куба, не поради недоимък, а защото когато открито се заяви несъгласие да се търпят глад и болести, гражданите биват арестувани и изтезавани. В молбата е посочено, че жалбоподателката е майка на две деца, които са български граждани – М. М. С. и С. М. С., малолетни, които са родени в Куба и живеят с нея. Изразила е страх за техния живот, защото след участието в просета е била обект на полицейско преследване и ако се върне може да бъде задържана по политически причини. На 26.10.2023г с Молба вх. №501/26.10.2023г жалбоподателката е потвърдила искането от закрила, с посочване на адрес в [населено място], ул. Розова долина №36, община Казанлък, област Стара Загора. Представила е валиден документ за самоличност – международен паспорт, и Удостоверения за раждане на двете деца, издадени от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Казанлък. В България е пристигнала заедно с двете си деца на въз основа на Виза със срок от 05.08.2023г до 27.10.2023г, издадена на 19.07.2023г от Посолството на Република България в Хавана, Куба с основание – лично посещение. В хода на проведеното на 26.10.2023г интервю с участието на преводач от испански език, жалбоподателката е посочила, че на 16.08.2023г с полет от Хавана, през Франция и Румъния е пристигнала в България на 17.08.2023г. Не е пребивавала на територията на Франция или Румъния, извън летището, нито е подавала молба за закрила до властите в тези две държави-членки на ЕС. В отговор на зададени от интервюиращия орган въпроси е отговорила, че е преследвана от правителството на Куба, защото е против социалистическото управление на страната. Била е задържана два пъти и след това е пускана. Първият път е задържана на 14.07.2022, когато с група гора закачала плакати. Тогава е задържана за срок от три дни, заплашена, че ако не е съгласна със системата на управление може да бъде изпратена в затвора. Тогава е бита и е наложена глоба от 3 000 кубински песо, които е платила. Въпреки това са продължили да я заплашват. За втори път е задържана в дома си, през нощта и пред децата й през месец декември 2022г, за срок от 24 часа като е заплашена отново да не продължава с участието си в демонстрации и в разлепването на плакати ще бъде осъдена и изпратена в затвор. След тези заплахи е започнала да се крие, не се чувства в безопасност и се страхува да се върне в Куба. В отговор на въпрос в какво се изразява притискането и заплашването е отговорила, че хора, които са привърженици на властта са хвърляли камъни по къщата й, като са я наричали червей. Една група привърженици на властта са заставали пред дома й със знамена и са отправяли с викове обидни думи. Идвали са в продължение на 2-3 дни, оставали са не повече от 6 часа, след което са си отивали за една седмица. Идвал е и един полицай пред дома й, за да я наблюдава кога излиза и влиза в продължение на около осем месеца до напускането на Куба. С. е на ъгъла на къщата, а после си е тръгвал. За първи път полицаят е наблюдавал къщата след като е освободена при първото й задържане. Около седмица след това се е появил. Срещу групата хора, които са викали пред дома й като са хвърляли камъни не е получила защита от никой, а полицаят е бил там, за да я наблюдава. Потърсила е помощ от полицията няколко пъти, но за тях тя е червей, който е против властта. Затова тя не се е показвала на улицата, а се е криела в дома си, поради страх от агресия. Бащата на децата е бил тук в България по това време. След това е отишъл в Куба, за да й съдейства за получаване на виза, по силата на която да влезе легално в България с децата. Не е осъждана в Куба, не принадлежи към етническа група, не изповядва религия, не участва в религиозни общности, секти или организации. Не е омъжена, но тук в България живее с бащата на децата й, с когото се е запознала пред 12 години в Куба. Децата са с нея тук и по-големият С. вече ходи на училище. По време на интервюто по –малкият е с баща си навън и я очакват. За първи път идва в България на 17.08.2023г, както и децата идват за първи път тук. В Гуантанамо, Куба има майка на 65 години, която работи като учител. Баща й е починал, но има и брат, който е с майка й. Жалбоподателката има висше образование по специалност Социология, завършено през 2019г в Сантяго де Куба. Работила е около 1 година и половина в едно предприето по специалността си, но когато е нямало проблеми с работници е изпращана в производството. След този срок от 1г и половина професията социолог се упражнява само в Хавана, но е премахната като професия за другите провинции. Никога не е била член на политически партии, но на 11.07.2022г е разлепвала плакати и афиши и е участвала в демонстрацията. Конкретният повод да напусне страната е, че е преследвана от полицията със заплахи, че може да бъде осъдена на затвор. Не е съгласна, че в Куба няма хранителни продукти, лекарства и когато излизат на улицата да протестират биват бити и преследвани от полицията. Не може да се живее спокойно в Куба, ако гражданин не е съгласен с политическата система. Тогава бива преследван, измъчван и вкарван в затвора. Страхува се, че Куба не е безопасно място за нея и децата й. За организирането на протеста, в който е участвала е разбрала от съобщение, получено на телефона й, изпратено от лидер на група „Опозиционер“ в Гуантанамо. Тази група е отправила призив към всички в цяла Куба, които не са съгласни с положението да излязат на 11.07.2022г и да протестират. Основната причина, която заявява за искането да получи разрешение да остане в България е, защото безопасността на децата й в Куба не е гарантирана. Въпреки този отговор интервюиращия орган е продължил да задава въпроси относно обстоятелствата по участие в протеста, задържането, съобщеното хвърляне на камъни по къщата й, проследяване от полицейски служител, както и защо не е напуснала Куба веднага след първото задържане, на което е отговорено, че е имала надежда. По повод на групата привърженици, които са хвърляли камъни по къщата й, където са били и децата, е съобщила, че се е наложило да замаже прозорците с цимент. Била е принудена да напусне Куба, което е направила легално. Иска сигурност за децата си, а подава на молба за закрила след като изтича визата, по силата на която има право да остане в България. В хода на административното производство е приобщена Справка от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно Република Куба – общо положение, актуална политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права, информация за демонстрации през 2021г и 2022г, отношение на официалните власти към участниците в демонстрациите. Според справката Куба е авторитарна държава, а новата Конституция от 2019г потвърждава еднопартийната система – Комунистическата партия е единствената законна политическа партия. На националните избори от 10.2019г М. Д. К. е обявен за президент, а институцията е възстановена след проведен през 02.2019г референдум. Заменил е Р. К. като първи секретар на Кубинската комунистическа партия, който е бил най-висшата политическа длъжност в държавата по силата на закон. Изборите не са били нито свободни, нито честни, нито конкурентни. МВР контролира полицията, силите за вътрешна сигурност и системата на затворите. Националната революционна полиция е основната правоприлагаща организация, а не съдът. Специализираните звена на отдела за държавна сигурност към МВР отговарят за наблюдението и потискането на независимата политическа дейност. Националното ръководство, включително и членове на армията поддържат ефективен контрол върху силите за сигурност. Имало е съобщения, че членовете на силите за сигурност са извършили множество злоупотреби. Правителствените служители по указания на своите началници са извършили множество нарушения на основните човешки права. Като въпрос на политика служителите не са разследвали, нито преследвали тези, които са извършили злоупотреби. Безнаказаността на извършителите е широко разпространена, както и безнаказаността на корупцията сред длъжностните лица. Министърът на икономиката и министърът на минното дело енергетика са обявили по официалната телевизия, че Куба няма достатъчно пари да купува храна и че кризата, включително недостигът на енергия може да се влоши в следващите седмици. Потвърдили са, че има още по-малко от малкото храна, електричество, обществен транспорт, хляб, мляко и закъсненията с месечните хранителни дажби, раздавани на хората. Съобщено е, че не достигат 20 % от необходимото електричество, както и че от необходимото за обществения транспорт гориво ще бъде отделено за производство на електроенергия. Икономиката е в дълбока стагнация, което е официално обявено, като е поискано въпреки това хората да вярват, че единствения изход е революцията и социализмът. Хората страдат от огромен недостиг, а през последните две години повече от 300 000 кубинци са напуснали страната. Храни, които някога са били често срещани за употреба сега са оскъдни. Високите цени на продуктите са несъвместими с ниските заплати, а Кубинската обсерватория за правата на човека показва в свой доклад от септември относно социалните парва, че крайната бедност в страната се е увеличила драстично за една година. Според този доклад 88% от кубинците живеят с по-малко от 1.9 долара на ден, а 48% са намалили храната, защото нямат достатъчно пари да я платят. Спазването на човешките права: значимите проблеми с правата на човека включват достоверни доклади за незаконни и произволни убийства, включително убийства извън съд и присъда, извършвани от правителството. Изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение към политическите дисиденти, задържаните и затворниците от страна на силите за сигурност. Транснационална репресия срещу лица в друга държава, сериозни проблеми с независимостта на съдебната система, произволна и незаконна намеса в личния живот, сериозни ограничения върху свободата на изразяване в медиите, включително насилие или заплахи за насилие срещу журналисти, цензура, необосновани арести или наказателно преследване на журналисти и прилагане или заплаха за прилагане на наказателни закони за клевета с цел ограничаване на изразяването. Сериозни ограничения на свободата в интернет, съществена намеса в правото на мирно събрание и свободата на сдружаване, включително прекалено рестриктивни закони относно организирането, финансирането или дейността на НПО и организации на гражданското общество. Тежки ограничения на религиозната свобода, на свободата на придвижване и пребивана в страната и на правото на напускане на страната, невъзможност на гражданите да сменят правителството по мирен начин, чрез свободни и честни избори. Сериозни и необосновани ограничения върху политическото участие, сериозна корупция в правителството, липса на разследване и отговорност за насилие, основано на пола, включително убийства на жени, трафик на хора, включително принудителен труд и забрана на независимите синдикати. Между януари 2019г и март 2023г са регистрирани повече от 200 случая на насилие срещу цивилни. Насилие е извършено в цялата страна, но най-вече в столичния регион, като нападения срещу цивилни обикновено се увеличават заедно с увеличаването на демонстрационната активност. Най-малко един човек е пребит до смърт от полицията през този период по време на жестокото потушаване на протеста в Батабано, проведен на 12.07.2021г. На същия ден в А. Н. друг демонстрант е загинал по време на сблъсък с държавните сили. В светлината на сериозните ограничения върху свободата на пресата, тези инциденти не е вероятно да са изолирани случаи, а са по-скоро пример за по-мащабен модел на репресии в Куба. Държавните сили са главния извършител на това насилие и са набелязали основно членове на дисидентски организации на гражданското общество, опозиционни групи и журналисти за тяхното отразяване на нарушенията на човешките права. Според съобщенията държавните сили са извикали на разпит множество активисти, участващи в кампанията, призоваваща кубинците да делегитимират властта и участващи в наблюдение на изборите. Продължаващите репресии преди гласуването са част от по-голяма репресия срещу опозиционни гласове, която се засилва през последните години. През 2021г вълна от народни протести срещу влошаващия се стандарт на живот е предизвикала бурна реакция на правителството, което наредило арести на демонстранти и на активисти в допълнение към използването на смъртоносна сила срещу протестиращите. Репресиите са продължили и през 2022г и са достигнали пик през юли, когато правителството е потиснало народната мобилизация в памет на демонстрациите от юли 2021г с призив за освобождаване на политическите затворници. Цивилните цели също са се увеличили през октомври са началото на мобилизацията срещу широко разпространени прекъсвания на тока, причинени от застаряващата и недостатъчно финансирана инфраструктура на електрическата мрежа и щетите от ургана Иън през септември. Умората на хората от комунистическия режим е станала още по-силна през 2022г. През 2022г е имало 2 953 протеста срещу диктатурата на президента, повече спрямо 3 300 от 2021г. През декември 2022г има рекорден брой демонстрации за последните две години и половина -692, надминавайки рекорда на масовите протести, проведени през юли 2021г – 584г. Повечето демонстрации са насочени срещу хаотичното управление на основните услуги, спирането на електричеството, липсата на храна и питейна вода, са били основните причини за протести срещу комунизма. Шест от десет протеста произтичат от липсата на икономически и социални права, което означава да са свързани с лошото управление на правителството, лошото състояние на обществените услуги като електричество, вода, здравеопазване, жилища, транспорт, недостиг или високи цени, както и проблеми като насилието основано на пола. Останалите демонстрации през месец декември 2022г са свързани с политическите и гражданските права. Кубинските власти криминализират почти всички, които участват в протестите през юли 2021г, включително и някои деца, но категорично отричат всякакви нарушения на правата на човека и хвърлят вината върху САЩ. Новият НК на Куба от май 2022г допълнително затвърждава ограниченията върху свободата на изразяване и събрания и е смразяваща перспектива за независими журналисти, активисти и за всеки, който критикува властите. Той влиза в сила през декември 2022г, когато все още стотици остават в затвора за протест от юли 2021г и след като вълни от протести през октомври 2022г са потушени. Предвидени са наказания за не уважение, безредие и съпротива от шест месеца до една година затвор и/или глоба. Забранено под страх от затвор да се осквернява честта на друг човек писмено, чрез рисуване, чрез действия или жестове тоест не може да се протестира по никакъв начин срещу действащите управляващи. Запазено е смъртното наказание за 23 броя различни престъпления. Към момента на приключване на устните състезания е представена нова Справка от 28.03.2024г, според която в Куба продължава недостига на храна, на електричество, на лекарства, има забавяне на помощи от Световната здравна програма и всичко се срива, защото Куба няма валута, с която да плати и не произвежда почти нищо. Това е най-тежкото влошаване на условията за живот след разпадането на СССР през 90 те години на 20 ти век. Електричеството липсва за повече от 18 часа на ден, а на 18.03.2024г отново са проведени протести в Куба, като са задържи петнадесет души. Настъпили са и нови проблеми на фона на сътресенията и репресиите, икономическите данни на Куба са годишна инфлация от 30%, а фискалния дефицит ще достигне 18% от БВП през 2024г. Туризмът не се е възстановил след епидемията от КОВИД 19, а Венецуела намалява доставките на суров петрол за Куба, защото има собствени проблеми. Между 2022г и 2-23г 425 000 кубинци са отишли в САЩ и 36 000 са поискали убежище в Мексико, докато други са заминали за Европа и Русия. Броят на хората, които напускат страната е равен на 4% от населението на Куба, поради посоченото и описано по-горе бедствено положение. Въз основа на съобщеното по време на проведеното интервю и Справката от Дирекция „Международна дейност“ ответния административен орган приема, че молбата за закрила е явно неоснователна, защото: от материалите по преписката не може да се направи извод, че спрямо заявителката е налице преследване по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ на основание раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Молителката не е заявила да е преследвана за това, че е атеист и спрямо нея не е упражнено физическо насилие, нито е била обект на преследване по тези причини, нито има основание да се счита, че ще бъде подложена на такова по същите поводи. След като не е политически ангажирана, то няма проблеми относно своето политическо убеждение или мнение. Неоснователни са опасенията й, че ако се завърне в Куба може да бъде арестувана и осъдена на затвор. Ареста й повод разлепване на плакати и участие в демонстрациите от 11.07.2022г е заради нарушение на законодателството на страната, за което е глобена и е платила глобата. Твърденията за повторен арест през декември 2022г са приети за неверни, защото остава неясна причината за това, защото обяснението за отправени заплахи със затвор, ако участва в митинги и разлепва плакати не е подкрепено с твърдението за участие в такива, извън тази от юли 2022г, от когато до декември 2022г са изминали пет месеца. След издаването на виза е напуснала легално страната си, което сочи, че няма проблеми с правителството. Би следвало да срещне трудности при напускане на Куба, ако е обект на преследване. Не е представила доказателства за твърдението, че са отправяни заплахи от служителите на реда в Куба, които да го доказват категорично. Режимът на държавно управление в Куба и протестите, които са общо известни са удобен повод за излагане на твърдения за преследване, основано на политически различно мнение / чл.8 ал.1 от ЗУБ/, съответно за симпатизиране на опозиционни групи. Тези твърдения са в тежест на доказване от страна на заявителя за закрила. Няма конкретни факти, които да доказват твърденията за преследване от правителството, поради участие в демонстрацията от юли 2022г и разлепването на плакати преди това, поради което са неоснователни опасенията, че ако се върне съществува опасност да бъде задържана и осъдена. Няма основание да се приеме, че в Куба има безогледно масови репресии срещу гражданите, които протестират срещу управлението на страната. Този извод се основава на Справката от 01.11.2023г, по-специално на изложеното в нея, че властите са набелязали основни членове на дисидентски организации, опозиционни групи и журналисти за отразяване на нарушаване на човешки права. Кандидатката не принадлежи към нито една от цитираните в Справката организации. Срещу нея не са предприети каквито и да било действия, нарушаващи нейните основни права или които да се идентифицират като преследване. Не е представила доказателства, че група привърженици на правителството са идвали пред къщата й, по която са хвърляли камъни и са викали ругатни. Следвало е да потърси помощ или да напусне страната си по-рано, а тя е останала да живее там още една година. Освен това дори да се приеме, че това е вярно, не се установява кои са били тези хора и по какъв повод са били пред дома й. Това са вандалски прояви на неизвестни граждани, които не са предизвикани от държавни органи. Твърдението, че са привърженици на режима са субективни подозрения. Не е доказано и твърдението, че полицай е стоял до къщата й, за да я следи, защото не е заявила, че този полицай е създавал някакви проблеми или да я е предупреждавал за нещо. Дори да е имала някакви проблеми с правителството то те не обосновават нуждата от закрила. Периодът от влизането легално в страната на 17.08.2023г до датата на подаване на молба за закрила сочи, че тя не е напуснала Куба с цел да търси международна закрила, защото не е подала веднага молба или в разумен срок. Поради това, че тук живее бащата на децата й, а тя подава молба към края на 90-дневния срок на визата си е прието, че целта на молбата е удължавана и узаконяване на престоя в Република България, което следва да се направи по реда на Закона за чужденците в Република България – тези поводи за молба за международна закрила са вън от предметния обхват на Закона за убежището и бежанците. Поради тях е определено, че се касае за случай на мигрант, който доброволно напуска страната си, за да се засели другаде по икономически причини, което отрича да е бежанец. Не са налице условията и за предоставяне на хуманитарен статут, защото тя не е била принудена да напусне Куба поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл.9 ал.1 т.1 от ЗУБ. Тя е задържана два пъти в страната си, но срещу няма образувано наказателно производство и не е осъждана. Според Решение на СЕС по дело С0465/07 понятията смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отношение, посочени в чл. 9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ обхващат ситуации, в които кандидатката за субсидиарна закрила е изложена на риск именно от този конкретен вид посегателство. Съгласно същото Решение на СЕС заплахите срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк плана, използвани в разпоредбата на чл.15 буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г касаят ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Насилието следва да е безогледно, което означава да се разпростира към лицата, без оглед на личното им положение. В този контекст под лични посегателства трябва да се разбират тези, които са насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, като степента на насилието по повод въоръжен конфликт трябва да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че в страната си на произход цивилното лице се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, поради самия факт на присъствието си на територията на конфликта. На територията на Куба няма въоръжен конфликт, а нивото на общото насилие не е толкова високо, че да заплашва живота й само поради присъствието й там. Положението на децата, които са български граждани, правото им като граждани на ЕС да пребивават и да се придвижват на територията на ЕС, което би било отречено ако останат без значимия за тях родител не е разгледано, видно от мотивите. В съображенията на органа отсъстват изводи по фактите, изнесени в Справката за криминализирането на изразяване на различно мнение от официално наложеното по отношение начина на управление на страната, включително и повишените размери на наказание лишаване от свобода, кумулативно предвидено с наказанието глоба за всякакви действия, които могат да бъдат приети като разпространяване на фалшиви новини, оскърбяване честта на друг човек, особено ако мнението е споделено в социалните мрежи, нито е обсъдено отношението на официалната власт към участниците в демонстрациите във връзка с изискването да се докаже твърдението, че молителката е арестувана по причина именно извършването на действия, които според НК се приемат за престъпление и е наложена глоба от полицейски органи, които отново според справката са основния правоприлагащ орган, а съдебната система е изцяло зависима. Кубинските власти криминализират почти всички, които участват в протестите, включително деца, е посочено на стр. 5-та от справката, а не само журналисти, отразяващи нарушенията на човешките права, което е установено от същата Справка. Заплахата отправена от Президента през октомври 2022г към всички демонстранти, че техните актове на вандализъм ще се третират със силата на закона, а този закон е НК на Куба и предвижда затвор, наред с посоченото, че властите криминализират участие в демонстрации и всяка изява на протест срещу общото положение в страната също е останало вън от вниманието на ответника. След като според Справката властите криминализират почти всички участвали в демонстрации, а за такова участие НК предвижда лишаване от свобода и глоба, тогава превратен на фактите е извода на ответника, че няма доказателства за изложеното в бежанската история. Това, че жалбоподателката не е напуснала веднага страната си на произход не може да бъде преценявано като отричащо достоверността на предоставената информация, тъй като тя е самотна майка на две малолетни деца, живее в провинция – Гуантанамо, и ясно е заявила, че е напуснала Куба с помощта на бащата на тези деца, за да влезе легално в Република България. Рисковете за живота и здравето на малолетните български граждани са описани в Справката от 01.11.2023г и в представената при последното съдебно заседание. Фактите се обсъждат в съвкупност, за да се прецени достоверността на представената от заявителя информация, а тя съответства на данните за положението в Куба, изложени в Справките по делото. Не е обсъдено в решението на ответника и дали е налице основание по чл.9 ал.8 от ЗУБ, според която разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер. Липсата на храна, на лекарства и стоки от първа необходимост, както и на електричество са в корелация с предприемане на мерки от страна на правителството против демонстрациите, които мерки са насочени срещу основните човешки права не само на свобода на изразяване и на политическо мнения, а срещу живота и здравето на протестиращите, срещу които е отправена ясна заплаха за наказателно преследване. Други причини от хуманитарен характер е именно положението на липса на храна, лекарства и медицинско обслужване, които не могат да обусловят извод, че заявителката е решила да смени мястото си на живеене по икономически причини, поради което е мигрант, но не и човек, който бяга от хуманитарната криза, която ясно е описана в представените по делото Справки. В същите е посочено, че именно от хуманитарната криза много граждани на Куба бягат от страната и търсят убежище в други държави от ЕС, Русия, САЩ и Мексико. Интересите на малолетните деца не са отчетени в контекста на хуманитарната криза в Куба изобщо. Не може да се приеме, че те могат да останат тук, а майка им, с която единствено са живели до момента следва да се върне без тях. Наличието на основания за предоставяне на статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ следва да се преценя на база цялостната бежанска история на търсещия закрила и при съобразяване с неговото семейно състояние, когато е относимо към конкретното производство. При преценка на релевантните за производството обстоятелства в конкретния случай, не могат и не следва да се игнорират данните за двете малолетни деца и техния най-висш интерес. Както вече е посочвал в практиката си Върховен административен съд, при съобразяване с Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество, всички публични органи следва да отдават първостепенно значение и да предприемат мерки, свързани с деца при спазване на принципа за "висшия интерес на детето". Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. В съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. "Висшият интерес на детето" следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Именно тяхното положение, ако майка им бъде върната в Куба, където липсва храна, лекарства, питейна вода изобщо не е обсъдено. Административния орган е бил длъжен да извърши преценка на конкретните факти, посочени в бежанската история на жалбоподателката и в Справките във връзка с прилагането на принципа за "висшия интерес на детето", като отчете как би се отразило на децата евентуалното им завръщане в държавата по произход на майката, която е отговорния за тях родител – този, който в пълнота отговаря за тяхното правилното психическо и физическо развитие, взема решение за тяхното местоположение. Бащата не е присъствал в техния живот след като за първи път идват тук и то по молба за съдействие спрямо майка им да получи туристическа виза. Способността на заявителката да се грижи за тях в Куба, където е налице хуманитарна криза изобщо не е обсъдена, нито един факт от изброените в §1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето не е взет предвид. Ако на майката на български граждани, бягаща от държава, в която липсва храна, вода, лекарства, в която може да бъде подложена на полицейско насилие само поради това, че протестира срещу тежкото хуманитарно положение, не може да се предостави хуманитарен статут по силата на чл.9 ал.8 от ЗУБ, то тогава се игнорира същността на думата хуманност. Ето защо решението следва да бъде отменено. Представеното по делото пълномощно не съдържа уговорка за възнаграждение на един адвокат, а в преклузивния срок не са представени доказателства за изплащане – разписка за получена сума или платежно нареждане, поради което не може да се присъди възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК вр. с чл. 85 ал.5 от ЗУБ Административен съд Стара Загора