Решение № 2608 от 18.4.2022 г. на Административен съд - София-град по дело № 8176/2021 г.

Производството е по реда на чл.226 от АПК във вр. с вр. чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). С Решение № 8611/15.07.2021г. постановено по адм.дело № 11486/2020г. по описа на ВАС – Трето отделение, е обезсилено Решение № 3659/08.07.2020г. постановено по адм.дело № 731/2020г. на АССГ, образувано по жалба на Н. П. С. срещу Решение № 2-889/14.03.2017г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ( Комисията) и делото е върнато за втори път за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Указано е, в изпълнение на указанията на касационната инстанция, дадени в решението по адм.дело № 7694/2018г. по описа на ВАС, да се посочи кои факти приема за установени съдът и въз основа на кои доказателства, да се посочи какво приема съдът по отношение на представените документи – неавтентичност или невярност, както и дали спрямо характеристиката на документа е допустимо оборването му със свидетелски показания, след която аналитична дейност да са извърши преценка за законосъобразността на оспорения акт. В жалбата ( искова молба) на Н. С., инициирала съдебното производство, се твърди че решението на Комисията не е обосновано, като не е оценена доказателствената стойност на документите, въз основа на които е установена принадлежност. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени Решение № 2-889/14.03.2017г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично. Представя писмено становище, с позиция по същество, кореспондиращо със съображенията в жалбата ( исковата молба), в което развива доводите си по отношение на доказателствата, събрани в производството и доказателствената им стойност. Иска отмяна на решението на Комисията и връщане на преписката отново на административния орган с указания за издаване на ново решение, с което се потвърди, че не е била сътрудник на ДС и се разпореди на МВР да я заличи като сътрудник. Ответникът - КРДОПБГДСРСБНА, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна по съображения, изложени при предходните разглеждания на делото. Софийска градска прокуратура, редовно призована, не изпраща представител за участие в производството. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-ГРАД след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред Комисията е образувано по искане на Н. П. С., с вх. № 2746 от 09.03.2019 г., с което, на основание чл. 31, ал.1, т.2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е поискано извършването на проверка за установяване принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оспореното Решение № 2-889 от 14.03.2017 г. на Комисията, е установена принадлежността на жалбоподателката С. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В решението е посочено, че С. е била съдържател на явочна квартира, което попада в обхвата на категорията секретен сътрудник. В решението е посочено, че псевдонима на секретния сътрудник е „Т.“, а като документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл.1 са посочени: „ документи от ръководител я щатен служител, рег.бланка, съдържащи се в дело IЯ-4332, рег.дневник, картони - обр.4-2 бр.“ С административната преписка са представена Присъствена книга от заседанието на Комисията, проведено на 14.03.2017 г. (л. 65 от приобщеното адм.д. № 3711/2017 на АССГ ), както и извлечение от протокола (л. 66 от приобщеното адм.д. № № 3711/2017 на АССГ ). Представени от Комисията и приети като доказателства са Картон обр. 4 (л. 34-35 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ), с вписани в същия три имена на жалбоподателката – Н. П. С., дата на раждане – 30.07.1957г., номер на л.д. – 86314, псевдонима „Т.“ и категорията: „ съдържател на я/к“, дата на вербовката – 15.03.1988г. и кой ръководи: „Х. П.“, както и телефона му. Посоченият в картона номер на делото – 86314, съответства на номера и данните в регистъра (л. 32 от адм.д. № № 3711/2017 на АССГ), надлежно прономерован и подпечатан (л. 33 от адм.д. № № 3711/2017 на АССГ ). В регистъра са отразени № по ред, дата на регистрацията – 05.04.1988г., псевдоним – Т., данни за поделението, вербовало СС, дата на вербовката – 15.03.1988г., съвпадаща с тази в картон обр.4. С административната преписка е представено и прието като доказателство при предходното разглеждане на делото, дело № 86314 (л. 36 -51от адм.д. № № 3711/2017 на АССГ), съдържащо по опис: - биографичен анкетен лист /л. 30 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ), данните в който се попълват от оперативния работник, неподписан, - регистрационна бланка от 06.04.1988г. за съдържател на я/к „Т.“ / л. 42 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ ), подписана за ОР открил делото от Хр. П., както и подписана от Началник отдел 07, съдържаща посочване и на номера на делото по централизиран отчет – № 86314, - искане за проверка на лицето по картотеката на агентурата от 25.09.1987г. (л. 43 от адм.д.№ 3711/2017 на АССГ), установяваща че проверката на Н. С. се иска от др.П., с щемпел на нея с надпис „Проверено“. - искане за проверка на лицето по картотеката на вражеските елементи от 25.09.1987г. (л. 44 от адм.д.№ 3711/2017 на АССГ), установяваща че проверката на Н. С. се иска от др.П., - искане за проверка на лице в И. от 25.09.1982г. (л. 45 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ), установяваща че проверката на Н. С. се иска от др.П., подписана, с резултат от проверката в щемпел, че няма данни в И. за лицето.. - искане за проверка на Н. С. по общосправочната картотека от 25.09.1982г. искана от Хр.П., (л. 46 -47 от адм.д.№ 3711/2017 на АССГ), подписана с два подписа, вторият от „Началник отделение“, без данни за резултата от проверката. - искане за проверка на Л. И. Д. по общосправочната картотека от 25.09.1982г. (л. 48 -49 от адм.д.№ 3711/2017 на АССГ), искана от Хр.П., с дата 02.07.02г., подписана с два подписа, вторият от „Началник отделение“, без данни за резултата от проверката. - схема на местоположението на явочната квартира /л. 50 и л. 51 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ /, - предложение за утвърждаване на вербовка на съдържател на явочна квартира от 23.03.1988г., подписано от ст.лейтенант Хр.П. и от началник отделение 02 Т.Л., утвърдено от началник отдел 07 на 31`.03.1988г. и подписано от него /л. 52-53 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ /, - предложение за вербовка и план от 12.11.1987г. /л. 54-56 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ /, подписано от ст.лейтенант Хр.П. и от началник отделение 02 Т.Л., утвърдено и подписано от началник отдел 07 Ц.Г. на 18.11.1987г. - рапорт за установен контакт с оперативно значение от ст.лейтенант П. от 04.11.1987г./л. 57 -58 и л.61-62 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ /, - характеристика на Н. С. – зав.комисия при Профкомитета на СП-2 при СК „О.“-С., подписана от посочените в нея лица /л. 59-60 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ /. - Рапорт за подадено искане обр.1 за проверка по отчета на агентурата на наш сътрудник „Т.“, рег.№ 86 314с цел „в/ка“ до ОР Хр.П.. Представени и приети като доказателство при предходното разглеждане на делото от страна на ответника са: - Заповед № I-3900 от 11.11.1974г. на Министъра на вътрешните работи за дейността на органите на ДС по вербуването и работата с агентурата /л. 151 -180 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ), - Заповед-допълнение към т.20 на Заповед № I-3900 от 11.11.1974г. (л. 180 от приобщеното адм.д. № 3711/2017 на АССГ) -Инструкция за оперативния отчет на ДС (л. 181 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ ). С молби от 19.07.2017 г. (л. 85 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ / и от 14.09.2017 г. (л. 128 от адм.д. № 3711/2017 на АССГ ) жалбоподателката е представила писмени доказателства – извлечение от публикувана в интернет информация за Сборника ДС –структура и основни документи, както и копие на трудова книжка на С. (л. 24от адм.д. № 3711/2017 АССГ). При съдебното дирене в хода на съдебното производство по адм.д. 3711/2017г. на АССГ, по искане на жалбоподателката, са разпитани като свидетели Ц. И. Г. и Х. А. П.. Свидетелят Ц. И. Г. е разпитан в съдебното заседание на 09.11.2017г. по адм.д.3711/2017г. на АССГ. Свидетелят установява, че е работил 40 години в ДС. В качеството си на началник отдел същият е утвърждавал предложение за вербовка, като позицията му не изисквала да се среща с хората, които ще бъдат вербувани. Свидетелят е подписал за „Утвърдил“ предявеното му на л. 52 от адм.д.3711/2017г. предложение за утвърждаване на вербовка на съдържател на явочна квартира от 23.03.1988г. Свидетелят си спомня за служител на име Х. П.. Пояснява, че за съдържател на явочна квартира не е съществувало изискване да има подписана декларация от лицето, че се съгласява да бъде съдържател на явочна квартира. Посочва, че явочни квартири могат да се правят и в обществени сгради, след като е спазено условието да се запази тайната на срещата между агента и оперативния работник. Свидетелят посочва, че е подписал като началник отдел 07 регистрационна бланка от 06.04.1988г. за съдържател на я/к „Т.“, намираща се на л.42 от същото дело. Свидетелят твърди, че съгласието на лицето за съдържател на явочна квартира се отразява от оперативния работник, като контрола върху явочните квартири е изцяло на оперативния работник и отчети за явочниците не са правени, нито е имало заплащане. Съдът кредитира показанията на св.Г. като логични, последователни, дадени от лице, незаинтересовано от изхода на делото и най-вече, поради съответствието им с писмените доказателства и с реда, установен в Заповед № I-3900 от 11.11.1974г. на Министъра на вътрешните работи за дейността на органите на ДС по вербуването и работата с агентурата и Инструкция за оперативния отчет на ДС. От показанията на свидетелят Х. П., разпитан в съдебното заседание на 15.02.2018г. по адм.д.№ 3711/2017г. на АССГ, се установява, че свидетелят П. познава Н. С. от 80-те години, от съвместната им работа в „Б.“. При среща в кафене в сградата на Научно-техническия съюз ( Н.) на бул.Ч. връх, разбрал, че кариерата й се развива в друга посока. Свидетелят пояснява, по отношение на службата си в контраразузнаването, че имало кампаниен и формален характер при изготвяне на документи и подбор на кадри. Свидетелят отрича да е вербовал г-жа С.. Твърди, че мястото, посочено като такова за явочната квартира, не отговаря на профила и критерия на службата, която заемал тогава. Описва, че по това време бил млад работник и през м.ноември – декември имало кампания за покриване на формалния брой явочни места. По отношение на документите, представени от Комисията за г-жа С., св.П. не отрича, че част от тях са подписани от него. Така свидетелят сочи, че е подписал Рапорт за установен контакт с оперативно значение от 04.11.1987г., в който описва, че от средата на месец септември поддържа контакт с Н. С., която разбрал че работи като секретар в Н.-Б. район и предлага контакта с нея да бъде продължен. Свидетелят П. сочи и че той е подписал и Предложение за вербовка на съдържател на я/к от 12.11.1987г. на л.56 от адм.д. 3711/2017г. на АССГ. Свидетелят е подписал и документите на л.46 и л.48 от същото дело, а именно – двете искания за проверка на Н. С. по общосправочната картотека от 25.09.1982г. искана от Хр.П., (л. 46 -47 от адм.д.№ 3711/2017 на АССГ), без данни за резултата от проверката и искането за проверка на Л. И. Д. по общосправочната картотека от 25.09.1982г. (л. 48 -49 от адм.д.№ 3711/2017 на АССГ), искана от Хр.П., с дата 02.07.02г., подписана с два подписа. Свидетелят П. не открива свой подпис в документите на л.37, 42, 43 и л.45, а именно – на описа на документите в дело 86314 от 1988г., на регистрационна бланка за съдържател на я/к Т., в искане за проверка на лицето по картотеката на агентурата от 25.09.1987г. и в искане за справка на лице в И.. Свидетелят П. установява с показанията си, че за относимия период нямал право да уведомява г-жа С. за неговата принадлежност към службите. Твърди, че тя не е подписала декларация за съгласие за сътрудничество, както и че е имало „рутинна процедура“, когато отсъстват колеги да ги подписва той, както и те да го подписват, във вр. с подписите, за които сочи, че не а негови, на посочените по-горе страници от делото. Свидетелят описва подробно какви нормативни документи е имало, както и начина, по който се извършва вербовката: предложение – утвърден рапорт –предварителен процес на изучаване и проверка. Твърди, че помни всички секретни сътрудници, които е вербувал, като г-жа С. не отговаряла на профила на сътрудничество, съобразно характера на служебните му отношения, който бил контингент от чужди граждани и дипломати. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. в частта им, по отношение на познанството му с г-жа С., подписаните от него документи, съдържащи се в дело рег.№ 86 314 за я/к Т., както и по отношение на документите, означени като подписани от него, в които подписа не е положен от него, за последните, предвид достоверните житейски обяснения за подписване на документи от негови колеги при отсъствие. Последното обстоятелство, доколкото се касае за документи, които не са съществени за процеса на вербовката ( от вида на рапорт, предложение, план), а представляват документи по попълване съдържанието на делото за секретни сътрудници ( като опис на делото, искания за проверки в картотеки) не се отразява на изводите на съда по отношение на достоверността и истинността на останалите документи в дело рег.№ 86 314. Съдът кредитира показанията на св.П. и в частта им, установяваща, че жалбоподателката С. не е подписала декларация за съгласие за сътрудничество. Такава декларация не се съдържа в дело рег.№ 86 314, не е описана в описа на съдържанието на това дело, не се представя като доказателство, нито се твърди съществуването й от ответника. Както установява св.Г. и разпоредбата на т.18 от Заповед № I- 3900 от 11.11.1974г. на министъра на вътрешните работи, в случаите на съдържатели на явочни квартири писмено съгласие от тях се взема при оперативна целесъобразност. В тази връзка в правомощието именно на св.П. е била преценката по „оперативна целесъобразност“ дали да вземе писмено съгласие от Н. С.. Съдът не кредитира показанията на св.П. в частта им, в която той заявява, че не е вербувал г-жа С.. Съдът оценява показанията на свидетеля в тази им част като декларативно изявление, което не се подкрепя от писмените доказателства, събрани в производството, вкл. и от тези, подписани именно от св.П.. Свидетелят П. в пространните си показания нито веднъж не твърди невярност на съдържанието на