Решение № 8529 от 8.10.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 857/2025 г.
Административен съд - Пловдив1 отделение08.10.2025 г.докладчик Милена Несторова – Дичева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл.30 г, ал.6 ЗЧАВ от Н. А. К., инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, потвърдено с решение № 2010-210/14.04.2025 г. на Председателя на ДАМТН. ОСЪЖДА Държавната агенция за метрологичен и технически надзор да заплати на „ВЕЛДИ 99“ ООД, [ЕИК], [населено място], [улица], сторените по делото разноски в размер на 1365 лева. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 30г, ал. 9 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Обжалва се Задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл.30 г, ал.6 ЗЧАВ от Н. А. К., инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, потвърдено с решение № 2010-210/14.04.2025 г. на Председателя на ДАМТН. Жалбоподателят „ВЕЛДИ 99“ ООД, [ЕИК] твърди, че приложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна с доводи, че изготвените в хода на административното производство експертизи и констативен протокол относно пламната температура не са издадени при спазване изискванията на стандарта за тълкуване на резултатите от изпитване в пълнота, вкл. експертиза Еа. В крайна сметка се иска отмяна на наложената ПАМ като в съдебно заседание се поддържат доводите, изложени в жалбата. Представя се подробна писмена защита. Ответникът, инспектор от Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, заема становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Наложената ПАМ е обжалвана по административен ред и горестоящият АО се е произнесъл с решение № 2010-210 от 14.04.2025 г. като е отхвърлил жалбата. Въпросното решение е от дата 14.04.2025 г., а настоящата жалба е подадена на 22.04.2025 г., което я прави подадена в законоустановения срок. С наложената ПАМ посредством процесното предписание се засяга правната сфера на жалбоподателя. Тези обстоятелства налагат извод за допустимост на жалбата. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Предмет на процесното оспорване е задължително предписание за изтегляне № Пд-01825.03.2025 г., издадено на основание чл.30 г, ал.6 ЗЧАВ от Н. К., инспектор в РО „Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България“. За да постанови прилагането на процесната ПАМ, контролният орган е установил нарушение, изразяващо се в несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“. Окончателното установяване на това нарушение е базирано на заключение по експертиза № Еа-004/16.10.2024 г. Съгласно чл. 30а, ал. 1, т. 2 ЗЧАВ председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване, като извършва проверки за установяване качеството на течните горива, взема проби, изпитва в акредитирани лаборатории и прилага принудителни мерки. Съгласно чл. 30г ЗЧАВ при установяване на нарушения контролните органи (длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1 по аргумент от чл. 30б, ал. 1 от ЗЧАВ) имат право да прилагат принудителни административни мерки, в т. ч. и да разпореждат изтеглянето на течните горива в предвидените от закона случаи. В ал. 2 на същия текст е посочено, че принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. От приложената по делото заповед № А-413/22.06.2022 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /лист 58 от делото/ е видно, че инспектор Н. А. К. – длъжностно лице от Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България, с месторабота [населено място], е оправомощен да прилага ПАМ по чл.30г, ал.6 ЗЧАВ – т.3.4 касателно процесното предписание за изтегляне от пазара на течно гориво. Това прави процесната ПАМ наложена от компетентен орган при условията на надлежна делегация. Спазена е и необходимата форма и се съдържат фактически и правни основания за издаването. Цитирани са приложимите законови разпоредби, действащи към момента на издаване на процесното предписание и регламентиращи условията за налагане на принудителната административна мярка - чл. 30г, ал. 6 ЗЧАВ. Изложени са и фактическите обстоятелства относно извършените проверки, при които са взети контролна и арбитражна проба от течно гориво за дизелови двигатели за изпитване в съответствие с чл. 30б, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, вр. чл. 16, т. 5 от Наредбата. Описани са и документите, които са издадени след изпитване на контролната проба (констативен протокол и протокол от изпитване), както и направеното в тях заключение, че разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели не отговаря на изискванията по Приложение № 2 от Наредбата по показател пламна температура. Описаните в констативния протокол и протокола от изпитване фактически обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за налагане на принудителните административни мерки, поради което и заповедите отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Независимо от това, съдът намира, че е налице съществено противоречие в описаните в оспорваните административни актове факти, което дава основание да се приеме незаконосъобразност на приложената ПАМ. Контролните органи, към момента на взимане на пробите на 10.09.2024г., видно от протокол № Пд-0124/10.09.2024г. са установили налично количество в бензиноколонката 1992 литра, като горивото е това по партида 319, според декларацията за съответствие № 319/17.06.2024г. Видно от доказателствата по преписката е, че на 11.09.2024г., след вземане на пробите, но преди налагане на принудителните мерки, дружеството е получило доставка на дизелово гориво по партида 436 с декларация за съответствие на качеството на течните горива № 436 от 15.08.2024г. в количество 11899 литра. Процесната ПАМ е приложена на 12.09.2024г., като видно от оспорвания административен акт е, че разпореденото изтегляне от пазара на течно гориво е наложено по отношение на 13 600 литра гориво при положение, че към момента на взимане на пробата наличното гориво в резервоара, според констатациите на самия административен орган, е било 1992 литра. Тоест, принудителната мярка е наложена и върху това количество гориво, което е получено след взимане на пробата, което е друга партида и с друга декларация за съответствие на качеството. Несъмнено е, че лабораторните изследвания и съответно констатациите с изискванията за качество, се базират само на проба, взета на 10.09.2024г., преди доставката на гориво от 11.09.2024г. Мярката е наложена върху количества, които включват и горивото по партида 436, от която не е взимана проба и за която изложеното несъответствие няма как да се приеме, че е налице, без да са правени проби и съответно лабораторни изследвания. Горното обосновава извод за нарушение на императивната разпоредба на чл.9 от наредбата, според която оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво. Оттук, необосновани и несъответни на фактите са изводите на контролните органи, тъй като несъответствието с изискванията за качество по показател „пламна температура“ се базира на изследвания от проба, която не включва една от партидите гориво, върху което е наложена процесната ПАМ. Отделно от това, извършването на установеното от контролния орган нарушение, изразяващо се в несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“, довело до налагането на процесната ПАМ, се опровергава от назначената и приета по делото СТЕ. ВЛ изключително подробно изяснява защо не е налице такова несъответствие като заключението му е, че дизеловото гориво в налично количество 1992 л в обект бензиностанция № 1 на „Велди 99“ООД в [населено място], [улица], община Асеновград, от което е взета проба с протокол за вземане на проба от течно гориво № Пд-0124/1009.2014 г. от резервоар №2, бензиноколонка №3 с помощта на удължител, съответства на изискванията по показател „Пламна температура“ – (л.233). Освен това, според заключението на ВЛ (л.221) пламната температура не е измежду задължителните показатели за дизеловите горива и нейната стойност не е свързана с нарушаване на ЗЧАВ, още повече, че процесното гориво е със съдържание на биокомпонент, който допринася за безопасността на горивото спрямо околната среда. С оглед установеното наличие на две различни партиди гориво, вещото лице е категорично, че при смесването им, което очевидно се е случило, стойностите на евентуално несъответстващите показатели се променят. Последното, налага извод, че дори и да се приеме наличие на несъответствие, макар че то няма как да се приеме при установеното разминаване между горивото, от което е взета пробата и това, спрямо което е наложено ограничението, то при така констатираните минимални стойности на разминаване, приложената ПАМ е несъразмерна и непропорционална. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че оспореното задължително предписание е незаконосъобразно и следва да се отмени. Жалбоподателят е претендирал разноски единствено за ДТ и заплатения депозит за ВЛ, които като своевременно претендирани и доказани следва да му бъдат присъдени. Същите се констатираха в размер на 1365 лева, от които 50 лева ДТ и 1315 лева депозит ВЛ. Водим от горното, Съдът
Цитирани разпоредби
12- чл. 30, ал. 6 ЗЧАВ
- чл. 30
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 30 ЗЧАВ
- чл. 30, ал. 1 ЗЧАВ
- чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗЧАВ
- чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗЧАВ
- чл. 145, ал. 1
- чл. 16, т. 5
- чл. 30, ал. 1
- чл. 30, ал. 9
- чл. 9