Решение № 250 от 11.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1331/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда № 14/25.06.2024г., постановена по НОХД №78 по описа за 2023г. Пернишки окръжен съд е признал подсъдимия С. С. О. /с установена по делото самоличност/, за виновен в това че:

На 21.10.2021г. в гр.Перник, в условията на продължавано престъпление, в себе си, на пощенска кутия и в избени помещения на адрес гр. •••, пл.„•••“ № •, вх.• и в обитаваното от него жилище на адрес гр.•••, пл. „•••“ № •, вх.•, ет.•, ап.•, без надлежно разрешително, в нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидраканабинол от 5.69% до 11.34%, с обща нетна маса 40, 0814 грама на стойност 240, 49 лева и кокаин с нетно тегло 10, 5865 грама, със съдържание на активен компонент 52.11%, на стойност 1693, 84 лв., на обща стойност 1934, 33 лева, както следва:

1. На 21.10.2021 г., в гр. Перник, в себе си (в полиетиленото пликче в джоб на дънки), без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп с общо тегло 0.4827 грама, с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидраканабинол 10, 73%, на обща стойност 2, 90 лева.

2. На 21.10.2021г. в обитаваното от него жилище в гр.•••, пл.„•••“ № •, вх.•, ет.•, ап.•, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп с общо тегло 0.4382 грама, с процентно съдържание на активен компонент - тетрохидраканабинол 10, 73%, на обща стойност 2, 63 лева.

3. На 21.10.2021г. на пощенска кутия, разположена непосредствено след входната врата на вход „Д“ на блока, находящ се в гр.•••, пл.„•••“ № •, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп с общо тегло 0.3551 грама, с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидраканабинол 6.37%, на обща стойност 2, 13 лева.

4. На 21.10.2021г. в избени помещения (мазета), находящи се в гр.•••, пл. „•••“ № •, вх.•, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с тегло 1.0654 грама, с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидраканабинол 5.69%, на стойност 6, 39 лева, коноп с тегло 8.79 грама, с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидраканабинол 11.34%, на стойност 52, 74 лева; коноп с тегло 28.95 грама, с процентно съдържание на активен компонент - тетрахидраканабинол 8.83%, на стойност 173, 70 лева; кокаин с тегло 1.4933 гр., със съдържание на активен компонент 52.11%, на стойност 238, 93лв. и кокаин с тегло 9.0932гр., със съдържание на активен компонент 52.11%, на стойност 1454, 91 лв., на обща стойност 1934, 33 лева – престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4, вр. с чл.26, ал.1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.1, т.2 ЗИНЗС, като на подсъдимия е наложено и кумулативното наказание глоба в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК Пернишкият окръжен съд е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца наложено със Споразумение № 6 от 09.07.2019 г. по НОХД № 169/2019 г. по описа на ОС-Перник, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът, на основание чл.354а, ал.6 НК, е отнел в полза на държавата предмета на престъпление – инкриминираните наркотични вещества. Произнесъл се е и по останалите веществени доказателства, като е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия.

С въззивна жалба от защитника на подсъдимия се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и явна несправедливост на наказанието.

В съдебно заседание пред настоящия съд, защитата на подсъдимия поддържа жалбата и развива допълнителни съображения в нейна подкрепа. Излага доводи, че обвинителната теза не е доказана, а е разколебана от събраните доказателства. Поддържа, че протоколите за разпит на свидетелите А., И. и К. са идентични по своето съдържание, съставени на принципа на копирането, като се е стигнало дотам при разпита на св. И. той да говори за себе си в трето лице, допуска се – от името на свидетеля, чийто показания са копирани, което поставя под съмнение надлежността на разпитите. Излага съображения, относно липсата на обективна възможност за възприемане от страна на полицейските служители на действията извършени от подсъдимия във входа на жилищната кооперация поради огледално стъкло на входната врата, което осуетява видимостта на случващото се вътре във входа. Именно поради този факт, смята че показанията на свидетелите по тези обстоятелства са компрометирани и недостоверни. Оспорва и процесуалната годност на участието на поемното лице при претърсването на процесните помещения, доколкото физически не се е намирал в тях. С оглед на това допуска и възможна манипулация на доказателствата. Намира обвинителните доказателства за компрометирани. Оспорва законосъобразността и на проведеното оперативно наблюдение от полицейските служители, като поддържа, че за него е следвало да има разрешение за прилагане на специално разузнавателно средство, за каквото определя наблюдението. Пледира за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна.

Подсъдимият О. в лична защита моли да бъде оправдан.

Представителят на САП счита, че подадената жалба е неоснователна.

Поддържа, че в хода на разследването са събрани достатъчно доказателства уличаващи подсъдимия в извършеното престъпление. Определя присъдата като правилна и законосъобразна. Сочи, че съдът подробно е анализирал доказателствената съвкупност, а мотивите относно индивидуализацията на наказанието са обективни и изчерпателни. Моли присъдата да бъде потвърдена.

Софийският апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.318, ал.1 НПК и в законоустановения срок по чл.319, ал.1 НПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, Окръжен съд Перник е провел надлежно съдебно разследване със събиране и проверка на релевантните доказателства. Съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до накърняване правата на страните. Постановил е законосъобразна и частично правилна присъда. Допуснатите нарушения от окръжния съд по приложение на закона касаят квалификацията на престъплението като „продължавано“по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК каквото то не е, както и касаят погрешно приложение на ЗИНЗС в частта на определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието на приведеното в изпълнение такова по реда на чл. 68, ал. 1 НК и в които части присъдата подлежи на изменение.

За изясняване на някои спорни положения, въззивната инстанция проведе допълнително съдебно следствие с разпити на свидетели – полицейските служители К. А. и К. К., и на поемното лице Р. Ц.. Показанията на свидетелите не водят до изменение на установената от първия съд съществена фактическа обстановка, а я потвърждават. Единствено по несъществения за делото факт кои точно от полицейски служители са видели оставянето на предмет върху пощенските кутии – всички трима или само двама от тях, фактическата обстановка подлежи на изменение. Тези факти са второстепенни, тъй като не касаят същинския механизъм на изпълнение на вмененото престъпление, а касаят доказателствата за тях.

Установява се от фактическа страна, че подсъдимият С. С. О. е роден на ••••••••г. в гр. •••, живее на адрес гр. •••, пл. „•••“ № •, вх. •, ет. •, ап. •.

Подсъдимият е осъждан с определение за одобряване на споразумение № 6 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд Перник, по нохд № 169/2019 за извършено на 14.12.2018 г. с две деяния престъпление по чл. 354а, ал. 1 пр. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години. Изпитателният срок е следвало да изтече на 14.12.2022г В ОД на МВР - Перник била постъпила оперативна информация, че подс. С. О., който бил известен на полицията, разпространява наркотични вещества, като част от тях крие в мазето на блока, в който живее.

На 21.10.2019г. въз основа на получената информация, на полицейските служители - свидетелите Е. К. И., К. В. К. и К. Й. А. било възложено да извършат оперативно наблюдение на обвиняемия. В изпълнение на възложената им задача около 14, 00 часа на 21.10.2019 г. полицейските служители забелязали С. О. на централния градски площад в гр. Перник. Подс. О. бил сам и гледал в телефона си, като се движел посока на блока, в който живее. Полицейските служители го последвали и видели да влиза във вход „Д“ на блок № •, на пл. „•••“. Св. Е. И. останал на по-голямо разстояние – на около 30-40 м., и видял само влизането на подсъдимия във входа. Св. К. К. и св. К. А. били близо до подсъдимия и видели как след влизането във входа оставя някакъв предмет върху пощенските кутии, след което слязъл към прилежащите на входа мазета.

Св. К. К. и св. К. А. влезли във входа и няколко минути по-късно, когато подс. О. излязъл от мазето, те се легитимирали и го попитали дали има в себе си забранени от закона вещи или предмети. Подсъдимият признал, че в себе си има топче марихуана, а в мазето е скрил още наркотични вещества. Служителите на полицията веднага уведомили дежурната част в ОД на МВР - Перник и заедно с подс. О. останали на място да изчакат пристигането на дежурната оперативна група.

Пристигналият на място разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие на пощенските кутии и на прилежащите към входа мазета. На тези следствени действия присъствали и тримата полицейски служители извършили оперативното наблюдение – св. К., св. А. и св. И.. При извършения оглед в пространство, намиращо се между пощенска кутия с надпис „поща 14/42“ /идентичен с номера на обитавания от подс. О. апартамент/ и стената бил намерен и иззет бял, прозрачен полиетиленов плик, съдържащ полиетиленово топче, в което имало зелена листна маса, която при направения полеви тест реагирала на „канабис“.

П р и огледа на мазетата, които не били заключени, във второто помещение, което било и без врата, намиращо се от дясната страна на стълбите, бил намерен и иззет прозрачен найлонов плик, съдържащ суха зелена листна маса, която при направения полеви тест също реагирала на „канабис“. В друго мазе, намиращо се от лявата страна на коридора, също без врата, върху хоризонтално разположени тръби бил намерен и иззет непрозрачен найлонов плик. В плика бил намерен друг найлонов плик на черни и златни квадрати, който съдържал в себе си електронна везна, сива на цвят, с размери 10см/16см, 1 брой самозалепващ се плик тип „спейсбег“ с размери 27см./20см, пълен със суха зелена листна маса, както и 1 брой самозалепващ се плик тип „спейсбег“ с размери 27см./20см, в който били поставени два прозрачни найлонови плика, пълни със суха зелена листна маса. При направен полеви тест веществото реагирало на „канабис. В отвор в стената, намиращ се непосредствено под тръбите, е намерен и иззет самозалепващ се плик тип „спейсбег“ с размери 27см./20см., съдържащ черна картонена кутия с капак. В същата били намерени 5 броя прозрачни найлонови самозалепващи се пликчета тип „спейсбег“ с размери 5, 5см./4см., едното от които празно, а останалите 4 броя съдържащи бяло вещество на бучки и прах; един син найлонов плик, в който било поставено прозрачно пликче във формата на топче, затворено със стопилка, съдържащо бяло вещество на бучки. При направения полеви тест намереното бяло вещество реагирало на „кокаин“. В кутията били намерени още: визитна картичка с надпис „Т. Х. адвокат“, 1 бр. кърпичка от плат, 2 бр. механизми от цип, 1 бр. батерия с надпис „CR2032“, 1 бр. метална пластина, едно метално копче, 1 бр. правоъгълен черен предмет с надпис „StarLine“, 1 бр. карта тип „пластика“ на мобилен оператор „А1“ с надпис „S. O.“ и номер 5376060301152273, 1 бр. карта тип „пластика“ с надпис “dsk bank“, издадена на името на S. O. и с номер 41••••••••318, 1 бр. карта с надпис “ PLATINUM CASINO“ и 1 бр. карта тип „пластика“ с надпис „MONTE READY FOR MORE“.

След приключване на огледа на местопроизшествието, в условията на неотложност, било извършено и претърсване и изземване в жилището, обитавано от обвиняемия С. О., при което в стая, обособена като всекидневна, с прилежащ кухненски бокс, на пода под пластмасова етажерка с 6 чекмеджета, било намерено и иззето бяло прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо зелена листна маса. При направен полеви тест същата реагирала на „канабис“.

Извършен бил и личен обиск на подс. С. О., при който в преден десен джоб на дънките му било намерено и иззето прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо зелена листна маса, което при направения полеви тест реагирала на „канабис“.

В хода на производството е назначена и изготвена дактилоскопна и фихизико-химическа експертиза - протокол № 519 от 18.11.2021 г, и протокол за оценка на наркотичните вещества от 18.07.2022 г. на старши разследващ полицай по приложение на ПМС № 23/29.01.1998г. установили, че.:

1. Намерената върху пощенските кутии във вх. „Д“ на пл. “•••“ бл.• зелена листна маса, представлява коноп /марихуана/ с нето тегло 0, 3551 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6, 37%; оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 2, 13 лв.

2. Намерената в мазе, разположено в дясно от коридора във вх. Д, пл. “•••“ бл.•, зелена листна маса, представлява коноп /марихуана/ с нето тегло 1, 0654 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5, 69%; , оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 6, 39 лв.

3. Иззетата от мазе, разположено в ляво от коридора във вх. „Д“, пл.“•••“ бл.• зелена листна маса, намерена в 1 брой самозалепващ се плик тип „спейсбег“ с размери 27 см./20 см, представлява коноп /марихуана/ с нето тегло 8, 79 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11, 34%, оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 52, 74 лв.

4. ЗЕ.та листна маса, намерена в двата броя прозрачни найлонови плика, представлява коноп (марихуана) с нето тегло 28, 95 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8, 83%, ; оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 173, 70 лв.

5. Иззетото от същото мазе бяло вещество на прах и бучки, поставено в 4 броя прозрачни пликчета тип „спейсбег“, е с общо нето тегло 1, 4933 грама и представлява кокаин със съдържание на активен компонент „кокаин“ 52, 11%, оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 238, 93 лв.

6. Бялото вещество на бучки, поставено в сина найлонов плик е с нето тегло 9, 0932 грама и представлява кокаин със съдържание на активен компонент „кокаин“ 52, 11%, ; оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 1 454, 91 лв.

7. Намерената на пода в жилището на С. О. зелена листна маса, представлява коноп /марихуана/ с нето тегло 0, 4382 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10, 73%; оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 2, 63 лв.

8. Намерената при извършения личен обиск на О. зелена листна маса, представлява коноп (марихуана) с нето тегло 0, 4827гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10, 73%; оценен допълнително с протокол на разследващия орган по нормативна цена на 2, 90 лв.

Общата стойност на наркотичните вещества възлиза на 1 934, 33 лв.

При експертизата след извършена лабораторна подготовка – обработка на повърхността на предоставените за изследване обекти не са проявени и иззети дактилоскопни следи.

Цената на отделните обекти е опредЕ. чрез протокол за оценка на наркотичните вещества от 18.07.2022г., с който разследващият орган в досъдебното производство прилага Постановление на МС № 23 от 29.01.1998г. за нормативно определяне на цените. /протокол на л. 90 ДП/ Описаната фактическа обстановка се доказва от свидетелските показания на полицейските служители Е. К. И., К. В. К. и К. Й. А.; протокол за оглед на местопроизшествие от 21.10.2021г.(л.14-15 от ДП); протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение 21.10.2021г. (л.16-18 от ДП); протокол за претърсване и изземване от 21.10.2021г.(л.19 от ДП); експертна справка (л.81 от ДП); протокол за извършена комплексна експертиза (л.85 от ДП); протокол за оценка на наркотични вещества (л.90 от ДП) както и други писмени и веществени доказателства приобщени към материалите по делото.

Специално що се отнася до показанията на св. Е. И., първостепенният съд, съгласно приетото от него от фактическа страна и в доказателствения анализ, по отношение въпроса какво точно е наблюдавал този свидетел, приема за достоверни показанията, дадени пред съда.

В хода на съдебното производство пред окръжния съд са разпитани и свидетелите Ю. В. О. - майка на подсъдимия; свидетелите Л. Д. М. и М. Д. Т. – приятели на подсъдимия О.; свидетелката Х. Н. С. - съседка.

Пред въззивната инстанция, са разпитани свидетелите – полицейски служители К. К., К. А. и поемното лице св.Ц.. Правилно окръжният съд е кредитирал показанията на свидетелите полицейските служители участвали в акцията по установяване на дейността извършвана от подс. О., а именно Е. И., К. К. и К. А.. От техните показания, както и от протокола за претърсване и изземване се установяват времето и мястото на извършената полицейска проверка, начинът по който същата е протекла, поведението на проверяваното лице и намирането на забранени вещества у подсъдимия, в мазето, дома и върху пощенската кутия във входа на жилищната кооперация. Показанията на свидетелите св. К. А. и св. К. К. са еднопосочни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, включително и прочетените от въззивния съд показания на св. К. А. поради липса на спомен.

Св. Е. И. обаче пред окръжния съд е изложил по – различни показания от тези в досъдебното производство. Пред съда твърди, че участвал в оперативното наблюдение, но се намирал в градинката зад блока, че колегите К. и А. били в близост до блока от задната страна и те са задържали подсъдимия. Той видял само влизането на подсъдимия във входа, след което с е приближил. Лично той не видял да оставя нищо във входа. Бил на около 30-40 метра.

В показанията си в досъдебното производство обаче, като говори от първо лице, заявява едновременно с това, че бил заедно с колегите си – св. К. А. и св. Е. И., т.е. бил със самия себе си, и как подсъдимият след влизане във входа, оставил нещо на пощенските кутии и влязъл през вратата към мазетата и той и св. К. А. били близо до входа и влезли. Следва разказ, при който свидетелят участвал в разговор с подсъдимия. Прегледът на показанията на останалите двама служители – св. К. К. и св.К. А., показва, че всъщност участващи в наблюдението на действията на подсъдимия вече във входа на блока и последвалия разговор са само те, не и св. Е. И.. Логиката на описанието дадено от всички трима свидетели – полицейски служители, налага извод, че в тази част на показанията си св. Е. И. като да говори по-скоро от името на св. К. К.. Противоречието в показанията на св. Е. И. е дало основание на окръжния съд да прочете показанията му от досъдебното производство, при което се изяснява допълнително, че свидетелят се присъединил към колегите си - св. К. К. и св. К. А., след задържането на подсъдимия. /показания в протокол от 16.11.2021г. на л. 66 ДП/ Настоящата инстанция намира за верни показанията на св. Е. И. дадени пред окръжния съд като точни и конкретни, описващи в прецизност особеностите на неговото участие в наблюдението. Това води и до несъщественото изменение на съответната част на фактическата обстановка, описана в присъдата, и която в тази част не е напълно прецизна, Въззивната инстанция от своя страна, намира, че показанията на св. Е. И. дадени в досъдебното производство са резултат на допусната грешка в лицето, от чието име се говори, при което се стига до смесване на действията на тримата служители и приписване действията на св. К. К. на св. Е. И.. Допуска се обяснението за това противоречие да се дължи на подход на разпитващия орган да взаимства, чисто технически, част от показанията на останалите полицейски служители, и в частност на св. К. К., доколкото само за него не се говори в трето лице, чрез автоматичен пренос към новия протокол, доколкото все пак се касае за лица участвали в една и съща операция и възприели преобладаващо по един и същ начин фактите в нея. В същото време сравнението между протоколите /направено само за нуждите на обяснение на алогизма, открит в показанията на св. Е. И./, не показва пълна идентичност. Налице е разлика в изразите, в използвания език и стилистичните конструкции. Преносът обаче на показанията на св. К. и описаните в тях негови действия към тези на св. Е. И., като логично обяснение на съдържанието на показанията на св. Е. И. в досъдебното производство, действително разстройва доказателствената стойност на така съставения протокол и така оформените показания, тъй като поставя под съмнение автентичността на описанието. Това обаче не води до цялостно дискредитиране на св. Е. И., нито на св. К. К., а води само до непризнаване на доказателствена стойност на показанията на св. Е. И. от досъдебното производство. Съдебното производство е централна част на наказателния процес и в него се преценяват същински и меродавно, с активното участие на страните и при разгърнато състезателно начало, непосредственост и устност, съответните гласни доказателствени средства, а тяхната доказателствена стойност няма никакви основания да се отхвърля.

В продължение на изложеното, въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата, че свидетелите К., А. и И. следва да се дискредитират изобщо, поради това, че показанията им в досъдебното производство са идентични, на принципа на копирането, като са сменени само имената им в протоколите.

На първо място следва да се посочи, че за да могат да бъдат преценявани, показания на свидетели дадени в досъдебното производство следва да са били приобщени към доказателствения материал по делото по надлежния за това ред чрез прочитане по чл. 281 НПК.

В случая - показанията на св. К. К., дадени в досъдебното производство, са били ползвани от окръжния съд по реда на прочитането на основание чл.281 ал.4, вр.ал.1 т.2 НПК само в частта на датата на описваните събития. Това означава, че съдържанието на протокола за разпита на този свидетел в останалата част, не е съобразяван от съда и тези показания, така както са дадени, остават безразлични за делото.

Показанията на св. К. от досъдебното производство не са ползвани и от въззивния съд, тъй като не са намерени основания за прочитането им по реда на чл. 281 НПК.

Въззивната инстанция при провеждане на допълнителен разпит на св.

К. А., е приобщила показанията му от досъдебното производство на л. 64 и л. 77 ДП, респективно си послужва с тях за съставяне на фактически изводи.

Окръжният съд е прочел показания на третия полицейски служител - св. Е. И., дадени на досъдебното производство, протокол на л. 66 ДП.

На следващо място, както вече се посочи, съдът съставя меродавни за надежността и достоверността на свидетеля изводи въз основа и на автономния разпит, който сам провежда в съдебното заседание, върху което това как точно са записани показанията на свидетелите в досъдебното производство не влияе, доколкото съдът сам събира и проверява съответните доказателства.

Както прегледът на прочетените показания, така и автономният разпит на свидетелите пред първата инстанция, не показват да са налице основания за съмнение в достоверността им поради особености на показанията, релевирани от защитата. На първо място, както вече се посочи, не се открива такава идентичност, каквато защитникът заявява и която да говори за абсолютна формалност на проведените разпити. На второ място – неизбежно е голямото сходство в изложенията на свидетелите по описваните факти, тъй като се касае за възприемане и възпроизвеждане на едни и същи факти и то от позицията на органи на реда, заети с наблюдение действията на подсъдимия. При това свидетелите боравят и със специфичен професионален за тези органи език. Този начин на изразяване обаче не компрометира показанията. Изключение от това прави само протоколът за разпит на св. Е. И. от досъдебното производство поради сериозни основания за съмнение в автентичността на описанието. Още повече, че сам окръжният съд е събрал и проверил в централното производство пред себе си, при активно участие на страните, показанията на същите тези свидетели с предмет същите фактически положения, каквито са описвали и преди това.

Настоящият съд също кредитира показанията на тези свидетели дадени пред окръжния съд, както и прочетените показания на св. К. К. и К. А. от досъдебното производство, като обективни, непротиворечиви и логични, съпоставяйки ги с останалите, доказателства по делото.

За неоснователни въззивният съд намира възраженията на защитата, че провежданото от свидетелите - полицейски служители, наблюдение на подсъдимия се явява специално разузнавателно средство, за което следва да е приложен и съответният ред. Не се касае за прилагане на специално разузнавателно средство, използвано когато се касае за продължително наблюдение на осъществявана дълго във времето конспиративна дейност. В случая се касае за единична и частна, по частен повод и сигнал, полицейска акция, при което участващите в нея лица имат правомощията да следят наблюдаваното лице, без това да е специално разузнавателно средство.

В случая, следва да се провежда разграничение между оперативното наблюдение по смисъла на ЗМВР, което се намира изцяло в правомощията на съответните органи на МВР, и наблюдението като оперативен способ – и специално разузнавателно средство по смисъла на НПК – чл. 172, ал. 1 НПК и ЗСРС.

Съгласно чл. 172, ал. 1 НПК - органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства, от които наблюдението като оперативен способ. Съгласно чл. 3 от ЗСРС, специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления, които са изрично посочени в закона, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности. Нормата на чл. 5 описва съдържанието на наблюдението като зрително и чрез технически средства, при което се разкриват и документират различни страни от дейността и поведението на лица и обекти при тяхното движение, пребиваване на различни места или при изменения в конкретната обстановка. Тази нормата – дефиниция показва, че наблюдението по смисъла на ЗСРС и НПК се прилага за изясняване на дейността на лице в по – продължителен период от време и за целите на предотвратяване и разкриване на тежки престъпления. Освен това, смисълът на съдебното разрешение на използването на СРС е, че с прилагането им се засягат съществено права на гражданите свързани с правото им на тайна и неприкосновеност на личния живот, като засегнати за един относително по – продължителен период от време.

Оперативно наблюдение обаче могат да извършват и полицейските органи, не като оперативен способ по ЗСРС, а като действие по смисъла на чл. 96 ЗМВР, регулиращ правомощията на тези органи да наблюдават, установяват и контролират обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления. При него се касае за стесняване на действието до конкретен частен единичен случай, по време и място.

В случая – като се касае за единична акция, и конкретно, стеснено във времето и пространството наблюдение на подсъдимия, то е осъществено в съответствие с правомощията, визирани в разпоредбата на чл. 96 от ЗМВР. Свидетелите - полицейски служители, са дали показания за възприети лично от тях факти в изпълнение на дадени им нормативни правомощия за изпълнение на службата. /в този смисъл е Решение № 120 от 14.04.2014 г. по н. д. № 190/2014 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС/ По-натам, настоящият съд не намира за обоснована тезата на защитата относно обективната невъзможност полицейските служители да наблюдават случващото се във входа, поради огледалната повърхност на входната врата и с оглед на която теза са проведени и допълнителните разпити на св. К. и А.. Впрочем, първият съд е подложил на внимателна и критична оценка обстоятелството на видимостта на полицейските служител към вътрешността на входа и в частност – мястото на пощенските кутии, като е допуснал в хода на съдебното следствие извършване на процесуално-следствено действие - оглед на местопроизшествие, извършен от съдебния състав в присъствие на защитника и подсъдимия, с оглед добиване на преки сведения за фактическата обстановка. Видно от констатациите на съда, отразени в протокола (л.108 от делото), независимо че част от вратата е огледална, през другата част, която не е покрита с огледална повърхност, от разстояние три метра, председателят на състава е констатирал, че е в състояние да види частично пощенска кутия. В допълнение, съдът е установил още и възможността да се види човешки силует застанал до пощенските кутии при извършеното наблюдение от вън към вътрешността на входа. Тези преки сведения са в потвърждение на направените изводи от съда и в подкрепа на дадените от свидетелите К. и А. показания относно възприемането на поведението на подс. О., чрез поставяне на някакъв предмет върху пощите, установено впоследствие при огледа, че прецизно се намира между пощенската кутия и стената, а впоследствие съдържанието на предмета установен и като наркотично вещество.

Разпитан пред въззивния съд, св. К. К. потвърждава, че е виждал вътрешността на входа. Съдът не поставя под съмнение възможността свидетелят да наблюдава, независимо от специфики на остъклението на входната врата, като изключва възможността свидетелят да фабрикува факти, до какъвто резултат би довела тезата на защитата, доведена докрай.

Правдивостта на свидетеля се извежда и от конкретното описание, което дава на обстановката с входната врата и пощенските кутии - те се намирали вдясно от входната врата, първоначално имало площадка със стъпала, и на тази височина били пощенските кутии, след това имало още две – три стъпала, неговото местоположение било такова, че видял, че подсъдимият оставя нещо на пощенските кутии, в това време свидетелят бил на 2-3 метра от вратата, виждал идеално. Не е имало автомобил, който да пречи на видимостта.

Не се споделят възраженията на защитата за това, че разстоянието от което полицейските служители следва да са вървели след подсъдимия, за да не ги забележи той, е било най- малко около 10 метра, а това не предполага видимост към входа. Всъщност, такава интерпретация на доказателства е хипотетична, не почива върху стриктното им съдържание. Това е така, доколкото действително полицейските служители са следвали и са наблюдавали от разстояние подсъдимия, но стигайки крайната цел – входа, в който живее, причината да стоят на по-голяма дистанция вече отпада като необходима, при което е напълно достоверно казаното от тях, че са се намирали достатъчно близко, за да видят как подсъдимият оставя нещо на пощенските кутии след което се запътва към мазетата.

Св. К. А., в прочетените си показания от досъдебното производство поради липса на спомен, също еднозначно заявява, че като са проследили подсъдимия, видели той да влиза във входа на блока, в който живее и да оставя нещо върху пощенската кутия, която се намирала непосредствено вдясно след входната врата. На по-голямо основание, поради подробностите, които този свидетел представя за местоположението на пощенските кутии и на това, че показанията му са в същия смисъл в който и тези на св. К., и въззивният съд приема, че свидетелите дават достоверно описание на наблюдаваните от тях действия на подсъдимия. Още повече че свидетелите не завяват в показанията си да са наблюдавали действията на подсъдимия през затворена врата, в какъвто случай би имало основание за въпроса дали са могли наистина да виждат, а обратно заявеното в пледоарията на защитата - че са наблюдавали през стъкло, не се извежда стриктно от доказателствата по делото.

Св. К. заявява пред въззивния съд, че няма спомен дали след влизането на подсъдимия във входа вратата е останала отворена. Спомня си обаче, че на входа имало камък, и предполага че вратата тогава е била подпряна, но точно за това няма точен спомен. В същия смисъл са и показанията на св. К. А.. И това фактическо положение допълнително дава основание на въззивния съд да приеме показанията на полицейските служители за правдиви, в частност – това че действително са видели как подсъдимият оставя предмет върху пощенските кутии, установен по-късно като наркотично вещество.

Не на последно място, показанията на свидетелите К. и А. се потвърждават и от обстоятелството, че наркотичното вещество е открито на пощенска кутия с номер отговарящ на апартамента, в който живее подс. С. О. и което е друго обстоятелство, насочващо на връзка между оставеното там вещество и подсъдимия.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че е спазена законовата процедура за извършване на процесуалните действия по претърсване и изземване, както и че всички описани и иззети вещи действително са се намирали във фактическата власт на подсъдимия С. О.. За въззивния съд също е несъмнено положението, че наркотичните вещества, иззети от мазето, са принадлежали на подсъдимия О.. Изводът е верен, тъй като при наркотичните вещества са се намирали и лични вещи на подсъдимия - банкова карта с надпис „DSK BANK“ с № 41••••••••318 на името на С. О., както и карта на мобилен оператор А1 № 5376060301152273 на името на С. О.. Аналогично и за останалото количество наркотик следва да се приеме, че е принадлежало на подсъдимия, част от което е било в жилището му, в неговите дрехи и на място върху пощата за което свидетелите К. и А. посочват, че било оставено от него.

Не на последно място, сам подсъдимият, на въпрос зададен от полицейските служители, е признал, че държи наркотични вещества, при това с конкретика, проверена по-късно чрез следствените действия – че държи в себе си и в мазетата.

Окръжния съд е събрал доказателства чрез показанията на свидетели, условно наречени защитни, а именно – на майката и приятели на подсъдимия О., най – общо за това, че момче на име „Д.“ е пушило марихуана предната вечер в жилището на подсъдимия. Внимателният прочит на показанията на свидетелите Ю. О., Л. М. и М. Т., в чийто смисъл са и по обясненията на подсъдимия, всъщност показва, че те нямат съдържание, което да опровергава обвинителните доказателства. От техните показания се извежда, че предната вечер, преди инкриминираната дата, в апартамента на подсъдимия се е била събрала компания и в нея било лице на име „Д.“, което пушило „трева“. Дори да е вярно, макар окръжният съд да го е отхвърлил като невярно, обстоятелството, всъщност е ирелевантно, тъй като по никакъв начин не е свързано с факта на държане на всички намерени наркотични вещества именно от подс. О. и не го изключва. Връзката на подсъдимия с намерените вещества е убедителна – изведена от показанията на полицейските служители, от протоколите за оглед, за претърсване и изземване.

Първоинстанционният съд е обсъдил с нужната критичност и дадените от подсъдимия обяснения. Прочитът на обясненията показва, че те представляват просто отрицание на обвинението - подсъдимият не се занимавал с наркотици, не е оставял нищо на пощенската кутия, намереното в джоба му наркотично вещество не е поставено от него, в мазето също не е оставял наркотични вещества. Обясненията не носят същинско съдържание на описание на факти. Правилно окръжният съд ги е определил като израз на защитна теза, която не намира никаква опора в събраните по делото доказателства, напротив – опровергава се от тях.

Въззивният съд, също като окръжния, не намира следствените действия по оглед, претърсване и изземване да са опорочени. Няма основания за непризнаване на доказателствена стойност на съответните протоколи. Въззивният съд, по искане на защитата, приобщи показанията на поемното лице посочено в протокол за оглед на л. 14 ДП, протокол за обиск на л. 16 ДП и протокол за претърсване и изземване –л. 19 ДП – св. Р. Д. Ц.. От показанията се извежда, че свидетелят е присъствал на следствените действия и те не са опорочени. Свидетелят потвърждава подписите си на съответните протоколи. Потвърждава, че е прочел протоколите и тогава подписал. Дава описание на претърсването в апартамента, по стаи, също и това, че служителите претърсили и подсъдимия, дори видял това, което извадили от него, било като „бонбон“. Това че свидетелят е стоял настрани при огледа на мазетата, по- точно в коридора, не компрометира възможността да наблюдава действията на разследващите и не дава никакви основания да се допускат манипулации на доказателствата.

Правилно първият съд е кредитирал и изготвената по делото експертиза – физико-.химическа и дактилоскопна. Няма причини за съмнение в компетентността и обосноваността на експертизата. Специално що се отнася до частта с дактилоскопното изследване - / л. 85, ДП/ и това, че при него не са проявени и иззети дактилоскопни следи, това не е обстоятелство, което изключва връзката на подсъдимия с изследваните обекти, доколкото владение върху тях може да има и без непременно да са оставяни пръстови отпечатъци.

При така установените факти и доказателствата за тях, вярно от правна страна окръжният съд е приел, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 4 НК. Подс. О. е държал, на различни места, високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешение за това и с цел разпространение.

Подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху наркотичните вещества. Целта за разпространение се извежда убедително от тяхното количество, това че са от различен вид – коноп и кокаин, че са разпределени в отделни опаковки, както и от намерената везна. Подсъдимият е държал 40, 0814 грама коноп, на стойност 240, 49 лева и кокаин с нетно тегло 10, 5865 грама, на стойност 1693, 84, обща стойност 1934, 33 лв.

Неправилно обаче първият съд е квалифицирал деянието като продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 НК. В тази част е налице основание за изменение на присъдата.

Всички наркотични вещества са установени като обхванати от фактическата власт на дееца по едно и също време и с едно деяние. Упражняваната от подсъдимия фактическа власт върху тях е протичала с един акт, с едно отношение, с една изявена воля и съзнание. На единството на фактическата власт върху всички обекти наркотични вещества не се отразява това, че те са се намирали на различни места, след като обективно и субективно са обединени в един акт на държане и от воля да се държат в единна количествена съвкупност, макар и пръсната на различни места. При тази особеност на изпълнение на престъплението и на неговия предмет, не са налице елементите на продължаваната дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. На верността на този извод не се отразява фактът, че наркотичните вещества са намерени по различно време, кореспондиращо на времето на провеждане следствените действия по откриването им, не и на специфики на изпълнение на деянието, присъщи на продължаваната престъпна дейност с повторяемост на деянията през определен период от време. Впрочем и самият прокурор не е инкриминирал в обвинителния акт различно време на държане на различните обекти наркотични вещества, а че всички са държани на една и съща дата. Доколкото има някаква хронологична пунктуалност по часове на тази същата дата, тя не е изрично посочена от прокурора, а се извежда от последователността на намирането на веществата от органите на разследване. Времевата разлика в извършването на тези действия обаче не означава времева разлика в държането като изпълнително деяние и множественост на деянията изобщо. / в смисъла на отсъствие на няколко деяния в такъв случай е Решение № 7 от 13.02.2017 г. по н. д. № 1218/2016 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС/ От субективна страна, извършеното от подс. О. престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК е извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него - че държи високорискови наркотични вещества без да има разрешение за това, които наркотични вещества са опасни за общественото здраве и предвиждал и искал общественоопасните последици от това.

Наличието на специалната цел на държането за разпространение се установява, както се подчерта по-горе от обективните находки по делото, а именно количеството на наркотичното вещество, разновидност на наркотичните вещества, разпределението им в отделни пакетчета и вещественото доказателство-везна, служеща за претегляне на количеството наркотично вещество. Изводът е обоснован, доколкото везната е намерена заедно с наркотичните вещества, независимо че съгласно експертиза на л. 85 ДП, върху нея не се доказва наличие на вещества поставени под контрол съгласно ЗКНВП.

Предвиденото за престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК наказание е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева Първоинстанционният съд е наложил наказание лишаване от свобода от три години, респективно то се явява определено при силен превес на смекчаващите обстоятелства, тъй като е в размер близък до минимума. Наложил е и кумулативното наказание глоба в минималния размер от 5 000 лв. Наказанието не е явно несправедливо, както защитата възразява. Напротив, то е благоприятно за дееца. Това е така поради наличието само на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - предходно осъждане за същото престъпление и висока степен на обществена опасност на деянието и дееца предвид механизма на деянието – с множество обособени опаковки, с разнородни обекти - различен вид вещества, и на немалка стойност. При това, изводът на окръжния съд, макар и имплицитен за превес на смекчаващите обстоятелства, поради което наказанието следва да е към и в законовия минимум, не се явява обоснован. Именно това и прави наказанието благоприятно за подсъдимия, при което няма фактически и правни основания за неговото намаляване.

Окръжният съд вярно и в съответствие с нормата на чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение условното осъждане на подс. О., в чийто изпитателен срок той е извършил процесното престъпление, а именно - осъждане по споразумение по нохд № 169/2019г., на ОС Перник, с което е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

Определеният първоначален режим на изтърпяване на наказанието, наложеното с присъдата - строг, е правилно определен, съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС, /макар окръжният съд да не е прецизирал точната хипотеза на закона, а е посочил общо нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС/, тъй като сборът от двете наказания – по присъдата и по условното осъждане, и двете - за умишлени престъпления, надвишава две години.

Що се отнася до определения първоначален режим на изтърпяване на отложеното наказание обаче, по реда на чл. 68, ал. 1 НК окръжният съд е допуснал грешка.

Установено е в практиката на ВКС, че нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС касае само наказанието за престъплението, извършено в изпитателния срок на условното осъждане, но не касае наказанието по условното осъждане. В този смисъл е Решение № 21 от 23.02.2022 г. по н. д.

№ 932/2021 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС, с което се преодолява виждането, залегнало в по-старата практика на съда с Решение № 14/24.02.20 г., постановено от 2 н.о.на ВКС по К. Н. Д.1174/19 г. В смисъла на най- новата практика е и Решение № 391 от 26.10.2023 г. по н. д. № 522/2023 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС.

При това положение, присъдата следва да бъде изменена и в частта относно режима на приведеното в изпълнение наказание за срок от една година и шест месеца. В настоящия случай, доколкото наказанието е под пет години лишаване от свобода, както и подсъдимият не е търпял преди това ефективно наказание лишаване от свобода, ще е приложима хипотезата на закона на чл. 57, ал. 1, т. 3, ЗИНЗС - общ режим.

При служебна проверка въззивният състав не констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от съда. Не са налице основания и за отмяна на присъдата и постановяване на нова.

Налице са основания за изменение на присъдата в описаните две части.

Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 337, ал.1, т.2 пр.1 вр. чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338 от НПК, САС, НО, 1- ви състав