Решение № 159 от 7.11.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 119/2023 г.

производство по реда на ГПК.

Постановките в Решение № 116/15.05.2013 г. по гр.д. 745/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО, които са възприети и в трайната практика на съдилищата в страната (Определение № 650/08.06.2017 г. по в.ч.гр.д. № 227/2017 г. по описа на ОС Добрич; Определение № 2235/25.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 1713/2017 г. по описа на ОС Варна) са категорични относно приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК, а именно, че производството по делото се спира и без наличие на образувано наказателно дело винаги, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, когато изходът на гражданския спор зависи от установяването по надлежния ред. Спирането на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се разкрият данни за престъпление, да се изчака наказателна присъда относно тези обстоятелства, която присъда да бъде съобразена по гражданския спор съобразно императивната повеля на чл. 300 от ГПК. Спирането е допустимо само, ако фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е обусловено от тези факти.

По настоящото дело са направени искания за назначаване на няколко експертизи, поискани са да бъдат допуснати до разпити свидетели, а също така са отправени и други доказателствени искания, посредством които всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане ще бъдат доказани в условия на пълно и главно доказване.

С оглед изложеното считат искането на осн. чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за неоснователно и не само, но и за загуба на процесуално време и липса на процесуална ефективност в настоящия случай, в случай че производството бъде спряно, тъй като не това е целял законодателят с посочената разпоредба.

Относно наведените твърдения за неоснователност на исковете.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва механизма на произшествието и отговорността на водача на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг. № СВ 5501 ТН, управляван от В. В. К., в това число нейната вина и противоправно поведение, във връзка с което излагат следното становище:

Заявяват, че за механизма са ангажирали нужните доказателствени искания в т. 3 на искова молба, а доколкото при деликтната отговорност вината се презумира, то считаме, че същата е налице. Съгласно въведената от законодателя оборима презумпция с чл. 45, ал. 2 от ЗЗД „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното” считат, че така направеното възражение следва да бъде доказано в настоящото производство от ответника ангажирайки необходимите доказателства, като до извършване на съответните процесуални действия в унисон с нормативната уредба, вината на виновния водач се презумира. Нещо повече, гражданският съд разглежда и се произнася относно противоправността на конкретното деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на делинквента и в този смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за вината.

Обстоятелствата, на които се основава искът и механизмът на настъпилото процесно ПТП, са видни от доказателствата, приложени към исковата молба и настоящата допълнителна искова, официални свидетелстващи документи - констативен протокол с пострадали лица по описа на РУ - Е., сектор „Пътна полиция“, ведно със схема за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум, докладна записка и протокол от химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на покойния А. А., същите са надлежно съставени от компетентни държавни органи, съдържат всички изискуеми реквизити и са подписани от длъжностните лица. Налице са всички основания да се счита, че контролните органи са спазили стриктно служебните си задължения и процедурата по изготвянето на документите, като са проверили надлежно всички факти, констатирани в тях. В този смисъл по своята правна природа тези документи съставляват официални свидетелстващи документи и съгласно чл. 179 от ГПК имат обвързваща съда, респ. ответника, материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностните лица, именно – механизмът на процесното ПТП.

Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер, като твърди, че претендираната сума като обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна и не кореспондира със законно прогласения принцип за справедливост, поради което излагат следното:

Съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и, отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна, от друга страна, намираме, че обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на близък човек и преживявания от психологичен и емоционален характер е в размера претендирай с исковата молба.

Във връзка с изложеното смятат, че претендираните обезщетения не са завишени и дори в разрез с моралните норми, компенсира вредите и са напълно съобразени с характера и степента на вредите, които по силата на физичните закони е невъзможно да бъдат компенсирани в буквалния смисъл на думата и твърдението на ответното дружество, че така претендираните размери са прекомерно завишени смятат, че не кореспондира в никакъв случай с принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Настоящата искова претенция е за обезщетение по отношение на претърпени неимуществени вреди, като критерият за неговото определяне е справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Част от вътрешното право на страната, обаче, е и разпоредбата на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ, в който се определя размер на обезщетението от 5000 лева, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ. В тази връзка, позовавайки се на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС, отбелязват, че тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения.

Съгласно чл. 9 ал. 1 б. „а” от Директива № 2009/103/ЕО, задължение на всяка държава членка е да бъде задължителна най-малко по отношение на минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Застрахователна сума по смисъла на § 1 т. 5 от допълнителните разпоредби на КЗ (отм.) е договорената или определената с нормативен акт и посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или третото увредено лице. Тази дефиниция е възпроизведена в чл. 346 от действащия Кодекс за застраховането. Въвеждането на застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя в действащия закон и уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на Европейския съюз означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет в Директива 2009/103/ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение. Следователно, недопустимо е размерът на обезщетението за неимуществени вреди, чийто възможен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнася и при обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на пострадалото лице, при застрахователно събитие болки и страдания с причиняване на смърт на лицето. Налице е противоречие на §96 ал.1 ЗИДКЗ с разпоредбата на чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО.

Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от вътрешното право на страна - член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. Поради това считат, че в този случаи следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и Директива 2009/103/ЕО и да се намери непосредствено приложение, като се дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 (пет хиляди) лева. В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.

Относно оспорване наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите травми от него и настъпилата смърт на покойния А. А., както и конкретните неимуществени вреди, смятат, че са ангажирали съответните доказателства и са заявили съответните доказателствени искания за СМЕ и ангажиране на свидетелски показания, а също така са приложили и всички налични медицински документи, издадени на покойния А. А., във връзка с проведените му медицински интервенции, както и съдебномедицинска експертиза на труп №255/2023 г., които ще се изследват в настоящото производство и ще се установят твърдените факти и обстоятелства.

Във връзка с твърдяното съпричиняване от страна на А. А. излагат следното:

В хипотезата на съпричиняване от покойния А. А. по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за претърпени неимуществени от ищците, предмет на така предявените искове, което възражение за съпричиняване ще бъде изследвано в настоящия процес, съгласно константната и задължителна практика на ВКС, последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване като основание за намаляване на дължимото от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение.

Според постановеното по реда на чл.290 ГПК с характер на съдебна практика решение №169/28.02.12г. по т. д. №762/10г. на ВКС, II т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е само конкретно установения принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането.

Приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то е способствало за настъпването на вредите. Самият факт на неправомерно поведение от покойния А. А., изразяващо се в неправилно пресичане не е сам по себе си съпричиняващ фактор, т. е. не е достатъчно само да бъде констатирано нарушение от страна на пострадалия, а е необходимо то да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

В случай, че бъде доказано такова възражение за съпричиняване от ответника и следователно прието от съда, ще изложат становище в открито съдебно заседание относно размера на така предявената претенция от наша страна.

Относно възражението на ответната страна за недължимост на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД във връзка с чл.429 ал.3 КЗ за законна лихва за забава, излагат следното:

Извънсъдебната претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ от ищците, в качеството им на увредени лица по смисъла на чл. 478 от КЗ. е предявена пред ответника на 05.05.2023г., която е и началната дата на претенцията за лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ.

Посочената разпоредба ищците са спазили, като е депозирана писмена претенция, получена съгласно известие за доставяне по пощата на 05.05.2023 г., във връзка с която са образувани Щети №•••••••••• и №2310014116 при ответното дружество.

Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла на чл.496, ал. 3 от КЗ, получили отговор с писма с изх. №НЩ 3184/16.05.2023 г. и №НЩ 3185/16.05.2023 от ответника, с което е отказано изплащането на застрахователно обезщетение на ищците, тъй депозираните документи не удостоверяват, че лицето А. Б.А. попада в застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите: „обект на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди... За трети лица се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди...“ (чл. 477, ал. 1 и ал. 3 от КЗ).

Във връзка с гореизложеното, ЗД „Б.“ АД не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание да изплати претендиралото застрахователно обезщетение.

С допълнително писмо, получено съгласно известие за доставяне по пощата на 15.06.2023 г., представили документи с които се снабдили, а именно удостоверения издадени от община Е., както и направили уточнение на претендиралите размери на застрахователни обезщетения.

По повод на допълнителното писмо получили отговор с писма с изх. № НЩ 4015/16.06.2023 г. и №НЩ 4016/16.06.2023 г. от ответника, с които отново е отказано изплащането на застрахователно обезщетение.

С оглед изложените съображения, считат че ответникът в разрез с приложимия закон отказва да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на увредените лица, което води и до дължимост на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ законна лихва за претърпените неимуществени вреди от дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 05.05.2023 г. до окончателното й изплащане. Изцяло в този дух е Решение №167/30.01.2020 г. по дело №2273/2018 г., по описа на ВКС, 2 -ро ТО и др., относно дължимата лихва и начален период, от който същата се дължи.

По отношение на гореизложеното посочват константната практика на ВКС в тази насока - Определение № 224 от 15.05.2019 г. по описа на ВКС, ТК, I отд., Определение № 352 от 26.06.2018 г. по описа на ВКС, ТК, II отд., Определение № 332 от 19.07.2018 г. по описа на ВКС, ГК, I ТО отд., Определение № 179/15.04.2019 г. по ч. т. д. 859/2019 г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение от 26.10.2018 г. по ч. т. д. № 2356/2018 г. по описа на ВКС, 2 -ро ТО и др. Ответникът ЗД „Б.“ АД е представил допълнителен отговор.

Моли да се спре делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК.

Поддържа изложените съображения с отговора на исковата молба.

Оспорва иска изцяло по основание и размер.

Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Мицубиши”, с peг. № СВ 5501 ТН - В. К.. Поддържа изложените с отговора на исковата молба възражения, който счита, че в хода на делото ще бъдат установени. При така описания механизъм на ПТП в КП, виновен е изцяло пешеходецът, а за водача на лекия автомобил събитието представлява „случайно деяние” по смисъла на чл. 15 НК.

ПТП не се дължи на конкретно противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Мицубиши”. Вината се предполага по силата на закона, но не и противоправния характер в деянието, което подлежи на пълно главно доказване от страна на ищеца.

От представената СМЕ на труп е вино, че смъртта му „...се дължи на дихателна недостатъчност обусловена от възпалителни промени в белия дроб, явяващи се усложнение на травмата. Декубиталните промени сочат, че пострадалия се е залежал, което е благоприятствало развитието на пневмонията”. В случая въпросното заключение по СМЕ на труп съдържа вътрешно противоречиви твърдения. Едното е, че е възпалителните промени в белия дроб, се явяват усложнение на травмата, а другото, че са налице декубитални промени като пострадалият се е залежал, което е благоприятствало развитието на пневмонията. В пряка причинна връзка с ПТП са само описаните наранявания с фрактури в таза. Възникналите декубитални промени, поради лоша или липсваща адекватна грижа и залежаването на пациента, довели до болестни промени в белия дроб, с развитие на бактериална пневмония, причинила смъртта, не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и травмите от него, а само с опосредена такава. Пряка причинна връзка между две събития има, когато едното наричано причина винаги и като неизбежна последица поражда друго наричано последица. В случая фрактурите на таза не винаги причиняват декубитални рани, залежаване и смърт поради възникнала в резултат на това пневмония. Ето защо смъртта не е в пряка непосредствена причина с травмата от ПТП. В случая има редица опосредени фактори, които са обусловили смъртта, които са били извън възможностите на водача на лекия автомобил причинил травмата. Следва да се отбележи, че пациентът не е бил от момента на ПТП до смъртта си в болница, където са се борили за живота му. Напротив той е бил в болница след ПТП, след което е бил изписан без опасност за живота. Върху начина на лечението на травмите на таза, които сами по себе си не са живото застрашаващи, няма как да се окаже влияние от страна на водача на лекия автомобил. Залежаването е, поради лоша грижа за пациента или в домашни условия и възникналата пневмония, която е била тежка, причинила смъртта и вероятно нелекувана, са фактори извън пряката връзка с ПТП и травмата от него, като имат само опосредена връзка с него. Поддържа и аргументите в отговора на исковата молба.

Вредата като елемент от фактическия състав на деликта подлежи на пълно главно доказване от страна на ищците - едноутробна сестра и полуплеменница на покойния. Наличието на вреда не е безспорно обстоятелство.

Поддържа евентуалното възражение за съпричиняване на вредата от страна на пешеходеца А. А.. Видно от СМЕ на труп явно извършващия е имал категорични данни, че при процесното ПТП пострадалия А. А. е бил алкохолно повлиян. Възражение в тази връзка има и е отговора на исковата молба, като твърди, че това състояние обективно му е пречело при преценката на пътната ситуация, като го е поставил в превишен риск като участник в движението.

По отношение размера на обезщетението и твърденията в исковата молба, как „загубата не единствена брат било най-тежката житейска загуба”, като А. А. е починал от залежаване и възникнала пневмония от това, като е имал и декубитални рани. Това показва липса на грижа и елементарна хигиена. Пневмонията не е лекувана въобще, тоест този човек е бил напълно изоставен от когото и да било. Иначе при протокола за оглед от 07.04.2023 г. очевидно ищцата е съобщила, че бил починал от процесното ПТП от 09.03.23г., тоест това което пряко засяга обезщетението й.

Моли евентуално да се отчете установеното в разпоредбата на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ.

В случая не се касае за лимит на отговорност по застраховката, а за методика за определяне на обезщетения за определен кръг родственица на загинал в ПТП.

Счита, че евентуално е приложима разпоредбата на §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало събитието, то тази разпоредба не противоречи на правото на ЕС, независимо от предвидената значително по-малка сума от посочените в чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. До Тълкувателно решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСГТНК на ВКС определен кръг лица нямаха право на обезщетение при смърт на техни близки. До този момент застрахователите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не покриваха подобен вид вреди и отговорност. След тази дата, възникналата деликтна отговорност спрямо тези лица беше модифицирана с оглед начина на определяне на размера на обезщетението. Тази модификация рефлектира пряко върху дължимото от застрахователя обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което не противоречи и не промени минималните застрахователни суми, зададени от Директива 2009/103/ЕО и надлежно транспонирани в чл. 492 КЗ.

Основаните цели на Директива 2009/103/ЕО и на отменените директиви, видно от техните преамбюли, са от една страна, да осигурят свободното движение, както на превозните средства с обичайно домуване на територията на Съюза, така и на лицата, които се возят в тях, и от друга страна, да гарантират, че пострадалите от произшествия... причинени от тези превозни средства, ще се ползват от сходно третиране, независимо от това къде на територията на Съюза е настъпило произшествието. Решенията на Евръпейския съд са задължителни за всички национални съдилища, съгласно чл. 633 ГПК.

Конкретният предмет на уредба на Директивата се отнася до:

Въвеждане на задължителна застраховка за отговорност на трето лице за всички моторни превозни средства в ЕС (чл. 3);

Премахване на граничните проверки за застраховка, така че да се улеснят международните пътувания в ЕС (чл. 4);

Предвиждана на покритие на минимална застраховка за отговорност на трето лице в държавите от ЕС (чл. 9);

Определяне на лица, освободени от задължителна застраховка и органи, отговорни за обезщетенията (чл. 5 и чл. 10);

Въвеждане на механизъм за обезщетение на местни жертви на произшествия, причинени от превозни средства от друга държава на ЕС (глава 5);

Уреждане на претенции възникващи от произшествия, настъпили извън държавата от ЕС по местопребиваване на жертвата (глава 7);

Член 9, от гледна точка на своето съдържание и предмет установява задължение на държавите членки да въведат нормативно минимални суми на застрахователно покритие - в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите. Българският законодател е спазил това задължение като е предвидил в чл. 692 КЗ минимални размери на застрахователната сума по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени или неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт в размер на 10 420 000 лв. По-високата сума в КЗ спрямо Директивата се дължи на индексация съгласно Европейския индекс на потребителските цени осъществена надлежно у нас през 2018 г. при спазване на предвидените в Директива 2009/103/ЕО процедури, Лимитът на застрахователното покритие е минималната сума на застрахованата гражданска отговорност във връзка с договора за застраховка. Тя се различава от самата застрахована деликтна отговорност и размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди.

Във връзка с механизма за обезщетение чл. 12 от Директивата 2009/103/ЕО налага на държавите членки да гарантират, че гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована и уточнява по-специално видовете вреди и третите пострадали лица, които тази застраховка трябва да покрива(решение на Съда на ЕС Marques Almeida, С-300/10, EU: C: 2012: 656, т. 27 и Neto de Sousa С-506/16, ECLI: EU: C: 2017: 642, т. 27). Видовете вреди, които застраховката „Гражданска отговорност" трябва да покрива, са телесните увреждания (пар.1 и пар. 3) и причинените имуществени вреди (пар. 3). В съображение № 22 вредите се описват по познатия у нас начин: имуществени и неимуществени. Възможните трети пострадали лица, за които застраховката „Гражданска отговорност“ трябва да се прилага, са определени въз основа на тяхната роля в произшествието с моторно превозно средство - пътниците, вкл. членовете на семейството на застрахования, на водача или на което и да е друго лице, което носи гражданска отговорност, но не и водачът (пар.1 и пар.2) и пешеходци, велосипедисти и други лица на пътя, които не използват моторни превозни средства, които вследствие на произшествие с участие на моторно превозно средство имат право на обезщетение съгласно националното гражданско право (пар. 3, ал.1) (решение на Съда на ЕС по делото Haasova С- 22/12, ECLI: EU: C: 2013: 692, т. 51). За тази втората категория лица се произнася изрично и съображение № 22, според което техните имуществени и неимуществени вреди (решение на Съда на ЕС по делото Haasova С- 22/12, ECLI: EU: C: 2013: 692, т. 50 и Drozdovs, С-277/12, ECLI: EU: C: 2013: 685) следва да бъдат покрити от задължителната застраховка на превозното средство, участващо в произшествието, ECU: EU: C: 2013: 692, m. 35), също доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото национално право (решение на Съда на ЕС по делото Drozdovs, С-277/12, ECU: EU: C: 2013: 685). Член 12, пар. 3, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО практически установява нормативно задължение за държавите членки да гарантират застраховане на гражданската (деликтна) отговорност при пътнотранспортно произшествие спрямо тази категория лица, но при условие, че националното деликтно право въобще предвижда в тяхна полза право на обезщетение.

В чл. 12, пар. 3, ал. 2 изрично се посочва, че чл. 12 „не засяга нито гражданската отговорност, нито размера на обезщетението“. В същия смисъл е и съображение № 22, според което уредбата на директивата „не засяга гражданската отговорност, нито размера на обезщетението за вреди, причинени при определено произшествие в съответствие с националното законодателство“.

По повод на изключването от Директивата на гражданската (деликтна) отговорност и размера на обезщетението, които са прерогатив на националните законодатели, съществува относима задължителна практика на Съда на ЕС, постановена по отменените Директиви, която е релевантна и по повод Директива 2009/103/ЕО. В рамките на дело Petillo, С-371/12, ECLI: EU: C: 2014: 26 Съдът на ЕС се произнася по казус, който е много сходен с нововъведените специални правила за деликтна отговорност при пътнотранспортно произшествие в Кодекса за застраховането.

В конкретния случай италианският Кодекс за частно застраховане установява специални правила (методика) за изчисляване на обезщетение на телесни увреждания при пътнотранспортните произшествия, които правила са по-неблагоприятни за пострадалите лица от тези по общия режим на гражданската отговорност. По този повод Tribunale di Tivoli пита Съда на ЕС дали подобна национална уредба е разрешена съгласно Първа, Втора и Трета директива и Директива 2009/103/ЕО. При отговора на поставения въпрос Съдът на ЕС започва своята аргументация с посочване на целите на Директивите като систематизира техния предмет до налагане на държавите членки на задължение да гарантират, че гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства с обичайно домуване на тяхна територия е застрахована, и до уточняване по-специално на видовете вреди, които тази застраховка трябва да покрива (т. 27). По-нататък Съдът на ЕС приема, че „от определяне на подлежащите на обезщетение неимуществени вреди, така и специални режими, съобразени с особеностите на пътнотранспортните произшествия, дори когато при тези режими начинът на определяне на обхвата на правото на обезщетение за някои неимуществени вреди е по - неблагоприятен за пострадалото лице от този, който се прилагала правото на обезщетение на пострадалите лица при произшествия, различни от пътнотранспортните“ (т. 44).

По повод гражданската (деликтна) отговорност и размерът на обезщетението Съдът на ЕС, следвайки изложените аргументи по дело Petillo, С-371/12, ECLI: EU: C: 2014: 26, приема че: член 3, параграф 1 от Първа директива, член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива и чл. 1, първа алинея от Трета директива трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото обезщетението се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право (решение на Съда на ЕС по делото Haasova С-22/12, ECLI: EU: C: 2013: 692). В конкретния случай приложимото чешко право е предвиждало фиксирано обезщетение за преживелите лица (чл. 444 от Чешкия граждански кодекс), което е прието за съвместимо с директивите;

От текста на Първа и Втора директива е видно, че те не целят да хармонизират лежима на гражданската отговорност в държавите членки и че при сегашното състояние на правото на Съюза последните остават свободни да определят режима на гражданската отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на моторни превозни средства“ (т. 29) (решение на Съда на ЕС Marques Almeida, С-300/10, EU: C: 2012: 656, т. 27 и Neto de Sousa С- 506/16, ECLI: EU: C: 2017: 642, т. 27). Доколкото националната уредба в Кодекса за частно застраховане има за цел да уреди обхвата на правото на пострадалото лице на обезщетение на основание на гражданската отговорност на застрахования и не ограничава покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ (т. 36), тя попада в обхвата на националната материалноправна уредба на гражданската отговорност, към която препращат Първа и Втора директива: т. 391 Съдът на-EC. Установява, че тези директиви по принцип допускат, както национално законодателство, което налага на националните юрисдикции задължителни критерии за произшествие, че съответни категории лица, нямат право да бъдат обезщетени за имуществените вреди, които са понесли поради тази смърт (решение на Съда на ЕС Neto de Sousa С-506/16, ECLI: EU: C: 2017: 642).

Първа, Втора и Трета директива допускат национални разпоредби в областта на правото на гражданската отговорност, които позволяват да се изключи или да се ограничи правото на пострадалото от произшествие лице да търси обезщетение на основание застраховката „Гражданска отговорност" на участвалото в произшествието моторно превозно средство, въз основа на индивидуална преценка на изключителния или частичен принос на това пострадало лице в собственото му увреждане {решение на Съда на Lavrador и Olival Ferreira Bonifacio, C-409/09, EU: C: 2011: 371).

Първа, Втора и Трета директива допускат национални разпоредби, които предвиждат, че когато при сблъсък между две моторни превозни средства е причинена телесна повреда на пътника в едно от тези моторни превозни средства и нито един от водачите не носи отговорност за произшествието поради виновното си поведение, може да бъде ограничена или изключена гражданската отговорност на застрахованите лица (решение на Съда на ЕС Marques Almeida, С-300/10, EU: C: 2012: 656).

Във всички цитирани решения Съдът на ЕС, тълкувайки трите директиви, съответно кодифициращата Директива 2009/103/ЕО, подчертава, че държавите членки са длъжни да гарантират, че приложимата съгласно националното им право гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства е застрахована (решение от 23 октомври 2012 г., Marques Almeida, С 300/10, EU: C: 2012: 656, т. 30 и цитираната съдебна практика). Практически от представения анализ на съдебната практика е видно, че когато правото на обезщетение на дадено лице при пътнотранспортно произшествие е засегнато не поради ограничаване на покритието на гражданската отговорност при използване на МПС, а поради приложимия национален режим на гражданската (деликтна) отговорност, не е налице несъвместимост с трите директиви и кодифициращата ги Директива 2009/103/ЕО {решение на Съда на ЕС Neto de Sousa С-506/16, ECU: EU: C: 2017: 642).

В случай на пътнотранспортно произшествие с международен елемент правото на ЕС урежда единствено въпроси на международното частно право, а именно: определяне на приложимото право (Регламент (ЕО) № 864/2007) и международната компетентност и признаването и изпълнението на решения - (Регламент (ЕС) № 1215/2012). В Регламент (ЕО) № 864/2007 изрично се посочва, че определеното е негова помощ приложимо национално право относно деликта урежда „наличието, вида и определяне на размера на вредите или на търсеното обезщетение“ (чл. 15, б. „в“).

На основание гореизложеното, считам, че чл. 493а КЗ във връзка е §96 КЗ не противоречи на Директива 2009/103/ЕО. Член 493а КЗ във връзка с §96 КЗ регулира националната гражданска (деликтна) отговорност при пътнотранспортно произшествие, като предвижда методика за изчисляване на размера на обезщетението, а до нейното въвеждане поставя горна граница на размера на обезщетение на неимуществените вреди на лицата, които получили право на обезщетение за вреди при смърт на близък с Тълкувателно решение №1/2016 от 21 юни 2018 г. на ОСГТНК на ВКС.

Директива 2009/103/ЕО гарантира единствено застраховане на установената от националното право гражданска (деликтна) отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства при определени нива на минимално застрахователно покритие. Българският Кодекс за застраховане гарантира застраховане на „Гражданската отговорност“ на автомобилистите съобразно минималните лимити, зададени от чл.9 на Директива 2009/103/ЕО (чл. 492 КЗ). Налице е пълно препокриване между националното право и зададената от Директива 2009/103/ЕО цел, т.е. не е налице никакво противоречие. В същото време Директива 2009/103/ЕО не урежда материалното деликтно право, нито размерът на обезщетението (чл. 12, §3, ал.2).

Доколкото чл. 493а КЗ във връзка с § 96 ПЗР КЗ се отнася до гражданската (деликтна) отговорност и размерът на обезщетението при пътнотранспортно произшествие по силата на чл. 12, пар. 3, ал.2 Директива 2009/103/ЕО същите са изключени от нейния обхват и съответно не й противоречат. Съдът на ЕС потвърждава този извод, доколкото допуска национална правна уредба, която определя размера на обезщетението за вреди от ПТП въз основа на методика, дори когато той е по-неблагоприятна от общия режим на деликтната отговорност (Petillo, С- 371/12, ECLI: EU: C: 2014: 26). Отнесено към чл. 493а КЗ, това произнасяне означава, че в България също се въвежда методика за определяне на размера на вреди от ПТП. Дори тя да е по - неблагоприятна спрямо обезщетението по справедливост на чл. 52 ЗЗД, доколкото представлява национална материална уредба на гражданската (деликтна) отговорност, вкл. на размера на обезщетението, тя не противоречи на Директива 2009/103/ЕО. По подобен начин Съдът на ЕС приема за съвместима с Директива 2009/103/ЕО и национална правна уредба на деликтната отговорност, която предвижда фиксирано обезщетение при смърт за преживелите близки лица (СЕС С-11/12). Оттук, §96 КЗ, доколкото въвежда горна граница на определен вид деликтна отговорност при ПТП, също е извън обхвата на Директива 2009/103/ЕО и не й противоречи. Директивата не унифицира материалното деликтно право, а напротив, изрично изключва гражданската (деликтна) отговорност и размера на обезщетението от своя обхват.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения констативен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №5/09.03.2023г., видно от който лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг. № СВ 5501 ТН, управляван от В. В. К. се движи от гр. Е. по ул. „Керамик”, като след спускане на ж.п. надлез в с. Е., внезапно на платното за движение навлиза А. Б.А., пресичащ пътя от дясно наляво, с когото реализира ПТП.

Видно от препис извлечение от акт за смърт А. Б.А. и починал на 07.04.2023г.

Видно от удостоверение за родствени връзки от 06.06.2023г. В. Б. И. е сестра на А. Б.А.. Видно от удостоверение за семейно положение ищцата М. Г. И. е дъщеря на М. Г. И.. По делото се разпита свидетелката В. В. К.. „Участвала съм в ПТП на 09.03.2023 г. При прибиране от гр. Е. към гр. С., минавах през ЖП надлез, който се намира в с. Г... След излизане от надлеза неочаквано настъпи ПТП с А., което стана на нерегулирано и неосветено място. Аз управлявах автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг. № СВ5501ТН. В тъмната част на деня стана ПТП-то, около 22: 00 часа беше. Движех се от гр. Е. в посока гр. С.. Произшествието стана след надлеза, в посока Н.. Има ограничаващи знаци. Мисля, че ограничението беше 40 км/ч. Информационното табло в началото на селото посочи, че се движех със скорост около 43 км/ч. Не мога да кажа в момента за сблъсъка в каква скорост съм се движела, тъй като нямам ясен спомен. Произшествието стана на излизане от надлеза. Точно където свършват мантинелите. Информационното табло се намира в началото на населеното място, при влизане в с. Г... Има информационни табла и от двете страни на платната за движение. Аз знам, че съм карала в ограничението. На самото място - надлеза, не се позволява развиване на висока скорост. Пешеходецът не знам от къде и на къде се е движел. Нямам спомен. Той беше ударен с предна лява част на колата. Колата имаше поражения в областта на фара, но аз нямам спомен за момента на сблъсъка. Нямам спомен къде се е намирал пешеходецът към момента на сблъсъка. Сблъсъкът стана в дясната лента за движение, както е правилното разположение на автомобила. Имам много бегли спомени. И след самия сблъсък. Спомням си, че слязох от автомобила и пешеходецът лежеше с лице към асфалта. След това спряха и други шофьори около мен и от там насетне има един отрязък от време, в който отново ми се губи паметта. Нямам абсолютно никакви здравословни проблеми. Загубата на паметта ми е в следствие на шок. На място бяха извикани органи на МВР и спешна помощ. Провериха ме за алкохол и наркотици. Тестовете ми бяха отрицателни и на двата теста. Беше извикана медицинска помощ за пострадалия. Към момента на пристигане на медицинската помощ, той беше в неадекватно състояние, не беше контактен, но медиците казаха, че има жизнени показатели. Те го откараха в медицинско заведение, за да му бъде оказана на медицинска помощ. След като КАТ ни казаха, че можем да напуснем ПТП-то, от Спешна помощ ни съобщиха, че пешеходецът няма никакви травми. Според мен, след настъпване на ПТП, следва да се закара пострадалото лице, за да му бъде направен скенер. От първия прочит на скенера не е установена никаква травма. Сама пътувах. Шофирам от 8 г. Нямала съм други произшествия. Нямам спомен за облеклото на пострадалия към момента на инцидента. Знам, че беше с тъмни дрехи. Участъкът на ПТП-то не е много добре осветен. Има един участък, в който няма добро улично осветление, което е точно след надлеза. Аз се движех на къси фарове. Нямам спомен за момента на сблъсъка. В района на ПТП-то няма знаци и регулирано пешеходно място. На мястото не помня да е имало знаци за ограничение. Единственото ограничаващо бяха мантинелите. Нямам спомен дали е имало други превозни средства около мен. Не мисля, че имаше намаление на видимостта. Беше под 10 градуса, но имаше добро сцепление на гумите. Не съм забелязала да се хлъзга. Пътната настилка беше суха.

На мястото на ПТП-то има по една пътна лента в посока. Точно там мисля, че беше подменен асфалта и няма пътна маркировка. Точно при излизане от надлеза. В района, където свършва мантинелата, беше ПТП-то. Нямам спомен от момента на сблъсъка. Не знам от коя посока се е появил човека. Спрях веднага, а тялото на пешеходеца се намираше на позиция изравнена с автомобила. Намираше се в лява, предна част на автомобила. Не мога да кажа на какво разстояние. Имаше място да се стъпи, за да се отвори вратата на автомобила. Имаше увреди по преден - ляв фар на автомобила и страничното огледало беше прибрано.

Точно там няма улично осветление. Нямам спомени от момента на сблъсъка.“ По делото е назначена и автотехническа експертиза, от заключението на която, се установява следния механизъм на ПТП:

На 09.03.2023г. в гр. Е. по ул. „Керамик”, като след спускане на ж.п. надлез в с. Е. се движи лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг. № СВ 5501 ТН, управляван от В. В. К., когато на пътното платно излиза пешеходеца А. Б.А., с когото настъпва ПТП.

Мястото на удара между лявата, челна част на лек автомобил „Мицубиши Лансер” с регистрационен номер СВ 5501 ТН и пострадалия пешеходец А. Б.А. е извършено в пространство както следва:

-по дължина на платното за движение по ул. Керамик на с. Г.., в зоната на края на стоманената предпазна ограда, ограничаваща от двете страни платното за движение по ж.п.надлеза, от към страната на с. Н.;

-по широчина на платното за движение – в зоната на дясната лента за движение, по отношение посоката от гр. Е., към с. Н.. Поради липса на данни, експертизата не дава отговор на най-важната част, а именно на какво отстояние от мястото на удара се е намирала челната част на автомобила, към момента на навлизане на пешеходеца в платното за движение, както и какво разстояние е изминал той от мястото на това навлизане до мястото на удара и по тази причина категоричен отговор на въпроса за причината АТЕ не може да даде, но предвид сравнително дълбоките наранявания на пострадалия и мястото на установяване на тялото след удара – от лявата страна на автомобила, може да се каже, че най-вероятно пострадалия е навлязъл внезапно в платното за движение отдясно наляво, по отношение посоката на движение на автомобила и най-вероятно причината за ПТП е именно това – внезапно навлизане на пешеходеца в платното за движение.

Пешеходецът А. е имал реална възможност да забележи приближаващият се автомобил, когато челната част на автомобила е отстояла на не по-малко от 100 метра и да не предприема пресичане на платното за движение, при което би избегнал удара.

В делото липсват данни за наличие на пешеходна пътека, при което пешеходецът, при пресичането на платното за движение не се е намирал на пешеходна пътека.

Пешеходецът е можел да избегне удара, ако не е предприемал пресичане.

ПТП е възникнало в населено място – село Г.., при което нормативно допустимата скорост на движение е не повече от 50 километра в час.

От прието от съда заключение на в.л. по назначената съдебно-медицинска експертиза с вещо лице В. Т. се установява, че А. Б.А. е получил при процесното ПТП следните травматични увреждания:

Счупване на костите на тазовия пръстен вляво-горно и долно рамо на пубисната кост и счупване на кръстцовата кост вляво по повод на което е бил подложен на оперативно лечение, както и счупване на девето ребро вляво.

Мекотъканни увреждания, изразяващи се в:

Разкъсно-контузна рана на челото.

Дълбоко охлузване в областта на лявата скула.

Разкъсно-контузна рана на горната устна.

Усложнение на травмата, изразяващо се в развитието на двустранна хипостатична пневмония, доказана макро и микроскопски, рани от залежаване.

При комплексната оценка на данните може да се твърди, че е налице пряка причинно- следствена връзка между травмите получени при пътнотранспортното произшествие „настъпили усложнения и смъртния изход.

При постъпването на пострадалия в лечебното заведение, му е била взета проба кръв за химическо изследване, като пробата е постъпила в токсикохимическата лаборатория на ВМА, където е изследвана по метода на газовата хроматография, при което не е доказано наличие на етилов алкохол.

По делото няма документи сочещи пробата кръв да е била изследвана за наркотични или упойващи вещества.

Декубиталните рани са рани от залежаване, тоест получават се когато пациента лежи без да се движи в леглото. Констатираната двустранна пневмония е от хипостатичен тип, тоест развива се в резултат на залежаване.

Предимно раздвижване, масажи, промяна на положението и други манипулации, както и ползването на антидекубитални дюшеци и възглавнички, което предотвратява застойните явления, благоприятстващи развитието на този тип пневмонии, както и разязваванията.

Декубитални рани и пневмонията се наблюдават и при полагане на адекватни грижи, като грижите забавят появата им. В резултат на застойните явления в белия дроб се наслагва бактериална инфекция. За да се избегне развитието на пневмонията не трябва да се допуска появата на застой в белия дроб.

При своевременно диагностициране се прилага антибиотична терапия.

В съдебно заседание вещо лице Т. заявява, че причина за смъртта е дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, развила на база възпалителните промени в белия дроб, които са пряко усложнение на травмата.

По делото се назначи повторна съдебно медицинска експертиза с вещо лице К. Н. Д., видно от заключението на която при реализираното ПТП на 09.03.2023 като пешеходец А. Б.А. е приет в УМБАЛСП „П.. Направени са изследвания в пълен обем - двукратно в клиниката по неврохирургия, в клиниката по ортопедия и травматология. Приложените параклинични, рентгеноморфологични и консултации с интернист при постъпване и предоперативно не дават данни за възпалителни изменения в белите дробове. Изписан е за домашно лечение при липса на медицински риск от приключилото болнично лечение. Дадена е рецепта за домашно лечение. По делото има 2 фиша за посещение от БМП. Поводът за първото посещение е тежко дишане. Установено е фебрилно състояние - 40 градуса и хипотония 90/60, лечение аулин. Диагноза Ст. Фебрилис. Поводът за второто посещение е констатиране на смъртта. Диагнозата двустранна пневмония е верифицирана на извършената аутопсия. Тя е потвърдена макро- и микроскопски. На стр. 133 е купирана рецепта с изписани - сироп за кашлица стодал и парацетамол при температура над 38 градуса. Насочвайки научната справка с основните симптоми - температура, хипотония и задух, потвърждаване на аутопсия на двустранната пневмония се явяват като водещи при хипостатичната пневмония. Експертизата счита, че усложнението на травмата и залежаването е довело до двустранните възпалителни промени в белите дробове. В кориците на делото няма медицинска документация, която да дава данни за субективното, обективното състояние, осъществени изследвания за периода от изписването от УМБАЛСП „П. до леталния изход.

Дикубиталните промени сочат за залежаване, имайки предвид травмата - счупване, оперативната интервенция, налагаща постелен режим дават основание за развитие на декубитални рани. В резултат на залежаването се развива и хипостатична пневмония.

По делото се разпита свидетелката П.Й.П.. „Познавам семейството от 40 г. Познаваме се с В., бяхме колеги преди пенсионирането. Ние живеем в съседни блокове. Аз живея на с. Г.., ул. Стара Планина № 4. Познавам А.. Той е брат на В.. Близък на семейството. За него много добре се грижеха, защото той беше сам. А. нямаше семейство и те се грижеха за него. А. е брат на В., а на М. - вуйчо. А. живееше в същото населено място, но в къща, а ние сме в жилищни блокове. М. живее под наем, а В. си живее в собствено жилище. В. и М. не са живеели заедно с А., но той идваше при сестра му почти всеки ден. Тя му правеше храна, ядене му даваше и го переше - грижеше се за него. Той и помагаше, като отглеждаше животни - зайчета и кокошки и с това им помагаше. Аз живея далече от А.. В различни квартали сме. Той живее отвъд ЖП линията, а ние сме в горната част на село Г... А. беше пенсионер по възраст. Виждали сме се като познати, защото с М. и В. сме близки, заедно си пиехме кафето. Той сядаше с нас, като излизахме сутрин на кафе. Познавам го добре. Добър човек беше. В. и М. се виждаха с А. често. След инцидента той беше на легло. Те го взеха в жилището на В., за да се грижи за него. Тя се грижеше много добре за него, когато беше обездвижен и търсеха ортопедичен матрак за самото му заболяване от произшествието. Аз не съм ходила тогава в жилището на В., защото ми беше неудобно. Аз тези неща ги знам от В. и от М.. Когато го изписаха от болница, те започнаха да се грижат за него и вече не излизаха на кафе. Двете бяха неотлъчно до него. А. имаше счупен гръбначен стълб. Бил е обездвижен. Те споделяха за неговото състояние. М. живее на свободен наем, а преди това живееше със съпруга си. М. живее в село Г.., но не мога да ви кажа точно къде. М. работи в „Техномаркет“ в Е., а преди това работеше към Съвета и се грижеше за бригадата за почистване. В. е пенсионер.

В. и А. като малки деца са били изоставени от баща им. Това го знам от В., защото тя го е споделяла. Било им е много трудно в семейството, като тя си го е отглеждала като дете. В. е по-голяма сестра. А. не е бил женен. Поддържаше контакти на приятелски начала с жени, които не ги познаваме, но сме ги виждали с него. Не е имал създадено семейство. В. и А. имаха много силни отношения и двамата се грижеха един за друг. Той им помагаше, като произведе неща от къщата - зеленчуци, кокошки, пилета и такива неща. Те се виждаха почти всеки ден с В.. Той идваше при В.. Тя му готвеше и му слагаше в кутии за вкъщи. В. се държеше психически, но плачеше непрекъснато за А.. След като той почина, всички бяха много разстроени. Ние нямаме родствена връзка, но и ние не бяхме безразлични към случката. В. беше много разстроена. Преди 20 г. загуби сина си и сега брат си от пътни инциденти. Имаше погребение на А.. М., Б. и В. организираха погребението. Аз не бях на погребението, но знам, че те се грижеха за всичко това. Тя е силна жена и се държи. Не съм забелязала промяна у нея. Нормално е да скърби за него, но се държеше. Споменава го често. Когато трябва си ходят на гробища, за помени си ходят на гроба, както си е по нашите обичаи. Ходеха да се изнасят 40 дни, 6 месеца, за Задушница и т.н., както си трябва да отреждат. Смятам, че се е върнала към нормален ритъм. Знам, че В. здравословно не е добре. Има проблеми с гръбнака и по-рядко я виждам.

М. има две деца - момче и момиче. М. си живее сама. Тя има и внуци. Те са много добри, като родители. М. има внуци. Всички са в много добри отношения. В. има две живи деца момче и момиче. В. има внуци и правнуци. Тя много силно си обича децата и са в добри отношения. Когато внучка й е на работа В. посреща правнуците от училище и се занимава с тях, докато майка им не свърши работа. В. и А. са от един баща, който ги е напуснал като са били малки. Аз не ги познавам от детството им. Познавам В. от около 40 г., 1972 г. сме се запознали и докато сме се пенсионирали сме били взе заедно. Много добре се познаваме. В. не се е разделяла със съпруга си. А. преди да се пенсионира работеше към Съвета по поддръжка на градините.“ По делото се разпита свидетеля Й.Т.Н.. „Познавам В. от 41 г. Аз съм израснал при това семейство. Познавам М. от дете, от 41 г. В. я имам не само като съсед, а и като своя майка, защото е добър човек и имам много топли взаимоотношения, които на мен са ми липсвали. Споделял съм й много и многократно съм искал съвети от нея. Познавам А.. Той има къща в долния квартал на село Г... Сам си живееше. Никога не е бил семеен. Изцяло В. се грижеше за него. Дворът на А. е голям и В. му помагаше за обработката. Гледат и животни. М. и В. са всеки ден с А.. Той идваше всеки ден. Тя му приготвяше закуска, обяд и вечеря. Той се хранеше при нея, къпеше се при нея. Тя му беше като майка. Изключителен човек. Не съм присъствал на инцидента. Чух за инцидента, след като се прибрах от работа. А. беше на легло. Няколко пъти ни е викала, за да й помогнем, да го вдигне, за да го изкъпе, да му смени памперса и да го измия. М. и В. се грижеха за него.

М. идваше през деня, за да помогне на майка си.

М. е работещ човек и тя помагаше финансово на А.. Той гледаше животни и донякъде тези животни дават прехрана на това семейство. Имаха кокошки и зайци. Лятно време имаха градина, за която се грижеха. А. беше много добър, изключителен човек. На мравката път правеше. Никога не съм имал проблем с него. Те са едно семейство от прекрасни хора. Тримата се виждаха всеки ден. Празниците ги празнуваха винаги заедно. Нова година, Бъдни вечер и Великден всички празници ги празнуваха заедно в дома на В.. В. е минала много през живота си. Тя е загубила малкия си син, който е починал при катастрофа. Мъжът й също беше болен от рак. Тя е корав човек и се държи. Нямаше как да остави брат си и да не положи същите грижи и за него. Не и беше лесно след като почина А., защото имаше много странични хора, който пускаха слухове, че А. е бил бит, тормозен и т.н. и тя беше емоционално срината. Тези слухове не са верни. М. също го преживя тежко. Те са неразделно семейство. Бяха много сплотени. Двете страдат много за А.. М. е доста емоционална и щом се спомене за този случай започва да плаче. В. е много чувствителен човек. Когато се заговори за А., разстройва се и започва да плаче. Не съм присъствал на погребението. Организацията на погребението беше направена изцяло от М.. Мъката си я има и до сега. Добър човек не се забравя лесно. В. ходеше често на гробища. Наближава летен сезон и сега В. обработва земята в къщата на А.. В. ходеше често на гробища. До шестия месец ходеше на гробища поне 2-3 дни в седмицата. Съботата е задължителна. Знам кога ходи В. на гробища, защото събота и неделя аз почивам и не ходя на работа. Сутрин се засичаме пред вратата и си говорим. За М. не мога да кажа, защото живеем на различни места. Според мен мъката си е останала и има доста емоция от загубата.

Не от много места са се чули неверни слухове. Дойде една жена и каза, че се говори, че А. е тормозен и бит, което не е вярно. След инцидента съм ходил в дома на В.. Два, три пъти съм ходил след инцидента. А. седеше в хола. Леглото на А. беше в хола. Като ходя на гости влизах в хола. След инцидента влизах в хола на В. три пъти. Той беше на легло. Не беше адекватен и беше много зле. Не знам дали В. и А. имат общ баща. Аз познавам В. от както съм бил на 18 г. Не знам на колко години е била В., когато се запознахме. Тя има двама сина и дъщеря, има внуци и правнуци. С много добри отношения са всичките си деца, внуци и правнуци. В. е постоянно с правнучките. Много топли отношения. Нямам спомен кога почина мъжа на В.. М. има деца. Тя обича децата си и има разбирателство. Къщата на А. е наследена от родителите на А. и В.. В. е излязла от тази къща, но полагаше грижи за А..“ Страните не спорят по отношение на факта, че лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг. № СВ 5501 ТН е застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД към датата на ПТП 09.03.2023 г..

С молба от 03.05.2023г. ищците В. Б. И. и М. Г. И. са предявили пред ответника ЗД „Б.” АД застрахователни претенции за неимуществени вреди от смъртта на А. Б.А.. С писма от 16.05.2023г. ответникът ЗД „Б.” АД отговаря, че няма основание да изплати исканите обезщетения.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Увредените лица са предявили пряко срещу застрахователя ЗД „Б.” АД осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Правното основание на иска е чл.432 Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ.

Видно от показанията на разпитаната свидетелка В. В. К., констативния протокол за ПТП с пострадали лица и приетата САТЕ се установява, че на 09.03.2023г. по ул. „Керамик”, като след спускане на ж.п. надлез в с. Е. се движи лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг. № СВ 5501 ТН, управляван от В. В. К., когато на пътното платно излиза пешеходеца А. Б.А., с когото настъпва ПТП.

С това В. В. К. като водач на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг. № СВ 5501 ТН, застрахован при ответника ЗД „Б.” АД по задължителна застраховка гражданска отговорност, е причинил на А. Б.А. непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД.

Вината на водача се предполага, като не се доказа липсата на вина за настъпилото ПТП, чл.45 ал.2 ЗЗД.

С това водачът В. В. К. на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Лансер“ с peг.

№ СВ 5501 ТН е нарушил следните разпоредби на ЗДвП:

„Чл.5 ЗДвП (2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:

1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците…; “ „Чл.20 ЗДвП ал.2 Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“.

Видно от изслушаните съдебно медицински експертизи пострадалият А. Б.А. е получил следните травматични увреждания:

Счупване на костите на тазовия пръстен в ляво-горно и долно рамо на пубисната кост и счупване на кръстцовата кост вляво, по повод на което е бил подложен на оперативно лечение, както и счупване на девето ребро, вляво.

Мекотъканни увреждания, изразяващи се в:

Разкъсно-контузна рана на челото.

Дълбоко охлузване в областта на лявата скула.

Разкъсно-контузна рана на горната устна.

Усложнение на травмата, изразяващо се в развитието на двустранна хипостатична пневмония, доказана макро и микроскопски, рани от залежаване.

Декубиталните рани са рани от залежаване, тоест получават се когато пациента лежи без да се движи в леглото. Констатираната двустранна пневмония е от хипостатичен тип, тоест развива се в резултат на залежаване.

Съдът приема въз основа на заключенията на съдебно медицинските експертизи, че е налице причинно-следствена връзка между травмите, получени при ПТП и настъпилите усложнения, довели до смъртния изход. Пострадалият А. Б.А. е получил на 09.03.2023г. тежки травми- счупване на костите на тазовия пръстен вляво-горно и долно рамо на пубисната кост и счупване на кръстцовата кост вляво, по повод на което е бил подложен на оперативно лечение, както и счупване на девето ребро вляво, довели до неговото обездвижване, довело до бързо развитие на двустранна пневмония със смъртен изход на 07.04.2023г.

Съдът не споделя аргументите на ответника ЗД „Б.” АД, че ищците са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, чрез неправилно или лошо гледане на болния А. Б.А., довели до залежаване, констатираните декубитални рани и развилата се пневмония, причинила смъртта на пострадалия. Залежаването е последица на тежките травматични увреждания, получени при ПТП, пневмонията не е констатирана от лекарите в болничното заведение и последващите прегледи, за които близките В. Б. И. и М. Г. И. са викали екипи на спешна медицинска помощ. Ползваната медицинска помощ и лечение не е успяло да предотврати леталния изход. Следва да се отчете и краткия период от настъпването на ПТП 09.03.2025г. до настъпването на смъртта на пострадалия на 07.04.2023г.

Травмите и настъпилата смърт на А. Б.А. са в причинно-следствена връзка с действията на виновния водач В. В. К.. От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на В. В. К. и уврежданията, получени от пострадалия А. Б.А.. Основателни са възраженията на ответника ЗД „Б.“ АД за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия А. Б.А.. С поведението си пешеходецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като А. Б.А. е нарушил чл.113 (1) ЗДвП „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; “ Пешеходецът А. Б.А. е предприел пресичане на необозначено за това място и не се е убедил в безопасното пресичане на пътното платно като е имал възможност да възприеме приближаващия се автомобил.

Съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Съдът намира, че приносът на пострадалия е 40%, с колкото определените обезщетения следва да се намалят.

По отношение на иска за неимуществени вреди, болки и страдания, предявен от ищцата В. Б. И.. Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.“ По делото се установи, че ищцата В. Б. И. е сестра на починалия А. Б.А.. Видно от показанията на свидетелката П.Й.П. и свидетеля Й.Т.Н. до смъртта на А. Б.А. е живеел сам, не е имал свое семейство с деца и е бил в много близки отношения със сестра си В. Б. И. и нейната дъщеря М. Г. И.. Той ги е посещавал почти ежедневно, сестра му В. му е помагала в домакинството. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.П. и Й.Н. като непосредствени и взаимнодопълващи се. В. Б. И. е понесла тежко внезапната загуба на своя брат, която й се е отразила тежко в емоционален план. Тези болки и страдания са с изключителен интензитет и за продължителен период от време, които според свидетелите П.П. и Й.Н. още не са преодолени. С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на нейния брат А. Б.А. за претърпените неимуществени болки и страдания от В. Б. И., съдът намира, че справедливото обезпечение е в размер на 150 000, -лв.

Съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД определеното обезщетение следва да се редуцира с приноса на пострадалия, поради което дължимата сума е в размер на 90 000, -лв.

Предявеният иск е в размер на 26 000, -лв., предявен частично от 150 000, -лв., поради което следва да се уважи в пълен размер от 26 000, -лв.

Върху така определеното обезщетение ответникът ЗД „Б.” АД дължи обезщетение за забава от 05.05.2023 г., по чл.429 ал.3 КЗ, датата на предявяване на застрахователната претенция.

По отношение на иска за неимуществени вреди, предявен от ищцата М. Г. И.. Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.“ По делото се установи, че ищцата М. Г. И. е племенница на починалия А. Б.А.. Видно от показанията на свидетелката П.Й.П. и свидетеля Й.Т.Н. до смъртта на А. Б.А. е живеел сам, не е имал свое семейство с деца и е бил в много близки отношения със сестра си В. Б. И. и нейната дъщеря М. Г. И.. Той ги е посещавал почти ежедневно, както и те него. М. Г. И. му е помагала в домакинството. Съдът кредитира показанията на свидетелите П.П. и Й.Н. като непосредствени и взаимнодопълващи се. М. Г. И. е понесла тежко внезапната загуба на своя вуйчо, която й се е отразила тежко в емоционален план. Тези болки и страдания са с изключителен интензитет и за продължителен период от време, които според свидетелите П.П. и Й.Н. още не са преодолени. С оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на нейния вуйчо А. Б.А. за претърпените неимуществени болки и страдания от М. Г. И., съдът намира, че справедливото обезпечение е в размер на 100 000, -лв.

Съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД определеното обезщетение следва да се редуцира с приноса на пострадалия, поради което дължимата сума е в размер на 60 000, -лв.

Предявеният иск е в размер на 26 000, -лв., предявен като частичен от 50 000, -лв., поради което следва да се уважи в пълен размер от 26 000, -лв.

Върху така определеното обезщетение ответникът ЗД „Б.” АД дължи обезщетение за забава по чл.429 ал.3 КЗ от 05.05.2023г., датата на предявяване на застрахователната претенция.

На адв.П. Б. Д., пълномощник на В. Б. И. следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. е в размер на 2730, -лв.

На адв.П. Б. Д., пълномощник на М. Г. И. следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА. възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. е в размер на 2730, -лв.

Предвид уважаването изцяло на предявените искове на ответника ЗД „Б.“ АД не следва да се присъждат разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

По отношение на държавните такси и разноските по делото:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 2080, - лева (4 % от 52000, -лева) и 300, -лв. за САТЕ, 300, -лв. за СМЕ или общо 2680, -лв.

Воден от горното, съдът