РЕШЕНИЕ

№ 124

гр. Пазарджик, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Гражданско дело № 20235200100710 по описа за 2023 година Делото е образувано по повод искова молба, подадена Ц. К. Г., ЕГН ••••••••••, от с. В., общ. П., ул. •••, чрез пълномощника адв. Г. Б. Х. против А. Й. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. П., бул. •••.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че на 24.05.2021 г., около 23: 00 ч., в центъра на с.В., се събрала компания от приятели, сред които и ищеца Ц. Г.. Около 03: 00 ч. той тръгнал да се прибира, като в същия момент на центъра спрял автомобил, в който се возел ответника Д.. Последният започнал да подвиква псувни и обиди към Г., след което слязъл от автомобила, застигнал го и започнал да му нанася удари с юмруци по главата. От ударите ищеца паднал на земята и изгубил съзнание, като вследствие на побоя получил сериозни увреждания.

След като се свестил, се прибрал в тежко състояние и бил откаран от баща си спешно до „МБАЛ - Пазарджик“ АД, където му била поставена диагнозата: счупване на •••. Бил пренасочен за лечение към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, където било установено, че •••. Престоят на ищеца в лечебното заведение продължил до 26.05.2021 г. На 28.05.2021 г. бил освидетелстван и от съдебен лекар, който е констатирал следните увреждания: ••• Твърди се, че от поставеното фиксиращо устройство за лечението на фрактурата, ••• на пострадалия била силно разранена, била цялата зачервена, а на места и ••• били разранени, поради което на 24.06.2021 г. по спешност бил приет в лицево-челюстната хирургия към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД. Там медицинските специалисти установили, че при него е налице и •••, поради което на същия ден му била извършена последваща оперативна намеса за дефиксация под местна анестезия - премахване на фиксиращото устройство.

Описано е, че възстановителният му период продължил на ищеца месеци наред. Особени трудности той срещал първия месец, тъй като поради поставеното фиксиращо устройство не можел да си отваря устата - невъзможно било да говори, а при всяко движение в тази област изпитвал болка. Храненето му било значително затруднено и можел да се приема само течни храни със сламка. Отделно поставените чужди тела в ••• му създавали големи •••. След отстраняването на фиксиращото устройство, ищецът изпитвал силни болки в областта на •••, които особено се засилвали при опит за говорене и при раздвижването й. Строгият хранителен режим продължавал, като можел да приема само течна и кашообразна храна. Към момента, въпреки изминалия период от време, той все още изпитвал остатъчни болки в областта на фрактурата, които се засилвали при хранене и промяна на времето и все още избягвал консумацията на храни, които изисквали по-дълго дъвчене.

Изложени са твърдения, че процесното посегателство се отразило негативно и на неговото психическо здраве, поради което на 01.06.2021 г. той посетил психиатър, който му поставил диагнозата •••. Ищецът споделил, че бил обсебен само от лоши мисли, чувствал безсилие и страх, изпитвал силни притеснения за външния си вид и постоянно преживявал случилото се и последвалата травма със засилена негативна емоционалност. Бил напрегнат и емоционално разтроен от преживяното. Тези негативни последици в душевното му състояние се отразили значително и на социалния му живот, тъй като ограничил контактите си и излизанията извън домашната среда. Въпреки изминалото време все още не превъзмогнал случилото се и видимо се разстройвал от спомена за посегателството над живота му.

Сочи се, че във връзка с престъпното посегателство било образувано наказателно производство, което приключило със Споразумение от 28.02.2022 г., инкорпорирано в протокол от о.с.з. по НОХД № 272/2022 г., по описа на PC-Пазарджик, с което А. Й. Д. се признал за виновен в това, че на 24.05.2021 г., в центъра на с.В., обл. П., е причинил на Ц. К. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в ••• - престъпление по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр.трето НК. Твърди се, че с оглед на изложеното и на основание чл.45 ЗЗД, за ищеца бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесния побой пряко от неговия извършител - А. Д.. Иска се постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 30000 лв., предявен като частичен иск от 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на нанесения му побой на 24.05.2021 г. в центъра на с.В., ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.05.2021 г. до окончателното плащане на задължението, както и сторените разноски по делото, които да бъдат заплатени по следната банкова сметка IBAN: •••, открита при „Общинска банка“ АД, с титуляр Г. Б. Х.. Сочат се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания – за събиране на гласни доказателства посредством разпита на един свидетел, при довеждане, за установяване на претърпените от пострадалия болки и страдания, вследствие на нанесения му побой; както и за допускане на съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи с конкретно поставени задачи.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез пълномощника му адв.М. З. (ПзАК), в който се оспорва основателността и размера на предявения иск.

Сочи се, че фактическа обстановка, изложената в ИМ не била достоверна и била преиначена. Не отговаряло на истината твърдението, че пострадалия и ответника били в различни компании и едва след като ищеца Г. напуснал приятелите си и тръгнал да се прибира, от някъде с кола се появил ответника Д., който го нападнал и пребил с юмруци.

Описано е, че А. Д. бил с приятелска компания (в два леки автомобила) в центъра на с.В., когато към тях се присъединил пострадалия, без да бил поканен. Първоначално бил в една от колите, в която не се намирал Д., но по- късно се преместил в тази, в която бил ответника с приятели. С поведението си започнал да се заяжда и да дразни Д., а след устна забележка дори започнал да го обижда и псува. Слязъл от колата като продължил с обидните думи и псувни по адрес на Д. и независимо от повторното предупреждение да преустанови своето агресивно поведение, това не се случило, което провокирало ответника Д. също да излезе от автомобила и да удари с юмрук пострадалия (само един път). Твърди се, че след удара пострадалия не падал на земята, нито губил съзнание, дори и не си тръгнал веднага, а останал още известно време, като дори разговарял с момчетата и не проявил признаци на силна болка в удареното място. Чак след известно време, когато момчетата от компанията започнали да се разотиват, си тръгнал и пострадалия Г., като се прибрал с една от двете леки коли.

Не отговаряло на истината и твърдението, че била налице серия от удари, изгубване на съзнание и че пострадалия се прибрал в тежко състояние. От страна на ответника Д. не били отправяни обидни думи към Г., а обратно - с поведението си и отправените обиди и псувни именно ищеца станал причина за инцидента и провокирал Д.. Изложени са също и съображения, че предявената претенция била силно завишена и неоснователна. Дори и частично предявения размер бил несъизмерим с претърпените болки и страдания от ищеца и същия противоречал на принципите, визирани в нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърденията в ИМ и приложени към нея доказателства сочели, че търпените болки и страдания от ищеца били за кратък период от време, че възстановителния процес протекъл нормално и не се отличавал с някакви особени и специфични усложнения, както и че настъпило пълно възстановяване. За ищеца, който бил 17-18 годишен към момента на инцидента, не останали трайни негативни физически или психически последици, които да налагат присъждане на обезщетение в по-висок размер. Сочат се съображения.

Сочи се, че въпреки осъждането на ответника по НОХД №272/2022 г. на ПзPC и наложеното наказание, поведението на пострадалия не било предмет на цитираното споразумение. В тази връзка е аргументирана тезата, че това поведение на ищеца е от съществено значение за преценката, допринесло ли е то за вредоносния резултат, доколко и как провокирало действието на ответника и респ., че същото е от съществено значение за определяне размера на обезщетението, поради което следва да бъде включено в предмета на установяване по настоящото дело.

След направеното в съдебното заседание уточнение, съдът включи в доклада си две ясно и конкретно заявени възражения на ответника: 1. за съпричиняване, което се основава на обстоятелствата, че пострадалия ищец е имал провокативно поведение и е предизвикал конфликта с ищеца, като по този начин е допринесъл за причиняването на вредите и 2. за неоснователност на иска по размер, поради това, че претендираната сума не съответства на дължимото справедливо обезщетение за реално претърпените неимуществени вреди.

Предявеният осъдителен иск е с правно основани ечл.45 ЗЗД като ищецът претендира обезщетение да неимуществени вреди от деяние, съставляващо престъпление по чл.129, ал.2, предл 3 от НК /нанасяне на средна телесна повреда/, за чието извършване ответникът се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, и Пазарджишкия районен съд с определение по НОХД № 272/2022 г. е одобрил споразумение по чл.386, ал.6 НПК. Препис от споразумението е приложен като доказателство по делото и доколкото то има последиците на влязла в сила присъда на наказателния съд в случая на осн. чл.300 ГПК следва да се приеме за безспорно установено, че на инкриминираната дата 24.05.2021 г. ответникът А. Д. е нанесъл на ищеца Ц. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в •••, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за 45 дни. Извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца не могат да бъдат опровергавани в настоящия процес за гражданските последици от деянието, защото установеното със споразумението на наказателния съд е задължително за настоящия състав на осн. чл.300 от ГПК. Безспорно установена е и причинно- следствената връзка с т. нар. съставомерен резултат от деянието, т. е. ••• и затрудняването поради това на дъвченето и говоренето на пострадалия за период от 45 дни.

С помощта на вещо лице със специалност съдебна медицина се установи още характера на счупването, като става ясно, че то е било открито и пълно и придружено от разкъсно-контузни рани по вътрешната лигавична повърхност на устата, както и - какво лечение се е наложило, как е осъществено то и колко дълго е продължил оздравителния период и какви болки и неудобства е търпял ищецът. Тежестта на нараняването е наложила оперативна интервенция под местна анестезия. За да се фиксира счупването са поставени метални шини на ••• и мека фиксация между двете им с еластична тяга. Профилактично е бил назначен прием на антибиотик.

Пострадалият е търпял силни болки, непосредствено след счупването на •••, а след поставянето на фиксация е търпял дискомфорт, трудности при отваряне и затваряне на устатата, ограничения при храненето /само със сламка и само с течни храни/ и говореното, затруднения при поддържането на устната хигиена, отслабнал е значително и е загубил от жизнените си сили, нарушени са били физическата и социалната му активност. Всичко това е продължило 1 месец до свалянето на фиксацията. През този период е имал и в•••, което вещото лице обяснява с невъзможността да се поддържа добра и пълноценна устна хигиена, докато е поставена фиксацията. Т.е. определя го като обичайно и често срещано усложнение в хода на оздравителния процес, чиято продължителност също намира за нормална при този вид счупване. След свалянето на фиксиращото устройство е имало период на постепенно възстановяване на нормалните функции на •••, а с преминаването към по- пълноценно хранене - и на телесното тегло и физическата кондиция. В конкретния случай описания процес по пълното възстановяване на ищеца е продължил 3-3, 5 месеца. При прегледа, осъществен на 16.02.2024 г. вещото лице не е установило никакви трайни последици от травмата, като дава заключение за пълното възстановяване на целостта, подвижността и функционалния капацитет на ••• и за липса на каквито и да било деформации, лицева асиметрия или външни белези по лицето.

В психо-емоционалната сфера на ищеца последиците от травмата са описани в т.1-3 от заключението на вещото лице Г., от чието съдържание става ясно, че той е преживяла •••, предизвикана съвкупно от нанесения му удар и нараняването, от една страна, и от друга - от последвалите медицински интервенции и ограниченията в нормалния му начин на живот. Тази реакция е траяла около месец и е била в рамките на нормалното за такова травматично събитие и вещото лице не е констатирало данни за някакви патологични прояви. В периода след нараняването и по време на лечението е бил неспокоен, изпитвал е смущение в съня, срам и неудобство. Възстановяването на психиката е вървяло паралелно с процеса на физическото възстановяване от травмата и приключило напълно още през същата година, като вещото лице не е констатирало към момента някакви остатъчни последици от преживяния стрес. Няма данни за трайни патологични промени в психиката или в личността на пострадалия, т. е. стресът е преработен успешно към този момент, както недвусмислено заключава вещото лице.

Във връзка с тази последната част на психологическата експертиза и като взе предвид показанията на незаинтересованите от изхода на делото св. Б. и Б., според които след физическото си възстановяване ищецът излиза с друга компания и посещава обичайните за неговата възраст места като "дискотека" и пр., съдът преценява тези на баща му /св.Г./ като необективни и преувеличаващи действителните последици в социалното общуване на сина му. Нино има трайни последици за психиката му, според вещото лице, които да са предпоставка за затвореност и нежелание за общуване изобщо, нито обективно се е стигнало до това, според впечатленията на далите показания младежи, които са от снимки в социалните мрежи, както и от лични срещи в селото. По техни твърдения, той е спрял да излиза с тях, като част от компанията, в която е ответника А., но това е логична последица от станалия помежду им инцидент. Твърденията на бащата, че Ц. изпитва страх да не се срещнат двамата и да не случи пак нещо лошо, също следва да бъдат преценявани в съответствие с чл. 172 ГПК, доколкото няма никакви обективни данни, които да характеризират личността на ответника като агресивна, склонна към насилие, саморазправа, отмъщение и пр.

При така установените физически болки и неудобства, както и психо- емоционалните последици от нападението и увреждането на здравето на ищеца, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за причинените му неимуществени вреди е 16 000 лв. Претендираният по-голям размер не е доказан, доколкото се установи пълното физическо и психическо възстановяване към настоящия момент, без белези, загрозявания, затруднения при дъвчене и говорене и без каквито и да е остатъчни психически последици от преживяния стрес.

Ответникът установи по безспорен начин онези обстоятелства, на които основава своето възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД - че ищецът е допринесъл със своето поведение за причиняването на вредите. Двамата свидетели-очевидци на случилото се вечерта на 24.05.2021 г. в центъра на с. В., описват една и съща фактическа обстановка, като много детайлно и без да си противоречат установяват поведението на Ц. Г.. Като подчертават, че той е по-малък от останалите в събралата се компания, но дотогава - добре приет и допускан да се присъединява към тях, те разказват, че в онази вечер се е държал заядливо и предизвикателно първо към Г., в която кола бил седнал заедно с него и с ответника А.. Конкретно към А. отправил различни обиди думи, които св. Б. и Б. цитираха по памет, като и двамата са сигурни обаче, че многократно и настойчиво го наричал също така и "•••", знаейки, че това е прякор, който звучи обидно за А. и с който не иска да бъде наричан. Подобно поведение без съмнение е в разрез с добрите нрави, защото засяга честта и достойнството на човека, към който са били оправени тези обидни думи и обръщението с нехаресван и нежелан от него прякор. Това е станало в присъствието на няколко други младежи от общия им приятелски кръг, което е засилило чувството за обида и наранено достойнство у А.. Дразнещото и предизвикателно поведение на ищецът е продължило много дълго, може би часове, според свидетелите, като не било спряно от многото направени забележки и предупреждения, вкл. от ищеца или да спре или да си тръгне или поне - да слезе от колата на Г.. Въпреки това ищецът е останал в компанията и е продължил да се държи по същия начин с А.. Така се е стигнало до ситуацията, в която, вече извън колите двамата младежи са се "сбутали" според св.Б., който не видял много добре кой започнал пръв, или - първо Ц. блъснал А., според твърденията на св. Б.. Без съмнение обаче в резултат на ескалиралото помежду им напрежение ответникът е замахнал и е ударил ищеца по лицето. Независимо от показанията на двамата очевидци по настоящото дело, че ударът не бил силен, че от поведението на Ц. не проличало да го е заболяла, че нямало кръв и те самите се съмняват ответникът да му е счупил •••, предвид одобреното от наказателния съд споразумение, се приема, че това е сторено и А. Д. е причинил средната телесна повреда на ищеца. Обезщетението, което се дължи за вредите от това деяние обаче, следва да бъде намалено, защото е налице очевидна причинна връзка между действията на самия пострадал и тези вреди. Двамата очевидци са категорични, че причината А. да удари Ц. е единствено неговото предшестващо провокативно поведение, изразяващо се в многокрактни обиди и продължително уронване на достойнството му пред общите им приятели, чрез преднамерено наричане по прякор и несъобразяване с желанието и с предупрежденията на ответника да спре да го прави. Агресията е преминала и във физическа и от страна на Ц., защото дори да не блъснал пръв ответника, когато са излезли от колите, той най-малкото е отговорил с физически действия, иначе свидетелите не биха описали съприкосновението им преди силния удар по лицето като "сбутване". Т. е. налице едно безспорно противоправно действие от страна на ответника, което обаче той не би извършил, ако не беше провокиран и предизвикан от описаното вече подробно по-горе поведение на самия ищец. От житейска, а и от правна гледна точка, тези действия на ищеца са допринесли и то - съществено за последвалото причиняване на вредите, като се има предвид, че друг повод за конфликт между младежите изобщо не имало, нито има данни за някаква предварителна негативна нагласа, предишни прояви или склонност у А. Д. към извършване на насилие.

Следователно ще следва да се приеме равен принос - по 50% от страна на извършителя и пострадалия за причиняването на вредите, поради което определеното обезщетение от 16 000 лв. се намали на 8 000 лв., като тази сума се присъди заедно със законната лихва от датата на причиняване на деликта - 24.05.2021 г. Разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, като ищецът заплати на ответника 1 760 лв., представляващи съответната част от платеното адвокатско възнаграждение а ищецът на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в съответствие с уговореното в представения договор с клиента му, заплати на адвокат Г. Б. Х., регистриран по ЗДДС, адвокатско възнаграждение в размер на 813, 33 лв. и 20% ДДС или общо - 976 лв.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд