Решение № 733 от 27.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 813/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба на адв. Г. С. С. – пълномощник на „ДСД 2020” ООД, срещу отказ № 20250407101255/08.04.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в ТРРЮЛНЦ заличаване на Д.П.П. като съдружник в резултат от изключването и поемане на дяловете от другия съдружник С.А., съответно промяна на правната форма на дружеството от ООД в ЕООД и обявяване на новия учредителен акт на дружеството „ДСД 2020“. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че нямало данни предупреждението за изключване на съдружника П. да е изпратено след надлежно взето решение на Общото събрание на съдружниците на „ДСД 2020“ ООД; че не била приложена покана до изключения съдружник за проведеното на 04.04.2025 г. Общо събрание, получена лично от нея; не се установявало до Д. П. да е изпращано и предупреждение за изключването в съответствие с изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ; към заявлението не били представени доказателства за внасяне на номиналната стойност на дела на изключения съдружник. Наред с това е посочено, че е представен учредителен акт със заличени данни, които могат да бъдат визуализирани при преместване на текста, а освен това името на едноличния собственик на капитала – С.А., от данните при справка в НБДН се установявало, че е А.С.В.. Жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките за извършване на вписването – съдружникът е изключен в резултат от осъществяване на фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, като съдружникът е уведомен надлежно по реда на чл. 47 ГПК за провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключването му. По отношение имената на С.А. сочи, че това лице е немски гражданин и като такъв не притежава презиме, в която връзка представя Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС №800088032, издадено на 10.09.2021 г. от МВР-Перник, валидно до 20.10.2028 г. В отговора по жалбата по чл. 25, ал. 2, изр. трето ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията оспорва същата. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенция по вписванията), насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол, и е подадена в преклузивния седемдневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ при преценка на предпоставките за вписване в регистъра длъжностното лице съобразява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Това означава, че в правомощията на органа е да прецени дали са изпълнени от формална страна изискванията на закона, свързани с валидното осъществяване на съответното обстоятелство, а когато то произтича от взето от Общото събрание решение, длъжностното лице следва да прецени дали от формална страна е спазена процедурата по свикване и провеждане на събранието. Наред с това, тъй като в настоящия случай се иска вписване на решение за изключване на съдружник, следва да се направи и преценка за съответствие от външна страна на процедурата по изключване с изискванията на закона. От представените към заявлението документи се установява, че на 04.04.2025 г. е проведено Общо събрание на съдружниците на „ДСД 2020“ ООД, на което е присъствал единствено съдружникът С.А.. За събранието съдружникът Д. П. е била уведомена с покана, с която е била предупредена и че ще бъде изключена като съдружник поради наличие на основанията по чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ. Тази покана е била връчена на Д. П. чрез ЧСИ чрез залепване на уведомление. На проведеното на 04.04.2025 г. Общо събрание е взето решение за изключването на Д. П. като съдружник, за поемане на дяловете от другия съдружник С.А., в резултат от което дружеството да продължи дейността си като еднолично. По делото са представени и доказателства за заплащане по сметка на дружеството стойността на поетите дялове от С.А. – банково удостоверение от „УниКредит Булбанк“ АД от 22.05.2025 г., извлечение от сметка към 22.05.2025 г. и преводно нареждане от 21.05.2025 г. При тези факти съдът намира, че са налице предпоставките за вписване на заявените обстоятелства, тъй като представените документи удостоверяват от външна страна изпълнение на императивните изисквания във връзка с процедурата по изключване на съдружника. Изключването на съдружник е уредено в разпоредбите на чл. 126 ТЗ, като нормите на ал. 1 и ал. 3 уреждат две хипотези на изключване. Основание за изключване на съдружник при първата хипотеза по чл. 126, ал. 1 ТЗ е същият да не е изплатил или внесъл дела си в капитала, като фактическият състав включва изискване на общо събрание на съдружниците да е взето решение, с което да се определи допълнителен срок, не по-малък от един месец, в който да се даде възможност на съдружника да изплати дела си в капитала. При втората хипотеза – по чл. 126, ал. 3 ТЗ, основанията за изключване на съдружник са сведени до неизпълнение задълженията за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; неизпълнение решенията на общото събрание; действия против интересите на дружеството и при невнасяне на допълнителна парична вноска. В тези случаи за законосъобразността на процедурата по изключване законът въвежда изискване за отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на общо събрание, което да вземе решение за изключването му. Без значение от основанието за прекратяване, неговото доказване е достатъчно за вписването на заличаването на съдружника. Ирелевантно за това вписване е дали са уредени всички други последици /имуществени, неимуществени вътрешноорганизационни и др./, които следват от вече настъпилото прекратяване на членството. Съгласно установената съдебна практика изключването на съдружник е санкция, намираща приложение при неизпълнение от негова страна както на задължения по чл. 121, ал. 1 ТЗ, така и на договорните задължения. Тази санкция следва да бъде осъществена по установената в чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл. 137 ТЗ процедура, която включва отправяне на писмено предупреждение до съдружника и провеждане на общо събрание, което да вземе решение за изключването му. Предупреждението за изключване следва да бъде отправено писмено, като може да бъде инкорпорирано в отделен документ, адресиран до съдружника, или да се съдържа в поканата за свикване на общото събрание, на което като част от дневния ред фигурира въпросът за отправяне на предупреждение за изключване, както е и в настоящия случай. Непредставянето на решение на Общото събрание за отправяне на предупреждение за изключване на съдружник не съставлява предвидено от закона основание за постановяване на отказ за вписване на изключването и заличаване на съдружник. Изключването на съдружника не е последица от връчването на писменото предупреждение, а е резултат от решението на Общото събрание, в чиято компетентност е да прецени дали конкретни действия или бездействия на съдружника, посочени в предупреждението, представляват основания за изключването по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Търговският закон не съдържа разпоредба, предвиждаща специален ред за вземане на решение за отправяне на предупреждение за изключване, още по-малко пък, че това следва да стане с решение на ОС за отправяне на предупреждение за изключване. Ето защо и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не е задължително да бъде отправено по решение на Общото събрание на дружеството. Що се отнася до връчването на поканата до съдружника Д. П., следва да се посочи, че уредените в чл. 37 ГПК и сл. процесуални правила за връчване на съдебни книжа, са приложими и към реда за връчване на поканата по чл. 139 ТЗ, включително и за предупреждението за изключване. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини – с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства. В процесния случай връчването на поканата е било възложено на ЧСИ С.Б., рег. № 753 на КЧСИ, район на действие ПОС. От представените към заявлението констативен протокол и разписка се установява, че постоянният и настоящ адрес на Д. П. е посещаван на 30.01.2025 г., на 16.02.2025 г. и 04.03.2025 г., като при последното посещение е залепено уведомление. В указания двуседмичен срок лицето Д. П. не се е явило да получи документа, поради което и същият се счита за редовно връчен на 18.03.2025 г. По своята правна същност тези удостоверителни изявления на длъжностното лице по призоваване представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващи се с материална доказателствена сила, обвързваща съда относно удостоверените правнорелевантни обстоятелства. Правната норма на чл. 43 ЗЧСИ урежда пряко препращане към реда за връчване на книжа от частни съдебни изпълнители – чрез определен служител в неговата кантора, по реда на чл. 37-58 ГПК. От своя страна чл. 47, ал. 1 ГПК урежда хипотезите на връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи. В чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК са изброени местата, на които се залепва уведомление, съдържанието му и срока на получаването му, а в ал. 5 е посочено, че съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, а в случаите на връчване от ЧСИ това ще бъде канцеларията на ЧСИ. След като ТЗ не предвижда специален способ за връчване на предупреждението и поканата и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в това число и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа, включая чрез връчване чрез ЧСИ. Ето защо, съдът не споделя изложеното от длъжностното лице по регистрация, че е налице ненадлежно връчване на предупреждението и поканата. По горните мотиви съдът намира за доказано извършено връчване по реда на чл. 43 вр. чл. 47 ЗЧСИ на предупреждението за изключване и поканата за свикване на ОС до съдружника П.. Срокът за уведомяване на съдружника за свиканото ОС от седем дни преди датата на събранието е спазен. Извършеното удостоверяване относно факта на връчване на поканата и предупреждението по реда на чл. 47 ГПК има характер на официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща формална и материална доказателствена сила за удостоверените факти на основание чл. 179 ГПК. Неверността на удостоверените от ЧСИ обстоятелства относно тяхното връчване може да се доказва при наличие на оспорване в рамките на спорно исково производство, но не и в едностранното охранително производство, каквото е регистърното. Допуснати нарушения по същество /включително съставляват ли посочените нарушения основание за изключване на съдружника/ биха могли да бъдат релевирани само в производство с предмет иск по чл. 74 ТЗ. За вписване на изключването е достатъчно от формална страна да е отправено предупреждение, в което да се сочи някакво противодружествено поведение на съдружника и то да е достигнало до съдружника, включително и чрез фингираното връчване по чл. 47 ГПК. Дали същото е достатъчно конкретизирано и действително ли е предприето е въпрос по същество, подлежащ на разглеждане, както се посочи, по предявен иск за отмяна на решението за изключване на съдружника и който не подлежи на изследване в настоящото едностранно охранително производство. Налице е решение за изключването на предупредения съдружник, взето на Общо събрание, за което е представен протокол в обикновена писмена форма, тъй като обявения в ТРРЮЛНЦ дружествен договор /чл. 16, ал. 2/ предвижда отклонение от изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ. След изключването на съдружника единствен останал такъв е бил С.А., който при наличието на необходимия кворум е взел и последващо решение да се приеме нов учредителен акт и за промяна в правната форма на дружеството от ООД в ЕООД чрез поемане на дружествените дялове на изключения съдружник и изплащането им на последния. Не се констатираха нередовности и във връзка с името на С.А., което лице съгласно представеното към жалбата удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № 80008803, издадено на 10.09.2021 г. от МВР-Перник, валидно до 20.01.2028 г. има имена А.С. и именно по този начин е индивидуализирано лицето в представените към заявлението писмени документи. По изложените, съображения съдът намира, че доводите на длъжностното лице по регистрация за постановяване на обжалвания отказ са неоснователни, поради което отказът следва да бъде отменен. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ има охранителен, а не исков характер, т.е. то е едностранно такова и чрез него се засяга единствено правната сфера на лицето, по чиято партида се вписват промените. Следователно приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 530 и сл. ГПК, като по-конкретно в чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Правната сфера на регистърния орган пък по никакъв начин не се засяга от произнасянето по настоящото производство, затова и възможността на Агенция по вписванията да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и тя няма право на разноски. Мотивиран от горното, съдът