Решение № 89 от 1.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 41/2024 г.

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба от адв.И. Т. от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия Б. А. Б., против Присъда № 19 от 13.10.2023год., постановена по НОХД № 266/2022год. по описа на Ловешки окръжен съд. С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия Б. А. Б. за виновен в това, че на 08.12.2018год. в с. Брестница, на ул. „В. Левски" около номер 179, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна" с д.к. № ВТ 17••••, негова собственост, нарушил правилата за движение - чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП - не намалил скоростта от 59, 91 км/ч и в случай на необходимост не спрял, когато е възникнала опасност за движението - приближаването към и преминаването в неговата пътна лента за движение на пешеходката Й. Л. Т., ЕГН ••••••••••, и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Л. Т., ЕГН ••••••••••, от с. Брестница, поради което и на основание чл. 343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 предл. 3 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП го осъдил на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието от две години лишаване от свобода, определено на подсъдимия Б. А. Б., за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г от НК съдът наложил на подсъдимия Б. А. Б. наказание по чл. 37 ал.1 т. 7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Б. А. Б. да заплати по сметката на РУ МВР гр. Ябланица разноски по делото в размер на 6 576, 73 лева /шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ за експертизи, както и да заплати по сметка на ОС - Ловеч разноски по делото в размер на 13 307, 59 лева /тринадесет хиляди триста и седем лева и петдесет и девет стотинки/ и 10 лева за издаване на 2 бр. изпълнителни листи, както и на повереника адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия С., с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № 1800586610, адвокатски хонорар за процесуално представителство на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., в размер на 10 500 лева /десет хиляди и петстотин лева/, както и на частния обвинител М. Л. П., с ЕГН ••••••••••, сумата 500 лева /петстотин лева/, на частния обвинител С. Л. П., с ЕГН ••••••••••, сумата 300 лева /триста/ лева и на частния обвинител Х. Л. Г., с ЕГН ••••••••••, сумата 300 лева /триста лева/, представляващи разноски за упълномощаване на повереник адв. Б. Ц., адвокат при Адвокатска колегия - Ловеч, с личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № 1400015855. С присъдата е постановено веществените доказателства по делото: Лек автомобил „Рено", модел „Лагуна", черен на цвят с рег. № ВТ 17••••, намиращ се в гр. Луковит, област Ловеч, ул. „Възраждане" № 1, и ключ за автомобил, който представлява черна пластмаса в черна кожа с изработена малка емблема на „Рено" върху кожата с 1 бр. сребриста халка и 1 бр. сребриста катарама с намираща се в долната и част на катарамата черна кожа, след влизане на присъдата в сила да се върнат на Б. А. Б., ЕГН ••••••••••. С въззивната жалба, подадена от адв.И. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия Б. А. Б., са заявени оплаквания, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, тъй като е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че атакуваният съдебен акт, в нарушение на процесуалните правила, е изграден върху предположения. Твърди се, че първоинстанционният съд не е отчел целия доказателствен материал и е постановил необоснован съдебен акт, като неправилно е приложил и материалния закон, като е осъдил подсъдимия за деяние, което подсъдимият не е извършил. По изложените в жалбата доводи защитникът на подсъдимия счита, че налагането на каквото и да е наказание се явява явно несправедливо. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Иска се въззивният съд да отмени обжалваната присъда на Ловешкия окръжен съд и да оправдае подсъдимия Б. А. Б.. Против подадената въззивна жалба от защитника на подсъдимия, е подадено писмено възражение от частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., чрез повереника им адв.Р. М. от САК. Адв.М. счита, че обжалваната присъда е обоснована и правилна- съобразена е с изискванията на материалния и процесуалния закон, а наложените с нея наказания са справедливи и пълноценно биха изпълнили целите по чл.36 от НК и изразява несъгласие с твърдението, че постановената присъда е незаконосъобразна. Намира че съставът на Окръжен съд - Ловеч правилно е приложил, както материалния, така и процесуалния закон. Посочва се, че излагайки подробни мотиви, в които са обсъдени всички доказателствени материали по делото, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал деянието на Б. Б. и запълнил бланкетната норма на чл. 343, ал. 1, 6., в“ във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК с конкретно правило от Закона за движение по пътищата, което подсъдимият е нарушил. Излага се, че за да достигне до извода си, че е доказан съставът на престъплението от обективна и субективна страна, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил всички доказателствени материали поотделно и в съвкупност, като съдът изключително подробно е анализирал изводите на всички изготвени експертни заключения, като ги е съпоставил едни с други и мотивирано е посочил кои следва да бъдат кредитирани и на кои не се дава вяра. Твърди се, че крайните изводи на съдебния състав почиват основно на изводите на повторната петорна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, както и допълнителната повторна петорна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П., д-р Й. С.. Според адв.М. посочените експертизи, върху които се градят крайните изводи за доказаност на обвинението, са дали обоснован, категоричен и компетентен отговор на всеки от поставените към експертите въпроси, като вещите лица са базирали изводите си, анализирайки всички доказателства по делото и използвайки всички достижения на техническата наука в съответната научна област. Според адв.М. първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата Й. Т. в обсега на осветеност от десния фар на не по-малко от 50 м. от мястото на удара, респективно в този момент за водачът на л.а. „Рено Лагуна“, с per. № ВТ 17•••• е възникнала опасността за движението и в посоченият момент за водачът на Б. Б. е възникнало задължението да намали скоростта си на движение до безопасната такава и в случай на необходимост да спре. Посочва се, че съгласно т.6 от ТР № 28 от 28.11.1984 г. по н.д. № 10/1984, ОСНК на ВС - моментът на възникване на опасността за движението се определя по фактически, а не от формални критерии, като за начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато пешеходецът, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си показва, че във всички случаи ще навлезе в него. С оглед на изложеното адв.М. намира за правилен изводът на съда, че опасността за подсъдимия е възникнала в първия момент, в който пешеходката е била видима за него, а това е било на не по-малко от 50 метра от мястото на удара, когато тя била осветена от фаровете на л.а. „Рено Лагуна“, с per. № ВТ 17••••, защото починалата преминала десния край на дом № 179, насочила се към пътната лента на подсъдимия, пресичайки целия десен тротоар по посоката на движение на Б. Б. и ясно и недвусмислено показвала намерението си да пресече ул. „Васил Левски“ в с. Брестница. В подкрепа на изложеното се сочи и обстоятелството, че подсъдимият се движел в населено място, където появата на пешеходци, включително на необозначени места не е неочаквана, приближавайки кръстовище, а съгласно пар. 54, изр. 2 от ДР на ЗДвП - на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. На следващо място адв.М. твърди, че съдебният състав правилно е приел, че сред причините за настъпването на произшествието е неправилното поведение на водача Б., който не намалил скоростта си на движение до технически безопасна такава при приближаване на кръстовище и продължението на тротоара, като в случай, че подсъдимият е бил реагирал със спиране при възникването на опасността на 50 метра, дори при изчислената му скорост на движение от 58 км/ч преди и в момента на удара, той би имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, защото опасната му зона за спиране /пълен спирачен път/ била около 45 метра. Излага се, че с още по-голяма сила важи посоченото, в случай, че подсъдимият е управлявал МПС със скорост от 50 км./ч. /разрешената скорост за населено място/. Тогава опасната му зона за спиране би била 37 метра и той би имал възможност да спре много преди мястото на удара, ако бил реагирал на опасността в първия момент, когато за него е възникнала опасността. Според адв.М. първоинстанционният съд правилно е посочил, че доколкото в случая било възможно за подсъдимия да възприеме, че пешеходеца е възрастен човек, престарял, който носел със себе си дървена пръчка /“тояжка“/, то той е имал задължението от първия момент на възприемане на опасността да намали скоростта си на движение и да спре, което в случая Б. Б. не е изпълнил. Твърди се, че анализирайки изводите на експертните заключения, изготвени от проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П., д-р Й. С., първоинстанционният съд обосновано е приел, че произшествието е било предотвратимо при своевременни действия от страна на подсъдимия, защото опасността за него е възникнала в първия момент, когато той обективно е могъл да възприеме приближаващата платното за движение пешеходка и могъл е да проследи придвижването й, но въпреки това не е предприел действия за намаляване на скоростта или за спиране. Посочва се, че останалите доказателствени материали, анализирани от съдебния състав в мотивите на обжалваната присъда, също водят до извода за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, което е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, довело до смъртта на Й. Т.. Твърди се, че липсват и допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съдебен състав, като процесуалния закон е приложен правилно и по никакъв начин не са ограничени процесуалните права на някоя от страните. Твърди се, че не не са налице и нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Посочва се, че спазвайки принципа за разкриване на обективната истина и провеждайки всестранно, пълно и обективно съдебно следствие, съдът посредством множество на брой експертни заключения е изследвал всички причини за настъпването на произшествието, както и поведението на всеки от участниците в него. Твърди се, че в мотивите на обжалваната присъда обосновано съдебният състав е опровергал и възраженията на защитата, изложени в пледоарията, произнесена в хода на съдебните прения, като е анализирал доказателствените материали по делото и е дал отговор на всички твърдения за недоказаност на обвинението и липсата на виновно и противоправно поведение от страна на подсъдимия. Освен изложеното, адв.М. изразява и несъгласие с твърдението на защитата, че първоинстанционният съдебен състав не е взел предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Намира, че правилно с обжалвания акт първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на материалния закон при индивидуализацията на наказанията на Б. Б., като съобразно доказателствените материали по делото е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Излага се, че като смекчаващо обстоятелство ОС-Ловеч е приел и поведението на починалата Й. Т., посочвайки, че тя е допринесла за настъпването на произшествието. Твърди се, че след съпоставката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства първоинстанционният състав е определил справедливо наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден в закона размер за съответното деяние - 2 години, изтърпяването на което е отложено за минимално възможния изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като за същият период и съобразно изискванията на материалния закон било определено и наказанието по чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. По изложените съображения в писменото възражение против въззивната жалба на защитника на подсъдимия, адв.М. счита, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като съдебният състав надлежно е приложил процесуалния и материалния закон, постановявайки справедлива присъда, с която на подсъдимия е определено наказание, което, съответства на обществената опасност на деянието и дееца, като то пълноценно би изпълнило целите на индивидуалната и на генералната превенция. Отправена е молба въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК да потвърди обжалвания съдебен акт. Преди съдебното заседание във въззивната инстанция, в което е даден ход на делото, е постъпило допълнително писмено изложение към въззивната жалба от адв.И. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия Б. А. Б.. Във връзка с оплакването, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, се излагат следните съображения: На първо място се твърди, че присъдата е постановена при липса на мотиви, тъй като мотивите, изготвени към първоинстанционния акт не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Излагат се съображения, че от стр. 1 до стр. 23 вкл. съдът е преписал буквално пледоариите на страните, от стр. 23 до стр. 25 са изброени доказателствата, които съдът е заявил, че взема предвид, а на стр. 25 е описана установената от съда фактическа обстановка, като тя представлява буквален препис на отговора на задача 8 от предпоследната и отговора на задача 1 от последната, изготвени по делото експертизи. Посочва се, че тези отговори в последствие са повторени още 4 пъти - на стр. 56, 64, 77 и 80, а друг пасаж от предпоследната експертиза е преписан три пъти - на 48, 74 и 83 страница. Посочва се, че на стр. 25-26 присъства и препис на обвинителния акт, като съдът не е положил и елементарна грижа към акта си и преписал включително фактически невярното твърдение, че св. М. Р. не е видял, но е чул удара (тъй като в разпита си пред съда в с.з. от 29.09.2022 г., той категорично е заявил, че е видял как е била ударена пострадалата). Посочва се, че от стр. 26 до стр. 68 са преразказани, а на повечето места са буквално цитирани приетите по делото експертизи. Посочва се, че от стр. 68 до стр. 70 отново са повторени доказателствата, които съдът твърди, че е ползвал при постановяване на присъдата, а от стр. 72 до стр. 86 съдът е отговарял на някои от възраженията на защитата, като тези отговори се изчерпват до цитати на дълги пасажи от експертизите или от разпита на вещите лица в съдебно заседание. Твърди се, че липсва какъвто и да е собствен анализ на съда, а буквално на едно от възраженията на защитата, на стр. 86 е отговорено, че съдът го приема за неоснователно „тъй като проф. К. е посочил, че....“ и следва цитат от разпита му в съдебното производство. Все така, че възражението е неоснователно, защото така е казал проф. К. е бил и отговора относно възражението, че са зададени грешни изходни данни - стр. 76. Така било е и с възражението относно мястото на удара - стр. 76. Възразява се, че буквалното възпроизвеждане в мотивите към присъдата на експертиза по делото води до извода за липса на мотиви по смисъла на закона, като то установява и грубо нарушаване на основно начало на наказателния процес, а именно чл. 14 НПК, тъй като съдът не е взел решение по вътрешното си убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Твърди се, че съдебният акт не е израз на вътрешното убеждение на съда, а на вътрешното убеждение на вещите лица. Във връзка с оплакването, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, на второ място се посочва, че първоинстанционният съд не е отговорил на възраженията на защитата, като напълно е игнорирал следните възражения на защитата: -Категоричното становище на д-р Г. за липсата на съприкосновение между главата на пострадалата и предното стъкло, което е в противоречие с приетото от последните две експертизи (на проф. К.). -Последните две експертизи противоречат на обективните находки по делото - Най-близкото до къщата, описано в протокола за оглед като черно парче пластмаса, се намира на 7, 45 м. след къщата; чехлите, с които е била пострадалата и по тях няма никакви следи от кал, което би било невъзможно, ако тя е минала по този тротоар, който вещите лица от последните експертизи и съответно съдът е приел като маршрут на пострадалата. -Последните две експертизи не обясняват нелогичната й траектория според приетия механизъм. Според тях тя се е движила по пресечката, след което е направила една чупка наляво, движейки се по тротоара покрай къщата. Тук следвало да се отбележи, че до като го е правила пострадалата, е преодоляла няколко препятствия според експертизите- първо, тя е вървяла по тротоара на пресечката, който на практика няма настилка, той е земна маса - пръст, която при валеж на дъжд е била кал, след което тя е минала между електрическия стълб пред къщата и стълбите, които са пред къщата, защото тротоарът пред къщата е на две нива. Посочва се, че данни за траекторията на пострадалата има и от още един свидетел. Твърди се, че от показанията на л. 186 от делото на Л. Н. - син на пострадалата, става ясно, че тя живее на ул. „Оборище“ № 8, а той на ул. „Осми март“, както и че тя се е движила в посока от едната къща към другата. Така това отклоняване наляво, което приемат вещите лица, а впоследствие и съдът, се явявало в точно обратната посока на тази, по която е бил маршрутът й. Посочва се, че макар и липсата на житейска логика да не е доказателство, когато тя е и в унисон със свидетелските показания и обективните находки (липса на кал, нелогична траектория, свидетелските показания откъде е дошла и свидетелските показания накъде е отивала.) когато всичко това е така, съдът дължи обяснение защо приема за доказано нещо, което противоречи и на доказателствата и на житейската логика Излага се, че на останалите възражения на защитата единствено е посочено, че първоинстанционният съд не ги приема, тъй като противоречат на приетото от проф. К.. Твърди се, че липсва каквото и да било обсъждане на експертните заключения и възраженията на защитата по тях и този формален подход - преписване на пасажи от екпертизата вместо собствен анализ, не представляват отговор на възраженията на защитата и според адв.Т. също съставлява съществено процесуално нарушение. Във връзка с оплакването, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, на следващо място се твърди, че съдебният акт е неясен и вътршнопротиворечив. Излагат се съображения, че подсъдимият е осъден за бездействие - за това, че „не намалил скоростта от 59, 91 км/ч и в случай на необходимост не спрял, когато е възникнала опасността за движението - приближаването към и преминаването в неговата пътна лента за движение на пешеходката“, но първоинстанционният съд никъде в акта си не е посочил кой е моментът, в който подсъдимият е бил задължен да намали скоростта или да спре - „приближаването към неговата пътна лента“ или „преминаването в неговата пътна лента“, които очевидно са два различни момента. Защитникът на подсъдимия посочва, ако съдът считал, че задължението е възникнало при „приближаването към неговата пътна лента“, то той е бил длъжен да посочи в кой точно момент, тъй като приближаването е продължителен и неконкретизиран период. Посочва се, че когато се ангажира отговорността за бездействие, съдът е длъжен да посочи кога е възникнало задължението за действие, както и в какво се изразява то и като не е направил това, първоинстанционният съд е лишил подсъдимия от възможността да разбере за какво точно е осъден. Излага се, че на стр. 56 от мотивите е посочено, че подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта, когато се е намирал на 50-65 м. от мястото на удара, тъй като толкова му е бил обсега на осветеност от десния фар. Възразява се, че по делото няма нито едно доказателство къде се е намирала пострадалата, когато той се е намирал на 65 м. и съответно 50 м. от мястото на удара, още по-малко, че е представлявала опасност и съдът не е дал никакво обяснение защо счита, че от този момент възниква задължението за намаляване на скоростта. Излага се, че неяснотата става още по-голяма, тъй като в акта на съда на стр. 81 е посочено, че „при наличие на светлини от насрещно движещ се автомобил, зеницата на окото се свива, окото се фокусира върху светлия обект, а тъмният обект - пешеходец, остава в сянка или невидим. Този ефект обаче води до задължение на водача, както от техническа гледна точка на безопасност да намали скоростта си на движение до зоната на видимост“. Според защитника на подсъдимия, следователно съдът въвежда трети момент, от който е възникнало задължение за намаляване на скоростта - моментът на заслепяването, за който пък липсват каквито и да било данни в делото. В това разсъждение на съда неясно оставало и до колко е било необходимо да намали скоростта си, тъй като зона на видимост при заслепяване не била изчислявана в нито една от експертизите, нито за нея се съдържали данни в делото. Твърди се, че в тази си част присъдата е постановена и при непълнота на доказателствения материал, тъй като след като съдът е приел, „че безспорно е налично негативно въздействие“ (стр. 81) от заслепяването на подсъдимия от насрещно движещ се автомобил, не е положил никакви доказателствени усИ. да установи колко е била зоната на видимост на водача и дали е съществувала скорост, с която подсъдимият е можел да избегне удар с „невидимия“, както приема съдът, пешеходец. Твърди се, че явно противоречие в съдебния акт има и по отношение на обстоятелството дали подсъдимият е предприел спиране преди удара с пешеходката. Излага се, че на стр. 56, 64, 77 и 80 от мотивите съдът е посочил, че „Водачът не е предприел намаляване на скоростта на движение, като е имал техническата възможност да стори това.“, но същевременно на стр. 25 и 71 съдът е приел, че подсъдимият ми е управлявал автомобила със скорост 59, 91 км/ч, като е реализирал удар с пострадалата при скорост около 58 км/ч. Според адв.Т. е налице абсолютна неяснота за волята на съда - дали приема, че не е предприел намаляване на скоростта или е намалил скоростта от 59, 91 км/ч до 58 км/ч. Още повече, че на повечето места в мотивите, скоростта, с която се е движил водачът според съда била 59, 91 км/ч, но на стр. 71 се появява и скорост от 59, 51 км/ч. Възразява се, че тази неяснота прави защитата невъзможна, тъй като за подсъдимия не е ясно за какво е признат за виновен. На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд е постановил присъдата при игнориране на доказателствата. Излага се, че съдът макар формално да твърди, че е взел предвид гласните доказателствени средства, включително и показанията на М. Р. и К. Л., той напълно ги е игнорирал. Посочва се, че свид. Л. в показанията си казва: „жената излезе от една уличка..“, „тя не е слязла от тротоара, от пътя излезе“, „бабата излезе от улицата, тръгна през пътя и той я удари“, (стр. 20-22 от п-л от о.с.з. от 29.09.2022 г.) Излага се, че тези свидетели са очевидци на случилото се, техните показания и обясненията на подсъдимия са единственият източник на първични доказателства, техните показания са логични, последователни и кореспондират на останалия доказателствен материал, включително и на обективните находки по делото - намерените отломки и части от облекло на пострадалата. Твърди се, че двамата свидетели са непредубедени, не познават подсъдимия, а напротив - съселяни са на пострадалата и нейното семейство, като няма нито един факт по делото, който да буди съмнение в достоверността на показанията им. Твърди се, че въпреки това, съдът, „верен на предубедеността си“, вместо да кредитира тези показания, е назначил съдебна автотехническа и медицинска експертиза, която да отговори на въпроса „достоверни ли са показанията на М. Р. и К. Л. относно механизма, който вие установявате?“. Твърди се, че съдът, избрал си вече една от експертизите, която подкрепя обвинителната теза, но която противоречи на единствените годни доказателствени средства - показанията на свидетелите очевидци, е поискал от същите вещи лица да отговорят дали показанията на свидетелите са достоверни, който подход на съда е абсолютно недопустим. Посочва се, че на първо място, достоверността на свидетелските показания не може да бъде установявана чрез експертиза, тъй като това е задължение на съда, а за да се разкрие обективната истина и да се постанови законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да събере по предвидения в НПК ред, доказателствата, нужни за изясняване на фактите по повдигнатото обвинение, като само по този начин той може да основе решението си върху доказателствени материали, които е събрал и проверил лично. Посочва се, че безспорен принцип в наказателния процес, изводим от разпоредбата на чл. 13, ал. 2 НПК, е че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс, като разкриването на обективната истина е основно начало на наказателния процес. Посочва се, че до обективната истина в процеса се достига чрез стриктна процесуална дейност по допускане, събиране, анализ и оценка на доказателствените материали, която е изцяло в задълженията на съда и той не може да я прехвърли върху вещите лица. Още повече, че поставянето на такъв въпрос означавало, че според съда, той не разполага със специални знания, за да прецени достоверността на свидетелските показания, което безспорно е правен въпрос. Възразява се, че така съдът е признал подсъдимия за виновен без самостоятелно да е извършил преценка на достоверността на показанията на свидетелите-очевидци, преписвайки за пореден път мнението на вещите лица по въпроса. Възразява се, че първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в противоречие с единствените първични доказателства, които дават данни за мястото на удара, които не са оборени от нито едно друго доказателство по делото. Те единствено не съответствали на мястото на удара, което е приела една от осемте експертизи. Излага се, че по тази експертиза вещите лица са действали в обърнат ред - вместо да ползват за изходни данни информацията, която се съдържа в годни доказателствени източници по делото и от там да започнат изчисленията си, те напълно са игнорирали част от доказателствата и правят „компютърно моделиране“ на произшествието, за което не посочват използваните от компютърната програма формули, поради което е напълно необосновано и непроверяемо. Посочва се, че след като резултатите от това компютърно моделиране не съответстват на доказателствата по делото, съдът им задава въпрос дали тези доказателствени средства са достоверни, на което вещите лица отговарят, че не са, тъй като няма съвпадение с компютърното им моделиране. Възразява се, че този подход на съда е недопустим и е израз на пристрастност и предубеденост. На следващо място се твърди, че подсъдимият е признат за виновен, без обвинението да е доказано по безспорен начин и присъдата почива на предположения. Излага се, че първоинстанционният съд, като е преписвал експертизата на проф. К., е приел, че пешеходката по време на удара, се е движила със скорост 2, 4 км./ч., което е съгласно статистически данни за бавен ход за възрастни хора, но никъде по делото не се съдържат данни с каква скорост се е движила пострадалата преди удара. Твърди се, че никакви доказателства не се съдържат в делото какво е било поведението й след като е стъпила на платното и след като е възприела идващия към нея автомобил - дали се е стреснала и се е заковала на място, дали е тръгнала назад към тротоара, за да опита да избегне удара, дали е продължила да се движи напред, дали е забавила ход, дали е забързала ход или напълно е спряла. Според защитника на подсъдимия, тъй като възможните действия на пострадалата са множество, никакви изводи за предходната й скорост и движение не могат да се правят само въз основа на установената по време на удара скорост. Още повече, че вещите лица по последните експертизи сочели, че скоростта й по време на удара е била ниска, но е възможно и да е била спряла. Следователно, според адв.Т., изцяло на предположения почивало твърдението, че времето й за движение от първата крачка на платното до мястото на удара е 2, 1 секунди, както и следователно на предположения почива и пътят, който е изминал лекият автомобил от момента, в който тя е стъпила на платното до удара. Твърди се, че изцяло на предположения почивало и твърдението, че пешеходката е навлязла косо на платното за движение. На следващо място, в допълнителното изложение към въззивната жалба се излагат съображения по отношение на извършените по делото експертизи. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил противоречията между съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Г. и повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 (първата експертиза на проф. К.). Посочва се, че вещите лица по комплексната експертиза презюмират, че главата на пострадалата е достигнала до основата не предното стъкло откъдето е счупването му, на база на което правят по- нататъшни изчисления за скорост на автомобила и производни. Този факт, обаче бил категорично оспорен многократно от в.л. д-р. Г., която е изготвила не само експертизи по делото, но лично е извършила огледа на тялото, при аутопсията. Посочва се, че в две съдебни заседания тя многократно е заявила, че е безспорно, че съприкосновение между главата на пострадалата и автомобила няма. Не само нямало никакви медицински данни за такъв удар, но никъде нямало следи по автомобила за подобен контакт - няма следи от кръв, косми или друго, а според д-р Г. не е възможно при подобен удар, ако имаше такова съприкосновение, следи да не останат по главата на пострадалата, както по предното стъкло и чистачката: „Аз категорично казвам - няма съприкосновение между превозното средство и главата на пострадалата“ (стр. 7 от п-л от о.с.з. от 29.09.22 г.), „С такава скорост ще има изменения, ако не счупване, то поне охлузване. Ако с тази скорост има съприкосновение между главата и л.а. ще останат някакви следи, ще остане най-малко охлузване. Биха останали следи, но по време на аутопсията такива не се установиха.“ (стр. 4 от п-л от о.с.з. от 01.02.2023 г.). Твърди се, че първоинстанционният съд е отказал да кредитира съдебната автотехническа експертиза на инж. Д. Д., (стр. 27 от мотивите), тъй като в. л. не било посочило какви изследвания е извършил и с какви научни и технически средства са получени данните. Според защитника на подсъдимия това твърдение на съда е невярно, доколкото 3 абзаца по-рано съдът е цитирал, чрез какви изследвания и с какви научни и технически средства са получени резултатите. Посочва се, че на стр. 3 и 4 от експертизата както и на стр. 10 и 11 от п-л от с.з. от 24.10.2022 г. в.л. Д. е посочил какъв метод за определяне на скоростта на л.а. е използвал, както и подробно е обяснил, защо според него този метод е единственият приложим в процесното ПТП, на стр. 5 от експертизата е посочен методът и коефициентите, съгласно които е изчислено мястото на удара, на стр. 7 от експертизата са посочени формулата и стойностите, съгласно които е изчислена опасната зона на л.а., на стр. 9 от експертизата са посочени формулата и стойностите, съгласно които е изчислено разстоянието, на което се е намирал л.а., при навлизане на пешеходката на платното за движение, на стр. 10, 11 и 12 от експертизата са посочени изходните данни и научни изследвания за определяне зоната на осветеност пред автомобила, на стр. 13 от експертизата са посочени литературата и научните трудове, които са използвани. Посочва се, че по допълнителната автотехническа експертиза (втората на в. л. Д.) съдът е приел, че е необоснована и не следва да я кредитира, защото „липсва и тук конкретика относно това, в кой момент в. л. приема и въз основа на какви доказателства, че е възникнала от техническа гледна точка опасност за движението, къде се е намирал процесният автомобил, респективно в. л. не е посочил на база на кои доказателства приема, че електрическият стълб пречи на видимостта към мястото, откъдето е подходила пострадалата“. Според защитника на подсъдимия „верен на предубедеността си“ първоинстанционният съд не е забелязал, че на първо място такива въпроси към допълнителната АТЕ изобщо не са зададени, а на следващо място изобщо не е обсъдил факта, че при разпита си в съдебно заседание от 24.10.2022 г. (стр. 10 до 15) в. л. подробно е разяснило откъде черпи изходните данни за движението на пешеходката, отстоянието на л.а. до мястото на удара, траекториите им и разположението спрямо въпросния ел. стълб. Отбелязва се, че за разлика от кредитираната от първоинстанционния съд експертиза, в.л. Д. е ползвал годни доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелите очевидци. Възразява се, че твърдението на съда на стр. 30 от мотивите, че в.л. Д. не е посочил въз основа на кои доказателства и „научни и технически изследвания“ е приел, че пострадалата се е движила зад стълба също е невярно, тъй като на стр. 12 от протокол от с.з. от 24.10.2022 г. в. л. сочи, че данни за това е черпил от свидетелските показания от досъдебното производство. Според защитника на подсъдимия къде се е движила пострадалата преди сблъсъка е факт, установен чрез показанията на свидетелите очевидци, а не подлежи на установяване, чрез научни и технически изследвания. Твърди се, че горното се отнася с пълна сила и за втората допълнителна АТЕ на в.л. Д. (3- та по делото). Посочва се, че по отношение на първата комплексна експертиза на д- р. Д., инж. Д., В. и Б. (4-та по делото) първоинстанционният съд отказал да кредитира същата, тъй като почива на предположения и не отговаря на изискванията на чл. 152, ал. 1 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил експертизата по същество, а е отказал да я кредитира само защото на няколко места вещите лица са използвали изразни средства като „може да се предположи“ и „най-вероятно“. Не е обсъдено дали тези изрази компрометират изводите по същество. По отношение на следващите две експертизи (5-та и 6-та по делото) на доц. д-р Д., и маг. Инж. И., Ш. и П., защитникът на подсъдимия посочва, че макар по същество експертизите действително да не следва да бъдат кредитирани, тъй като страдат от безброй пороци, първоинстанционният съд е продължил да прилага недопустим критерий за оценка, като вместо да обсъди изводите на вещите лица по същество, той се е задоволил да препише заключението (33-47 стр. от мотивите) и да подчертае всяко място, на което е спомената думата „възможно“, като това включва всички твърдения на вещите лица, че дадено обстоятелство е технически възможно. Възразява се, че такъв повърхностен подход е абсолютно недопустим и не изпълнява задължението на съда за оценка на доказателствените материали по делото. По отношение на последните две експертизи - на проф. К., доц. д-р. инж. У., д-р. инж. И., инж. П. и д-р С., се излагат съображения, че противоречието с първите четири, приети по делото експертизи се състои на първо място в мястото на удара -според последните експертизи ударът е настъпил не в продължението на пресечката, както твърдят свидетелите очевидци, а преди това, а второто противоречие с първите четири експертизи е относно скоростта на автомобила, която според последните експертизи е приблизително 60 км/ч, а не 50 км/ч. Излага се, че относно определянето на мястото на удара и скоростта на автомобила в 7-мата експертиза се твърди, че при определянето им са използвани са използвани 3 метода- два изчислителни и един чрез компютърна симулация. Посочва се, че в с.з., при приемането на експертизата, обаче станало ясно, че първите 2 метода не могат да се приложат за конкретната катастрофа, както бил заявил изрично проф. К.. Неприложимостта им произтичала от факта, че в настоящия случай не са известни нито мястото на удара, нито скоростта, с която се е движил автомобилът. Излагат се съображения, че за първия метод е било необходимо да е известно мястото на удара, като от него вещите лица в крайна сметка след няколко изчисления достигат до скоростта на автомобила по време на удара, а за втория метод е било необходимо да е известно освен мястото на удара и началният ъгъл на отхвърляне, и височина на отхвърляне, и масата на пешеходката. Твърди се, че всяка една от тези изходни данни е приета за установена от вещите лица, без да е посочено откъде черпят данни за нея, а мястото на удара прието от вещите лица е в явно противоречие с показанията на свидетелите очевидци. Излага се, че тъй като приетото от вещите лица място на удара не е в продължението на пресечката, каквито обективни данни има, а по-рано - при ъгъла на къщата, се стига до по-дълго разстояние на отхвърляне на пострадалата, а по-дългото разстояние на отхвърляне на тялото съответно увеличава скоростта на отхвърляне на тялото, която съответно увеличава и скоростта на автомобила по време на удара. Посочва се, че третият метод се състои в изготвянето на компютърна симулация, за която вещите лица твърдят, че се използва движението на тялото на пострадалия след всеки локален удар, които се описват с диференциални уравнения. Възразява се, че изчисления не са посочени в експертизата и тя в тази си част е напълно непроверяема и съответно необоснована. Твърди се, че дори и всички изчисления да са точни, което нито защитата, нито съдът могат да знаят или проверят, то напълно неясно остава как вещите лица и съответно компютърната програма, знаят кое конкретно увреждане на пострадалата съответства на конкретно уреждане на автомобила. Посочва се, че пострадалата има увреждания по цялата си лява половина на тялото и няколко в дясната, измежду всички увреждания има контузия на главата, счупване на всички ребра, счупване на тазовите кости, счупване на подбедрицата, като никакъв отговор не се дава освен това и как се заключава, че всички увреждания са от съприкосновение с автомобила, а не при падането на земята. Възразява се, че изцяло на предположения почиват подобни изчисления, които обвързват кое увреждане при съприкосновения с коя част на автомобила е получено и експертизата е напълно необоснована в тази й част. Твърди се, че това, че главата на пострадалата е ударена в стъклото, напълно се опровергава от съдебномедицинската експертиза на д-р Г., която е абсолютно категорична, че между главата на пострадалата и предното стъкло няма контакт. Според защитника на подсъдимия това противоречие между експертизите не е обсъдено от първоинстанционният съд, което също представлявало процесуално нарушение, а също разкривало и предубедеността му. Според защитника на подсъдимия при изготвянето на компютърната симулация вещите лица са използвали изходни данни, за които няма никакви обективни данни и са произволно посочени от вещите лицата: теглото на пострадалата, което е взето по статистически данни, ширината на тялото и в профил, позицията на тялото й - в напълно изправено положение, въпреки че по делото има данни, че е носила пръчка, ползвана за бастун (използването на бастун предполага наклонена напред позиция на тялото), че е била в профил, както и че автомобилът не е намалявал скоростта си на движение по време на удара, въпреки че на няколко места в мотивите се сочи, че автомобилът е намалил скоростта си на движение. Твърди се, че при намаляване на скоростта предницата на автомобила се снишава към земята с няколко сантиметра, което съществено би променило точките на контакт между автомобила и пострадалата. Твърди се, че сама по себе си експертизата е вътрешно противоречива, като макар да се сочи, че при трите използвани метода има пълно съвпадение на резултатите, това не е така, тъй като скоростта на отхвърляне на тялото на пешеходката при удара по единия от методите е изчислена на 57, 2 км/ч. (стр. 20), а по другия метод е 44 км/ч. (стр. 28). Възразява се, че първоинстанционният съд, вместо да обсъди всички тези пороци на експертизата, безкритично е възприел напълно последните две експертизи, като се е аргументирал с обстоятелството, че в тях са използвани три метода и с невярното твърдение, че вещите лица са посетили лично местопроизшествието, което се отрича от проф. К. при разпита му в с.з. от 08.06.2023г., без да разгледа по същество противоречията между различните експертизи. Твърди се, че два от тези три метода са напълно неприложими, поради липсата на изходни данни, а третият е напълно необоснован, поради което, не следва да се кредитират изводите на експертите, които почиват на резултатите, получени по който и да е от трите метода. Твърди се, че като е кредитирал последните две експертизи, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. На следващо място се твърди, че присъдата е постановена от пристрастен и предубеден състав. Излагат се съображения, че липсата на безпристрастност и наличието на предубеденост се извличат от мотивите към присъдата, които установяват опорочаване на вътрешното убеждение на съда както при дейността по анализа на доказателствата, така и относно правните изводи. Твърди се, че първоинстанционният съд е изградил акта си на недопустими предположения, при проява на явен обвинителен уклон, при липса на мотиви и преписвайки буквално експертизите, които единствено подкрепят обвинителната теза. Възразява се, че първоинстанционният съд е формирал вътрешното си убеждение по начин, който подронва доверието в независимостта му. Посочва се, че разпоредбите на чл. 10, чл. 12, чл. 14 и чл. 29, ал. 2 НПК гарантират разглеждането и решаването на делата от независим и безпристрастен съд, което е основно право на обвиняемите, гарантирано от чл. 6, т. 1 ЕКПЧ, а в редица решения на Съда в Страсбург безпристрастността на съда се определя като негова основна характеристика. Посочва се, че е достатъчно да се установи, че безпристрастността на съда... е можела да изглежда открита за съмнения, за да се счете, че чл. 6, т. 1 е нарушен ( решенията по делата Пиерсак срещу Белгия, Торгейр Торгейрсон срещу Исландия, Ментел срещу Холандия и др.). Посочва се, че дейността на съда и неговите актове трябва да вдъхват доверие, а атакуваната присъда не създава в достатъчна степен впечатление за безпристрастност - съдът напълно е игнорирал показанията на свидетелите очевидци, задавал е недопустими въпроси на вещите лица и безкритично е възприел единствено обслужващите обвинението експертизи. Твърди се, че първоинстанционният съд е демонстрирал предубедеността си и по време на съдебното следствие, като е отказал да допусне годни и относими доказателства. Защитата е направила няколко доказателствени искания с цел да се установи местопроизшествието - състоянието на тротоари, местонахождението на електрическия стълб, точното местонахождение на пресечката и къщата, тъй като по делото са налични единствено неясни снимки, направени в тъмната част на денонощието по време на огледа на местопроизшествието. Съдът незаконосъобразно е отказал да приобщи към доказателствения материал представените от защитата снимки от сайта на Гугъл мапс, както и без уважение е оставил искането за оглед на местопроизшествие и искането за компютърно-техническа експертиза, която да предостави изображения от сайта на Гугъл мапс. Според защитника на подсъдимия така са нарушени процесуалните норми, охраняващи видимостта за безпристрастност и независимост. (Р. 204-1999-1, 212-2011-1, 127- 2009-П, 12-2012-1, 307-2009-1, 236-2012-1 и др.). Твърди се, че всички тези съществени процесуални нарушения биха загубили своето значение, само ако подсъдимият бъде оправдан. Излагат се съображения, че по делото е безспорно установено, че на процесната дата е настъпило ПТП между автомобила на подзащиятния ми и пострадалата, като според защитника на подсъдимия са безспорно установени следните факти: настилката е била мокра, валяло е дъжд, слънцето е било залязло, осветлението в селото не е работило, пострадалата е била облечена в тъмни дрехи. Твърди се, че поведението на пострадалата е установено посредством показанията на свидетелите очевидци, като според тях, които са единствените доказателствени средства за тези обстоятелства и не се оборват от нито едно доказателство по делото, пострадалата се е движила по пътното платно на пресечката и не се е качвала на тротоара. Това се доказвало и от обстоятелството, че по чехлите на пострадалата няма кал, каквато според адв.Т. щяло неминуемо да има, ако е била вървяла по тротоара, тъй като той представлява земна маса - пръст, и е валяло. Това се доказвало и от показанията на свид. Л. Н., който свидетелствал за маршрута на пострадалата. Посочва се, че пътното платно на пресечката се намира на разстояние от над 3 метра от ъгъла на къщата, а първата отломка от автомобила или предмет от пострадалата се намира на 7, 5 метра от ъгъла на къщата. Твърди се, че от обективните находки и от свидетелските показания на очевидците безспорно се установява фактът, че пострадалата е пресичала главния път по продължението на пътното платно на пресечката, а не по продължението на тротоара и експертизите, които разглеждат именно тази хипотеза са единствено първите четири. Посочва се, че на седмата експертиза (първата на проф. К.) е зададен такъв въпрос, но на него не е отговорено, тъй като вещите лица са заявили, че мястото на удара е по продължението на тротоара, непосредствено до ъгъла на къщата. Посочва се, че първите 4 експертизи, единствените които разглеждат установеното с доказателствата по делото място на удара, приемат, че ударът е бил непредотвратим за водача дори и при по-благоприятни пътни условия и при скорост от 50 км/ч., като всички те приемат, че пострадалата е навлязла в опасната зона на автомобила и за подсъдимия не е съществувала възможност да избегне настъпилото ПТП. Според адв.Т. това са единствените експертизи, които са съобразили изходните данни с доказателствата по делото, останалите експертизи, дори да бяха обосновани и правилни, а те според него не са не са, пак не следва да бъдат кредитирани, защото изходните данни, използвани от вещите лица са в явно противоречие на доказателствата по делото. Посочва се, че в първите три експертизи в. л. инж. Д. определя скоростта от 48 км/ч по метода „Мартинес“ а именно обследвайки местоположението на щетите по автомобила, при контакт с тялото на пешеходката, като в о.с.з от 24.10.22 г. се аргументира, че това е единственият приложим метод в конкретната обстановка, тъй като липсват следи при мястото на удара от подметки или др., както и спирачни следи. Посочва се, че експертът е определил скоростта по метода „Мартинес“, откъдето е изчислил мястото на удара, находящо се на 7, 5 м след ориентира. Така определеното място на удара се явява продължението на пряката, пресичаща главния път и съвпадало и с останалия доказателствен материал и по-конкретно със свидетелските показания на очевидците. Отчетено било и допълнителното ограничаване на видимостта на водача към движението на пешеходката, поради препятствие - а именно електрически стълб, с монтирано на него табло, находящ се пред дом № 179 и попадащ в зрителното поле на водача, частично или изцяло закриващ видимостта към пешеходката. Според защитника на подсъдимия това заключение напълно се покрива с показанията на свид. Райков, който е заявил „той нямаше към бабичката видимост“ (стр. 22 от протокол от с.з. от 29.09.22 г.). Посочва се, че изводите на експертизата са че пешеходката, при навлизането си на платното за движение е била на 26 м от автомобила и е попадала в опасната зона, а ударът е бил непредотвратим за водача. Предвид изложеното адв.Т. твърди, че тъй като по делото е установено, че ударът е бил непредотвратим за водача, то подсъдимият следва да бъде оправдан. Въпреки това адв.Т. отбелязва, че дори и съдът да кредитира някоя от другите експертизи, тъй като те разглеждат различно място на удара, то те не противоречат на първите четири и не ги изключват, тъй като няма нито едно доказателство по делото, което да изключва достоверността на първите четири, а точно обратното, то те не могат да бъдат напълно игнорирани от съда. Посочено е, че чл.303, ал. 2 от НПК предвижда, че съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което изисква да не съществува нито една възможност подсъдимият да не е осъществил деянието от обективна или субективна страна. В случая, дори ако се приемело, че ударът е бил предотвратим, ако пострадалата е излязла от тротоара от ъгъла на къщата, за да бъде подсъдимия признат за виновен трябвало по несъмнен начин да бъде установено, че пострадалата не е възможно да е пресичала по продължението на пътното платно. Това според защитника на подсъдимия не само, че не е доказано, а точно обратното - всички доказателства по делото сочели, че именно това е направила пешеходката. По изложените съображения в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба се иска Великотърновския апелативен съд да отмени присъда № 19 от 13.10.2023 год. по НОХД № 266/2022 год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч и да оправдае подсъдимия Б. А. Б.. Към допълнителното писмено изложение към въззивната жалба са приложени 4 бр. снимки на местопроизшествието от сайта Гугъл карти (Google maps) - 2 бр. от м. август 2018 г. и 2 бр. от м. октомври 2019 г. Същите са приети от въззивния съд като веществени доказателства по делото, в проведеното на 13.05.2024год. открито съдебно заседание по ВНОХД № 41/2024год. по описа на Великотърновския апелативен съд. В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-В.Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия и на допълнителното писмено изложение към нея и моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Адвокат Е. Т., в качеството му на повереник на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Г. Н. Н., Я. Н. Н., Й. Я. Н., Н. Я. Н., С. Я. Н., М. Я. Н., М. Я. Н. и Л. Т. М., преупълномощен от адв. Р. М., изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия и на допълнителното писмено изложение към нея, като поддържа подаденото от адв.Мутафува възражение срещу въззивната жалба. Моли въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Освен това моли въззивният съд да присъди на адв.М. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция, само на преките наследници на починалата. Частните обвинители Л. Н. Н., Н. Н. Н. и Г. Н. Н. поддържат казаното от повереника им адв.Т.. Адвокат И. Т., в качеството му на защитник на подсъдимия Б. А. Б., поддържа подадената от него въззивна жалба, оспорва подаденото от частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., чрез повереника им адв.М., възражение срещу жалбата и излага доводи аналогични на тези, изложени в подаденото допълнително писмено изложение към жалбата. Моли въззивният съд да оправдае подсъдимия, доколкото според адв.Т. подсъдимият е осъден по абсолютно недоказано обвинение и има достатъчно данни в обратна посока. Адвокат И. Т. алтернативно моли въззивният съд да намали размера на наложените наказания, в това число условното осъждане и лишаването от правоуправление. Освен това адвокат И. Т. моли въззивният съд да намали драстично присъдения на адв.М. адвокатски хонорар за безплатно представителство на частните обвинители пред първата инстанция в размер на 10 500 лева, доколкото според него той е силно завишен. В тази връзка моли съдът да се съобрази с решението на Съда на ЕС от 25.01.2024год. по дело № С- 438/2022г., относно минимумите и съответно да се съобрази с това, че адв.М. не се е явявала в половината от проведените съдебни заседания. Подсъдимият Б. А. Б. поддържа подадената от защитника му въззивна жалба и оспорва подаденото от частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., чрез повереника им адв.М., възражение срещу жалбата. На съдебните прения във въззивната инстанция поддържа казаното от защитника му и излага съображения за положителни характеристични данни за личността му, както й че е водач на МПС, който за двадесет и пет години няма нито една катастрофа. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Б. А. Б. заявява, че е напълно невинен, не е престъпник и моли да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Частните обвинители М. Н. Н., Я. Н. Н., Й. Я. Н., Н. Я. Н., С. Я. Н., М. Я. Н., М. Я. Н., Л. Т. М., С. Л. П., Х. Л. Г., М. Л. Г., М. Т. М., Г. Л. М., П. Л. М., Н. Л. Н., М. Л. Н., Б. Г. Н., Й. Г. Н. и Н. Г. Н. са били редовно призовани за проведеното във въззивната инстанция съдебно заседание, в което е даден ход на делото и е обявено за решаване, но не са се явили и не са участвали в заседанието. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба, подадена от защитника на подсъдимия, допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, писменото възражение против жалбата, подадено от частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., чрез повереника им адв.М., доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствените материали по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което притежава активна процесуална легитимация, съдържанието й отговаря на изискванията на закона и е допустима. Разгледана по същество, жалбата на защитника на подсъдимия е частично основателна. Настоящият състав намира, че първо следва да се произнесе по въпроса за основателността на наведените от защитника на подсъдимия оплаквания и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви на присъдата и пристрастност и предубеденост на състава на първоинстанционния съд постановил присъдата, тъй като с тях по същество се претендират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 и т.4 от НПК, които са от категорията на абсолютните съществени процесуални нарушения и ако са допуснати, винаги обуславят отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Оплакването на защитника на подсъдимия, че присъдата е постановена при липса на мотиви и изложените доводи в подкрепа на това оплакване, са лишени от основание. В конкретният случай мотивите на присъдата отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, относно изискуемото от закона съдържание, тъй като първоинстанционният съд е посочил обстоятелствата, които приема за установени, доказателствата, въз основа на които приема за установени тези обстоятелства, правните съображения за взетото решение и съображения защо приема едни доказателства, а други отхвърля, при наличие на противоречия между тях. Буквалния препис в мотивите на присъдата на пледоариите на страните, приемането за установена на фактическа обстановка идентична с механизма на ПТП посочен в експертно заключение, което съдът е кредитирал и с части от обвинителния акт, няколкократното цитиране и преразказване на експертните заключения и на заявеното от вещото лице проф.К. и позоваването на посоченото от него при отговори на направени възражения от защитата на подсъдимия, не може да обуслови извод за липса на мотиви, независимо от това, че в конкретният случай мотивите на присъдата не се отличават с особена юридическа прецизност. Това, че съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на експертно заключение, което приема за обосновано и правилно, не означава, че съдебния акт е израз на вътрешното убеждение на вещите лица, а не на вътрешното убеждение на съда, тъй като съгласно чл.144 ал.1 от НПК експертиза се назначава именно в случаите, когато за изясняване на някой от обстоятелства по делото са необходими специални знания и областта на науката, изкуството или техниката, които съдът не притежава. Възражението, че първоинстанционният съд не е отговорил на възраженията на защитата също е неоснователно. За разлика от изискванията на чл.339 от НПК, относно съдържанието на решението на въззивната инстанция, разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК не предвижда изискване мотивите на присъдата на първоинстанционния съд да съдържат отговор на възраженията и доводите на страните. Независимо от това, видно от мотивите на присъдата, първоинстанционният съд е отговорил на почти всички направени пред него многобройни възражения на защитата на подсъдимия, въпреки че не е имал законово задължение да го прави. По изложените съображения въззивният съд приема, че в конкретният случай първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. Оплакването на защитника на подсъдимия, че присъдата е постановена от пристрастен и предубеден състав и изложените доводи в подкрепа на това оплакване, също са лишени от основание. В конкретният случай от мотивите на присъдата не може да се извлече извод за пристрастност и предубеденост на съдебния състав, който я е постановил, нито че последният е проявил обвинителен уклон. Въпросът дали вътрешното убеждение на съда при анализа на доказателствата и относно правните изводи е опорочено и дали съдът е постановил акта си въз основа на предположения, са въпроси касаещи обосноваността и процесуалната и материална законосъобразност на присъдата, които са по съществото на делото. Кредитирането от съда на доказателствени материали и експертни заключения, които подкрепят обвинителната теза /или оправдателната теза/, не е основание да се приеме, че съдът е имал обвинителен /или оправдателен уклон/, респективно, че е бил пристрастен или предубеден. Да се приеме противното, би означавало, че всеки съдебен акт, който е отменен заради неправилно осъждане или неправилно оправдаване на подсъдимия, е постановен от пристрастен или предубеден състав. Въпросите дали първоинстанционният съд основателно е отхвърлил като недостоверни определени доказателствени материали и дали е задавал недопустими въпроси на вещите лица, също са по съществото на делото. Въпросът дали съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е отказал да допусне искани от защитата доказателства, също е по съществото на делото, но дори при незаконосъобразен отказ за допускане на определени доказателства, само въз основа на това обстоятелство не може да се извлече извод за предубеденост или заинтересованост на съдебния състав. Обстоятелството, че подсъдимият и защитника му считат, че съдебният състав на първоинстанционният съд, който е постановил присъдата е бил пристрастен и предубеден, не е основание да се приеме, че действително е налице такава пристрастност и предубеденост, респ. че е налице основание за отвод на съдебния състав по чл.29 ал.2 от НПК. В конкретният случай процесуалната деятелност на първоинстанционния съд не поражда съмнения, че съдебният състав постановил присъдата е бил пристрастен или предубеден. По изложените съображения въззивният съд приема, че в конкретния случай първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.3 от НПК. В първата инстанция съдебното следствие е проведено по общия ред предвиден в глава двадесета от НПК. Първоинстанционният е събрал почти всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина и правилното решаване на делото, с изключение на това, че неправилно е отказал да приобщи представени от защитата на подсъдимия снимки от района на местопроизшествието от сайта на Гугъл карти. Последните съдържат информация, относима към предмета на доказване, имат характера на веществени доказателства и Ловешкия окръжен съд е следвало да ги приеме като такива. С този отказ първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което обаче е отстранимо и може да бъде отстранено от въззивния съд. Към допълнителното писмено изложение към въззивната жалба са приложени 4 бр. снимки на местопроизшествието от сайта Гугъл карти (Google maps) - 2 бр. от м. август 2018 г. и 2 бр. от м. октомври 2019 г. Възивният съд е намерил, че същите съдържат информация, която е от значение за разкриване на обективната истина и правилното решаване на делото, поради което са приети и вложени в делото, като веществени доказателства. От доказателствените материали по делото събрани в първата и въззивната инстанция се установява от фактическа страна следното: Подсъдимият Б. А. Б. е роден на 06.11.1969год. в гр.С., живее в същия град, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работи като управител на фирма „Експерта“ гр.С.. От 12.05.1995год. подсъдимият е правоспособен водач на МПС от категории „В“, „М“ и „АМ“ и като такъв е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП с 18 бр. влезли в сила наказателни постановления и 17 бр. фишове. На 08.12.2018год., около 16: 00 часа, подсъдимият Б. А. Б. предприел пътуване, като управлявал личния си автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № ВТ 17•••• от гр. Севлиево за гр.С.. Между 17: 00 и 17: 07 часа се движел по ул. "Васил Левски" в с. Брестница. Било сумрак, но не било напълно тъмно. На тази дата залеза на Слънцето е настъпил в 16: 53 часа, след това сумрака е продължил 31 минути, като в 17: 24 часа е било тъмно /видно от справка от НИМХ на л.156 от ДП/. Уличното осветление в селото не работело към него момент. Времето било влажно, ръмяло и на места асфалтовата пътна настилка на платното за движение била влажна и мокра. Подсъдимият Б. Б. управлявал автомобила на къси светлини на фаровете със скорост 58 км/ч, в дясната лента по посока на движението му. Когато автомобила управляван от подсъдимия наближил къщата на номер 179 на улица „Васил Левски“, отдясно наляво по посока на движението му и по продължение на тротоар на кръстовище с улица „Осми Март“, която се намирала след къщата на номер 179 на улица „Васил Левски“, пешеходката Й. Л. Т., с ЕГН ••••••••••, предприела пресичане на платното за движение на улица „Васил Левски“, като се движела отдясно наляво спрямо коридора на движение на автомобила и леко косо спрямо оста на пътя с минимално отдалечаване от предната му част. В момента на напречното навлизане на пешеходката на платното за движение, автомобилът управляван от подсъдимия Б. бил на разстояние около 34 метра от мястото на удара. Подсъдимият не предприел действия за намаляване на скоростта или спиране на автомобила и когато пешеходката навлязла на 1, 7 метра от дясната граница на платното за движение настъпил удар между челната дясна част на автомобила и задно-лявата странична повърхност на пешеходката, като скоростта на автомобила в този момент била 58 км/ч. При този удар тялото на Й. Т. било изтласкано напред и леко надясно спрямо коридора на движение на автомобила. Подсъдимия Б. предприел спиране след удара, като е установил автомобила в покой до дясната граница на платното за движение. След като излязъл от автомобила подсъдимия разбрал, че е пострадала възрастна жена, която била Й. Т.. След като слязъл от автомобила си, подсъдимият Б. се обадил на свидетеля М. Б., с която живеел на семейна начала, като и казал, че е причинил ПТП в с. Брестница, и че има пострадала жена. Св. М. Б. отишла на мястото на произшествието. Непосредствено след ПТП в посока от гр.С. - В. Търново пътувал свидетеля Д. Г., който видял, че има блъсната жена която лежала на пътя до тротоара в насрещното за него платно за движение. Спрял управлявания от него автомобил. Видял видимо притеснен мъж, който му казал „Аз я блъснах". Свидетелят Г. веднага се обадил на тел.112 за изпращане на линейка в 17: 07.ч. Пристигналият на място медицински екип констатирал смъртта на пострадалата Й. Т.. Свидетеля В. В., която пътувала с автомобила си в посока гр.С.- гр.Велико Търново, също минала през района на местопроизшествието, видяла трупа на пострадалата и също се обадила на тел.112 в 17: 17 ч. Синът на починалата Й. Т.- свидетеля Л. Н., получил обаждане по телефона за станалото ПТП от някой от роднините си около 17: 00-17: 15ч. По време на пътно транстортното произшествие пострадалата Й. Т. била ходила до неговия дом, който се намирал на ул. „Осми март“ № 10 в с. „Брестница“ и се връщала към къщата, в която живеела. Пострадалата често ходела до дома му, като за да стигне до къщата на св.Л. Н. и след това да се върне до къщата, в която живеела, трябвало да пресича ул. „Васил Левски", която била централна улица в селото. Полицаите от РУ МВР Ябланица- свидетелите Д. И., Ц. М. и Ц. Р. получили сигнал от оперативната дежурна част около 17: 35 ч. за това ПТП и веднага отишли на място, като било сумрак по време на пътуването им до там. При пристигането вече било тъмно и имало голяма колона от автомобили. На място заварили трупа на Й. Т. и автомобила на подсъдимия Б.. Запазили местопроизшествието. По време на произшествието свидетелите К. Л. и М. Р. вървели по левия тротоар на ул. "Васил Левски" в посока гр.С.- гр.Варна, срещу посоката на движение на автомобила управляван от подсъдимия. Не били в непосредствена близост до местопроизшествието, но видели пред тях пострадалата Й. Т. да излиза от района на улица „Осми Март“ и да пресича ул. „Васил Левски" от ляво надясно по посока на движението им, както и удара на пострадалата от автомобила управляван от подсъдимия. Пътят в района на местопроизшествието представлява прав участък, без наклон, с двупосочно движение, с по една лента за движение във всяка посока, като общата ширина на платното за движение била 7, 5 м. Пътната настилка е дребнозърнест асфалт. Отдясно на платното за движение има бордюр и тротоар с ширина 3, 20 м. В участъка пътната маркировка била тип „М3“- единична прекъсната линия, която след 15 м. от приетия при огледа постоянен ориентир /левия ъгъл на частен дом, намиращ се в с.Брестница, ••••••••/, на 3, 2 м. от десния ръб на платното за движение, по дължина преминава в единична непрекъсната линия тип „М1“. В района на ПТП не е имало пътни знаци, които да въвеждат ограничение на максималната скорост за движение и тъй като произшествието е станало в населено място, съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, разрешената максимална скорост за движение на ППС от категория „В“ /каквато категория е л.а.„Рено Лагуна“ с рег. № ВТ 17••••/, е 50 км/ч. Установено е, че при скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия в момента, в който постаралата Й. Т. навлязла в платното за движение на ул. „Васил Левски“ в с.Брестница - 58 км/ч, опасната зона за спиране е 45 м. В този момент автомобила се намирал на 34 м. от мястото на удара и подсъдимият не е могъл да предотврати удара на пострадалата чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила. При скорост на движение на автомобила 50 км/ч, опасната зона за спиране е 37 м., като при тази скорост подсъдимият също не би могъл да предотврати удара чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила в момента, в който постаралата Й. Т. е навлязла в платното за движение на ул. „Васил Левски“ в с.Брестница. Установено е, че при движението на автомобила на къси светлини на фаровете със скорост 58 км/ч, подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата Й. Т., когато автомобилът се е намирал на разстояние не по- малко от 50 м. от мястото на удара, докато същата още се намирала на тротоара и се била насочила и вървяла към платното за движение на ул. „Васил Левски“ в с.Брестница. Със скоростта, с която е управлявал автомобила- 58 км/ч, подсъдимият е могъл да предотврати удара на пострадалата, ако е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране на автомобила в момента, в който е могъл да възприеме пострадалата, докато същата още се намирала на тротоара и се е била насочила и вървяла към платното за движение на ул. „Васил Левски“ в с.Брестница. След настъпване на процесното ПТП е взета кръвна проба от подсъдимия Б. Б., при изследването на която не е установено наличие на етилов алкохол. При изследването на иззетите от трупа на Й. Т. проби кръв и урина също не е установено наличието на етилов алкохол. Гореизложените фактически положения, без съществени разлики, са приети за установени и от първоиинстанционния съд в мотивите на присъдата. Тези фактически положения настоящият състав приема за установени от приобщените по делото доказателствени материали, а именно: показания на свидетелите В. П. В., Ц. А. М., Д. Е. И., Д. Г. Г., В. Б. В., М. И. Б., К. С. Л., М. К. Р., Л. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н., П. Р. Л., Ц. Д. Р., В. И. Д., обяснения на подсъдимия Б. А. Б.; писмени доказателства и доказателствени средства- протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 08.12.2018г., препис на същия и фотоалбум; протокол за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на Б. А. Б. от 12.12.2018 г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични в-ва от 08.12.2018 г. за Б. А. Б.; констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 08.12.2018 г.; протокол за отговорно пазене от 08.12.2021г.; съдебно медицинска експертиза №85/2018 г. Изследване на труп; протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина от 17.12.2018 г., взета от труп Й. Л. Т.; протокол за изследване на кръв /урина/ изследване на алкохолно съдържание /кръвна група/ от 17.12.2018 г. от трупа на Й. Л. Т.; справка за нарушител/водач на Б. А. Б.; у-ние за съпруга/а и родствени връзки на Й. Л. Т.; писмо от Национален институт по метеорология и хидрология. Филиал Плевен - Хидрометеорологична обсерватория Ловеч; писмо от Дирекция „Национална система 112", РЦ 112-Монтана; -писмо от Кметството на с. Брестница от 26.09.2019 г. относно улично осветление; писмо до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" с отговор; писмо до КАТ ПП с отговор; справка за съдимост да Б. А. Н., автобиография на Б. А. Б.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Б. А. Б.; писмо от Агенция "Пътна инфраструктира“ с приложена скица на републикански път І-4 в участъка на с.Брестница; веществени доказателства- лек автомобил „Рено", модел „Лагуна", черен на цвят с рег. № ВТ17••••; ключ за автомобил, който представлява черна пластмаса в черна кожа с изработена малка емблема на „Рено" върху кожата с 1 бр. сребриста халка и 1 бр. сребриста катарама с намираща се в долната и част на катарамата черна кожа; 4 бр. снимки на местопроизшествието от сайта Гугъл карти (Google maps) - 2 бр. от м. август 2018 г. и 2 бр. от м. октомври 2019 г./ приети във въззивната инстанция/, както и от заключенията по извършените на досъдебното производство и в първата инстанция съдебно-фонетична експертиза, съдебномедицински експертизи, автотехнически експертизи и комплексни съдебни автотехнически и медицински експертизи. На досъдебното производство е назначена и извършена съдебно- фонетична експертиза № 16/2021 /л.89-97 от ДП, допълнителен опис-1/ с вещо лице Д. М. М.. В експертното заключение вещото лице е свалило на хартиен носител съдържащата се информация в представения му СД-R, в който са записани папки с разговори от обаждания на тел.112 на 08.12.2018год. Въззивният съд намира за правилно горепосоченото експертно заключение и го кредитира, тъй като е обосновано. На досъдебното производство е назначена и извършена съдебно- медицинската експертиза за изследване на труп № 85/2018 /л.48-л.51 от ДП/, с вещо лице д-р М. Г.. Съгласно експертното заключение по тази експертиза при огледа и аутопсията натрупа на Й. Л. Т. -76 годишна са установени рана в областта на лицето, кръвонасядане на клепачите на лявото око, рана в областта на лявата подбедрица, счупване на костите на същата на 27 см. над лявата пета, кръвонасядане на меките тъкани на задната повърхност на лява подбедрица, кръвонасядане на предната повърхност и на дясната подбедреница, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на гръдната кост, счупване на ребра двустранно, кръв в коремната кухина, разкъсване на слезката и черния дроб, счупване на тазовата кост, крилото на същата в ляво, разкъсване на пикочния мехур. Непосредствена причина за смъртта и е острата кръвозагуба в резултат на травматичното разкъсване на важни органи-слезката и черния дроб, повреди несъвместими с живота. Поради това смъртта е била бърза и неизбежна. Касае се за ПТП при което пострадалата е била блъсната отзад в областта на лявата подбедрица на 27 см. над петата при което са се счупили двете кости на лявата подбедрица и са установени кръвонасядания на меките тъкани, в последствие е била подхвърлена и ударена в областта на таза при което са се счупили тазовите кости и разкъсването на слезката и черния дроб. Трупните изменения отговарят на смърт от първо денонощие. Според заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни № 28/2020 /л. 151-152 от ДП /, извършена от вещото лице д-р Г., от установените изменения по време на аутопсията на трупа на Й. Т. е видно, че се касае за ПТП с изключително причинени травматични изменения в лявата половина на тялото - лявата подбедрица, лявата половина на гръдния кош със счупване на всички ребра в ляво на две места, травматично разкъсване на слезката / тя е разположена в лявата половина на корема / и лявата половина на черния дроб, както и лявата половина на костите на таза. Според вещото лице това дава възможност да се прецени, че се касае за удар с твърд тъп предмет в лявата половина на тялото- в задната половина на същата. Положението на тялото спрямо превозното средство не може с категоричност да се прецени. Може да бъде изцяло в гърба на пострадалата, но може и да бъде странично при пресичане и на пътното платно в лявата половина на тялото. Въззивният съд намира за правилни горепосочените експертните заключения на д-р Г. и ги кредитира, тъй като са обосновани. Настоящият състав не кредитира заявеното от д-р М. Г. при разпитите й на съдебното следствие в първата инстанция, в частта относно твърденията й че няма съприкосновение между превозното средство и главата на пострадалата, като намира това твърдение на д-р Г. за необосновано и неправилно. Причините за това, ще бъдат посочени при обсъждането на експертните заключения по извършените автотехнически и комплексни автотехнически и медицински експертизи. Следва да се отбележи, че такъв въпрос не е задаван на вещото лице д-р Г. при назначаването на медицинските експертизи и в експертните заключения не е отговаряла на такъв въпрос. Ето защо некредитирането от въззивния съд на заявеното от д-р М. Г. при разпитите й в първата инстанция, в частта относно твърденията й че няма съприкосновение между превозното средство и главата на пострадалата, не е причина да не бъдат кредитирани дадените от нея писмени експертни заключения по експертизите, които е извършила. Първоначално на досъдебното производство е назначена съдебна автотехническа експертиза с вещо лице инж. Д. Д.. Според заключението по тази експертиза /л.109-123 от ДП/, скоростта на движение на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ВТ 17•••• преди ПТП и по време на ПТП /към момента на удара/ е била 50 км/ч, а след ПТП е 36 км/ч. Според това експертно заключение мястото на удара е: -коридор 1, 3-1, 6м по ширина спрямо десен по посока на огледа край на платното за движение- 6, 5-7м след ОР1 по посока на огледа, а опасната зона- пълния спирачен път на л.а. „Рено, предвид автомобила, водача и условията за движение е 37 метра. Според заключението автомобилът се е намирал на 26 м. при началото на пресичане на пострадалата и след сравнение между опасната зона за избраната скорост, отстоянието на автомобила при подхождане на пострадалата към платното за движение и видимост, е направен експертен извод, че водачът на автомобила не е разполагал с възможност, чрез спиране, да предотврати настъпване на удара. Вещото лице е посочило, че водачът на автомобила е могъл да възприеме и наблюдава пешеходеца на 50 м. /при движение на къси светлини на фаровете/, но загиналата не е представлявала опасност за него до момента на навлизането си върху платното за движение на ул. „Васил Левски“, а това се случва, когато МПС е на 26 м. и не е имало възможност да спре. Според това заключение причината за настъпване на удара е внезапното навлизане на пешеходеца върху платното за движение. Според заключението на вещото лице инж. Д. Д. по назначената на досъдебното производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза /л.128-134 от ДП/, при извършения оглед от вещото лице на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ВТ 17•••• е установено, че всички светлини на автомобила работят нормално, въпреки счупеното предпазно стъкло (полимерен филм) на десен фар. Вещото лице е посочило, че при извършения от него оглед в района на местопроизшествието е установило непосредствено преди мястото на удара, къща (дом № 179), която се намира на 3 метра от платното за движение и ограничава видимостта преди това, както и че непосредствено преди платното за движение, отдясно на него, по посока на огледа е монтиран стълб на улично осветление, който пречи на видимостта към мястото, от където е подходила пострадалата. Вещото лице е определило разстоянието, от което водача е могъл да възприеме пешеходеца на 50 метра и е посочило, че водачът е имал възможност да наблюдава пешеходеца, след излизането на пострадалата от ъгъла на къщата и преминаването й зад стълба (на около 1 м. преди навлизането й на платното за движение). Посочено е, че тази ситуация е разгледана в предходната експертиза и там са направени и анализите за предотвратимост. Според заключението на вещото лице инж. Д. Д. по назначената на досъдебното производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза /л.139-145 от ДП/, след излизане на пострадалата от ъгъла на къщата, автомобилът се е намирал на 57 метра до мястото на удара и при видомост (от предходната експертиза), и опасна зона 37 метра, водачът на автомобила е разполагал с възможност чрез спиране, да предотврати настъпването на удара, ако е приел пешеходеца върху тротоара за опасност. Според това заключение, след преминаване пострадалата зад стълба на уличното осветление автомобилът се е намирал на 33 метра от мястото на удара, като след сравнение между опасната зона за избраната скорост /37 м./, отстоянието на л.а. „Рено“ при положение на пострадалата върху тротоара и видимост, може да се направи извода, че водачът не е разполагал с възможност, чрез спиране, да предотврати настъпване на удара, при тази постановка. Според заключението на назначената на досъдебното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.62-76, допълнителен опис-1 от ДП/, извършена от вещите лица д-р П. Д., инж. Д. Д., инж. Б. В. и инж. В. Б., първоначалното съприкосновение между тялото на починалата и МПС настъпва между дясната част на предна броня и по- конкретно крайната дясна част на предна рег.табела и решетката на предна броня, в частта й между десен край на рег.табела и десен халоген, като при този контакт се отделя и първата отломка, описана в протокола за оглед, като „малко черно пластмасово парче“. Експертизата приема, че първоначалния контакт на бронята с пострадалата е задната повърхност на лявата подбедрица на опорния крак, като посоката на удара е отзад- напред спрямо тялото при изправено положение, а това е възможно, ако пострадалата е била с гръб към автомобила. Според това експертно заключение скоростта на автомобила преди удара и към момента на удара е 53 км/ч., при която опасната зона е 40, 31 метра, а най вероятните координати на мястото на удара са – надлъжно: на около 6, 5 метра след ОР и напречно: на около 1, 6 метра вляво от десен край на платното за движение. Според това експертно заключение, когато л.а. „Рено“ е бил на 63, 2 метра от мястото на удара, което е по-голямо от опасната зона и от техническа гледна точка към момента, в който пешеходеца е попаднал в светлинния сноп на МПС, водачът му е разполагал с възможност, чрез екстремно задействане на спирачната система, да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати настъпването на ПТП, като в случай, че към момента е било още сумрак, горните изводи важат в още по-голяма степен. На зададен им въпрос вещите лица са дали и отговор, че чисто физически, при определянето на мястото на удара в напречно положение, габаритната ширина на МПС и ширината на дясната пътна лента, л.а. „Рено е могъл да премине встрани от мястото на удара, без да навлиза в насрещната пътна лента, но страничното разстояние не би било безопасно. Според заключението по назначената на досъдебното производство повторна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза /л.20- 44 от ДП, допълнителен опис-2/, извършена от вещите лица доц.д-р Д. Д., маг.инж. В. И., маг.инж. С. Ш. и маг.инж. А. П., мястото на първоначалния контакт при удара между тилната част на пешеходката в челната дясна част на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ВТ 17•••• е в полагащата се лента на МПС, като в надлъжно направление е 0, 4 м. от приетия при огледа ориентир ОР № 1, а в напречно направление, мястото на удара е на 1, 3- 1, 5 м. от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на МПС. Непосредствено преди и по време на удара, автомобилът се е движил със скорост 59, 51 км/ч. Към момента, в който л.а. „Рено“ се е намирал на разстояние 42, 48 м. от мястото на удара (или на повече от 60 м. от мястото на удара при косо попътно движение на пешеходката), десният фар на МПС е започнал да осветява траекторията на пешеходката и към този момент водача на МПС е имал техническа възможност да я възприеме, като местонахождение и посока на движение. Дължината на опасната зона на лекия автомобил „Рено“, при скорост 59, 51 км/ч. съответстваща на скоростта към момента на първоначалния контакт при удара е 44, 54 м. Дължината на опасната зона на лекия автомобил при скорост на движение 50 км/ч е 35 м. Вещите лица са направили извод, че водача на автомобила е имал техническа възможност към момента на стъпване на пешеходката върху асфалтовата настилка на ул. „Васил Левски“ да предприеме спиране и спре до мястото на удара при максимално разрешената скорост на движение от 50 км/ч. и предотврати ПТП, включително и при попътно, косо движение на пешеходката. Направен е и експертен извод, че водачът на процесния автомобил, към момента, в който е имал възможност да възприеме пешеходката стъпила върху асфалтовата настилка на ул. „В.Левски“ в с.Брестница е имал възможността да я заобиколи, като с това предотврати контакта с нея и ПТП. Според заключението по назначената от първоинстанционния съд допълнителна съдебна комплексна автотехническа и медицинска експертиза /л.345-382, т.1 от НОХД № 266/2022год. по описа на ОС-Ловеч/, извършена от вещите лица доц.д-р Д. Д., маг.инж. В. И., маг.инж. С. Ш. и маг.инж. А. П., дължината на опасната зона за л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ВТ 17•••• при скорост 59, 51 км/ч, мокра пътна настилка и перпендикулярно движение на пешеходката спрямо посоката на МПС е 50, 87м. Дължината на опасната зона за този автомобил при максимално разрешената скорост от 50 км/ч., мокра пътна настилка и перпендикулярно движение на пешеходката е 39, 91 м. При перпендикулярно пресичане на пешеходката, към момента на стъпването й на асфалтовата настилка, водача на МПС при маскимално разрешената скорост 50 км/ч и движение на къси светлини е имал техническа възможност да предотврати ПТП, но не е имал такава при реалната скорост при удара. При косо движение, под ъгъл до 30 градуса спрямо надлъжната ос на пътното платно, спокоен ход на пешеходката и мокра пътна настилка, към момента на стъпването й върху асфалтовата пътна настилка, водачът на МПС е имал техническа възможност да предотврати ПТП като реализира спиране и спре преди мястото на удара както при реалната скорост на движение, така и при максимално разрешената скорост 50 км/ч. При движение със скорост 50 км/ч на къси светлини, бърз ход на пешеходката, перпендикулярно движение и суха пътна настилка, към момента на стъпването на пешеходката на асфалтовата пътна настилка, водача на л.а. „Рено“ е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и предотврати ПТП, но не е имал такава възможност при мокра пътна настилка, както при движение с реалната скорост, така и със скорост 50 км/ч. При движение на пешеходката косо под ъгъл не по-голям от 30 градуса, със спокоен или бърз ход без да се обръща от момента на стъпване върху асфалтовата настилка от тротоара до мястото на реалния удар, водача на МПС е имал техническа възможност при скорост 50 км/ч да предприеме ефективно спиране и спре до мястото на удара при суха и влажна пътна настилка и да предотврати ПТП. Отстоянието на челната част на процесния автомобил от мястото на удара към момента на стъпване на пешеходката върху асфалтовата настилка без да се обръща при спокоен ход на пешеходката при спокоен ход е 54, 7м., а при бърз ход е 43, 79м. Според експертното заключение предното стъкло на автомобила е счупено от удара на главата на пострадалата върху него. Вещите лица считат, че с дървена пръчка с дължина 1, 06 м. намерена при огледа на произшествието не би могло да се счупи предното стъкло на автомобила. Според заключението по назначената от първоинстанционният съд повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 /л.721-776, т.2 от НОХД № 266/2022год. по описа на ОС-Ловеч/, извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С., мястото на удара е на 0, 7 м. след мерната линия на ориентира и на 2, 1 м. вдясно от разделителната линия на лентите за движение. Според вещите лица, ако се приеме, че продължението на тротоара е пешеходна пътека, то мястото на удара на пешеходката е в зоната на действие на пешеходната пътека. В момента на удара пешеходката е била обърната със задно –лявата си странична част на тялото към челната част на автомобила, т.е. е била в крачка в посока на движение отдясно наляво спрямо него и косо спрямо оста на пътя на ъгъл около 70 градуса наляво спрямо надлъжната ос на платното за движение. Скоростта на движение на автомобила „Рено“ преди ПТП и в момента на удара е 58 км/ч, като тази скорост е определена на база на обективни находки. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 45 м., а при 50 км/ч е около 37 м. Скоростта на движение на пешеходката е била около 2, 4 км/ч, отговаряща на бавен ход на движение, съобразно възрастта на пострадалата. От мястото на навлизане на пешеходката на платното за движение /след първата крачка/ до мястото на удара, същата е изминала разстояние от 1, 4 м., което е изминато за време от 2, 1 сек, при бавен ход на движение. В момента на навлизане на пешеходката с първата крачка на платното за движение автомобилът е бил на разстояние около 34 м. от мястото на удара, което е изминато за време 2, 1 сек. Автомобилът е осветил пешеходката с челния фронт на светлините на разстояние не по-малко от 50 м. от мястото на удара. В момента на навлизане на платното за движение, пешеходката е попадна в опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение 58 км/ч. При движение на автомобила със скорост от 50 км/ч, в момента на навлизане на платното за движение, пешеходката също е щяла да попадне в опасната зона за спиране на автомобила. И в двата случая, при предприемане на действия за спиране от страна на водача на автомобила, каквато техническа възможност е имал, скоростта към мястото на удара би била по ниска- в първия случай около 44 км/ч, а във втория случай около 22 км/ч. В конкретният случай водачът не е предприел намаляване на скоростта на движение преди удара и последният е настъпил при определената скорост на движение около 58 км/ч. Според вещите лица, ако се приеме, че продължението на тротоара преди кръстовището е пешеходна пътека, водачът е имал техническа възможност да намали скоростта до технически безопасната от около 46 км/ч. В случай, че водачът възприеме пешеходката при нейното осветяване на 50 м. от мястото на удара и ако се приеме, че към този момент тя е опасност, водачът би могъл да спре до мястото на удара. Според вещите лица основната техническа причина, довела до възникването на ПТП е навлизането на пешеходката в опасната зона за спиране на автомобила, тъй като от гледна точка на безопасното пресичане на платното пешеходката е следвало да се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил, преди да навлезе на платното за движение. Според вещите лица друга техническа причина, довела до възникването на ПТТ е и неправилното поведение на водача от техническа гледна точка, който не е намалил скоростта до технически безопасна такава при приближаване на кръстовище и продължението на тротоара. Ако се приеме, че пешеходката е пресичала по пешеходна пътека, което е продължението на тротоара, според вещите лица е технически правилно водачът да се съобрази с това обстоятелство и предварително да намали скоростта, за да спре в случай на опасност. Ако се приеме, че пешеходката е престарял човек, водачът на автомобила е имал техническа възможност да я възприеме на около 50 м и предприеме спиране. В случай, че водачът възприеме пешеходката при нейното осветяване на 50 м. от мястото на удара и ако се приеме, че към този момент тя е опасност, водачът също би могъл да спре до мястото на удара. Имайки предвид характеристиките на телесните увреждания на пострадалата и техните локализации изцяло в лявата половина на тялото, в заключението си вещите лица са посочили, че може да се направи заключението, че посоката на първоначалния удар с дясната половина на предните състави на лекия автомобил е бил отстрани отляво и леко отзад на пострадалата Й. Т., което означава, че в момента на удара пострадалата се е намирала странично с лявата си страна към предните състави на процесния лек автомобил. Според това експертно заключение механизмът на ПТП е следният: Лек автомобил „Рено Лагуна, управляван от Б. А. Б. се е движил в с.Брестница, обл.Ловеч, по ул. „Васил Левски“ със скорост около 58 км/ч. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, при влажна и на места мокра асфалтова настилка и в дясната лента за движение. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост за движение е била около 45 м. В същият момент отдясно наляво и по продължение на тротоар на кръстовище е предприела пресичане на платното за движение пешеходката Й. Т., като траекторията й на движение към момента на удара е отдясно наляво спрямо коридора на движение на автомобила и леко косо спрямо оста на пътя с минимално отдалечаване от предната му част. В момента на напречното навлизане на пешеходката автомобилът е бил на разстояние от около 34 м. от мястото на удара. Когато пешеходката е навлязла на 1, 7 м от дясната граница е настъпил удар между челната дясна част на автомобила и задно-лявата странична повърхност на пешеходката. При този удар тялото е било изтласкано напред и леко надясно спрямо коридора на движение на автомобила. Водачът на автомобила е предприел спиране след удара, като е установил автомобила в покой до дясната граница на платното за движение.В момента на косо навлизане на пешеходката на платното за движение автомобила е бил на около 34 м. от мястото на удара и водачът не е предприел намаляване на скоростта на движение, като е имал техническата възможност да стори това. Ако беше направил това, скоростта към момента на удара би намаляла до около 44 км/ч. При извършен оглед на автомобила, вещите лица не са констатирали технически неизправности на фаровете за нощно осветяване и според тях са с нормално износен рефлектор, системата им за управление е изправна. Според вещите лица, анализът показва, че счупването на челното стъкло на автомобила е типично и се дължи на масивен удар на не малък овален предмет, наподобяващ глава на човек. Вещите лица са посочили, че съгласно динамиката на ударния процес е налице втора фаза на движение на пострадалата, която пада върху предния капак, главата се приближава към стъклото и го чупи. Тъй като ударът попада в зоната на разположение на дясната чистачка, а същата не е увредена, в момента на контакта на главата със стъклото чистачката е била в ход, като това потвърждава и анализа, че произшествието е настъпило при не суха пътна настилка, а възможно слаб валеж от дъжд. Според експертното заключение, най-краткото разстояние, изминато от пешеходката по тротоара от ъгъла на къщата /частен дом, който се намира в с.Брестница, на ••••••••, отдясно на пътното платно, който ъгъл е приет за постоянен ориентир в протокола за извършения оглед на ПТП/ до мястото на навлизане на платното за движение е 3, 2 м., като автомобила е бил на разстояние от около 111 м. от мястото на удара, когато пешеходката е преминала ъгъла на къщата и за времето на движение на пешеходката по тротоара автомобила е изминал разстояние от около 77 м. Според вещите лица траекторията на пешеходката, съгласно установеното от тях място на удара, е била преди нивото на разположение на бетонния електрически стълб, което означава, че стълбът не е закривал видимостта за водача и не я ограничавал спрямо траекторията на пешеходката, поради което не е оказал влияние върху възможността водачът да предприеме действия за спиране. Според заключението по назначената от първоинстанционният съд допълнителна повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза /л.842-857, т.3 от НОХД № 266/2022год. по описа на ОС-Ловеч/, извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С., в показанията си свидетелите М. Р. и К. Л. напълно естествено обясняват своите възприятия и определят траекторията на движение на пешеходката и мястото на удара. Ако въз основа на техните показания се приеме, че мястото на удара е по продължение на улицата следва то да е по- близо до продължението на левия тротоар, тъй като намерените пластмасови парчета от автомобила следва да са след мястото на удара. Това означава, че мястото на удара е на 5, 5 м. след мерната линия на ориентира на същото ниво от дясната граница съответно след 1, 6 м. Следователно отхвърлянето на тялото на пострадалата би било по-малко и равно на 17 м., измерено до крайното положение на покой на пострадалата. При тези данни, по първия използван от вещите лица метод са определили скорост на автомобила в момента на удара около 50 км/ч, която според вещите лица не съответства на намерените обективни находки относно деформациите, разпръснатите счупени елементи и др. При тези данни, по втория използван от тях метод, вещите лица са определили скорост на автомобила в момента на удара около 47, 2 км/ч, която според вещите лица не отговаря на интензивността на удара и получените травматични увреждания. Според вещите лица дадените свидетелски показания от тези двама свидетели може да се каже, че са естествени, описващи възприятия относно положение, от което пострадалата е навлязла на платното, но това е твърде възможно да е погрешно възприето, тъй като основният елемент на човешкото възприятие е ефекта на удара, движението на тялото и падането му върху терена. Според това експертно заключение, най-малкото възможно разстояние, от което водачът би могъл да възприеме пешеходката е в обсега на осветеност на десния фар при 1, 5-2 lux или поне 50-64 м. от мястото на удара. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение /58 км/ч/ е около 45 м. Когато автомобила е осветил пешеходката с възможност за възприемане тя е била все още извън платното за движение и ако се приеме, че в този момент тя е била опасност за водача и при съпоставяне с опасната зона за спиране с разстоянието на началото на осветяване на пешеходката, когато автомобила е бил на 50-65 м. е видно, че произшествието е било предотвратимо, тъй като към този момент на опасност и поведение тя не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила. Според вещите лица водачът би могъл да възприеме пътен знак „Б3“ на не по-малко разстояние от 100 м. преди знака, включително и при насрещно движещ се автомобил на къси и дълги фарове. Водачът на автомобила е предприел спиране след удара, като съгласно обективните находки не е налице ефективно спиране за водача на автомобила. След удара той е спрял плавно до мястото на крайно положение на покой. При наличие на ефективно спиране биха оставени спирачни следи и автомобила не би спрял там, където е намерен след ПТП. Вещите лица са посочили, че насрещно движещ се автомобил на къси и дълги светлини оказва негативно влияние върху възприятията на водача към тъмния обект пешеходец. При наличие на светлини от насрещен автомобил зеницата на окото се свива, окото се фокусира върху светлия обект, а тъмния обект /пешеходец/ остава в сянка или невидим. Този ефект води до задължение на водача от техническа гледна точка на безопасност да намали скоростта на движение до зоната си на видимост, като колкото по-ярки и силни са насрещните светлини, толкова по- малка е видимостта на водача към пешеходката. Относно това кога е възникнала опасността за водача при своевременно възприемане на пешеходката и било ли е предотвратимо ПТП и как е могъл да реагира водача, вещите лица са повторили дадения от тях отговор в предходната извършена от тях експертиза. Видно от мотивите присъдата, Ловешкият окръжен съд е изложил съображения, поради които е приел за необосновани и изцяло не е кредитирал експертните заключения по назначените по делото съдебна автотехническа експертиза извършена от вещото лице инж. Д. Д., две допълнителни съдебно автотехнически експертизи извършени от вещото лице инж. Д. Д., комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза извършена от вещите лица д-р П. Д., инж. Д. Д., инж. Б. В. и инж. В. Б., повторна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица доц.д-р Д. Д., маг.инж. В. И., маг.инж. С. Ш. и маг.инж. А. П. и допълнителна съдебна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица доц.д-р Д. Д., маг.инж. В. И., маг.инж. С. Ш. и маг.инж. А. П.. Първоинстанционният съд е намерил за обосновани и изцяло е кредитирал експертните заключения по назначените по делото повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. и допълнителна повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С.. Настоящият състав намира за правилно това, че при постановяване на присъдата Ловешкия окръжен съд е кредитирал изцяло експертните заключения по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. и допълнителната повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С.. Тези две последни назначени и извършени по делото експертизи, за разлика от предходните шест експертизи, са изключително добре обосновани, включително и в частта на отговорите на въпросите относно механизма на ПТП, скоростта на движение на автомобила и на пострадалата пешеходка Й. Т., мястото на удара по дължина и широчина на платното за движение, траекторията за движение на пострадалата, отстоянието на автомобила от мястото удара в момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата и в момента в който пострадалата е навлязла в платното за движение, опасната зона за спиране на автомобила и възможността подсъдимия да предотврати удара чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила към тези два момента, при движение с установената реална скорост на движение 58 км/чи при скорост на движение 50 км/ч, които са от съществено значение за правилното решаване на делото. Видно от съдържанието на експертните заключения по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. и допълнителната повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. и заявеното от вещите лица при разпитите им в съдебно заседание, вещите лица са съобразили всички доказателства по делото от значение за отговорите по поставените им въпроси, както за разлика от предходните шест експертизи са използвали всички приложими методи, включително и метода на компютърна симулация, който според вещите лица е най-прецизния и точен метод в конкретния случай, което становище се споделя от настоящия състав. Възраженията на защитника на подсъдимия, че експертните заключения по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. и допълнителната повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. са необосновани и доводите в подкрепа на тези възражения са лишени от основание. Обстоятелството, че в противоречие със заявеното от вещото лице д- р Г. при разпитите й в съдебно заседание, че няма съприкосновение между главата на пострадалата и автомобила, вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. са приели, че главата на пострадалата е достигнала до основата на предното стъкло, при което е причинено и счупването му, не е причина да се приеме че експертното заключение по извършената от тези вещи лица повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 е необосновано. В тази част на заключението си вещите лица са съобразили както уврежданията на пострадалата, установени при огледа на трупа й, така и обективните находки установени при аутопсията на местопроизшествието и така са обосновали по категоричен начин приетото от тях, че главата на пострадалата е достигнала до основата на предното стъкло, при което е причинено и счупването на това стъкло. Така приетото е в резултат на комплексен анализ както на уврежданията констатирани при аутопсията на трупа на пострадалата, включително и на тези по главата й, така и на обективните находки установени при огледа на местопроизшествието, а вещото лице д-р Г. е обосновала твърдението, че няма съприкосновение между главата на пострадалата и автомобила, само въз основа преценката на констатираните от нея увреждания при аутопсията на трупа на пострадалата и то при отговор на въпрос, който не й е поставян при назначаваното на съдебномедицинските експертизи. При разпита на вещите лица в съдебно заседание на 08.06.2023год., на въпрос на адв.Т.: „С коя част на главата си е контактувала пешеходката с предното стъкло?“, вещото лице д-р С. изрично е уточнил, че това е увреждането, описано в протокола на съдебно-медицинската аутопсия в областта на главата, което е в лявата половина на челото на границата между окосмената и неокосмената част. В същото съдебно заседание на въпрос на адв.Т.: „Описано е че ударът е бил в областта на чистачката, а чистачката е била в движение. В чистачката ли се удря или в самото стъкло?“, вещото лице проф. К. е отговорил: „Удар в чистачката нямаме, имаме удар в стъклото. При удар в чистачката, тя би била деформирана, тя има много малка коравина. При удар в чистачката тя се изкривява с ръбовете, с перата настрани. Нямаме удар в чистачката. Чистачката е работила, главата се удря в стъклото, след което чистачката спира там, както сме посочили на стр.17.“ След това отново в отговор на въпрос поставен от адв.Т., вещото лице д-р С. подробно е обяснил с какво се характеризира механизма на получаване на разкъсно-контузните рани на главата и конкретният механизъм на получаване на раната фиксирана над лявата вежда на пострадалата. При разпита на вещите лица в съдебно заседание на 26.09.2023год., на въпрос на прокурора към д-р С. дали е категоричен, че това счупване на стъклото е от главата на пострадалата, д-р С. е отговорил: „Характерът на самото счупване и локализацията на увреждането на главата и характеристиката на цялата черепно-мозъчна травма са в подкрепа на това наше заключение“. Вещите лица са категорични, че не е възможно да няма удар между главата и предното стъкло, като такъв удар е доказан и от компютърната симулация. Следва да се посочи, че предходните шест автотехнически експертизи и комплексни автотехнически и медицински експертизи, включително и тези с участието на вещото лице инж. Д. Д. /за които защитата на подсъдимия настоява, че са единствените обосновани и следва да се кредитират/ също са приели, че след удара тялото/главата/ на пострадалата е достигнала до основата на предното стъкло, където е счупването. Именно въз основа на това обстоятелство вещото лице инж. Д. Д. в първоначалната си експертиза е определил скоростта на автомобила по метода Мартинес на 50 км/ч, а в първата комплексна автотехническа и медицинска експертиза с участието на инж.Д. скоростта на автомобила в момента на удара е определена на 53 км/ч. Видно от заключението по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д- р Й. С., при обсъждането и експертния анализ във връзка с отговорите на поставените им по делото въпроси, освен двата описани в заключението изчислителни методи и метода на компютърна симулация, на стр.18 от заключението вещите лица са посочили и графика, аналогична с посочената в заключението на инж.Д., съгласно която по при достигане на лявата на пострадалата до основата на предното ветрово стъкло, където е счупването, по метода Мартинес скоростта е в диапазона 48-72 км/ч. Този диапазон е твърде голям за определянето с точност на скоростта на автомобила в момента на удара, което се потвърждава и от факта, че в първата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, в която като вещо лице е участвал и инж.Д. Д., по същият метод скоростта на автомобила в момента на удара е била определена на 53 км/ч, която скорост е с 3 км/ч по-висока от определената в първото заключение на инж.Д. при използване на същия метод. При разпита на вещите лица в съдебно заседание на 26.09.2023год. вещото лице проф.К. е уточнил, че на стр.18 от повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 са показали графиката за средностатистическата скорост по метода Мартинес, който е сравнително неточен, но ориентировъчен, като при този метод, предвид обстоятелството, че пострадалата е с нисък ръст, трябва да се приеме по-висока скорост от 60 км/ч. Вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. правилно са използвали други методи, като в заключението си са отговорили на поставените им въпроси въз основа на най- точния метод- този на компютърната симулация, което според настоящия състав прави заключението им възможно най-добре обосновано, включително и в частта, в която вещите лица са приели, че скоростта на автомобила по време на удара е била 58 км/ч. Неоснователни са и възраженията на защитника на подсъдимия, че присъдата почива на предположения, тъй като съдът е преписал повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. в което е прието, че пешеходката по време на удара се е движила със скорост 2, 4 км/ч, което е съгласно статистически данни за бавен ход за възрастни хора, а никъде по делото не се съдържат данни с каква скорост се е движила пострадалата преди удара. Видно от посоченото експертно заключение, вещите лица са приели, че пострадалата пешеходка се е движила при бавен ход за възрастта й със скорост 2, 4 км/ч, не само въз основа на статистически данни, а като са съобразили това, че в конкретният случай е налице изменение на скоростта насочено надясно спрямо коридора на движение на автомобила, а предварителното движение е отдясно наляво за автомобила. При разпита на вещите лица в съдебно заседание на 08.06.2023год., вещото лице проф. С. К. подробно е обяснил защо това обстоятелство е причина вещите лица да приемат, че пострадалата пешеходка се е движила при бавен ход за възрастта си, а именно с 2, 4 км/ч, като допълнително е посочил, че пешеходката, ако се удари с висока скорост, забърсването на капака би било отдясно наляво и стъклото би било счупено повече вляво, а не в дясно. Това вещо лице е посочило, че счупения фар, маска и счупеното стъкло са почти на една линия спрямо оста на автомобила, т.е. за времето на движение от първия удар до стъклото пешеходката си движи успоредно на оста на автомобила, а не отдясно наляво, което е още един показател за бавна скорост. При разпита на вещите лица в съдебно заседание на 26.09.2023год. вещото лице проф. С. К. е допълнил, че видно на стр.18 от предходната експертиза има следа от протриване върху запрашения преден капак на автомобила, която е успоредна на оста на автомобила. Ето защо въззивният съд намира, че обсъжданото експертно заключение е обосновано и в тази му част и също приема, че скоростта на пострадалата пешеходка в момента на удара и преди това е била 2, 4 км/ч, каквато скорост на движение на пешеходката са приели тези вещи лица, като съдът взе предвид и обстоятелството, че по делото няма събрани доказателства, от които да се установява, че пострадалата се е обръщала или спирала преди да бъде ударена от автомобила, или че е променяла направлението на движението си. Липсата на доказателства по делото, от които да се установява, че пострадалата е променяла направлението на движението си, е причина въззивният съд да приеме, че обсъжданото експертно заключение е обосновано и в частта на приетата от вещите лица траектория на движение на пострадалата. Лишени от основания са и възраженията на защитника на подсъдимия, че първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетелите К. Л. и М. Р., според които пострадалата е излязла от улица „Осми Март“, а не е слязла от тротоара, както и това, че заключението по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. е необосновано, тъй като вещите лица не са съобразили показанията на тези свидетели очевидци относно траекторията за движение на пострадалата и мястото на удара. От показанията на свидетелите К. Л. и М. Р. дадени на съдебното следствие в първата инстанция и от показанията на св.К. Л. дадени в досъдебното производство пред разследващ орган- приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.1 от НПК се установява, че по време на произшествието тези двама свидетели са вървели по левия тротоар на ул. "Васил Левски" в посока гр.С.- гр.Варна, срещу посоката на движение на автомобила управляван от подсъдимия. Свидетелите не са били в непосредствена близост до местопроизшествието, но са видели пред тях пострадалата Й. Т. да излиза от района на улица „Осми Март“ и да пресича ул. „Васил Левски" от ляво надясно по посока на движението им, както и удара на пострадалата от автомобила управляван от подсъдимия. По отношение на посоката, в която са вървели тези свидетели, между показанията им дадени пред първоинстанционния съд има противоречие, тъй като св.К. Л. заявява, че се движел „по тротоара посока С.“, а св.М. Р. твърди, че са се движели към Варна, но това противоречие е само привидно, тъй като не е ясно какво точно е имал предвид св.К. Л. като е заявил, че се е движел „по тротоара посока С.“- това, че се е движел в посока към гр.С. или че се е движел по тротоара, който е в посока към гр.С.. Това противоречие е изяснено, тъй като в приобщените показания на св.К. Л. дадени в досъдебното производство, които той е потвърдил след прочитането им, същият заявява, че са се движели „на тротоара от ляво на пътното платно в посока гр.С.- гр.Варна“, както и това, че пострадалата е пресичала направо от ляво надясно, гледано от неговата посока, което съответства на посоченото в показанията на св.М. Р. дадени пред първоинстанционния съд, че двамата са се движели в посока към гр.Варна, т.е в посока противоположна на автомобила управляван от подсъдимия. В показанията си свидетелите К. Л. и М. Р. действително твърдят, че пострадалата е излязла от уличката, а не е слизала от тротоара, но въззивният съд приема, че предвид конкретните обстоятелства, при които са наблюдавали движението на пострадалата, тези двама свидетели са възприели пострадалата Й. Т. да излиза от района на улица „Осми Март“ и да пресича ул. „Васил Левски" от ляво надясно по посока на движението им, както и удара на пострадалата от автомобила управляван от подсъдимия, но обективно са били затруднени да възприемат правилно точното място, от което пострадалата е предприела пресичане на ул. „Васил Левски" и дали същата е излязла от платното за движение на улица „Осми Март“ или е слязла от тротоара. Тези двама свидетели са наблюдавали пресичането на пострадалата по време на сумрак, били са срещу светлините на фаровете на автомобила на подсъдимия, от разстояние, за което и двамата свидетели твърдят, че не е било близко. В показанията си пред първоинстанционния съд св.К. Л. заявява: „От нея бях далеко, до към 20-30 крачки, може и повече“, а в показанията си на досъдебното производство този свидетел заявява: „В един момент виждам пред мен на разстояние около 40-50 метра напред, че една бабичка пресича пътното платно“. В показанията си пред първоинстанционния съд св. М. Р. заявява: „Да, видяхме като я удари, ама ние бяхме малко по-далеч… Ние бяхме на 30-40 крачки, не знам.“ Освен това свидетелите К. Л. и М. Р. са се намирали странично от улица „Осми Март“, от района на която е излязла пострадалата и от местоположението им при конкретните условия на видимост не са имали добра възможност да възприемат правилно дали пострадалата е вървяла по платното за движение на улица „Осми Март“ или по тротоара успореден на тази улица и перпендикулярен на тротоара на ул. „Васил Левски“, както и дали пострадалата е пресичала перпендикулярно или леко косо платното за движение на ул. „Васил Левски“. При преценката за достоверността на показанията на посочените двама свидетели, настоящият състав съобрази и това, че вниманието на тези двама свидетели не е било насочено специално към това да следят поведението на пострадалата преди блъскането й от автомобила. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия, че при назначаването на допълнителната повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д- р Й. С., първоинстанционният съд е задал на вещите лица недопустим въпрос, а именно: „Достоверни ли са показанията на М. Р. и К. Л. относно механизма, който Вие установявате?“. Задаването на въпрос на вещите лица за проверка от техническа гледна точка на достоверността на показания на свидетели или обяснения на обвиняеми не е недопустимо. Като процесуален способ експертиза може да се назначава за проверка на доказателствени материали, когато за това са необходими специални знания в областта на науката, изкуството или техниката, с които съдът не разполага. Въпреки че в конкретният случай въпросът не е зададен прецизно, като това се дължи и на факта, че всъщност е зададен от прокурора, а съдът е поставил на вещите лица задача да отговорят на въпроси на прокурора и останалите страни, без изобщо да ги прецизира, каквото задължение има, този въпрос не е недопустим, както и не е недопустимо заключението на вещите лица по този въпрос. Съгласно експертното заключение по този въпрос, ако въз основа на показанията на свидетелите М. Р. и К. Л. се приеме, че мястото на удара е по продължение на улицата следва то да е по-близо до продължението на левия тротоар, тъй като намерените пластмасови парчета от автомобила следва да са след мястото на удара. Това означава, че мястото на удара е на 5, 5 м. след мерната линия на ориентира на същото ниво от дясната граница съответно след 1, 6 м. Следователно отхвърлянето на тялото на пострадалата би било по-малко и равно на 17 м., измерено до крайното положение на покой на пострадалата. При тези данни, по първия използван от вещите лица метод са определили скорост на автомобила в момента на удара около 50 км/ч, която според тях не съответства на намерените обективни находки относно деформациите, разпръснатите счупени елементи и др. При тези данни, по втория използван от тях метод, вещите лица са определили скорост на автомобила в момента на удара около 47, 2 км/ч, която според вещите лица не отговаря на интензивността на удара и получените травматични увреждания. Въззивният съд намира експертното заключение по този въпрос за обосновано и правилно. По гореизложените съображения въззивният съд намира за недостоверни и не кредитира показанията на свидетелите К. Л. и М. Р., в частта на заявеното от тях, че пострадалата е излязла от платното за движение на улица „Осми Март“ и не е слизала от тротоара, когато е предприела пресичане на ул. „Васил Левски“. Неоснователно е и възражението на защитника на подсъдимия, за необоснованост на присъдата и на заключението на повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д- р Й. С., относно приетото мястото на удара, по съображения, че приетото от вещите лица и първоинстанционния съд място на удара противоречи на показанията на свидетелите К. Л. и М. Р., на обстоятелството, че по чехлите на пострадалата няма никакви следи от кал и на това, че според защитника на подсъдимия приетата траектория за движение на пострадалата е нелогична. Видно от посоченото експертното заключение и заявеното от вещото лице проф. д.т.н. инж. С. К. в съдебно заседание на 08.06.2023год., мястото на удара е обективно определено от вещите лица, знаейки се къде е намерено мястото от кръв и за вещите лица не е имало необходимост от свидетелски показания за определянето на мястото на удара. Освен гореизложените съображения касаещи достоверността на показанията на свидетелите К. Л. и М. Р., тези двама свидетели в показанията си не посочват къде точно е мястото на удара, а само приблизително. Обстоятелството, че на снимките към фотоалбума за оглед на местопроизшествие не се виждат следи от кал по чехлите на пострадалата, не изключва възможността същата да е вървяла по тротоара на ул. „Осми Март“, който се пресича с тротоара на ул.“Васил Левски“ до къщата на № 179 на последната улица. Видно представените от защитника на подсъдимия и приети от въззивния съд като веществени доказателства 4 бр. снимки на местопроизшествието от сайта Гугъл карти (Google maps) - 2 бр. от м. август 2018 г. и 2 бр. от м. октомври 2019 г., и най-вече от снимката от м.август 2018год., на последните няколко метра от този тротоар, преди пресичането му с тротоара на ул. „Васил Левски“, действително липсват тротоарните плочки, но от снимките не може да се установи дали мястото от тротоара, където липсват тротоарни плочки е земна маса-пръст, както твърди защитника на подсъдимия или пясък, какъвто по принцип се полага като основа, върху която се редят тротоарни плочки. Това обстоятелство, предвид изминалия значителен период от време от датата на произшествието не може да бъде установено към настоящия момент чрез извършването на допълнителен оглед на местопроизшествието, но това в конкретният случай не е и необходимо за правилното решаване на делото, тъй като дори на мястото на липсващите плочки от тротоара да е имало земна маса-пръст, по време на произшествието същата със сигурност не е била кал, както твърди защитника на подсъдимия. От протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че по време на огледа платното за движение е било сухо, а от гласните доказателства, включително и от обясненията на подсъдимия Б. се установява, че по време на произшествието не е валял проливен дъжд, а само че настилката на платното за движение е била влажна и на места мокра. На следващо място според настоящия състав приетата от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. и първоинстанционният съд траектория на движение на пострадалата не е нелогична, както твърди защитника на подсъдимия. По маршрута, по който пострадалата Й. Т. се е движела от дома си към дома на сина и св.Л. Н., намиращ се на ул. „Осми Март“, движението й по левия тротоар на уличката препичаща се с ул.“Васил Левски“ и пресичането на последната по продължението на този тротоар не е нелогично. Не е установено по тротоара, по който е вървяла пострадалата да е имало кал, електрическия стълб, който се намира на тротоара при кръстовището с ул. „Васил Левски“ е на достатъчно разстояние от къщата на № 179 на ул. „Васил Левски“, за да може пострадалата безпрепятствено да премине между него и къщата, а стълбите, които се намират пред тази къща са от страната на тротоара на ул. „Васил Левски“ /видими на снимки на местопроизшествието от сайта Гугъл карти (Google maps) и на стр.10 от допълнителната повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С./ са встрани от приетата траектория за движение на пострадалата Й. Т., като тези стълби се намират вляво от нея. Възраженията на защитника на подсъдимия, че първоинстанционния съдебен акт е неясен и вътрешно противоречив са частично основателни. Въпреки че правилно е кредитирал заключението по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С., според което скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия преди удара и в момента на удара е била 58 км/ч, в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, съгласно която преди удара подсъдимия Б. е управлявал автомобила с около 59, 91 км/ч, а в диспозитива на присъдата е признал подсъдимия за виновен, че не е намалил скоростта от 59, 91 км/ч и в случай на необходимост не спрял, когато е възникнала опасност за движението. Скорост на движение на автомобила от 59, 91 км/ч не е приета за установена в заключенията на никоя от приетите по делото автотехнически и комплексни автотехнически и медицински експертизи. Според заключенията по назначената в досъдебното производство повторна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица доц.д-р Д. Д., маг.инж. В. И., маг.инж. С. Ш. и маг.инж. А. П. и според заключението на назначената от първоинстанционния съд допълнителната повторна комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза извършена от същите вещи лица, скоростта на автомобила е била 59, 51 км/ч а не 59, 91 км/ч. При повдигането на обвинението с обвинителния акт и формулиране на измененото обвинение по реда на чл.287 от НПК, прокурорът вероятно е допуснал очевидна фактическа грешка, посочвайки скорост 59, 91 км/ч, която не е забелязана от първоинстанционния съд и не е отстранена от него. В конкретният случай посоченото противоречие в мотивите и диспозитива на присъдата относно скоростта на движение на автомобила може и следва да бъде отстранено от въззивният съд. Като кредитира експертното заключение по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С., въззивният съд приема за установено, че в момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата Й. Т., в момента, в който пострадалата е навлязла върху платното за движение и в момента на удара, скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия е била 58 км/ч, което означава, че преди удара подсъдимият не е предприел действия за намаляване на скоростта и спиране на автомобила. Последното кореспондира и с обясненията на подсъдимия Б. Б. дадени пред първоинстанционния съд. В обясненията си дадени пред първоинстанционният съд подсъдимия Б. Б. заявява: „Пътувайки към средата на селото, отминавам къща вдясно, която е с голям прозорец- много голям, може би 3 на 3 метра, отвътре идва силна светЛ. отдясно, отсреща идва кола, която също свети в мен. Отминавайки къщата, изведнъж навлизам в тъмнината и усещам удар в дясно, някаква тояжка, прът подскача и се удря в стъклото. В първия момент не разбрах какво става и помислих, че съм ударил някаква купчина строителни отпадъци или нещо от сорта, защото нищо не се виждаше. Веднага спрях и 2 сек. по-късно се преместих напред посока С., за да спра на отбивката.“ Обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че имало насрещно движещ се с включени фарове автомобил косвено се потвърждават от показанията на св.Д. И. дадени пред първоинстанционния съд, в които свидетелят заявява, че когато разговарял с подсъдимия на мястото на произшествието, той му казал, че в момента, в който жената е била на пътя, срещу него е минавала друга кола и е бил осветен и я е блъснал, както и от показанията на св.К. Л. дадени пред първоинстанционния съд, в които свидетелят заявява, че насреща идвала друга кола, когато станал удара с жената. Въз основа на горепосочените доказателства и при липсата на доказателства установяващи противното, въззивният съд приема, че по време на процесното ПТП, срещу автомобила управляван от подсъдимия се е движел друг автомобил с включени фарове. Това обстоятелство е било съобразено в заключението по повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза № 51/2023 извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С. и в заключението по допълнителната повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от същите вещи лица, но същите са приели, че въпреки това обстоятелство подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата пешеходка, когато тя се е намирала на тротоара, още преди да навлезе на пътното платно, когато е била осветена от десния фар на автомобила управляван от подсъдимия, като в този момент автомобила се е намирал на разстояние не по-малко от 50 метра от мястото на удара. При разпита на вещите лица в съдебно заседание на 08.06.2023год. вещото лице проф.К. подробно е разяснил, защо вещите лица са приели, че няма данни за насрещно движение, което да е оказало съществено влияние върху зрението на подсъдимия и възможността му да възприеме пострадалата пешеходка. В заключението по допълнителната повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза извършена от вещите лица проф. д.т.н. инж. С. К., доц. д-р инж. Х. У., д-р инж. Б. И., инж. П. П. и д-р Й. С., вещите лица са посочили, че насрещно движещ се автомобил на къси и дълги светлини оказва негативно влияние върху възприятията на водача към тъмния обект пешеходец. При наличие на светлини от насрещен автомобил зеницата на окото се свива, окото се фокусира върху светлия обект, а тъмния обект /пешеходец/ остава в сянка или невидим. Този ефект води до задължение на водача от техническа гледна точка на безопасност да намали скоростта на движение до зоната си на видимост, като колкото по-ярки и силни са насрещните светлини, толкова по-малка е видимостта на водача към пешеходката. Изложеното в експертното заключение за влиянието върху възприятията на водача на светлините на насрещтно движещ се автомобил, е посочено от вещите лица само в принципен аспект в отговор на зададен им въпрос. Съгласно същото експертно заключение най-малкото възможно разстояние, от което в конкретният случай водачът би могъл да възприеме пешеходката е в обсега на осветеност на десния фар при 1, 5-2 lux или поне 50- 64 м. от мястото на удара. В обясненията си подсъдимият Б. не твърди, че насрещно движещият се автомобил е се е движил на дълги светлини на фаровете, нито къде точно се е намирал този автомобил, а видно от разясненията направени от вещото лице проф. К. в съдебно заседание на 08.06.2023год. при насрещни светлини с нормална интензивност при къси светлини, видимостта зависи от разстоянието на тези светлини, което ако е далечно не би трябвало да се промени видимостта, а ако са по-близо, времето за реакция би трябвало да се увеличи или да се намали, като има случаи, когато насрещните светлини осветяват обекта и такива, когато пречат на водача по т.нар ефект Пулфрих. Настоящият състав намира, че в конкретният случай при определянето на разстоянието, от което подсъдимият Б. е могъл да възприеме пострадалата вещите лица обосновано са приели, че в конкретният случай няма данни за насрещно движение, което да е оказало съществено влияние върху зрението на подсъдимия. От доказателствата по делото не се установява и не може да бъдат събрани други доказателства, с които да се установи с точност къде се е намирал въпросният насрещно движещ се автомобил по време на ПТП, а подсъдимият не твърди в обясненията си, че фаровете на този автомобил са били включени на дълги светлини. Освен това вещите лица са определили видимостта и възможността на подсъдимия да възприеме пострадалата при движение на управлявания от него автомобил на къси светлини, при пълна тъмнина, което е по-благоприятно за подсъдимия, а от доказателствата по делото се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП не е било напълно тъмно, а е било сумрак. От приложената справка от НИМХ се установява, че на 08.12.2018год. залеза на Слънцето е настъпил в 16: 53 часа, след това сумрака е продължил 31 минути, като в 17: 24 часа е било тъмно. Пътнотранспортното произшествие е станало не по-късно от 17: 07 ч, когато е първото обаждане на тел.112 от св.Даниал Г.. Към момента на настъпване на ПТП слънцето е било залязло, но още не е било напълно тъмно, а е било сумрак, който е продължил най-малко още 17 минути, тъй като е станало тъмно в 17: 24 ч. По гореизложените съображения въззивният съд намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта относно твърдението му, че не е могъл да види пострадалата, тъй като било тъмно и отсреща идвала кола, която светела в него, като приема, че в тази им част обясненията на подсъдимия са само защитна теза. При така приетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна, че подсъдимият Б. А. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал. 1 б. „в“ предл.1 във връзка с чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК, тъй като на 08.12.2018год. в с. Брестница, на ул. „В. Левски" около номер 179, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна" с д.к. № ВТ 17••••, нарушил правилото за движение по чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП, като не намалил скоростта с която управлявал автомобила от 58 км/ч и в случай на необходимост не спрял, когато е възникнала опасност за движението - приближаването към и преминаването в неговата пътна лента за движение на пешеходката Й. Л. Т., ЕГН ••••••••••, и по непредпазливост причинил смъртта на Й. Л. Т. от с. Брестница. От обективна страна, при управление на МПС - лек автомобил „Рено Лагуна" с д.к. № ВТ 17••••, подсъдимият Б. Б. нарушил правилото за движение по чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП, тъй като при възникнала опасност да движението не изпълнил задължението си да намали скоростта и в случай на необходимост да спре автомобила. Настоящият състав приема, че в конкретният случай за подсъдимия Б. опасността за движението е възникнала в момента, в който той е могъл да възприеме пострадалата пешеходка Й. Т., докато същата се намирала още на тротоара и се била насочила и вървяла към платното за движение на ул. „Васил Левски“ в с.Брестница, тъй като с поведението си пострадалата очевидно показвала, че във всички случаи ще навлезе в него. Съгласно т.6 на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК на ВС, за начало на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприеме наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Именно такъв е настоящият случай. След посочения начален момент, в който за подсъдимия възникнала опасността за движението, тази опасност продължила до съществува без прекъсване до момента на удара. В момента, в който за подсъдимия възникнала опасността за движението, автомобила управляван на подсъдимия се намирал на разстояние 50 метра от мястото на удара. При скоростта, с която се движел автомобила в този момент- 58 км/ч, опасната зона за спиране била 45 метра, което е по-малко от разстоянието, на което автомобила се намирал от мястото на удара- 50 метра, поради което подсъдимият е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати удара на пострадалата пешеходка. В резултат на извършеното от подсъдимия Б. нарушение на правилото за движение по чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП, автомобила управляван от подсъдимия ударил пострадалата пешеходката Й. Т., като при реализираното ПТП тя получила наранявания несъвместими с живота, вследствие на които настъпила смъртта й. Налице е пряка причинно следствена връзка между извършеното от подсъдимия нарушение на правилото за движение по чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП и смъртта на пострадалата Й. Т.. От субективна страна подсъдимият извършил деянието виновно, при непредпазлива форма на вината във вид на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК, като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалата Й. Л. Т., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Предвид горното, с присъдата първоинстанционният съд правилно признал подсъдимия Б. Б. за виновен по обвинението за престъпление по чл.343 ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342 ал. 1 предл. 3 от НК. Неправилно обаче първоинстанционният съд признал подсъдимия Б. за виновен, че нарушил правилото за движение по чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП, като не намалил скоростта от 59, 91 км/ч, вместо от 58 км/ч - каквато е действително установената скорост на движение на автомобила в момента на възникване на опасността за движението. Ето защо присъдата следва да се измени, като подсъдимият бъде оправдан в частта на обвинението, че е управлявал автомобила със скорост по-висока от 58 км/ч. Независимо от гореизложеното и само като допълнение във връзка с възраженията на защитника на подсъдимия относно експертизите по делото следва да се посочи, че въпреки различията в заключенията по извършените по делото общо осем автотехнически и комплексни автотехнически и медицински експертизи, в експертните заключения по всички експертизи, включително и тези, за които защитникът на подсъдимия настоява, че следва да бъдат кредитирани, вещите лица са приели, че в момента, в който подсъдимият е могъл да възприеме пострадалата, когато тя е била осветена от светлините на фаровете на автомобила му /преди да навлезе в платното за движение на ул. „Васил Левски“ в с.Брестница/, подсъдимият е могъл да предотврати удара, ако е предприел действия за спиране на автомобила. Дали в този момент е възникнала опасността за движението и в кой момент точно е възникнала тази опасност, е правен въпрос, решаването на който не от компетентността на вещите лица, а е от компетентността на съда. Освен това, независимо от гореизложеното и само като допълнение във връзка със защитната теза на подсъдимия- че не е могъл да види пострадалата, тъй като било тъмно и отсреща идвала кола, която светела в него, следва да се посочи, че в обясненията си подсъдимият не твърди обстоятелства, които го оневиняват, а такива, които сочат на извършено от него друго нарушение на правилата за движение в причинна връзка с настъпилите общественопасни последици. Според обясненията на подсъдимия той не е съобразил скоростта си с конкретните условия на видимост, за да може да спре пред предвидимо препятствие, каквото се явява пешеходец в населено място, което е нарушение на правилото за движение по чл.20 ал.2 изр.1-во от ЗДвП. Иначе казано, с лансираната в обясненията му защитна теза, подсъдимият иска да черпи благоприятни последици от твърдяно от самия него собствено противоправно поведение. За престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.1 вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, законът, който е действал към датата на извършване на престъплението- 08.12.2018год., е предвиждал наказание лишаване от свобода от две до шест години, като разпоредбата чл.343г от НК предвижда налагането и на задължително кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 7 от НК и факултативно кумулативно наказание лишаване от право по чл.37 ал.1 т. 6 от НК. С измененията на НК обнародвани ДВ бр.67/2023год., разпоредбата на чл.343 ал.1 б. „в“ от НК е изменена, като след това изменение предвиденото за престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ пр.1 от НК наказание лишаване от свобода е от три до осем години. Предвид обстоятелството, че законът, който е бил в сила по време на извършването на престъплението е по-благоприятен за дееца от последвалия закон, съгласно правилата на чл.2 ал.1 и ал.2 от НК следва да се приложи законът, който е бил в сила по време на извършване на престъплението. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Б. Б., първоинстанционният съд правилно отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, продължителността на наказателното производство, която не е по вина на подсъдимия и съпричиняването на престъпния резултат от пострадалата, която е извършила нарушение на правилото за движение по чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като преди да навлезе в платното за движение не се съобразила с приближаващия се автомобил управляван от подсъдимия. Продължителността на наказателното производство, което е образувано на 08.12.2018год., в конкретния случай е смекчаващо обстоятелство, въпреки че първото привличане на подсъдимия в качеството на обвиняем е с постановление от 05.05.2021год., тъй като лекия автомобил собственост на подсъдимия, с който е извършил престъплението, е бил иззет като веществено доказателство по делото още на 08.12.2018год. и до настоящия момент подсъдимият е лишен от възможността да го ползва. Съпричиняването от страна на пострадалата Й. Т. е смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна относителна тежест, тъй като с извършеното от нея нарушение на правилото за движение по чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП пострадалата съществено е допринесла за настъпването на общественоопасните последици от престъплението. Неправилно първоинстанционният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство „признаването на вината“, тъй като видно от материалите по делото в нито един момент след привличането на подсъдимия Б. в качеството на обвиняем до постановяването на присъдата, той не е правил изявления, че признава вината си. В първата инстанция подсъдимият е изразил съжаление за случилото се, но не е признал вината си и не е изразил критично отношение към извършеното от него. Във въззивната инстанция до обявяването на делото за решаване, подсъдимият също не е признал вината си, а отрича да е извършил престъпление. Въззивният съд намира, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия допълнително следва да се отчетат като смекчаващо отговорността обстоятелство установените по делото положителни характеристични данни за личността му. Подсъдимият има завършено висше образование, трайно полага общественополезен труд и е пълноценно вградена в обществото личност. Правилно първоинстанционният е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство наличието на множество административни наказания на подсъдимия по ЗДвП. Видно от справката за нарушител/водач- приложена на л.27-29 от ДП, допълнителен опис-1, подсъдимият е наказван по административен ред за различни нарушения по ЗДвП с 18 бр. влезли в сила наказателни постановления и 17 бр. фишове, като немалка част от тези наказания са за управление на МПС със скорост по-висока от разрешената. Тези наложени на подсъдимия административни наказания го характеризират като недисциплиниран водач, който системно нарушава правилата за движение, поради което това отегчаващо отговорността обстоятелство е с относително голяма тежест, като се съобрази и това, че извършеното престъпление е по транспорта. Изложения от подсъдимия във въззивната инстанция довод, че няма нито една катастрофа не може да промени този извод, тъй като водачите, които системно нарушават правилата за движение, обикновено рано или късно причиняват ПТП с тежки последици, както се е случило и с подсъдимия. Въззивният съд намира, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия допълнително следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство извършеното от подсъдимия нарушение на правилото за движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че е управлявал автомобила си в населено със скорост 58 км/ч, при разрешена максимална скорост 50 км/ч. Това извършено нарушение на правилата за движение в конкретния случай не е в причинна връзка с настъпИ. престъпен резултат и правилно не е включено в обвинението, за което подсъдимият е признат за виновен, но следва да се отчете като отегчаващо обстоятелство. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, въззивният съд намира, че е налице значителен количествен и качествен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но смекчаващите обстоятелства не са многобройни и никое от тях не е изключително, поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК и наказанието на подсъдимия правилно е определено при условията на чл. 54 от НК, въпреки че последното не е посочено изрично нито в диспозитива, нито в мотивите на присъдата. Този пропуск на първоинстанционният съд не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като въпреки, че не го е посочил изрично, от мотивите на присъдата става ясно, че наказанието е определено при условията на чл.54 от НК. Наложеното с присъдата наказание на подсъдимия две години лишаване от свобода е в минималния размер предвиден в закона, който е бил в сила по време на извършването му, съответно е на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и на отегчаващите обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. Това наказание не е явно несправедливо и не са налице основания за намаляването му. При наличие на всички предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно е отложил на това основание изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, като изпитателния срок е определен в минималния предвиден в закона размер. Наложеното с присъдата на основание чл.343г от НК на подсъдимия Б. Б. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, също е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и на отегчаващите обстоятелства и на целите по чл.36 от НК, не е явно несправедливо и не са налице основания за намаляването му. Наказанието на подсъдимия лишаване от право да управлява МПС правилно е определено в по-висок размер от минималния съгласно разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК, тъй като това е необходимо за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, предвид многобройните му административни наказания за нарушения по ЗДвП, които очевидно не са постигнали целения с тях поправителен и превъзпитателен ефект спрямо него. Предвид горното, направеното от защитника на подсъдимия Б. Б. алтернативно искане по време на съдебните прения във въззивната инстанция за намаляване на наложените с присъдата наказания е неоснователно и не следва да се удовлетворява. В частта за веществените доказателства присъдата е правилна. Направеното по време на съдебните прения във въззивната от защитника на подсъдимия Б. Б. искане за намаляване на присъдения на адв.Р. М. адвокатски хонорар за безплатно процесуално представителство и защита на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н. в размер на 10 500 лева е основателно. С оглед предвиденото в закона наказание за престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Б. Б., съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. /ред. ДВ бр.88/2022год./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за защита на частен обвинител по настоящото дело за една инстанция е 1 500 лева, като съгласно чл.13 ал.4 от същата наредба, за защита на повече от едно лице възнаграждението за всяко лице се определя по реда на ал.1. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. /ред. ДВ бр.88/2022год./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В първата инстанция адв.М. е претедирала да й бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., ведно с ДДС и съдът е осъдил подсъдимия да заплати на адв.Р. М. адвокатски хонорар в размер на 10 500 лева. В първата инстанция са проведени десет съдебни заседания, в които са участвали адв.Р. М. или преупълномощения от нея адв.Е. Т.. Като взе предвид гореизложеното, решението на Съда на ЕС от 25.01.2024год. по дело № С-438/2022год. и обстоятелството, че оказаната безплатно адвокатска защита от адв.М. /лично и чрез преупълномощения от нея адв.Т./ на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н. не е изисквала повече усИ. от защитата на един частен обвинител, въззивният съд намира, че размера на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на адв.М. е необосновано висок и следва да бъде намален на 4 200 лева, като не следва да се прилага чл.13 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. /ред. ДВ бр.88/2022год./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това възнаграждение включва 1 500 лева възнаграждение на основание чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. /ред. ДВ бр.88/2022год./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения, 2 000 лева възнаграждение на основание чл.14 ал.2 от същата наредба и 700 лева ДДС, тъй като адм.М. е представила по делото в първата инстанция доказателства, че е регистрирана по ЗДДС. В останалата част за разноските присъдата е правилна и следва да се потвърди. При извършената въззивна проверка на присъдата настоящият състав не намери други основания за отмяна или изменение на присъдата, освен основанията за изменение в посочените части, поради което в останалата част присъдата следва да се потвърди. Адв.Р. М. е представила договори за правна защита и съдействие сключени между нея и частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н., за оказване безплатно адвокатска защита съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата в производството във въззивната инстанция. На съдебните във въззивната инстанция адв.Т., който е преупълномощен от адв.М., претендира на адв.М. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция само на тези частни обвинители. Адвокат Р. Мугафова е изготвила и подала от името на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н. писмено възражение срещу въззивната жалба на защитника на подсъдимия, а във въззивната инстанция адв.Т., като преупълномощен от адв.М., е участвал в едно проведено съдебно заседание, в което е даден ход на делото и е обявено за решаване. Като взе предвид гореизложеното, решението на Съда на ЕС от 25.01.2024год. по дело № С-438/2022год. и обстоятелството, че оказаната безплатно адвокатска защита от адв.М. /лично и чрез преупълномощения от нея адв.Т./ на частните обвинители Л. Н. Н., М. Н. Н., Н. Н. Н., Я. Н. Н. и Г. Н. Н. за производството във въззивната инстанция не е изисквала повече усИ. от защитата на един частен обвинител, въззивният съд намира, че за тази инстанция, на основание чл.189 ал.3 от НПК вр. с чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, подсъдимият Б. Б. следва да бъде осъден да заплати на адв.Р. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева, като не следва да се прилага чл.13 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. /ред. ДВ бр.88/2022год./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определеното за въззивната инстанция възнаграждение на адв.М. в размер на 1 800 лева включва 1 500 лева възнаграждение на основание чл.13 ал.1 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. /ред. ДВ бр.88/2022год./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 300 лева ДДС. Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК и чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд