Решение № 53 от 13.7.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 94/2023 г.

С присъда № 7/27.01.2023 год. постановена по НОХД №1237/2021 Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Х. А. М., със снета по делото самоличност, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ••••••••••, за ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2011 г., в гр. Бургас, действайки в качеството на помагач в съучастие с В.Н.Ч., умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл. 242, ал. 1, буква „д”, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез набавяне на средства, като му предоставил собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито”, с peг. № А... КТ, за да пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери – златни и сребърни изделия, всички на обща стойност 58 970 лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието на Ч. е останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл. 242, ал. 1, буква „д”, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, буква „д”, вр. чл.20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК го ОСЪДИЛ н а ДВЕ ГОДИНИ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И ОСЕМ ДНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на ГЛОБА в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. Със същата присъда съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „ОБЩ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление от 01.11.2011 г. на СлВП и на осн. 64, ал. 1 от НПК с Определение № 52/04.11.2011 г. по ЧНД № 281/2011 г. по описа на СлВС, както и изцяло изтърпяното наказание. На основание чл. 242, ал. 7 от НК предметът на контрабандата – бижутерийни изделия и отливки от злато и сребро, са отнети в полза на държавата с влязла в сила присъда по отношение на В.Н.Ч.. На основание чл. 242, ал. 8 от НК лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Вито“, с рег. № А...КТ, собственост на подсъдимия Х. А. М. и съответстващите му документи, са отнети в полза на държавата с влязла в сила присъда по отношение на В.Н.Ч.. Отделените и приобщени по делото като веществени доказателства – 14 броя разписки за продажба на злато и сребро от Х. М. на В. Ч.; 1 бр. лист с изписани ръкописно платени суми; фактура № 4/27.06.2011 г. от „Заложна къща - БАРБИ” ЕООД, с прикрепен към нея фискален бон; 3 бр. заложни билети с номера № 13409, 13410 и 13411, от 18.08.2011 г., на „София Комерс – заложни къщи” АД; бележка с надпис на турски език – „ALTIN AYAR EVI”, с прикрепен към нея касов бон; 5 бр.договори за заем, с получател Г.Х.М.; 6 бр. магнитни карти, издадени от „РАЙФАЙЗЕН БАНК” на Х. М.; Пълномощно от Х. М., с което упълномощава В. Ч. да ползва и управлява лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС”, с peг. № А.... ВТ, ведно с превод на турски език, извършен от ЕТ „БОНИ-БОНКА ПЕНКОВА” – гр.Бургас и свидетелство за регистрация – част II на лек автомобил марка “Мерцедес Вито В 230 ТД”, с peг. № А... КТ да останат по делото в срока на съхранението му до неговото унищожаване. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Х. А. М., с посочена самоличост, да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 390.79 лева /триста и деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ и по сметката на Окръжен съд – Бургас направените в съдебното производство разноски в размер на 129, 88 лева /сто двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/. Недоволен от присъдата е останал подсъдимият М., който я обжалва чрез своя защитник адв. И. В. от САК. С жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия М.. С писмено допълнение към въззивната жалба се поддържат направените в жалбата оплаквания. Като съществени процесуални нарушения се сочат нарушение на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС и чл.191 от НПК – проведено разследване от некомпетентен орган. На второ място се твърди, че присъдата е постановена на базата на негоден доказателствен материал - обясненията на подс. М. дадени в досъдебното производство под натиск на разследващите и адв. П., за да бъде освободен от ареста, както и показанията на свидетелите - З., М., О., “Е., П., К., И., П., К., дадени в досъдебното производство. На трето място се твърди, че присъдата е постановена на базата на предположения в нарушение на чл.303, ал.3 от НПК. На следващо място се сочи, че съдът е игнорирал незаконосъобразно наличните по делото разписки, от които е видно, че М. е продал златни и сребърни изделия на св. Ч.. Твърди се наличие на противоречие в мотивите към съдебния акт. Предвид изброените съществени нарушения на процесуалните правила се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, която при провеждането на разпоредителното заседание да върне същото на прокурора за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като приетата за установена фактическа обстановка е различна от реално произтичащата от събрания по делото годен доказателствен материал. Твърди се, че при правилен анализ на доказателствата по делото не следва, че подс. М. е предоставил автомобила именно за контрабандно изнасяне през границата на благородни метали. На последно място се навеждат аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид изминалия много дълъг период от време от инкриминираното деяние, наличието на опит и помагачество, както и фактът, че подс. М. е изтърпял ефективно над 2 години лишаване от свобода. Претендира се приложение на чл.55, ал.3 от НК. Поддържат се трите алтернативни искания направени с въззивната жалба - отмяна на присъда и оправдаване на подсъдимиа, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция и като трета алтернатива – изменение на присъдата и приложение на чл.55, ал.3 от НК – да не се налага по- лекото наказание глоба. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас заявява, че поддържа изцяло първоинстанционата присъда, която намира за обоснована, законосъобразна и правилна, а въззивната жалба като необоснована и неоснователна да се остави без уважение. Сочи, че Бургаският окръжен съд в рамките на своята компетентност е изяснил фактическата обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При преценка на същите доказателства, не намира основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото и изцяло я споделя. Намира, че съдът е изготвил мотивите си при спазване разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК, като е посочил какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви доказателства, посочил е от кой факт, какви изводи са направени. Сочи, че при анализа на доказателствата, съдът е отделил особено внимание на свидетелските показания, като ясно и точно е посочил, кои кредитира и кои не, като е разграничил същите от тези дадени пред друг съд, в конкретика пред Военно-окръжен съд-Сливен и изцяло е игнорирал последните с ясни и точни мотиви, съобразявайки се с указанията на ВКС, както и с Решение на Европейския съд по правата на човека по образуваното пред съда дело „М. срещу България“. Сочи, че в другата част, а именно - тези показания, дадени на досъдебното производство, напълно обосновано съдът е посочил, на какво основание ги е кредитирал и най-вече, защо не приема възраженията на защитата, че е следвало същите да бъдат преповторени, съобразявайки се с мотивите на решението на Европейския съд. Поддържа изложеното от Окръжен съд-Бургас. Изразява несъгласие с възражението на защитата, че единствено могат да бъдат кредитирани показанията на митническия инспектор, както и да се приеме огледният протокол и процесуалното действие „образуване на досъдебно производство“, като останалите процесуално-следствени действия да се игнорират. Сочи, че органът на разследване не е съдебен орган, което изключва и приложението на цитираното по-горе решение на съда в Страсбург. Не приема и възражението по отношение несъгласието за кредитиране на показания на свидетели дадени пред съдия на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, т.к. самото присъствие на съдия при провеждане на разпита е максимална гаранция за прозрачността, обективността и безпристрастността на това процесуално-следствено действие. Твърди, че първоинстанционният съд се позовава на свидетелските показания на св. Ч. по отношение на фактите свързани с време, място и механизъм на извършения от него опит за контрабанда, като част от тях игнорира предвид, че не съответстват на останалия доказателствен материал. Сочи, че по отношение на помагаческата дейност на подс. М., имат отношение свидетелските показания на свидетелите В. Ч.а, О. и М., както и обясненията на подс. М. дадени на досъдебното производство в присъствието на неговия защитник. Твърди, че тези обяснения изцяло се припокриват с останалия събран доказателствен материал. Намира, че в посочените по-горе свидетелски показания и обясненията на подсъдимия не се констатират противоречия и логически несъответствия и съвсем правилно са били използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда, като по съдържанието си са напълно годни да обосноват осъдителните изводи на присъдата. Сочи, че същите са депозирани с максимална точност и пълнота, обективни, подробни и убедителни. Твърди, че съставените по делото протоколи не само от формална външна страна отговарят на изискванията на закона, но и са съдържали верни констатации. Сочи, че съдът е обсъдил и обосновал изводите си и със заключенията на назначените и изслушани експертизи и правилно ги е преценил като пълни, точни и отговарящи на всички поставени въпроси. Навежда доводи, че на база приетите фактически положения, първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че подсъдимият Х. А. М. е действал в качеството на помагач в съучастие с В.Н.Ч., като умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез набавяне на средства, като му предоставил и собствения си лек автомобил, за да пренесе през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери, с което е осъществил състав на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Намира, че изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон почиват на вярна интерпретация на доказателствения материал и са направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС, тъй като са налице елементите на престъплението от обективна страна, а анализът на събраните по делото доказателства - преки и косвени сочи, че св. Ч. и подс. М. са действали с общ престъпен умисъл да пренесат през границата на страната процесните вещи, като изпълнителното деяние е осъществено от Ч., активно подпомаган от подс. М.. Твърди, че последният е улеснил извършването на престъплението с даването на лекия си автомобил, набавянето на процесните вещи - злато и сребро, разпределение на ролите между съучастниците в деянието с оглед постигане на пристъпния резултат - пренасяне на стоката през границата на Република България. Сочи, че Окръжен съд-Бургас правилно е приел, че подс. М. е извършил инкриминираната помагаческа дейност при пряк умисъл и предварителен сговор със св. Ч., което обосновава и правния извод в обжалваната присъда за доказано субективно съставомерно поведение по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Атакуваната присъда счита за справедлива, тъй като при определяне на санкцията за извършеното от подс.М. престъпление, първоинстанционният съд се е ръководил от вида и размера на санкцията предвидена в разпоредбата на чл. 242, ал. 1, б. „д“ от НК и съдебната практика за подобен вид престъпления, но и от обстоятелството, че наказателното производство е продължило неоправдано дълго време – в рамките на 13 години, изтърпяната ефективна присъда преди възобновяване на делото в размер на 2 години, 4 месеца и 8 дни, при което най-ниското предвидено наказание за този вид престъпление утежнява положението на подсъдимия, още повече, че това наказание е изтърпяно ефективно и дори подсъдимият е бил условно предсрочно освободен за добро поведение, което както е посочил и Окръжен съд-Бургас, показва постигнато поправяне и завършен корекционен ефект. Намира, че напълно обосновано първоинстанционният съд не е приложил нормата на чл. 55, ал. 3 от НК, т.к. това ще допринесе за оказване на предупредително, възпиращо и превъзпитателно въздействие както върху подсъдимия, така спрямо останалите членове на обществото. Претендира на основание чл. 338 от НПК да се потвърди първоинстанционната присъда изцяло, като законосъобразна, обоснована и правилна. Защитата на подсъдимия - адв. В. заявява, че по никакъв начин текстът на решението на Европейския съюз в Страсбург, нито решението на ВКС – производството, с което е възобновено наказателното производство, не заявяват категорично, че е достатъчно отстранено нарушението само с факта, че делото продължава да се гледа от съдилища с обща компетентност. Твърди, че в самото решение се препраща в неговия § 17 към принципи за военното правораздаване, които включват изисквания за компетентност, независимост и безпристрастност по време на всички етапи от производството, включително и на разследването, не само на съдебния процес. Сочи, че ВКС дава указания делото да се върне на военен прокурор, оттам да отиде на прокурор с обща компетентност, т.е. към окръжна прокуратура и оттам прокуратурата да изпълни своите правомощия по чл. 242 НПК. Намира, че тези процесуални действия преди разделянето, спрямо подс.М. не са имали такава процесуална годност, защото не са извършени от разследващи органи с обща компетентност. Сочи, че са ползвани такива показания - събирани на ДП от некомпетентен военен орган и досъдебната фаза в това производство не съществува, защото не е годно проведена, тъй като изисква подс.М. да е бил привлечен като обвиняем от компетентен орган с обща компетентност, като доказателствата също трябва да са събрани от такъв орган. Счита, че това влияе на провеждането на съдебно следствие пред първата инстанция и на постановената присъда. Намира, че следва да се изключат всички показания и обяснения, които са събрани от военно разследващ орган, обясненията на М., от които той и другите обвиняеми са се отрекли няколко дни след като са дадени. Намира, че първоинстанционният съд неправилно приема, че тези обяснения са не само годни, но и ги кредитира, защото приема, че няма как те да са дадени, ако не са истина, защото между обвиняемите лица не било имало никакъв контакт. По отношение на последното обстоятелство заявява, че контактът между всички обвиняеми е бил адв. П., който е бил и техен адвокат и тези обяснения са дадени с цел те да бъдат освободени от Ареста, като на св.Ч. баща му е починал и за това е била тази бързина, за да присъства на погребението.Твърди, че ВКС при връщане на делото е давал указание да се обърне внимание на това, при какви условия са дадени тези обяснения. Обръща внимание на изказа на подс. М., като заявява, че не е негов. Намира, че неправилно е прието, че тези обяснения се подкрепят от показанията на св. Ч.. Сочи, че показанията на няколко свидетели, които са разпитвани веднъж от прокурор и веднъж от съдия и са ползвани техните показания пред съдия са също негодни, не само защото са дадени пред военен орган, но и защото няма интервали между тях - в секундата, в която свършва разпитът пред прокурор започва пред съдията, става дума за дословно преписване на дадените показания. Не оспорва истинността им, но твърди, че разпитите просто са разписани пред съдията, което не гарантира спазване на процедурата „разпит пред съдия“. По отношение на свидетелите О. и починалият М. твърди, че са хора, които се занимават с претопяване на злато, нямат някакви познания, да се явяват постоянно пред съд, за да направят ясно разликата, как трябва да изглежда един разпит пред съдия. Твърди, че от субективна страна следва да се установи, знаел ли е М., че Ч. ще минава през границата да изнася контрабандни благородни метали, дали му е дал претопените метали, дали му е дал пълномощно, дали му е дал телефон и т.н., но деянието, което е инкриминирано за неговото помагачество е, дали му е предоставил колата именно за тази цел. Счита, че не се доказва по несъмнен начин наличието на всички тези елементи, които от една страна касаят обективната страна – дали умишлено му е предоставил колата и всички други, които касаят субективната страна – дали е знаел, за какво ще се използва колата, което е прието от първоинстанционния съд на базата на предположението. Алтернативно претендира, ако съдът приеме, че е налице виновност, да се приложи чл. 55, ал. 3 НК. Намира, че се касае за опит, че не е съизвършителство, а е помагачество и защо съдът е приел, че не са достатъчни, включително и че сам по себе си периодът не е достатъчен за приложението на чл.55, ал.3 от НК. Моли съда да приеме, че тези три неща в съвкупност, са достатъчни за приложение на чл.55, ал.3 от НК, плюс това, че М. е бил над две години в затвора категорично е в посока, че той по никакъв начин не смята, че ще се размине безнаказано и, че няма да има никакви последствия върху него. Счита, че на този етап налагането на каквато и да е глоба се явява прекомерно засягане на неговите права и е прекомерно тежко наказание. Изразява несъгласие с мотивите на решаващия съд относно предходно осъждане на М. за контрабанда, тъй като същият е реабилитиран за това деяние и би трябвало след като е реабилитиран, да не може никой повече да го обсъжда по никаква причина. Подсъдимият М. в личната си защита поддържа исканията на адв. В.. В последната си дума моли да бъде оправдан. Поддържа и алтернативните искания на адв. В.. Настоящата въззивна жалба е подадена от адв. И. В.- защитник на подс. М., на основание чл.318 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, включително приобщените по реда на чл.283 от НПК, провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Бургаският окръжен съд при стриктно спазване на съответния процесуален ред, е изследвал всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и по време на съдебното следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка: Безспорно е установено по делото, че ВКС с Решение № 97/21.12.2020 г. по н. д. № 336/2020 г., ІІІ н. о., наказателното производство по к. н. д. № 339/2016 г., І н. о., ВКС, е възобновено, като е отменено постановеното по него Решение № 113/24.06.2016 г., както и Решение № 32/08.02.2016 г. по ВНОХД № 28/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд, и потвърдената с него Присъда № 9/15.07.2015 по НОХД № 103/2014 г. по описа на Военен съд – Сливен, в частта, с която Х. А. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, а делото е върнато на Военно-окръжна прокуратура – Сливен за изпълнение на указаното в мотивната част на решението. Решение № 97/21.12.2020 г. на ВКС за възобновяване на наказателното производство е съобразено с решението на ЕСПЧ по образувано пред съда дело „М. срещу България“ /жалба № 1230/17/, станало окончателно на 28.02.2020 г. ЕСПЧ е стигнал до извода, че правото на осъдения М. по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд е било нарушено. При прилагане на стандарта за търсене на най-близкия процесуален ред, в решението върховната инстанция е дала указания след възобновяването делото да бъде изпратено на военния прокурор за упражняване на правомощията по чл. 216, ал. 1 от НПК за отделяне на материалите, отнасящи се до обвинението на М. и последващото им изпращане на прокурор от общата, местно компетентна по общите правила прокуратура, за упражняване на правомощията по чл. 242 – чл. 246 от НПК. В изпълнение на задължителните указания в решението на ВКС, с Постановление от 19.01.2021 г. на прокурор от Военно-окръжна прокуратура – Сливен досъдебното производство е разделено по отношение на Х. А. М. и е изпратено на Окръжна прокуратура – Бургас. Разследването по делото е предявено на М. на 11.06.2021 г. от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, в присъствието на упълномощен защитник. Окръжна прокуратура – Бургас е внесла обвинителен акт на 26.11.2021 г. срещу подсъдимия Х. А. М. с обвинение за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК – за това, че на 18.08.2011 г., в гр. Бургас, действайки в качеството на помагач в съучастие с В.Н.Ч., умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д”, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез набавяне на средства, като му предоставил собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито”, с peг. № А... КТ, за да пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери – златни и сребърни изделия, всички на обща стойност 58 970 лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието на Ч. е останало недовършено по независещи от него причини. Установено е по делото, че подсъдимият Х. А. М., известен с прозвището „К.“, осъществявал трудова и търговска дейност в дружеството „К. ГОЛД“ ЕООД, чийто собственик на капитала бил неговият брат св.А.А.З., регистрирано в Търговския регистър, видно от Удостоверение изх. № 20111007132213/07.10.2011 г. на АВ /л. 38, том 15 от ДП/. Дружеството осъществявало търговска дейност по придобиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, за която в по-късен момент било издадено Удосторение № 4681/20.05.2011 г. за регистрация в МФ на осн. чл. 13, ал. 1 от Валутни закон /л. 88, том 15 от ДП/. Дейността на дружеството пряко се организирала и ръководела от подс.М., независимо, че официално бил упълномощен от св. З. да управлява и представлява дружеството в по- късен момент – с пълномощно рег. № 7207/12.09.2011 г. на Нотариус рег. № 245 на НК /л. 92, том 15 от ДП/. Подсъдимият М. работел в притежавания от дружеството магазин, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник“, Търговски център „Битака“ – нова част, където основно се извършвала търговия на бижутерийни изделия от злато. Подсъдимият се познавал с военнослужещия главен старшина – св. В.Н.Ч. покрай съпругата му – св. В. Я. Ч.а, която стопанисвала магазин за обувки, който бил в непосредствена близост до магазина, в който работел подс.М.. Поради това подс. М. и св.Ч. постепенно се сприятелили. Понякога Ч.и осъществявали съвместни пътувания с осигурен от подсъдимия транспорт до Република Турция за зареждане на стока за магазините /справки за задгранични пътувания на л. 3, л. 21, том 12 от ДП/, включително с регистриран на 07.12.2010 г. на името на подс.М. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № А...КТ /справка от Сектор „ПП“ – Бургас на л. 5, том 15 от ДП/. Подсъдимият М. от своя страна изкупувал злато в страната ни и го изнасял в Република Турция, където го препродавал на по-висока цена. Изкупуването осъществявал и посредством обяви във вестник „Ало Бургас“ /л. 111-112, том 15 от ДП/. Пътуванията до Репубика Турция се реализирали с осигурен от подс. М. транспорт и в тях участвали лица, които на границата разпределяли помежду си количествата благороден метал до разрешения без деклариране размер – 60 грама, а с получените от продажбата в Турция парични суми закупували нови бижутерийни изделия от злато, които заедно с останалата част от парите били връщани обратно в Република България, отново разпределени през границата до неподлежащия на деклариране размер /така напр. справка от ГД „Гранична полиция“ на л. 98, том 12 от ДП; показанията на св. А.О.М. пред съда; показанията на св. Е.Р. З.ев на л. 9, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК; показанията на св.И.И.И. от 09.09.2011 г., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; обясненията на подс. М. на гърба на л. 263 горе от НОХД № 1237/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас и на л. 40, том 2 от ДП, приобщени на осн. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК/. В хода на така развиваната дейност подс. М. бил осъден по НОХД № 53/2009 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в сила от 18.05.2009 г., за пренасяне през границата на страната на стоки и предмети за търговски цели в големи размери без знанието и разрешението на митниците, т. е. укрити и недекларирани. Въпреки това, продължил да осъществява дейността си. За да изкарва допълнителни доходи извън трудовата си заетост като военнослужещ, св. Ч. се присъединил към дейността на подс.М., като участвал в намирането и изкупуването на изделия от благороден метал в страната ни /от заложни къщи, от фирма „Тавекс“/, участвал в претопяването им във вид на кюлчета и реализирал пътувания до Република Турция за изнасянето и продажбата им на борсата на „Капалъ чарши“ в Истанбул /показанията на свидетеля по чл.118, ал. 1, т. 1 от НПК Ч. в съчетание с показанията на св. С.Ю. О. пред съдия от 01.11.2011 г. по протокол на л. 26, том 4 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и с обясненията на подс. М. на л. 40, том 2 от ДП, приобщени на осн. чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК/. За целта подс.М. издал на св. Ч. пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 11351/29.12.2010 г. на Нотариус рег. № 245 на НК /л. 96, том 1 от ДП/ да ползва и управлява, безсрочно и многократно, в страната и чужбина /включително и на територията на Република Турция/ собствения му лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № А...КТ /тип микробус/. В пълномощното било изрично вписано, че всеки риск и отговорност, свързани с управлението на МПС, са за сметка на упълномощеното лице. С посочения автомобил св. Ч. осъществил пътувания до Република Турция и обратно на 01.02.2011 г., 18.02.2011 г., 02.03.2011 г., 03.06.2011 г., а той и св. Ч.а заедно – на 23.06.2011 г. и 22.07.2011 г. /задгранична справка на л. 3, том 12 от ДП/, като в рамките на тези пътувания пет-шест пъти изнесъл злато контрабандно в Република Турция, посредством предоставения му от подс. М. автомобил. По установен по делото начин през периода преди инкриминираната дата в гр. Бургас подс. М. снабдил св. Ч. със златни и сребърни изделия, както следва: Свидетелят М.Ж. М. притежавал магазин за продажба на златна и сребърна бижутерия, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „И.“, РУМ „В.“, ет. 2. През първата половина на месец август 2011 г. М. имал закупена златна бижутерия, която предал на св. С.Ю. О., който я претопил с калъп. В резултат на това се получил златен слитък с размери 6, 5 х 3 см, с дебелина 0, 8 см, 13, 6 карата, с тегло 190, 20 грама, който продал на подс. М.. Подсъдимият белязал златния слитък, като надраскал върху него знак под формата на четири „хххх“ и го предал на св. Ч.. На 17.08.2011 г. подс. М. и св. Ч. отишли в златарското ателие на св. С.Ю. О., намиращо се в гр. Бургас, ул. „М.Г.“ № 11, където св. О. претопил в същия ползван от него калъп носените от подс. М. златни и сребърни бижутерийни изделия. Получените слитъци от злато и сребро, както следва златен слитък с размери 7x3, 8 см, с черно петно в основата, с тегло 654, 58 грама, 13, 7 карата; златен слитък с размери 7x3, 8 см, с тегло 638, 12 грама, 14 карата; сребърен слитък с тегло 432, 60 грама, проба 90, 3%; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 458 грама, проба 91%; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 525, 80 грама, проба 91, 2%; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 4 см и дебелина 1 см, с тегло 217, 5 грама, проба 90%; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 8 см, с тегло 347, 50 грама, проба 90, 4%, св. О. предал на подс. М. и св.Ч.. Свидетелят О. им върнал носените от подс. М. сребърни конекторни пъпки с тегло 1 183, 75 грама, проба 78, 4%, които отказал да претопи, тъй като при процеса на преработването им се отделяли отровни изпарения. Подсъдимият М. предал на св. Ч. и следните бижута – златна гривна с тегло 19, 07 грама и дължина 17, 5 см, 18 карата; златен медальон с фигурка на две човечета, с тегло 3, 67 грама, кръгъл, с диаметър 1, 7 см, 17, 6 карата; златен медальон с надпис „ANDREA 26-11-80”, с тегло 5, 89 грама, размери 2/1, 5 см, 18 карата; златен синджир, с марка „750”, с тегло 16, 75 грама, 17, 3 карата; златен синджир, с тегло 11, 00 грама, 18 карата; златен синджир, с кръст, буква „Л” и медальон с формата на остров „Сицилия”, с тегло 22, 62 грама, 18 карата; златен синджир, с тегло 7, 83 грама, 18 карата; златен дамски пръстен с тегло 11, 10 грама, 18, 1 карата; чифт златни обеци, смачкани, с тегло 1, 70 грама, 18, 3 карата; чифт златни обеци - разглобени, с тегло 3, 04 грама, 18 карата; златен медальон с формата на правоъгълник, тегло 2, 60 грама, 15, 1 карата; златен медальон с формата на конска глава, с тегло 1, 54 грама, 19, 5 карата; златен обков за камъче, с тегло 0, 07 грама, 8, 1 карата. След като на 17.08.2011 г. св. Ч. получил от подс. М. горепосочените златни и сребърни изделия, отливки и конекторни пъпки, разпределил и опаковал в шест пакета с кафява хартия, които облепил с кафяво тиксо. Пакетите с метал поставил във фабричната кухина, в която е разположена акумулаторната батерия под шофьорската седалка в купето на предоставения му от подс. М. лек автомобил с рег. № А...КТ. Свидетелят Ч. организирал за следващия ден пътуване до Турция с така предоставения в гр. Бургас и подготвен автомобил, като се уговорил с него да пътуват св. В. Я. Ч.а и св. Е.Р. З.ев – втори братовчед на подс. М.. За целта на посещението в РТурция освен автомобила, подс. М. предоставил на св. Ч. и телефон със СИМ карта с №.., регистрирана във Виваком на името на посдсъдимия /справка от оператора на л. 27, том 13 от ДП/, посредством която двамата да осъществяват комуникация по време на пътуването на св. Ч. в РТурция. От справка от мобилен оператор Мтел се установява, че св. Ч. е бил абонат на оператора с номера.., .. и.... /л. 62, том 13 от ДП/, като е ползвал тел. номер.., от който до 14.08.2011 г. е имал интензивна комуникация с предоставения му за ползване от подс. М. тел. номер.. /л. 27-29, том 13 от ДП/. На 18.08.2011 г. св. Ч. потеглил от гр. Бургас за Република Турция с управляваното от него МПС с рег. № А...КТ с поставените в акумулаторното отделение пакети залато и сребро. По предварителната договорка с него в автомобила пътували съпругата му св. Ч.а и св. З.ев, за да закупят от РТурция стоки за магазините си. Около 04, 00 часа на същата дата св. Ч. достигнал границата на ГКПП Малко Търново, по трасе за обработка на изходящи автомобили от Република България за Република Турция. На смяна в това време бил свидетелят К.М.П. – старши инспектор на Митнически пункт – Малко Търново. Митническият служител запитал свидетелите Ч., Ч.а и З.ев дали имат стоки или валутни ценности за деклариране, на който въпрос и тримата дали отрицателен отговор. Междувременно, във връзка с постъпила оперативна информация от РДВР – Бургас /понастоящем ОДМВР/, било разпоредено на св. Н.В.Е. – инспектор в Гранично полицейско управление – Малко Търново, да бъде извършена проверка на лек автомобил с рег. № А...КТ за незаконно изнасяна стока /показания на св. Е. на л. 20 от НОХД № 1237/2021 г. на БОС и показания на л. 2, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/. В тази връзка св. Е. изготвил и подал до св. К.П. Искане № 22/18.08.2011 г. за извършване на щателна митническа проверка на лек автомобил с рег. № А...КТ – с вписана в искането цел на проверката да се търси недекларирана валута, акцизна стока и благородни метали /л. 29, том 14 от ДП/. На това основание управляваният от св. Ч. автомобил бил селектиран за извършване на щателна митническа проверка и въведен в предвиденото за това хале. В хода на проверката, извършена от св. К.П., съвместно с колегите му – свидетелите М.Г.К. и И.И.И., били открити укритите в акумураторното отделение на автомобила пакети, съдържащи злато и сребро. С оглед на направените констатации от щателната митническа проверка бил съставен Протокол за извършена щателна митническа проверка № 1178/18.08.2011 г. /л. 91, том 1 от ДП/, АУАН № 721/18.08.2011 г. /л. 86, том 1 от ДП/, като с Разписка № 00577 /л. 88, том 1 от ДП/ била задържана недекларираната стока. С разписка № 00578 /л. 89, том 1 от ДП/ бил задържан автомобил рег. № А...КТ, собственост на подс. М.. За случая бил уведомен разследващ полицай при Районно управление – Малко Търново, който извършил на място оглед на лекия автомобил с укритите предмети, обективиран в проктокол за оглед на местопроизшествие от 18.08.2011 г. /л. 78-83, том 1 от ДП/, ведно с фотоалбум. С приемо-предавателен протокол от 18.08.2011 г. /л. 84, том 1 от ДП/ задържаните от митническите власти лек автомобил и недекларирана стока, както и изготвените от митническите органи документи били предадени на разследващия полицай. Извършени били два огледа на веществените доказателства и изготвени съответни протоколи от 25.08.2011 г. /л. 2, том 7 от ДП/ и от 11.10.2011 г. /л. 13, том 70 от ДП/, и фотоалбуми към тях. В 07.58.49 ч. на 18.08.2011 г. св. Ч. се свързал от ползвания от него телефонен номер.. с телефоннен номер 0878347302, ползван от посдс. М., записан в телефонния указател на свидетеля под името „К..2“ и го уведомил, че е задържан на митницата /заключение от 09.12.2011 г. на техническа експертиза на телефони, на л. 19, том 11 от ДП, изготвено от Х.Б., приобщено към доказателствата по делото по реда на чл. 282, ал. 2 от НПК/. Предоставената му от подс. М. СИМ карта с номер.. с телефона, в който била поставена, предал на св. Ч.а, която го прибрала в чантата си, за да не бъде иззет. С протокол за доброволно предаване от 18.08.2011 г. /л. 97, том 1 от ДП/ св. Ч.а предала ползваните от нея и св. Ч. 2 бр. мобилни телефони марка „Нокия“, ведно със СИМ карти в тях. От заключението на посочената по-горе техническа експертиза на тези два телефонни апарати със СИМ карти /л. 19, том 11 от ДП/ се установява, горепосоченото обстоятелство че на 18.08.2011 г. в 07: 58: 49 ч. е звъняно от телефона на Ч. на подс. М. на номера, записан в телефонния му указател под името „К..2“. Подсъдимият М. се свързал със св. Д.С.П. /негова позната/, която чрез св. Р.К.К. да повлияе на наблюдаващия прокурор от БОП по образуваното по случая досъдебно производство, преди изпращането и приемането му по подследственост от Военно-окръжна прокуратура – Сливен. За целта подсъдимият предложил да даде 20 000 лева. /показанията на св. П. от 03.11.2011 г. на л. 43, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и показанията на св. К. от 16.02.2012 г. на л. 48, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/. От изготвените по делото експертно заключение от 10.10.2011 г. на химическа експертиза от С.Д. /л. 9-10, том 10 от ДП/ и експертно заключение от 31.10.2011 г. на оценъчна експертиза от Г.Г€ /л. 13-16, том 10 от ДП/, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 282, ал. 2 от НПК, се установява, че веществените доказателства /процесните злата, сребра, подробно описани в експертното заключение/ предмет на експертизата, представляват златни и сребърни изделия, както следва: златна гривна с тегло 19, 07 грама и дължина 17, 5 см, 18 карата, на стойност 823 лева; златен медальон с фигурка на две човечета, с тегло 3, 67 грама, кръгъл, с диаметър 1, 7 см, 17, 6 карата, на стойност 155 лева; златен медальон с надпис „ANDREA 26-11-80”, с тегло 5, 89 грама, с размери 2/1, 5 см, 18 карата, на стойност 254 лева; златен синджир, с марка „750”, с тегло 16, 75 грама, 17, 3 карата, на стойност 695 лева; златен синджир, с тегло 11, 00 грама, 18 карата, на стойност 476 лева; златен синджир, с кръст, буква „Л” и медальон с формата на остров „Сицилия”, с тегло 22, 62 грама, 18 карата, на стойност 977 лева; златен синджир, с тегло 7, 83 грама, 18 карата, на стойност 338 лева; златен дамски пръстен с тегло 11, 10 грама, 18, 1 карата, на стойност 482 лева; чифт златни обеци, смачкани, с тегло 1, 70 грама, 18, 3 карата, на стойност 75 лева; чифт златни обеци - разглобени, с тегло 3, 04 грама, 18 карата, на стойност 131 лева; златен медальон с формата на правоъгълник, с тегло 2, 60 грама, 15, 1 карата, на стойност 94 лева; златен медальон с формата на конска глава, с тегло 1, 54 грама, 19, 5 карата, на стойност 72 лева; златен обков за камъче, с тегло 0, 07 грама, 18, 1 карата, на стойност 3 лева; златен слитък с размери 7x3, 8 см, с черно петно в основата, с тегло 654, 58 грама, 13, 7 карата, на стойност 21 523 лева; златен слитък с размери 7x3, 8 см, с тегло 638, 12 грама, 14 карата, на стойност 21 441 лева; златен слитък с размери 6, 5 х 3 см, с дебелина 0, 8 см, с надпис “ХХХХ”, с тегло 190, 20 грама, 13, 6 карата, на стойност 6 208 лева; сребърен слитък с тегло 432, 60 грама, проба 90, 3%, на стойност 714 лева; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 458 грама, проба 91%, на стойност 756 лева; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 525, 80 грама, проба 91, 2%, на стойност 868 лева; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 4 см и дебелина 1 см, с тегло 217, 5 грама, проба 90%, на стойност 359 лева; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 8 см, с тегло 347, 50 грама, проба 90, 4%, на стойност 573 лева; сребърни контакторни пъпки в неразтопен вид, с тегло 1 183, 75 грама, проба 78, 4%, на стойност 1953 лева; всички на обща стойност 58 970 лева. Оценката е дадена от вещото лице Генов към датата на осъществяване на деянието. От изготвената по делото на 12.10.2011 г. автотехническа оценъчна експертиза от Веселин Гяуров /л. 2-3, том 10 от ДП/, приобщена по делото по съответния процесуален ред, се установява, че към датата на инкриминираното деяние стойността на предоставения от подс. М. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № А...КТ е в размер на 5 700 лева. С протокол от 01.11.2011 г., след предварително разрешение по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК с Определение № 45/27.10.2011 г. по ЧНД № 268/2011 г. /л. 1 – 6, т. 6 от ДП/, от златарското ателие на св. О., находящо се в гр. Бургас, ул. „М.Г.“ № 11, е бил иззет метален калъп „чепе“ с дръжка с надпис „Raj 100“. От протокол за оглед на веществени доказателства от 26.01.2012 г., ведно с фотоалбум /л. 51, том 8 от ДП/ се установява съвпадение на калъпа с процесните контрабандни слитъци, получени от излятите в него при претопяването от св. О. злато и сребро. С Присъда № 9/15.07.2015 г. постановена по НОХД № 103/2014 г. по описа на Военен съд – Сливен св. Ч. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.18, ал. 1 от НК – за това, че на 18.08.2011 г., към 04, 00 часа, на ГКПП – гр.Малко Търново, като извършител, умишлено улеснен от Х. М., направил опит да пренесе през границата на страната стоки и предмети за търговски цели в големи размери – златни и сребърни изделия на обща стойност 58 970 лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя причини. Присъдата е потвърдена в тази част с Решение № 32/08.02.2016 г. по ВНОХД № 28/2015 г. по описа на Военно- апелативен съд, което въззивно решение е потвърдено с Решение № 113/24.06.2016 г. по КНД № 339/2016 г. по описа на ВКС, когато и присъдата е влязла в сила. От справка за съдимост /л. 253 от НОХД № 1237/2021 г. на БОС/ се установява, че към инкриминираната дата 18.08.2011 г. подс. Х. М. е бил осъждан по НОХД № 390-07Р/2007 г. по описа на Районен съд – Бургас, в сила от 14.02.2007 г., за извършено на 07.10.2005 г. престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години. След това е бил осъждан по НОХД № 53/2009 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в сила от 18.05.2009 г., за извършено на 06.08.2008 г. престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ от НК на пробация и глоба в размер на 5 000 лева. От справката и от изпълнителна преписка /л. 129-139 от НОХД № 1237/2021 г./ се установява, че по отменената с решението на ВКС Присъда № 9/15.07.2015 г. по НОХД № 103/2014 г. на Военен съд – Сливен, с която на подс. М. е било наложено наказание три години лишаване от свобода, подсъдимият е изтърпял фактически две години четири месеца и осем дни, тъй като е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от седем месеца и двадесет и два дни с Определение № 244/19.10.2018 г. по ЧНД № 888/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в сила от 29.10.2018 г. Обосновано съдът е заключил, че така изложената фактическа обстановка се подкрепя от наличните доказателства, които са процесуално годни за изясняване на релевантните за обвинението факти. Правилно съдът е приел, че възражението на защитата, че всички процесуално-следствени действия в досъдебното производство са извършени от некомпетентен орган в нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, включително и привличането на Х. М. като обвиняем и разпита му в това качество, е неоснователно и не може да бъде споделено, тъй като органите на военното досъдебно производство не са поставени в предметния обхват на решението на ЕСПЧ, по силата на което наказателното производство по отношение на М. е било възобновено. Решението на ЕСПЧ касае само съдебните органи от инстанциите по същество, поради което и в негово изпълнение и според задължителните указания в решението на ВКС, досъдебното производство е разделено по отношение на Х. А. М. и е изпратено на общата местно компетентна по общите правила Окръжна прокуратура – Бургас за внасяне на обвинителен акт в местно компетентния по чл. 36, ал. 1 от НПК Окръжен съд – Бургас. Досъдебното производство представлява подготвителната фаза на съдебния процес. Окончателното обвинение се съдържа в обвинителния акт, който определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт, както и органът, който го е формулирал. Правилно съдът е посочил, че обвинителният акт е връчен на подсъдимия и той е имал възможност да разбере, за какво престъпление е предаден на съд и според това да организира защитата си, включително да даде обяснения пред съдебния състав, т. е. всички негови права и законни интереси са били защитени. В настоящия казус компетентният орган е Окръжна прокуратура – Бургас, която е общата местно компетентна по общите правила прокуратура, упражнила правомощията по чл. 242 – чл. 246 от НПК, съобразно указанията на върховната инстанция в решението за възобновяване на наказателното производство по отношение на М.. Правилна е констатацията и заключението, че Окръжна прокуратура – Бургас е независима и безпристрастна, поради което не е налице нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, като изложеното респективно има значение при преценката за годността на доказателствата, събрани в хода на ДП, които съобразно разпоредбата чл. 217а от НПК след разделянето им запазват процесуалната си стойност по разделеното, прието по подследственост от БОП дело и имат процесуална валидност, и поради това няма пречка да бъдат ценени при формиране на вътрешното убеждение на съда. Производството пред съда се третира като същностно наказателно производство, като съдебната фаза е централна в наказателния процес и в нея са гарантирани правата на подсъдимото лице при новото съдебно разглеждане на делото. Неоснователно е и възражението на защитата, касаещо годността на процесуално-следствените действия по разпитите на свидетели пред военен съдия на досъдебното производство, проведени по реда на чл. 223 от НПК. Законът е предвидил, че в тези случаи делото не се предоставя на съдията, а след като съдията не е запознат със събраните доказателства и изобщо не участва по съществото на делото, той не би могъл да формира становище по вина и отговорност, откъдето следва, че не би могъл да се счита заинтересован или предубеден от изхода на делото, поради което не е налице проведено следствено действие пред зависим или пристрастен съдия/съдебен орган в предметния обхват на решението на ЕСПЧ. Решаващият съд при първоинстанционното разглеждане на делото не е приобщил нито по искане на страните, нито по служебен почин, по реда на чл. 279 и чл. 281 от НПК гласни доказателства, събрани в хода на предходни съдебни следствия от зависими и небезпристрастни съобразно решението на ЕСПЧ съдебни органи по отношение на обвинението на подс. М.. Съдът правилно е посочил, че процесуално негодни да послужат за установяване на доказателствени факти са приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК обяснения в протокол за разпит от 05.12.2011 г. на л. 20, том 2 от ДП, дадени пред защитник от В. Ч. в качеството му на обвиняем /в настоящото производство свидетел по чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК/, поради което съдът, макар и недопустимо да ги е приобщил, ги е изключил от доказателствената съвкупност и не ги е използвал за установяването на възприетата фактическа обстановка, въз основа на която е основал и изводите си по правото. Същите не са депозирани пред съдия, поради което по отношение на тяхното прочитане не са налице предпоставките на чл. 281, ал. 2 от НПК, доколкото по този процесуален ред могат да бъдат приобщени само обяснения на обвиняем пред съдия, което представлява гаранция за свободното им депозиране без външно въздействие и влияние на други фактори. Не са налице и предпоставките за огласянето им по реда на ал. 4 на чл. 281 от НПК, тъй като този ред важи само за депозирани свидетелски показания, каквито те не са, тъй като са дадени в друго процесуално качество. Изложените фактически обстоятелства съдът правилно е приел за установени от следните събрани по делото, проверени и кредитирани писмени доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие от 18.08.2011 г. /л. 78-83, том 1 от ДП/, ведно с фотоалбум; Приемо- предавателен протокол от 18.08.2011 г. /л. 84, том 1 от ДП/; Искане № 22/18.08.2011 г. за извършване на щателна митническа проверка на лек автомобил с рег. № А...КТ /л. 29, том 14 от ДП/; Акт за установяване на административно нарушение № 721/18.08.2011 г. /л. 86-87, т. 1 от ДП/; Разписка № 00577 и Разписка № 00578 за митническо задължение /т. 1, л. 88, 89/; Протокол за щателна митническа проверка № 1178/18.08.2011 г. /т.1, л. 91/; Протокол за личен обиск № 56/18.08.2011 г. /т. 1, л. 92/; копия от лични карти /т. 1, л. 93-95/; Пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 11351/29.12.2010 г. на Нотариус рег. № 245 на НК за управление на процесния автомобил /л. 96, том 1 от ДП/; Протокол за доброволно предаване от 18.08.2011 г. на 2 бр. мобилни телефони марка „Нокия“ /л. 97, том 1 от ДП/; Приемо-предавателен протокол /т. 1, л. 107/; Протокол за доброволно предаване от 24.08.2011 г. /т. 1, л. 131/; Протокол за претърсване и изземване от 18.08.2011 г. /т. 1, л. 110-113/; Приемо- предавателен протокол от 19.08.2011 г./т. 1, л. 128/; Протокол от 01.11.2011 г. за претърсване и изземване на калъп /л. 1 – 6, т. 6 от ДП/; Протокол за оглед на веществени доказателства от 26.01.2012 г., ведно с фотоалбум /л. 51, том 8 от ДП/; Протокол за оглед на веществени доказателства от 25.08.2011 г., ведно с фотоалбум /л. 2, том 7 от ДП/; Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.10.2011 г., ведно с фотоалбум /л. 13, том 70 от ДП/; Удостоверение изх. № 20111007132213/07.10.2011 г. на АВ /л. 38, том 15 от ДП/; Удосторение № 4681/20.05.2011 г. за регистрация в МФ на осн. чл. 13, ал. 1 от Валутния закон /л. 88, том 15 от ДП/; Пълномощно рег. № 7207/12.09.2011 г. на Нотариус рег. № 245 на НК /л. 92, том 15 от ДП/; справки за задгранични пътувания /л. 3, л. 21, том 12 от ДП/; справка от Сектор „ПП“ – Бургас /л. 5, том 15 от ДП/; кореспонденция с вестник „Ало Бургас“ /л. 111-112, том 15 от ДП/; справка от ГД „Гранична полиция“ /л. 98, том 12 от ДП/; справки от мобилен оператор Виваком /л. 27, том 13 от ДП и л. 27-29, том 13 от ДП/; справка от мобилен оператор Мтел /л. 62, том 13 от 11 ДП/; Присъда № 9/15.07.2015 г. постановена по НОХД № 103/2014 г. по описа на Военен съд – Сливен, Решение № 32/08.02.2016 г. по ВНОХД № 28/2015 г. по описа на Военно-апелативен съд, Решение № 113/24.06.2016 г. по КНД № 339/2016 г. по описа на ВКС /папка № 5 от ДП/; Решение № 97/21.12.2020 г. по н. д. № 336/2020 г., ІІІ н. о., ВКС /папка № 6 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия /л. 253 от НОХД № 1237/2021 г. на БОС/; изпълнителна преписка и определение по ЧНД за УПО на подсъдимия /л. 129 – л. 139 от НОХД № 1237/2021 г. на БОС/; както и от отделените и приложени като веществени доказателства писмени доказателства – пълномощно от Х. М., с което упълномощава В. Ч. да ползва и управлява лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС” с peг. № А.... ВТ /преповторено един път като писмено доказателство, втори път като ВД/, ведно с превод на турски език, извършен от ЕТ „БОНИ-БОНКА ПЕНКОВА” – гр. Бургас и свидетелство за регистрация – част II на лек автомобил марка “Мерцедес Вито В 230 ТД”, с peг. № А... КТ. Правилно съдът е заключил, че отделените като веществени доказателства 14 броя разписки за продажба на злато и сребро от Х. М. на В. Ч. не са определящи по отношение на обвинението – поради ирелевантността за престъпната съставомерност на факта, чия е собствеността на контрабандната стока. Приложените към делото веществени доказателства, приобщени чрез отделянето им с Постановление от 19.01.2021 г. на прокурор от Военно- окръжна прокуратура – Сливен – 1 бр. лист с изписани ръкописно платени суми; фактура № 4/27.06.2011 г. от „Заложна къща - БАРБИ” ЕООД, с прикрепен към нея фискален бон; 3 бр. заложни билети с номера № 13409, 13410 и 13411, от 18.08.2011 г., на „София Комерс – заложни къщи” АД; бележка с надпис на турски език – „ALTIN AYAR EVI”, с прикрепен към нея касов бон; 5 бр. договори за заем, с получател Г.Х.М.; 6 бр. магнитни карти, издадени от „РАЙФАЙЗЕН БАНК” на Х. М., са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство. При установяването на фактическата обстановка съдът правилно е кредитирал в пълнота експертните заключения, както следва: от 10.10.2011 г. на химическа експертиза от С.Д. /л. 9-10, том 10 от ДП/, от 31.10.2011 г. на оценъчна експертиза от Г.Г€ /л. 13-16, том 10 от ДП/, от 12.10.2011 г. на автотехническа оценъчна експертиза от Веселин Гяуров /л. 2-3, том 10 от ДП/, от 09.12.2011 г. на техническа експертиза на телефонни апарати със СИМ карти на Х.Б. /л. 14-22, том 11 от ДП/, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 282, ал. 2 от НПК, предвид обективността и професионалното им изготвяне, при изпълнение на всички законови изисквания за това и относими към обвинението на подс. М.. Обосновано съдът е приел, че приетата фактическа обстановка се подкрепя и от следните гласни доказателства: От показанията на св. Е.Р. З.ев /втори братовчед на подс. М./ пред съда се уставяват фактите по съвместното му пътуване със свидетелите Ч. и Ч.а и случилото се на митническия пункт на инкриминираната дата. От приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК негови показания, дадени на досъдебното производство пред съдия - протокол на л. 9, том 4 от ДП, се съдържат данни, че са били осъществявани пътувания до Репубика Турция с осигурен от подс. М. транспорт и участие на лица в пътуванията за пренасяне през границата до разрешения без деклариране размер на негови златни предмети и парични суми от продажбата им в РТурция. Досежно възражението на защитата за процесуалната годност на показанията на свидетеля по реда на чл. 233 от НПК, които дословно възпроизвеждат показанията му, депозирани преди това пред органа на досъдебното производство, в разпита си пред окръжния съд св. З.ев е изяснил начина на провеждането на разпита му пред съдия. Същият е заявил, че е разпитван в Бургаския съд, като му е проведен надлежен разпит пред съдия, в хода на който той е възприел агресивно поведение от страна на водещия разследването. В този смисъл съдът правилно е приел, че са били спазени процесуалните правила при провеждане на разпита на този свидетел по реда на чл. 233 от НПК и протоколът, в който е обективиран, представлява годно доказателствено средство. От показанията на св. А.О.М. /първи братовчед на подс. М./ пред съда се установява обстоятелството, че с процесния автомобил „Мерцедес“ са били осъществявани пътувания до Истанбул, РТурция, свързани с дейността на подс. М. с изкупуване и продажба на злато. От депозираните пред съда показания от свидетеля по чл. 118, ал. 1, т.1 от НПК А.А.З. /брат на подс. М./ се установява, че процесният автомобил „Мерцедес Вито“ е единственият от всички останали собствени на подс. М. и на фирмата МПС, предоставен с пълномощно и с ключовете на св. Ч., за да пътува с него в РТурция. В преобладаващата им част показанията на този свидетел са насочени в подкрепа на тезата на подс. М. за начина, по който като обвиняем е дал обяснения пред защитник в досъдебното производство. От показанията на починалия сидетел М.Ж. М., депозирани в досъдебното производство пред съдия по протокол от 01.11.2011 г. на л. 30, том 4 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. последно от НПК, се установява, че същия имал закупена златна бижутерия, която предал на св. С.Ю. О., който я претопил в калъп. В резултат на това се получил златен слитък с размери 6, 5 х 3 см, с дебелина 0, 8 см, 13, 6 карата, с тегло 190, 20 грама, който през август 2011 г. продал на подс.М.. Този е единият от откритите в процесния автомобил слитъци, белязн със знак под формата на четири „хххх“. От показанията на св. С.Ю. О., депозирани в хода на съдебното следствие и тези пред съдия от 01.11.2011 г. по протокол на л. 26, том 4 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, се потвърждават данните от показанията на св. М., че в началото на месец август 2011 г. е претопил дадено му от М. злато в процесния слитък с размери 6, 5 х 3 см, с дебелина 0, 8 см, 13, 6 карата, с тегло 190, 20 грама, който по-късно М. продал на подс. М. и бил открит в управляния от Ч. процесен автомобил. От тези свидетелски показания се установява също, че в средата на месец август 2011 г. О. претопил златни и сребърни бижутерийни изделия, донесени от подс. М. в златарското му ателие, в резултат на което се получили процесните открити в предоставения на св. Ч. автомобил – златен слитък с размери 7x3, 8 см, с черно петно в основата, с тегло 654, 58 грама, 13, 7 карата; златен слитък с размери 7x3, 8 см, с тегло 638, 12 грама, 14 карата; сребърен слитък с тегло 432, 60 грама, проба 90, 3%; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 458 грама, проба 91%; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 525, 80 грама, проба 91, 2%; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 4 см и дебелина 1 см, с тегло 217, 5 грама, проба 90%; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 8 см, с тегло 347, 50 грама, проба 90, 4%. Свидетелят О. не претопил занесените му от подс. М. сребърни конекторни пъпки с тегло 1 183, 75 грама, проба 78, 4% и ги върнал в този вид, в който били открити при щателната митническа проверка на автомобила на подс. М.. В този случай подс. М. бил придружен до ателието при претапянето на горепосоченото злато и средбро от св. Ч.. Правилна е преценката на съда, че от относимите в показанията на свидетеля данни са и тези: за впечатлението му, че св. Ч. е работник на подс. М.; че подс. М. многократно е претапял при него изделия от благороден метал във вид на кюлчета, като св. Ч. е присъствал при претапянето в ателието му два-три пъти; знание, че подс. М. /“К.“/ и св. Ч. се занимават с изкупуване на благородни метали – злато и сребро, което изнасят незаконно за Република Турция, което му било споделено лично от подс. М.; че поставянето на знаци под формата на белези и инициали върху слитъците е с цел всеки да си разпознава при износа неговото количество претопено във формата на кюлче злато, като подс. М., неговите работници, както и св. Ч. му носели злато за претапяне във вид на стари накити, парчета от стари накити, както и носени накити, но изглеждащи като нови. Досежно възражението за процесуалната годност на показанията на свидетеля С.Ю. О. по реда на чл. 233 от НПК, които дословно възпроизвеждат показанията му, депозирани преди това пред органа на досъдебното производство, в разпита му в хода на съдебното следствие св. О. е изяснил начина на провеждането на разпита му пред съдия – бил е разпитван цял ден от сутринта по светло до вечерта до тъмно, от прокурор и съдия поотделно, първо го е разпитвал прокурорът, а след това чакал два, три, пет часа и военен съдия го е разпитвал пак наново за същото, като на разпита пред съдия са присъствали служители и секретарка. Безспорно посоченият от свидетеля начин на провеждане на разпита му пред съдия се явява съобразен с процесуалните правила, поради което съдът правилно е преценил, че протоколът, в който е обективиран, представлява годно доказателствено средство. Освен това, пред решаващия съд св. О. е потвърдил, че така дадените от него показания по реда на чл. 233 от НПК са напълно достоверни и няма какво друго да добави. Свидетелят Ч., разпитан на осн. чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК, е изяснил фактите, свързани с времето, мястото, и механизма на извършения от него опит за контрабанда. Изяснил е приятелските си отношения с подс. М. от Битака, както и дейността си по изкупуване /от заложни къщи и фирма „Тавекс“/, претопяване на изделия от благородни метали, които 5-6 пъти преди случая е изнасял контрабандно в Република Турция посредством предоставения му от подс. М. автомобил, тъй като неговият собствен бил надвишил допустимите години за пребиваване на територията на Турция. Разяснил е и начина на продажбата им на борсата на „Капалъ чарши“ в Истанбул. Потвърдил е, че в процесния случай предишния ден св. О. претопил златото и среброто, което е взел от подс. М., като е добавил съвсем малко свое злато, закупено от две заложни къщи в Бургас. Разяснил е начина, по който е пакетирал и укрил слитъците и бижутата до акумулатора в процесния автомобил, като не правел това за пръв път /някой път ги връзвал със скоч/, след което казал на подс. М. „Дай ми микробуса. Искам да ходя до Турция“. Потвърдил е, че носил в себе си предоставена му от подс. М. СИМ карта, поставена в негов телефон, а когато разбрал, че ще го задържат и му казали: „Дай си телефона“, той предал своя телефон, а телефона с предоставената му карта успял да даде на св. Ч.а, за да не бъде иззет, а да бъде върнат на подс. М.. Съдът правилно не е възприел за достоверна версията на св. Ч. относно обстоятелството, с каква цел му е била предоставена тази карта от подс. М. и че тази карта е била на негово разположение „от по-преди“, защото твърдението му се опровергава от писмените доказателства по делото – от справка от оператора на л. 27, том 13 от ДП е видно, че СИМ карта с №.. е регистрирана във Виваком на името на посдс. М., а от справка от мобилен оператор Мтел е видно, че св.Ч. е бил абонат на оператора с номера.., .. и.... /л. 62, том 13 от ДП/, като е ползвал тел. номер.., от който до 14.08.2011 г. е имал интензивна комуникация с предоставения му за ползване от подс. М. тел. номер.. /справка л. 27-29, том 13 от ДП/. Изложеното обосновава извод, че посочената СИМ карта е била предоставена от подсъдимия на свидетеля непосредствено преди и конкретно за предстоящото му пътуване за Турция. Съдът правилно не е кредитирал показанията на св. Ч. в частта им, в която отрича знание на подс. М., че на 18.08.2011 г. ще изнася с неговия автомобил контрабандно слитъците, с които подсъдимият го е снабдил предния ден, тъй като свидетелят сам си противоречи – в началото на разпита е заявил: „Бях решил да се занимавам със злато, за да си изкарам допълнителни пари и бях разговарял с Х., като той ми каза, че ще ми помогне…Започнах да купувам и продавам в Турция злато. Купувал съм златото от заложни къщи в България. Моята кола вече не можеше да влиза в Турция, надвишаваше годините, 20 години бяха изискванията, не знам дали е още така, а Х. имаше микробус, казах му: „Дай да го ползвам този микробус, когато някой път ми се наложи да ходя до Турция…направи ми и пълномощно“. Заявява още, че това е ставало със знанието на подс. М., който е знаел с какво се занимава. Свидетелката В. Я. Ч.а е съобщила пред съда данни за съвместното й пътуване със свидетелите Ч. и З.ев и случилото се на митническия пункт на инкриминираната дата. Категорично отрича лекият автомобил „Мерцедес“ да е предоставян на съпруга й св. Ч. във връзка с дейността на нейния магазин за обувки. Свидетелят Н.В.Е. – служител на Гранично полицейско управление – Малко Търново, в показанията си пред съда и тези от 24.08.2011 г. в досъдебното производство на л. 2, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, които е заявил, че поддържа изцяло, съобщава за селектиране на лекия автомобил поради постъпила оперативна информация, че вътре в него има стока и след издадено разпореждане от РДВР – Бургас за извършване на проверка съвместно с митническите инспектори. Свидетелят е категоричен, че е виждал подс.М., когато е пътувал през границата преди това, като му е извършвал и други проверки на автомобили поради достатъчна оперативна информация за дейността, с която се занимава. Именно поради това свидетелят е издал Искане № 22/18.08.2011 г. за извършване на щателна митническа проверка на лек автомобил с рег. № А...КТ – с вписана в искането цел на проверката да се търси недекларирана валута, акцизна стока и благородни метали /л. 29, том 14 от ДП/. Свидетеялт Е. и свидетелите К.М.П., М.Г.К., И.И.И. – служители в Митнически пункт – Малко Търново са извършили съвместно щателната митническа проверка на управлявания от св. Ч. с пълномощно лек автомобил с рег. № А...КТ, собственост на подс. М.. Показанията на св.П. от 12.09.2011 г. на л. 4, том 4 от ДП, К. от 18.08.2011 г. на л. 100, том 1, и от 23.08.2011 г. на л., т. 4 от ДП и И. от 18.08.2011 г. на л. 103, том 1 и от 09.09.2011 г. на л. 3, том 4 от ДП също са приобщени по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и в тях те подробно, както и св.Е., обясняват за извършената от тях щателна митническа проверка, за вида и размера на контрабандната стока, за недекларирането й и къде е била открита в автомобила, за констатираното при проверката по отношение на съставомерните обстоятелства. Правилна е преценката на съда, че показанията на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви и съответни едни на други, както и на установеното от писмените доказателства – протоколи за: оглед на местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за щателна митническа проверка; искане за извършване на щателна митническа проверка на лек автомобил с рег. № А...КТ; акт за установяване на административно нарушение; пълномощно за управление на процесния автомобил; справки за задгранични пътувания; справка от ГД „Гранична полиция“ и заключенията на изготвените по делото експертизи – химичекска и оценъчна. Налице е съответствие в показанията на свидетелите и по отношение на обстоятелството, че стоката, предмет на престъплението, не е била декларирана от пътуващите лица, въпреки зададения им в този смисъл въпрос от св. К.П.. В разпита от 09.09.2011 г. св. И. изнася данни, че многократно по време на службата си е забелязвал същите лица да изнасят в допустимите норми от 60 грама златни накити обикновено употребявани и в същия ден да се връщат със значително количество пари между 5 000-10 000 евро на човек. Правилно съдът е заключил, че тези свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, чийто възприятия са свързани единствено с изпълняваните от тях служебни задължения. Съдът правилно е преценил за недостоверни показанията на св. Р.К.К. и св. Д.С.П., депозирани в хода на съдебното следствие, тъй като са напълно противоречиви помежду си относно аспекта, в който свидетелките са били ангажирани от подс. М.. Свидетелката П. е заявила, че е ставало въпрос за проследяване хода на образуваното наказателно производство чрез служител на съда, а св. К. е посочила, че е била замолена да препоръча адвокат за производството и тя посочила адв. П.. Освен това, твърденията и на двете свидетелки не отговарят на истината, тъй като делото все още не е било в съдебна фаза и в отделените материали по ДП се съдържат данни, че подс. М. е познавал и ползвал услугите на адв. П. много преди случая – при разглеждане на НОХД № 53/2009 г., в сила от 18.05.2009 г., по което е бил осъден за контрабанда, поради което не е било необходима препоръка на адв. П. или да бъде занимаван съдебен служител. Съдът обаче е приел за достоверни твърденията на тези две свидетелки в показанията на св. П. от 03.11.2011 г. на л. 43, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и в показанията на св. К. от 16.02.2012 г. на л. 48, том 4 от ДП, приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, според които подс. М. търсил възможност чрез св. П., с помощта на св. К. да се въздейства на познатия й наблюдаващ ДП прокурор срещу предложена от него сума от 20 000 лева. Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдъмият Х. А. М. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Твърди, че св. Ч. самостоятелно е развивал търговия със злато в РТурция, като е изкупувал от заложни къщи и от него такова и понякога го е придружавал при св. О. за подготовката му в слитъци, но няма отношение към случая и отрича да му е предоставил лек автомобил с рег. № А...КТ за контрабандна цел. Поддържа, че е издал на св. Ч. пълномощно за управление на автомобила с цел зареждане на стока от РТурция за магазина на св. Ч.а и развиваната в тази връзка търговска дейност. Отрича св.Ч. да го е предупредил, че на 18.08.2011 г. ще ползва автомобила до РТурция. Поддържа, че телефон с неговата СИМ карта с номер.. винаги е стоял в този автомобил, тъй като картата била с преференциален пакет за роуминг и интернет в РТурция, като отрича да е предоставял картата на Ч. конкретно за случая. Правилно съдът е приел, че тези обяснения не кореспондират с казаното от св. Ч.а, която е катгорична, че МПС с рег. № А...КТ не е предоставяно на съпруга й св. Ч. във връзка с дейността на нейния магазин за обувки и че не е било ползвано за зареждане на стока от РТурция във връзка с развиваната от нея търговска дейност. Така депозираните пред съда обяснения влизат в противоречие и със заявеното от св. Ч. пред съда, че е известил подс. М., че на 18.08.2011 г. ще пътува за РТурция с процесния автомобил, казвайки му „Дай ми микробуса. Искам да ходя до Турция“. Досежно твърдението, че СИМ картата винаги е стояла в процесния автомобил, паркиран на Битака, обясненията не отговарят на установеното от справка от мобилен оператор Виваком /л. 27, том 13 от ДП/ обстоятелство, че между СИМ карта с №.., собственост на подс. М. и тел. номер.., собствен на св. Ч., е имало интензивна комуникация до 14.08.2011 г., като картата е била ползвана в различни клетки. Такава предшестваща случая телекомуникация между независимо ползаваните от двамата СИМ карти от различни местоположения индицира на извода, че картата с №.. е била предоставена за ползване от Ч. непосредствено преди планираното му отпътуване за РТурция. Правилно съдът е заключил, че така дадените от подс. М. обяснения влизат и в съществено противоречие с обясненията му, депозирани на 05.12.2011 г. на досъдебното производство пред прокурор в присъствието на защитник, поради което последните са били огласени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. В обясненията си, находящи се в протокол на л. 40, т. 2 от ДП, същият е посочил, че е привлякъл св. В. Ч. в дейността си по изкупуване и изнасяне за Република Турция на златни и сребърни изделия. Потвърждава, че на 17.08.2011 г. двамата със св. Ч. посетили ателието на св. О., където занесли за претопяване златни и сребърни счупени парчета от бижута и електрически конектори от ел. мрежа. Сочи, че така получените слитъци и закупената от св. М. М. златна плочка, която обозначил с четири хикса, за да разбере дали пробата отговаря на каратите, за които му е била продадена, както и различни парчета златни изделия – синджири, обици, медальони, пръстени, предал на св. Ч. за пренасянето им през границата в РТурция. В тази връзка подс.М. казал на св.Ч., че тъй като не е организирал пренасянето на тези слитъци с автобус, те трябва да бъдат пренесени с буса „Мерцедес Вито“. Свидетелят Ч. поел ангажимент да прецени, къде да укрие златото и среброто и още същата вечер тръгнал, за да ги пренесе през границата. Между 04, 00 – 05, 00 часа на 18.08.2011 г. св.Ч. му се обадил от телефона, който той му предоставил и го уведомил, че при извършена митническа проверка всичкото злато и сребро е намерено в автомобила и иззето. Тогава подс.М. му казал да не дава никакви обяснения за намерените злато и сребро, а за телефона, който ползвал, му казал да го изключи и да го предаде на съпругата си – св. Ч.а, която пътувала с него. Със св. Ч. тогава пътувал и св. Емил З.ев, който не знаел за това злато и сребро. Подсъдимият М. е посочил още, че това количество злато и сребро му било заплатено предварително от лице на име С. – турчин, който притежавал магазин за търговия със злато на „Капалъ чарши“ в гр. Истанбул. Съдът правилно е кредитирал така депозираните от подс.М. в хода на разследването по ДП обяснения, тъй като същите са дадени в присъствието на защитника му и не е логично да поема отговорност за нещо, което не е извършил, знаейки, че това ще ангажира и наказателната му отговорност. Правилно съдът е заключил, че обясненията на подсъдимия и по- конкретно неговите самопризнания напълно кореспондират с останалите събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Ч., О. и М. досежно снабдяването на св.Ч. и подс.М. с процесните златни и сребърни слитъци, както и с приложените по делото писмени доказателства и експертни заключения относно вида и размера на контрабандната стока. Същите кореспондират с показанията на св.Ч., че последният ги е укрил в процесното МПС, след което е потеглил за РТурция с автомобила. Правилна е преценката на решаващия съд, че в логическа взаимовръзка попада самопризнанието на подс. М. по отношение на факта, че е предоставил на св. Ч. МПС за пренос на контрабандните предмети, със съдържанието на издаденото от него пълномощно за ползване и управление на МПС в РТурция, в което са били указани рискът и отговорността, свързани с управлението на МПС за сметка на упълномощеното лице, както и със задгранична справка на л. 3, том 12 от ДП, според която св. Ч. осъществил пътувания до Турция и обратно на 01.02.2011 г., 18.02.2011 г., 02.03.2011 г., 03.06.2011 г., 23.06.2011 г. и 22.07.2011 г. и за които св.Ч. твърди, че в рамките на тези пътувания пет- шест пъти е изнесъл контрабандно злато в Република Турция, посредством предоставения му от подс. М. автомобил. Обосновано съдът е посочил, че тази последователност и конкретика в разказа на подс.М., тогава в качеството му на обвиняем, в момент, в който е бил задържан с МНО без възможност за комуникация и уговор с останалите задържани по делото обвиняеми лица, разкрива истинност и правдоподобност на обясненията. Същите са дадени пред защитник-адвокат, пред органа на досъдебното производство - прокурор и е спазена изцяло процедурата. Подсъдимият, тогава обвиняем, е бил представляван от упълномощен, а не от служебно определен защитник, защитаващ интересите му, поради което не би могло да се направи извод, че е имало уговорка между разследващия орган и защитника в негов ущърб. Още повече, че обясненията кореспондират и с другия доказателствен материал, като с тях се детайлизира и изяснява фактическата обстановка в подробности, които няма как адвокатът или разследващият да знаят, за да напишат от името на подс.М.. Няма данни спрямо подс.М. да е прилагано физическо или псичическо насилие и тези обяснения да са дадени под такъв натиск. Такива данни не се извличат от показанията на св. А.А.З., който въпреки, че подкрепя версията на брат си М., че адв. П. го е накарал да си признае, за да излезе от ареста, изнася данни, че знае това от брат си, но никога не е присъствал на среща между защитника и подсъдимия, в която защитникът да го е притискал да признае вина. Свидетелят е чул, че на повечето задържани обвиняеми лица жените протестирали и казали: „Нека да излязат, а адвокат П. после ще ги оправи. Да си признаят, те не са виновни“. От друга страна св. Ч.а, като съпруга на обвиняемия тогава Ч., изяснява, че е контактувала с адв. П. само веднъж на тема, кой е най-добрият вариант за задържаните обвиняеми, когато са се разбрали те да признаят вина за по-леки присъди. Логично е адвокатът да е посъветвал подс.М. да направи самопризнания, за да му бъде изменена мярката „задържане под стража“ в по-лека, което е и станало, но е очевидно невъзможно адвокатът да знае подробностите, които са записани в протокола за разпит, ако той самият не му ги е казал. Съдът правилно е възприел за защитна позиция, отказа на подс. М. от обясненията си от 05.12.2011 г. и поддържането на друга версия пред решаващия съд, като правилно е приел това негово поведение за неговото неотменно право на защита. Правилна е преценката на съда, че дори и приобщените обяснения на подсъдимия да не бяха ценени при постановяване на присъдата, показанията на свидетелите Ч., М., О., Ч.а, З.ев, М., Е., П., К. и И. анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка помежду им, касаещи значими, относими, правнорелевантни за обвинението и достоверни данни, в съчетание с писмените доказателства – относно съдържанието на пълномощното за ползване и управление на конкретното МПС без аналог на други такива пълномощия по отношение на други лица или други собствени на подсъдимия МПС и вложения в текта му смисъл за риска и отговорнстта при ползването му, протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, заключенията на химическа и техническа експертизи относно съвпадението на подготвените с калъп и намерени на митническия пункт в този вид и количество вещи, справките за предходни задгранични пътувания с процесното МПС на ангажирания в дейността св. Ч., справките от мобилни оператори за комуникация между съучастниците, сочат на съвместна дейност и участие на подсъдимия под формата на помагачество в деятелността на св.Ч. с процесното МПС, за която последният като извършител е осъден с влязла в сила присъда. Правилна е преценката на съда, че при това положение липсва съмнение относно наличието на съзнание у подсъдимия М. за това, че посредством предоставения от него в гр. Бургас автомобил „Мерцедес Вито“ ще бъдат пренесени на 18.08.2011 г. през граница подготвените именно от него в установените от митническите служители вид и количество злато и сребро, укрити и недекларирани от св.Ч.. В тази насока са и показанията на свидетелките П. и К. по отношение на опита на подс.М. за въздействие върху длъжностни лица още преди ангажиране на каквато и да е негова отговорност и задържането му на 01.11.2011 г., които затвърждават неговата ангажираност в съучастие с хванатия на местопрестъплението св.Ч.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, на базата на анализа на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът правилно е заключил, че с деянието си подсъдимият Х. А. М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна при пряк умисъл престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2011 г., в гр. Бургас, действайки в качеството на помагач в съучастие с В.Н.Ч., умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д”, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез набавяне на средства, като му предоставил собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито”, с peг. № А... КТ, за да пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери – златни и сребърни изделия, всички на обща стойност 58 970 лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието на Ч. е останало недовършено по независещи от него причини. От обективна страна квалифицираната контрабанда е трансгранично престъпление и в частност се има предвид нарушение, извършено на митническата граница на Република България, като в случая се касае за пренасяне на стоки отвътре навън /износна контрабанда/. Безспорно е установено, че пренасянето на стоките е станало без знанието и разрешението на митническите власти, тъй като същите не са били декларирани и следователно са били укрити. При укритите стоки извършителят изначално няма намерение да извести митническите органи за извеждането/въвеждането им на митническата територия /в случая от територията на ЕС на територията на трета страна/. Фактите, свързани с времето, мястото и механизма на извършване на контрабандата, вида, количеството, стойността и предназначението на предмета на същата – златна гривна с тегло 19, 07 грама и дължина 17, 5 см, 18 карата, на стойност 823 лева; златен медальон с фигурка на две човечета, с тегло 3, 67 грама, кръгъл, с диаметър 1, 7 см, 17, 6 карата, на стойност 155 лева; златен медальон с надпис „ANDREA 26-11-80”, с тегло 5, 89 грама, с размери 2/1, 5 см, 18 карата, на стойност 254 лева; златен синджир, с марка „750”, с тегло 16, 75 грама, 17, 3 карата, на стойност 695 лева; златен синджир, с тегло 11, 00 грама, 18 карата, на стойност 476 лева; златен синджир, с кръст, буква „Л” и медальон с формата на остров „Сицилия”, с тегло 22, 62 грама, 18 карата, на стойност 977 лева; златен синджир, с тегло 7, 83 грама, 18 карата, на стойност 338 лева; златен дамски пръстен с тегло 11, 10 грама, 18, 1 карата, на стойност 482 лева; чифт златни обеци, смачкани, с тегло 1, 70 грама, 18, 3 карата, на стойност 75 лева; чифт златни обеци - разглобени, с тегло 3, 04 грама, 18 карата, на стойност 131 лева; златен медальон с формата на правоъгълник, с тегло 2, 60 грама, 15, 1 карата, на стойност 94 лева; златен медальон с формата на конска глава, с тегло 1, 54 грама, 19, 5 карата, на стойност 72 лева; златен обков за камъче, с тегло 0, 07 грама, 18, 1 карата, на стойност 3 лева; златен слитък с размери 7x3, 8 см, с черно петно в основата, с тегло 654, 58 грама, 13, 7 карата, на стойност 21 523 лева; златен слитък с размери 7x3, 8 см, с тегло 638, 12 грама, 14 карата, на стойност 21 441 лева; златен слитък с размери 6, 5 х 3 см, с дебелина 0, 8 см, с надпис “ХХХХ”, с тегло 190, 20 грама, 13, 6 карата, на стойност 6 208 лева; сребърен слитък с тегло 432, 60 грама, проба 90, 3%, на стойност 714 лева; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 458 грама, проба 91%, на стойност 756 лева; сребърен слитък, с размери 7х3, 8 см, с тегло 525, 80 грама, проба 91, 2%, на стойност 868 лева; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 4 см и дебелина 1 см, с тегло 217, 5 грама, проба 90%, на стойност 359 лева; сребърен слитък, с размери 6, 8х3, 8 см, с тегло 347, 50 грама, проба 90, 4%, на стойност 573 лева; сребърни контакторни пъпки в неразтопен вид, с тегло 1 183, 75 грама, проба 78, 4%, на стойност 1953 лева; всички на обща стойност 58 970 лева, както и превозното средство, с което е бил направен опит да бъде пренесена контрабандната стока и неговата стойност, са безспорно доказани по делото и страните не спорят по тези обстоятелства. Безспорно е доказана обективната връзка на подсъдимия М. с предмета на престъплението, като за съставомерността му е ирелевантен фактът, чия е била собствеността на контрабандната стока. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че е налице кумулативното условие за квалифицирана контрабанда, а именно пренасяните стоки да са с търговски цели и в големи размери. Съгласно трайната съдебна практика, стоките се приемат, че са с търговски цели в зависимост от тяхното естество и количество. В случая предмет на престъплението са 4 754, 94 грама метали – злато и сребро под формата на бижута, слитъци и конекторни пъпки, поради което не представляват такива за лична употреба, а безспорно се пренасят с търговска цел и интерес. Този извод се извежда и от показанията на св. Ч. и обясненията на подс. М., според които стоките са били предназначени за продажба и спечелване на пари. Пренасяните през границата ни златни и сребърни изделия несъмнено следва да се третират като стоки и да се декларират, тъй като напълно покриват изискванията на вещи по своето количество и предназначение по разписаните правила и в приложимото европейско право, въведено в Регламент /ЕИО/ No2913/92 на Съвета и в Регламент /ЕИО/ No 2454/93 на Комисията. Съгласно Тълкувателно решение № 1/30.10.1998 г. на ОСНК на ВКС на РБ, квалификацията "големи размери" е налице, когато стойността на предмета на престъплението надхвърля 70 минимални работни заплати, определени към инкриминирания момент. МРЗ към м. август 2011 г. е определена с ПМС № 326/30.12.200 9 г. на 240 лева и съответно 70 МРЗ възлизат на 16 800 лева. Общата стойност на контрабандната стока е оценена на 58 970 лева, поради което е безспорно, че е осъществен обективният признак, че процесните вещи са за търговски цели и са в големи размери. Така подготвените за пренасяне през границата ни недекларирани изделия от благороден метал /злато и сребро/ значително надвишават по тегло въведения минимум в действала към момента на деянието Наредба № 10/16.12.2003 г. на Министъра на финансите за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон /отменена от 03.02.2012 г./, според която се разрешавал свободен внос и износ без писмено деклариране на бижута и аксесоари от сплави на златото до 60 грама и на сребро до 300 грама. Обект на посегателството от престъплението по чл. 242 от НК са обществените отношения, свързани с предоставянето на митниците на вярна информация за движението на стоки през границата на страната, като изпълнителното деяние на контрабандата е именно пренасяне на стоки без знанието и разрешението на митниците. Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството, че св. Ч. е предприел действия, насочени към преминаване през границата на страната за Република Турция с визираните количества благородни метали в тайник в купето на управлявания от него лек автомобил, предоставен за целта от подс.М., за да преодолее държавната граница и граничния контрол. Правилно съдът е посочил, че липсва надлежно разрешително за извършването на такова пренасяне на визираните благородни метали през границата на страната, респективно изнасянето на същите от Република България в Република Турция. Безспорно е установено обстоятелството на неуспех за преминаване на граничен контрол и границата на страната. Изпълнителното деяние по пренасянето през границата на златни и сребърни изделия без да бъдат декларирани по надлежния ред, предвид намесата на митническите инспектори е спряло във фазата на опита за контрабанда, като същото не е осъществено по независещи от волята на св. Ч. причини. Правилна е преценката на съда, че се касае за недовършено деяние, предвид факта на непреминаването на държавната граница на Република България на управлявания от св. Ч. автомобил с установените в него злато и сребро, предмет на престъплението. Безспорно е установено по делото, че преди да започне извършването на щателната митническа проверка, св. Ч. е бил запитан от митническия служител св. К.П. дали има за деклариране стоки и валутни ценности, като по този начин му е била предоставена възможност да заяви стоките и да ги декларира. След бездействието и отрицателният му отговор е била стартирана самата проверка /ЩМП/, при която е била намерена предназначената за изнасяне стока. Правилно съдът е заключил, че още с факта на недекларирането й пред минтническия служител, опитът за контрабанда е бил довършен. По отношение на извършителя В. Ч. е налице влязла в сила осъдителна присъда, с която е безспорно установено авторството на инкриминираното деяние в негово лице, като упълномощен водач на автомобила, в който се пренасяла контрабандната стока. Спрямо подсъдимия М. е ангажирана отговорност за помагачество, за това че е подпомогнал св. Ч. с предоставения лек автомобил с рег. № А...КТ да пренесе през границата на страната ни стоки без знанието и разрешението на митниците. С предоставянето на МПС с цел незаконно пренасяне през границата ни на подлежащи на деклариране стоки посд. М. е набавил средство за улесняване извършването на престъпната деятелност на св.Ч., поради което го е подпомогнал по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Категорично се доказва съучастническата помагаческа дейност на подс. М., който умишлено е предоставил автомобила си за контрабанда на златните и сребърни изделия, които преди това били подготвени от него и от св.Ч. за по-лесното им пренасяне извън страната посредством МПС. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че от субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимия, тъй като същият е съзнавал неговия общественоопасен характер и несъмнено е искал настъпването на целените общественоопасни последици.Подсъдимият М. е бил напълно наясно, че с предоставения от него автомобил ще бъде улеснено пренасянето не по установения ред през границата на Република България на стока в големи размери – имал е съзнание за нейния вид и количество, и за укриването й в автомобила, като неговата цел е била тази стока да премине с МПС-то незабелязано от митническите власти на МП – Малко Търново и да достигне до крайния получател в РТурция, като по този начин е разчитал на реализиране на доходи от тази контрабанда. Самият подсъдим като златар и като осъждан преди това за контрабанда е бил наясно, че това негово деяние е престъпно. Правилно съдът е заключил, че общият умисъл между подсъдимия М. и св. Ч. за извършване на деятелността се извежда от съвместните им действия и последователното им поведение още от подготовката на слитъците, които да бъдат в удобна за укриване в автомобила форма за по- лесното им пренасяне през граница и от съвместната им воля това да се случи със собственото на подс.М. МПС, съдържаща се в издаденото от подсъдимия и използваното от св. Ч. пълномощно за управлението му в РТурция, поради което съдът правилно е приел за неоснователен доводът на защитата, че престъплението не е осъществено от субектвина страна поради липса на доказателства за знание у подсъдимия, че е предоставил автомобила си за пренасянето през граница на подготвените от него златни и сребърни изделия. Обоснован е изводът за наличие на последователност и синхрон в действията на двамата, което сочи за общност на умисъла. Предвид ролята му в съучастническата дейност, вината на посдс. М. е безспорно доказана в правната рамка на формата на съучастие по повдигнатото обвинение. Предвид изложеното неоснователни са възраженията на защитата за нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Причините за осъществяване на деянието се коренят в незачитането от подсъдимия на установения правов ред в страната касаещ митническия режим, стремеж да реализира доходи и да се облагодетелства по неправомерен начин. Неоснователни са и възраженията на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция извърши проверка на присъдата и в тази насока. При определяне вида и размера на наказанието за инкриминираното деяние, законосъобразно и обосновано решаващият съд е съобразил предвидената от законодателя наказуемост за това престъпление, обществената опасност на деянието и личността на подсъдимия, наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. За престъплението по чл. 242, ал. 1, б. "д" от НК се предвиждат две кумулативни наказания – лишаване от свобода от три до десет години и глоба от 20 000 лева до 100 000 лева. Правилно съдът е съобразил обстоятелството, че разгледаното престъпление представлява опит и помагачество, като в тази връзка е обсъдил принципната законова възможност за определяне на подсъдимия на наказание съгласно чл. 58, б. "а" и б. „б“ от НК. Цитираната разпоредба препраща към чл. 55 от НК, като регламентира правната възможност за съда при опит и помагачество да определи на дееца наказание при по-благоприятните условия на чл. 55 от НК поради недовършеността на престъплението и степента на участие на дееца. В хипотезата на опит в съгласие с чл. 58, б. "а" от НК за съответното престъпление може да се наложи наказание под фиксирания в закона минимален размер или друго, по-леко по вид наказание и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като се прецени степента на недовършеност на престъплението. В казуса съдът правилно е посочил, че не следва да упражнява предоставената му от закона възможност за определяне на смекчено наказание по повод разследвания опит за контрабанда предвид степента на осъществяване на намерението и причините за недовършеност на престъплението. Правилна е преценката, че в казуса е налице довършен опит за контрабанда, тъй като е направено всичко обективно необходимо за причиняване на съставомерния резултат – да бъдат пренесени отвъд държавната граница на страната ни стоки за търговски цели без знанието и разрешението на митническите органи, който обаче не е настъпил по независещи от волята на извършителя причини – осъществена щателна митническа проверка, при която била открита контрабандната стока. Нормата на чл. 58, б. "б" от НК регламентира възможност за съда при помагачество, когато степента на участие на дееца в престъплението е малка, да определи смекчено наказание, съблюдавайки предписанията на чл. 55 от НК. Съдът правилно е приел, че в конкретната хипотеза не следва да се прилага тази привилегия, тъй като без предоставеното от М. превозно средство пренасянето на контрабандната стока би била невъзможна. Не са налице условията на чл. 58, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 55 от НК, тъй като не може да бъде пренебрегната и завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от паричната равностойност на предмета на престъплението, значително надхвърляща признака „големи размери“ към момента на деянието, възлизащ на 16 800 лева /при минимална работна заплата от 240 лева/. Общата стойност на посочените стоки възлиза на сумата 58 970 лева, определена по пазарна цена на златото и среброто за грам към датата на извършване на деянието и обуславя извод за големи размери, тъй като тази обща сума надвишава много повече от 70 пъти минималната работна заплата към датата на престъплението, съгласно ПМС № 326/30.12.2009 г. /2 40 лева х 70 = 16 800 лева/. Общата стойност на процесните стоки, равняваща се на 58 970 лева, дори обосновава признака особено големи размери, тъй като надвишава повече от 140 пъти същата минимална заплата. /240 лева х 140 = 33 600 лева/. Правилна е преценката, че доколкото настоящият случай не е бил преценен като особено тежък, подс.М. не е бил привлечен да отговаря за по- тежко наказуемото престъпление по чл. 242, ал. 4 от НК. По други съображения обаче съдът е приел, че са налице условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на подсъдимия Х. М.. Правилно съдът е приел, че по делото не са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, но са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които водят до извода, че определеното в приложимата наказателноправна норма наказание лишаване от свобода с минимален предвиден предел от три години ще бъде несъразмерно тежко за подсъдимия, а именно – наказателното производство е продължило неоправдано дълго от извършване на деянието /почти 13 години/; изтърпяната ефективна присъда преди възобновяване на делото в размер на две години четири месеца и осем дни, при което най-ниското предвидено в текста наказание лишаване от свобода три години ще се яви утежняващо положението му; преценката за негово добро поведение, постигнато поправяне и завършен корекционен ефект, направена по ЧНД за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложеното за това деяние наказание, в което производство съдът е намерил, че са реализирани целите на наказанието лишаване от свобода с изтърпяването му за срок от две години четири месеца и един ден /две години четири месеца и осем дни до изтичане на срока на обжалване на Определение № 244/19.10.2018 г. по ЧНД № 888/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас/; на извършителя В. Ч. са били наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева, а съобразно чл. 21, ал. 2 от НК помагачът М. следва да отговаря само за онова, за което умишлено е подпомогнал извършителя и не следва да има тъждественост в срока и размера на наказанията на двамата съучастници. Съобразявайки тези изброени обстоятелства и предвидената в закона наказуемост за престъплението, изпълващи условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, съдът правилно е наложил на подсъдимия Х. А. М. наказание лишаване от свобода за срок от две години четири месеца и осем дни. Поради обстоятелствата, че преди това подс. М. е е осъждан за контрабанда по НОХД№53/2009г. и че е изтърпял ефективна присъда по НОХД № 103/2014 г. преди отмяната й по реда на възобновяването, съдът, определяйки ефективно наказание ЛОС, правилно е постановил изтърпяването му при първоначален общ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Правилна е преценката, че принципно са налице формалните условия за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на това наказание, тъй като към инкриминираната дата 18.08.2011 г. по отношение на осъждането на подс.М. по НОХД № 390- 07Р/2007 г. на БРС са били изпълнени условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК – наказанието пробация по последващото му осъждане по НОХД № 53/2009 г. не е наложило изтърпяване на отложеното наказание и към 14.02.2010 г. е настъпила реабилитация по право, но при евентуално отлагане на изпълнението на процесното наказание ще се влоши положението на подсъдимия, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът правилно е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление от 01.11.2011 г. на СлВП и на осн. 64, ал. 1 от НПК с Определение № 52/04.11.2011 г. по ЧНД № 281/2011 г. по описа на СлВС, както и изцяло изтърпяното наказание. Съдът правилно не е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и е наложил на подсъдимия на основание чл. 55, ал. 2 от НК кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 10 000 лева. Определяйки такъв размер, равен на максималната една втора под най-ниския предвиден в закона размер, съдът обосновано е съобразил обстоятелствата по чл. 21, ал. 2 от НК, семейното и материално положение на подсъдимия. Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. М. е такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му посочи, че следва да съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така определени по вид и размер, двете кумулативно дадени наказания са справедливи и адекватни на високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително ниската степен на обществена опасност на личността на дееца. Съдът е проявил достатъчна снизходителност, като е определил наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в закона минимум. Ето защо обоснован е изводът на съда, че така определено по вид, размер и начин на изтърпяване наказанието ще допринесе за постигане целите на двете превенции визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, а именно възпитателна и възпираща както по отношение на подсъдимия, така и на обществото. Правилна е позицията на съда, че при изтичане на голям срок след престъплението, водещото свойство на едно наказание следва да е неговата неизбежност, а не строгостта, измервана чрез тежестта му, поради което правилно е приел, че конкретното наказание глоба е необходимо и достатъчно за оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така и върху останалите членове на обществото. Ето защо съдът правилно е приложил и разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК определяйки кумулативно предвиденото наказание глоба слизайки под най - ниския предел с ½, а именно в размер на 10 000лв. Приложението на чл.55, ал.3 от НК, както претендира защитата, ще бъде обществено неоправдано и явно несправедливо предвид високата степен на обществена опасност на деянието и постигане целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. На основание чл. 242, ал. 7 от НК по силата на присъдата на В. Ч. в полза на държавата е бил отнет предметът на престъплението. Тази разпоредба се прилага задължително, независимо от собствеността на контрабандната стока. Със същата влязла в сила присъда е била приложена и императивната разпоредба на ал. 8, на чл. 242 от НК за отнемане в полза на държавата на превозното средство, послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата, а именно лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № А...КТ, собственост на подс. М., като съдът правилно и законосъобразно е приел, че не е налице явно несъответствие на стойността на автомобила с тежестта на престъплението, тъй като стойността му е 5 700 лева, а стойността на контрабандната стока е 58 970 лева. С присъдата съдът законосъобразно се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства, като правилно е постановил отделените и приобщени по делото като веществени доказателства – 14 броя разписки за продажба на злато и сребро от Х. М. на В. Ч.; 1 бр. лист с изписани ръкописно платени суми; фактура № 4/27.06.2011 г. от „Заложна къща - БАРБИ” ЕООД, с прикрепен към нея фискален бон; 3 бр. заложни билети с номера № 13409, 13410 и 13411, от 18.08.2011 г., на „София Комерс – заложни къщи” АД; бележка с надпис на турски език – „ALTIN AYAR EVI”, с прикрепен към нея касов бон; 5 бр. договори за заем, с получател Г.Х.М.; 6 бр. магнитни карти, издадени от „РАЙФАЙЗЕН БАНК” на Х. М.; Пълномощно от Х. М., с което упълномощава В. Ч. да ползва и управлява лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС”, с peг. № А.... ВТ, ведно с превод на турски език, извършен от ЕТ „БОНИ-БОНКА ПЕНКОВА” – гр. Бургас и свидетелство за регистрация – част II на лек автомобил марка “Мерцедес Вито В 230 ТД”, с peг. № А... КТ, да останат по делото в срока на съхранението му до неговото унищожаване. При горния изход на делото и на осн.чл. 189, ал. 3 от НПК съдът законосъбразно е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски както следва: 390, 79 лева по досъдебното производство и 129, 88 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд – Бургас. При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, поради което е неоснователно искането за отмяна на присъдата на това основание и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид изложените по - горе съображения, неоснователни са и възраженията за липса на доказателства относно виновното поведение на подсъдимия, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. По гореизложените съображения присъдата на Бургаския окръжен съд следва да бъде потвърдена изцяло като обоснована, законосъобразна и справедлива. Мотивиран от изложеното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът