Решение № 5661 от 15.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3062/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 929 от 16.01.2024 г. по гр. д. № 73349/20121 г. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от В. Р. З. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България” АД/ иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД да премести за своя сметка електрически стълб и електрическо табло, ведно със средство за търговско измерване, обслужващи клиентски номер № •••••••• за имот с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „••••••••, на мястото, на което са се намирали до 2019 г., а именно пред имот с идентификатор № 68134.1977.923. Ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца В. Р. З. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излага възражение, че неправилно районният съд е приел, че за ответника е възникнало сервитутно право, след като в мотивите си бил посочил, че не по делото не са ангажирани доказателства относно спазването или не на нормативните изисквания при изграждане на процесния стълб, простирането на сервитутната зона и на какво разстояние е бил изместен същият. Изтъква се, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на законов сервитут, позволяващ на ответника да разполага процесния стълб, респективно да измества същия на мястото, на което се намира в момента, индивидуализирано с исковата молба, което е било в негова доказателствена тежест. В представеното писмо № РВТ23-ТИ00-60-/2/ от 24.02.2023 г. на СО- район „Витоша” било посочено, че не са установени налични одобрени строителни книжа и издадени разрешения за строеж, свързани с изместване или реконструкция на съществуващата въздушна мрежа /вкл. съоръжения към нея – електрически стълбове/ в кв. „Драгалевци”, ул. „Крушова градина” и обслужващи имоти с номера 38 и 40 на същата улица”. Въззивникът счита, че районният съд не е съобразил, че на основание чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ собствениците на строежи и съоръжения са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на изискванията на закона, да не извършват и да не допускат извършването на промени, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията на целия строеж или за отделни негови характеристики. Изтъква се, че на основание чл. 73, ал.1 от ЗУТ съществуващите електрически съоръжения, каквото е процесното, се изместват и са за сметка на възложителя на новото строителство, респективно от заинтересовано лице, след съгласуване на работни проекти с експлоатационното дружество и снабдяване с разрешение за строеж. Въззивникът поддържа, че на основание посочените разпоредби ответното дружество в качеството си на собственик на процесния електрически стълб е длъжно да следи не само за техническата му изправност, но и за законосъобразното му експлоатиране и ползване. По делото било установено, че ответното дружество ползва процесния електрически стълб, доколкото на същото е монтирано електрическо табло, в което се намират електромерите, включително и за процесния имот. Установено било също, че преместването на стълба не е било съгласувано дори и с ответника, който е собственик на съоръжението, нито с компетентните общински органи, което водело до извод, че преместването на стълба е незаконно и в момента се използва незаконно съоръжение. Въззивникът оспорва и извода на съда, че процесният стълб представлява „търпим строеж”. В тази връзка изтъква, че в случая не касае за „търпим строеж” съгласно § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като стълбът е бил преместен и монтиран през 2020 г. Сочи, че дори и да се приеме, че преместването е в границите на сервитутната зона /която зона не било установено дали съществува изобщо, нито каква площ обхваща сервитутът/, то отново не се установява да са налице предпоставките, за да се приеме, че се касае за „търпим строеж”. Навежда се и възражение срещу извода на съда, че по делото не се установява преместването на стълба да смущава ползването на имота. Изтъква се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели непротиворечиво се установявало, че процесният стълб е преместен през 2020 г., като същият е монтиран пред металната порта на имота на ищеца и това затруднява ползването на двора на имота – стълбът пречел на отварянето на гаражната врата /метална порта/, която не можела да се отвори изцяло и не можело да се вкара автомобил в имота, нито да се паркира. Според въззивника, подобно ограничаване на възможността на собственика да ползва имота си в пълен обем, в това число да ползва двора на имота си за паркиране, престой или разтоварване на лек автомобил или друго превозно средство, представлява действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, с което се пречи на собственика да упражнява своите права. От показанията на св. З. се установявало, че преди преместването на стълба не е имало проблем да се ползва имота и портала, като страните са провеждали и разговори, в които се коментирало преместването на стълба. На следващо място, въззивникът навежда довод, че неправилно съдът е приел, че след като ответникът е предложил поставянето на нов стълб, с това той се освобождава за пречките, създадени от незаконосъобразно преместения през 2020 г. ел. стълб. По делото не били представени каквито и да било доказателства, от които да е видно, че за ответника е съществувала правната възможност да разположи нов стълб на друго място – това било процедура, изискваща съгласуване със Столична община, издаване на разрешение за строеж и т.н. Освен това от показанията на св. З. се установявало, че ответното дружество е предложило поставяне на тръбен стълб от другата страна на портала, което предложение е било отказано, тъй като по този начин порталът би станал изцяло неизползваем. Въззивникът счита за неправилен и изводът на районния съд, че процесният стълб е разположен на границата с имота на ищеца. Сочи, че по време на настоящото производство е бил висящ съдебен спор относно границата на имота на ищеца и съседния имот. Този спор към настоящия момент бил приключил с влязло в сила решение, съгласно което съседите на имота на ищеца трябва да възстановяват владението върху 11 кв.м. земя по протежение на цялата граница на имот с идентификатор № 68134.1977.926 и имот с идентификатор № 68134.1977.923 с обща дължима граница между двата имота от 36 м. и с ширина 30 см., както и да възстановяват съществуващото преди 19.06.2017 г. положение на границата между двата имота. От влязлото в сила решение било видно, че границата на имота не е тази, върху която е разположена оградата между двата имота и спрямо която е разположен и процесният стълб. Границата била по-навътре в съседния имот, т.е. не е в непосредствена близост до входния портал в имота на въззивника. С подадения отговор на въззивната жалба въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД оспорва жалбата. Изтъква аргументи срещу всички изложени от въззивника възражения. Сочи, че процесният стълб, находящ се на тротоара, представлява част от мрежата ниско напрежение за електроснабдяване на потребителите на територията на кв. „Драгалевци”, която мрежа е капитализирана през 1992 г., съответно изградена и въведена в експлоатация преди 1999 г. С влизане в сила на ЗЕЕЕ през 1999 г. по отношение на процесната мрежа като „съществуващо” енергийно съоръжение в полза на ответника - енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, били възникнали ex lege сервитутни права на основание чл. 60, ал. 2, т.1 от този закон. Единственото условие, което законът предвиждал за възникването на това сервитутно право, е обектът да е съществуващ към влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./, което в конкретния случай било налице. Така възникналото сервитутно право запазило действието си по силата на § 26 от ПЗР на действащия ЗЕ. По делото не било установено процесното съоръжение да е незаконно. Изтъква се в тази връзка, че цитираното във въззивната жалба писмо на СО, район „Витоша” не касае електропроводната линия към момента на нейното изграждане, а единствено хипотетично изместване, респ. реконструкция на съществуващата въздушна мрежа, каквото в случая не е правено – не било променяно нито местоположението на въздушната линия, нито нейните характеристики, поради което не е налице хипотезата на чл. 73, ал.1 от ЗУТ. Въззиваемият счита за неоснователно позоваването от въззивника на чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ, тъй като в настоящи случай не била налице визираната в тези разпоредби хипотеза. Процесният стълб бил монтиран в пределите на съществуващата сервитутна ивица на съоръжението, чието техническо състояние не е влошено, нито са влошени или променени неговите характеристики. По делото не било установено дружеството да е извършило действие, което да ограничава правото на собственост на ищеца. От свидетелските показания не било установено по категоричен начин да е извършвано преместване на стълба и това да е сторено от името на електроразпределителното дружество. Изтъква се, че процесния стълб е разположен в имот, публична държавна собственост, в съответствие чл. 67, ал.1, изр. 1 от ЗУТ, и отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии – на имотната граница между имот с идентификатор № 68134.1977.2677 и имот с идентификатор № 68134.1977.2923. Излага се довод, че процесният стълб не възпрепятства достъпа на ищеца до имота му, не затруднява отварянето на входната врата/порта на имота и не възпрепятства ползването на двора. Не било налице неоснователно действие/бездействие на ответното дружество, което да пречи на ищеца да упражнява своето право на собственост. Касаело се за междусъседски спор както по отношение на това къде е границата между двата имота, така и за отнето владение на ивица между двата имота с дължина 36 метра и ширина 30 сантиметра, където именно е изградена и ограда от съседа. Поддържа се, че към настоящия момент стълбът, ведно с монтираното върху него СТИ, се намират до/на имотната граница по смисъла на Наредба № 6 за присъединяване на клиенти и производители към електроразпределителната мрежа, пред имотите както на въззивника, така и на неговия съсед. Изтъква се, че с представеното съдебно решение е разрешен спор по чл. 76 от ЗС и с него не се установява кой е собственик на процесната ивица между двата имота и коя е действителната граница между тях. С това решение съседът бил осъден да възстанови владението върху спорната ивица и да възстанови съществуващото преди 19.06.2017 г. положение, т.е. да върне оградата на старото й място. След като бъде сторено това и предвид, че именно оградата е тази, която пречи на пълното отваряне на вратата/портата, въззивникът би следвало да може да има достъп до имота с по-едрогабаритен автомобил. Процесният стълб и монтираното върху него СТИ отговаряли на изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като са монтирани до имота, като от значение било къде е уличната имотна граница, а не страничната между двата съседа. На последно място въззиваемият изтъква, че видно от представената кореспонденция между страните по изричното желание на ищеца била извършена организация и планирани на 25.02.2021 г. дейности за промяна местоположението на процесния стълб, за техническото изпълнение на което е било необходимо поставяне на стоманотръбен стълб пред имота на ищеца, за да бъдат прехвърлени електрическите връзки и електромерното му табло и да се освободи съществуващия стоманобетонов стълб, т.е. да бъдат поставени два стълба пред двата имота на враждуващите съседи, но ищецът е отказал да бъде монтиран какъвто и да било стълб пред неговия имот. Вследствие на този отказ монтажните дейности не били осъществени и се стигнало да невъзможност за изпълнение на каквито и да било дейности от страна на дружеството във връзка с промяна местоположението на стълба по начин, който да удовлетворява и двата съседа. С оглед на това въззиваемият поддържа, че до невъзможност да се демонтира процесния стълб се е стигнало поради отказ на ищеца да има какъвто и да било стълб в близост до имота му, а не защото ответното дружество няма правна възможност да стори това. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: В. Р. З. е предявил срещу „ЧЕЗ Разпределение България” АД иск са осъждане на ответника да премести електрически стълб и електрическо табло, ведно със СТИ, обслужващи имот с клиентски номер •••••••• за имот с адрес: гр. София, ул. „••••••••, от мястото, на което се намират в момента – пред имот с идентификатор № 68134.1977.2677 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „••••••••, на мястото, на което са се намирали до 2019 г., а именно – пред имот с идентификатор № 68134.1977.923. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор № 68134.1977.2677 по КККР, с адрес: гр. София, кв. „Драгалавци”, ул. „••••••••, и на построената в този имот сграда с идентификатор № 68134.1977.2677.1, като за посочения имот бил открит клиентски номер •••••••• по партидата на „ЧЕЗ Електро България” АД и на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Ищецът твърди, че 29.07.2020 г. уведомил ответното дружество, че пред входа на имота му се извършват изкопни дейности с цел преместване на съществуващия електрически стълб, намиращ се на тротоара пред имот с идентификатор № 68134.1977.923, като с изрична молба ищецът и останалите собственици на имота уведомили ответника за несъгласието им за преместване на съществуващия електрически стълб. Впоследствие ищецът подал още няколко жалби и заявления до ответното дружество, но преди да получи отговор, електрическият стълб бил преместен от мястото, на което се е намирал повече от 20 години, като към момента същият се намирал пред металната порта, обслужваща имота на ищеца. Тази метална порта се използвала като вход и изход за МПС, собственост на ищеца и на другите живущи в имота. Ищецът твърди, че разполага с информация, че електрическият стълб е преместен от собственика на имот с идентификатор № 68134.1977.923, и това преместване не е било съгласувано нито със съседите на имота, нито с компетентните административни органи, вкл. и с „ЧЕЗ Разпределение България” АД. На преместения стълб било монтирано ел. табло, в което служители на ответното дружество поставили средствата за търговско измерване за имота на ищеца. Първоначално таблото било монтирано с лице към улицата, като по този начин се възпрепятствал достъпа до имота на ищеца, тъй като не било възможно отварянето на металната врата. След поредната жалба на ищеца таблото било обърнато странично, но стълбът продължавал да се намира пред дома на ищеца. С писмо от 18.08.2020 г. ответното дружество уведомило ищеца, че не е измествало съществуващия стълб и че подобно изместване било извършено от трети лица, без това да е съгласувано със служители на дружеството. Твърди се, че въпреки това служители на ответното дружество монтирали ел. табло и преместили вече на новия незаконен стълб СТИ за имота на ищеца. След разменена между страните кореспонденция те постигнали съгласие стълбът да бъде върнат на старото му място, както и да бъдат преместени ел. таблото и електромерите за имота на ищеца, на старото им място от преди м. юли 2020 г., но тази уговорка не била спазена. В последния момент служители на ответното дружество уведомили ищеца, че допълнително ще бъде монтиран нов метален стълб отново пред метална порта в двора му, като ищецът не се съгласил, тъй като по този начин ще се възпрепятства достъпа до имота му с МПС и ще се затрудни видимостта на излизащите от имота автомобили. Ищецът твърди, че за възникналата ситуация потърсил съдействие от СО-район „Витоша”, но до този момент не получил становище от административния орган. С писмо от 11.02.2021 г. ищецът бил уведомен от „ЧЕЗ Разпределение България” АД, че местоположението на съоръжението не съответства на местоположението му към 2019 г., поради което е изменено и трасето на изходящите линии към границите на имотите. Посочено било, че от страна на дружеството ще бъдат предприети действия по възстановяване на местоположението на енергийното съоръжение, като ще бъде възстановено фактическото положение към 2019 г., и дружеството поело ангажимент към ищеца, че СТИ, монтирани на съществуващото електромерно табло, ще бъдат монтирани в съответствие с действащата нормативна уредба. Сочи, че посочените дейности не били извършени. Ищецът поддържа, че неспазването на предвидената законова процедура за изместване на съществуващо енергийно съоръжение, част от разпределителната мрежа, каквото представлява електрическият стълб преди неговото преместване през м. юли 2020 г., и явното нарушение на закона при преместването на стълба, правят последния незаконно съоръжение, което не би следвало да се ползва от ответното дружество. Независимо от това, обаче, дружеството не само ползвало незаконното съоръжение, но и е преместило таблото и СТИ, обслужващи имота на ищеца, върху незаконното съоръжение. По този начин ответното дружество допуснало не само административно нарушение, но нарушило и договорните си задължения с ищеца като потребител на електрическа енергия. С подадения отговор на исковата молба ответникът „ЧЕЗ Разпределение България” АД е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Излага възражение за недопустимост на иска поради липса на изискуема престация, право на ищеца или дължимо действие, което дружеството да не е осъществило. Изтъква се, че ищецът няма процесуална легитимация за водене не иска, тъй като процесният стълб, който желае да бъде изместен, не се намира в собствения му имот, а на тротоар на улица, съставляваща ПИ с идентификатор № 68134.1077.25 – общинска собственост, както и поради лиса на правен интерес, доколкото процесният стълб не възпрепятства достъпа на ищеца до имота му, не затруднява отварянето на входната врата/порта до имота, следователно не е налице неоснователно действие, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Изтъква, че процесният електрически стълб, част от електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, бил разположен в имот, който не е собственост на ищеца; същият бил разположен в непосредствена близост до границата на собственост, пред имота на ищеца и на съседа му – тротоар на ул. ••••••••, като средствата за търговско измерване на тези два присъединени обекта се намирали на електромерно табло, монтирано на въпросния стълб, следователно местоположението на стълба не нарушава достъпа на ищеца до имота му и не възпрепятства отварянето на портата. Ответникът навежда довод, че местоположението на стълба се явява по-скоро средство за уреждане на междусъседски конфликт – единият съсед желаел стълба да е по-близо/пред имота на другия съсед и обратното, като потърпевш от този конфликт се явявало дружеството; местоположението на стълба било в съответствие с разпоредбата на чл. 67, ал.1, изр. 1 и ал. 2 от ЗУТ, както и на изискванията на Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, по конкретно на чл. 92, ал. 1 и чл. 450, ал. 1, както на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към електроразпределителните електрически мрежи. Изтъква също, че в съответствие с горепосочената нормативна уредба електромерното табло е било монтирано на най-близкия до границата на имота на ищеца стълб, като с оглед удобството на ищеца са изменили/завъртели положението на таблото, и с това не се затруднява достъпа до имота му. Касаело се за законосъобразно разполагане на електропроводни линии в имот публична общинска собственост, което по никакъв начин не накърнявало правата на ищеца и достъпа до имота му. Ответното дружество твърди, че не е предприемало действия по изместване на процесния стълб, което било видно от цялата представена от ищеца кореспонденция; дружеството не било иницирало, нито разрешавало, нито осъществявало подобна дейност. Изтъква, че дори и да е променено положението на конкретен стълб, част от линейното съоръжение, това не може да се окачестви като изместване и за него не бил приложим реда на чл. 64, ал. 5 и чл. 73 от ЗУТ. Не било налице в случая изместване, инициирано поради ново строителство, и не се изменяло положението на съоръжението на техническата инфраструктура. Навежда довод, че установяването на законосъобразното изграждане на процесния стълб не е предмет на настоящото производство и се установява по административен ред. Ответникът излага твърдение, че с оглед изричното желание на ищеца е била извършена организация и на 25.02.2021 г. са били планирани дейности за промяна на местоположението на процесния стълб, за техническото изпълнение на което било необходимо пред имота на ищеца да бъде поставен стоманотръбен стълб, за да могат да бъдат прехвърлени електрическите връзки и електромерното табло и да се освободи съществуващия стоманобетонов стълб, т.е. да бъдат поставено два стълба пред двата съседни имота на враждуващите съседи, което щяло да „освободи” процесния стълб и същия да бъде демонтиран. Последвал обаче отказ от страна на ищеца да бъде монтиран какъвто и да било стълб пред имота му, вследствие на което монтажните дейности не били осъществени и се стигнало до невъзможност за изпълнение на каквито и да било последващи дейности от страна на дружеството във връзка с промяна местоположението на стълба, тъй като ищецът желаел и считал, че електромерното му табло трябва да се намира пред имота на съседа. Ответникът излага и довод, че като собственик на енергийни съоръжения по смисъла на § 1, т. 23 и т. 41 от ДР на ЗЕ, а именно: мрежа ниско напрежение, част от която е процесният стълб, заприходена в активите на дружеството през 1992 г., съответно изградена и въведена в експлоатация преди 1999 г., в негова полза са възникнали ex lege сервитутни права на основание чл. 60, ал.2, т. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ по отношение на процесната мрежа, като „съществуващо” енергийно съоръжение. Като титуляр на сервитутни права ответникът имал правата по чл. 64, ал. 3 от ЗЕ, както и правата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Твърди, че с посочената промяна на местоположението на стълба не се излиза извън пределите на съществуващата сервитутна ивица на съоръжението. По тези съображения счита предявения иск за неоснователен. С допълнение на доклада първоинстанционият съд е отделил за безспорен факта, че процесният стълб, собственост на ответника, не е бил преместен от него. След преценка на събраните доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че ищецът В. З. и Ю. Р. З. са собственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.1977.2677 по КККР на гр. София, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „••••••••, както и на построената в имота сграда с идентификатор № 68134.1977.2677.1. Видно е от представената скица от СГКК, че съседен на този имот е ПИ с идентификатор № 68134.1977.923, като и двата имота граничат с улица, съставляваща ПИ с идентификатор № 68134.1977.25 по КККР, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, и изменение, одобрено със заповед РД-18-9514/26.08.2021 г. на началника на СГКК-София. На 29.07.2020 г. ищецът В. З. и Ю. З., като собственици а имот с идентификатор № 68134.1977.926 и построената в него сграда, са подали до „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД жалба, в която са уведомили, че пред входа на този имот се извършват изкопни работи за преместване на електрическия стълб, който от години се намирал пред съседния имот, и не са съгласни с това преместване на стълба, тъй като по този начин те няма да могат да ползват входа на имота и достъпът до него с автомобил ще бъде невъзможен, като при всяко отваряне на портата тя ще се удря в електромерите и в стълба. С писмо от 18.08.2020 г. „ЧЕЗ Разпределение България” АД е уведомило жалбоподателите, че по изложените в жалбата им обстоятелства е извършена проверка, в резултат на която е установено, че на посочения адрес ул. „•••••••• от страна на дружеството не са планирани и предприемани действия за изменение на визираното в жалбата съоръжение-стълб. В отговор на горепосоченото писмо В. З. и Ю. З. подали на 15.10.2020 г. до електроразпределителното дружество жалба, в която заявили, че на 12.10.2020 г. стълбът бил преместен и поставен така, както е описан в предходната им жалба. Посочили са, че в момента новият стълб е поставен върху водопроводното отклонение в имота им, което при евентуална авария на водопровода ще бъде пречка за отстраняването й, както и че при изкопните работи по поставянето на новия стълб бил прекъснат телефонния кабел. Посочили са също, че със собственика на имот № 68134.1977.923, с адрес ул. „••••••••, водят съдебно дело за спорна граница между двата имота, приключило с решение и издаден изпълнителен лист да им предадат владението на реална част от имота, като собственикът на съседния имот целял да премести стълба пред имота на жалбоподателите с цел да им попречи да ползват единствения си вход за дворното място. Същите за заявили, че не са съгласни да се премества електрическия стълб и са отправили искане да се преустановят всички действия, свързани с това. С жалба от 16.10.2020 г. ищецът и Ю. З. отново са сезирали електроразпределителното дружество като са твърдели, че на 15.10.2020 г. били преместени кабелите и таблото на новия стълб от дружеството, като таблото било поставено така, че вратата на може да се отваря докрай и това е пречка за преминаването с автомобил. Заявили са, че стълбът е можел да се постави на половин метър от досегашното му място. Отправили са искане незабавно да се премести стълба и да се възстанови предишното положение. В отговор на горепосочените жалби на 05.11.2020 г. електроразпраделителното дружество е изпратило до жалбоподателите писмо, в което е посочено, че при извършена нова проверка на място от служители на дружеството е установено, че посоченият в жалбите стълб се намира между двата имота, находящи се на адрес ул. „•••••••• и № 40, както и че има водопроводен кран на около 2 метра от стълба и няма данни за прекъснати телефонни кабели. Посочено е в писмото, че от страна на дружеството е подменено само електромерното табло през 2020 г. и не са предприемани действия за изместване на посоченото в жалбите съоръжение. Посочено е също, че технически екип ще предприеме действия по завъртане на таблото, с цел да се осигури свободен достъп с автомобил до имота на жалбоподателите, като техническите действия ще бъдат изпълнени в най-кратък срок. С жалба от 29.12.2020 г., подадена от Ю. З. и В. З. до „ЧЕЗ Разпределение България” ЕАД, същите са заявили, че с извършеното на 08.11.2020 г. завъртане на таблото не се решава проблема с достъпа им до двора, тъй като стълбът би поставен много плътно и очевидно пречи. Поискали са дружеството да отговори на въпроса какви са причините за преместването на електрическия стълб, който повече от 30 години се намирал пред имота с адрес ул. „••••••••; има ли съгласувани работни проекти, инвестиционни проекти и разрешение за строеж и становище за изместването на стълба. Отправили са искане незабавно да се измести новопоставения стълб на мястото, на което се е намирал, а именно пред имота с адрес ул. „••••••••. В отговор на горепосочената жалба електроразпределителното дружество е изпратило писмо от 19.01.2021 г. до Ю. З. и В. З., в което е посочило, че поради възникнала необходимост от извършване на допълнителни технически проверки във връзка с повдигнатите въпроси, е възпрепятствано да даде окончателен отговор в регламентирания срок. В последваща жалба от 10.02.2021 г. на В. З. и Ю. З. същите отново са настоявали поставеният нов стълб да се премести на мястото на стария стълб. С писмо от 11.02.2021 г. дружеството е уведомило двамата жалбоподатели, че след извършена на 04.02.2021 г. проверка от негови служители на адрес ул. „•••••••• за установяване местоположението на енергийно съоръжение – стоманобетонен стълб, е констатирано, че местоположението на съоръжението не съответства на местоположението му към 2019 г., което е удостоверено от Географската информационна система, поради което е изменено и трасето на изходящите линии към границата на имотите. Посочено е, че от страна на дружеството ще бъдат предприети действия по възстановяване местоположението на енергийното съоръжение, като ще бъде възстановено фактическото положение към 2019 г. Средствата за търговско измерване, монтирани в съществуващото електромерно табло, ще бъдат монтирани в съответствие с действащата нормативна уредба до или на имотната граница. С жалба от 22.02.2021 г. В. З. и Ю. З. са поискали от електроразпределителното дружество да бъдат уведомени писмено за деня и часа, в който ще се измести незаконно преместения стоманобетонен стълб и ще бъде възстановено фактическото му положение към 2019 г. С жалба от 24.02.2021 г. до електроразпределителното дружество В. З. и Ю. З. са изразили несъгласие да се монтира метален стълб и ново ел. табло пред собствения им имот. С писмо от 02.03.2021 г. на електроразпределителното дружество до Ю. З. и В. З., подадено в отговор на жалбите на последните от 22.02.2021 г. и 24.02.2021 г., същото е уведомило жалбоподателите, че не е извършвало изместване на енергийно съоръжение – стълб, част от разпределителната мрежа, захранваща с електрическа енергия обекти на клиенти на адрес ул. „Крушова градина”, както и че е изпълнило задълженията си по договор за присъединяване № 1203930010/04.01.2021 г. в съответствие с приетите от двете страни условия. Посочено е също, че дружеството е направило необходимата организация за изпълнение на техническото решение за връщане на изместения стоманобетонов стълб на мястото му от 2019 г., а именно: монтаж на стоманотръбен стълб за захранване на потребителите на адрес ул. „••••••••; монтаж на стоманобетонов стълб на мястото, на което е бил през 2019 г.; прехвърляне на електрическите връзки и електромерно табло и освобождаване на съществуващия стоманобетонов стълб; възстановяване на нарушените настилки. Посочено е, че жалбоподателите категорично са отказали да се монтира стоманотръбен стълб, което е осуетило монтажа на стоманотръбния стълб, планиран за 25.02.2021 г., като тези действия блокират всякакви последващи действия на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, свързани с изместване на стоманобетоновия стълб. На 29.09.2021 г. ищецът В. З. изпратил до „ЧЕЗ Разпределение България” АД покана в срок до 10 дни дружеството да премести поставения на 15.10.2020 г. пред входната врата на собствения му имот № 68134.1977.926, с адрес ул. „••••••••, стоманобетонен стълб, като го постави на място, което не пречи на ползването на имота. С писмо от 06.10.2021 г., отправено от дружеството до Р. З., Ю. З., В. З.а, В. З. и М. З.а, е посочено, че дружеството нееднократно е информирало, че не е извършвало изместване на енергийното съоръжение – стълб, част от разпределителната мрежа, захранваща с електрическа енергия обекти на клиенти на адрес ул. „Крушова градина”. Посочено е в писмото, че разпределителното дружество е извършило всички необходими действия за монтаж на нов стоманотръбен стълб за захранване на потребителите на адрес ул. „•••••••• и монтаж на стоманобетонов стълб на мястото, както и за прехвърляне на електрическите възли и електромерно табло и освобождаване на съществуващия стоманобетонов стълб; демонтаж на съществуващия стоманобетонов стълб; възстановяване на съществуващите настилки. Независимо от това, на 25.02.2021 г. адресатите на писмото отказали да се монтира стоманотръбен стълб за осъществяване на новото захранване на имота, чрез което те довели до невъзможност да бъдат изпълнени последващи действия от дружеството, свързани с изместване на стоманобетоновия стълб. Посочено е също, че след извършен на 01.10.2021 г. оглед на място от страна на дружеството, е установено, че твърдението, че енергийното съоръжение възпрепятства достъпа до имота на моторни превозни средства, е неоснователно. Представено е писмо на кмета на СО- район „Витоша” от 07.12.2021 г., до „ЧЕЗ Разпределение България” АД и В. З. и Ю. З., в което е посочено, че след извършени от служители на отдел „Контрол по строителството” проверки по документи и на място на ул. „••••••••, не са установени налични инвестиционни документи, свързани с изместване на съоръжение от електропреносната мрежа. Посочено е в писмото, че на място е установено, че в тротоар до оградите на УПИ ХІ-923 и УПИ ХІІІ-926 от кв. 90 по плана на гр. София, м. „кв. Драгалевци”, съществува стоманобетонов стълб от електропреносната мрежа и върху него е монтирано електромерно табло. На 04.01.2021 г. между „ЧЕЗ Разпределение България” АД и ищеца В. Р. З. е сключен договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа за двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „••••••••. В договора е посочено, че присъединяването на обекта ще се извърши чрез електропроводни линии ниско напрежение, с място на присъединяване – към електрическата мрежа НН на КТП „••••••••, ул. „Герена”, кп. 5 /42-526/, мрежа SAP SF-4379-05, като измереното количество електрическа енергия за обекта ще се осъществява от нов трифазен електромер, монтиран на мястото на съществуващ монофазен електромер, разположен в електромерно табло тип ТЕПО 2/4 на стълб от въздушната мрежа до имота. Видно от представената скица въз основа на данните от картотеката относно обслужващите съоръжения относно парцели ХІ-923 и ХІІІ-926, че електромерното табло тип ТЕПС с монтирани в него 3 бл. електромери за адрес ул. „•••••••• и 1 бр. електромер за адрес ул. „••••••••, е монтирано в стоманобетонов стълб, разположен на улицата, представляваща имот № 68134.1977.25 - на границата между двата парцела. Съгласно писмо от 24.02.2023 г. от Столична община – район „Витоша”, в архива на отдел „Инженерна инфраструктура, блогаустройство и екология” не са установени налични одобрени строителни книжа и издадени разрешения за строеж, свързани с изместване или реконструкция на съществуваща въздушна мрежа /вкл. съоръжения към нея – електрически стълбове/ в кв. Драгалевци, ул. „Крушова градина” и обслужващи имоти с номера 38 и 40 на същата улица. Представено е решение от 14.08.2019 г. по гр.д. № 88046/2017 г. на Софийски районен съд /влязло в сила на 19.05.2023 г./, с което по предявените от В. Р. З. и Ю. Р. З. срещу Н.И.Н. и С.Л.М. искове с правно основание чл. 76 от ЗС ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху реална част от недвижим имот, а именно: 11 кв.м. земя по протежение /дължина/ на цялата граница между ПИ с идентификатор № 68134.1977.926 с административен адрес на имота: гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „••••••••, и ПИ с идентификатор № 68134.1977.923, с административен адрес: гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „••••••••, с обща дължина на границата между двата имота от 36 метра и с ширина от 30 см., както и да възстановят съществуващото преди 19.06.2017 г. положение на границата между двата имота. Според показанията на св. М. З.а /майка на ищеца/, имотът бил собственост на двамата й синове по дарение от бившия й съпруг. Твърди, че от самото начало стоманобетонният стълб бил на около 4-5 метра от положението, на което се намира в момента. През 2020 г., когато започнали саниране на къщата, видели, че някакви хора копаят около стълба и близо до граница на двата имота и те им казали, че ще местят стълба. След около 10-14 дни бил поставен втори стълб. След около 10 дни махнали стария стълб и останал само втория стоманобетонен стълб. Синът на свидетелката водил разговори с „ЧЕЗ” и им било предложено да сложат стоманотръбен стълб от другата страна на портата, като старият – стоманобетонен щял да остане. Това бил единственият достъп до двора, тъй като оттам вкарвали материали. Предложили им да сложат стоманобетонен стълб, на което синът на свидетелката категорично се възпротивил. Новият стоманобетонен стълб бил монтиран на оградата между имота на ищеца и съседния имот. След като махнали стария стоманотръбен стълб, преместили и таблото с електромерите на новия стълб и там поставили електромерите без да ги пломбират, а след като сигнализирали, дошли и пломбирали електромерите. Първоначално стълбът бил монтиран напряко – с лице към улицата, но след като сигнализирали, че не може да се влиза дошли и го завъртяли перпендикулярно на улицата, но достъпът не бил възможен. Не можело да се отвори изцяло гаражната врата и да влезе камион, кола или бус. От „ЧЕЗ” им предлагали да им сложат още един стоманотръбен стълб от другата страна и след това да махнат другия. Свидетелката твърди, че ако стълбът не е там, вратата няма да опира в оградата. Съгласно показанията на св. Р. З. /баща на ищеца/, стълбът бил сложен на входа за достъп до имота им и ограничили входа – едната врата не можела да се отваря, не можело да се паркира вътре и да се доставят материали, тъй като правели ремонт. От „ЧЕЗ” им предложили да поставят още един метален стълб от другата страна на портала, с което тотално щял да се затвори достъпа до имота. Те отказали да бъде поставен втори стълб. Свидетелят твърди, че старият стълб се намирал на 4 или 5 метра от техния парцел, но без разрешение и без каквито и да било документи старият стълб бил премахнат и таблото било поставено на новия стълб и го пломбирали. Колите им стояли навън на улицата и търсели място за паркиране. Преди да се постави стълба те си ползвали имота и портала, но след поставянето на стълба затворили входа до имота. Преди това те имали входирано заявление до „ЧЕЗ” за захранване на имота с трифазен ток, при което било направено проучване и издадено становище, след което подписали договор с „ЧЕЗ” и заплатил такса. Бил положен кабел и направен трафопост, но им казали, че в таблото има друг поставен електромер и няма място за трифазен електромер, поради което не поставили такъв и не им върнали парите. Според показанията на св. С. М.-Н., тя живее в съседния имот на ул. „•••••••• и не знае да е местен стълб. Има обща ограда отдясно с двамата братя, водели съдебни дела с нея за имотната граница за оградата, която искали за се премести. Сочи, че на двете граници на имотите има стълб, който е разположен на границата с имота на З.и. При така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните: Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС – за осъждане на ответното дружество да премести електрически стълб и електрическо табло, обслужващи имота на ищците, представляващ ПИ с идентификатор № 68134.1977.2677 по действащите КККР, от мястото, на което се намират в момента, на мястото което са се намирали до 2019 г., а именно: пред съседния имот с идентификатор № 68134.1977.923. Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Този иск дава вещно- правна защита на собственика или носителя на ограничено вещно право срещу посегателства, които без да отнемат владението, ме пречат да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си за ползва собствения си имот. Ищецът по иска по чл. 109 от ЗС следва да докаже, че е собственик на имота или носител на ограничено вещно право върху него, както и че ответникът е осъществил неоснователно противоправно действие, което му пречи да упражнява вещното си право в пълен обем. В случая ищецът основава претенцията си за осъждане на ответника да премести електрическия стълб и електромерното табло, обслужващи имота му, на твърдение, че през 2020 г. този електрически стълб е бил незаконно преместен пред входа на неговия имот /без спазване на законовите изисквания и без негово съгласие/ и по този начин е възпрепятстван достъпът до имота му. Т.е. твърдяното от ищеца неоснователно действие на ответника, пречещо му да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота, се изразява в преместване на съществуващия електрически стълб от предишното му местоположение пред входа да достъп до имота. От представените писма за водена между собствениците на ПИ № 68134.1977.2677 и ответното дружество кореспонденция се установява по несъмнен начин, че настоящото местоположението на енергийно съоръжение /стоманобетонен стълб/ не съответства на местоположението му към 2019 г. Това енергийно съоръжение представлява част от електропреносната мрежа НН на КПП „••••••••, ул. „••••••••. Установено е от представената кореспонденция и от писмото на СО, че стоманобетоновият стълб, върху който е монтирано електромерно табло, е разположен в тротоара на улицата / ПИ с идентификатор № 68134.1977.25/ - на границата между имота на ищеца, представляващ ПИ идентификатор № 68134.1977.2677 /идентичен с УПИ ХІІІ-926, кв. 60/ и съседния имот, представляващ ПИ с идентификатор № 68134.1977.923 /идентичен с УПИ ХІ-923/. Предвид характеристиката на електрическия стълб като енергиен обект по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ, тъй като с тях се осъществява разпределение на електрическа енергия, то въпросът дали фактическите действия по преместването на стълба са извършени от ответното дружество е без правно значение за предявения иск по чл. 109 от ЗС. Ответното дружество е лицензирано да извършва дейността по разпределение на електрическа енергия и е собственик на електроразпределителните съоръжения. В това си качество същото е отговорно за поддържането на съществуващите електропреносни съоръжения, чрез които осъществява дейността си, респ. за тяхното изменение. В този смисъл не само извършването на активни фактически действия, свързани с изграждането на електропреносната мрежа и съоръженията, но и поддържането на всякакви други състояния на тези съоръжения, вкл. държането на такива съоръжения, което има за резултат възпрепятстване правата на собствениците на имоти или опасност от смущаващо правото им на собственост въздействие, представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС. Предвид безспорното обстоятелство, че процесният стълб, чието преместване се иска, е разположен на улицата, т.е. извън имота на ищеца, то без правно значение за преценката за осъществяване на фактическия състав на предявения иск по чл. 109 от ЗС е въпросът дали е възникнало сервитутно право в полза на ответника относно това съоръжение на електроразпределителната мрежа, респ. дали поддържането на стълба на мястото, на което се намира в момента, е в упражнение на такова сервитутно право, по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. По дефиниция сервитутът е вещно право на ограничена вещна власт върху чужд имот, принадлежащо на собственика на друг недвижим имот и представляващ изгода за използване на този имот. Сервитутът е правооотношение между собствениците на два имота – господстващ /главен/ и служещ /обременен/, при което собственикът на служещия имот е длъжен да търпи ограничения при ползването му. В закона няма уредено сервитутно право с единно съдържание, а отделни видове сервитутни права са уредени в различни законови разпоредби. Във всички случаи, обаче, наличието на сервитутно право е свързано с използването от собственика на един имот на чужд имот. Предвиденото в ЗЕЕЕ /отм./, респ. в ЗЕ и съответните подзаконови нормативни актове сервитутно право в полза на собственика на енергийния обект, е уредено с цел използване на сервитутите за осигуряване изграждането и поддръжата на енергийни съоръжения. Сервитутното право на собственика на енергийните съоръжения, който строи и поддържа тези съоръжения, съдържа правото му да използва части от имоти на други лица, за да извършва своята дейност – да изгражда такива обекти, да използва чуждите имоти за преминаване и използване на съоръженията, респективно задължението на собствениците на тези имоти да търпят тези ограничения. Уредбата на сервитутните права в полза на енергийните предприятия почива на общото съдържание на сервитутното право като акцесорно ограничено вещно право. Сервитутното право на собственика на енергийното съоръжение, възникнало по силата на закона или по съгласие със собственика на един имот, е правото му да използва чуждия имот за нуждите на извършваната от него дейност по електрическо снабдяване и/или разпределение на електрическа енергия. В случая, след като новото местоположение /след твърдяното преместване/ на процесния електрически стълб с електромерите е изцяло извън имота на ищеца и използването на това съоръжение за осъществяване на електроразпределителната дейност на ответното дружество не е свързано с използване на каквато и да е част от имота на ищеца, изграждането, респ. поддържането на това съоръжение от страна на ответника не е в упражняване на негово сервитутно право. С оглед на това неотносим в случая е въпросът дали при изграждане на процесния електрически стълб са спазени законовите изисквания, респ. дали в полза на ответното дружество е възникнал законов сервитут по смисъла на ЗЕЕЕ /отм./. Стълбът, представляващ част от мрежите на техническата инфраструктура, се намира в пространството на улицата и тротоарната площ, което е общинска собственост. Решаващо за изхода на спора е установяването дали държането, респ. поддържането на процесния стълб /след преместването му/ съставлява неоснователно действие на ответника, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Както бе посочено, без значение е наличието или не на сервитутно право върху имота на ищеца относно това съоръжение /по изложените по-горе съображения/. В тежест на ищеца е да докаже, че изграждането, респ. държането на процесиня стълб, представлява неоснователно действие и същото му осуетява или ограничава възможността да осъществява правата си на собственик, като доказателствената тежест за това му е разпределена с доклада на първоинстанционния съд. Ищецът е въвел довод, че процесният стълб представлява незаконно съоръжение, тъй като е изграден без необходимите строителни книжа и разрешение за изграждането му. Установено е от представените писмени доказателства, че по отношение на изместения стоманобетонен стълб - съоръжение от електропреносната мрежа, не са налице одобрени строителни книжа и издадени разрешения за строеж, следователно при изграждането на стълба не са били спазени изискванията на ЗУТ и същият е незаконен строеж. Изграждането на незаконен строеж в съседен имот, обаче, само по себе си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като липсата на строителни книжа не е пречка за упражняването на правото на собственост на собственика на съседния имот. Изграждането на незаконен строеж в съседен имот може да бъде квалифицирано като неоснователно действие по чл. 109 от ЗС, даващо право на собственика да иска премахването му, респ. на възстановяване на съществуващото преди незаконното построяване фактическо положение, само, ако се докаже, че построеното му пречи да упражнява правото си на собственост, или ако незаконният строеж е изграден в нарушение на такива благоустройствени правила, които са установени единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседния имот по предназначение. В случая процесният стълб е изграден на границата на собственост на имота на ищеца и съседния имот, което се установява от приетото писмено доказателство - писмо на кмета на СО- район „Витоша” от 07.12.2021 г., изготвено след извършени от компетентните общински органи проверки по документи и на място на ул. „••••••••. В писмото е посочено, че констатираният при проверката стоманобетонов стълб /с монтирано върху него електромерно табло/ е изграден в тротоар до оградите на УПИ ХІ- 923 и УПИ ХІІІ-926 от кв. 90 по плана на гр. София, м. „кв. Драгалевци. В показанията си свидетелката М. З.а сочи, че новият стоманобетонен стълб бил монтиран на оградата между имота на ищеца и съседния имот. В показанията си свидетелката С. М.-Н. също твърди, че стълбът е разположен на границата между имота на З.и. Показанията на посочените свидетелки, касаещи възприятията им относно мястото, на което понастоящем е разположен стълба с електромерното табло, е в унисон с писмото на СО относно местоположението на новоизградения електрически стълб. Отделно от това, видно е от съдържанието на сключения на 04.01.2021 г. /след твърдяното преместване на електрическия стълб/ между ищеца и ответното дружество договор за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа за двуетажната жилищна сграда, намираща се в процесния имот на ул. „••••••••, че страните са уговорили присъединяването на обекта да се извърши чрез електропроводни линии ниско напрежение, с място на присъединяване – към електрическата мрежа НН на КТП „••••••••, ул. „Герена”, кп. 5 /42-526/, мрежа SAP SF-4379-05, като измереното количество електрическа енергия за обекта да се осъществява от нов трифазен електромер, монтиран на мястото на съществуващ монофазен електромер, разположен в електромерно табло тип ТЕПО 2/4 на стълб от въздушната мрежа до имота. От съдържанието на този договор не следва, че присъединяването, респективно измерването на количеството ел. енергия, следва да се осъществи от електрическия стълб, съществувал към 2019 г. и намирал се пред съседния имот. С оглед на това не може да се направи и извод, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по сключения с ищеца договор за присъединяване. Не са налице и доказателства по делото местоположението на процесния стълб, на който е монтирано средството за измерване, да е в нарушение на нормативните изисквания, установени в Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии /в частност чл. 92 и чл. 450, ал.1/ и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Процесният стълб, на който е поставено средството за измерване на електрическа енергия за имота на ищеца, е разположен до границата на собственост на електрическото съоръжение, при спазване на изискванията на чл. 92 от Наредба № 3/09.06.2004 г. Съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г., електромерните табла се монтират до или на границата на имота на клиента на място, определено от оператора на разпределителната мрежа. Както бе посочено, от представените писма на ответното дружество и писмото на СО-район „Витоша” от 07.12.2021 г. се установява, че стълбът с електромерите е разположен до оградата между двата съседни имота, т.е. на границата на имота на ищеца, което се подкрепя и от показанията на св. З.а и С. М.-Н.. В тази връзка следва да се посочи, че границата между урегулираните поземлени имоти е тяхната регулационна граница, която определя пространствения обхват на правото на собственост върху имотите. В този смисъл без значение за преценката дали стълбът е разположен на границата на имота на ищеца е представеното от него решение по гр.д. № 88046/2017 г. на СРС. Това решение е постановено по предявен от ищеца срещу съседите му владелчески иск по чл. 76 от ЗС, с който иск не се решават спорове за вещни права, следователно то няма правно значение за пространствените предели на правото на собственост на ищеца, респ. за местоположението на границата му със съдения имот. На следващо място, не са налице данни по делото новоизграденият стълб с монтираните на него електромери да е изграден в нарушение на благоустройствени правила, свързани с ползването по предназначение на имота на ищеца, или в нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, установени в закон с цел опазване здравето на всички живущи в населеното място. От ангажираните от ищеца доказателства не се установява, че съществуването на процесния стълб му пречи да упражнява правото си на собственост върху имота, доказателствената тежест за което му е разпределена с доклада по делото. При установеното по-горе обстоятелство, че стълбът е разположен на тротоара - на границата на имота на ищеца със съседния имот, то очевидно обективно не може да е налице нито възпрепятстване, нито ограничаване на възможността му да упражнява правата си на собственик, в частност на достъпа му до имота. И от показанията на разпитаните свидетели не може да се направи извод, че процесният стълб възпрепятства отварянето на металната порта на имота, както твърди ищецът. Първоинстанционният съд е направил аргументиран анализ на показанията на водените от ищеца свидетели З.а и З., преценявайки тяхното конкретно съдържание и възможната им заинтересуваност от изхода на делото като близки родственици на ищеца, на основание чл. 172 от ГПК, и в съвкупност с останалите събрани доказателства, като аргументите на съда се споделят от настоящата инстанция. Други доказателства за установяване на твърдението на ищеца, че стълбът е разположен така, че да е невъзможно отварянето на портата на имота и е ограничен пълноценния достъпа до него, не са ангажирани. Съдът е отчел и установения по делото факт, че ответното дружество е предложило на собствениците на процесния имот да премахне стълба и да постави друг пред неговия имот, на който да бъде поставено електромерно табло, обслужващо само неговия имот, но ищецът не се е съгласил. Това обстоятелство само по себе си е индиция, че възникналият спор относно местоположението на стълба е продиктуван не от обективната невъзможност за достъп на ищеца до имота в резултат на преместването на този стълб, а е заради нежеланието на ищеца и другите собственици пред имота им изобщо да има стълб с електромерно табло в близост до имота им, както и от съществуващия конфликт между тях и собствениците на съседния имот по повод владението на имотите и границата между тях. С оглед на горните съображения въззивният съд намира, че преместването на процесния електрически стълб с електромерно табло, обслужващо имота на ищеца, респективно държането му на мястото, на което се намира в момента, не представлява неоснователно действие, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота. Това обуславя неоснователност на предявената претенция по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да премести таблото на мястото, на което се е намирал към 2019 г. Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото и направено от въззиваемия искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 160 лв., определен съгласно чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Софийският градски съд