Решение № 304 от 2.9.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 453/2025 г.

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК. С присъда № 142 от 07.11.2022 г. по н.о.х.д. № 2581/2021 г. на СГС, НО, 28 състав, подсъдимият Я. Г. Я. е признат за невиновен в това, че на 25.10.2019г., в гр. Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице, по повод изпълнение на служебните си задължения като кандидат за ••• на Община •••, е предоставил имотна облага - парична сума от 200 лв., която представлява предплата от общата сума от 2 000 лв., на И. Г. А., за да бъде дадена на другиго – по 40 лв. на 50 лица от гр. Стара Загора, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. в полза на определен кандидат – в полза на Я. Г. Я. като кандидат за ••• на Община Стара Загора, издигнат от коалиция „Алтернатива на гражданите“, гласувайки с бюлетина с № ••• и в полза на вписаната в бюлетината за избор на общински съветници преференция № ••• на коалиция „Алтернативата на гражданите“, поради което и на основание член 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 167, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2 от НК. Недоволство от присъдата е изразил прокурор от СГП. В подадения въззивен протест и в допълнение към него прокурорът е обосновал своето несъгласие от издадения съдебен акт, мотивите към който е определил като противоречиви. Прокурорът е коментирал събраните и проверени от първия съд доказателства, като е приел, че в съвкупността си те доказват обвинението, за което подсъдимият Я. е предаден на съд. Акцентирал е върху разпита на свидетеля А. от досъдебното производство /приобщен по надлежния за това ред/, върху протоколите за доброволно предаване на банкноти и записващо устройство и върху назначените фоноскопни експертизи, от които се установява съдържанието на проведения и неманипулиран технически разговор между подсъдимия и свидетеля А.. Тази доказателствена маса според прокурора установява доказаността на обвинението по член 167, ал. 5, вр. ал. 4 от НК. Отправеното искане е за отмяна на присъдата и за издаване на нова от въззивния съд, с която подсъдимия Я. Я. да бъде признат за виновен по това обвинение. В протеста не е направено искане за събиране на доказателства пред тази инстанция. Настоящето въззивно разглеждане на делото, предназначено за цялостна проверка на крайния акт на СГС, инициирана с така подадения протест, е второ по ред. Първоначално въз основа на протеста е било образувано ВНОХД № 746/2023 г. по описа на АС-София, шести наказателен състав, приключило с присъда № 24/01.08.2023г., с която първоинстанционната оправдателна присъда е била отменена и вместо нея е била постановена нова, с която Я. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 167, ал. 4, вр. ал. 2 от НК и е осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на дванадесет хиляди лева. Я. е оправдан по обвинението да е действал като длъжностно лице по повод изпълнение на длъжностните му задължения и за квалификацията по член 167, ал. 5 от НК. Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години. На основание член 167, ал. 6 от НК е лишен от право да заема длъжността ••• за срок от четири години. Възложени са му направените по делото разноски. Във връзка с постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Я. – адв. И. А., е било образувано к.д. № 954/2023 г. по описа на ВКС, ІІ НО. С Решение № 166/14.03.2024 г. ВКС, ІІ н.о., е отменена присъда № 24 от 01.08.2023г. по ВНОХД № 746/23г. на Софийски апелативен съд в частта, с която подсъдимият Я. е признат за виновен и осъден за това, че е осъществил престъплението по чл. 167, ал. 4, вр. ал. 2 от НК с цел да бъдат склонени петдесет лица да упражнят избирателното си право, гласувайки в негова полза като кандидат за ••• и е оправдан по така повдигнатото обвинение. Било е отменено наложеното на основание чл. 167, ал. 6 от НК наказание лишаване от право да заема длъжността ••• за срок от четири години. Присъдата в останалата й част е била оставена в сила. По искане на градския прокурор на СГП, за възобновяване на наказателното производство и отмяна на присъда № 142/07.11.2022г., постановена по нохд № 2581/2021г. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 422, ал. 1, т. 1 от НПК е било образувано НДВ № 93/2025 г. по описа на ВКС, ІІІ НО. С Решение № 151/02.04.2025 г. е отменена по реда на възобновяването присъда № 24/01.08.2023г., постановена по внохд № 746/2023г. по описа на САС, както и Решение № 166/14.03.2024г. по кд № 954/2023г. по описа на ВКС, ІІ н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - София от стадия на допускане на доказателства във въззивната инстанция. В проведено на 24.04.2025 г. производство по реда на чл. 327 и сл. от НПК, вр. чл. 318 НПК след осъществената пълна служебна проверка и след преценка на доводите в протеста и основанията на ВКС за възобновяване на наказателното производство по делото, въззивният съдебен състав намери, че за правилното решаване на делото се налага повторен разпит на свидетеля И. Г. А.. В съдебно заседание представителят на Софийската апелативна прокуратура заявява, че поддържа протеста и счита оспореният съдебен акт за неправилен. Приема, че в хода на съдебното следствие са събрани необходимите доказателства, от които безспорно може да се установи осъществяването на деянието и неговото авторство. Безспорно според прокурора е установено, че подсъдимият е поискал, а свидетелят А. му е предложил съдействие за купуването на 50 гласа срещу сумата от 40 лв. за всеки глас. Счита, че се установява, че на проведената със свидетеля А. среща, подсъдимият Я. му е предал сумата от 200 лв., представляваща аванс от общата догорена сума, предназначена за закупуването на гласове в размер на 2000 лв. Подчертава, че осъждането на свидетеля А. за лъжесвидетелстване и заключението на допуснатата от въззивната инстанция експертиза не опровергават извода за съпричастност на подсъдимия Я. към инкриминираната дейност, още повече, че според експертите хронологично най-рано дадените от свидетеля А. показания по всяка вероятност са най-истинните. Подкрепя обвинителната си теза и със заключението на изготвената по делото фоноскопна експертиза, която установява съдържанието на проведения между подсъдимия и А. разговор. Отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Я. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде определено справедливо наказание. Защитникът на подсъдимия – адвокат Р., моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, тъй като от показанията на свидетеля А., които са основни и обстоятелството, че същият е осъден за лъжесвидетелстване за показанията си, които съдържат обвинителни обстоятелства, не може да бъде прието, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК. Приема, че това осъждане има решаващо значение за правилното установяване на фактическата обстановка, което според защитата следва и от решението на ВКС за възобновяване на делото. Обстоятелството, че установяването с влязъл в сила съдебен акт, че показанията на свидетеля А., дадени на фазата на досъдебното производство, са лъжливи, влияе върху достоверността и на останалите доказателства, на които обвинението почива. Противопоставя се на разбирането на СГС, че показанията на полицейските служители, са допустими предвид промяната в редакцията на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК, която на основание чл. 3 НПК следва да бъде приложена във висящото производство. Аргументира, че е останало недоказано подсъдимият Я. да е предоставял парична сума на свидетеля А., още по-малко е било установено тя да е представлявала предплата за това да бъдат склонявани трети лица да упражнят по определен начин избирателното си право. Отправя искане за потвърждаване на оспорената от държавното обвинение присъда. Подсъдимият Я. в лична защита и при предоставеното му право на последна дума се присъединява към становището на защитника му и иска потвърждаване на оправдателната присъда на СГС. Въззивният съд, като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, прие следното: За постановяване на присъдата, първостепенният съд е провел счетените за необходими процесуалноследствени действия при спазване на процесуалните правила, за да установи релевантните за предмета на доказване по делото обстоятелства. Същите са прецизно изведени въз основа на събраните и приетите за годни гласни и писмени доказателства - обяснения на подсъдимия Я. Я., показанията на свидетелите И. И. /включително и показанията му от досъдебното производство, дадени при разпит пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, И. А. /включително и показанията му от досъдебното производство, дадени при разпит пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК/, Д. Я., А. Б., В. В., Д. Г. Д., Х. Х., С. С., И. Л., Д. К. Д., М. М., Д. Д., Г. Г. /включително и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/; заключенията на: фоноскопната експертиза /л. 29 – 35, т. 3 от д. п./, дактилоскопната експертиза /л. 47 – 53, т. 3 от д. п./, фоноскопната експертиза /л. 68 – 81, т. 3 от д. п./, техническата експертиза /л. 26 – 28, т. 2 от д. п./; писмените доказателства, приложени по досъдебното производство, както и приетите в хода на съдебното следствие такива. С оглед необходимостта за пълното изясняване на въпросите, касаещи отношенията на подсъдимия Я. и свидетеля И. А. през процесния период, както и на възникналите такива по повод упражняване на избирателните им права, преценени като значими за предмета на делото, е допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие. В рамките на същото е разпитан повторно И. А., а след преценка на поведението му по време на разпита му пред въззивния съд, е допусната КСППЕ, която да установи способността му правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото, както и годността му да носи наказателна отговорност. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните по делото пред двете инстанции гласни и писмени доказателства, настоящият съдебен състав като цяло се солидаризира с установената от СГС фактология, която само частично измени и допълни въз основа на новосъбраните доказателства и прецизира по начин, счетен за съответен в най-голяма степен на обективно установеното. Същата се свежда до следните правнозначими факти: Подсъдимият Я. Г. Я. е роден на •••••••• г., в гр. •••, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, управител на частна рекламна компания „Медия груп“ и общински съветник в община Стара Загора, с поС.ен адрес: гр. •••, ул. „•••“•, вх. •, ет. •, ап •, с ЕГН ••••••••••. С Указ № 163 от 10 юли 2019 г. на президента на Република България били насрочени местни избори за общински съветници и кметове, които трябвало да се проведат на 27 октомври 2019 г. С решение № 109-МИ от 24 септември 2019 г., издадено от Общинската избирателна комисия в Стара Загора, подсъдимият Я. Я. бил вписан като кандидат за ••• на община Стара Загора, номиниран от коалиция „Алтернативата на гражданите“. В бюлетината за гласуване за общински съветници тази коалиция фигурирала под номер •••, а преференциалният номер на Я. Я. в листата за общински съветници от същата коалиция бил •••. Подсъдимият Я. познавал свидетеля И. И. още от детските си години. В хода на предизборната кампания Я. посетил заложната къща, управлявана от И., и го попитал дали може да му уреди среща с И. А., известен с прозвището „Ж.“. И. се съгласил да съдейства, установил контакт с А. и организирал среща между него и Я.. Преди срещата И. предал на А. устройство, с което да запише разговора си с Я.. Устройството било USB аудио рекордер с гласова активация и 4 GB вградена памет, работещо чрез един бутон за включване и изключване. Срещата между Я. и А. била насрочена за следобеда на 25 октомври 2019 г. и се състояла в заведение в Стара Загора. Когато А. пристигнал, Я. го поканил да се качи в личния му автомобил. Преди да влезе в колата, А. активирал записващото устройство, с което без знанието на Я. разговорът между тях бил записан. В началото на разговора двамата си разменили обичайни реплики. След това А. казал: „Ами при мене е всичко точно, брат, но се разбрахме, че след изборите ще дадеш…“. Я. го прекъснал, казвайки: „Да, аз ще дам номерче.“ А. обаче настоял: „Не, номерче сега, брат. Ами слушай, аз имам петдесе човека…“. Разговорът между тях протекъл по следния начин: Свид. И. А.: Какво става, брат? Подс. Я. Я.: Айде, качвай се. Свид. И. А.: Не съм те виждал от много време, луд. Подс. Я. Я.: Какво правиш? Свид. И. А.: Ей, таман да вършим работа, луд. Подс. Я. Я.: Ами, да. Свид. И. А.: Ти кво правиш, че аз не съм те виждал? Подс. Я. Я.: Да ти кажа, направо съм полудял. Свид. И. А.: Брат ти кво прави? Подс. Я. Я.: Ходи и той като… Свид. И. А.: Иначе по телевизора те гледам, побъркваш ги, ей. Подс. Я. Я.: Трябва да вземем властта, да идваме ний на власт, стига толкова. Свид. И. А.: Ами, така е. Подс. Я. Я.: Бах ти, окрадоха целия град тия боклуци! Свид. И. А.: Тъй, тъй, приятелю. Подс. Я. Я.: При вас какво става? Свид. И. А.: Ами, при мене е всичко точно, брат, но се разбрахме, че след изборите ще дадеш Подс. Я. Я.: Да, аз ще дам номерче. Свид. И. А.: Не, номерче сега, брат. Ами слушай, аз имам петдесе човека. Подс. Я. Я.: Да. Свид. И. А.: ... мои хора дето... Нали знаеш, че целият квартал кой е? Подс. Я. Я.: Да. Свид. И. А.: А така. Казал съм на хората. След изборите шъ платиш. Подс. Я. Я.: Да. Свид. И. А.: Тъй ли? Подс. Я. Я.: „Ъха.“ Свид. И. А.: „По чи-читирисет лева на човек, брат.“ Подс. Я. Я.: „Добре.“ Свид. И. А.: „А така. Е сега ще ми дадеш някой лев, ти брат.“ Подс. Я. Я.: „Ще ти дам номер, че трябва да може да ги засечем, че са повече, защото и...“ Свид. И. А.: „Да.“ Подс. Я. Я.: „...Б. ще работи там.“ Свид. И. А.: „С кой Б. ще работи?“ Подс. Я. Я.: „Той си има негови хора там, сестра му, другата сестра. Ти там тях не можеш да ги хванеш.“ Свид. И. А.: „Не теее, виж тях не ме интересуват, аз имам петдесет човека...“ Подс. Я. Я.: „За това твойте с отделно номерче, за да може такова, да може да се засече.“ Свид. И. А.: „Хубаво.“ Подс. Я. Я.: „Да не каже, тия мойте, тия твойте, та да се знай.“ Свид. И. А.: „Имам хора в Го-горно Ботево.“ Подс. Я. Я.: „Горно Ботевооо...“ Свид. И. А.: „Плоска могила..?“ Подс. Я. Я.: „Трябва да проверя и ще ти кажа как е.“ Свид. И. А.: „Там е на жената, хо-хората са.“ Подс. Я. Я.: „Ъхъ“. Свид. И. А.: „Обаче във „Зора“ имам петдесе човека, брат, дето са сигурни.“ Подс. Я. Я.: „Добре.“ Свид. И. А.: „Сигурни. Кога ще е ще е гласуването?“ Подс. Я. Я.: „В неделя.“ Свид. И. А.: „Не е ли в понеделник? В понеделник май ще се проверят, нали?“ Подс. Я. Я.: „Да.“ Свид. И. А.: „Добре, в неделя. Искам да съм, да си точен ти и аз, брат, да ми оставиш някои лев, брат. След изборите о-о-о, о-о-о, о-о-о остатъка ми ги даваш.“ Подс. Я. Я.: „Ъхъ. Колко да ти остава?“ Свид. И. А.: „Ами сега ще ми оставиш двеста лева.“ Подс. Я. Я.: „Добре.“ Свид. И. А.: „Е това сега, брате, ще ми дадеш някакви бюлетинки, брат.“ Подс. Я. Я.: „Ето ги де, т’ва са. Т’ва са, т’ва са, т ва са.“ В този момент подсъдимият Я. Я. подал на свидетеля И. А. 49 флаери на бюлетини с надпис: „Община Стара Загора Бюлетина за общински съветници 2019г.“ и поставен знак „х“ на номер ••• „коалиция Алтернативата на гражданите“, и знак „х“ на номер •••, която била една от преференциите за кандидат от листата на същата коалиция, както и листовки. След като взел така дадените му флаери, свидетелят А. продължил разговора с подсъдимия Я.: Свид. И. А.: „Еми те. Е ми това снимките?“ Подс. Я. Я.: „Там да не ги объркаме.“ Свид. И. А.: „Тъй ли?“ Подс. Я. Я.: „Да. Значи, виж дай да ти обясня. Изкарай една..?.. Ето двайсе и шест сто четиридесет и две.“ Свид. И. А.: „Сто и четиридесет и две, тая е за твойта бюлетина?“ Подс. Я. Я.: „Да, това е твое.“ Свид. И. А.: „А така, петдесет човека значи, няма да има лъ-ъжа, брат, нали, о-от мене няма да очакваш такива работи, брат.“ Подс. Я. Я.: „И от мен няма да...“ Свид. И. А.: „Петдесет човека ги имаш.“ Подс. Я. Я.: „Добре.“ Свид. И. А.: „О-обаче искам да ми кажеш за-за тези с-с-села дали шъ-шъ станат.“ Подс. Я. Я.: „Довечера ще знам и утре ще ти се обадя, записах телефона.“ Свид. И. А.: „Тъй ли?“ Подс. Я. Я.: „Да.“ Свид. И. А.: „И сега шъ ми, шъ ми оставиш някой лев, брат.“ Подс. Я. Я.: „Ще ти оставя двеста лева.“ Свид. И. А.: „Да. Та има ли кой да лепи плакати, това онова?“ Подс. Я. Я.: „Двеста.“ Подс. Я. Я.: „ Плакати още не съм почнал да лепя и са чудя дали въобще да разлепвам, да не ги, да не ги дразним.“ Свид. И. А.: „Що, бе? Ти си гледаш твойта работа, бе.“ Подс. Я. Я.: „По принцип, да.“ Свид. И. А.: „Е•••••••• тях, какво ш... Ами така е брат, нека малко дъ-дъ вземем, да вземеш малко властта, бе, човек, това какво е.“ Подс. Я. Я.: „После ще помагаме там на входа...“ Свид. И. А.: „Е, шъ помагаш я.“ Подс. Я. Я.: „... апартаменти, ма апартаментите, тея общинските кадет са. Той, тоя вход на нищо не прилича, ремонти трябва да се направят. Нещо, ако искаш? Иначе кво бачкате?“ Свид. И. А.: „Ами аз съм на дървата, брат, нали знаеш. Тварим на... дърва, брат и това е.“ Подс. Я. Я.: „Брат ти?“ Свид. И. А.: „Ами брат ми на „Горското“, А. не бачка.“ Подс. Я. Я.: „Що?“ Свид. И. А.: „Ами няма къде, въ, брат.“ Подс. Я. Я.: „Що не го взимат, дето е лежал по затворите?“ Свид. И. А.: „Да, да, да.“ Подс. Я. Я.: „Е-е, много гадно тъй.“ Свид. И. А.: „Точно така е, брат.“ Подс. Я. Я.: „... това не е хубаво.“ Свид. И. А.: „Бате, искам да си сигурен, брат, от мен хората ги имаш и ти трябва да си точен.“ Подс. Я. Я.: „Добре, аз съм точен, аз виж аз нямам сметка да те лъжа, щото...“ Свид. И. А.: „Ти къде се губиш, бе?“ Подс. Я. Я.: „... щот следващия път нали пак шъ трябва да работим.“ Свид. И. А.: „Не-е, брат.“ Подс. Я. Я.: „Щот’ кат’ те излъжа един път, какво работиме...“ Свид. И. А.: „Не, щот’ аз не съм те виждал доста много време, бе, брат.“ Подс. Я. Я.: „Аз живея извън града и затова.“ Свид. И. А.: „Тъй ли?“ Подс. Я. Я.: „Да. А бе шъ помагаме, после шъ работим много.“ Свид. И. А.: „Ами да, бе човек.“ Подс. Я. Я.: „Сега ще те оставя, само че малко по-отдолу да не ма гледат. Да не ни снима някой там. То заведението е тука вдясно, аз ще те оставя тука до кошовете. Само завиваш надясно и си там.“ Свид. И. А.: Няма проблем. Подс. Я. Я.: „Значи двайсет и шест сто четиридесет и две.“ Свид. И. А.: „Добре, довечера ще ми звъннеш ли за ей тези гласове?“ Подс. Я. Я.: „Да, като обиколя по селата и ще ти се обадя да ти кажа к’во е станало там.“ Свид. И. А.: „Тъй ли?“ Подс. Я. Я.: „Да.“ Свид. И. А.: „Не, щото Горно Ботево не се ли води на...? Стамово, Плоска могила...“ Подс. Я. Я.: „... Стара Загора.“ Свид. И. А.: „А така, там са на жената целия джинс. Целия джинс са там.“ Подс. Я. Я.: „Те колко такова, колко цигани има в Плоска могила?“ Свид. И. А.: „Ами то само са рода, брат. Около петстотин човека.“ Подс. Я. Я.: „Защото, да ти кажа защо. Щото имам един друг, дет ми помага, С. Д., знаеш ли го от …?“ Свид. И. А.: „Да.“ Подс. Я. Я.: „Неговата жена, неговата сестра, а пък и тя живее в Плоска могила.“ Свид. И. А.: „Да, да, да.“ Подс. Я. Я.: „Сещаш са, затуй та питам колко човека са там.“ Свид. И. А.: „Да, да ами петстин човекава, петстин, Горно Ботево.“ Подс. Я. Я.: „Горно Ботево са много, там знам.“ Свид. И. А.: „А-а пак са на жената...“ Подс. Я. Я.: „Тъй ли?“ Свид. И. А.: „Ее, да... дори ма, ма чакат да...“ Подс. Я. Я.: „Горно Ботево колко имаш?“ Свид. И. А.: „Ами там имам около двеста. Кълна ти се, бе, човек, двеста човека.“ Подс. Я. Я.: „И никой досега не ги е взел ли?“ Свид. И. А.: „Те идват...“ Подс. Я. Я.: „Да, де“ Свид. И. А.: „…идват, е-е от Лозенец идват тия К., М....“ Подс. Я. Я.: „А-а“ Свид. И. А.: „…те са боклуци, бе, брат. Те колко години са таковали, разбираш ли...“ Подс. Я. Я.: „Лъжат ги само.“ Свид. И. А.: „А пък, Я., ти си, ний сме пораснали заедно в … така ли?“ Подс. Я. Я.: „Тъй.“ Свид. И. А.: „Ний сме пораснали …“ Подс. Я. Я.: „… израснали. Значи в Горно Ботево можеш двеста да гарантираш, тъй ли?“ Свид. И. А.: „Да, със сигура.“ Подс. Я. Я.: „А в Плоска могила?“ Свид. И. А.: „В Плоска могила са по-малко хора, брат.“ Подс. Я. Я.: „Те са малко там, да.“ Свид. И. А.: „Да, обаче това са, всичките са на жената хората.“ Подс. Я. Я.: „Ъхъ. Добре ще се обадя довечера да ти кажа.“ Свид. И. А.: „Да не стане така, Я., да мъ-ъ, д-да мъ излъжеш да идем там, брат. Искат да видят човека, иначе сме лъгани много, брат...“ Подс. Я. Я.: „Еме да, те...“ Свид. И. А.: „Само да да минем от там, Я., става пак.“ Подс. Я. Я.: „Само ще сменим колата и-и…“ Свид. И. А.: „Да, а така да.“ Подс. Я. Я.: „Айде чао.“ Свид. И. А.: „Чао, чао.“ Подс. Я. Я.: „Ей тука надясно и си там.“ Свид. И. А.: „Добре. Айде, брат.“ Подс. Я. Я.: „Чао.“ След приключване на срещата си с подсъдимия Я. Я., свидетелят И. А. се срещнал с И. И. и му върнал записващото устройство, което преди това бил получил от него и с което бил записан разговорът с Я.. Същия ден, на 25 октомври 2019 г., в Областната дирекция на МВР в Стара Загора постъпила оперативна информация, в която се съобщавало за възможно купуване на гласове във връзка с предстоящите местни избори. В нея били споменати имената на свидетелите И. А. и И. И.. След получаване на сигнала, ръководството на ОДМВР – Стара Загора провело работна среща, на която било взето решение да се съставят екипи, които да установят и доведат в сградата на полицията двамата свидетели. Първият екип включвал трима служители – свидетелите В. В., М. М. и Д. Д.. Те отишли до заложната къща, където работел И. И., намерили го на място и го придружили до сградата на полицията. Там И. бил въведен, без да бъде официално регистриран в книгата за пропускателен режим. Свидетелят В. В. провел оперативна беседа с И., който заявил готовност да предаде доброволно записващото устройство, което И. А. му върнал по-рано през деня. Вторият полицейски екип бил съставен от Д. Г. Д. и Д. П. Д.. Те установили местонахождението на И. А. и го придружили до сградата на полицията след края на работния ден на 25 октомври 2019 г. Влизането му в сградата на ОДМВР – Стара Загора също не било отбелязано в пропускателната книга. Свидетелят Д. Д. провел с А. оперативна беседа. Въз основа на събраната в хода на проведените с двамата свидетели беседи информация, било решено тя да бъде докладвана на разследващ полицай. В първите минути след полунощ на 26 октомври 2019 г. – съответно в 00: 31 ч. и 00: 33 ч., разследващ полицай от ОДМВР – Стара Загора подал две искания до Районния съд в Стара Загора за провеждане на разпит пред съдия на свидетелите И. И. и И. А.. Разпитът на А. се състоял между 00: 49 ч. и 01: 40 ч., а този на И. – между 01: 50 ч. и 03: 25 ч. За проведените разпити били съставени протоколи, които били подписани от съдия, секретар, разследващ полицай и съответния свидетел. На 26 октомври 2019 г. И. И. предал доброволно устройството, използвано за звукозаписа на разговора между Я. и А.. Същия ден И. А. също предал доброволно 10 банкноти от по 20 лева, като посочил, че те били дадени като аванс от Я.. Банкнотите имали следните серийни номера: ВБ9580786, ВБ9280811, ВБ9680092, ВБ9680093, ВБ9680094, ВБ9580785, ВБ9680053, ВБ9580782, ВБ9580783 и БВ9580784. Наред с това той предоставил и полиетиленов джоб, в който се съдържали 49 флаера на бюлетини с обозначения „Община Стара Загора. Бюлетина за общински съветници 2019“, със символ „Х“ върху номер ••• – коалиция „Алтернативата на гражданите“ и преференция •••. В рамките на досъдебното производство били назначени и изготвени следните експертизи: Техническа експертиза, извършена от вещото лице Г. Р., който прехвърлил съдържанието от записващото устройство на оптичен носител; Две фоноскопни експертизи, които установили, че аудиофайлът не съдържа следи от манипулация или монтаж, и също така документирали разговора на хартиен носител. Експертизите установили, че гласът, обозначен като „Мъж 2“ (М2), принадлежи на подсъдимия Я. Я.; Дактилоскопна експертиза, извършена от вещото лице И. М., която установила три годни за идентификация отпечатъка от палец и показалец на дясната ръка на И. С. И. върху банкнотата с номер ВБ9680053. След постановяването на Решение № 166/14.03.2024г. на ВКС, ІІ н.о. по к.д. № 954/2023 г., с което на практика била установена виновността на подсъдимия Я. в извършването на престъпление по чл. 167, ал. 4, вр. ал. 2 от НК и във връзка с противоречивите показания на свидетеля И. А., дадени в хода на досъдебната фаза на настоящето наказателно производство и пред първоинстанционния СГС, на 02.07.2024 г. по сигнал на подсъдимия Я. Я., срещу И. Г. А. било образувано досъдебно производство № 223/2024 г. по описа на ОДМВР – Стара Загора за извършени престъпления против правосъдието. С определение от 18.11.2024 г. било одобрено споразумение по НОХД № 20245530203217/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което И. А. бил признат за виновен в реализирането на съставите на две престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК, извършени от него в качеството му на свидетел: 1/ по ДП № 349 – ЗМ 278/2019г. по описа на ОД МВР – Стара Загора, за това, че на 26.10.2019г. съзнателно е потвърдил неистина пред надлежен орган на властта за това, че 25.10.2019г., Я. Я. му е предоставил парична сума от 200 лв., за да бъде раздадена на другиго – по 40 лв. на 5 лица от гр. Стара Загора с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. в негова полза като кандидат за ••• на община Стара Загора, издигнат от коалиция „Алтернатива на гражданите“, гласувайки с бюлетина с № ••• и в полза на вписаната в бюлетината за избор на общински съветници преференция № 126 на коалиция „Алтернатива на гражданите“ и 2/ по нохд № 2581/2021г. по описа на СГС за това, че на 26.01.2022г. съзнателно потвърдил неистина пред СГС, че на 25.10.2019 г., в Стара Загора Я. му обещал парична сума и му предоставил бюлетини, с цел да бъдат склонени лица да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. в негова полза като кандидат за ••• на община Стара Загора, издигнат от коалиция „Алтернатива на гражданите“, гласувайки с бюлетина с № ••• и в полза на вписаната в бюлетината за избор на общински съветници преференция № 126 на коалиция „Алтернатива на гражданите“. В опит да установи яснота по въпроса към кой момент показанията на свидетеля И. А. възпроизвеждат фактите най-близо до действително случилото се на инкриминираната дата беше допуснат разпита му пред въззивната инстанция. След непосредствено проведения разпит на свидетеля И. А. пред въззивния съд, поведението му пред настоящия съдебен състав и заявената почти пълна липса на спомени за инкриминираните събития с обяснение за зависимост към наркотични вещества, беше допуснато изготвяне на КСППЕ, чието заключение установява, че при свидетеля И. А. не се установяват белези на психично заболяване или когнитивен дефицит. Единствено по анамнезни данни вещите лица приемат наличие на разстройство вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества с абстинентни прояви. Според експертите няма основание да се допусне, че към датите на провеждане на разпитите на свидетеля И. А. в двете фази на наказателното производство, той е бил с нарушени годности правилно да възприема, осмисля и възпроизвежда факти и обстоятелства и да не е имал свидетелска годност. Към периода, когато е било одобрено споразумението по НОХД № 20245530203217/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което свидетелят И. А. е признат за виновен в извършването на две престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК, не се установяват предпоставки И. А. да е бил лишен от годности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица заключават още, че изявленията и поведението на А. по време на разпита му пред настоящия съдебен състав, проведен в с.з. на 29.05.2025 г. не могат да бъдат обяснени с някакви болестни механизми. По време на разпита в проведеното на 03.07.2025 г. съдебно заседание вещите лица уточняват, че като най-вероятна причина за различията в показанията на свидетеля е притеснението, което той преживява в съдебната зала и с намерението „по един елементарен, сравнително примитивен начин да се спаси от притеснителната за него … ситуация“, което е характерно за неговата „незряла личностова структура“. При това положение относно обсъдените факти въззивната инстанция намери основание за изменение на приетата от градския съд фактическа обстановка като прие, че е останал недоказан ключовият за съставомерността на деянието факт, свързан с това дали подсъдимия Я. Я. е предал на свидетеля И. А. сумата от 200 лв. като предплата от общата сума от 2 000 лв., за да бъде дадена на другиго – по 40 лв. на 50 лица от гр. Стара Загора, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. Това се налага от новоустановените обстоятелства, които са дали и основание за възобновяване на наказателното производство по делото от ВКС, но и от депозираните пред настоящата съдебна инстанция показания на свидетеля И. А. и цялостното му поведение по време на разпитите му в различните процесуални фази, както и от заключението на допуснатата в тази връзка КСППЕ. При очертания предмет на обвинението спрямо подсъдимия Я. Я. с основание е съзряна и от първоинстанционния съд противоречивост в доказателствените източници по отношение на главните подлежащи на доказване факти по делото за неговата деятелност, а именно: предоставянето на сумата от 200 лв. на свидетеля И. А. и специфичната цел (ако това изобщо е било сторено), с която са предоставени - да склони 50 лица да упражнят правото си на глас в полза на Я.. В подкрепа на това, че подсъдимия Я. е предоставил сумата от 200 лв. на свидетеля И. А. с предвидената в закона специфична цел (ако това е било сторено) - да склони 50 лица да упражнят правото си на глас в полза на Я., отчасти са били показанията на някои от разпитаните свидетели /И. А. и И. И./, но само дадените такива в досъдебното производство /пред разследващ орган и пред съдия/, които са били прочетени при констатираните непълноти и противоречия с твърденията им пред съда. Най-напред следва да бъде посочено, че и настоящият съдебен състав ги възприема като годни доказателствени средства депозирани пред компетентен разследващ орган. Въззивната съдебна инстанция сподели съображенията на първостепенния съд, че провеждането на разпитите на свидетелите И. И. и И. А. пред съдия от Районен съд Стара Загора не е извършено при съществено нарушение на изискванията на чл. 223, ал. 3 от НПК. Макар разпитите на двамата свидетели да са документирани в бланки на протоколи за разпит пред разследващ полицай, е видно, че са били проведени пред съдия от РС Стара Загора при участието на съдебен секретар, които са подписали всеки един от двата протокола. Обстоятелството, че подписите си са положили и разследващ полицай, и разпитваното в качеството му на свидетел лице, не води до порок на проведеното процесуално действие, което да ги прави негодни. От своя страна разпитите на свидетелите И. И. и И. А. по реда на чл. 223 НПК са били проведени при спазването на родовата компетентност на съда. Именно районните съдилища са компетентни да разглеждат дела за престъпления по чл. 167 – чл. 169г от НК. При събирането на данните в хода на досъдебното производство за наличието на имунитет на подсъдимия Я. Я. и промяната в компетентността на разследващия орган след приемането на делото от СГП по компетентност и възлагането на разследването на следовател, извършените преди това процесуални действия са запазили своята валидност, предвид разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от НПК. По така изложените съображения съдът не намира, че само на това основание следва да изключи приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелите А. и И.. Независимо от посочения извод за тяхната годност, в процесния случай това не води автоматично до възприемането им като достоверни. Разбираема е обвинителната теза, че част от тях, закрепени по съответния процесуален ред чрез даването им пред съдия на фазата на досъдебното производство би следвало да се кредитират като изслушани в рамките на един своеобразен съдебен процес и в най-близък времеви период до инкриминирания. Въпреки това, обаче свободата на преценка на доказателствата от страна на съда не е обвързана от посоченото принципно съображение, като е необходимо същата да бъде извършена въз основа на внимателното съпоставяне на дадените показания с депозираните от свидетелите (и най-вече от свидетеля И. А.) непосредствено пред съда в присъствието на страните, включително и при отчитане на съдържанието на изслушаните такива при проведеното въззивно съдебно следствие. Използвайки именно такъв подход, настоящата инстанция счете, че заявеното от свидетеля И. А. в проведеното съдебно следствие (пред първоинстанцонния съд) в противоречие с казаното в досъдебната фаза не може да се приеме за напълно недостоверно и несъответстващо на действителното положение, тъй като е резултат на яснота при поставянето на въпросите към него и правилна преценка на смисъла на провежданото действие по разпита му в присъствието на лицата, за които се отнасят показанията му. Направените от свидетеля И. А. уточнения, касаещи общата му информираност за провеждането и участието в избори, начинът му на изразяване, съобщеното съС.ие на повлияване от наркотични вещества и произтичащата от това липса на спомени за детайлите, които е възпроизвел по време на този разпит, включително времето на провеждането на разпита в досъдебната фаза – в първите часова на 26.10.2019 г., предшестван на практика от фактическото отвеждане от органите на МВР на свидетеля И. А. (а и това на свидетеля И. И.), са все обстоятелства в подкрепа на извода за невъзможността да се приеме за доказана обвинителната теза изцяло въз основа на първоначалните им показания, като се счете, че отричането им пред съда е недостоверно и направено единствено поради вероятното въздействие и желание да обслужат защитата на подсъдимия. В тази връзка не може да не бъде подчертано, че за показанията си за съществените от гледна точка на предмета на доказване в това производство въпроси, свързани с това дали подсъдимия Я. е обещал и/или предал парична сума на свидетеля И. А. и с каква цел евентуално е било сторено това, този свидетел е признал, че е лъжесвидетелствал и е понесъл последиците от това, като е била ангажирана наказателната му отговорност. Ето защо и не може да се приеме, че именно заявено от него в предсъдебната фаза е вярното за случилото се на инкриминираната дата, а свидетелят А. дотолкова е искал да подпомогне защитата на подсъдимия Я. Я., че се е съгласил да признае вина за нещо, което не е извършил и за което му е било наложено съответно наказание. Или, независимо от принципното съображение за възможността показанията на част от свидетелите в досъдебното производство да бъдат кредитирани като годни доказателствени средства, това не води автоматично до извода, че въз основа на тях се установява конкретната обвинителна теза срещу подсъдимия Я.. Това е така най- малкото поради дотолкова противоречивите показания на свидетеля И. А., дадени в различните фази на наказателното производство, че въз основа на тях не могат да се градят каквито и да било изводи от фактическа страна, още по-малко категорични такива, както изисква законът, за осъждането на подсъдимия. Тук съдът подчертава, че не може да бъде отхвърлена възможността поведението на свидетеля И. А. непосредствено преди, по време и след инкриминираното деяние да е продиктувано от желание да провокира престъпно поведение от страна на подсъдимия, с цел да го изобличи, ако не може да извлече облага. Така съдът не може да не отбележи, че именно свидетеля А., знаейки за предстоящата среща с подсъдимия Я. Я., се е снабдил със записващо устройство, което е включил в режим звукозапис веднага след започването й; знаейки за факта, че разговорът се записва именно той е бил активният участник и е насочил диалога в посока към възможността срещу съответно заплащане да осигури подкрепящи кандидатурата му изборни гласове; ясно е обективирал желанието си да получи имотна облага, с цел да склони други лица да упражнят избирателното си право в полза на подсъдимия Я. Я., очевидно подценявайки противоправността на собственото си поведение. Ето защо е напълно възможно заявеното от свидетеля А. на фазата на досъдебното производство, а именно, че Я. Я. му е предоставил парична сума от 200 лв., за да бъде дадена на други лица с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019г. в негова полза като кандидат за ••• и общински съветник, да се дължи единствено на стремежа му да отклони възможно наказателно преследване срещу себе си (за организиране на купуване на гласове напр.). Тук следва да се акцентира и на заключението на допуснатата от настоящия съдебен състав КСППЕ, което установява, че при свидетеля И. А. са установени защитни нагласи, интерпретирани като желание да се представи по определен начин, с голяма динамика на емоционалните и поведенчески прояви и оценката му като незряла личност с високи годности да управлява стратегии без възможност за волеви контрол и регрес в личностната структура. Ето защо и съдът прие, че не може да обоснове извод за съпричастност на подсъдимия Я. в инкриминираното деяние единствено на база на показанията на свидетеля И. А., дадени на фазата на досъдебното производство и отречени пред съда, чиято противоречивост не може да бъде преодоляна дори след разпита му пред въззивния съд. При оценката на хронологично първите, дадени от свидетеля И. А. показания, не може да се подминат фактори с потенциал да са рефлектирали върху съдържанието им, като: зависимостта на свидетеля от наркотични вещества; ниският социален статус и образователен ценз, които го правят податлив на влияние от други лица; уязвимостта му от гледна точка, че именно той е записал разговора с подсъдимия Я., по време на който активно е настоявал да осигури гласове в полза на кандидата Я. срещу заплащане. Всички тези фактори е напълно възможно да са повлияли показанията му, с които да се е опитал да подчертае, че единственият, който е предлагал имотна облага във връзка с осигуряване на гласове в своя полза при предстоящите местни избори е бил подсъдимия Я.. Тази теза обаче остава неубедителна особено след внимателния прочит на снетия на хартиен носител запис на разговора между Я. и свидетеля И. А.. От него става ясно, че именно А. е инициирал разговора, именно той му е дал такава насока и многократно е настоявал да получи пари от подсъдимия, срещу обещанието да бъдат осигурени гласоподаватели, които да го подкрепят в предстоящите местни избори. Обратно, подсъдимия Я. Я. е настоявал пред свидетеля И. А. единствено за помощ за кампанията му като кандидат за ••• и общински съветник, в която връзка е предал на А. образци от бюлетини и след многократните настоявания от страна на последния да получи финансова помощ, не се е противопоставил и е заявил: „Ще ти оставя двеста лева.“. Относно това дали подсъдимия Я. Я. действително е предоставил на свидетеля И. А. сумата от 200 лв. като част от общата сума от 2000 лева, за да упражнят 50 лица избирателното си право в негова полза, свидетелят И. А., действително в показанията си от досъдебното производство изрично е посочил, че такава сума му е била дадена от подсъдимия Я., за да му осигури подкрепата на 50 лица. Пред първоинстанционния съд, вече свидетеля И. А. заявява, че подсъдимият не му е давал пари, но му е обещал, че ако спечели изборите може да му помогне финансово. За тези обстоятелства обаче, свидетелят А. е признал, че е лъжесвидетелствал, за което е бил осъден и му е било наложено наказание. При разпита си пред първоинстанционния съд, свидетелят И. А. категорично отрича подсъдимият да му е предавал сумата от 200 лв. и потвърждава, че е получил от него единствено бюлетини, като подчертава, че не е прочел съставения на досъдебното производство протокол за разпит преди да го подпише поради неграмотност, а преди провеждането му е употребил наркотични вещества (амфетамин). На свой ред пред въззивния съд вече сочи, че няма никакви спомени от инкриминирания период поради зависимостта си към наркотични вещества. По този начин доказателствената обезпеченост на обвинението бива поставена под съществено съмнение. На практика същественото противоречие между показанията, дадени от свидетеля И. А. в предсъдебната и съдебната фаза на наказателното производство (и заявената липса на каквито и да било спомени пред настоящия състав на въззивната инстанция) се свежда основно до това дали подсъдимия Я. му е предал сумата от 200 лева с инкриминираната от държавното обвинение цел. СГС е приел, че независимо от отричането на показанията му в тази част, паричната сума е била предадена на свидетеля И. А.. Тъй като обаче не се установява каква е била целта, заради която са били платени тази пари, е достигнато до извод за недоказаност на обвинението. Настоящият съдебен състав противно на фактическите изводи на контролираната инстанция, прие, че изобщо не се установява подсъдимият Я. да е предал сумата от 200 лв. на свидетеля И. А.. За да даде отрицателен отговор на този въпрос настоящият съдебен състав отчита не само непосредствено изслушаните показания, сочещи объркано и притеснено поведение на свидетеля И. А., нисък социален статус и образователен ценз и липсата на каквато и да е конкретика за инкриминирания случай, но и категоричното отричане да е получавал от подсъдимия Я. такава парична сума, която впоследствие да е предавал на органите на досъдебното производство. Всъщност и настоящия съдебен състав приема за доказано, че свидетелят И. А. е предал доброволно на органите на досъдебното производство както образци на бюлетини, така и сумата от 200 лв. Този факт се потвърждава от съставения протокол, който е бил подписан от свидетеля И. А., което обстоятелство е било потвърдено от него при предявяването му. Това обаче не води до извод, че предадената от А. парична сума е била получена именно от подсъдимия Я. Я.. Фактът на предаването на посочената сума се потвърждава единствено от свидетеля А. на фазата на досъдебното производство. Това обстоятелство е било отречено от него категорично пред първоинстнационния съд. Нещо повече свидетелят А. е признал, че е излъгал за това обстоятелство, за което е понесъл и наказателна отговорност. Този факт не може да се установи по безспорен начин и от съдържанието на проведения между тези две лица разговор, от който става ясно, че именно свидетелят И. А. е настоявал да получи сумата от 200 лева от подсъдимия Я., последвало е съгласие от страна на подсъдимия за даването на такава сума, но не се установява, а и по този начин обективно не може да се установи фактическото предаване на сумата. Именно при съвкупната преценка на посочените обстоятелства и въззивният съдебен състав счете, че независимо от категорично заявеното от свидетеля И. А. получаване на сумата от 200 лева на фазата на досъдебното производство, то този факт не може да се приеме за несъмнено установен независимо от показанията в досъдебното производство, дадени пред съдия. Без значение е по каква причина така първоначално заявената информация от свидетеля А. е намерила израз в изготвения протокол за разпита му /чието съдържание не е било проверено от свидетеля А. преди да го подпише поради неграмотността му/, от значение за предмета на делото е, че възниква съмнение в достоверността на съобщеното в тази насока и то не би могло да има нужната доказателствена стойност при очертаните рамки на обвинението. Съмнението в заявения първоначално от свидетеля А. факт на предаването на паричната сума от 200 лева от подсъдимия Я. се засилва без да може да бъде преодоляно и от обстоятелството, че при експертната проверка за това дали има дактилоскопни следи по доброволно предадените банкноти от свидетеля А. са установени такива не на подсъдимия, а на лицето предоставило записващото устройство на А. – свидетелят И. И.. Обстоятелство, което не може да бъде обяснено от нито едно от разпитаните в качеството на свидетели лица. Последното от своя страна установява най-малко две неща: първо, дактилоскопните следи по банкнотите не са били заличавани и все пак по тях липсват такива от лицето, което се твърди да ги е предало на свидетеля А. и второ, независимо, че се твърди, че са били предадени на И. А. от подсъдимия Я. почти непосредствено преди доброволното им предаване на органите на досъдебното производство, не се установява те да са били в негова фактическа власт, но се установява, че са били у свидетеля И. – лицето инициатор (според свидетеля И. А.) разговорът с подсъдимия Я. да бъде записан. За този факт не се намира друго разумно обяснение освен, че преди да бъде предадена от свидетеля И. А. на органите на досъдебното производство, паричната сума (или част от нея) в действителност и доказано се е намирала във фактическата власт не на подсъдимия Я., а на свидетеля И.. В подкрепа на обвинителната теза са и показанията на свидетеля И. (С.) И., дадени пред съдия, приобщени по коректен процесуален ред и отречени от свидетеля при непосредствения му разпит от първоинстанционния съд в частта, в която е съобщил, че свидетеля А. му е показал сумата от 200 лв., за която е посочил, че е получил от подсъдимия Я.. На първо място съдът отчита обстоятелството, че този свидетел не е присъствал и не е очевидец на срещата между подсъдимия Я. Я. и свидетеля И. А., респ. същият не възпроизвежда собствени възприятия за случилото се в този времеви отрязък. Ето защо и дори да е бил добросъвестен при първоначално дадените показания (пред съдия на досъдебното производство) и действително да е възприел показаната му от свидетеля И. А. сума от 200 лв., за която последният да е посочил, че е получил от подсъдимия Я. Я., това не означава, че тази парична сума действително е била дадена от подсъдимия още по-малко може да бъде установено основанието на това плащане. Това е така, тъй като е напълно възможно свидетелят И. И. да възпроизвежда добросъвестно възприятията си по време на срещата си със свидетеля А., след проведената такава между него и подсъдимия Я. Я.. От това обаче не може да бъде направен какъвто и да било извод за действителност на пресъздадените обстоятелства, най-малкото поради невъзможността да се установи дали свидетелят А. е възпроизвел истинно случилото се по време на срещата му с подсъдимия. Още повече, че свидетелят А. по никакъв начин не е имал задължение да не изопачава фактите пред свидетеля И. И.. Ето защо дори да се възприемат показанията от досъдебното производство на свидетеля И. И.а в частта, в която сочи, че е видял банкноти от по 20 лева у А., за които последният му казал, че са на обща стойност от 200 лева и са му дадени от подсъдимия Я., то това по никакъв начин не означава, че именно така се е случило обективно. Основателността на обвинението не може да бъде изведена и от показанията на полицейските служители, участвали в полицейската операция във връзка с получената информация за купуване на гласове. Най-напред към датата на постановяване на присъдата на СГС коректно са били кредитирани показанията на полицейските служители, провели беседи със свидетелите И. А. и И. И.. Към настоящия момент обаче показанията на тези двама свидетели следва да бъдат изключени, тъй като те са загубили „ех lege“ това свое процесуално качество, на основа междувременно разписаното в чл. 118, ал. 2 НПК /ред. ДВ, бр.18/01.03.2024 година/, въвеждащо забрана да бъдат свидетели в наказателния процес лица, извършвали разузнавателни беседи по реда на Закон за Министерството на вътрешните работи. С оглед данните по делото и заявеното лично пред първия съд от полицейските служители Д. Г. и В. В., които твърдят, че са провеждали беседи със свидетелите съответно И. А. и И. И. във връзка с получена информация за купуване на гласове, следва да се приеме, че тези служители на МВР са провеждали оперативни беседи по смисъла на чл. 10, т. 1 ЗМВР, поради което и на основание чл. 118, ал. 2 НПК показанията им не следва да бъдат обсъждани. Това е така, доколкото показанията на тези свидетели изцяло възпроизвеждат възприетото от тях по време на беседите без да установяват други релевантни за предмета на доказване факти, които са възприели лично. Ето защо и независимо, че иначе не би имало пречка полицейските служители да бъдат разпитвани за фактите по чл. 117 от НПК, които лично са възприели извън комуникацията си с бъдещия обвиняем или трети лица – информатори, в конкретния случай оспорените от защитата свидетелски показания изхождат от полицейски служители, които не възпроизвеждат друга значима за делото информация извън придобитата от разузнавателните беседи по ЗМВР със свидетелите И. и А. и поради това е налице конфликт с правилата за доказването. В тази връзка следва да се акцентира, че независимо, че свидетелите, с които са били проведени оперативните беседи не са били привлечени впоследствие към наказателна отговорност, това не променя оценката на заявеното от полицейските служители. Това е така, тъй като законът има предвид всички видове разузнавателни беседи, независимо дали същите са с бъдещи обвиняеми по делото или с трети лица /тайни или явни информатори/, защото идеята на закона с въвеждането на забраната по чл. 118, ал. 2 НПК, е по този начин да не се заобикаля възможността за събирането и проверката на първични доказателства и същите да не бъдат подменяни от съдържащите преразказ показания на полицейските служители. Така, при оценка на гласни доказателствени средства с такъв източник съществено значение има въпросът каква информация се съдържа в тях. Настоящият състав приема, че тези свидетели могат да бъдат разпитвани за факти и обстоятелства, които са възприели лично, респективно показанията им в тази част може свободно да бъде ползвана, но те не могат да бъдат разпитвани и информацията в показанията им да бъде ползвана, когато тя им е станала известна в резултат на проведена беседа. Ето защо, апелативният съд приема, че информацията, установена с разпита на свидетелите полицейски служители, станала им известна в резултат на проведената беседа със свидетелите И. и А., не може да бъде ползвана при изясняване на релевантните факти и не може да установи верността и искреността на заявеното от свидетелите и най-вече от свидетеля И. А. пред тях относно случилото при срещата му с подсъдимия Я.. Още повече, че при констатираните основателни съмнения относно добросъвестността на възпроизведената от първоизточника информация, респ. на заявеното от него пред полицейските служители, в този изключително ранен етап на наказателното производство, когато практически е бил отведен за разпит в РУ на МВР и не му е било известно дали собственото му поведение не би дало основание за ангажиране на наказателната му отговорност (за продаване на гласове например), не може да бъде прието, че иначе вероятно добросъвестно депозираните показания на двамата полицейски служители биха могли да послужат като основа за извод в полза на виновността на подсъдимия. На следващо място, според настоящия съдебен състав обвинението, свързано с предоставяне на И. Г. А. на имотна облага (сумата от 200 лв.), като предплата от общата сума от 2 000 лв., за да бъде дадена на други 50 лица – по 40 лв., с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. в полза на определен кандидат, не се установява от направения частен аудиозапис на разговора между подсъдимия Я. Я. и свидетеля И. А.. Вярно е, че в конкретния случай материалният носител, съдържащ звукозапис от разговора между подсъдимия и свидетеля И. А. е годно доказателство, което може да послужи за изграждането на изводите на съда относно фактите. Макар че записът е бил изготвен без знанието на записаното лице, той има основно значение за вярното решаване на делото и „случаен“ характер, тъй като е изготвен преди образуването на наказателното производство и не е направен за да обслужи бъдещи негови цели. Не на последно място, касае се за пропорционална намеса в личната сфера на записаното лице, тъй като се отнася до защита на обществените отношения, свързани с гарантиране на политическите права на гражданите и разобличаването на практики, засягащи широк кръг лица, извършен е от частно лице, и не се е отразило на достоверността на доказателствата, тъй като свидетелят И. А. е потвърдил участието си в него, провеждането на разговор идентичен със записаният не е било отречено и от подсъдимия Я.. От своя страна заключенията на фоноскопната и техническата експертиза са доказали липсата на манипулации и монтаж в изследвания аудиофайл, както и това, че гласът на записа на лицето, обозначено като М2, принадлежи на подсъдимия Я. Я.. Независимо от годността на това доказателство от съдържанието на аудиозаписа не се установява подсъдимият Я. да е участвал във финансиране с цел купуване на гласове. Вярно е, че от внимателния прочит се установява, че след многократно и настойчиво искане на пари от страна на свидетеля И. А., подсъдимият Я. е изразил съгласие с това, заявил е още, че: „Ще ти оставя двеста лева.“. Били изречени и следните реплики: Свид. И. А.: „А така. Е сега ще ми дадеш някой лев, ти брат.“ Подс. Я. Я.: „Ще ти дам номер, че трябва да може да ги засечем, че са повече, защото и...“ …………………………………………………………………………. Свид. И. А.: „Добре, в неделя. Искам да съм, да си точен ти и аз, брат, да ми оставиш някои лев, брат. След изборите о-о-о, о-о-о, о-о-о остатъка ми ги даваш.“ Подс. Я. Я.: „Ъхъ. Колко да ти остава?“ Свид. И. А.: „Ами сега ще ми оставиш двеста лева.“ Подс. Я. Я.: „Добре.“ …………………………………………………………………………. Свид. И. А.: „И сега шъ ми, шъ ми оставиш някой лев, брат.“ Подс. Я. Я.: „Ще ти оставя двеста лева.“ Свид. И. А.: „Да. Та има ли кой да лепи плакати, това онова?“ Подс. Я. Я.: „Двеста.“ …………………………………………………………………………………………. Така проведеният разговор, обаче, не сочи по безспорен начин да се е осъществило фактическо предаване на сумата. Налице е единствено изявление за бъдещо действие, което не се установява да е било осъществено. Следва отново да се подчертае, че факта на предаването на сумата от 200 лв. от подсъдимия Я. на свидетеля И. А., е било изцяло отречено от последния пред първоинстанционния съд. Нещо повече за неверността на първоначално заявеното от този свидетел пред органите на досъдебното производство (когато е потвърдил получаването на сумата от подсъдимия), И. А. се е признал за виновен в лъжесвидетелстване. Ето защо и настоящият съдебен състав прие, че не може единствено на база на приобщения по делото звукозапис от проведения разговор, да приеме, че именно тогава се е случило нещо, което е било отречено и от двамата участници в срещата и единствени очевидци. Правилно първият съд е отказал да се довери на показанията на свидетелката И. Л.. Според разказа й тя е присъствала на разговора между подсъдимия и свидетеля А., в този разговор не е ставало въпрос за купуване на гласове, А. е бил активната страна в комуникацията, негова е била претенцията да окаже помощ на подсъдимия в предстоящите избори, като самият Я. не е предоставял на свидетеля никаква парична сума. При оценката на казаното от тази свидетелка без да му отдава решаващо значение, съдът отчита възможността да е заинтересована от благоприятен за подсъдимия изход на делото, тъй като се намира във фактическо съжителство с него и двамата имат общо дете. Определящо при преценката на съда за недостоверност на тези показания, е драстично им противоречие с другите приобщени доказателства отнасящи се до същите факти. Заявеното от Л. противоречи на показанията на свидетеля А., който по съвсем друг начин е възприел и възпроизвел случилото се пред първата съдебна инстанция и най-вече противоречат на съдържанието на частния звукозапис, обективиращ разговора между двамата участници в него. От този разговор не само не може да бъде направен извод, че на срещата, извън подсъдимия и свидетеля А., е присъствало и трето лице, но и не се установява „през цялото време“ подсъдимият да си е ровел в телефона (докато шофира автомобила) и да не е слушал много какво обяснява А.. На показанията на останалите разпитани и необсъдени до момента свидетели /С. С., Д. Я., А. Б., Х. Х., М. М., Д. К. Д., Д. Д./ съдът даде вяра, като прие обаче, че получената чрез тези показания информация касае началото на полицейската операция, установяването и завеждането в полицейското управление на свидетелите И. И. и И. А.. Обясненията на подсъдимия, че не е предлагал и не е обещавал предоставянето на парични средства за купуване на изборни гласове в негова полза, съдът кредитира с доверие като неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал. Тази информация не се опровергава от съдържанието на аудиозаписа от 25.10.2019 г. От него се установява, че не подсъдимият, а свидетелят И. А. е бил активен, настоятелно е търсил финансиране от подсъдимия с обещанието, че може да осигури гласовете на не само 50 лица от гр. Стара Загора, но и още около 1000 гласа от околните села. Не се установява и подсъдимият да е предоставил на свидетеля сумата от 200 лева, както и да е обещал след изборите и след изпълнение на договорката за реализиране на политически вот в негова полза, да предаде остатъка до общата договорена сума от 2 000 лева. Обясненията на подсъдимия не се опровергават от показанията на свидетеля А., който е и единственият друг присъствал по време на инкриминирания разговор и който категорично отхвърля в разпита си пред съда да е получавал парични средства от подсъдимия, нито от тези на свидетеля И., който единствено възпроизвежда разказа на А. непосредствено след срещата му с подсъдимия Я., както и че в себе си е имал банкноти от по 20 лева, без да е възприел източника на получаването им. Обясненията на Я. не се опровергават и от протоколите за доброволно предаване на вещи, приложени на т. 2, л. 17 и л. 18 от д.п., които обективират предаването на предмети от съответните лица, но не и начинът, по който те са попаднали у тях. И въззивният съд кредитира всяка една от назначените по делото експертизи (включително и пред настоящия съдебен състав), като прие, че те са изготвени от лица със специални познания в съответните области, от една страна, а от друга, че изясняват релевантни за делото обстоятелства по напълно ясен, конкретен и проверим начин. Въззивният съд даде вяра на писмените доказателства по делото, като прие, че в една част те съдържат информация за съдебното минало на подсъдимия и свидетеля И. А.; в друга носят еднопосочна информация за факта на провежданите през октомври 2019 г. местни избори и за това, че в тези избори подсъдимият е бил кандидат за общински съветник и кмет на Община Стара Загора, излъчен от коалиция „Алтернативата на гражданите“, а в трета носят информация за начина, по който веществените доказателства – пари, флаери с бюлетини и записващо устройство - са били приобщени по делото. Въз основа на така извършената преценка на свидетелските показания и при констатираната съществена противоречивост в същите, независимо от оценения като правилен подход на първоинстанционния съд да не изключи показанията от досъдебното производство като дадени пред некомпетентен орган, въззивният съд счете, че не се установяват по несъмнен начин сочените от обвинението факти и не се опровергават отричащите ги обяснения на подсъдимия Я.. Това е така, доколкото не може да се възприеме извеждащата се от доводите в протеста теза за гарантирана достоверност на казаното в рамките на проведен пред съдия разпит в досъдебното производство. Същото подлежи на проверка с всички допустими процесуални средства, а при извършването й в настоящия случай /и с оглед защитната позиция в тази насока/ не се достига до различни изводи. Нещо повече въз основа на направения от въззивния съд анализ, се потвърждава тезата за необходимостта в процесния случай /отличаващ се със спецификата на разследваната деятелност, както и при индивидуалните личностови характеристики на единствения свидетел очевидец на деянието извън подсъдимия Я. – И. А./ стриктно да се следи за тяхната безпротиворечивост, категоричност, стабилност и съответност на останалите събрани по делото доказателства. При възприетата (със съответните изменения) фактическа обстановка, направените от първоинстанционния съд правни изводи за липса на осъществено от подсъдимия Я. престъпление против политическите права, се оценяват като законосъобразни. Изложените в тази насока съображения се споделят напълно от въззивния съд, като според настоящия съдебен състав не се установява по несъмнен начин изобщо Я. да е участвал във финансиране с цел купуване на гласове. Следва да се отбележи, че дори и при отчитането на показанията на свидетеля И. А., дадени пред съдия с оглед вече обсъдената им противоречивост не се установяват по нужния несъмнен начин значимите съставомерни обстоятелства. Няма спор, че към инкриминирания период подсъдимият Я. Я. е участвал в предизборна агитация на територията на гр. Стара Загора, което само по себе си не съставлява престъпление. Провеждал е кампания сред различни общности и се е срещнал със свидетеля И. А., който вероятно целейки да гарантира за себе си финансов резултат, се снабдил от свидетеля И. И. със записващо устройство. Логично е при това положение пряко заинтересованият А., целящ да запише разговор, в който подсъдимият Я. Я. да заяви, че поема ангажимент за финансиране с цел купуване на гласове, да е взел активно участие в разговора. Установените от страна на Я. действия по делото, обаче /дори и свързаните с обещаване на парични суми след изборите/, са недостатъчни или неприпокриващи се с фактически очертаните параметри на обвинението, за да се приеме, че е осъществил вмененото му престъпление. Така не е установено реализирането на престъплението по чл. 167, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2 НК, от фактическа страна изразяващо се в предлагане и даване два дни преди изборния ден - на 27.10.2019 г. на И. А. на имотна облага от 200 лв. като предплата от общата сума от 2 000 лева, за да бъде разпределена на 50 лица, с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в полза на Я. Я., като кандидат за общински съветник и кмет на община Стара Загора. На практика изобщо не се установява на инкриминираната дата подсъдимият Я. да е предавал парична сума на свидетеля И. А.. Още по-малко се установява подсъдимият Я. да е имал каквото и да било поведение, целящо финансиране с цел купуване на гласове. Данни за такова плащане се съдържат единствено в показанията, дадени пред съдия от свидетеля И. А., които впоследствие са били отречени по категоричен начин, включително свидетелят А. е понесъл наказателна отговорност именно за това, че е заявил неистина в дадените на фазата на досъдебното производство показания, в които е посочил, че подсъдимият Я. му е предоставил парична сума от 200 лв., за да бъде раздадена на други лица с цел да бъдат склонени да упражнят избирателното си право в изборите за общински съветници и кметове на 27.10.2019 г. Вярно, че е налице обещание за облага, но именно под тази форма и без никаква конкретика и яснота за това кога ще бъде дадена и за какво не позволява извод за ясно и конкретно отправена оферта срещу изпълнено указание за упражнен политически вот. Прокурорът е посочил, че предоставянето на имотната облага в размер на 200 лева като част от обща сума от 2000 лева е предадена за склоняването на 50 лица да упражнят избирателни права, организирано от свидетеля И. А., но не е изложил каквито и да е твърдения за мотивирането му в тази насока именно от подсъдимия Я.. Всъщност не биха могли и да се посочат такива обстоятелства, тъй като те не се извличат и от събраните по делото доказателства. Последните установяват активна роля на И. А., който единствен е контактувал с подсъдимия Я. и настоятелно е искал финансиране, за да организира даването на други лица на имотна облага с цел да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат, което само по себе си съставлява престъпление (напр. по чл. 167, ал. 3 НК), записвал е разговора с подсъдимия, от който всъщност става ясно, че именно А. е отправил конкретно предложение на подсъдимия какви парични суми ще струва купуването на гласовете и колко точно „гласоподаватели“ може да склони. Едновременно с това липсва доказателствена основа за изясняване на конкретни договорености между двамата и най-вече за предаване на каквито и да било парични суми от страна на подсъдимия, каквото може да бъде само предполагано с оглед пряката заинтересованост на И. А. като участник в процес, насочен към получаване на финансиране от подсъдимия Я.. Не се установява участието на подсъдимия в изпълнителното деяние на престъплението, а показанията на свид. И. А. пред първоинстанционния, а и пред въззивния съд не позволяват да се градят различни изводи, включително и за каквато и да е друга съпричастност на Я. към инкриминираното деяние, което категорично е било отречено от А., включително с признание за лъжесвидетелстване (за което е осъден) за фактите, споделени в показанията му пред органите на досъдебното производство, които са послужили като доказателствена база за ангажиране на отговорността на подсъдимия. Несъмнено провеждането на среща между подсъдимия и свидетеля И. А. в автомобила на Я. два дни преди провеждането на местните избори не е достатъчен факт, за да се счете, че е съпричастен към предаването на сумата от 200 лева на свидетеля И. А.. Последният отрича да е получил финансиране от подсъдимия Я., а обстоятелството, че подсъдимият е казал, че ще му даде сума в размер на 200 лева, не означава, че това е било сторено и още по-малко свидетелства за целта, която го е мотивирала да заяви това. От своя страна обстоятелството, че свидетелят И. А. е предал доброволно сумата от 200 лева на органите на досъдебното производство с твърдението, че ги е получил от подсъдимия Я. (което изявление няма характер на свидетелски показания), както и че е споделил на свидетеля И. И., че е получил парична сума не означава, че това действително се е случило по възпроизведения от А. начин. Това, че предадената от свидетеля А. парична сума от 200 лв. е била получена именно от подсъдимия Я. с цел да послужи за купуване на гласове има по-скоро характер на предположение, не само защото И. А. е отрекъл това при проведените му разпити в качеството му на свидетел пред съда, но и защото при изследването на банкнотите са били открити единствено дактилоскопни следи на свидетеля И. И., без логично обяснение как те са попаднали върху банкнота от инкриминираната парична сума. Ето защо и при посочените вече съображения за противоречивост, неяснота и очевидно объркване у свидетелите (И. А., а и И. И.), не позволява категоричен извод в подкрепа и на обвинението. Предвид тези съображения, съвпадащи с изложените от първата инстанция, САС прие, че с постановяването на оправдателна присъда по повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Я. Я. за престъпление по чл. 167, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2 НК не са допуснати процесуални нарушения, а материалният закон е приложен правилно, поради което съдебният акт не страда от сочените в протеста пороци, а като правилен и обоснован следва да бъде потвърден. Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, СЪДЪТ