Решение № 384 от 19.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 152/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

С решение № 1465 от 21.12.2022 г. по т.д. № 2032/ 2022 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 18 състав е оставена без уважение жалбата на „Бета блокер“ ЕООД - гр. София срещу отказ № 20221027152334/28.10.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление № 20221027152334/ 27.10.2022 г. за вписване по партидата на дружеството на следното обстоятелство: прехвърляне на дружествен дял от С. А. К. на К. Я. Д. и вписване на К. Я. Д. като нов едноличен собственик на капитала.

Срещу решението е подадена жалба от „Бета блокер“ ЕООД - гр. София, в която се твърди, че съдът допуснал грешка, неточност и напълно правнонерелевантно абсурдно тълкуване на чл. 65 ал. 1 от ТЗ, като всичките му принципни аргументи били теоретично верни, но практически несъотносими към случая.

Молбата към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да задължи Агенцията по вписванията да впише по партидата на дружеството заявеното обстоятелство.

Ответникът по въззивната жалба Агенция по вписванията - гр. София я оспорва като неоснователна, като излага подробни съображения в подкрепа на обоснованите изводи на първоинстанционния съд и моли решението да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав приема следното.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По основателността й съобрази следното.

Със заявление № 20221027152334/ 27.10.2022 г. „Бета блокер“ ЕООД- гр. София сезирало Агенцията по вписванията с искане за вписване по партидата на дружеството на следното обстоятелство: прехвърляне на дружествен дял от С. А. К. на К. Я. Д. и вписване на К. Я. Д. като нов едноличен собственик на капитала.

Към заявлението били приложени: протокол от 20.10.2022 г. от общото събрание на съдружниците в „Бета блокер“ ЕООД; договор за прехвърляне на дружествени дялове от 27.10.2022 г., с който С. А. К. прехвърлила на К. Я. Д., непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Я. Б. Д. собствените си два дяла с номинална стойност 2 лева всеки един, съставляващи целия капитал на „Бета блокер“ ЕООД за сумата 4 лева; декларация от С. А. К. по чл. 129, ал. 2 от ТЗ.

Длъжностното лице по регистрацията постановило отказ № 20221027152334/ 28.10.2022 г., тъй като приобретятелят бил непълнолетно лице и това противоречало на забраната в чл. 65, ал. 1 от ТЗ.

Първоинстанционният съд потвърдил отказа, като изложил подробни съображения, споделяйки изцяло доводите на длъжностното лице по регистрацията.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателя, в обхвата на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.

В разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ТЗ е установено изискване към участниците в търговските дружества да са дееспособни български или чуждестранни лица. Дееспособността е едно социално-правно качество, което е критерий и оценка за това, до каква степен лицата, участващи в оборота, притежават необходимата зрялост. Изискването за дееспособност към тези лица е предвидено както в техен интерес, така и в интерес на третите лица, доверили се на недееспособния правен субект. В правната доктрина, основавайки се на разпоредбата на чл. 2 от Закона за лицата и семейството, терминът еднозначно се дефинира като способността на едно пълнолетно физическо лице чрез свои собствени действия да придобива права и да се задължава.

• 3 - С оглед тези терминологични уточнения нормата на чл. 65, ал.1 от ТЗ, несъмнено императивна, не позволява тълкуване, което да разширява кръга на участниците в търговските дружества с включването и на лицата с т.нар. ограничена дееспособност, на които чл. 4, ал. 2 от ЗЛС признава възможността да извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, както и да могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

В хипотезата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че дружественият дял може да се наследява, но придобиването на дружествения дял не е равнозначно на придобиването на членственото право на починалия съдружник. В случай, че наследникът е недееспособен, той не може да бъде съдружник. (В този смисъл Решение № 376 от 12.06.2007 г. по т. д. № 149/2007 г. на ВКС, І т.о.; определение № 78 от 9.02.2009 г. по т. д. № 437/ 2008 г. на ВКС, ІІ т.о.) Горните съждения водят до заключението, че развитите в частната жалба оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав