Решение № 2845 от 17.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6238/2024 г.
Софийски районен съдНаказателно отделение17.06.2024 г.докладчик МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-2400029/25.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област”, в частта, в която на „КАНКУН” ЕООД за извършено нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, вр. чл.63, ал.1 от КТ е наложено наказание имуществена санкция, в размер на 1500 лева по чл.414, ал.1 от КТ като правилно и законосъобразно. ОТМЕНЯВА наказателно постановление №23-2400029/25.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област”, в частта, в която на „КАНКУН” ЕООД са наложени две отделни наказания – имуществена санкция от по 1500 лева за нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и за нарушение на чл.63, ал.1 от КТ и трета имуществена санкция от 1500 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ като незаконосъобразно. ОСЪЖДА жалбоподателя „КАНКУН” ЕООД, ЕИК 201163529 да заплати на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП - ДИТ Софийска област юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК. Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Мотиви
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН „КАНКУН” ЕООД, представлявано от управителя В. С. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №23-2400029/25.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва обстоятелството, че служителят Ц. В. е постъпила на работа преди да й бъде връчена справка за регистриране на трудовия договор, при положение, че в същия не бил посочен ден на постъпване. В тази връзка излага и довода, че според начисленото и изплатено възнаграждение на В. за м.09.2023г., тя имала 10 отработени дни, което означавало, че не била постъпила на работа на 15.09.2023г., а на следващия ден. Намира, че при издаване на НП не са спазени изискванията на чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне на наказващия орган по преписката и по чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като в НП наказващият орган не обсъдил възраженията на дружеството срещу акта. При евентуалност, ако съдът не се съгласи с тези съображения, моли случаят да бъде зачетен за маловажен, тъй като нямало настъпили вреди и вредни последици от това деяние. В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Наказващият орган, чрез юрк. Г. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание, а нарушението категорично се доказало от събраните по делото доказателства. Намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на адвокатското. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на „КАНКУН” ЕООД са наложени три имуществени санкции, всяка в размер на по 1500 лева, за това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 12.01.2024г. в обект на контрол: кухня- майка, находящ се в гр. София, ул. ”Траян Танев” №52а, стопанисван от дружеството и приключила по документи в ДИТ Софийска област от 22.01 до 26.01.2024г., е установено, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и сключен трудово договор №68/14.09.2023г. с Ц. А. В., регистриран в ТД на НАП на 15.09.2023г. в 17: 47: 02 часа, дружеството не е спазило задължението си да предостави на В. преди постъпването й на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в съответната ТД на НАП, както и е допуснало до работа това лице преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, а видно от справка за приети и отхвърлени уведомления №22388233446100/15.09.2023г. липсвал подпис на работника/ служителя срещу името на В., удостоверяващ връчването на заверено копие от уведомлението на хартиен носител преди постъпването й на работа - нарушение на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, нарушение на чл.63, ал.1 от КТ и нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. НП е издадено въз основа на АУАН №23-2400029/26.01.2024г. и протокол от извършена проверка №ПР2401642/26.01.2024г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП. Разпитани по делото са свидетелите С. А. М. - актосъставител и В. И. П. - присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които на 12.01.2024г. по повод на сигнал от Ц. А. В. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „КАНКУН” ЕООД в обект на контрол: кухня-майка, находящ се в гр. София, ул. ”Траян Танев” №52а, която приключили по документи на 26.01.2024г. Установили, че на 15.09.2023г. В. постъпила на работа, като за целта бил сключен трудов договор и подадено уведомление до съответната ТД на НАП за регистриране, но на служителят справката от ТД на НАП не била връчена срещу подпис, което се установявало от часа на регистриране на трудовия договор - след края на работния ден. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - частично основателна. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. При проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържания по чл.42 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на представител на дружеството, при спазване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен, съобразно изискванията на чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено длъжностно лице, според възложените му функции в длъжностната характеристика. Издаденото НП е със задължителното съдържание чл.57, ал.1 от ЗАНН, от компетентен орган, овластен със Заповед №З-0864/17.10.2022г. на Изп. директор на ИА ГИТ. Наказващият орган е обсъдил по правилата на чл.52, ал.4 от ЗАНН постъпилото писмено възражение на дружеството срещу АУАН, а НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като следва да се има предвид, че срока за произнасяне по преписката по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен. Съдът установи, че описаното нарушение в АУАН се различава от трите описани нарушения в НП, включително и квалифициране на констатираното деяние като административно нарушение в НП е подведено под три различни състави на административни нарушения, каквито констатации в АУАН няма и това не може да се квалифицира като правомощие на наказващия орган по чл.53, ал.2 от ЗАНН - НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съображенията на съда са следните: В протокола от извършената проверка, както и в АУАН съставен на дружеството след приключване на проверката по документи, е констатирано, че 15.09.2023г. за времето от 07: 00 до 16: 00 часа лицето Ц. А. В. по сключен трудово договор №68/14.09.2023г. с „КАНКУН” ЕООД е била на работа, тъй като е инструктирана, съобразно представена от работодателя книга за инструктаж за този ден в кухня – майка, който обект се стопанисва от дружеството и се намира на адрес: гр. София, ул. ”Траян Танев” №52а. Констатирано е също от представена справка за приети и отхвърлени уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, че трудовия договор на В. е регистриран в съответната ТД на НАП на 15.09.2023г. в 17: 47: 02 часа, като липсва подпис в справката да е връчена на В. преди да постъпи на работа на 15.09.2023г. Нарушението е квалифицирано по чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, вр. чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. Затова следва да се цитират, визираните законови разпоредби, за да се илюстрира незаконосъобразния подход на наказващия орган за първи път в НП да констатира и аргументира нарушения, за които да налага отделни наказания, за каквито не е съставен АУАН. Съгласно чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника/ служителя, преди да му предостави документите по ал.1, които към датата на извършване на нарушението са: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Според чл.63, ал.1 от КТ /редакция към датата на нарушението/, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Според чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. Видно е от цитираните законови разпоредби, че чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ се отнася за чл.63, ал.1 от КТ /редакция към датата на деянието/ и вменява задължение на работодателят преди работника/ служителя да постъпи на работа да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП на хартиен носител, удостоверено с подписа на работника/ служителя срещу името му в справката за заверените уведомления. Именно такова нарушение е описано в АУАН и констатирано при извършената проверка, първо в обекта, а след това и по документи в ДИТ. Само тези констатации в АУАН и частично възпроизведени в НП, се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Показанията им се подкрепят от приобщените писмени доказателства, които са част от административнонаказателната преписка. Жалбоподателят макар да оспорва тези констатации, не ангажира доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това. Според трудовия договор на В. и частта от Книгата за инструктаж за безопасност и здраве, които са представени при проверката в ДИТ от работодателя, тя е постъпила на работа и е полагала труд на 15.09.2023г. Поради това дружеството като работодател е имало задължение срещу подпис да й връчи справката за приети и отхвърлени уведомления за регистриране на трудовия договор преди постъпването й на работа, което не е сторил. Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления №22388233446100/15.09.2023г. липсва подпис на работника/ служителя срещу името на В., удостоверяващ връчването на заверено копие от уведомлението на хартиен носител преди постъпването й на работа, предвид че уведомлението е подадено на 15.09.2023г. в 17: 47: 02 часа, т.е. след края на работния ден, когато тя се е явила на работа и е полагала труд. Затова, констатациите в АУАН и частично в НП са за едно нарушение – на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, вр. чл.63, ал.1 от КТ, а не за две административни нарушение, както ги е квалифицирал наказващия орган – веднъж по чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и втори път по чл.63, ал.1 от КТ. Съответно и за това едно административно нарушение - на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, вр. чл.63, ал.1 от КТ, на дружеството следва да се наложи едно наказание по чл.414, ал.1 от НК, тъй като дружеството – работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и не подлежи на по-тежко наказание. Правилно наказващият орган е определил размера на имуществената санкция по чл.414, ал.1 от КТ от 1500 лева в своя минимум, при съобразяване на разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което само в тази част НП следва да бъде потвърдено. Случаят не може да се квалифицира като маловажен, както смята жалбоподателя, предвид на разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2, каквото е констатираното. По изложените вече съображения, процесното НП следва да се отмени като незаконосъобразно, в частта за наложени две отделни наказания по чл.414, ал.1 от КТ – имуществена санкция от по 1500 лева за две отделни нарушения, съответно на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и нарушение на чл.63, ал.1 от КТ. НП в частта за наложено наказание по чл.414, ал.1 от КТ – имуществена санкция от 1500 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, че дружеството като работодател е допуснал до работа работника/ служителя, преди да му предостави документите по ал.1 и в частност копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като такова нарушение, нито е констатирано, нито е описано в АУАН. Наказващият орган за първи път, извеждайки по логически път това нарушение, от вече констатираното на чл.4, ал.3 от Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, вр. чл.63, ал.1 от КТ е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН. Наказващият орган не е спазил това правило, а случаят не е измежду изключенията по чл.36, ал.2 от ЗАНН, сочещи, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. При изхода на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал НП - ДИТ Софийска област, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен по ред на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като наказващият орган е защитаван от юрк. Г.. Съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършените процесуални действия от юрисконсулта, намира че следва да определи възнаграждението в минимален размер от 80 лева, което дружеството-жалбоподател, следва да бъде осъдено да заплати. Водим от горното съдът
Цитирани разпоредби
30- чл. 27, ал. 2 ЗАНН
- чл. 34, ал. 3 ЗАНН
- чл. 36, ал. 1 ЗАНН
- чл. 36, ал. 2 ЗАНН
- чл. 40, ал. 1 ЗАНН
- чл. 42 ЗАНН
- чл. 43, ал. 1 ЗАНН
- чл. 52, ал. 1 ЗАНН
- чл. 52, ал. 4 ЗАНН
- чл. 53, ал. 2 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1 ЗАНН
- чл. 59 ЗАНН
- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 63, ал. 5 ЗАНН
- чл. 414, ал. 1 КТ
- чл. 415, ал. 2 КТ
- чл. 416, ал. 1 КТ
- чл. 62, ал. 3 КТ
- чл. 62, ал. 5 КТ
- чл. 63, ал. 1 КТ
- чл. 63, ал. 2 КТ
- чл. 414, ал. 1 НК
- чл. 1
- чл. 27
- чл. 37
- чл. 4, ал. 3
- чл. 61, ал. 1
- чл. 62, ал. 1
- чл. 62, ал. 3
- чл. 63, ал. 1