Решение № 234 от 3.2.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 6627/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Т. М. С., ЕГН: ••••••••••, съдебен адрес: град Б.. ул. ••• – адвокат М. П., против ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 32890 – град Бургас, местност „Атия” като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, за присъждане на сумата от 16 473.60 лева, представляваща неизплатеното обезщетение за фактически отработеното и некомпенсирано служебно време над нормативно определената месечна продължителност, изчислено като възнаграждение за извънреден труд, за периода от 16.10.2001 година до 05.10.2023г. година (264 месеца), в размер общо на 528 дни почивки или 4224 часа, вследствие на полагащите се и неизползвани почивки, след изпълнявани 24-часови дежурства в поделения на Министерство на отбраната на РБ, а именно поделения/военни формирования 26970 – Бургас, 32920 – Созопол, 32920 – Бургас, 26590 – Созопол, 22480 – Бургас и към ответното поделение/военно формирование 32890 – Бургас, или конкретизирано за 2 дни или 16 часа месечно в размер на 62, 40 лева за всеки месец от процесния период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на иска – 01.11.2023г. до окончателното изплащане. С протоколно определение от 16.12.2024г. е допуснато изменение на предявените искове, чрез увеличение на неговия размер, като вместо първоначално претендираната с исковата молба сума в размер на 16 473.60 лв., същият е постановено да се счита за предявен за сумата от 18 864.86 лв., представляваща стойността на неизплатеното обезщетение за фактически отработеното и некомпенсирано служебно време над нормативно определената месечна продължителност по чл.194, ал.1 от ЗОВСРБ и по чл.152, ал.6 ПКВС, при даване на 24-часови дежурства и некомпенсирани с почивки, което се изчислява като извънреден труд за процесния период от 16.10.2004г. до 05.10.2023г. в размер на 4964 часа, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска – 01.11.2023г. до окончателното й изплащане. В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 16.10.2001г. до 31.03.2022 г. ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в неговите поделения/военни формирования 26970 – Бургас, 32920 – Созопол, 32920 – Бургас, 26590 – Созопол, 22480 – Бургас. Навеждат се съображения, че по време на кадровата военна служба на ищеца не му е било разрешавано в срок ползването на приблизително 528 дни почивки или 4224часа, след изпълнявани 24- часови дежурства по график, поради което при прекратяване на служебното му правоотношение му се дължи обезщетение за превишаване на продължителността на служебното му време, отчетено като извънреден труд. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт Т., оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им. Не се спори, че за процесния период ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в неговите поделения/военни формирования 26970 – Бургас, 32920 – Созопол, 32920 – Бургас, 26590 – Созопол, 22480 – Бургас, като е давал 24- часови дежурства. Твърди се, че през по-голямата част от процесния период, ищецът е бил компенсиран с възнаграждение за извънреден труд, а не с почивки. Същият не е могъл да бъде компенсиран с почивки, след като е нямало нормативен акт, който да урежда такава възможност. Навеждат се доводи, че претенцията на ищеца би била основателна, само ако се установи, че считано от 1 19.05.2011г. до датата на прекратяване на служебното правоотношение, ищецът е полагал дежурства, при които надвишението на служебното време над нормалното не е компенсирано с почивки. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията по съединените искове за периода от 01.04.2001г. до 19.05.2011г. Претендират се разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ във вр. с чл. 136а, ал. 5 вр. ал. 4 КТ, респ. чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба (ПКВС) и чл. 86 ЗЗД, респ. чл. 250, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.). По главните искове: За уважаването на предявените главни искове с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ във вр. с чл. 136а, ал. 5 вр. ал. 4 КТ, респ. чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника за кадровата военна служба (ПКВС) ищецът следва да докаже, че за процесния период е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в негови поделения/военни формирования, като е положил определен брой 24- часови дежурства. Ответникът следва да докаже възражението си, че е изпълнил точно задължението си да компенсира ищеца за положените от него 24-часови дежурства през исковия период. За безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че за процесния период от 16.10.2001г. до 05.10.2023г. ищецът е полагал труд по силата на служебно правоотношение с ответника в неговите поделения/военни формирования, като е давал 24-часови дежурства, както и че полаганите от ищеца 24-часови дежурства не са част от основните му функционални задължения, а допълнителни такива. Със заповед № ЛС-01-44 от 02.10.2023 г. на Командира на военно формирование 22480 – Бургас ищецът като ••• е бил освободен от длъжност, от военна служба и зачислен в запаса, а със заповед № ЛС-01-45 от 05.10.2023 г. на Командира на военно формирование 22480 – Бургас е бил отчислен от списъчния му състав. През част от процесния период (01.11.2001 г. – 12.05.2009 г.) са приложими ЗОВСРБ (отм.) и Правилникът за кадрова военна служба (отм.). Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½ максималната продължителност на работното време, установена в трудовото законодателство (това се счита за удължено служебно време). При превишаване на продължителността на служебното време, извън посочената в ал. 2, с писмена заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.)). На основание чл. 152, ал. 1 от цитирания Правилник за кадрова военна служба (отм. – в сила до 12.06.2009 г.) общата продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи в денонощие може да бъде увеличавана с не повече от 4 часа. На основание ал. 6 от цитираната разпоредба месечната продължителност на служебното време в часове се определя на базата на работните дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Следователно удълженото работно време по ал. 2 на чл. 203 и 24-часовите дежурства по график съгласно чл. 204 ЗОВСРБ (отм.) не са извънреден труд и за тях не се дължи възнаграждение за такъв, а се дължи допълнително възнаграждение. Настоящата законова уредба, приложима за останалата част от исковия период, съдържа идентични норми. За периода от 2009 г. и понастоящем е в сила Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн. ДВ, бр. 35/2009 г. - в сила от 12.05.2009 г.). На основание чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба общата продължителност на служебното време на военнослужещия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. На основание ал. 3 от цитираната разпоредба в случаите на превишаване общата продължителност на служебното време по ал. 2 на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3. Съгласно чл. 195 ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната. Максималната продължителност на дежурството в този случай не може да превишава 24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно време. Следователно, винаги щом е налице превишаване на нормалната продължителност на работното време, но до общата продължителност по чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, на военнослужещия се полага компенсация, а при некомпенсиране – заплащане на превишението като за извънреден труд. При превишаване на общата (нормална + увеличена) продължителност на военнослужещия се следва допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Съгласно чл. 158, ал. 2 ПКВС (отм.) извънреден е трудът, с който е превишена продължителността на служебното време, определена по чл. 203, ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), и е положен над определената месечна продължителност на служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6 от Правилника, т. е. месечната продължителност на служебното време в часове се определя въз основа на броя работни дни за календарния месец и нормалната продължителност на служебното време. Разпоредбата на чл. 159 ПКВС урежда извънредния труд при полагане на дежурства по график. С чл. 7 от Заповед № ОХ- 313 от 08.05.2001 г. на Министъра на отбраната, извънредният труд е определен като положителна разлика между фактически отработеното време и месечната продължителност по чл. 152, ал. 6 ПКВС (отм.), а с чл. 26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера на дължимото за същия възнаграждение. Възнаграждението за всеки час извънреден труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159 ПКВС, се определя на базата на основното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), с оглед категорията на кадровия военнослужещ (чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС № 74 от 23.03.2001 г.). В чл. 4 е посочен конкретният, увеличен размер в проценти на възнаграждението за извънредния труд, в зависимост от това дали е положен в работен или почивен ден, официален празник и при сумирано отчитане на работното време. В чл. 3.5 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. е посочено, че компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна продължителност на служебното време за даден период, трябва да се извършва в рамките на месеца, през който се полага трудът, а когато е работено в режим на удължено служебно време през последните дни на даден календарен месец, компенсирането да се извършва в рамките на следващия. Тази разпоредба е налична и в Заповед № 296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната, отменяща предходната. При тази нормативна уредба съдът приема, че удълженото служебно време при 24-часови дежурства не е извънреден труд по смисъла на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ, но ако то не бъде компенсираното с намалено служебно време до прекратяване на правоотношението, се заплаща така, както се заплаща положен извънреден труд. В мотивите на Тълкувателно решение от 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС също е прието, че удължаването на работното време е общият случай на полагане на труд от военнослужещите, който превишава нормативно определената продължителност на работното време – чл. 136 КТ, чл. 194 ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на Министъра на отбраната. Удължаването на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни с писмен акт – чл. 136а КТ и чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ. Посочено е още, че положеният труд в повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства от военнослужещия, който не е компенсиран с почивка, следва да се компенсира парично. Тъй като ЗОВСРБ не съдържа изрична уредба по този въпрос, следва да се приложи общият нормативен акт – чл. 136а, ал. 5 КТ, като там е посочен начинът на изчисляването му – компенсацията се заплаща като извънреден труд. По делото е прието неоспорено заключение на вещото лице С. по допуснатата съдебно- икономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна продължителност на работното време. Ищецът е бил компенсиран с почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време. Установено е, че разликата между нормативно определената месечна продължителност и фактически отработеното от ищеца време за процесния период възлиза на 4964 часа. След изчисляването на превишението /разликата/ от фактически отработеното служебно време над нормативно определената месечна продължителност, въз основа на приложимите подзаконови нормативни актове и министерски заповеди, при отчитане на компенсациите, за които не е посочено точно за кой точно наряд се отнасят, към най-старите задължения на ответника, вещото лице е изчислило, че дължимото обезщетение възлиза на 18864.86 лева. Съгласно Тълкувателно решение от 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на ВКС вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 КТ. В процесния случай служебното правоотношение на ищеца е прекратено на 02.10.2023г., а исковата молба е постъпила в съда на 01.11.2023г., поради което възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно. Въз основа на изложеното съдът приема, че предявените главни искове са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в изменения им размер от 18864.86 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. По разноските: Съразмерно на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 2400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от общо 1254, 60 лева, от която 754.60 лева – държавна такса върху цената на уважения иск, и 500 лева – изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. Така мотивиран, съдът