Решение № 1822 от 22.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2569/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 285, ал. 1, второ изречение от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София при Министерство на правосъдието срещу Решение № 1201/21.09.2023 г., постановено по адм.д. № 2535/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на В. И. П. от гр. Варна, [ЕГН], сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.12.2020 г. – 08.04.2021 г. в Затворническо общежитие от затворен тип – Р., неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху здравето (силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене) и психиката му (психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност) в резултат на бездействията на ответната администрация да му осигури поддържане на физическото и психическото му здраве и уважаване на човешкото му достойнство чрез неосигуряване на дентална помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.11.2021 г. - датата на предявяване на исковата молба – до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати 10 лева д.т. за образуване на производството. Касаторът твърди, че решението е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. По-конкретно посочва, че не е преценена доказателствената тежест на събраните доказателства, в резултат от което е направен неправилен извод за изпълнение на фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Според него от събраните по делото доказателства е установено, че са предприети възможните и разумни действия за осигуряване на нуждите на ищеца при престоя му в ЗООТ – Р., включително медицинско и дентално обслужване, не са установени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до поставяне на П. в неблагоприятни условия. Счита за недоказани твърденията за настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословното състояние на П., нито причинно-следствена връзка между действия и бездействия на длъжностни лица и евентуални вреди за П.. Оспорва и размера на присъденото обезщетение за вреди, който счита за необоснован и незаконно завишен предвид краткия процесен период. Моли решението да бъде отменено и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство В. И. П. счита жалбата за неоснователна. Посочва, че от събраните по делото доказателства са били безспорно установени трите предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно, че като пряка последица от бездействие на длъжностни лица да осигурят произтичащото от закона задължение за осигуряване на дентална помощ той е претърпял негативно влияние върху здравето и психиката. Намира решението за обосновано и законосъобразно, а определения размер на обезщетението – за напълно мотивиран и съответстващ на принципа на справедливост, продължителността на периода и практиката на Европейския съд по правата на човека. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Посочва, че в хода на производството не са били събрани доказателства за незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от дирекцията, които да са осъществили състав по чл. 3 от ЗИНЗС и липсва основание за ангажиране на отговорността на касатора. Пледира решението да бъде отменено. Административен съд – Варна, VІ тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 203 и следващите от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС, образувано по иск на В. И. П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 10.12.2020 г. – 08.04.2021 г. в Затворническо общежитие – Р. неимуществени вреди, изразяващи се в негативно влияние върху здравето (силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене) и психиката му (психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност) в резултат на бездействията на ответната администрация да му осигури поддържане на физическото и психическото му здраве и уважаване на човешкото му достойнство чрез неосигуряване на дентална помощ. В иска П. твърди, че през процесния период е имал непрестанни силни болки в зъби 34 и 35, а в периода 18.01.2021 г. – 08.04.2021 г. в ЗООТ – Р. е нямало назначен специалист по дентална медицина. Въпреки многократните му искания, вписани в книгата за извършване на прегледи, не му е бил осигурен преглед в нарушение на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, което представлявало нечовешко и унизително отношение към него и го лишило от правата по чл. 104, ал. 1 и по чл. 85 от Националния рамков договор за денталните дейности. Това бездействие е характеризирал като изтезание и посегателство върху здравето, честта и достойнството му в нарушение по чл. 3 и чл. 5 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, довело до трайни неблагоприятни последици за здравето му. Според исковата молба незаконосъобразните бездействия на служителите на ответника са били безспорно установени в дисциплинарни производства срещу тях, завършили с дисциплинарно уволнение на началника на Медицински център при Затвора - Варна и дисциплинарно наказание за инспектора СДВР. От събраните в производството доказателства първоинстанционният състав е установил от фактическа страна, че през процесния период 10.12.2020 г. – 08.04.2021 г. П. е изтърпявал наказание в ЗООТ- Р. В Затвора – Варна е нямало предвидена длъжност „специалист по дентална медицина“ и възлагането на дейности за дентално обслужване на лишените от свобода е ставало по граждански договори с външни специалисти. Такъв договор е имало за периода февруари 2020 г. – 18.01.2021 г. с д-р С.. От 01.04.2021 г. бил сключен граждански договор със служебно избрания на основание чл. 85 от НРД за денталните дейности за 2020—2022 г. д-р А. Ч.. През процесния период П. е бил прегледан 29 пъти от директора на МЦ при Затвора – Варна д-р Б.. Установено е, че при седем от прегледите в периода 22.01.2021 г. – 26.03.2021 г. е получил обезболяващи медикаменти. На 08.04.2021 г. д-р Ч. е извършил стоматологичен преглед, при който е установил пулпит, за който не може да назначи лечение поради обявената от П. на 29.03.2021 г. гладна стачка. Във връзка със стачката съдът е констатирал, че на същата дата в Затвора – Варна е бил извършен медицински преглед и П. е бил настанен в обособено помещение в ЗООТ – Р. под постоянно наблюдение от служител на затвора и при консултиране от екип в състав ИСДВР, психолог и медицински специалист. На 01.04.2021 г. и 02.04.2021 г. били проведени медицински прегледи, а на 07.04.2021 г. - среща с психолог. През процесния период директор на МЦ при Затвора – Варна е бил д-р Б., на когото със заповед от 27.08.2021 г. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. От 04.01.2021 г. в ЗООТ – Р. по граждански договор медицинско обслужване на лишените от свобода е осигурявал д-р Б. От доказателствата е установено, че със заповед от 04.08.2021 г. М. М. – инспектор СДВР в ЗООТ – Р., е бил наказан с дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за това, че в периода 02.04.2021 г. – 09.04.2021 г. е нарушил правото на кореспонденция на П., тъй като не придвижил молби с ръкописен текст от П. до Началника на Затвора – Варна от 02.04.2021 г. и от П. чрез Началника на Затвора-Варна до Председателя на AC-Варна от 02.04.2021 г., и не му предоставил съответните регистрационни номера. Съдът е събрал свидетелски показания, според които през процесния период П. се оплаквал често от зъбобол, ходил на лекар, но не му било провеждано лечение и не му давали хапчета, не можел да се храни нормално, не можел да спи нощем в продължение на няколко месеца, правил гладни стачки и отказвал да работи заради болките в зъба. Освен това бил раздразнителен и не можел да си намери място, държал се неадекватно, постоянно ходел при инспектора да се оплаква и да иска медицинска помощ, но бил насочван да си намери сам зъболекар. Чрез съдебна графологична експертиза съдът е установил, че част от подписите в дневника за лишените от свобода, нуждаещи се от медицинска помощ, не са изпълнени от П., както и че по повод адм.д. № 729/2021 г. по описа на Административен съд – Варна съдебно-медицинска експертиза е установила, че към 19.05.2021 г. П. има нужда от дентално лечение за хронични дентални проблеми, но няма спешност или неотложност в състоянието му, нито обостряне на хроничните дентални проблеми. Въз основа на установените факти, от правна страна съдът е приел, че искът е допустим и насочен срещу надлежен ответник, тъй като в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, териториални служби на което са затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на наказанията“, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ отговаря на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат от нарушения на чл. 3 от същия закон. Съдът е разгледал твърденията на ищеца за поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ поради липса на медицинско обслужване, което уронва човешкото достойнство или поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност, и ги е квалифицирал като твърдения за незаконосъобразни бездействия на ответника, довели до неимуществена вреда за П., която е в причинно-следствена връзка с твърдяните незаконосъобразни бездействия. Относно неимуществените вреди съдът се е позовал на презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която те се приемат за настъпили до установяване на противното. Приел е, че гражданите, включително лишените от свобода, имат закрепено в Конституцията право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, и че като здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, лишените от свобода имат право на медицинска помощ по реда на ЗИНЗС и на Закона за здравното осигуряване. Анализирал е приложимите относно медицинското обслужване правила на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Във връзка с тях е посочил, че незаконосъобразно действие или бездействие, довело до неосигуряване на медицинска помощ, има в случай на отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на лишения от свобода, отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) или предоставената такава да е осъществена в нарушение на принципите по чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето. Съдът е посочил, че през процесния период в Затвора – Варна медицинското обслужване е извършвано от д-р Б. до 27.08.2021 г., а в ЗООТ – Р., считано от 04.01.2021 г. – от д-р Б.. На П. не е било отказвано да бъде конвоиран до МЦ в Затвора – Варна, но при тези прегледи не му е било провеждано дентално лечение, нито са му били предоставяни лекарствени средства, посочени в дневника („Темпалгин“, „Беналгин“, „Кетонал“ и др.). В ЗООТ – Р. не е имало обслужване по дентална медицина, в Затвора – Варна е имало такова от февруари 2020 г. до 18.01.2021 г. На 01.04.2021 г. е бил сключен договор с д-р Ч., който прегледал П. на 07.04.2021 г. Това е накарало съда да приеме, че предоставените на ищеца в процесния период дентални грижи не са били предоставени нито своевременно, нито достатъчно, нито качествено и при зачитане правата му, в нарушение на принципите по чл. 81, ал. 2 от Закона за здравето. Съдът е приел, че по отношение на П. е извършено и друго нарушение на правото на кореспонденция по чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на което съответства задължение на специализираните органи във връзка с приемането и придвижването на кореспонденцията, и по-конкретно по чл. 75, ал. 3 от ППЗИНЗС. Според тези норми писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа, при което пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи, а според чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 76 от ППЗИНЗС, молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Този извод съдът е формирал въз основа на установеното в дисциплинарно производство срещу инспектор СДВР М. обстоятелство, че той не е придвижил молби с ръкописен текст от В. П. до Началника на Затвора-Варна от 02.04.2021 г. и до Председателя на Aдминистративен съд - Варна от 02.04.2021 г. При това положение съдът е приел, че са изпълнени и трите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника: бездействие на длъжностни лица, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от закона; вреди за лишения от свобода, изразяващи се в се в негативно влияние върху здравето (силни физически болки, безсъние, невъзможност за нормално хранене) и психиката му (психически дискомфорт, нервно напрежение, страх за здравето, чувство за несигурност, незащитеност, терзания, малоценност, безнаказаност); пряка причинно-следствена връзка между бездействието на администрацията и нарушаване на правото му, предвидена в закона. Незаконосъобразните бездействия на орган и длъжностни лица от Затвора-Варна са при или по повод изпълнение на административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на дентална медицинска помощ на лишения от свобода, която му е била обективно необходима. За да определи размера на обезщетението на П. съдът се е позовал на чл. 52 от ЗЗД и практиката на Европейския съд за правата на човека, съпоставил е минималните месечни възнаграждения в България с тези по решенията на ЕСПЧ и като е отчел жизнения стандарт в България през исковия период, е приел за справедлив размер на обезщетението до 5 евро на ден при констатирано повече от едно нарушение. Съответно при продължителност на периода 120 дни е счел за достатъчно обезщетение в общ размер 1200 лева и е уважил иска за този размер и за законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба. На основание чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС е оставил без уважение искането за разноски на ответника. Касационният състав възприема установената от първоинстанционния състав фактическа обстановка, но не и всички негови правни изводи. Процесният период е 10.12.2020 г. – 08.04.2021 г., през част от който (до 18.01.2021 г.) в Затвора – Варна е имало дентален лекар и П. е получавал необходимото му медицинско обслужване. Видно от мотивите на Постановление на Окръжна прокуратура – Варна от 15.02.2022 г. в медицинска справка от назначения стоматолог д-р С. от 14.01.2021 г. е посочено, че при прегледите на жалбоподателя не е установена спешност на състоянието му и му е оказвана стоматологична помощ. Няма твърдения, че през периода, в който в Затвора – Варна е имало дентален лекар, П. не е бил конвоиран от ЗООТ – Р. в Затвора – Варна за оказване на дентална помощ. Доколкото самата дентална помощ е медицинска дейност, извършвана по договор с външен специалист, а не административна дейност, недостатъчността или неадекватността според П. на полученото от него лечение, не може да бъде вменена на длъжностни лица в затворническата администрация и така да обоснове извод за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Нормите на чл. 135 от ЗИНЗС и чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода гласят, че в случай че в лечебното заведение в мястото за лишаване от свобода липсват условия за провеждане на необходимото лечение, лишените от свобода се изпращат в друго лечебно заведение със заповед на началника на мястото за лишаване от свобода. Предвид липсата на дентален лекар в медицинския център при Затвора – Варна в исковия период след 18.01.2021 г. са били налице предпоставки за прилагане на тези норми. В събраните по делото доказателства – справки и обяснения от Затвора – Варна, свидетелските показания и твърденията на самия ищец – се установява, че на П. многократно са били обяснени възможностите за дентално лечение след прекратяване на договора на д-р С., предвид нуждата от планово лечение на хроничните проблеми, и обстоятелството, че в медицинския център към Затвора – Варна няма дентален лекар. Съгласно чл. 104, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2020-2022 г., действал през процесния период, всяко здравно-осигурено лице над 18-годишна възраст, потърсило дентална помощ, има право да получи следния обем дейности: а) обстоен преглед със снемане на орален статус веднъж за съответната календарна година; б) до три лечебни дейности за съответната календарна година; обемът дейности по-горе, както и до две дейности по възстановяване функцията на дъвкателния апарат при обеззъбени здравно-осигурени лица (съответно по една за горна и долна челюст), в т.ч. и контролни прегледи, полагащи се за срок от 4 години. Пакетът дентални дейности за здравноосигурените лица над 18 години се покрива частично от НЗОК, като в това отношение лишените от свобода не попадат в изключенията, за които е предвидено изцяло финансиране от касата на денталните дейности, следователно имат равни права и задължения с тези на останалите здравноосигурени лица – да изберат дентален лекар и да ползват дентални дейности от пакета при условията в рамковия договор. Чл. 105 от рамковия договор предвижда договорени цени за денталните дейности за лица над 18 години с доплащане по видове дейности. Твърдения за бездействия на затворническата администрация да изпрати или конвоира П. за прегледи или лечение при избран от него дентален лекар не са изложени. П. не е направил постъпки за издаване на здравноосигурителна книжка, която му дава правата на здравноосигурено лице за всички дентални дейности съобразно действащия национален рамков договор между НЗОК и Българския зъболекарски съюз за 2020-2022 г. Това се установява от писмо с.д. № 6626/26.04.2022 г. от Началника на Затвора – Варна и не е оспорено от ищеца. Не се установява още да е направил сам избор на лекуващ дентален лекар, за което е бил многократно напътван от затворническата администрация, нито да е поискал и да му е било отказано конвоиране за целите на преглед или лечение, организирани от самия него. При това положение неоказването на дентална помощ на П. в периода след 18.01.2021 г. не може да бъде вменено на затворническата администрация и не се дължи на нейно бездействие. Не се установява връзка между фактите, довели до дисциплинарното уволнение на д-р Б., и неоказването на медицинска помощ или предоставяне на медикаменти на П.. Що се отнася до бездействието на инспектора по СДВР М. да регистрира и придвижи негови молби, от самите молби се установява, че са подадени на 02.04.2021 г. За неизвършването на действията по обработването и придвижването им П. е узнал от докладната записка на новия инспектор по СДВР в Затвора – Варна В. А. от 19.04.2021 г. Самите незаведени молби представляват искане до Административен съд – Варна по чл. 276 от ЗИНЗС във връзка с физически и психически тормоз от друг лишен от свобода и искане до деловодството на Затвора – Варна за изходящ номер на искането до Административен съд – Варна. Тоест тези молби нямат връзка с липсата на дентално обслужване и надлежното им администриране не би могло да доведе до осигуряване на дентална помощ. Доколкото подаването им е станало непосредствено преди края на процесния период, а узнаването на бездействието е станало след края на процесния период, не може да се счете и това бездействие е породило в периода 02.04.2021 г. – 08.04.2021 г. твърдяните от П. отрицателни физически и психически последици. Предвид това, касационният състав намира, че не се установяват извършени фактически действия или бездействия на затворническата администрация да осигури адекватно лечение на жалбоподателя, които да са в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и като такива да попадат в обхвата на защитата по чл. 276, ал. 1 ЗИНЗС. Напротив, безспорно е установено, че до 18.01.2021 г. в Затвора – Варна е била осигурена дентална помощ в мястото на изтърпяване, а след този период П. е бил уведомен за действията, които следва сам да инициира за получаване на лечение от пакета дентални дейности, покрит от НЗОК. Не се твърди и не се установява липса на съдействие от страна на затворническата администрация за извеждане за лечение при условията, при които дентална помощ получават останалите пълнолетни здравноосигурени лица на територията на страната. Касационният състав споделя единствено изводите на първоинстанционния съд за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие неизпълнение на задължението за осигуряване на предписани лекарства. Съгласно чл. 149 от ЗИНЗС и чл. 65 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. на лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства, които се отпускат срещу подпис на лишения от свобода в амбулаторната книга. От приетата по делото съдебно-графологична експертиза се установява, че в три от седемте случая на изписани лекарства в рамките на исковия период подписите за получаването им не са изпълнени от П.. Така не може да се приеме за безспорно доказано, че П. е получил обезболяващо средство за зъбобол – темпалгин за три дни – изписан на 22.01.2021 г., 28.01.2021 г. и 09.03.2021 г. Ето защо следва да се приеме, че в продължение на 9 дни П. е бил лишен от необходимите му обезболяващи медикаменти, което е обосновало физически болки и страдания и психически дискомфорт от вида, описан в исковата молба. По тези съображения касационният състав намира, че П. следва да бъде обезщетен за неимуществени вреди, като за справедлив и разумен размер, съответстващ на констатираното нарушение за период от 9 дни, касационната инстанция приема сумата 100 лева. Обжалваното решение следва да бъде отменено над този размер. Предвид изхода от производството, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС претенцията за юрисконсултско възнаграждение и за присъждане на разноски не следва да бъде уважена.