Решение № 163 от 25.5.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1/2022 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от М. Д. М. с ЕГН •••••••••• в качеството на съдружник в „ПМ Спорт“ ООД ЕИК 102889290, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 15, притежаваща 25 дружествени дяла с номинална стойност от 100 лв. всеки един, с обща стойност от 2500 лв., от капитала на „ПМ Спорт“ ООД, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Стара планина“ № 8-10, ет. 2, офис № 7 – адв. Люба Райнова против „ПМ Спорт“, ЕИК 102889290, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Възраждане“ № 15, представлявано от Петър Красимиров Морчев, ЕГН ••••••••••, от гр. Б., ул. „В.“ № •, ет. •, ап. • да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата полагащият се дивидент за 2016 и 2017г. в размер на 122 400 лв., разпределен както следва: за 2016г. – 56 700 лв. и за 2017г. – 65 700 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати направените по делото разноски. Ищцовата страна твърди, че след анализ на Баланс и ОПР за 2020г. на „ПМ Спорт“ ООД, извършен на база подадения от управителя Петър Морчев Баланс и ОПР на ответното дружество за 2016г.; 2017г.; 2018г.; 2019г. и 2020г. в търговския регистър при АВ. От записванията в ОПР за 2020г. ставало ясно, че през 2020г. въз основа на решение на ОС бил разпределен дивидент в размер на 160 000 лв. От тази сума се плащала 5 % данък дивидент – 8000 лв. или чисто 152 000 лв. дивидент на двамата съдружника, като на всеки от тях се полагали по 76 000 лв. дивидент за 2020г. Към момента на подаване на исковата молба - 31.12.2021г., ищцата не е получила полагащия се дивидент в общ размер на 152 000 лв. за 2020г. Не била получила дивидента и за 2016г, ; 2017г.; 2018г.; 2019г. и 2020г. Видно от ОПР за 2019г. било, че през 2019г. печалбата била 220 000 лв., като умишлено или не, липсвала цяла страница отразяваща задължения по ГФО Раздел V “дивиденти“. М.М. не получила и полагащия се дивидент за 2019г. Управителят Морчев на 10.04.2020г. си превел по банков път дивидент в размер на 95 000 лв. за финансовата 2019г. Нещо повече – след направена справка в ТР ищцата установила, че на 04.09.2021г. била подписана декларация по чл. 62а ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007г., с която управителят Петър Морчев декларирал, че представеният Годишен финансов отчет и Доклад за дейността за 2020г. бил приет на ОС на съдружниците. Същата декларация била подписана на 20.09.2020г., като Морчев декларирал същите обстоятелства, но за годишен финансов отчет и доклад за дейността за 2019г. В ОПР за 2018г. било посочено, че през 2018г. печалбата била още по-голяма - 263 000 лв., като ищцата отново не получила дивидент от нея. Същото било и за 2017г., където печалбата била 146 000 лв. и за 2016г., където печалбата била 126 000 лв. От посоченото по-горе се установявало, че финансовата 2016 и 2017г. завършили за ответното дружество с реализирана печалба, като съставеният по надлежния ред ГФО бил обявен в ТР. Също така било налице и решение на ОС за разпределяне на печалбата за 2016г. и 2017г., обективирано в протокол на ОС, с което са изпълнени всички предпоставки, пораждащи задължение за ответника да плати полагащата се на ищцата част от печалбата. Предвид развитието на производството по реда на Глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове“ на ГПК, ответната страна чрез своя пълномощник подаде писмен отговор, в оспорва основателността на иска. Ищцата действително е съдружник в дружеството, притежаваща 25 дяла, всеки от които с номинална стойност 100 лв., на обща стойност 2500 лв., представляващи 50 % от капитала на дружеството. Останалите 25 дяла са в собственост на съдружника и управител – Петър Морчев. Не спори също така, че за 2016г. дружеството-ответник реализирало положителен финансов резултат от търговската си дейност в размер на 126 000 лв. ГФО бил приет на ОС на съдружниците, проведено на 20.03.2017г., за което свидетелствал съставеният протокол от ОС. Изплащането на дивидентите за 2016г. било отразено в Отчета на приходите и разходите за следващата 2017г., който удостоверявал изплатени чрез годината дивиденти в размер на 125 000 лв., след приспадане в бюджета на дължимия данък по чл. 38 ал. 1, вр. чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, от които на ищцата били платени в брой 9500 лв. на 01.08.2017г., видно от хронология по сметка № 498, а от приложеното платежно нареждане било видно, че на 09.10.2017г. чрез превод по личната сметка на ищцата били изплатени още 50 000 лв. с посочено основание: “изплащане на дивидент“. От описаните доказателства се налагал извод, че през 2017г. на М.М. бил изплатен дивидент в общ размер 59 500 лв., поради което исковата молба в тази част била изцяло неоснователна. По отношение на втората претенция е посочено, че видно от протокол за проведено на 20.04.2018г. ОС на дружеството, решение за разпределение на дивидент не било приемано. От годишния финансов отчет на дружеството за 2018г. било видно, че неразпределената печалба за предходната 2017г., в размер на 371 000 лв. била завишена през текущата 2018г. до 517 000 лв., т.е. реализираната за 2017г. печалба от 146 000 лв. била отнесена във фонд „Неразпределена печалба“, което ясно демонстрирало, че не била разпределяна между съдружниците. В потвърждение на горното, в Отчет за приходите и разходите за 2018г. не били отразени каквито и да е било суми за разпределени дивиденти. Ответната страна счита, че не се е осъществил фактическият състав, от който да възникне имущественото субективно право на съдружника по чл. 133 ал. 1 от ТЗ, доколкото в конкретния случай липсвало решение на ОС, реализираната печалба за 2017г. да се разпредели между съдружниците, съобразно дела им в капитала на дружеството. Също така се установява, че такава даже не е разпределяна и дивиденти не били изплащани на никой от съдружниците. В допълнителната си искова молба, М.М. пояснява, че въпреки, че за финансовата 2016 година съдружниците не приели решение за разпределение на дивидентите, а само за приемане на ГФО, то по самостоятелна инициатива на Петър Морчев като управител бил разпределен дивидент по 50 000 лв. за всеки съдружник, макар това да не бил пълният размер на полагащия се дивидент. Същата порочна практика - без решение на ОС, Морчев да разпределя дивидент само в своя полза, се наблюдавала и през следващите 2017г.; 2018г.; 2019г. и 2020г. В постъпилия отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество отново се твърди, че финансовият резултат от 2016г. е разпределен през 2017г., като на всеки от съдружниците бил разпределен дивидент в размер на 9 500 лв., надлежно отразено в представената хронология по сметка 498/ 23.08.2017г., а впоследствие чрез преводи по личните банкови сметки на съдружниците е разпределен допълнително дивидент в размер на 50 000 лв. за всеки от тях. Това обстоятелство се установявало от представеното платежно нареждане № 320618672/ 09.10.2017г. на „Прокредитбанк“ АД. Видно от представения ГФО за 2016г., в който е отразено изплащане на дивидент в размер на 125 000 лв., така извършените плащания към съдружника М. М. напълно съответствали на размера на полагаемия дивидент, т.е. през 2017г. в полза на съдружника М. М. бил изплатен дивидент за финансовата 2016г. в размер на 59 500 лв. Твърденията, че за същата година съдружниците не приели решение за разпределение на дивиденти, индикирали вътрешно противоречие с предмета на спора. От една страна се твърдяло в изложението, че управителят П.Морчев по своя инициатива разпределил дивидент в размер на 50 000 лв. за всеки съдружник и се претендирало осъждане на дружеството да заплати на ищцовата страна – М. М., дивидент за 2016г. в размер на 56 700 лв., а от друга страна, че това било сторено без правно основание – без надлежно решение на ОС. Ако се приемела тази теза, то искът за разпределение на дивидент за 2016г. бил напълно неоснователен. Посочва се, че за 2017г. действително не било приемано решение за изплащане на дивидент и именно поради тази причина такъв не бил изплащан. В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи като изцяло основателни и доказани. Позовава се на част от заключение на съдебно- икономическа експертиза. Доводи са изложени в писмени бележки. Представител на ответника изрази становище, че поддържа всички направени възражения и моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В подкрепа на защитната си теза ангажира съдебно- икономическа експертиза. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното. Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.104 т.4 и чл.105 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. Предявените искове са с правно основание в чл.13 3 ал.1 от ТЗ, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Безспорно е, че ищцата притежава 25 дяла всеки един на стойност от по 100 лв. в „ПМ спорт“ ООД, представляващи 50 % от капитала на дружеството. Приложени са счетоводни баланси, отчети за паричните потоци и отчети за приходите и разходите на „ПМ спорт“ ООД за 2016 и 2017 г. (л.9- 38), отчети за приходите и разходите за 2019г. (л.126-136) и за 2020г. (л.138- 149), както и решения на ОС на дружеството от 20.03.2017г. и от 20.04.2018г. (л.39; 47). Според потвърждение за плащане от 09.10.2017г., на М.М. е била изплатена сумата от 50 000 лв. от сметка на наредителя „ПМ спорт“ ООД (л.70). Приложени са също така множество извлечения за движения по сметки на ответното дружество и на ищцата. Издадена е била заповед за незабавна защита № 5/ 27.08.2021г. по гр.д.№ 822/21г. по описа на РС-Бяла в полза на М.М. против П.М., като последният е бил отстранен от семейното жилище и децата. Според удостоверение издадено от ТД на НАП – Бургас (л.218), дружеството е заявило доход от дивидент за 2017г. в размер на 62 631, 60 лв. с дължим данък 3131, 58 лв. Според идентично удостоверение, доходът от дивидент за 2020г. е в размер на 30 000 лв. с дължим данък 1500 лв. От приетото на 27.10.2022г. заключение на извършената съдебно - счетоводна експертиза (л.225-230), става ясно, че ответното дружество е реализирало печалба от оперативна дейност за 2016г в размер на 126 000 лв., с полагаем дивидент 59 850 лв., която сума е била изплатена изцяло на два пъти с банкови преводи и РКО. За 2017г. печалбата е била 146 000 лв., а полагаемия дивидент е в размер на 69 350 лв. Вещото лице по приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л.266-272) е заключило, че за 2016г. дружеството е декларирало освен печалба от оперативна дейност от 126 000 лв., също и неразпределена печалба за 2015г. в размер на 371 хил.лв. През 2017г. е била разпределена като дивидент сумата от 119 000 лв. поравно между двамата съдружници или това е печалбата от 126 хил.лв. за миналата година. В баланса от 2018г. е записана текуща печалба от 263 хил.лв. и неразпределена печалба за минали години от 517 хил.лв. За 2019г. цифрите са 220 хил.лв. текуща печалба и 760 хил.лв. неразпределена такава от предходни години. Събраните доказателства водят до извода за неоснователност на исковете. Съобразно нормата на чл.133 ал.2 от ТЗ, подлежат на главно и пълно доказване следните обстоятелства: качеството на ищцата като съдружник в ответното дружество и дела, с който участва в капитала; реализирана печалба на дружеството за 2016 и 2017г. в посочения размер; валидно взето от ОСС решение за публикуване на ГФО за търсения период и разпределяне на печалбата между съдружниците. Наличието на първото обстоятелство е видно от справка в ТР, като затова не се и спори. Според изготвени баланси на дружеството, декларираната печалба за 2016г. е в размер на 126 хил.лв., а за 2017г. – 146 хил.лв. Прости изчисления показват, че след приспадане на дължимия данък, полагаемата се сума за всеки едни от съдружниците е по 59 850 лв. за 2016г. и 69 350 лв. за 2017г., които суми са посочени и в заключенията на вещите лица. Представени са решения на ОС за приемане на ГФО за 2016г. (л.48) и такова за 2017г. (л.47). Или изпълнени са първите две изисквания на закона за да се приеме, че на М.М. са дължими посочените суми като полагаща се част от реализираната печалба от дружеството. По отношение действително платените на ищцата суми като част от печалбата, също са дадени отговори от вещите лица съобразно приложените по делото доказателства. На 09.10.2017г. на М.М. е била изплатена сумата от 50 000 лв. с наредител „ПМ спорт“ ООД и посочено основание – изплащане на дивидент (л.40). На 23.08.2017г. не е имало изплащане на каса на сумата от 9500 лв. също с посочено основание – изплащане на дивидент М.М. (л.69), доколкото стана ясно от пълномощника на ответното дружество, че сумата е получена от Петър Морчев – съдружник и управител в „ПМ спорт“ ООД. Или от дължимата част от печалбата за 2016г. в размер на 59 850 лв., М.М. е получила 50 000 лв., като са останали неизплатени 9850 лв. На 19.12.2019г. от сметка на дружеството по банкова сметка с титуляр М.М. е била преведена сумата от 9750 лв. с посочено основание – дивидент съгл. Решение на ОС (л.44). Поради липсата на други извършени плащания преди това и непосочване на периода, за който се дължи „дивидент“, на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД съдът приема, че е било извършено погасяване на задължението за изплащане на част от печалбата за 2016г. – 9850 лв., като са останали дължими 100 лв. Корегирайки извършената от вещото лице Г.Г. рекапитулация (л.228), според която от дължимия общо за 2016 и 2017г. дивидент от 129 200 лв. следва да бъдат извадени получените от М.М. суми от общо 69 475 лв., със сумата от 9500 лв., която няма доказателства ищцата действително да е получила, остават като дължими общо 69 225 лв. неизплатена част от печалбата, като съдът приема, че именно това би била дължимата сума. Не е налице обаче третото условие, доколкото липсва решение на ОС за разпределяне на реализираната печалба или част от нея между съдружниците, като цит.от ответната страна практика на ВКС е коректно (Решение № 14/ 10.09.2012г. по т.д.№ 667/2010г. на ВКС, II т.о.). Извършени от управителя и съдружник в ответното „ПМ спорт“ ООД, П.Морчев на 10.04.2020г. разпореждания със средства (л.42 – 95 000 лв. с посочено основание: дивидент съгл.решение на ОС), дори да се допусне, че е без да има всъщност взето такова решение от ОС, е основание да се иска връщането им по сметка на дружеството, но не обосновава правото на другия съдружник да иска също присъждане на тази сума. Отхвърлянето на главните искове, води до отхвърляне и на претенциите относно акцесорните задължение за заплащане на лихви по претендираните суми. Предвид отхвърлянето на исковете, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, М. М. следва да заплати в полза на „ПМ спорт“ ООД направените по делото разноски общо в размер на 9800 лв. съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, както следва: 300 лв. възнаграждение на вещо лице по допусната експертиза в настоящото производство и 9500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл.133 от Търговския закон и чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд