Решение № 977 от 19.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2448/2024 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на „Пропърти Инвестмънт“ ЕООД срещу Решение № 4295/16.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3158/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ-3 състав, с което е отменено разпределение, извършено с протокол от 22.01.2024 г. по изпълнително дело № 621/2023 г. на ЧСИ С. П. в частите по т.1.1.2, т.3, т.7.1., т.7.1.1, т.7.1.3., т.7.1.4., т.7.1.5., т.7.1.6., като по т.3 първоинстанционният съд е извършил ново разпределение. Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 във връзка с чл.463, ал.2 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на жалбоподателя на 02.08.2024 г., а жалбата е подадена в същия ден на 02.08.2024 г.) Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 02.08.2024 г., приложен към жалбата. С оглед на горното въззивната жалба е редовна. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че възбрана вх.рег.№ 52135/13.08.2019 г. не е вписана по отношение на гараж 13/14, а вписана единствено по отношение на апартамент 12, като развива подробни съображения по същество и в подкрепа на твърдението, че възбрана е вписана и върху гаража. Твърди също така, че съдът е стигнал до погрешен извод, че взискателят „ВМВ ТИМ“ ЕООД се ползва с привилегия пред „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД, приемайки погрешно, че не е налице вписана възбрана в полза на жалбоподателя. Моли съда да отмени в цялост обжалваното Решение като неправилно и сам да направи разпределение на постъпилите суми, като вземе предвид, че е налице предходно вписана на 13.08.2019 г. възбрана върху подземен гараж 13/14, ползваща „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД. При условията на евентуалност, ако съдът счете че не са налице условията да направи собствено разпределение, тъй като намира за правилно Разпределение от 22.01.2024 г. на ЧСИ С. П. по изпълнително дело № 20239210400621, моли да го потвърди. В срока за отговор такъв е депозиран от длъжника „Айсиен Консулт“ ООД. Оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа се, че съдът не следва да взема предвид новите доказателства представени с жалбата, доколкото вероятно жалбоподателя е инициирал производство по чл.33в, ал.2 от ПВ след постановяване на решението и преди официалното му връчване. Твърди се, че ако се касае за техническа грешка, то същата няма обратно действие, поради което неправилно възбраната е отразена с предходна дата. Поддържа се неправилност на извода на първоинстанционния съд, че следва да остави без разглеждане искането за спиране на производството, предвид невлезлите в сила две разпределения по изпълнително дело № 5875/2021 г. на ЧСИ Н. М.. Поддържа се, че същите са преюдициални по отношение на настоящото разпределение, поради което и постановеното първоинстанционно решение се явява недопустимо. Поддържа се, че при постановяване на настоящото решение, съдът следва да съобрази първото влязло в сила разпределение, с което на жалбоподателя се разпределя сумата от 152 026, 64 лв. Моли съда да спре производството по делото. Моли съда да остави без уважение жалбата. Отговор на частната жалба е подал и взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД. Счита жалбата за недопустима и моли съда да прекрати производството по нея. Поддържа възражението си направено и в жалбата срещу процесното разпределение, че дружеството жалбоподател не е процесуално легитимирано да обжалва извършеното разпределение, респ. не е процесуално легитимирано да го обжалва, тъй като не е взискател в изпълнителното производство, неправилно е конституирано като такъв. Поддържа се, че договорът за цесия въз основа на което „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД се легитимира като правоприемник на М. П., е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД с оглед забраната по чл.46 от Закона за адвокатурата, тъй като процесуалният представител на М. П.-адвокат А. Г. е действителен собственик на капитала и управител на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД. При условията на евентуалност поддържа неоснователност на жалбата, респ. правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Поддържа се, че вземания за законна лихва, които са разпределени на жалбоподателя никога не са обезпечавани с обезпечителна възбрана. Последната няма за предмет изобщо вземания за главница като разлика между заплатен на М. И. П. задатък по предварителен договор. Твърди, че по отношение на вземанията по т.7 от протокола за разпределение не е била вписана нито обезпечителна, нито изпълнителна възбрана преди да бъде вписан договора за ипотека на „ВМВ ТИМ“ ЕООД. Твърди се, че към настоящия момент са налице нови обстоятелства-влязло е в сила разпределение от 19.04.2023 г. по изпълнително дело № 5875/2021 г. на ЧСИ № ••• като остатъкът който е дължим на жалбоподателя за главница е в размер на 3 678, 01 евро. Твърди се, че и този остатък е погасен. Развиват се подробни съображения по съществото на спора. Моли съда да остави без разглеждане частната жалба и да прекрати производството, при условията на евентуалност да потвърди първоинстанционното решение. Останалите ответници по жалбата, редовно уведомени за нея, не депозират отговори. Въззивният съд като съобрази доводите на страните и представените писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: В.ч.гр.д.№ 3158/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ, VІ състав е образувано на основание въззивни жалби, подадени от взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД, длъжника „Айсиен Консулт“ ООД и от присъединения кредитор „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД срещу протокол за разпределение № 65 от 22.01.2024 г. по изпълнително дело № 20239210400621 на ЧСИ С. П.. С въззивната жалба на взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД са въведени следните възражения срещу извършеното разпределение: неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях, неправилно приложение на чл.76 ЗЗД, неправилно прилагане на правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, грешки в пресмятането. С въззивната жалба на длъжника „Айсиен Консулт“ ООД са въведени следните възражения: неправилно присъединяване и включване на вземанията на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД по изпълнителното дело с оглед на обстоятелството, че към датата на присъединяване на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД по изпълнителното дело, по предходно образувано изпълнително дело по сметка на ЧСИ Н.М. за удовлетворяване на процесните вземания, предявени от „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД, са събрани изцяло ефективно в парични средства общо 240 203, 61 лв., които са заделени за този взискател до приключване на производствата по чл.463 ГПК, че всякакви вземания срещу този взискател-„Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД, следва да бъдат изключени от разпределението на сумата от публична продан. Твърдяло се е неправилно включване на разноски по т.т.1.1.2.-1.1.3. в полза на присъединените кредитори по изпълнителното дело като вземания по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Твърдяло се е неправилно включване на Д. Й. Й., А. Н. Н. и М. Р. П.Н. за сумите, посочени в т.VI от обжалваното разпределение. С въззивната жалба на присъединения взискател „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД са въведени следните възражения: неоснователно признати вземания и привилегии на „ВМВ ТИМ“ с твърдението, че договорната ипотека, учредена в полза на първоначалния взискател не е противопоставима на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД, в полза на когото е вписана предхождаща ипотеката възбрана в имотния регистър върху процесния гараж. Твърдяло се е също така наличие на неокончателни предходни две разпределения извършени по изпълнително дело № 5875/2021 г. на ЧСИ Н. М., които са преюдициални за извършване на правилна преценка от ЧСИ по реда на чл.460 ГПК в обжалваното разпределение, както и по отношение на преценката за непогасени задължения на длъжника изобщо. Поддържало се е, че наличието на предходно невлязло в сила разпределение води до незаконосъобразност на обжалваното, тъй като на практика в същото липсват данни за окончателен размер на вземанията на съвпадащите взискатели към момента на изготвянето му, както и за крайната сума, която следва да бъде изплатена на всеки от тях, което пък води и до неправилна преценка по чл.460 ГПК, включително и неяснота, относно начина на формиране на коефициента за погасяване на вземанията. Твърдяло се е нужда от актуализиране на разноските след вземане предвид на окончателните две предходни разпределения. По така посочените в трите въззивни жали възражения, СГС е бил сезиран с искане да отмени разпределението от 22.01.2024 г. Съобразно задължителната за съда съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2021 г. от 22.11.2022 г., т.д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, при проверка по реда на чл.463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Единствената служебна проверка, която съдът извършва, е дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. С оглед на горното СГС е следвало да провери законосъобразността на разпределението от 22.01.2024 г. само въз основа на конкретните въведени с въззивните жалби оплаквания/възражения. Първоинстанционният съд е постановил решението си изцяло съобразно цитираната по-горе съдебна практика и при следните установени факти и обстоятелства: Изпълнително дело № 20239210400621 по описа на ЧСИ С. П., по което е извършено процесното разпределение, е образувано на 21.03.2023 г. въз основа на молба на взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД срещу длъжника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД с искане за принудително събиране на суми по изпълнителен лист от 18.03.2023 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 8219/2023 г. по ч.гр.д. № 8480/2023 г. по описа на СРС, 79 състав за главница в размер на 25 000 лв., част от общо вземане в размер на 440 000 лв. и разноски в размер на сумата от 500 лв. В хода на процеса и въз основа на молба от 10.10.2023 г. са присъединени за принудително събиране вземанията на „ВМВ ТИМ“ ЕООД срещу длъжника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД по изпълнителен лист от 27.04.2023 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 27.04.2023 г. по ч.гр.д.№ 8481/2023 г. по описа на СРС, 49 състав за главница в размер на 25 000 част от общо вземане в размер на 365 000 лв., ведно със законната лихва от 16.02.2023 г. до изплащане на вземането и разноски за държавна такса в размер на 500 лв., както и вземанията по изпълнителен лист 28.09.2023 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 28.09.2023 г. по ч.гр.д. № 51646/2023 г. на СРС, 144 състав за главница в размер на 107 100 лв., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г. до изплащане на вземането и разноски за държавна такса в размер на 2 142 лв. По изпълнителния лист от 28.09.2023 г. първоначалният взискател се легитимира като кредитор въз основа на договор за цесия от 05.10.2023 г. В хода на процеса и въз основа на молба от 19.10.2023 г. са присъединени за принудително събиране вземанията на „ВМВ ТИМ“ ЕООД срещу длъжника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и по изпълнителен лист от 17.10.2023 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от същата дата по ч.гр.д. № 40431/2023 г. по описа на СРС, 156 състав за главница в размер на 235 000 част от общо вземане в размер на 448 000 лв., ведно със законната лихва от 19.07.2023 г. до изплащане на вземането, за сумата от 47 124 лв.- договорна мораторна лихва за периода от 08.01.2020 г. до 07.01.2023 г. и разноски за държавна такса в размер на 5 328, 32 лв. Вземанията на първоначалния взискател „ВМВ ТИМ“ ЕООД по изпълнителните листа от 18.03.2023 г., 27.04.2023 г. и от 17.10.2023 г. са обезпечени с договорна ипотека в полза на взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД, обективирана в нотариален акт № 7, том І, рег.№ 361, нот.дело № 7/2020 г. по описа на нотариус Г. Т. с рег.№ ••• на НК, вписана в СВ акт № 67, том 1, вх.рег. № 1216/15.01.2020 г., дв.вх.рег.№ 1048/15.01.2020 г. Въз основа на молба вх.№ 29070/05.07.2023 г. по изпълнителното дело е присъединено за принудително събиране и вземането, което кредиторът „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД притежава срещу длъжника „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД по четири изпълнителни листа, както следва: от 02.09.2021 г. по гр.д.№ 10220/2019 г. на СГС, I-15 състав, от 24.03.2022 г. по в.гр.д.№ 2795/2021 г. по описа на САС, 8-ми състав, от 21.03.202 г. по в.гр.д.№ 2795/2021 г. по описа на САС, 8-ми състав и от 21.02.2023 г. по гр.д. № 10220/2019 г. на СГС, I-15 състав за следните суми: главница в размер на 81 408 евро, главница в размер на 4 420 евро, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 19.11.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 6 714, 60 лв.-разноски пред СГС и 6 782, 33 лв.-разноски пред САС. Присъединеният взискател „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД се легитимира като кредитор на горните вземания въз основа на договор за цесия от 24.04.2023 г., сключен с първоначалния кредитор М. И. П. и уведомление до длъжника за извършената цесия, конституиран като такъв по изпълнително дело № 5875/2021 г. по описа на ЧСИ Н. М.. Предявените искове за главница в размер на 82 408 евро и 4420 евро от М. И. П. срещу „Айсиен Консулт“ ООД и В. С. К., са били обезпечени по реда на чл.389 от ГПК по гр.д.№ № 10220/2019 г. на СГС, I-15 състав, чрез налагане на обезпечителна възбрана върху апартамент от 116, 97 кв.м. с идентификатор 68134.702.1426.1.12 и 5, 82% идеални части от общите части на сграда, както и върху гараж от 35, 52 кв.м. с идентификатор 68134.702.1426.1.33 и 24, 94% идеални части от общите части на сградата. Обезпечителната заповед е вписана в СВ вх.рег.№ 52135, акт 13, том XIV, 39321, имотна партида № 504380. От многобройните издадени от Агенция по вписванията, Служба по вписванията и приложени по изпълнителното дело удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот – подземен гараж 13/14 с идентификатор 68134.702.1426.1.3368134.702.1426.1.33, се установява, че не е вписана, т.е. не е отразена в книгите, допусната от съда възбрана върху подземния гараж. Обезпечителната заповед е представена по изпълнителното дело. По процесното изпълнително дело и въз основа на молба вх.№ 34055/03.08.2023 г. са присъединени за принудително събиране и вземанията на кредиторите Д. Й. Й., А. Н. Н. и М. Р. П.Н. по изпълнителен лист от 10.05.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 57470/2022 г. по описа на СРС, 29 състав. По изпълнителното дело е извършена публична продан от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г. на подземен гараж № 13, 14, намиращ се на сутеренен етаж, на кота -3, 25, със застроена площ от 35, 52 кв.м. с идентификатор 68134.702.1426.1.33. Имотът е възложен на първоначалния взискател „ВМВ ТИМ“ ЕООД срещу заплащане на сума от 105 878, 40 лв. с ДДС. С обжалваното разпределение е разпределена продажната цена от 88 232 лв., остатък от горната сума без ДДС. При така безспорно установените факти, СГС е приел, че разпределението следва да бъде отменено по т.1.1.2 и т.1.1.3 в частите, с които в полза на присъединения взискател „Пропъртис Инвестмънт“ е разпределена с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД авансови такси в общ размер на сумата от 108 лв., а на присъединените взискатели Д. Й. Й., А. Н. Н. и М. Р. П.Н. са разпределени с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД такси по изпълнителното дело в размер на 84 лв. Съображенията на първоинстанционния съд за тази отмяна са, че в първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, по който се разпределя, но не и на присъединените взискатели. Приел е също така, че разпределението следва да бъде отменено и по т.3, в частта с която са разпределени вземания по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД и е извършил ново разпределение, като в трети ред е отнесъл изцяло останалите след разпределението в първите два реда суми за обезпечените с ипотеката вземания в полза на „ВМВ ТИМ“ ЕООД по трите изпълнителни листа от 18.03.2023 г., 27.04.2023 г. и 17.10.2023 г., по съображения, че въпреки че е допусната възбрана за гараж 13/14, същата не е вписана по-рано от вписаната в полза на взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД ипотека, която да му се противопостави. Поради изчерпване на размера на продажната цена с разпределението в първите три реда, първоинстанционният съд е отменил разпределението, извършено по т.7 от т.7.1.1 до т.7.1.6. От правна страна: Частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.463, ал.1 връзка с чл.275, ал.1 ГПК срещу акт подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и от активно легитимирана за това страна. Принципно, страните по изпълнението - длъжникът и всички взискатели, притежават активна процесуална легитимация да обжалват разпределението (арг. чл. 462, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението за недопустимост на настоящото производство, поради липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, предвид нищожността на договора за цесия, въз основа на който се легитимира като частен правоприемник на първоначалния кредитор и взискател по изпълнително дело № 5875/2021 г. на ЧСИ Н. М. – М. И. П.. Материалноправните спорове между цедент и цесионер или конкуренцията между цесионери не могат да бъдат разрешавани както от съдебния изпълнител, така и при обжалване. Възникналият правен спор относно изпълняемото право по частното правоприемство подлежи на разглеждане по общия ред и не може да бъде разгледан в производството по жалбата. Присъединеният взискател „ПРОПЪРТИС ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД се легитимира като кредитор на процесните вземания, с които участва в обжалваното разпореждане въз основа на договор за цесия от 24.04.2023 г., сключен с първоначалния кредитор М. И. П. и уведомление до длъжника за извършената цесия, което е напълно достатъчно за неговата легитимация за целите на настоящото производство, дали договорът за цесия е нищожен, е въпрос, който може да бъде решен единствено в рамките на исково производство. По същество жалбата на длъжника се явява неоснователна, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно. Неоснователни са възраженията, въведени в същност и от тримата жалбоподатели пред първоинстанционния съд и поддържани и пред настоящата инстанция от ответниците по жалбата за преюдициалност на извършените две предходни разпределения, съответно неоснователно е искането за спиране на производството по делото. Правилен е изводът на СГС, че извършените две предходни разпределения са ирелевантни за законосъобразността на обжалваното разпределение и не са основание за спиране на производството по обжалването му. Съобразно т.6 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, представляващо задължителна съдебна практика, по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а разпределение на постъпленията от отделни изпълнителни способи. И това е така, защото отделни вещи и вземания може да са ипотекирани или заложени в полза на различни кредитори, както и отделни вещи и вземания може да са несеквестируеми за едни и секвестируеми за други кредитори. По отношение на едни постъпления някои кредитори може да са привилегировани, а по отношения на други постъпления същите кредитори може да са хирографарни. Не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение попадат в хипотезата на чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД. Наред с вземанията за различни разноски на първоначалния взискател в съответния ред попадат и някои от вземанията за разноски на присъединените взискатели. В конкретния случай двете суми са постъпили по изпълнително дело № 5875/2021 г. на ЧСИ Н. М. от реализирането на два отделни изпълнителни способа, а по процесното изпълнително дело на ЧСИ С. П. от трети изпълнителен способ-реализирана публична продан на недвижим имот. С оглед на горното не е налице връзка на преюдициалност между извършените разпределения. Не е вярно и твърдението, че дългът на присъединения взискател „Пропърти Инвестмънт“ ЕООД не е установен. Доколкото по делото постъпват суми недостатъчни да погасят вземанията на взискателя, то размерът на този дълг винаги ще е различен и подлежи на установяване след всяко извършено разпределение. Без правно значение е как ще приключи производството по обжалването на предходните две разпределения. Дори да бъдат отменени от съда, то и доколкото парите не са изплатени на взискателите, съдебният изпълнител ще издаде платежните нареждания за изплащане на съответните суми по отделните притезания в пълно и точно съответствие с решението на съда, а размерът на остатъчния дълг и с оглед извършените плащания ще бъде определен наново. Дори и да има надплащане, то съответните суми ще бъдат възстановени на длъжника, респ. длъжниците. По възражението за неправилност на извода на първоинстанционния съд за вписана възбрана само върху ап.12, но не и върху подземен гараж 13/14. Възражението е неоснователно. Безспорно е, че както към момента на образуване на процесното изпълнително дело, така и към момента на осъществяване на публичната продан и извършване на обжалваното разпределение, е имало допусната от съда обезпечителна мярка възбрана върху подземния гараж, която обаче не е вписана в СВ, съответно не е отразено в нито едно от издадените от АВ, СВ удостоверения и справки, представени по изпълнителното дело. Т.е. безспорно към този момент е било налице несъответствие между съдържанието на вписания акт – Обезпечителна заповед от 08.08.2019 г., издадена въз основа на Определение № 18847/05.08.2019 г. по гр.д.№ 10220/2019 г. по описа на СГС, I-15 състав и нанесените данни от обезпечителната заповед в съответните партиди. В тази хипотеза и на основание чл.49 от Правилника за вписванията, се взема под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенция по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издадените удостоверения и преписи. В случая безспорно е установено, че служителите от Агенция по вписванията н е са отразили наличието на обезпечителна възбрана върху процесния гараж в полза на М. И. П. в книгите по вписванията. Публичност и сигурност са двете основни цели на вписванията, следователно вписаното обстоятелство се смята за третите лица за съществуващо, а невписаното – за несъществуващо. Възбраната може да се противопостави, само ако е вписана в имотния регистър, при това не на всяко трето лице, а само на взискателя и присъединените кредитори. Правното действие на възбраната възниква с нейното вписване. Редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от Правилника за вписванията, в които текстове са посочени изчерпателно изискващите се данни относно недвижимия имот, който се поставя под възбрана и тези за кредитора и длъжника. Изискванията за описание на недвижимия имот, който се възбранява са посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота и/или застроената площ и границите - чл. 6, ал.1, б. „в" ПВ. Тези изисквания са въведени с цел индивидуализацията на имота, т.е. посочването на белезите, чрез които да може да бъде установена идентичността му. С по-малко индивидуализиращи белези идентичността на имота не може да бъде установена и в този случай, възбраната не поражда действие. Когато индивидуализацията на имота е достатъчна, за да бъде безспорно установена идентичността му, т.е. когато са посочени местонахождението и границите му, погрешно отразената или липсваща информация за други данни не препятства действието на възбраната. В този смисъл Решение № 292/22.12.2015 г., гр.д. № 1159/2015 г., ВКС, Четвърто ГО. Следователно невписаната възбрана (липсата на отразяване на процесния подземен гараж, който се поставя под възбрана ) върху процесния подземен гараж не е породила действие, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че тази възбрана не е противопоставима на взискателя „ВМВ ТИМ“ ЕООД. Извършената поправка на техническа грешка и отразяването в книгите на възбраната са осъществени след датата на извършеното разпределение, поради което не следва да бъдат вземани предвид при извършването му. Други възражения срещу обжалваното решение не са релевирани. С оглед на горното и предвид неоснователността на релевираните с жалбата възражения, решението на СГС следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав