Решение № 649 от 21.6.2010 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 23/2004 г.

Производството е за делба и е във фазата на извършването. С влязло в сила решение №213 от 14.03.2006г., постановено по гр.д.№23/2004г. по описа на Старозагорския районен съд, което е оставено в сила с влязло в сила решение №178 от 01.07.2008г., постановено по гр.д.№216/2008г. по описа на Старозагорския окръжен съд е допуснато извършването на съдебна делба между ищцата и ответниците относно недвижим имот представляващ първи партерен етаж от двуетажна жилищна постройка със застроена площ от 330 кв.м., както и ½ ид. част от общите части на двуетажната жилищна сграда и 46, 50/330 ид.ч. от дворното място върху което е построена сградата, находящ се в гр. •••, ул. Сава Силов №79, подробно описан в диспозитива на решението, при квоти 5/8 ид.ч. за ищцата А. и 2/8 ид.ч. за ответниците /съпрузи/ А.и 1/8 ид.ч. за ответницата Г.. Ищцата Г.Т.А. взема становище, че делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на имота в неин реален дял, а ответниците да получат парично уравнение при изкупуването му от нея. Освен това тя предявява претенции по сметки за обезщетение за ползване на съсобствения имот от ответниците А.в размер на 5000лв. за периода 01.01.2005г. – 30.09.2009г. Претендира и за обезщетение срещу всички съделители за платените от нея данъци за целия делбен имот в размер на 700лв., поддържайки, че за времето от 1994г. до 2009г. тя била заплащала изцяло дължимия за имота данък, включително и частта на останалите съделители. Ответниците В.А. и Г.А. желаят делбата да се извърши чрез възлагане на имота в техен реален дял, като другите страни получат парично уравнение. Предявяват претенции по сметки за извършени подобрения /подробно описани в искането/ в процесния имот в размер на 8300лв. Относно предявените от ищцата претенции по сметки намират, че същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ответницата К.Г. не взема становище. След като обсъди доводите на страните и събраните в производството доказателства съдът намери следното: Относно извършването на делбата: Установява се от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза /лист 203/, че процесният имот е реално неподеляем, тъй като не отговаря на разпоредбите на Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Поради това от него не могат да се обособят три реални самостоятелни дяла, отговарящи на квотите на страните. Пазарната стойност на имота вещото лице определят на 52 000 лева / л.207/. Съдът намира, че не са налице предпоставките при наличието на които жилището може да бъде възложено на който и да е от съделителите. Приложението на чл.288, ал.2 ГПК /отм./ е изключено, тъй като неподяляемият имот не представлява прекратена поради развод или смърт на единия съпруг семейна имуществена общност. Неприложим е и чл.288, ал.3 ГПК/отм./ съгласно който, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Това е така, защото правото по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ възниква само в полза на сънаследник, т.е. само лице, придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 288, ал. 3 ГПК/отм./ /Р-257/2001г., І ГО/. При наличие на т. нар. смесена съсобственост извършването на делбата съгласно чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо – т.8 от ТР №1/2004г. При съсобственост възникнала в резултат на повече от един юридически факт делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична продан. В конкретния случай съсобствеността е смесена тъй като ищцата е придобила своята идеална част по силата на договор за дарение, ответниците А.– по договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу поемане на грижи за гледане и ответницата Г. – чрез наследяване. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан на основание чл.288, ал.1 от ГПК/отм./. Относно претенциите по сметки: Първата претенция на ищцата е за сумата сумата 700 лева, дължими на А. вследствие на това, че през периода 1994 година – 2009г. само тя е заплащала изцяло данъци и такси за процесния недвижим имот. Правното основание на тази претенция е чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно който всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Данъците и таксите представляват тежести свързани с общата вещ, в които всеки от съсобствениците следва да участвува съразмерно на своя дял. Ответниците не оспорват обстоятелството, че ищцата е платила дължимите данъци и такси за процесния имот. Този факт се установява и от приложените по делото копия на квитанции / лист 186 -202/. Сумата която А. е заплатила е в размер общо на 270 лв. за периода 2006г.-2009г., 2002г.-2003г. и 1999г.-2000г. От тази сума 1/8 част е равна на 33.75лв. Следователно тези разходи се разпределят между съсобствениците съобразно техните идеални части както следва: за ищцата 5/8 – 168.75лв., за ответниците А.– 67.50лв. и за ответницата Г. – 33.75лв. С оглед на изложеното претенцията на ищцата спрямо А.следва да се уважи за размера до 67.50 лв., а спрямо ответницата Г. до размер 33.75лв. В останалата си част до 700 лв. това искане е неоснователно и следва да се отхвърли, тъй като не са представени доказателства водещи до изводи за платени суми на по-голяма стойност. Втората заявена от ищцата претенция е за заплащане на сумата 5000 лева представляваща обезщетение за това, че в периода месец януари 2005г. – м.септември 2009г. включително, ответниците А.са я лишили от ползуването на процесното жилище. Правното основание на това искане е чл.31, ал.2 от ЗС, съгласно който когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.А. и Р.А. / л.214 и 215/ се установи, че през 2005г. при посещение в имота, ответниците А.са сменили патроните на бравата, като след този момент ищцата не е имала достъп до имота. От приложената по делото покана от 22.09.2003г. и две известия обратни разписки получени от В.А. и Н.Г. на 23.09.2003г. се установява, че ищцата е поканила другите съсобственици да й заплащат обезщетение за ползването на имота /л.20-21/. Съдът намира, че в случая ответниците А.са ползували лично имота, защото макар да не за живеели в него, са държали ключа, без да го предоставят на ищцата, а освен това в имота е имало техни вещи. Последното се установява от отговорите, които В.А. дава по реда на чл.114 ГПК в съдебно заседание, проведено на 09.06.2004г. / лист 30 на делото/. Заявената от ищцата претенция засяга период следващ отправянето на поканата, а именно месец януари 2005г. – м.септември 2009г. включително. С оглед това съдът намира, че е налице фактическия състав пораждащ правото на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Ищцата претендира обезщетение от 5000лв. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че изчислено на база пазарен наем за периода обезщетението се равнява на 4200 лв. за целия делбен имот. Ищцата е била лишена от ползването на своята 5/8 ид.ч., следователно й се дължи обезщетение за нейната част – 2625 лв. От тази сума 2/3 е размера на задължението на А.или 1750 лв. и 1/3 на Г. – 875 лв. С оглед на това, че искането на ищцата е насочено само срещу ответниците Ангелови, претенцията за дължимо обезщетение за лишаване от ползване е основателна за размер от 1750лв. – квотата на Ангелови. В останалата си част до размера на 5000лв. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли. Ответниците Г. и В. А.са предявили срещу останалите съделители претенция за заплащане на направени в процесния недвижим имот подобрения възлизащи общо в размер на 8300 лв. От показанията на свидетелите Т.А. и Р.А. се установява, че през 1988 г. ответниците А.живели в процесния имот за период от две години. През това време те извършили в имота различни ремонтни работи: направили допълнителна чешма в съществуващата кухня, поставили ел.бойлер, за чието захранване допълнили съществуващата електрическа инсталация, чрез промени във водопроводната инсталация – поставяне на душ обособили част от пространството на кухнята като го пригодили да изпълнява функцията на баня. Монтажа на бойлер, както и промяната във водопроводната инсталация, осигурили автономност на имота по отношение на снабдяването с топла вода, тъй като до този момент това ставало посредством тръби от втория етаж на сградата. На източната стена на салона монтирали стенно отопление, което според свидетелите функционирало за кратко време. И двамата свидетели са категорични, че при извършването на тези ремонтни дейности А.не са се допитвали до другите съсобственици на имота. Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за запазването и съхраняването й, а водят до увеличаването на нейната стойност. Ако обективно не е настъпило такова увеличение, не е налице подобрение /Решение №532/94г., I г.о./. От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че разходите за извършените в имота ремонтни дейности възлиза на 1085 лв., като след извършването им стойността на имота се е увеличила с 1500лв. От това следва, че е налице увеличение на стойността на имота и съответно има извършени подобрения. Съдът намира, че отношенията във връзка с претенцията на А.следва да се уредят в съответствие с разпоредбата на чл. 74, ал.1 ЗС, защото те са недобросъвестни владелци. Това е така защото правата върху идеалната част от имота А.са придобили по силата на транслативна сделка от 1984г. Обстоятелството, че тяхната праводателка им е прехвърлила идеална част от правото на собственост, изключва възможността те да бъдат считани за добросъвестни владелци, тъй като им е било известно, че не получават собствеността върху целия етаж, а само върху идеална част от него, тоест че върху имота имат права и други лица. С оглед на изложеното А.следва да получат за подобренията, които са направили, само по-малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения съобразно идеалните части на всеки съсобственик. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установи, че разходите за извършените подобрения са в размер на 1085 лв., а стойността на имота се е увеличила с 1500 лв. Следователно на подобрителите А.се дължат разходите за подобренията, като се приспаднат 2/8 ид.ч. от тях. Тъй като една осма част от 1085 лв. е 135лв. съобразно притежаваните от нея 5/8 ид.ч. ищцата дължи на ответниците 675 лв. Ответницата Г. за своите 1/8 ид.ч. следва да заплати на А.сумата 135 лв. Общо направените от страните разноски във връзка с извършването на делбата пред настоящата инстанция са 164, 50 лева. От тях 114, 50 лева е направила ищцата, 50 лева – ответниците Ангелови, а третата ответница не е направила разноски за своя сметка. На осн. чл.293а от ГПК/отм./, съобразно дела си ищцата е следвало да заплати 102, 81 лева, като е внесла 11, 69 лв. повече. Ответниците А. следва да понесат 41, 12 лв. от разноските, а са платили 8, 88 лв. повече. Горните надвнесени суми следва да им бъдат заплатени от третата ответница, която не е правила разноски във връзка с извършването на делбата. За тази цел тя следва да заплати на ищцата 11, 69 лева, а на ответниците А.8, 88 лв. Тъй като ответниците А.са оспорвали правото на делба на останалите съделители, съобразно чл.64, ал.1 ГПК / отм./ същите дължат на другите две съделителки направените от тях разноски за адвокат. Това е така, защото разноските за адвокат остават за сметка на страните, така както са направени единствено в случаите, когато не е налице оспорване на правата на останалите съделители, респективно оспорване на факта на съществуване на съсобствеността /в този смисъл - Определение №55 от 20.04.2010г. по гр.д. №22/2010г. ВКС, ІІ г.о./. Съобразно уважената част от претенцията по сметки ищцата следва да заплати на ответниците А.32, 20 лв. От своя страна, те дължат на нея разноски във връзка с уважената част от претенциите по сметки в размер на 19, 62 лв. От горното следва, че ищцата следва да заплати на А.общо деловодни разноски в размер на 32, 20 лева. Ответниците А.следва да заплатят на ищцата като разноски общо 69, 62 лева, както и сумата 200 лева на третата ответница - Г.. Третата ответница, от своя страна следва да заплати на А.сумата 8, 88 лв. и на ищцата сумата 11, 69лв. Съобразно дяловете си за извършването на делбата страните следва да заплатят държавна такса както следва: ищцата – 1250 лева /след приспадане на внесените от нея при образуване на делото 50 лева/, ответниците А.520 лева, а ответницата Г. 260 лева. Върху отхвърлената част от претенциите по сметки се дължи държавна такса както следва: от ищцата А. сумата 155, 30лв., а от ответниците А.299, 60лв. Съобразно уважената част от претенциите ищцата следва да заплати държавна такса 50лв., ответниците А.72, 70лв., а ответницата Г. -50 лв. Водим от горните мотиви, Старозагорският районен съд