Решение № 307 от 25.2.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 223/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на „Кун”ООД, ЕИК/Булстат 205203622, със седалище и адрес на управление - гр.Приморско, ул. „Оборище” № 7а, представлявано от Т.Н.К., против решение № 157 от 18.11.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 384/2019 г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление/НП/ № 16 - 002651/23.08.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”, Пловдив, с което за нарушение по чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда/КТ/ и на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000. 00/две хиляди/ лева. Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при неправилно установена фактическа обстановка и недоказаност на констатациите на административнонаказващия орган/АНО/. Твърди също, че съдът неправилно не е кредитирал сключения трудов договор между него и служителя С.Г., който опровергава собственоръчно попълнената от нея декларация и констатациите на контролните органи, че тя е работила без осигурена непрекъсната седмична почивка в продължение на 37 работни дни. Твърди още, че нарушението е първо за него и затова неправилно му е наложена имуществена санкция над установения в закона минимален размер. Иска да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно да се намали размера на наложената имуществена санкция до минималния, предвиден в закона. Ответникът, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: Районен съд Царево, с решение № 157 от 18.11.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 384/2019 г., е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 16 - 002651/23.08.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда”, Пловдив, с което за нарушение по чл. 153, ал. 2 КТ и на основание чл. 414, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000. 00/две хиляди/ лева. За да постанови решението, районният съд е приел за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства, че С.Д.Г.е полагала труд в обекта 37 дни последователно без почивен ден от 07.07.2019 г. до 12.08.2019 г., с което „Кун”ООД, в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбата на чл.153 ал.2 КТ, тъй като не е осигурило на служителката непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа. Счел е, че поради това законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото в НП основание. Санкцията е наложена на „Кун”ООД за това, че в качеството си на работодател, не е осигурил на служителя С.Д.Г. непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малка от 36 часа. При извършена проверка в стопанисвания от дружеството бистро „Полско-българска кухня” в гр.Приморско е установено, че тя е работила в обекта като сервитьор 37 дни - от 07.07.2019 г. до деня на проверката - 12.08.2019 г. последователно, без почивен ден. За така установеното, квалифицирано като нарушение на чл.153, ал.2 КТ, на „ Кун”ООД е съставен АУАН № 16-002651/15.08.2019 г., въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е формирал правни изводи в съответствие с материалния и процесуалния закон. За да приеме, че С.Г. е работила в продължение на 37 дни непрекъснато, без почивен ден, районният съд се е позовал на собственоръчно попълнена от нея декларация, в която тя е посочила своето работно време, както и на попълнената декларация от управителя на „ Кун”ООД. При наличие на тези доказателства, както и предвид вписаното заявление на управителя в АУАН, че случаят е единичен и всички останали служители ползват почивка, съдът правилно не е кредитирал представеният трудов договор от работодателя като доказателство, удостоверяващо действително отработените дни на служителката. Съобразено е, че този договор удостоверява момента, в който страните са оформили трудовоправните отношения помежду им в писмена форма, съгласно установеното в закона изискване, но не и времето на действително положен труд от служителя в търговския обект. Възражението на касатора, че управителят е потвърдил декларираното от служителката работно време, тъй като нямал време да провери случая поради ангажираност, е неоснователно, и в противоречие със заявеното от него при съставяне на АУАН. Нарушението е доказано, правилно квалифицирно и за извършването му спрямо касатора е приложена точната санкционна разпоредба. Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен малко над законоустановения минимален размер, като е отчетена тежестта на конкретното нарушение, предвид обстоятелството, че периода, в който не е осигурена почивка на служителката е дълъг - 37 дни. По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, четиринадесети състав,