Решение № 105 от 14.3.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 513/2023 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК....., гр. С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 180/ 2022 г. по описа на П.ския окръжен съд решение № 254 от 16.06.2023 г., с което са отхвърлени предявените от „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК....., гр. С., ЖК „Л.“, бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис- сграда „Л.“, ет. 2, офис 4 искове, по които като съищец служебно е конституиран И. В. Р. САК, гр. С., улица А. № 29, ет. 3, офис 1 и 2, в качеството му на синдик на „Н.П.“ АД /н/, както следва:

• против „Н.П.“ АД /н/, ЕИК..., гр. П., ул. „Г.Т.“ № 9 и „И.“ АД, ЕИК...., гр. П., ул. „Г.Т.“№ 9 за прогласяване нищожността, на основание чл. 646, ал.1, т.3 ТЗ на договор за продажба по реда на чл.718 ТЗ, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 ТЗ с №....., дело № 1185/2021 г. на нотариус Т.К., рег.№.... на НК, вписан в СВ- П., с вх.рег.№ 48101 от 23.12.2021 г., акт № 199, том 138, дело № 28330/2021 г., дв. вх. рег. № 47438/2021, сключен между И. В. Р., гр. С., ул. „А.“ № 29, ет. 3, офис 1 и 2, като синдик на „Н.П.“ АД /н/ в качеството му на продавач и „И.“ АД, ЕИК...., гр. П., ул. „Г.Т.“№ 9 в качеството на купувач, - против „И.“ АД, ЕИК...., гр. П., ул. „Г.Т.“№ 9 за осъждането му да върне в масата на несъстоятелността на „Н.П.“ АД /н/, ЕИК..., гр. П., ул. „Г.Т.“ № 9 цялото имущество, предмет на договор за продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 ТЗ с №....., дело № 1185/2021 г. на нотариус Т.К., рег.№.... на НК, вписан в СВ- П., с вх.рег.№ 48101 от 23.12.2021 г., акт № 199, том 138, дело № 28330/2021 г., дв. вх. рег. № 47438/2021, сключен между И. В. Р., гр. С., ул. „А.“ № 29, ет. 3, офис 1 и 2, като синдик на „Н.П.“ АД /н/ в качеството му на продавач и „И.“ АД, ЕИК...., гр. П., ул. „Г.Т.“№ 9 в качеството на купувач и „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК....., гр. С., ЖК „Л.“, бул. „ Д-р П.Д.“ № 25, офис- сграда „Л.“, ет. 2, офис 4 е осъдена да заплати на „И.“ АД, ЕИК.... гр. П., ул. „Г.Т.“№ 9 сумата от 5 000 лв. равняваща се на направени по делото разноски, а на „П.И.Б.“ АД, ЕИК....., гр. С., бул. „Д.Ц.“ № 37 сумата от 540 лв. направени по делото разноски.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо двата отхвърлени иска, както и на евентуалния такъв предявен против „И.“ АД, ЕИК.... гр. П. и „П.И.Б.“ АД, ЕИК....., гр. С.. От страна на И. В. Р. в качеството му на синдик, „И.“ АД и „П.И.Б.“ АД е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 25.03.2022 г. в П.ския окръжен съд е постъпила изходяща от „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК....., гр. С. искова молба.

По нея за ответници са посочени „Н.П.“ АД /н/ ЕИК..., гр. П., „И. АД, ЕИК...., гр. П. и „П.И.Б.“ АД, ЕИК....., гр. С.. По отношение на И. В. Р., гр. С., ул. „А.“ № 29, ет. 3, офис 1 и 2, синдик на „Н.П.“ АД /н/ е посочено, че е съищец на основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ.

В обстоятелствената част на същата се казва, че с решение № 404 от 03.07.2012 г. постановено по т.дело. № 709/ 2011 г. по описа на ПОС било открито производство по несъстоятелност на ответника „Н.П.“ АД и е направено хронологично проследяване на факти и обстоятелства настъпили по делото след това решение.

Първо е споменато, че на 12. 09. 2012 г. от тогавашния синдик на длъжника бил изготвен списък с приети вземания, в който били включени такива на „У.Б.“АД в общ размер на 5 028 361, 38 лв. Всички те били приети с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ с оглед обезпечението им с ипотеки и залози по ЗОЗ. Този списък били одобрен от съда.

С решение № 3 от 03.01.2014 г. по същото дело дружеството длъжник било обявено в несъстоятелност и се постановило да започне осребряване на имуществото му.

В тази връзка на 18. 08. 2015 г. се провело събрание на кредиторите, което приело решение за реда и начина на осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка и избор на оценители. Решено било имуществото на длъжника, състоящо се от недвижими имоти, машини и оборудване, да се продава като цяло.

На 01.02.2016 г. синдикът Росен Милошев депозирал по делото изготвена пазарна оценка на цялото имущество. Според същата общата му стойност била 14 011 110 лв.

От синдика били проведени три продажби.

Първата се провела на 30.03.2016 г. по реда на чл. 717а-717е от ТЗ и била неуспешна.

Втората се провела на 14.06.2016 г. по реда на чл. 717ж от ТЗ при начална цена 80 % от първоначалната и също била неуспешна.

Третата се провела на 25.08.2016 г. по реда на чл. 718 от ТЗ въз основа на разрешение на съда от 23.06.2016 г. чрез пряко договаряне при цена 80 % от тази на втората, т.е. за 8 967 104 лв. и също била неуспешна.

На 31.10.2017 г. в правомощията си встъпил действащият към момента синдик И. В. Р.. След това с договор за цесия от 15.10.2018 г. „У.Б.“ АД цедирила на ищеца вземанията си към длъжника, за които по- горе се посочи, че били приети в производството по несъстоятелност, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. За това били надлежно уведомени длъжникът, синдикът и съдът по несъстоятелността. В тази връзка синдикът изготвил на 03.02.2020 г. и обявил в ТРРЮЛНЦ коригиран списък на приетите вземания, в който вече като кредитор бил включен цесионерът.

Съдът го одобрил на 20.02.2020 г. За времето след тази дата в исковата молба са изложени твърдения, че мажоритарният кредитор Н.К. и синдика И. Р. извършвали постоянно действия, с които увреждали интересите на ипотекарните кредитори на длъжника - „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, „Б.Д.С.К.“ ЕАД и „О.Б.Б.“ ЕАД.

В подкрепа на това е споменато, че на 30.06.2020 г. по делото за несъстоятелност синдикът представил оценка на имуществото на длъжника изготвена от оценителя Т. М. Т.ов, с която общата пазарна стойност на всички имоти и вещи била определена на 2 969 600 лв.

С определение от 24.07.2020 г. съдът по несъстоятелността му разрешил да извърши нова продажба по реда на чл. 717в от ТЗ. Същата била насрочена за 31.08.2020 г. при начална цена 100 % от размера на новата оценка. С определение от 26.09.2020 г. съдът спрял същата по повод подадена от „О.Б.Б.“ ЕАД молба оспорваща достоверността на оценката. Била дадена възможност на оценителя да защити същата, но той не успал да стори това.

Съответно на 13.01.2021 г. се провело събрание на кредиторите, на което с гласовете на мажоритарния кредитор се приело, че имуществото на длъжника ще се продава като цяло при пряко договаряне по чл. 718 ТЗ за минимална цена не по- малко от 100 % от извършената нова оценка. За оценители били избрани Л.Х.Л.-Е. и М.П.М.. Оценката била изготвена на 15.03.2021 г. С нея общата стойност на имуществото била определена на 3 049 490 лв. Срещу същата отново се подали възражения от ипотекарните кредитори.

В тази връзка с определение от 18.06.2021 г. съдът отказал да разреши на синдика да извърши продажба по реда на чл. 718 от ТЗ в размер не по- малък от новата оценка.

По искане на мажоритарния кредитор съдията-докладчик по делото за несъстоятелност се отвел на 25.08.2021 г. На 05.10.2021 г. се провело ново събрание на кредиторите, на което било взето решение за изготвяне на нова оценка и продажба на имуществото като цяло чрез пряко договаряне.

На 28.10.2021 г. оценката на имуществото на длъжника изготвена от оценителите Ж.С.Г. и Д.Ж.Д. била готова. В нея общата пазарна стойност на всички активи на „Н.П.“ АД - в несъстоятелност била определена на 3 053 970 лв.

С определение от 30.11.2021 г. съдът по несъстоятелността разрешил на синдика да извърши продажба чрез пряко договаряне по реда на чл.718 ТЗ на цялото имущество от масата на несъстоятелността, при минимална цена равняваща се на 100 % от размера на последната оценката от 3 053 970 лв.

На 20.12.2021 г. „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД подала по делото за несъстоятелност молби с вх.№ 286373 и вх.№ 286374, втората получена и лично от синдика И. Р. на същата дата 20.12.2021 г. С тях дружеството оспорило оценката като неотговаряща на стандартите за оценяване, силно занижена и създаваща опасност имуществото на длъжника да се продаде за цена, която ощетява всички кредитори на несъстоятелността, поискало от съда да отмени определението си от 30.11.2021 г. за разрешение на продажба чрез пряко договаряне по чл.718 ТЗ и отправило „обвързващо“ предложение да закупи всички активи за цена с 47, 3 % по- висока от оценката, т.е. за общата цена от 4 498 409 лв.

С определение от 21.12.2021 г. съдът указал на синдика да се съобрази молбата и да започне преговори за продажба на имуществото на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД.

На проведена на същата дата среща между упълномощени представители на ищеца и синдика предложението се потвърдило като кредиторът изразил готовност за незабавно започване на преговори за покупката на всички активи за цена от 4 498 409 лв.

Действия в тази насока не последвали, а вместо това на 23.12.2021 г. синдикът сключил договор за продажба по реда на чл.718 ТЗ с ответника „И.“ АД. Той бил обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 ТЗ №.... г. на нотариус Т.К., рег.№.... на НК, вписан в СВ- П. с вх.рег.№ 48101 от 23.12.2021 г., акт № 199, том 138, дело № 28330/2021 г., дв. вх. рег. № 47438/2021. С него цялото имущество на длъжника „Н.П.“ АД - в несъстоятелност било продадено на купувача срещу обща продажна цена в размер на 3 060 000 лв.

На същата дата 23. 12. 2021 г. купувачът сключил обективиран в нотариален акт договор за учредяване ипотека върху закупените недвижими имоти в полза на третия ответник „П.И.Б.“ АД като обезпечение на Договор за банков кредит №..... г., със средства от който е финансирана продажната цена. Ипотеката била вписана в Служба по вписванията П. на 06.01.2022 г. с вх.рег. № 132/06.01.2022 г., акт 6, том 1, дело № 17/2022 г. На база изложените факти от страна на ищеца в заключителната част на исковата молба е направено твърдение, че извършената от синдика продажба на всички активи от масата на несъстоятелността нарушава установения в производството по несъстоятелност ред, поради което с оглед разпоредите на чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ е нищожна по отношение на кредиторите на несъстоятелността. В тази връзка е посочено, че ищецът е кредитор с приети вземания и е активно легитимиран да предяви иск по чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ. Споменато е и че по отношения на същия е спазен срока по чл. 649, ал.1 ТЗ, а компетентен за разглеждането му с оглед чл. 649, ал. 5 от ТЗ е съда по несъстоятелността.

Нарушенията се свързват с такива на чл. 718 от ТЗ, неполагане на дължимата според чл. 660 от ТЗ грижа от страна на синдика при продажбата и нарушаване на залегналия в чл. 607 от ТЗ принцип за справедливо удовлетворяване на кредиторите.

Съществуването им е изведено от обстоятелството, че синдикът е приел занижена оценка на активите направена в нарушение на стандартите за оценяване, което довело значително занижаване на минималната продажна цена. В подкрепа на това се прави позоваване на високата пазарна оценка към 2016 г. и липсата на логика с оглед икономическата обстановка в страна същата да се намали. Направено е позоваване и на доста по- високия размер на данъчната оценка.

На второ место се говори за извършване на продажбата в нарушение на забраната на чл. 718, ал. 3 от ТЗ за влошаване положението на кредиторите.

На трето место се сочи, че не е извършено разгласяване на същата.

На четвърто место се споменава за провеждане на преговорите само с едно единствено лице, което е наемател на обектите и за това, че синдикът е скрил от ипотекарните кредитори не само факта, че преговаря само с едно лице, но и сключването на самата сделка.

На пето место се говори за пренебрегната оферта от 4 498 409 лв.

Последно нарушението на реда се свързва с продажба на имуществото на свързано с длъжника лице.

Отправено е искане за постановяване решение, с което да се признае за установена по отношение на кредиторите на несъстоятелността нищожността на сключената при пряко договаряне сделка.

Във връзка с това е казано, че ако се уважи тази искова претенция следва да се разгледа и тази за прогласяване нищожността на учредената след продажбата договорна ипотека.

По отношение на същата е посочено, че нищожността на прехвърлителната сделка влече и нищожността на договора за учредяване на ипотека по причина, че наличието на право на собственост е предпоставка за валидното учредяване на ипотеката и без същото вписания НА не поражда правни последици. Посочено е също, че ипотеката е нищожна и по отношение на кредиторите на несъстоятелността, защото е учредена върху имущество от масата на същата с оглед нищожността на сключената по реда на чл. 718 от ТЗ сделка.

Отправено е и претенция за осъждане на „И.“ АД да върне в масата придобитото с договора за продажба имущество, ако същия бъде признат за нищожен.

С разпореждане от 18.04.2022 г. ПОС е разпоредил препис от ИМ да се изпрати на ответниците.

Такива са постъпили от ответниците „И.“ АД и „П.И.Б.“ АД, както и от синдика И. Р.. За него обаче в ИМ е посочено, че следва да се пР.ава по делото като съищец на основание на чл. 649, ал.3 от ТЗ, за което има и изрично произнасяне от страна на съда с определение № 1146 от 14.11.2022 г. В становището си наименувано „отговор на ИМ“ синдикът- съищец изразява мнение за недопустимост, респ. неоснователност на ИМ и заявява, че не поддържа същата.

В подкрепа на възражението за недопустимост се сочи, че самият ищец твърдял в ИМ, че предявените от него искове са отменителни за попълване на масата на несъстоятелността. В тази връзка е изразено мнение, че такива искове могат да се предявяват само срещу сделки извършени от длъжника преди или по време на производството по несъстоятелност, а в случая се атакувала продажба по чл. 718 от ТЗ, която била извършена от синдика по време на производството по несъстоятелност.

По същество на спора е изразено становище, че не са налице описаните в ИМ нарушения на установения в производството по несъстоятелност ред. В тази връзка се споменава, че продажбата на имущество от масата на несъстоятелността се извършвала по строго определен ред и той бил спазен от синдика. В подкрепа на това се сочи, че била проведена продан по чл. 717а - 717в от ТЗ /търг с тайно наддаване/, после такава по чл. 717 ж ТЗ/търг с явно наддаване/ и едва след това продажба с пряко договаряне по чл. 718 от ТЗ. Съответно е споменато, че относно продажбите на търг с тайно или явно наддаване от страна на законодателя в специалните разпоредби на ТЗ са въведени точно определени изисквания относно провеждането им и неспазването на същите правело сделката недействителна и непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелността.

Не така стояли нещата при продажбата по реда на чл. 718 от ТЗ. За същата е казано, че на синдика е дадена възможността да е организира по своя преценка и той не бил обвързан от правилата важащи за търговете с тайно и явно наддаване. Това следвало и от факта, че в разпоредбите на чл. 718 от ТЗ липсвало изрично препращане към същите. В контекста на тези разсъждение е изразено мнение, че не може да се говори за определен ред за провеждане на продажбата по чл. 718 от ТЗ.

Взето е отношение и по изложените в ИМ от ищеца твърдения за извършени нарушения при сключване на оспорваната сделка.

Относно разгласяването на продажба с оглед липсата на препращане към правилата за търгове с тайно и явно наддаване е казано, че синдикът не е обвързан с въведени от законодателя изисквания за разгласа на същите. Според него при прякото договаряне начина и формата на извършването му били поставени изцяло на преценката на синдика. Той определял начина на организация на преките преговори вкл. и необходимостта от извършването на разгласяване. В случая е посочено, че твърдението за липса на уведомяване не било вярно.

По отношение твърдението, че синдикът е приел занижена оценка, която е изготвена в нарушение на стандартите за оценяване е посочено, че той не е оценител и респ. няма право да се меси в работата на избраните такива. Посочено е, че в производството по несъстоятелност на длъжника активите от масата на несъстоятелността били оценявани от три групи оценители, а изготвените от тях оценки били близки една до друга. Изразено е и мнение, че с исковата молба се прави опит за изготвяне на четвърта оценка, което не следвало да се допуска. Казано е също, че разпоредбите на чл. 718 от ТЗ допускат продажбата на имуществото да се извършва при начална цена по - ниска от тази по чл. 717 ж.

По отношение уведомлението на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, в което е изразено намерението на дружеството да купи активите е казано, че то било получено на 20-тия ден след разрешаването на проданта, когато вече на 17.12.2021 г. бил подписан предварителен договор с кандидат купувач. Той от своя страна на 21.12. 2021 г. внесъл в особената сметка на дружеството уговореното с този договор капаро.

Посочено е също, че на 23.12.2021 г. след превод и на останалата част от общо договорената продажна цена в размер на 3 060 000 лв. се сключил и окончателен договор за продажба във форма на нотариален акт, който бил вписан, а на 29.12.2021 г. била изпратена и молба-доклад на съда по несъстоятелността относно всичко свързано с осъществената продан при пряко договаряне. Същата от момента на постъпване в съда била на разположение на кредиторите.

От синдика е изразено и становище за неоснователност и недоказаност на направеното с ИМ твърдение, че предварителният договор бил антидатиран. В подкрепа на това е споменато, че без същия кредитиращата банка не би осигурила средства за покупката на купувача, които били 90 % от продажната цена.

В отговора на „И.“ АД също се говори за недопустимост на иска по чл. 646, ал.1 от ТЗ. В подкрепа на това е споменато, че разпоредбите на този член от ТЗ касаели сделки сключени от длъжника, а в случая процесната не била такава. Сочи се и че възможността кредиторът да оспорва продажба по чл. 718 от ТЗ по реда на чл. 646 от ТЗ щяла да доведе до невъзможната ситуация синдикът от една страна да бъде ищец по смисъла на чл. 649, ал.3 от ТЗ, а от друга ответник като страна по сделката с оглед разпоредбата на чл. 718, ал. 5 от ТЗ.

Изложено е и становище за неоснователност на иска по чл. 646, ал.1, т 3 от ТЗ.

В тази връзка е казано, че редът за продажбата по чл. 718 от ТЗ включва предложение на синдика, решение на събранието на кредиторите и разрешение на съда. Предпоставка за същото пък било изискването за неуспешно провеждане на продажбите по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ.

Изложено е, че всички тези предпоставки за извършване на продажба по реда на чл. 718 от ТЗ чрез пряко договаряне били спазени. В тази връзка се споменават и посочените в ИМ събрания на кредиторите от 13.01.2021 г. и 05.10.2021 г. и взетите на тях решения за продажба на имуществените права като цяло от синдика по реда на чл. 718 от ТЗ.

Споменава се и че на първото събрание било решено, че цената, на която синдикът следва да сключи сделката е не по- малка от 100 %, а всяка следваща продан да се извършва с намаляване на същата по 10 %, но не по- малко от 80 % от оценката. Говори се за определени на двете събрания начин и метод на оценка на имуществото и оценители. Посочено е и че изготвената оценка от тези избрани на СК от 05. 10. 2021 г. била представена от синдика по делото за несъстоятелност на 12.11.2021 г., когато той поискал и да му се разреши извършването на проданта по реда на чл. 718 от ТЗ. В молбата били посочени и метода на разгласа, срока на продажбата, срока на плащане от цената и това, че плащането на цялата цена е условие за сключване на окончателен договор. Разрешението било дадено на 30.11.2021 г., а процесната сделка била сключена на 23.12.2021 г. Относно метода на разгласа при липсата на изричен законов текст или решение на СК, които да го определят е казано, че е изцяло в правомощията на синдика и в случая избрания такъв бил „търсене на купувач“.

По отношение на оценката е посочено, че същата е подложена на контрол от синдика и от съда при издаване на разрешението за продажбата. Споменато е и че този контрол може да бъде само относно това дали тя е съобразена с решението на СК, но не и с правилността й по причина, че нито съдът, нито синдикът разполагат със специални знания и т.н.

Относно предложението на ищеца за изкупуване е казано, че не е станало известно на купувача и той не може да търпи неблагоприятни последици от същото. Споменато е също, че то е направено 21 дни след разрешаване на проданта и след сключване на предварителния договор, а и че ищецът като кредитор е имал достъп до делото и е могъл да разбере за разрешаване на продажбата и респективно да отправи предложение доста по - рано. Оспорено е и твърдението, че „И.“ АД е свързано с „Н.П.“ АД лице.

В отговора от този ответник е посочено и че наведените от ищеца нарушения не касаят реда определен от ТЗ, а полагане на грижата на добрия търговец от страна на синдика. Изразено мнение, че следва да се прави разграничение между спазване на реда определен от закона и спазване на грижата на добрия търговец и че третото лице няма как да установи дали грижата е спазена или не. С оглед на това е изразено мнение, че неспазването й му е непротивопоставимо.

В отговора на банката на първо место се говори за нередовност на исковете свързани с това, че нито едно от изложените в обстоятелствената част твърдения и по - точно тези касаещи иска по чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ не водели до извод за нарушение и не кореспондирали с искането за установяване на нищожност на сделката. Относно доводите за нарушение на грижата на добрия търговец е казано, че касаят ангажиране отговорността на синдика и не се отразяват на действителността на сключените от него сделки.

Посочено е също, че от изложената в ИМ фактическа обстановка следвало извод, че не са налице никакви процесуални предпоставки банката да бъде ответник по иска с основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ при условие, че не е страна по сделката, респективно по иска с основание чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по тази сделка Изложено е също становище, че уважаването на иска по чл. 646, ал.1 т. 3 от ТЗ не легитимирало банката като ответник и по иска с основание чл. 646, ал.1, т. 2 от ТЗ по причина, че не можело да се говори за залог или ипотека учредени от длъжника.

По тази причина е поискано ищецът да конкретизира точно претенциите си по всеки един от предявените искове.

Изложено е и становище за недопустимост на исковете с мотива, че разпоредбите на чл. 646 от ТЗ били приложими относно сделки сключени от длъжника, а оспорените такива с исковете по чл. 646, ал.1, т.2 и 3 от ТЗ не били сключени от него. Недопустимостта е изведена и съдържанието на ТР № 2/2020 г. на ОСТК като е споменато, че от мотивите му следвало извод, че исковете по чл. 646 и сл. от ТЗ касаели ФС започнали да се осъществяват към момента на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но не и сделки извършени от синдика в процедурата по осребряване. Доводът, че хипотезата на чл. 646 от ТЗ не е приложима по отношение на сключените от синдика сделки по чл. 718 от ТЗ е изведен и от мнението, че няма логика синдикът да бъде едновременно съищец по тези искове с оглед текста на чл. 649, ал.3 от ТЗ и ответник като страна по самата оспорена сделка.

В подкрепа на така изложеното е посочено, че възприемане на противното значело да се създаде несигурност в търговския оборот доколкото искът оспорващ сделка по 718 ТЗ можел да се заведе и след приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на кредитора.

Изложени са доводи и по същество на спора. Те касаят само иска по чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ като след проследяване на извършените действия в производството по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото е изразено мнение, че не са налице нарушение обосноваващи извода за нарушение на предвидения в ТЗ ред и т.н.

Според този ответник с поведението си след изготвяне на сметката за разпределение на средствата получени от тази сделка, ищецът е приел същата и е признал действието й.

С ДИМ на първо место ищецът е уточнил, че срещу „П.И.Б.“ АД не са предявени искове по чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ и по чл. 34 от ЗЗД, а само такъв по чл. 646, ал.1, т. 2 от ЗЗД.

Посочено е, че всички направени възражения от този ответник касаещи редовността на исковете претенции били свързани с доказването на твърдените в обстоятелствената част на ИМ факти и обстоятелства, което било въпрос по същество на спора, а не по редовността му.

Изложено е становище за допустимост на исковете, т.е. за неоснователност на направените от ответниците в тази насока възражения, както и такова за неоснователност на защитните възражения по същество на спора като е изложена подробна аргументация в тази насока. Във връзка със същата е изразено мнение, че при всеки едни от предвидените в ТЗ способи са осребряване /търг с тайно наддаване, търг с явно наддаване и преки преговори/, установеният в производството ред забранява на синдика да обяви за купувач лице, различно от това, което е предложило най-високата цена. По този повод е изразено мнение, че с неприемането на по-високата оферта на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД и продажбата на имуществото на значително по-ниска цена, синдикът е нарушил същия.

В подкрепа на това ищецът отново говори за недостоверност на датата на предварителния договор. Наред с това изразява и мнение, че дори същата да е достоверна предварителният договор е следвало да бъде развален, защото това с оглед многократно по- високата цена предложена от ищеца би било в интерес на кредиторите, дори с оглед развалянето да се бе наложило да се плати неустойка.

Оспорено е и изразеното в отговора на „П.И.Б.“ АД становище, че с действията се след сключване на сделката касаещи сметката за разпределение е признал оспорвания договор.

Отговори на ДИМ са подадени от „И.“ АД и „П.И.Б.“ АД. В тях като цяло се преповтарят направените от тях защитни възражения. В този на „И.“ АД се изразява и мнение, че ищецът няма качество на трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК по отношение на предварителния договор и същият е с достоверна дата по отношение на него.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Тук за пълнота е нужно да се спомене, преди това същият е прекратил производството по делото поради недопустимост на исковете, но ПАС е отменил определението за прекратяване и е върнал делото за разглеждане на исковете по същество.

В постановеното решение съдът вече е изразил становище за допустимост на исковете.

По същество на спора относно иска с основание чл. 646, ал.1, т.3 от ТЗ след анализ на събраните доказателства и разпоредбите на ТЗ е формиран извод, че никое от твърдените от ищеца нарушения не били доказани, т. е. при сключване на процесната сделка за посочената в нея цена, синдикът е спазил разпоредбата на чл. 718 от ТЗ и решенията на събранието на кредиторите свързани с извършване на продажба чрез пряко договаряне.

Изразено е и мнение, че доказването им също не би било основание за формиране на извод за основателност на иска по причина, че неполагане на грижата на добрия търговец от страна на синдика е основание за ангажиране на неговата специална имуществена отговорност, но не и за извод, че сключената от него сделка в изпълнение на процедурата по чл. 718 от ТЗ е нищожна.

Неоснователността на този иск е навела съда до извод за неоснователност на обусловения от него такъв за връщане на даденото по оспорваната сделка, а и за липса на предпоставките за разглеждане на евентуалния иск по чл. 646, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

Недоволен от решението е останал ищецът и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност, с които се оспорват направените изводи от първоинстанционния съд за неоснователността на основния иск за нищожност на извършената продажба, което е обусловило и отхвърляне на иска за връщане на даденото по продажба в масата на несъстоятелността. Оспорени са изводите на съда досежно това какво следва да се включва в израза „установения в производство ред“, относно значенето на въведеното от законодателя изискване за полагане на грижата на добрия търговец, както и тези за относно оценката на имуществото предмет на оспорваната сделка.

На тази база е отправено искане за отмяна на решението отхвърлящо иска за установяване нищожността на сделката и постановяване на друго уважаващо същия.

С оглед на това е поискано да се отмени решението и в частта отхвърляща обусловения иск за връщане на даденото и уважаването му, а и разглеждане на евентуалния иск по чл. 642, ал.1, т.2 от ТЗ и уважаването му.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК преди съдът да пристъпи към обсъждане на въпроса за правилността на обжалваното решение следва да прецени неговата валидност и допустимост.

По повод на тази преценка е нужно да се посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

Относно допустимостта или по точно недопустимостта от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

По конкретния казус преценката за допустимост на решението, респ. на исковете, по които същото е постановено е обусловена от вида и характера на същите и даване отговор на въпроса дали ищецът е носител на съответното право на иск.

От извършеното по- горе пресъздаване на обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът излага твърдения, че с решение е открито производство по несъстоятелност на „Н.П.“ АД и че той е кредитор с прието вземане в същото. Твърди и че след постановяване на решение за откриване на производството е извършена сделка с имущество на длъжника не по установения за производството ред. На това основание е поискано да се признае за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността нищожността на същата.

По повод на така отправеното искане следва да се посочи, че в чл. 646, ал.1 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че е нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелност.

Нищожността само по себе си е едно фактическо състояние, характеризираща се с непораждане на последици от нищожния юридически факт и важи по отношение на всички.

В случая обаче законодателят за разлика от общовъзприетите последици уредени в чл. 26 на ЗЗД е предвидил, че действията или сделките непораждат последици само по отношение на определен кръг от лица - кредиторите на несъстоятелността и нищожността следва да се охарактеризира като относителна. Наред с това с разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ е предвидено, че искът за установяване на същата следва да се предяви в 1 годишен срок от настъпване на съответния юридически факт /ТР № 2/2020 г. на ОСТК/. Този срок е преклузивен и с изтичането му съответното право на иск се погасява, а порокът обуславящ нищожността се санира.

В чл. 649, ал.1 от ТЗ е посочен, че исковете се предявяват от синдика, а при бездействие от кредиторите.

По повод на изложеното следва да се посочи, че настоящият иск е такъв по чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ, предявен от кредитор в производството по несъстоятелност и в 1 годишния срок от извършването на оспорваната сделка. Следва да се има предвид и че в случая не е нужно да се търси бездействие на синдика още повече, че той по силата на чл. 718, ал. 5 от ТЗ е страна по оспорваната сделка.

Относно възражението, че на оспорване по този ред подлежали само сделките сключени от длъжника следва да се посочи, че в текста на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ се говори за извършени сделки с имущество на длъжника след решението откриващо производството по несъстоятелност, т.е. водещо за интерес от такъв иск е наличието на такава сделка.

В случая за разлика от процедурата по чл. 717-117 з ТЗ завършваща с едностранен властнически акт, тази по чл.- 718 от ТЗ завършва с договор, т.е. сделка и е логично същата да подлежи на контрол при условие, че има за предмет имущество на длъжника.

По отношение на възраженията касаещи ролята на синдика в процеса по този иск следва да се посочи, че той се конституира по силата на закона като съищец в качеството му на орган в производството по несъстоятелност, за да защитава интересите и на останалите кредитори като техен процесуален субституиент. Тази следваща се от закона съвместна процесулана легитимация обаче не го обвързва със задължението да поддържа иска предявен от друг кредитор, т.е. той може да е и на друго становище.

В случая е без значение, че с оглед текста на чл. 718, ал. 5 от ТЗ той е страна по оспорваната сделка. Законодателят и в този случай е изхождал от факта, че е орган в производството по несъстоятелност, а като такъв участието му в настоящия процес вече е осигурено.

Наред с това следва да се има предвид, че предмет на разпореждане със сделката по чл. 718 от ТЗ са имуществените права на длъжника и при оспорването й по реда на чл. 646, ал.1 от ТЗ за ПАС е задължително неговото участие и то е осигурено.

Така изложеното води до извод за редовност и допустимост на този иск, респ. за допустимост на постановеното от съда решение във връзка със същия.

Допустима е и осъдителната претенция за връщане на даденото по нищожната сделка, т. е. решението отхвърлящо същата.

Казаното с оглед чл. 271 от ГПК налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение, като се реши повдигнатия пред съда спор по същество.

С решението видно от изложеното до тук съдът се е произнесъл по предявените от „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД искове с основание чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ за установяване нищожността на договор за продажба по реда на чл.718 ТЗ, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти по реда на чл.718 ТЗ и обусловения от него такъв по чл. 34 от ЗЗД за връщане на даденото по оспорената сделка.

По- горе се спомена, че с разпоредбата на чл. 646, ал.1 от ТЗ от страна на законодателя е предвидено, че нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;

2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;

3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелност.

От така описаното съдържание на този законов текст следва извод, че основателността на искова претенция от този тип е обусловена от това да е налице извършване на действие или сделка след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност от типа конкретизиран в т.1, 2 и 3 на ал. 1 и същото да е извършено не по установения в това производство ред.

Законодателят не е посочил кой следва да е извършителя на действието.

Това съотнесено с текстовете на чл. 646, ал. 2 - чл. 647 от ТЗ води до логичен извод, че същият не е задължително да бъде длъжникът в производството по несъстоятелност в чийто патримониум безспорно се намира имуществото от масата на несъстоятелността. Това е и логично по причина, че след постановяване на решението за откриване на производството разпореждане със същото е възможно не само от него, но и от основния орган в производството по несъстоятелност - СИНДИКА. Той при извършването им е длъжен да се съобразява с предвидения в производството ред и е логично, при нарушаване на същия, действията му да са непротивопоставими на кредиторите, които следва да се удовлетворят от това имущество.

Казаното до тук налага да се посочи, какво следва да се разбила под „установения в производството ред“.

Изрично определение за „ред“ в ТЗ липсва. Едно от значението на съществителното „ред“ според Българския тълковен речник е „правила, по които се извършва нещо“ и с оглед на същото е използването му в цитираната по - горе правна норма. Правилата при регулиране на обществените отношения се определят с „нормативните актове“. Това води до извод, че в случая нищожността по чл. 646, ал.1 от ТЗ ще е налице ако съответната сделка или действие са извършени в нарушение на изрично предвидените в нормативните актове уреждащи производството по несъстоятелност правила за разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността.

Нормативният акт уреждащ производството по несъстоятелност е ТЗ.

Това и факта, че оспорваната сделка е за разпореждане с имущество от масата във фазата на осребряването му води до извод, че следва да се даде отговор на въпроса дали са спазени въведените от ТЗ правила за разпореждане с имуществото чрез сделки от процесния тип.

С оглед на тази преценка е нужно да се спомене, че осребряването на имуществото е уредено в глава 46 на ТЗ.

В ал.1 на чл. 716 е определен обхвата на същото, а в чл. 716, ал. 2 от ТЗ е посочено, че продажбата на имуществени права се извършва от синдика след разрешение на съда по несъстоятелността.

В следващите текстове от тази глава се говори за продажбата на вещи и имуществени права, за продажба на съсобственост, за продажба на ипотекирано или заложено имущество, продажби при особени случаи и продажби на жилища с наематели работници или служители.

В чл. 717, ал.1 ТЗ законодателят е предвидил, че вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се продават от синдика по предвидения в тази глава ред и съобразно решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ освен в случаите по чл. 677, ал. 4 от ТЗ.

В ал. 2, на чл. 717 ТЗ е посочено, че съдът по несъстоятелността разрешава продажба на вещите и имуществените права като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите.

По повод на изложеното за пълнота е нужно да се посочи, че с чл. 677, ал.1, т. 8 на ТЗ е предвидено правомощието на СК да определя реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Основните изисквания за реда на извършване на продажбите са определени в чл. 717а - чл. 717з от ТЗ. В чл. 717м и 717н на ТЗ се говори за продажби при съсобственост и на имущество, което е ипотекирано или заложено за обезпечаване на чужд дълг. С тях обаче не се въвежда ред различен от посочения в чл. 717 а и сл. от ТЗ, а се допълва същия.

Не така стоят нещата за продажбите при особени случаи и тези на жилища с наематели работници и служители.

Според чл. 718, ал. 1 от ТЗ по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите съдът по несъстоятелността разрешава продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ, или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и сл., но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. Посочено е, че в тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717 ж ТЗ.

В чл. 718, ал.3 от ТЗ законодателят е предвидил, че при продажба по реда на чл. 718, ал.1 от ТЗ на вещи или имуществени права като цяло или на обособени части кредиторите не могат да бъдат поставяни в по- неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи или имуществени права.

В ал. 4 пък е въведено изискването, че срокът за плащане на цената не може да е по- дълъг от 60 дни от датата на избора на купувач, както и че договорът се сключва след пълното плащане на цената и при спазване ако е необходимо на чл. 717д от ТЗ.

Така описаните предпоставки на продажбата по чл. 718 от ТЗ, каквато е процесната води до извод, че извършването й е възможно само, когато съответното имущество е предложено по реда на чл. 717 - чл. 717е от ТЗ, но проданта по същия не е била успешна.

Този основен ред съдържа изисквания за обявяването на проданта на имущество /чл. 717а ТЗ/, предоставяне на достъп до книжата свързани със същата, подаване на наддавателни предложения придружени с внасяне на задатък от 10 % върху оценката, изготвяне на протокол определящ победителя /чл. 717в ТЗ/, внасяне на цената в 7 дн- срок от приключване на проданта/717д ТЗ/ и т.н.

В чл. 717 ж ТЗ е предвидено, че при неуспешно провеждане на продажбата по посочения по- горе ред, т.е. при липсата на определен купувач, който да е внесъл цената се провежда нова продажба, но чрез ЯВЕН търг с начална цена 80 % от оценката. Същото е обусловено и от изискването за ново обявяване по реда на чл. 717а от ТЗ.

При наличие на купувач, който е внесъл цената продажбите по чл. 717в или чл. 717ж от ТЗ приключват с издаване на постановление за възлагане от съда по несъстоятелността. То, както се спомена по- горе е властнически акт, а не сделка и по тази причина по отношение на него няма как да са приложими разпоредбите на чл. 646 от ТЗ. Именно с оглед този му характер законодателят е предвидил и че подлежи на обжалване пред апелативния съд.

В случая се направи по-подробно изложение на реда определен с текстовете на чл. 717-717 ж. от ТЗ и определената с тях последователност за продажбите чрез търг с тайно, респ. явно наддаване по причина, че от страна на законодателя се правят изрични посочвания кои правила следва да се спазват от синдика и при двата вида продажби и кои не, вкл. и относно това, че и двете следва да започват с обявление по реда на чл. 717а от ТЗ.

В разпоредбата на чл. 718, ал.1 от ТЗ препращане към чл. 717а на ТЗ липсва. Единственото такова е към чл. 717ж от ТЗ с оглед на дадената възможност продажната цена да бъде по- ниска от началната цена на продажбата с търг с явно наддаване.

Това съотнесено с останалото съдържание на чл. 718 от ТЗ води до извод, че синдикът може да извърши продажба на имущество в условията на пряко договаряне ако за същото са проведени неуспешни опити за продажба по реда на чл. 717в и 717ж от ТЗ, ако в последствие СК е взел решение за продажбата му чрез пряко договаряне, ако съдът е дал разрешение за извършването й. Същата следва да е съобразена и с изискванията на чл. 718, ал. 3 и 4 от ТЗ.

За провеждане на същата видно от изложеното до тук не е въведено изрично изискване относно начина за обявяване, нито за размера на цената. Това води до извод, че редът за търсене на купувачи и определяне на цената са оставени на свободната преценка на синдика като относно последната дори е подчертано, че тя може да бъде по- ниска и от началната такава по търга с явно наддаване.

Тази свобода обаче не изключва възможността СК съобразно правомощията му по чл. 677, ал.1, т. 8 да вземе решение за извършване на нова оценка за определяне на цената, да определи метода и условията за извършването й, да въведе ред за разгласяване и водене на преговорите още повече, че изразената от него воля е основен елемент от ФС обуславящ възможността за извършване на продажбата чрез пряко договаряне. Това води до извод, че при преценката за това дали синдикът е спазил редът за извършването й следва да се вземе предвид не само визираните в чл. 718 от ТЗ изисквания, но и тези евентуално определени от СК.

Във всички свои останали действия синдикът не е ограничен от необходимостта да спазва строго визирани правила, които имат императивен характер. Все пак в чл. 718 от ТЗ се говори за разрешаване на продажба чрез пряко договаряне и избор на купувач, а не за разрешаване на такава на определено лице, което сочи, че свободата няма как да се изразява в това, че при наличие две и повече получени оферти от кандидат купувачи в рамките на започналата процедура може да се игнорира по- добрите и да се избере по- лошата.

Той при извършване на продажбата с пряко договаряне логично следва да се съобразява и с вмененото му задължение по чл. 660 от ТЗ да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец. От страна на законодателя не е даден определение за това какво се включва в това понятие.

В тази връзка ПАС намира за нужно да посочи, че в гражданското право изискването за изпълнение на задълженията чрез полагане на дължимата грижа е основен правен принцип. Така в разпоредбите на чл. 63, ал. 2 от ЗЗД се говори за изпълнение на задълженията с грижата на добрия стопани. Под „грижа“ следва да се разбира извършването на дейност за благополучието на някого или нещо, а пояснението „добър стопанин“ е дадено, за да се внесе яснота за критерия, по който следва да се извършва преценката дали съответното изискване е изпълнено. То ще е ако извършените в изпълнение на задълженията действия са еквивалентни на обичайното поведение на всеки добросъвестен длъжник за отношения от този тип.

В разпоредбите на ТЗ от страна на законодателя се използва израза „грижата на добрия търговец“. В случая тази по- различна конкретизация в критерия за сравнение е дадена с оглед на по- особените обществени отношения регулирани с този нормативен акт и обстоятелството, че задълженията са в изпълнение на извършвана от него дейност по занятие. Това обаче не променя факта, че преценката пак следва да се извършва на база поведение, но в случая това присъщо за всеки добросъвестен търговец участващ в съответния вид търговски правоотношения.

Така изложеното съобразено с факта, че гражданските, респ. търговските правоотношения са разнообразни води до извод, че понятието за дължима грижа е абстрактно и се извежда от вида и особеностите на всяко конкретно правоотношение.

Неизпълнението на задълженията от дадено лице по определения в договор или закона начин е основание за ангажиране отговорността на съответния правен субект, респ. търговец за неизпълнение или лошо изпълнение. Такива са последиците и при неполагане на грижата на добрия търговец. Това изключва възможността същата, без да е налице изрично предвиждане в закон да е основание за недействителност на съответното правоотношение или правопораждащия същото факт.

В конкретния случай изискването към синдика да осъществява правомощията си с грижата на добрия търговец е общо и касае цялостното му поведение в производството по несъстоятелност. За неизпълнение му от страна на законодателя са предвидени предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност / чл. 663 от ТЗ/, но не и изрични такива за нищожност на извършените от него действия в нарушение на това изискване. Това и абстрактният характер на споменатото понятие изключва възможността да се приеме, че неполагането на грижата на добър търговец при осребряване на имуществото чрез продажба чрез пряко договаряне може да се приема като нарушение от типа посочен в чл. 646, ал.1 от ТЗ и да прави нищожна същата.

По конкретното дело от самия ищец в ИМ е заявено, че преди извършване на процесната продажба чрез пряко договаряне имуществото предмет на същата е било обект на неуспешни продажби по реда на чл. 717в и 717ж от ТЗ, че от СК е взето решение за продажба на имуществото предмет на неуспелите продажби чрез пряко договаряне и че за извършването й е дадено разрешение на съда.

В случая за пълнота е нужно да се спомене, че по делото конкретни писмени доказателства удостоверяващи настъпването на повечето от тези факти не са представени. Те обаче с оглед на изложеното по- горе съдържание на обстоятелствената част на ИМ не са предмет на пренесения пред съда спор за нарушение на предвидения в производството по несъстоятелност ред и с оглед диспозитивонто начало в гражданския процес няма как да бъдат проверявани и преценявани.

Доводите за нарушение на реда при извършване на същата се свързват със следното:

• синдикът е приел занижена оценка на активите, направена в нарушение на стандартите за оценяване, което довело значително занижаване на минималната продажна цена, - извършване на продажбата в нарушение на забраната на чл. 718, ал. 3 от ТЗ за влошаване положението на кредиторите, - липсата на разгласяване на продажбата чрез пряко договаряне, - провеждане на преговорите само с едно единствено лице, което е наемател на обектите и за това, че синдикът е скрил от ипотекарните кредитори не само факта, че преговаря само с едно лице, но и сключването на самата сделка, - пренебрегване на изходящата от ищеца оферта от 4 498 409 лв. и - продажба на имуществото на свързано с длъжника лице.

От изложеното по- горе стана ясно, че изричен текст в глава 46 от ТЗ задължаващ синдика да изготви обявление за продажбата по чл. 718 от ТЗ липсва. По тази причина следва да се приеме, че действия по обявяване на същата са част от общото му задължение за полагане на грижата на добрия търговец при изпълнение на правомощията му, но дали то е изпълнено или не видно от казаното по- горе е без значение при формиране на извода за нищожност.

Това сочи, че необявяването на проданта по реда на чл. 717а от ТЗ не е в нарушение на реда предвиден в производството.

По отношение на оценката по - горе се спомена, че синдикът не е обвързан от закона за извършване на проданта на определена цена. Той обаче би могъл да бъде обвързан от решението на СК във връзка с продажбата чрез пряко договаряне.

В ИМ се споменава за две решение на СК по този повод от 13.01.2021 г. и 05.10.2021 г. Протоколът удостоверяващ провеждане на СК на 13.01.2021 г. е представен по делото. От съдържанието му е видно, че на него са взети решение за продажба на имуществените права на длъжника като цяло чрез пряко договаряне, за това тя да бъде извършена от синдика при минимална цена не по- ниска от тази определена в новата оценка на имуществото, за това, че при липса на купувач на тази цена следва да се извършат още две продани на цени от 90 % и 80 % от новата оценка. Прието е и че при липса на купувачи и на тях, ще се свика ново събрание на СК, което да вземе решение за начина на осребряване. Съответно са избрани двама оценители за изготвяне на оценката, които е следвало да оценят сградите и машините и съоръженията по метода на амортизационната възстановителна стойност, поземлените имоти по метода на пазарните сравнения.

Оценката на тези оценители е приложена на стр. 113 от делото на ПОС.

С нея те са определили обща цена на имуществото от 3 049 490 лв.

С оглед на същата в ИМ се говори за отправено предложение до съда за разрешаване на продажба чрез пряко договаряне и отказ да се даде такова.

Доказателства удостоверяващи тези факти не са представени, но е представено заверено копие от разпореждане на съда по несъстоятелността от 25.08.2021 г., с което съдията се е отвел от делото. От мотивите му е видно, че на 18.06.2021 г. не е дадено разрешение за продажба чрез пряко договаряне и е свикано ново събрание на кредиторите. Причина за последното е оспорване на дадената оценка от кредитора, който е ищец по настоящето дело. От справката по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ е видно, че по същата е обявено определение - покана от 18.06.2021 г. за провеждане на СК на 25.08.2021 г. с дневен ред определяне на нов оценител и ново възнаграждение. Датата на събранието е тази на отвода на съдията докладчик, което съобразено с чл. 676 от ТЗ сочи то не е проведено.

В ТРРЮЛНЦ е обявено ново определение за свикване на СК на споменатата и по- горе дата 05.10.2021 г. при дневен ред-определяне на нов оценител и неговото възнаграждение.

Доказателства за провеждане на събранието въпреки дадената от ПОС на ищеца възможност не са представени, но той, а и останалите участници в процеса не оспорват този факт, както и че на него са избрани оценителите изготвили оценката приложена на стр. 139 от делото.

От изложеното до тук следва извод, че във връзка с провеждането на продажбата чрез пряко договаряне са проведени две СК. На първото от 13.01.2021 г. е взето решение за извършваното й, цените, при които следва да се сключи договора и метода на изготвяне на оценката, а на второто са определени нови оценители, които да изготвят същата. На база втората оценка вече е дадено разрешението за проданта от страна на съда.

По повод на същата следва да се посочи, че експертите са се съобразили с определените от СК методи на оценяване и са дали пазарна оценка на имуществото като цяло/ 3 053 970 лв./, както и на отделните вещи влизащи в същото. Последното за ПАС е от значение за избрания от СК начин на осребряване на имуществото по причина, че позволява да се приложи разпоредбата на чл.717д, ал.2 от ТЗ в случаите, при които за купувач се определи кредитор с прието вземане и то от реда по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.

Именно за спазване на тези факти и обстоятелства касаещи оценката следва да следи синдикът и респ. съда при даване на разрешението за извършване на проданта при условие, че за извършване на преценка дали същата е правилно изготвена те нямат нужната компетентност.

Това изключва възможността да се приеме, че са налице нарушения при изготвянето й, които да са основания за формиране на извод за нищожност на проданта по 718 от ТЗ.

В действителност възраженията на ищеца по делото касаят именно правилността на оценката и се извеждат от определената стойност на имотите при продажбите по чл. 717в и 717 ж от ТЗ, както и от размера на данъчната им оценка. Тези съображения освен, че са неотносими към спора са и неоснователни по причина, че цената в приетите пред ПОС и ПАС две нови оценъчни експертизи е идентична с тази по оценката на база, на която е извършена проданта.

Ищецът обосновава наличието на нищожност и с довода, че била нарушена забраната на чл. 718, ал. 3 от ТЗ.

В тази норма от страна на законодателя е казано, че при продажба по реда на ал. 1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставени в по- неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права. До извод за по- неблагоприятно положение може да се достигне ако към момента на разрешаването и извършването й има данни, че при продажбата чрез пряко договаряне би се получила по- висока цена за отделна вещ или имущество. От изготвената от избраните от СК оценители оценка до извод в тази насока не може да се достигне. До такъв не се достига и от оценките приети в производството пред ПОС и ПАС. По -горе се спомена, че оценителите са посочили пазарната стойност и на отделните вещи и имуществени права и така е създадена възможност за прилагане на чл. 717д, ал. 2 от ТЗ.

Така изложеното от своя страна изключва възможността да се приеме, че са нарушение изискванията на чл. 718, ал. 3 от ТЗ.

Другия довод за нарушение на реда е, че купувачът е свързано с длъжника лице. Доказателства в тази насока по делото липсват, което прави и това твърдение неоснователно и изключва нуждата от излагане на съображения дали в хипотезата на пряко договаряне е приложима забраната на чл. 717г ТЗ.

Според ищеца редът за сключване на процесната сделка е нарушен и с оглед на това, че били проведени преговори само с едно единствено лице, което е наемател на обектите и за това, че синдикът е скрил от ипотекарните кредитори не само факта, че преговаря само с едно лице, но и сключването на самата сделка.

С оглед на тези твърдения следва да се спомене, че изрично изискване за уведомяването на кредиторите било то и ипотекарни в текстовете на ТЗ липсва. Липсва и изискване, че преговорите задължително следва да се водят с повече от едно лице.

В случая по повод на това твърдение би могло да се говори за евентуално нарушение при наличие на доказателства за отправяна на повече от една оферта до синдика и респ. на такива за игнориране на по-добрата. В тази насока реално е и последния изложен от ищеца довод за нищожност. Твърди се, че от страна на дружеството ищец било отправено предложение за закупуване на имуществото на длъжника като цяло за цена доста превишаваща тази, на която е извършена продажбата.

В тази връзка следва да се посочи, че от страна на ищеца по настоящето дело на дата 20.12.2021 г. по делото за несъстоятелност са постъпили две молби. С едната намираща се на стр. 187 от делото на ПОС е оспорена оценката, за която стана реч по- горе и са направени искания за отмяна на разрешението от 30.11.2021 г. за извършване на продажбата и за свикване на ново СК с дневен ред - определяне на ред и начин на осребряване на имуществото, определяне на метод и условия на оценката и избор на нови оценители.

Втората молба е условна и в нея се заявява, че ако съдът не уважи искането за отмяна на определението от 30.11.2021 г. то Агенцията има интерес да участва в процедурата по пряко договаряне на цялото имущество на длъжника при начална цена от 4 498 409 лв. чрез сключване на предварителен договор за покупко-продажба.

Тази втора молба е връчена и на синдика на 20. 12. 2021 г. видно от отбелязването на екземпляра от същата намиращ се на стр. 195-197 от делото на ПОС.

Тя, както се спомена обаче е условна, т.е. действието и е обусловено от това дали съдът ще отмени или не определението разрешаващо проданта. По делото въпреки дадената от съда възможност в заседанието от 23.01.2023 г. доказателства за произнасяне от съда по несъстоятелността по искането за отмяна на разрешението не са представени. Това от своя страна изключва възможността да се приеме, че към 21.12.2021 г. предложението за закупуване вече е било обвързващо синдика и валидно. Последното се споменава с оглед представения по делото предварителен договор от 17.12.2021 г. Той има достоверна по отношение на ищеца дата според чл. 181, ал.1, изр. последно от ГПК именно от 21.12.2021 г. с оглед извършеното плащане по банков път на сумата от 31 000 лв., за която е посочено, че е задатък по предварителния договор за продажба и съответства като размер на този уговорен в раздел ІІ от представеното по делото копие от предварителния договор.

Наличието на предварителен договор преди пораждане действие на предложението прави невъзможен извода, че проданта е извършена на лице предложило по- ниска от друга предложена покупна цена. В случая тезата на ищеца, че синдикът е следвало да развали предварителния договор и да сключи друг такъв с него не кореспондира именно с поведението на добрия търговец, по причина, че договорът според чл. 20а, ал.1 от ЗЗД има силата на закон и страните са длъжни да спазват постиганите в него договорености.

На база всичко изложено до тук следва, че процесната продажба не е извършена в нарушение на предвидения в производството по несъстоятелност ред, т.е искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Това прави неоснователна и претенцията за връщане на даденото по този договор и изключва възможността да се гледа евентуалния иск по чл. 646, ал.1, т. 2 от ТЗ.

В този смисъл е и решението на ПОС и то следва да се потвърди.

Съответно „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК....., гр. С. ще следва да бъде осъдена да заплати направените в производството пред ПАС разноски от въззиваемите страни, които за от „И.“ АД са такива за адвокат в размер на 5 000 лв., а за „П.И.Б.“ АД юрисконсултско възнаграждение от 540 лв.

Водим от това съдът