Решение № 26556 от 10.12.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 10086/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 26, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Образувано по жалбата на Сдружение „Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие“ със седалище и адрес на управление [населено място], срещу Мълчалив отказ на Министъра на младежта и спорта да се произнесе по Заявление № 09-00-1946/30.04.2024 година. Жалбоподателят твърди, че Мълчаливият отказ е незаконосъобразен, като се позовава на Решение № 6296/13.06.2023 година, постановено по адм.д. № 9273/2022 година по описа на Върховния административен съд на Република България, VІІ отделение. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваният акт. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Ответникът – Министърът на младежта и спорта не изпраща представител и не изразява становище по същество. Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало, въз основа на Заявление с вх. № 09-00-1946/30.04.2024 година от Сдружение „Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие“ със седалище и адрес на управление [населено място] за издаване на спортен лиценз. Видно от Протокол № 3/21.05.2024 година заявлението е разгледано от назначената със Заповед № РД-09-277/19.04.2024 година от Министъра на младежта и спорта Комисия по лицензиране и регистриране и е взето решение да се изпратят писма до Сдружение „Български стрелкови съюз, Сдружение „Българска федерация по динамична стрелба, Сдружение „Българска Т-клас федерация“ и Сдружение „Българска стрелкова федерация“ за наличието или липсата на сходство с дейността на заявителя, както и да се изиска становище от Национална спортна академия „В. [община]“ за дейността „стрелба с предно пълнещо оръжие“. Съдът намира, че спорът е подсъден на Административен съд – [област]-град, арг. чл. 26, ал. 2 от ЗФВС. В този смисъл Определение № 12322/14.11.2024 година, постановено по адм. д. № 10569/2024 година по описа на Върховния административен съд на Република България, 5-членен състав. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗФВС Министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи по чл. 21, ал. 1 от същия закон с мотивирана заповед в срок до 4 месеца от подаването му. В случая този срок за произнасяне е изтекъл на 31.08.2024 година. Жалбата е подадена на 30.09.2024 година, в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и от заявителя на услугата, поради което е допустима за разглеждане. Според чл. чл. 22 и 23 от ЗФВС Министърът на младежта и спорта дължи произнасяне с нарочен акт. Единствената призната от закона възможност за процедиране на оправомощения орган е да постанови мотивирана заповед за издаване или отказ да се издаде спортен лиценз. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви имат двояко значение - довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган, което ги подпомага при избора и изграждането на защита, а от друга - гарантира упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. С оглед характера на уредените обществени отношения, целта на приложимия материален закон и предвид императивните разпоредби на ЗФВС, оправомощения орган да се произнася с мотивирана заповед, сезираният с процесното заявление орган е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт по подаденото от сдружението заявление, в законоустановения срок. След като това не е сторено, обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и само на това основание следва да бъде отменен, а преписката следва да се върне на Министъра на младежта и спорта за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. чл. 22 и 23 от ЗФВС. В този смисъл Решение № 6296/13.06.2023 година, постановено по адм.д. № № 9273/2022 година по описа на Върховния административен съд на Република България, VІІ отделение. Съдът намира, че произнасянето на Комисията по лицензиране и регистриране, която е помощен орган, на замества произнасянето на компетентния административен. Налице е мълчалив отказ, който по посочените по-горе съображения е незаконосъобразен и следва да се отмени. Преписката по заявлението следва да се върне на органа за произнасяне с мотивирана заповед. На жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1 010 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът