Решение № 2136 от 30.6.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 234/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл.14б от Закона за социално подпомагане/ЗСП/.

Образувано по жалба на Е. Д. М. от •••, действаща чрез назначения по ЗПП адвокат.

Оспорва се Заповед №Д-ВТ-СТ-ВС-4 от 11.02.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стражица, с която е постановено жалбоподателката да възстанови неправомерно получени за периода 01.05.2024г. до 31.12.2024г. социални помощи по чл.9 от ППЗСП на стойност 3 387, 20лв. Оспорената Заповед е потвърдена по административен ред с Решение № 04-РД06-0015/28.05.2025 г. на директора на РДСП – Велико Търново.

Оспорващата счита, че Заповедта е незаконосъобразна, защото е отговаряла на всички условия за подпомагане при подаване на Заявлението на 15.01.2024г. При това съжителстващият с нея мъж – М. А. не е участвал, поради наложена санкция до 31.03.2024г. Когато е извършено служебното му присъединяване служителите на ДСП са могли да извършат служебно справка за придобитата на 10.04.2024г. лек автомобил „Опел“. Тяхна е преценката и отговорността за отпускане на помощта. Нейна лична собственост е л.а. БМВ, но същият е служебно дерегистриран. Покупката на този стар автомобил не е обстоятелство, което да е пречка за получаване на помощта по чл.12 от ЗСП. Той не е източник на доходи. Ако недекларирането му пред ДСП е нарушение, то наказанието е лишаване от СП за една година/чл.15, ал.2 от ЗСП/, а не връщане на вече получените суми. Не е получавала недобросъвестно социалната помощ, а е отработвала часовете обществено полезен труд. По тези съображения жалбоподателката моли съда да отмени оспорената Заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с назначения адвокат. Последният поддържа жалбата и иска да бъде уважена. Представя ПЗ и претендира разноски за НБПП.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стражица не се явява и не се представлява.

Съгласно нормата на чл.14б, ал.1 от ЗСП Заповед като процесната подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тоест, обжалването по адм. ред не е задължително. Макар да не е предпоставка за обжалването пред съда, Решението на РДСП предопределя началото на срока за обжалване. Същото е връчено на 06.03.2025г., съгласно известието за доставяне /л.6-гръб от делото/, а жалбата е депозирана пред РДСП на 11.03.2025г. съгласно направеното върху нея отбелязване. Депозирането на жалбата е в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване. Жалбата е подадена от името на лице, адресат на Заповедта, за което от същата е възникнало задължение да възстанови определена парична сума, т.е. неблагоприятен за правната му сфера резултат. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения по фактите и правото:

На ответния АО бе указано на основание чл. 170, ал.3 от АПК, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Същият бе задължен да попълни административната преписка с доказателства за компетентност на лицето, издало оспорената Заповед. Релевантните за спора факти се установяват само по писмени доказателствени средства. Представените с административната преписка и допълнително от ответника не са оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК.

Настоящият състав на АСВТ взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните. Обсъди събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази аналитична дейност прие за установено по фактите следното:

1.На 15.01.2024 г. Е. М. подава до директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Стражица Заявление-декларация за отпускане на месечна социална помощ. Декларира, че няма доходи, не притежава недвижим имот или движимо имущество. Има едно дете на 4г. и живее в един дом с А. и Г. И.. 2. Във връзка с подаденото Заявление е извършена социална анкета. В социалния доклад е отразено, че заявеното в декларацията отговаря на действителното положение. Доходът й за предходния м. е 50, 00лв. от детски добавки. Жилището, в което живее с дъщеря си С. е прехвърлено от бабата и дядото на М. А., мъжа, с които живее на семейни начала и е баща на детето й. Притежава един брой лек автомобил, който се ползва за лични нужди и не е източник на доходи. Нямат здравословни проблеми. Близките им не могат да им помагат финансово. Подпомага се само майката, защото М. има санкция до 31.03.2024г. Издържат се със социални помощи и такива по чл.7 от ЗСПД. Детето е здраво и обгрижено, има вс. имунизации.

2.1. При преценката на нуждите от социално подпомагане е посочено, че доходът им за м.12/2023г. е недостатъчен за самоиздръжка. Отговаря на условията на чл.9 и чл.10 от ППЗСП и няма пречки по чл.11 от Правилника. На основание чл.9 от ППЗСП е отпусната месечна помощ в размер на 265, 60лв. със Заповед от 31.01.2024г., считано от 01.01.2024г.

3. На 25.04.2024г. е извършена проверка по повод отпадане на санкцията на М. А. и е определен нов размер на помощта – 423, 40лв. Отпусната със Заповед от 07.05.2024г., считано от 01.04.2024г.

4. Със Заповед от 20.01.205г. директорът на ДСП-Стражица, по своя преценка, възлага извършването на проверка за законосъобразността на извършените плащания на социални помощи/СП/ по подаденото от Е. М. З., посочено по-горе.

5. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № 30-8805 от 29.01.2025г. В същия е посочено, че във връзка с подадено на 02.01.2025г. от Е. М. З. за месечна СП по чл.9 от ППЗСП/не е представено с АП/ е извършена служебно проверка. На 14.01.2025г. от Община Стражица е постъпила информация, че в семейството на Е. М. и М.А. има два автомобила. М. от 2021г. притежава л.а. БМВ с рег. № [рег. номер], а съжителят й на 10.04.2024г. е придобил л.а. ОПЕЛ Корса с рег. № [рег. номер]. Посочено е, че до 10.05.2024г. Е. М. е следвало да декларира покупката на втория автомобил, което не е сторила. Направен е извод, че семейството като е било на социално подпомагане е закупило втори л.а., което означавало, че не са изчерпани възможностите им за самоиздръжка и наличието на недекларирани доходи, които не са получени по трудов договор.

6. Въз основа на установеното с КП е издадена оспорената пред съда Заповед № Д-ВТ-СТ-ВС-4/11.02.2025г. на директора на ДСП Стражица, с която е наредено Е. М. да възстанови получените социални помощи за периода от м.май до декември, вклч. на 2024г., т.к. са получени неправомерно.

6.1. Мотивите, изложени в оспорената Заповед са в смисъл, че М. и А. са безработни и се издържат от социални помощи, а закупуват втори л.а., което говорело за неизчерпани възможности за самоиздръжка на семейството и недекларирани доходи. Според АО установеното сочи за недобросъвестно получаване на месечните помощи, поради което същите следва да бъдат възстановени, ведно със законовоустановената лихва.

7. Заповедта за възстановяване на сумите за СП е връчена на М. на 14.02.2025г. Оспорена е пред РДСП-В. Търново. С Решението на РДСП-ВТ жалбата е отхвърлена, а Заповедта потвърдена. Поради което е обжалвана пред Адм. съд В. Търново, където е образувано настоящото дело.

При съвкупната преценка на представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Горните фактически констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а тяхната правна интерпретация.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Приложим материален закон в случая е Законът за социално подпомагане/обнародван ДВ бр.56 от 1998г./ и Правилникът за неговото приложение/ППЗСП/, а процесуален АПК.

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че Е. М. не е декларирала пред ДСП новонастъпило обстоятелство, а именно придобития от съжителстващия с нея М. А. лек автомобил. Това обстоятелство според АО сочело на нейната недобросъвестност и наличието на недекларирани от семейството доходи. За правно основание на постановената Заповед за възстановяване на недобросъвестно получени суми за СП е посочена нормата на чл.14а, ал.3 от ЗСП. Същата разпоредба гласи, че в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва.

Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. При това установи следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Същият е подписан от титуляра на длъжността „директор на ДСП-Стражица“. Видно от представената Заповед № ЧР-1 577/04.0 7.2011г./вж. л.78 от делото/. Този АО е упражнил правомощието си по чл.14а, ал.3, във вр. с чл.35а, ал.1 от ППЗСП. Поради това съдът приема, че оспорената Заповед е валиден административен акт и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Оспорената Заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. За пълнота следва да се посочи, че съгласно трайната практика на съдилищата мотивите на административния акт могат да се съдържат и отделно в друг документ по административната преписка, предхождащ издаването му. В случая в Заповедта има изрично позоваване на КП от 29.01.2025г., който е приложен в преписка. Поради това съдът намира, че обжалваната Заповед е издадена при липса на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспорваната в настоящето производство Заповед е издадена в хода на административно производство по чл. 14а от ЗСП, вр. с чл.35а от ППЗСП, което е приключило с постановяване на Заповед за възстановяване на суми. Макар КП от извършената проверка да е връчен на М., няма данни кога е сторено това и да е подала възражения в 3-дн. срок. Но това не е съществено нарушения на процедурата, доколкото лицето е имало възможност да се защити пред РДСП и съответно пред съда. Независимо от това, съдът намери че Заповедта е издадена при съществено нарушаване на административно-производствените правила, т.к. е постановена при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на правилото на чл.35 от АПК, който постановява, че ИАА се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. В случая липсват доказателства, които е следвало да събере служебно АО, както повелява чл. 36, ал.1 от АПК, а наличните са интерпретирани едностранчиво и тенденциозно, а именно:

Преценката за правото на подпомагане по чл.9 от ППЗСП зависи от размера на дохода на семейството, който следва да е по-нисък от определен диференциран доход. Съгласно чл.9, ал.2 от Правилника, диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. В случая, както следва по 100% за всеки от семейството и детето. Линията на бедност за 2024г. е определена на 526лв. Тридесет процента от нея е 157, 80лв. За тримата членове на домакинството е 473, 40лв., минус 50лв доход от предх. месец, дава резултата 423, 40лв. Това е размерът на получаваната СП по чл.9 от Правилника. Няма доказателства и изчисления, които да сочат, че дохода на семейството превишава ДМД след настъпването на новото обстоятелство, а именно закупуване на втори автомобил в семейството.

В настоящото административно производство АО изобщо не е събирал доказателства коя е годината на производство на закупената от М. А. кола марка ОПЕЛ, нито нейната цена на придобиване, нито е изследвал въпроса за източника на тези средства - заем, помощ от лице извън семейството, дарение или др. Поради това и предвид липсата на други доказателства изявлението на ответника за недекларирани доходи, с които е закупен л.а. е голословно. Това е просто предположение, което може да е логично, но не е обосновано с доказателства по преписката, за да е самостоятелно основание за недобросъвестност на получателя на помощта. ДСП не е изследвала въпроса дали ново закупеният автомобил е източник на доходи за семейството. Не е изследван и въпроса дали действително БМВ-то/първият автомобил/ е бил служебно дерегистрирано. Тези обстоятелства са от съществено значение за преценката дали новия л.а. е лукс или необходимост за семейството. Тъй като е общоизвестно, че с. Камен се намира в регион тежко засегнат от безработица и обезлюдяване. Достъпът до транспорт и медицинска помощ там не е безпроблемен. В семейството има малко дете и възрастни хора, които могат да се нуждаят от такава в общинския или областен център.

Предвид изложеното съдът приема, че при постановяването на оспорената Заповед са допуснати процесуални нарушения, които са съществени и имат за последица незаконосъобразност на така издадения административен акт. При събиране на допълнителни доказателства и тяхната съвкупна преценка би се стигнало до друг извод по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, обусловено и от допуснатите процесуални нарушения, а именно:

Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСП, социални помощи се отпускат след преценка на: доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост и други констатирани обстоятелства. Обект на изследване от органите на АСП са въпросите какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице; имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение.

Според чл. 14а от ЗСП недобросъвестността на лицето трябва да бъде установена и доказана в хода на административното производство. При това недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно получаване на парични средства. Само фактът, че М. не е декларирала автомобила на своя партньор не може да се възприеме като проява на недобросъвестност и предпоставка за връщане на получената социална помощ. Административният орган е следвало да прецени този факт съвкупно с останалите данни по чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Съгласно принципа на служебното начало, прогласен в чл. 9, ал. 2 АПК, като АО събере всички необходими доказателства и когато няма искане за това.

Безспорно М. не е декларирала наличието на втори автомобил, но същата не е посочила и своя в Заявлението от 2024г. и това не е било проблем при социалната анкета. Тоест, на същата вероятно не е разяснено, че това е движимо имущество, което следва да декларира. Това не е попречило на ДСП да изиска справка от МДТ при общината за МПС. Дори да допуснем, че това поведение на заявителя е умишлено, за което няма доказателства, то влече евентуално санкцията по чл.15, ал.2 от ЗСП – лишаване от СП за една година. Но категорично не може да бъде квалифицирано като недобросъвестност на ползвателя на помощта, т.к. ДСП е длъжна да извърши служебно проверка на предпоставките по чл.12, ал.2 от ЗСП., при това в достъпни публични регистри, което всъщност е направено, но със закъснение.

Според съдебната практика на ВАС недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. За да е налице недобросъвестност е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира /недобросъвестност в смисъл на укрита информация/ или да е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. В хипотезата на чл. 14а от ЗСП недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение само при положение, че е довело до неправомерно отпускане на социалните помощи. В случая липсва описаната връзка между отпуснатите СП и наличието на втори автомобил, непосочен в Заявлението. Недобросъвестността освен субективен елемент/знание за опр. обстоятелства/ има и своите обективни проявления в поведението на лицето. В конкретния случай соченото от АО недекларирано обстоятелство не представлява само по себе си проява на недобросъвестно поведение, т.к. не е определящо за получаването на помощта. Предположението за укрити доходи пък е неподкрепено с доказателства, като при това не е ясно чии доходи се имат предвид – на М. или А.. Доказателствената тежест за установяване на факта на недобросъвестно получени социални помощи е за ответника, като в случая същият не се справи с нея. Доказаните факти по делото не са основание за приложението на правните последици, посочени в нормата на чл.14а, ал.3 от ЗСП. Не се следва връщането на получените през 2024г. социални помощи за посочения в Заповедта период. Към безспорно установените факти е приложен неправилно материалния закон.

За правна яснота следва да се изясни и въпросът за санкцията по чл.15, ал.2 от ЗСП. Същата не е приложена, но за това също се налага да е доказана от АО недобросъвестност на лицето, което в случая не е така. Следва да се има предвид, че загубата на правото на подпомагане, чрез незаконосъобразното прилагане на която и да е от двете санкции по чл.14а, ал.3 от ЗСП или тази по чл.15, ал.2 от ЗСП, може да доведе до социално изключване на семейството. Това би било в противоречие на правото на Европейския съюз и в частност целите на социалната политика на ЕС по чл.151 от ДФЕС, във вр. с чл.153 от ДФЕС - осигуряване на подходяща социална закрила и борбата със социалната изолация. В тази връзка е необходима конкретна и адекватна преценка на всеки конкретен случай. Като при това се съобразява изискването на чл.1, ал.3 от ЗСП, че подпомагането се предоставя по начин, който запазва човешкото достойнство на гражданите, и се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и комплексна оценка на потребностите на лицата и семействата. В този ред на мисли съдът намери, че оспорената Заповед противоречи и на законовата цел в представения по-горе смисъл.

В заключение по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна. Обжалваната Заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

При този изход на делото не се присъждат разноски, т.к. такива не са поискани своевременно в о.с.з. Поисканите такива са в полза на НБПП, като към тоя момент не са извършени.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ