Решение № 361 от 23.5.2023 г. на Районен съд - Русе по дело № 164/2022 г.

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Макс-партс“ ЕООД, чрез адв. Е. Н., депозирана против наказателно постановление № 13/28.04.2021г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 156, ал. 1, вр. чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева, за нарушение по чл. 156, ал. 1, вр. чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците. С жалбата се ангажират твърдения, че от изложените в АУАН и НП факти, не става ясно, какви предписания са дадени и на кого са връчени. Посочва се, че дружеството е упълномощило лице, което да получава всички книжа, предписания, актове и наказателни постановления. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление. В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че предписанията са направени с протокол от 29.09.2020г., който е връчен на съпруга на управителя на дружеството, без същият да е служител на дружеството или да е упълномощен от управителя. На следващо място се инвокират доводи, че предписанията са изпълнени, а така също и че е налице законодателна промяна, с която е въведен нов ред за деклариране на тези обстоятелства, което представлява по-благоприятен закон. Претендират се разноски. Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В подкрепа на тази своя теза релевира доводи, че се тълкува ограничително изискването, касаещо връчването на предписаният и че същите са надлежно връчени. Посочва се, че и към настоящия момент не са изпълнени предписанията в тяхната цялост. Моли се да бъде потвърдено наказателното постановление, претендират се разноски. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за това, че при извършена проверка на 29.09.2020г. на площадката на дружеството, което е с предмет на дейност – съхраняване R 13 и разкомплектоване – R 12 на излезли от употреба моторни превозни средства, не е изпълнило дадено задължително предписание с констативен протокол № 74 ДК от 29.09.2020г. за представяне на сключени договори с фирми, притежаващи разрешение по чл. 35 ЗУО за предаване на отпадъците и сключен договор с фирма с разрешение по чл. 35 ЗУО за шредираща инсталация в РИОСВ – Русе в определения срок – 06.10.2020г., което е субсумирано като нарушение по чл. 156, ал. 1 ЗУО, вр. чл. 113, ал. 3 ЗУО, за което на дружеството на основание чл. 156, ал. 1 ЗУО, вр. чл. 113, ал. 3 ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Видно от самия констативен протокол № 74 ДК от 29.09.2020г. в хода на извършената проверка, проверяващите изрично са били уведомени от управителя на дружеството, в проведен телефонен разговор, че същият е упълномощил лице – А. П., който да го представлява пред РИОСВ, както и изрично е отразено, че лицето, което е установено на място, по време на проверката, в хода на която са дадени и предписанията – Л. М. е заявил, че няма договор за трудово-правни отношения с „Макс Партс“ ЕООД От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че констативен протокол № 74 ДК от 29.09.2020г., с който са дадени предписанията, за неизпълнението на които е санкционирано дружеството не е връчен на управителя на дружеството или на упълномощено от него лице, а са връчени на съпруга на управителя на дружеството, който не е служител на дружеството и не е упълномощен да представлява същото, както и не вписан като лице за контакт по чл. 45, ал. 2 ЗУО в регистъра по чл. 67 ЗУО, поради и което не може да бъде прието, че в случая за дружеството е възникнало задължението, за изпълнение на предписания, което от своя страна да ангажира и неговата административнонаказателна отговорност за неизпълнение на същите. От показанията на Л. М. не се установява, същият да е уведомил управителя на дружеството за дадените предписания, както и не са представени доказателства от страна на наказващия орган в тази насока, които да обосноват извод, че управителят или упълномощено от него лице е бил уведомен за дадените предписания и за срока за тяхното изпълнение. Явяването на 06.10.2020г. на пълномощник на дружеството в РИОСВ – Русе само по себе си не може да обоснове извод, че дружеството е било надлежно уведомено за дадените предписания, при положение че липсват доказателства същите да са били връчени на управителя или на упълномощено лице, за да бъде прието, че на 07.10.2020г. дружеството е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност. По гореизложените мотиви издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от същото разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1000 лева, съгласно представения списък. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът